Решение по дело №91/2020 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 260041
Дата: 26 май 2021 г. (в сила от 16 юни 2021 г.)
Съдия: Анна Георгиева Георгиева
Дело: 20205320200091
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ .....................

гр. Карлово, 26.05.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловският районен съд        първи наказателен състав,

на тринадесети април                 две хиляди и двадесет и първа година

в публично заседание в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря Маргарита Тянчева

като разгледа докладваното от съдията

наказателно административен характер дело № 91 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

         С наказателно постановление № НП-ПБЗН-ПД6-3/14.01.2020 г. на Началника на РСПБЗН К., на основание чл.265 ал.1 от ЗМВР, на П.А.Б. с ЕГН ********** с адрес *** е наложено на основание чл.265 ал.1 от ЗМВР административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.140 т.1 от ЗМВР, чл.16 ал.1 и чл.20 т.3 във вр. чл.5 т.1 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите.

         Недоволно от наказателното постановление е останало наказаното лице и е депозирало жалба срещу него пред съда в законоустановения 7-дневен срок. Счита наказателното постановление за неправилно, оспорва извършване на нарушенията. Моли за отмяна на наказателното постановление. В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата.

         Ответната по жалбата страна- РСПБЗН К. не изпраща представител.

         Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което и допустима.

         Разгледана по същество от съда е основателна, макар и по различни от изложените в жалбата съображения.

         След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез разпита като свидетел на актосъставителя Т.Д., както и на свидетелите по акта Х.В. и И.И., и приложените и приети писмени такива- епикриза, амбулаторен лист, справка от Община С., възражение, писмо до Община С., писмо относно връчване на АУАН от Община С., писмо до РУ на МВР- К. във връзка с връчване на АУАН, писмо от РИОСВ- П.ведно със сигнал, удостоверение за наследници ведно с писмо от Община С., покана, наказателно постановление № 1/13.06.2019г., ведно с решение по НАХД № 513/2019 г. по описа на КрлРС и решение по КАНД № 166/2020 г. по описа на ПАС, решение по НАХД № 514/2019 г. по описа на КрлРС и решение по КАНД № 165/2020 г. по описа на ПАС, АУАН-ПБЗН-ПД6-4-4/16.10.2019 г., съдът намира за установено следното:

         На 16.10.2019 г. от актосъставител Т.Д. е съставен акт за установяване на административно нарушение № АУАН –ПБЗН-ПД6-4-4/16.10.2019 г. против жалбоподателката, в който е отразил, че на 12.09.2019 г. при извършване на проверка на основание чл.125 ал.1 т.2 от ЗМВР във връзка със сигнал с вх.№ 324/26.08.2019г по описа на РСПБЗН К. от РИОСВ- П.с рег.№ CЗT-312-1 от 20.08.2019 г. относно нарушения на правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатацията на обект- жилищна страда в гр. С., ул. „Т.П.” № *, собственост на П.А.Б., се е установило, че в двора на жилищната сграда са складирани горими материали (дървен материал, хартия, пластмаса, найлони, каучукови, и други горими материали) в нарушение на изискванията на чл.16 ал.1 от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите и в непосредствена близост до съседни сгради на разстояние по- малко от нормативно изискващото се съгласно табл.45 към чл.497 от Наредба №1з-1971 за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар  в нарушение на чл.20 т. 3 от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите. Материалите били складирани по цялата свободна дворна площ на височина около 3 метра, плътно до стените на жилищната сграда, стопанските постройки, източно от жилищната страда, до гараж североизточно от жилищната сграда, северно до улицата. Посочено е, че нормативно изискващите се разстояния съгласно табл.45 към чл.497 от Наредба №1з-1971 за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар са: При открито съхранение на дърва за горене до жилищна страда от трета степен на огнеустойчивост- минимум 6 метра; При открито съхранение на дърва за горене до стопански постройки от IV-V-та степен на огнеустойчивост- минимум 8 метра; При открито съхранение на хартия, текстил, пластмаса, каучук и др. подобни до жилищна сграда от III-та степен на огнеустойчивост- минимум 10 метра; При открито съхранение на хартия, текстил, пластмаса, каучук и др. подобни до стопански постройки от IV-V-та степен на огнеустойчивост - минимум 15 метра. Нарушението е квалифицирано по чл.16 ал.1 и чл.20 т.3 във вр. чл.5 т.1 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите.

         Въз основа на така съставения акт Началникът на РСПБЗН- К. е издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.265 ал.1 от ЗМВР, на П.А.Б. с ЕГН ********** с адрес-*** е  наложено административно наказание глоба  в размер на 200 лв. за нарушение на чл.140 т.1 от ЗМВР, чл.16 ал.1 и чл.20 т.3 във вр. чл.5 т.1 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, като фактите по извършване на нарушенията са описан по сходен начин с тези в АУАН.

         От показанията на актосъставителя се установява, че при извършената проверка по повод сигнал на зеления телефон за струпване на голямо количество горими материали в нарушение на пожарната безопасност в дома на жалбоподателя, установил, че в цялото дворното място има струпване на отпадъци- чували, пластмаса, найлони, дървен материал, които достигали над прозорците на горния етаж на сградата на височина и били в непосредствена близост до границите на имота.  Количеството било такова, че било невъзможно да се влезе в двора.

Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност.

Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на  чл.140 т.1 от ЗМВР, чл.16 ал.1 и чл.20 т.3 във вр. чл.5 т.1 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите. Съгласно разпоредбата на чл.140 т.1 от ЗМВР за осигуряване на пожарната безопасност и защитата при бедствия държавните органи, юридическите лица и гражданите са длъжни да спазват установените правила и норми за пожарна безопасност и защита при бедствия, както и специфичните правила за съответните обекти и населени места, и да оказват съдействие на органите за пожарна безопасност и защита на населението. Посочената разпоредба е обща, не съдържа конкретно правило за поведение, а и отсъства в цифровата квалификация в процесния АУАН. Разпоредбата на чл.16 ал.1 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите регламентира задължение свободната дворна площ на обектите да се поддържа чиста от горими отпадъци, суха растителност и други растителни остатъци. Съгласно чл.20 т.3 от посочената наредба  забранява се складирането на материали, оборудване, отпадъчен амбалаж, както и да се поставят преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски обслужващи дейности на разстояние, по-малко от нормативно изискващото се съгласно Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително- технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.

 Съдът счита, че атакуваното наказателно постановление е издадено в нарушение императивните изисквания по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, предвид, че от описанието на фактите по извършване на нарушението не става ясно кои от изнесените в НП факти административно-наказващият орган е приел за относими към посочените като нарушени разпоредби и наложил санкцията. Процесната наредба в чл.16-20 регламентира различни задължения към собствениците на обекти, относими към свободната дворна площ на обектите, които съответно ако не се изпълняват, осъществяват състава на отделни нарушения. Явно е, че нарушенията на чл.16 ал.1 и на чл.20 т.3 са нееднозначни. Чл.6 ал.1 касае поддържане на двора чист от горими отпадъци, а чл.20 т.3 въвежда забрана за складирането на различни видове материали на разстояние, по-малко от нормативно изискващото се съгласно Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. В случая от изложените обстоятелства в наказателното постановление става ясно, че жалбоподателят не поддържа чиста от горими отпадъци свободната дворна площ, както и че складираните на място различни материали са в непосредствена близост до съседни сгради в нарушение на законоустановените отстояния. Видно е, че е налице своеобразно смесване на обстоятелства, относими към две различни задължения- по чл.6 ал.1 и на чл.20 т.3 от Наредбата, по които е и квалифицирано нарушението.

Същевременно на жалбоподателя е наложено едно административно наказание. При това положение остава неясна волята на наказващия орган и за кое от двете нарушения налага санкцията или и за двете налага една санкция на посоченото правно основание. Посоченото накърнява правото на защита на наказаното лице, което е лишено от възможността да разбере за кое точно неизпълнение на задължение се санкционира. Отделно с налагането на едно наказание за две отделни нарушения е нарушена разпоредбата на чл.18 от ЗАНН. Съобразно посочената норма, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Това императивно изискване на закона не е спазено, което само по себе си е достатъчно, обжалваното наказателно постановление да бъде отменено. На следващо място в съдържанието на АУАН и НП не е отграничено кои от констатираните на място материали са приети от контролния и от административно-наказващия орган за горими отпадъци по смисъла на чл.16 ал.1 и кои от тях като такива, подлежащи на съхранение и съответно на отстояние от съседните сгради по чл.20 т.3 от Наредбата, което освен, че нарушава правото на защита на жалбоподателя, затруднява съдебния контрол.

Посоченото обосновава извод за отмяна на наказателното постановление.

         Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № НП-ПБЗН-ПД6-3/14.01.2020 г. на Началника на РСПБЗН К., на основание чл.265 ал.1 от ЗМВР, с което на П.А.Б. с ЕГН ********** с адрес *** е наложено на основание чл.265 ал.1 от ЗМВР административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.140 т.1 от ЗМВР, чл.16 ал.1 и чл.20 т.3 във вр. чл.5 т.1 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите.

         РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - П.в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:

МТ