ОПРЕДЕЛЕНИЕ 1194/15.6.2017г.
15.06.2017 г., гр. Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, ХІ състав в закрито съдебно заседание с
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА СПАСОВА
Като разгледа гр.д. № 871/2017 г. взе предвид следното:
Предявен e иск от М.С.М. *** срещу С.М. ***, за недължимост на вземания в общ размер на 7551,26 лв., за принудителното изпълнение на които е образувано изпълнително дело № 20162330400708 г. на ДСИ при ЯРС. Твърди се, че ищецът е получил покана за доброволно изпълнение. Изпълнителното основание е съдебно решение по бракоразводно дело между него и майката на ответницата, с което ищецът е осъден да й заплаща месечна издръжка в размер на 10 лв., считано от 15.02.2002 г.. Вземането по издадения изпълнителен лист е за главница и законна лихва, които ДСИ е изчислил: първата на 2480 лв., втората съответно на 4349,62 лв.. В поканата за доброволно изпълнение е посочена и сума за разноски по изп.дело в размер на 679,64 лв. В исковата молба се твърди, че тези вземания са погасени чрез плащане. Ищецът е изпълнявал задължението си за издръжка ежемесечно в размер, надвишаващ присъдения. Предоставял е парични суми, закупувал е дрехи, обувки, учебни пособия, лекарства и други. В условията на евентуалност навежда и друго основание на иска- погасителна давност. Решението на ЯРС е влязло в сила на 15.02.2002 г.. Изпълнителният лист е издаден на 21.09.2016 г. Изпълнителното дело е образувано на 10.11.2016 г. и 5-годишната давност е изтекла за вземанията от 15.02.2002 г. до 10.11.2011 г.. Освен това се сочи, че ДСИ неправилно е изчислил общия размер на вземането за издръжка, което следва да е 1170 лв., а също така и мораторната лихва и разноските по изпълнението. Поради това се иска съдът да приеме за установено, че сумите са недължими. В исковата молба е поискано допускане на обезпечение на иска чрез спиране на изпълнението.
След отстраняване на нередовностите на исковата молба съдът е пропуснал да се произнесе по последното искане.
Исковете са с правно осн. чл. 439 ал.1 от ГПК, съгласно който длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението.
Същите са допустими, доколкото ищецът е длъжник по изпълнението.
Искът за недължимост на вземанията се основава на плащане, за което към настоящия момент не са представени убедителни писмени доказателства, изискуеми от разпоредбата на чл. 391 ал.1 т.1 от ГПК.
Към настоящ момент не може да се направи и извод за настъпила погасителна давност. Твърдените от ищеца плащания през годините могат да имат характер на признания, с които е прекъсната давността (съгласно чл. 117 ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години).
Представени са убедителни писмени доказателства по чл. 391 ал.1 т.1 от ГПК относно погрешно изчисляване на дължимите суми по изпълнителното дело (от
изпълнителния лист е видна датата на
влизане на решението в сила и дължимият месечен размер на издръжката, а от
удостоверението за раждане –датата на навършване на пълнолетие). Действително
за
Освен това следва да се вземе предвид и разпоредбата на чл. 390 ал.4 изр.2 от ГПК, съгласно която спиране
на изпълнението се допуска само срещу представяне на гаранция, каквато в случая
не е представена. В този смисъл е и практиката на ЯОС (възз.
ч.гр.дело №343/2014г.).
Т.е. искането за обезпечение е неоснователно.
Ето защо съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Не уважава искането на М.С.М. *** срещу С.М. *** за обезпечение на исковете за установяване на недължимост на вземания в размер на 7551,26 лв., чрез спиране на принудителното изпълнение по изпълнително дело № 20162330400708 г. на ДСИ при ЯРС.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването на ищеца пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: