№ 2533
гр. София, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
при участието на секретаря ИВА Р. АЛЕКСОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20231110214166 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "Б. С. И." ООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на
управление: обл. София (столица), Община: ************ чрез упълномощен представител -
адв. К. А. АК-Хасково против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от
Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура" при МРРБ,
с който на основание чл.187а, ал.2. т.3 вр. чл.179, ал.3б от Закона за движението по
пътищата на търговеца е било наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 2500 лева за извършено нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП.
С жалбата се развиват доводи, че при издаването на ЕФ са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Излагат се
твърдения, че дружеството-жалбоподател е подало декларация по чл.187а, ал.4 от ЗДвП, в
която е посочило данни за лицето, което е извършило нарушението и е представило копие от
свидетелството му за управление на моторно превозно средство, поради което ЕФ е
следвало да бъде анулиран. Изтъква се, че законодателят не е предвидил декларацията да се
подава по утвърден образец, както е изисквал наказващият орган. Развиват се доводи, че
наказващият орган не е разполагал с правомощие да дава указания за отстраняване на
нередовности на декларацията по чл.187а, ал.4 от ЗДвП. Поддържа се, че такава декларация
може да бъде подадена и чрез пълномощник и не е задължително същата да изхожда от
законния представител на юридическото лице. Иска се ЕФ да бъде отменен.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, представлява се от адв.
1
К. А., редовно упълномощена, която поддържа така подадената жалба и моли ЕФ да бъде
отменен, излагайки доводи за приложимост на разпоредбата на чл.10б, ал.7 от Закона за
пътищата, която се явява нов по-благоприятен закон по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАНН. В
депозирано писмено становище по съществото на правния спор се навеждат допълнителни
основания за отмяна - не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за
нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят. На следващото място се твърди, че
разпоредбата на чл.10б, ал.7 от Закона за пътищата е в унисон с Регламент 2020/204 на
Комисията от 28 ноември 2019 г., съгласно който техническите устройства и системи,
предназначени за отчитането на тол таксите, често дефектират и дават технически грешки,
загуба на обхват н други, поради което следва да се предоставя възможност на задълженото
лице да заплати доброволно неплатената тол такса, преди да бъде санкционирано. Навеждат
се и доводи в посока изтекла давност за административно преследване по чл. 34 от ЗАНН.
Подлага се на съмнение изправността на техническото средство, с което е установено
нарушението. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна е редовно призована - изпраща представител-юрк. Д., който пледира за
потвърждаване на ЕФ с довод за осъществен състав на нарушение. Претендира присъждане
на разноски за процесуално представителство и прави възражение за прекомерност на
претендираните от насрещната страна разноски.
Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
наведените доводи, провери изцяло атакуваният електронен фиш, като приема за
установено от фактическа страна следното:
"Б. С. И." ООД, ЕИК: ******, представлявано от управителя К. В. Б. притежава пътно
превозно средство – товарен автомобил, марка и модел „ИВЕКО ЕВРОКАРГО“, с
регистрационен номер ****** с технически допустима максимална маса 15000, брой оси 2,
екологична категория ЕВРО 4, без ремарке. На 19.02.2021 г. в 10:41 ч. автомобилът се
движел на територията на Столична община по път А-6, км 50+427, с посока намаляващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа. За посоченото пътно превозно
средство не била заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата,
тъй като за посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация
за преминаването. Нарушението било установено /заснето/ с техническо устройство №
10182, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по
чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-6, км 50 + 427.
Срещу дружеството - жалбоподател, като собственик на ППС, бил издаден процесният
електронен фиш за извършено административно нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП.
На 05.04.2023 г. от името на дружеството-жалбоподател, чрез пълномощник, е подадена
декларация за анулиране на електронен фиш на основание чл.187а, ал.4 от ЗДвП, получила
вх. № вх. № 53-00-2374/05.04.2023 г., в която е посочено конкретното физическо лице, което
е управлявало МПС на датата на извършване на нарушението и е представено
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. С писмо изх. № 53-00-
3471/17.05.2023 г. на директора на НТУ към АПИ на дружеството е указано да отстрани
2
налични, според издателя, нередовности на декларацията - че декларацията следва да бъде
подписана лично от управителя и представляващ "Б. С. И." ООД, за което е определен 7-
дневен срок. От "Б. С. И." ООД е подаден отговор, вх.№ 53-00-3866/29.05.2023 г. в който е
заявено, че счита декларацията за редовна и очаква произнасяне на органа в съответствие с
разпоредбата на чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП. С писмо изх. № 53-00-5860/24.07.2023 г. от
директора на Национално ТОЛ управление към Агенция "Пътна инфраструктура" е прието,
че в предоставения му срок дружеството не е отстранило нередовностите на подадената
декларация по чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП /не е представило надлежна такава/, поради което не
могат да настъпят правните последици по алинея пета от същата норма - анулиране на
първоначално издадения електронен фиш.
Горната фактическа обстановка беше установена чрез писмени доказателства, приобщени по
законния ред по чл. 283 НПК.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.189ж, ал.5 от ЗДвП - в 14-дневен срок
от съобщаването на отказа за анулиране на фиша, тъй като отказът е получен на 27.07.2023
г., а жалбата е подадена на 08.08.2023 г. Жалбата е допустима и разгледана по същество е
основателна. Като инстанция по същество в производството по реда на чл. 58д и следващите
от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно правилното приложение
на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. Въз
основа на извършената служебна проверка съдът счита, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, които водят до отмяна на електронния фиш.
Обжалваният ЕФ е издаден на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП вр. чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП. В диспозитивната част на фиша нарушението, вменено на "Б. С. И." ООД, е
квалифицирано по смисъла на чл.102, ал.2 от ЗДвП като административно-наказателната
отговорност на дружеството е ангажирана в качеството на собственик на процесното ППС –
товарен автомобил, марка и модел „ИВЕКО ЕВРОКАРГО“, с регистрационен номер ******
с технически допустима максимална маса 15000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 4,
без ремарке. Съгласно състава на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП: "Собственикът на пътно превозно
средство е длъжен да не допуска движение на ППС по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата. Санкционната норма, регламентираща административното наказание – тази на
чл. 179, ал. 3б от ЗДвП предвижда, че "собственикът на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3
от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗП,
се наказва с "глоба" в размер 2500 лева, а ако е юридическо лице - с "имуществена санкция"
3
в размер 2500 лева. Диспозицията на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП предвижда, че за преминаване
по платената пътна мрежа се въвежда такса за изминато разстояние (ТОЛ-такса) за ППС по
чл. 10б, ал. 3 от ЗП, която дава право на едно ППС да измине разстояние между две точки от
съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на
сбора на отделните ТОЛ сегменти, в които съответното ППС е навлязло, а дължимите такси
се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните ТОЛ-сегменти такси, като
таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на
пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на ППС, броя на осите и
от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.
От обективна страна в процесния ЕФ липсва яснота относно обективни елементи от състава
на нарушението, доколкото за движението по посочения участък – път А-6, км 50+427, с
посока намаляващ километър, не е посочено какво е точното разстояние и между кои точки
от посочения участък не е платена изцяло дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.
Наред с това в ЕФ е прието, че изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1,
т. 2 от ЗП и същевременно в обстоятелствената част е изложено, че дружеството
жалбоподател за ППС няма валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ - декларация за
преминаване. При тези фактически рамки на адм. обвинение не е ясно какво е изминатото
разстояние от ППС и какви са техническите характеристики на пътя във въпросния участък.
С липсата на конкретно и ясно отразяване на всички елементи от състава на нарушението и
на обстоятелствата, относими към извършването, АНО е допуснал съществено процесуално
нарушение. Наличната неяснота на административното обвинение възпрепятства
възможността за установяване извършването на нарушението от "Б. С. И." ООД.
Налагането на санкция за административно нарушение чрез издаване на ЕФ представлява
отклонение от общото правило за протичане на административнонаказателното
производство чрез издаване на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
и наказателно постановление /НП/ и винаги изрично се предвижда за кои нарушения се
прилага този диференциран подход.
Процесният ЕФ е издаден на основание чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, който, в редакцията към датата
на нарушението и на издаване на електронния фиш (ДВ, бр. 18 от 02.03.2021 г.) предвижда,
че за нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл.
167а, ал. 3 ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за
съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час
на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство,
собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 ЗП, размера на глобата, срока и
начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от
управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.
При внимателен прочит на разпоредбата е видно, че законодателят е предвидил
възможността да се издава ЕФ за нарушения по чл.179, ал. 3 ЗДвП, а не както в процесния
4
случай за нарушения по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. За този тип нарушения, процедурата е
регламентирана в чл. 189е, ал.1 и следващите от ЗДвП и предвижда съставянето на АУАН и
издаване на НП. В тази връзка съдът намира, че в този случай
административнонаказателното производство е трябвало да започне със съставянето на
АУАН и след това с издаване на НП, а не както е извършено в процесния случай само с
издаването на ЕФ. Възможност за санкциониране на нарушения по чл. 179, ал. 3б ЗДвП с
издаване на електронен фиш е предвидена след изменението на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, обн.
ДВ, бр. 13 от 13.02.2024 г., което действа занапред и не може да санира допуснатото
процесуално нарушение с обратна сила.
Само за пълнота на изследването трябва да се посочи, че разпоредбата на чл. 179, ал.3 ЗДвП
предвижда наказание за водач, който управлява ППС по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП,
докато с нормата на чл.179, ал.3б ЗДвП се санкционира собственик на ППС от категорията
по чл. 10б, ал. 3 ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10,
ал. 1, т. 2 ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал.
1 ЗП. В тази връзка както субектите, така и предвидените административни наказания, са
различни.
Следва да се отбележи, че с последното изменение на Закона за пътищата, прието със Закон
за изменение и допълнение на ЗП (ред. ДВ, бр. 14 от 2023 г.) към текста на чл. 10б от ЗП са
добавени три нови алинеи - 7-9, в сила от 01.01.2024 г., първата от които - ал. 7 има следната
редакция: "В случай че е налице частично или пълно недеклариране на тол данни в рамките
на един календарен ден за пътно превозно средство от категорията по ал. 3 (каквото е и
процесното ППС), за което има действащ договор с доставчик на услуга по електронно
събиране на такса за изминато разстояние, на собственика или ползвателя се предоставя
възможност да заплати таксата за преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни,
считано от получаването на уведомление по ал. 8. При заплащане на таксата в срока по
изречение първо не се образува административнонаказателно производство“. Налице е
действаща по-благоприятна правна норма, която изключва ангажирането на
административно-наказателната отговорност на дружеството.
Издавайки атакувания електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, вместо АУАН
и респективно НП, наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение.
Нарушен е императивният ред на закона за ангажиране на административнонаказателна
отговорност, в резултат от което са ограничени правата на лицето, сочено за нарушител да
направи своите възражения и ангажира доказателства в тяхна подкрепа в рамките на
утвърдената от закона процедура.
Последното, т.е нарушаването на правото на защита на санкционираното лице се приема за
съществен процесуален порок, който не може да бъде преодолян в хода на съдебното
производство и винаги съставлява предпоставка за отмяна на атакувания ЕФ на формално
основание.
Относно приложение на чл.28 ЗАНН, съдът намира, че такова не е следвало да намери
5
приложение. В чл. 189з ЗДвП е регламентирано, че за нарушения на закона за движения по
пътищата не може да намери приложение чл. 28 ЗАНН.
Във връзка с гореизложеното след извършен преглед на електронния фиш съдът намира, че
същият следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
При този изход на делото съдът дължи произнасяне по своевременно заявената претенция за
присъждане на адвокатско възнаграждение, в полза на жалбоподателя като намира същата за
основателна.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производствата пред районния съд страните имат право
на присъждане на разноски по реда на АПК. Разпоредбата на чл. 143 от АПК регламентира
присъждането на разноски, като чл. 144 от АПК указва за неуредените в този дял въпроси,
че се прилага ГПК. Съгласно чл. 80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното
заседание в съответната инстанция. С оглед изхода на правния спор претенцията на
процесуалния представител на дружеството-жалбоподател за присъждане на разноски се
явява основателна и следва да бъде уважена. Основателно е обаче и възражението на
въззиваемата страна за прекомерност на претендираното от дружеството-жалбоподател
адвокатско възнаграждение. На основание чл. 36 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 18, ал. 2,
вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения, минималният размер на адвокатско възнаграждение при интерес от 1000 до
10 000 лв. е 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв., т.е. в случая се равнява на 550
лева. Предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, заплатеното адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лв. се явява прекомерно по смисъла на чл. 63д, ал. 2 от
ЗАНН, поради което в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в
минимално предвидения размер от 550 (петстотин и петдесет) лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш № ********** от 19.02.2021г. за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл.10, ал.1 от Закона за пътищата г., издаден от Агенция „Пътна инфраструктура" при
МРРБ, с който на "Б. С. И." ООД, ЕИК: ******, на основание чл.187а, ал.2. т.3 вр. чл.179,
ал.3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв. (две хиляди и
петстотин) лева за извършено нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура" при МРРБ ДА ЗАПЛАТИ на "Б. С. И." ООД,
ЕИК: ******, сумата от 550, 00 (петстотин и петдесет) лева, представляваща заплатено от
дружеството адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - София-
град в 14-дневен срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7