Решение по дело №285/2023 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 149
Дата: 11 април 2023 г.
Съдия: Петя Йорданова Котева
Дело: 20231720200285
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 149
гр. П., 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. И.
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20231720200285 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 14-0000840 от
06.01.2023г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда”
(Д„ИТ”)-П., с което на основание чл.416, ал.5, вр. чл. 413, ал.2 от Кодекса на
труда (КТ) е наложена на „А-СТРОЙ” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: с. А., общ. ********, обл. ********, ул. „Елин Пелин”
№ 5 имуществена санкция в размер на 5000 лв (пет хиляди лева) за
нарушение на чл. 49, т.7, вр. с т. 1.24 от Приложение № 1 към чл. 2, ал.2 от
Наредба № 2 от 22 март 2004г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи
(Наредба № 2 от 22 март 2004г.).
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
НП. Твърдят се процесуални нарушения, изразяващи се в нарушение на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН свързани с описанието на нарушението и на чл. 57, ал.1, т.6
от ЗАНН, като се счита, че изведената правна квалификация по чл. 49, т.7, вр.
с т.1.24 от Приложение № 1 към чл. 2, ал.2 от Наредба № 2 от 22 март 2004г. е
непълна, тъй като посочените разпоредби регламентират общи правила при
осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. В жалбата се
заявява, че в НП са посочени допълнителни обстоятелства, които се отнасят
до обекта, в който е бил осъществен контрол за спазване на трудовото
законодателство и здравословни и безопасни условия на труд, които не са
1
визирани в съставения акт за установяване на административно нарушение
(АУАН), което е довело до съществено процесуално нарушение, доколкото
дружеството-жалбоподател не се е защитавало по тях при първоначалното
предявяване на административнонаказателното обвинение.
В хода на съдебното производство дружеството-жалбоподател се
представлява от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа
изложените в жалбата доводи, поради което счита, че НП следва да бъде
отменено като незаконосъобразно.
Административнонаказващия орган – директор на Д „ИТ”-П.-редовно
призован, се представлява от юрисконсулт А.М., който оспорва жалбата и
моли НП да бъде потвърдено, за което излага подробни доводи.
По допустимостта:
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН при
спазване на предвидения в закона преклузивен срок за обжалване и пред
компетентния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
От фактическа страна:
На 28.11.2022г. в Д „ИТ”-П. постъпил сигнал за възникнала трудова
злополука при изграждането на обект: „Ремонт на битова канализация Ф-300
в кв. „Христо Ботев”-магазин ЛИДЛ гр. П.”, находящ се в гр. П., кв. „Христо
Ботев”, при която поради настъпило свличане на земна маса в изкоп,
подготвен за изграждане на канализационна мрежа, били затрупали
работници и причинило смъртта на двама от тях. Местопроизшествието било
посетено от свидетелите П. Т. П. и Д. Б. С. – и двамата на длъжност главен
инспектор в Д „ИТ” П.. По време на проверката контролните органи
установили, че пострадалите лица са работници на „А-СТРОЙ” ЕООД, ЕИК
********, което извършвало строително-монтажни дейности във връзка
изграждането на водопровод. Инспекторите извършили оглед, при който
възприели, че на строителния обект е направен изкоп за полагане на тръби за
канализационна мрежа с приблизителни размери на изкопа – с дълбочина
около четири метра и половина и дължина около шест-седем метра.
Констатирали, че при извършването на изкопната дейност е разположена
изкопна земна маса в зоната на естественото срутване на откосите от едната
страна на изкопа, непосредствено до неговия ръб, в резултат на което земна
маса се е свлякла в него, където е затрупала работниците. Видели, че
свличането е около два-три метра по дължина на изкопа, като по останалата
дължина на изкопа земната маса е натрупана непосредствено до неговия ръб,
т.е. на разстояние по-малко от един метър от него, с което дружеството-
жалбоподател е нарушило изискванията на чл. 49, т.7, вр. с т. 1.24 от
Приложение № 1 към чл. 2, ал.2 от Наредба № 2 от 22 март 2004г. и не е
осигурило подходящи здравословни и безопасни условия на труд на
работниците, които е допуснало в изкопа без натрупаната изкопаната маса да
е базирана на безопасно разстояние. Направените констатации са описани от
2
контролните органи в Протокол за извършена проверка №
ПР2240117/28.11.2022г., с който били дадени и предписания за отстраняване
на допуснатите нарушения.
Поради неспазване на правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, предвид разполагане на изкопна земна маса в
зоната на естественото срутване на откосите на изкопа (на разстояние по-
малко от един метър от горния ръб) е съставен АУАН № 14-0000840 от
08.12.2022г., с който било постановено началото на
административнонаказателното производство срещу дружеството-
жалбоподател за нарушение на чл. 49, т.7, вр. с т. 1.24 от Приложение № 1
към чл. 2, ал.2 от Наредба № 2 от 22 март 2004г. Актът бил предявен и
подписан от управителя на „А-СТРОЙ” ЕООД, без отбелязване на
възражения.
В законоустановения срок постъпили писмени възражения с рег. №
22124130 от 19.12.2022г., с които нарушителят оспорил нарушението, с
мотив, че не са били извършени съответни замервания, които да установят на
какво точно разстояние от ръба на изкопа и от коя страна е била разположена
земната маса, която се е свлякла.
АНО извършил проверка на основание чл. 52, ал.4 от ЗАНН, при
която разгледал депозираните писмени възражения, които приел за
неоснователни. Въз основа на събраните по преписката доказателства извел
извод за безсъмнена установеност на предявеното нарушение с АУАН,
поради което издал оспореното НП, с което на основание чл. 416, ал.5, вр.
чл. 413, ал.2 от НК наложил на „А-СТРОЙ” ЕООД имуществена санкция в
размер на 5000лв.
От правна страна:
Съдът намира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да представляват
основание за отмяна на НП. И двата документа съдържат задължителните
реквизити по чл.42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН.
Не е налице процесуално нарушение, свързано с посочване на мястото
на реализиране на нарушението. И в двата документа е отразено, че
деятелността е установена при извършената проверка на място в строителен
обект, свързан с изграждане на канализация в гр. П., което е достатъчно, за да
се опише този реквизит. Вярно е, че в АУАН, в сравнение с обжалваното НП,
не е дадена детайлна информация за пълното наименование на строителния
обект, но това е разбираемо, предвид факта, че акта е съставен
непосредствено след документалната проверка свързана с трудовата
злополука със затрупаните работници, поради което и е житейски оправдано
актосъставителят да не е разполагал с пълен обем такава. Наличните данни по
административната преписка ясно и еднопосочно сочат, че се касае за един и
същ обект, на който на 28.11.2022г. е станал инцидент със загинали
работници.
3
Противно на твърденията на пълномощника на жалбоподателя,
настоящият състав счита, че в НП и в АУАН са посочени всички факти,
отнасящи се до съставомерните признаци на нарушението, като същите
кореспондират с изведената правна квалификация, която покрива признаците
на отразената фактическа обстановка.
Относно твърденията на дружеството-жалбоподател, че контролните
органи са допуснали нарушение като не са установили безспорно на какво
отстояние се е намирала изкопната земна маса от ръба на откоса, съдът
намира за неоснователни. В свидетелските си показания пред съда П. Т. П. и
Д. Б. С. изясняват подробно и еднопосочно, че реално е настъпило свличане
на натрупана земна маса от вече изкопаната от изкопа почва, като срутването
е в резултат на натрупване на земната маса до ръба на изкопа. Действително в
АУАН и в НП не е изрично посочено на какво разстояние от ръба на изкопа е
била разположена свляклата се земна маса, но при всички случаи тя е била на
по-малко разстояние от един метър, предвид факта, че същата не се е свлякла
по цялата дължина на изкопа, поради което и свидетелите непосредствено са
възприели нейното разположение до ръба на изкопа в останалата част от него.
Съдът не споделя и възраженията за неизяснени от контролните органи
обстоятелства, свързани с размерите на процесния изкоп. От свидетелските
показания на П. Т. П. и Д. Б. С., които се непротиворечиви, последователни и
в съответствие с фактите, отразени в АУАН и в НП, става ясно, че изкопа е
бил с приблизителна дълбочина около четири метра и половина и с дължина
около шест-седем метра. Като очевидци, които непосредствено след
трудовата злополука са посетили местопроизшествието, инспекторите
изясняват, че свличането на изкопаната почва не е станало в продължение на
цялата дължина на изкопа, поради което те са възприели натрупаната земна
маса в останалата част от дължината на изкопа, която е била непосредствено
до неговия ръб.
В конкретния случай изпълнителното деяние се състои в това, че при
проведените изкопни работи не са предприети подходящи мерки за
безопасност, които включват складиране на безопасно разстояние, не по-
малко от 1 метър от ръба на откоса на изкопаната земна маса.
Относно тезата на пълномощника на дружеството-жалбоподател, че
АНО не е прецизирал обвинението, като в цифровата квалификация не е
посочена привръзка със съответна разпоредба на КТ и на Закона за
здравословни и безопасни условия на труд, съдът намира, че това не
представлява съществено нарушение.
В случая установеното нарушение не може да бъде квалифицирано
като нарушение на общото изискване работодателят да осигури здравословни
и безопасни условия на труд, което е заложено в чл. 127, ал.1, т.3 от КТ, тъй
като се касае за строителен обект, на който се извършват строителни и
монтажни работи, където следва да бъдат изпълнени специалните
нормативни изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
4
извършване на строителни и монтажни работи, които са установени именно с
посочената Наредба № 2 от 22 март 2004г. Ето защо и при констатиране на
неизпълнение от страна на работодателя на минималните изисквания при
извършване на строителни и монтажни работи следва да бъдат приложени
действащите специални норми, относими към съответното противоправно
бездействие. В тази връзка не е налице празнота или неточност при
определяне на нарушените законови норми, което да съставлява съществено
нарушение на процесуалните правила на чл. 42, ал.1, т.5 и чл. 57, ал.1 т.6 от
ЗАНН, тъй като признаците на състава на нарушението се очертават
посредством чл. 49, т.7, вр. с т. 1.24 от Приложение № 1 към чл. 2, ал.2 от
Наредба № 2 от 22 март 2004г., където се съдържат конкретни изисквания
към работодателите, с оглед спецификата на строителния процес при
изграждането на строително-монтажни работи.
Съгласно чл.49 от Наредба № 2 от 22 март 2004г. при изкопни и
подземни работи и при строеж на кладенци, тунели и други подобно
съоръжения се предприемат подходящи мерки за безопасност, които
включват: т.7 складиране на продукти или земна маса на безопасно
разстояние от изкопите площи; т. 1.24 от Приложение №1 към чл. 2, ал.2 от
Наредба № 2 от 22 март 2004г. разполагането на земна маса се допуска извън
зоната на естествено срутване на откосите на изкопите на разстояние не по-
малко от 1.0 метър от горния им ръб.
Именно цитираните в НП норми от Наредба № 2 от 22 март 2004г.
съдържат конкретно предписание (задължение) за осигуряване на безопасни
условия на труд при извършване на изкоп, което не е било спазено от
работодателя.
Ясно и недвусмислено при описание на нарушението е посочено, че
административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател е
ангажирана в качеството на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР към КТ.
Видно от всички събрани доказателства, включително от показанията на П. П.
и Д. С. към 28.11.2022г. на обекта са извършвани строителни дейности само и
единствено от дружеството-жалбоподател, тъй като е установено, че
работниците работят към „А-СТРОЙ” ЕООД. При тези факти следва да се
приеме категорично, че именно това дружество се явява техен работодател.
Няма процесуална пречка за същото нарушение да бъде ангажирана
евентуално и административнонаказателната отговорност на съответно
виновно физическо лице, тъй като двете групи субекти отговарят на
самостоятелно основание – физическото лице при наличие на виновно
противоправно поведение, а работодателят при неизпълнение на
публичноправно задължение, поради което и ангажираните от страна на
дружеството-жалбоподател писмени доказателства – Заповед № 78 от
19.09.2022г. за назначаване на технически ръководител на обекта и Заповед
№ 59 от 19.09.2022г. за назначаване на отговорно лице за провеждане на
инструктаж, са ирелевантни за предявеното на жалбоподателя нарушение.
5
По вида и размера на наказанието:
АНО е приложил съответната санкционната разпоредба на чл.413, ал.2
от КТ, предвиждаща, че работодател, който не изпълни задълженията си за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на
по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция от 1500 до 15 000 лв.
В конкретния случай наложената санкция на дружеството-жалбоподател е над
установения минимален размер. Съдът счита, че определения такъв от 3000
лв е адекватен, тъй като е съобразен с тежестта на нарушението, предвид
настъпилите вредни последици – смъртта на затрупани от земната маса двама
работници.
Предвид гореизложеното настоящият състав намира, че в случая
отговорността на дружеството-жалбоподател е била правилно ангажирана, в
хода на административнонаказателното производство не са били допуснати
съществени нарушения, санкцията правилно е била индивидуализирана,
поради което и обжалваното НП следва да се потвърди.
По разноските:
С оглед изхода на делото и по силата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, право
на присъждане на разноски в настоящето производство има АНО, който е бил
представляван от юрисконсулт. В случая той не е своевременно поискал
присъждане на такива, поради което съдът не следва служебно по силата на
чл.63д, ал.4 от ЗАНН да се произнася този въпрос.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.2, т.5, вр. ал.9 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 14-0000840 от
06.01.2023г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” -П., с
което на основание чл.416, ал.5, вр. чл. 413, ал.2 от Кодекса на труда е
наложена на „А-СТРОЙ” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: с. А., общ. ********, обл. ********, ул. „Елин Пелин” № 5
имуществена санкция в размер на 5000 лв (пет хиляди лева) за нарушение на
чл. 49, т.7, вр. с т. 1.24 от Приложение № 1 към чл. 2, ал.2 от Наредба № 2 от
22 март 2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд П. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6