към Решение по АНД
№ 8112/2018 г. по описа на ПРС, ХI н.с.
Производството е по реда на чл. 4 и следващите от УБДХ.
Образувано е по внесен Акт № 3117
от 18.12.2018 г. за констатиране на проява на дребно хулиганство по чл. 2 от
УБДХ срещу С.М.Х. заради това, че същият е проявил на публично място
непристойна проява, която се изразява в употреба обидни думи и нецензурни
изрази спрямо орган на власт, както и отправяне на закани за саморазправа и
заплахи, с което грубо е нарушил обществения ред.
В открито съдебно заседание нарушителят Х. се
явява лично, доведен от полицейски служители при Шесто РУ на МВР. Нарушителят признава
за извършването на деянието. Изразява дълбокото си съжаление за поведението си.
Съдът от фактическа страна
установи следното:
С.М.Х. - роден на *** ***, български
и турски гражданин, женен, неосъждан, работещ, със средно образование, с ЕГН **********
на 22.11.2018 г. около 04,30 часа в гр. Пловдив на бул. „Цариградско шосе“ в района
на бензиностанция „Лукойл“ е казал на
служители на VI РУ на ОДМВР Пловдив „****“, „*****“, „******“ и не е
изпълнил разпореждане да преустанови тези действия, което е отправено към
полицейските служители К.С. и К.К..
Горната фактическа обстановка се
установява от обясненията на К.С. и К.К., Е.Д., докладни
записки, изготвени от полицейските служители на Шесто РУ на ОД на МВР Пловдив, като
всички са станали очевидци на непристойната проява на нарушителя. При
преценката на обясненията на свидетелите и данните от докладните записки съдът
намира, че същите са достоверни, добросъвестно дадени, последователни и без
липса на противоречия, поради което следва да им се даде вяра и да се приемат
за установени фактите по акта. Не се събраха доказателства, които да
опровергават записаното в Акта за констатиране на проява на дребно хулиганство
относно времето, мястото, авторството и механизма на деянието. Установява се,
че нарушителят Х. е открит от свидетелите К. и С. в автомобила си заспал. Пред
тях Х. започнал да се държи арогантно като парадирал с материалното си
състояние и не полагал усилие да покаже, както и да е било уважение, към
заеманата от тях служба. В тази връзка им предлагал да ги ползва като такси, да
му услужат със служебния автомобил и да го закарат вкъщи, за което щял и да ги
почерпи. Въпреки отказите, той станал все по-настойчив, като предложенията му
прераснали във финансови облаги. Отношението му окончателно придобило
възмутително изражение, когато пристигнал патрул на Пътна полиция, пред които
нарушителят започнал да обижда К. и С.. Тези обстоятелства не се оспорват от Х.,
който без да дава обяснения, потвърждава, че е извършил деянието, както е
описано в акта.
Акта за констатиране на проява на
дребно хулиганство е редовно съставен, подписан от нарушителя, двама свидетели
и актосъставителя. Детайлно е очертана фактическата обстановка и при
изготвянето не са допуснати процесуални нарушения. Извършените от Х. деяния, а
именно изричането на нецензурни думи и изрази, каквито несъмнено са „****“, „*****“,
„******“ – с негативен заряд и насочени
към определено лице с оскърбителна цел и са такава непристойна проява в
оскърбително отношение към орган на власт – униформени полицейски служители,
каквато се изисква от закона.
От правна страна съдът намира, че
е осъществен състава на дребното хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 2 от
УБДХ, което се изразява в употреба на обиди на полицейски служители. Осъщественото
деяние е противоправно. Извършено е виновно, тъй като деецът е съзнавал
обществената опасност на деянието си, предвиждал е общественоопасните му
последици и е могъл да ги предотврати. Представлява и нарушаване на обществения
ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не
представлява престъпление по чл. 325 от НК.
При определяне вида и размера на
наказанието съдът отчете, че Х. не е личност в висока степен на обществена
опасност, поради което и наказанието „Задържане до 15 денонощия в структурно
звено на Министерство на вътрешните работи“ се явява неподходящо и
нецелесъобразно. Тежестта на нарушението и обществено опасните последици, които
са настъпили от деянието не предполагат необходимост от задържане на нарушителя
Х., тъй като това би било неоснователна репресия спрямо него. С оглед поправяне
и превъзпитание на нарушителя най-подходящо се явява административното
наказание глоба. При определяне размера ѝ съдът отчете като смекчаващо
обстоятелство дълбокото разкайване и съжаление за стореното и признанието на
съставомерните факти. Това навежда съда за неговата по-ниска обществена
опасност. Ето защо административното наказание глоба, което следва да се наложи
е справедливо да бъде ориентирано към минималния размер на глобата, а именно
сума от 100 лева. Настоящата инстанция счита, че този размер на глобата би
допринесла целения ефект на наказанието, нарушителят да се поправи и
превъзпита, и същевременно да се въздържа от евентуално бъдещи прояви на
пиянски действия, които да бъдат безпричинно отправяни към някого, още повече към
орган на властта.
По изложените съображения
постанови своя акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
А.Д.