№ 468
гр. Б., 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно гражданско дело
№ 20211200501091 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на депозирана въззивна жалба от АР. Ш. Л., с ЕГН
**********, с постоянен адрес с.С., ул.“Л.“ № 6, чрез пълномощника адв. И.И. против
Решение № 8551/27.10.2021г., постановено по гр.д. № 255/2020г., по описа на Районен съд
Г.Д., с което е уважен предявения срещу него иск с правно основание чл.108 от ЗС.
В жалбата са наведени доводи, че постановеното решение е неправилно и постановено при
допуснати процесуални нарушения – нарушение на принципа на равенство на страните
посочен в чл.9 и чл.56 от ГПК. Излага се в жалбата, че съдът неравнопоставено е приел, че
ответника не е реализирал предоставената му възможност да ангажира гласни доказателства
в с.з. на 27.09.2021г., като е игнорирал изричното изявление на явилия се адв. Й.Б., който
ясно и недвусмислено е посочил, че не е успял да се свърже с клиента си за да го уведоми, че
следва да бъдат заведени свидетели. Посочва се, че съдът е следвало да съобрази, че
ответника не е бил редовно уведомен да води свидетели, поради това е нарушен принципа за
равенство на страните, като са му ограничени правата на защита по направеното изрично
възражение за придобивна давност по чл.79 от ЗС и валидното му право на владение върху
процесния имот.
На второ място в жалбата се излага, че при внимателен прочит на показанията на
допуснатите до разпит свидетели на ищеца, еднопосочно и категорично се установява, че
жалбоподателя владее и ползва собствения си имот ПИ – 1093 по плана на с.С., общ. С. при
тези граници, при които е в момента и че това е така от повече от 30 години. Заявено е, че и
двамата свидетели са категорични в показанията си, че между ответника и праводателя на
ищеца никога не е имало спор нито за площ, нито за граница между имоти ПИ 1093 и ПИ
1097. Поддържа се, че съдът е следвало да съпостави техните обяснения с представеното и
прието от него заключение по СТЕ, в което по категоричен начин е установено трайно
ограничаване на имота на ответника с изградени и материализирани огради, като дори и
проследено и през периода на Заповед за ЧИРП от 1971 г. и там отново имота на ответника е
в тези граници, което е аргумент, че е основателно направеното изрично възражение за
1
изтекла придобивна давност. Сочи се, че свидетелите на ищеца са установили, че с
праводателите му спор не е съществувал, владението на ответника е било явно и открито до
момента в който ищецът го е придобил. С оглед на това се посочва, че е налице валидно
правно основание ответника да бъде признат за собственик на спорните 97 кв.м. от имот с
пл.№ 1097, от кв.40 по плана на с.С. на основание давностно владение. На следващо място
в жалбата се излагат доводи, че предявения иск е неоснователен, тъй като от показанията на
разпитаните свидетели се установява изтекла в полза на ответника придобивна давност на
спорното място, като в тази насока от заключението на СТЕ се установява, че ищецът ползва
площ от 536 кв.м., като в границите на собствения му имот попада площ от 445 кв.м., поради
което не е доказал право на собственост на основанието на което претендира, като не е
установил пълен обем на собственост на 92 кв.м., посочени като спорно място, понеже
присъединени към ползваните от него реално 536 кв.м., общия обем на площта възлиза на
628 кв.м., а не колкото е посочено в исковата молба. В жалбата се излага, че възприетото от
съда като пълно и точно изготвено експертно заключение е неправилно, тъй като в същото
липсва извършено замерване чрез проба за трасиране на имотите с ъгломерна техника
/тотална станция/, която да е привързана към държавната триангулация, развиване на
полигонова мрежа, както и използван вариант за трасиране на имотите по GPS координати.
Излага се, вещото лице не е изпълнил някои задължителни действия, съгласно чл.14 от
Наредба № РД – 02-20-5 от 15.12.2016г. на МРРБ и Наредбата за вещите лица, а именно не е
направено заявление до „Геокартфонд“ към АГКК София, с цел получаване на заверено
копие от КРП 1960 г. на С. за процесните имоти. Плановете там са изчертани на картон,
който е каширан- подплатен с алуминиев лист, за елиминиране на деформационните
процеси от времето; не е изготвен съответно цифров модел на плана от 1960 г., за да се
определят точните координати на процесните имоти – парцели, съобразно изискванията за
точност на чл.18 от Наредба от 2016 на МРРБ; не е извършено геодезическо заснемане на
съществуващите сега материализирани граници на процесните имоти с необходимите
геодезически инструменти, обезпечаващи изискуемата точност за отразяването на
подробните точки от имотните граници. Поддържа се, че съгласно Наредбата за вещите
лица, вещото лице трябва да притежава необходимия съвременен геодезически
инструментариум, обезпечаващ изискуемата точност при геодезическите измервания на
имотните граници и сгради, като вещото лице е задължено да притежава необходимите
умения за работа със софтуерна програма МКАД за изработване на цифрови модели на
планове, карти и др., които да съвместява по координати с кадастрални карти на селищата в
Р.България. Посочва се, че всяко друго интерпретиране с друга методология води до
профаниране на истината и обективната имотна ситуация на място.
Навежда се в жалбата, че ищецът не е доказал две от предпоставките на иска по чл.108 от
ЗС, а именно не е установил правото си на собственост на целия ПИ 1097 от кв.40 по
действащия план на с.С., с площ от 570 кв.м. при граници и съседи така както е
претендирал, и не е установил и доказал, че ответника владее без правно основание
спорните 97 кв.м. от описаното дворно място.
С оглед изложеното в жалбата се иска постановеното решение на РС Г.Д. да бъде отменено
като неправилно, и вместо него да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлен
предявения иск като неоснователен и недоказан, както и да бъдат присъдени направените
разноски пред двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в
първоинстанционното производство, чрез пълномощника си адв. А.К.М.. В същия е
изложено становище, че твърдението в жалбата за нарушаване принципа на равенство на
страните е неоснователно. По въпроса за допускане на гласни доказателства, съдът се е
произнесъл с мотивирано определение, което е съобразено с процесуалния закон и
процесуалното поведение на ответника, като съдът е преценил правилно и изявлението на
процесуалния представител на ответника, който ясно е заявил че не е успял да се свърже с
ответника. Излага се, че нормата на чл.56, ал.2 от ГПК е категорична, че при отлагане на
делото, страните които са редовно призовани не се призовават за следващо с.з. Липсват
доказателства съдът да е нарушил цитираната норма, или да е допуснал нарушение при
събиране на доказателствата от страните. Излага се, че е неоснователно твърдението, че
ответникът е водил свидетели в друго с.з., на което водените от него свидетели не са
2
разпитани, тъй като пълномощника на ищеца е направил искане разпита на свидетелите да
се извърши след изготвяне и изслушване на заключение по СТЕ. Сочи се, че това е станало с
изрично съгласие на ответника, като не го е лишило от възможността да ги води след
изслушване на заключението по СТЕ. На следващо място се излага, че са неоснователни
твърденията в жалбата, касаещи показанията на разпитаните по делото свидетели, като се
сочи, че показанията в частта им, че между ответника и праводателя на ищеца не е имало
спор, не са относими към спора. Заявено е, че искът е с правно основание чл.108 от ЗС и
целта му е да се установи дали са налице кумулативно предвидените от законодателя
предпоставки за уважаването му по отношение на ищеца, като в случая същите са
установени, както от показанията на свидетелите, така също и от възприетото от съда и
страните без възражения и оспорване, заключение на вещото лице. Излага се в отговора, че
абсолютно неоснователно и непочиващо на закона е твърдението, че по отношение на
ответника е основателно възражението му за изтекла придобивна давност. Излага се, че е
налице законова забрана за придобиване по давност на реална част от поземлен имот, като
се цитира съдебна практика на ВКС. Поддържа се, че е неоснователно и твърдението по т.2
от жалбата за неправилност на решението поради неоснователност и недоказаност на иска.
Сочи се, че нито към отговора на исковата молба, нито в съдебно заседание ответникът не е
представил никакви доказателства които да доказват права върху завладяната от него част
или да доказват владение на някакво правно основание. На следващо място се излага
становище, че са неоснователни твърденията в жалбата относно възприетото по делото
заключение на вещото лице. В тази връзка се посочва, че заключението е изслушано в
присъствието на страните и техните процесуални представители, същото е възприето без
оспорване и възражение от ответника. Във връзка с приетото заключение, ответника не е
поискал ангажирането на нови доказателства и /или назначаването на допълнителна или
повторна експертиза. Изброените възражения, че в.л. е следвало да извърши определени
действия, се излага че са неоснователни, тъй като още при възлагане на задачите към вещото
лице ответникът е имал възможност да постави въпроси, които счита за относими, и да
поиска вещото лице да изпълни действия, които да предхождат изготвянето на
заключението. Излага се, че са неоснователни и твърденията касаещи чл.14 от наредбата,
тъй като предмет на производството е поземлен имот, който не е урегулиран. В отговора се
посочва, че при постановяване на решението си съдът е обсъдил всички събрани по делото
писмени доказателства, подробните и последователни разпити на свидетелите и
заключението на вещото лице. Предвид изложеното се иска да бъде оставена без уважение
подадената въззивна жалба, като бъде потвърдено постановеното от РС Г.Д. решение като
правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на направените разноски за
въззивното производство.
В съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателя се явява лично и с пълномощник,
който поддържа подадената жалба, иска се същата да бъде уважена, и да бъде отменено
първоинстанционното решение като неправилно, като бъде отхвърлен предявеният иск.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски и за двете съдебни
инстанции.
Ответникът по жалбата се представлява от процесуален представител, който оспорва
изцяло въззивната жалба като неоснователна по подробно изложените съображения в
представения писмен отговор, като прави искане първоинстанционното решение да бъде
потвърдено. Претендира разноски.
Пред въззивната инстанция на основание чл.266, ал.3 от ГПК са събрани нови
доказателства. Разпитани са двама свидетели на страната на ответника.
По допустимостта на въззивната жалба съдът се е произнесъл с определението си по реда
на чл.267, ал.1 ГПК. Повторната проверка при постановяване на решението не води до
различен от направения в това определение извод, че жалбата е допустима, тъй като е
подадена в срока по чл.259 ГПК от надлежна страна и е насочена срещу обжалваем съдебен
акт на първоинстанционен съд, който е неблагоприятен за жалбоподателя.
Съобразно правомощията си определени в чл.269 ГПК, при служебната проверка
въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по съществото на
спора по наведените в жалбата доводи приема следното:
3
Производството пред РС гр. Г.Д. е образувано въз основа на постъпила искова молба от
А.Б.Ю.., с ЕГН ********** от с.С., обл. Б. против АР. Ш. Л., с ЕГН ********** от с.С.,
обл.Б..
Твърди се в молбата, че съгласно нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот
№ 127, том IV, дело № 644 от 07.09.2017 г. на нотариус В.Б., с район на действие РС Г.Д.,
вписана под № 507 в НК, ищецът е закупил поземлен имот с пл.№ 1097 от кв.40 по
действащия план на с.С., с площ за имота 570 кв.м. при посочени граници и съседи. Твърди
се, че след закупуването на имота, ищецът извършил геодезическо трасиране, означаване и
координиране на имота за да установи точната граница със съседните имоти, като било
установено, че ответника се е настанил върху част от собствения на ищеца имот по
продължение на цялата западна граница и по този начин е завладял неоснователно площ от
80 кв.м., като пречи на ищеца да ползва пълноценно същата част от имота. Ищецът опитал
да се разбере с ответника да освободи заетата част от имота, но той отказал, поради което е
предявен настоящия иск.
След допуснато изменение на петитума на предявения иск, се иска да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на основание покупко-
продажба на поземлен имот с планоснимачен №1097 (хиляда и деветдесет и седем) от
квартал 40 (четиридесети) по действащия план на село С., община С., област Б., одобрен със
Заповед №3591 от 1960 г., с площ за имота от 570 (петстотин и седемдесет) квадратни метра,
при съседи за имота: от изток - Поземлен имот с планоснимачен №1081 (хиляда и осемдесет
и едно) - собственост на М.А.М. и Поземлен имот с планоснимачен № 1083 (хиляда и
осемдесет и три) - собственост на наследниците на А. М. С.; от запад - Поземлен имот с
планоснимачен №1093 (хиляда и деветдесет и три) - собственост на наследниците на А. и М.
Ф.Л.; от север - улица, от юг - Поземлен имот с планоснимачен №1098 (хиляда и деветдесет
и осем) - собственост на Ю.С.Д., Поземлен имот с планоснимачен №1019 (хиляда и
деветнадесет) - собственост на наследниците на М. М. К., Поземлен имот с планоснимачен
№1100 (хиляда и сто) - собственост на наследниците на И.М.М., Поземлен имот с
планоснимачен №1083 (хиляда и осемдесет и три) - собственост на наследниците на А. М.
С., както и да бъде осъден ответника да предаде владението върху ползваните от него без
основание 97 (деветдесет и седем) квадратни метра от описаното по-горе дворно място,
находящо се в западната част на собствения на ищеца ПИ с № 1093, по протежение на
цялата граница и които са тонирани в сиво на скица-извадка /приложение № 16 към
експертното заключение/ и тонирани в синьо на комбинирана скица /приложение № 17 към
експертното заключение/.
Изпълнена е процедурата по чл.131 от ГПК, като в срок е постъпил писмен отговор от
ответника.
В същия е изразено становище за недопустимост на иска и за нередовност на исковата
молба. Излага се, че искът е неоснователен. Ответникът твърди, че заедно със съпругата си
Ф.Ю.Л.. е собственик на имот с пл. № 1093 по плана на с. С., общ. С., за което притежават и
документ за собственост нотариален акт № 187, том 5, дело № 841/26.10.2016г. на нотариус
В.Б., с район на действие РС Г.Д., с рег.№507 по регистъра на НК. Излага се, че двамата
владеят и ползват имота повече от 30 години, без никой да е предявил каквито и да било
претенции, спокойно, явно, необезпокоявани от никого, включително и от праводателя на
ищеца. Между имота на ответника и имота на ищеца има ограда, която ограда е поставена
от повече от 30 години и никога не е била местена или премахвана. С отговора е направено
възражение, че ответника е собственик на основание изтекла по отношение на него и
съпругата му придобивна давност на спорния имот, включително претендираните от ищеца
97 кв.м. Поради това счита, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъдат
отхвърлен.
Въз основа на събраните по делото доказателства, РС Г.Д. е установил правилно
фактическата обстановка по спора.
Видно от нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 127, том 4, рег.№
8674, дело № 644/07.09.2017 г. на нотариус В.Б., с район на действие района на РС гр.Г.Д.,
вписан в Служба по вписванията, гр.Г.Д. с вх.рег. № 4310, дв.вх.рег. № 4308/07.09.2017 г.,
акт № 6, том ХIХ, дело № 1439, парт. № 62418 ищецът е закупил от А.М.Л.. поземлен имот с
4
планоснимачен № 1097 от квартал 40 по действащият план на с.С., одобрен със заповед №
3591/1960 г., с площ за имота от 570 кв.м., при съседи за имота: от изток – поземлен имот с
пл. № 1081 - собственост на наследници на М.А.М. и поземлен имот с пл. № 1083 –
собственост на наследниците на А. М. С., от запад – поземлен имот с пл. № 1093 –
собственост на наследниците на А. и М. Ф.Л., от север – улица, от юг – поземлен имот с пл.
№ 1098, собственост на Ю.С.Д., поземлен имот с пл. № 1019 – собственост на наследниците
на М. М. К., поземлен имот с пл. № 1100 - собственост на наследниците на И.М.М.,
поземлен имот с пл.№ 1083 – собственост на наследниците на А. М. С.. С протокол от
15.01.2019г. по молба на ищеца е извършено от правоспособно лице инж. Б.И.М.. трасиране,
означаване и координиране на поземления имот, като на същото е присъствал ищецът А.К..
В протокола е отразено, че върху част от имота на ищеца е разположена улица – 53 кв.м., и
80 кв.м. от имота се ползват от А.Л.ев.
Видно от нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание
давностно владение № 187, том 5, рег. № 10037, дело № 841/26.10.2016 г. на нотариус В.Б.,
с район на действие района на РС гр.Г.Д., с рег.№ 507 в НК вписан в Служба по
вписванията, гр.Г.Д. с вх.рег. № 4063, дв.вх.рег. № 4060/26.10.2016 г., акт № 56, том ХV,
дело № 1754, парт.кн. 46651 ответникът АР. Ш. Л. и Ф.Ю.Л.. са признати за собственици
въз основа на давностно владение на поземлен имот, съставляващ по сега действащият план
на с. С., обл. Б., одобрен със заповед № 3591/1960 г., имот с планоснимачен № 1093, с площ
за имота от 700 кв.м., при съседи за имота: от изток – поземлен имот с пл. № 1020, от запад –
поземлени имоти с пл. № № 1113, 1112, 1108, от север – улица и от юг – поземлен имот с пл.
№ 1098.
От изготвеното заключение на допуснатата пред първоинстанционния съд съдебно
техническа експертиза, се установява, че за урбанизираната територия на с.С., общ.С.,
обл.Б., няма изработвана и одобрена Кадастрална карта и кадастрални регистри /КККР/. В
този случай за урбанизираните територии в действие и в сила са последният одобрен
кадастрален план /КП/ и последния одобрен регулационен план /РП/, които се поддържат в
актуално състояние от Общинска администрация на Община С..
Кадастралният план /КП/ в М 1:1000 от 1960 год., е изработен в координатна система 1950
год., при действието на Закона за ПИНМ /ДВ, бр.222 от 01.10.1949 год. и в сила от
01.03.1950 год. до 01.06.1973 год./. По силата на този закон, кадастралния план не е
подлежал на одобряване, а се е одобрявала само регулацията, изработена върху този план,
като водеща такава.
От прегледа на извадките става ясно, че района на СТЕ попада в границите на имот пл.№
1097 и съседния му от запад имот пл.№ 1093. И двата имота към 1960 год. представляват
незастроени, неурегулирани имоти - ниви.
Изчислената площ на имот пл.№ 1097 от плана е 1190.85 кв.м., а изчислената площ на
имот пл.№ 1093 от плана е 1902.03 кв.м. Общият регулационен план на с.С. е одобрен със
Заповед № 3591 от 5.XI.1960 год., на Председателя на ОНС гр.Б.. По регулационен план,
имоти пл.№ 1097 и пл.№ 1093, попадат южно от кв.16, извън обхвата на одобрения
регулационен план.
Вещото лице е установило, че на по-късен етап със Заповед № 108 от 24.01.1977 год. на
Председателя на ОНС Б., е направено частично изменение на регулационния план /ЧИРП/ за
няколко квартала и ново разширение на регулацията, като е създаден, и нов кв.40. При това
изменение, нанесено на работното копието-оригинал, което се съхранява в Община С.
/Приложение № 4 към експерт./, е видно, че части от двата въпросни имота, вече попадат в
улица, части попадат в нови жилищни парцели в кв.40, с отреждане "За АПК" и части
остават отново извън регулация.
Точно частите от двата имота, които остават извън обхвата на регулацията са обект на
СТЕ, като имотите са с пл.№ 1097 и съседния му от запад имот пл.№ 1093. Площите на
двата имота са: - на имот пл.№ 1097 - площ от 0.567 дка /567 кв.м.; - на имот пл.№ 1093 -
площ от 0.693 дка /693 кв.м./.
В разписният лист към проекта за дворищна регулация, за имоти пл.№ 1097 и пл.№ 1093,
е записано:
5
- за имот пл.№ 1097 - нива - записани С.М.Л. и Й.М.Л., без вписани документи за
собственост. На по-късен етап с червен цвят е записан А.Б.Ю.., по н.а.№ 127, т.IV, рег.№
8674, дело № 644/2017 год. Имота попада извън плана.
- за имот пл.№ 1093 - нива - записани братя А. и М. Ф.Л., и М.М.Л., без вписани
документи за собственост. Имота попада извън плана.
При действието на КП от 1960 год., е съставен н.а. за покупко-продажба на недвижим
имот № 127 от 07.09.2017 год., том IV, рег.№ 8674, дело № 644 от 2017 год. /лист 5 към гр.
дело № 255/2020 год./, с който А.М.Л.., продава на А.Б.Ю.., Поземлен имот с пл.№ 1097, от
кв.40, по действащия план на с.С., общ.С., одобрен със Заповед № 3591 от 1960 год., с площ
на имота от 570 кв.м. При действието на същия план е съставен нотариалния акт с който
ответника се легитимира като собственик на имот с пл.№ 1093 с площ от 700 кв.м.
След оглед и замерване на място, вещото лице е установило, че ползвания на място имот
от ищеца е с площ от 536 кв.м., като нито една от границите на ползвания имот не съвпада с
границите на имот пл.№ 1097 по КП. От тази ползвана площ в границите на собствения му
имот с пл.№ 1097, по КП от 1960 год., попада площ от 445 кв.м. Ползвания на място имот от
ответника е с площ от 683 кв.м., като нито една от границите на ползвания имот не съвпада
с границите на имот пл.№ 1093 по КП. От тази ползвана площ в границите на собствения му
имот с пл.№ 1093, по КП от 1960 год., попада площ от 501 кв.м.
На място имота ползван от ищеца е заграден с огради само от две страни: - от север към
улицата, с дължина от 23.30 м - ограда от дървени колове, и бодлива тел между тях; - от
изток, с дължина от 16.80 м - без ограда; от юг, с дължина от 23.06 м - без ограда; - от запад,
с имота на ответника, с дължина от 22.40 м - ограда от дървени колове, и бодлива тел между
тях, строена и собственост на ответника.
На място имота ползван от ответника е заграден от всякъде с огради:- от север към
улицата, с дължина от 30.60 м - нисък каменен зид, суха зидария и върху него с паянтова
ограда от циментови колове и бодлива тел между тях; - от изток, с имота на ищеца, с
дължина от 22.40 м - ограда от дървени колове, и бодлива тел между тях, строена и
собственост на ответника; от юг, с дължина от 24.10 м - ограда от дървени колове, и бодлива
тел между тях, строена и собственост на ответника; - от запад, с дължина от 29.39 м - ограда
от дървени колове, и бодлива тел между тях, строена и собственост на ответника.
От заключението на вещото лице се установява, че ответника, собственик на имот пл.№
1093, владее на място част от имота на ищеца с пл.№ 1097, и която площ е 97 кв.м., показано
тонирано в сиво на скица-извадка /Приложение № 16 към експерт./ и тонирана в синьо на
Комбинирана скица /Приложение № 17 към експертизата/.
Границата между имот пл.№ 1093, собственост на ответника и тази от изток с имот пл.№
1097, собственост на ищеца, е с дължина от 22.40 м - ограда от дървени колове, и бодлива
тел между тях, строена и собственост на ответника. Границата която е материализирана на
място между двата имота не съвпада с границата посочена в кадастралния план от 1960 год.
На място границата на имота ползван от ответника, от север към улицата, с дължина от
30.60 м, представлява нисък каменен зид, суха зидария и върху него присъства паянтова
ограда от циментови колове, и бодлива тел между тях. Северната граница на имота ползван
от ответника се различава от северната граница на имота ползван от ищеца, която
представлява паянтова ограда от дървени колове, и бодлива тел между тях, т.е. има налице
различни конструктивни елементи, между двете граници.
Съдът намира, че заключението по назначената експертиза е пълно и точно и следва да се
кредитира по делото като компетентно изготвено.
По делото са разпитани свидетели, като според свидетеля А. имотите на страните са
съседни. Имота на ответника е наследствен, а ищеца закупил имота от вдовицата на У. Л..
Между имотите на страните има мрежа телена ограда от колове и мрежа, която е поставена
от ответника, когато са връщани земите, може би около 1992 – 1993 г. При поставянето на
оградата е нямало спорове между ответника и тогавашния собственик У. Л., тъй като те
били братовчеди и се разбирали.
Според свидетеля С., имота, притежаван сега от ищеца, преди това бил на У.Л.. Докато
имота бил на У., между него и имота на ответника имало две огради и между тях - пътечка
6
със широчина около 50 см. Откакто ищеца закупил имота, между него и имота на ответника
има само една телена ограда, няма я и пътеката. Не може да каже коя от двете огради е
махната и към кой имот е присъединена пътеката. Не може да каже дали новата ограда е на
мястото на някоя от старите огради.
Предвид въззивния съд е проведен разпит на свидетелите Ш.П. и Н.К.. От показанията на
свидетеля П.се установява, че имота собственост на ответника е с площ от 700 кв.м., а този
на ищеца е с площ от 500 -600 кв.м. Свидетеля сочи, че между двата имота е имало пътечка
и две огради на А. и А.. Посочва, че от към имота на А. оградата не е местена.Към
настоящия момент свидетеля твърди, че пътечката е премахната, като сочи, че А. я е
премахнал.
Свидетеля К., заявява, че знае имотите на страните по делото, тъй като съсед на А. от
запад. Свидетеля посочва, че не е чул А. да е напреднал, да е местел граници, като не е чувал
да има спор между А. и А.. Свидетеля посочва, че знае за спор между А. и А., твърди, че
между двата имота имало пешеходна пътека, като не може да уточни в кое място е била,
сега към настоящия момент я няма. Свидетеля заявява, че е присъствал когато техници от
техническа служба са забивали колчета между имотите, съобразно плана от 1960г., но не
може да каже дали границите са си останали на колчетата или са се разместили после.
При така установената фактическа обстановка, въззивния съд намира, че постановеното
решение е правилно и обосновано, като на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите
на първоинстанционното решение. По доводите изложени във въззивната жалба, съдът
намира следното:
Уважаването на иск с правно основание чл.108 от ЗС е обусловено от наличието на три
предпоставки – ищецът да е собственик на претендирания имот, същият да се намира във
владение на ответника и владението да се упражнява от последния без основание.
Не е спорно, че ищецът се легитимира като собственик въз основа на покупко – продажба
на Поземлен имот с планоснимачен № 1097 от квартал 40 по действащият план на с.С.,
одобрен със заповед № 3591/1960 г., с площ за имота от 570 кв.м., при съседи за имота: от
изток – поземлен имот с пл. № 1081 - собственост на наследници на М.А.М. и поземлен
имот с пл. № 1083 – собственост на наследниците на А. М. С., от запад – поземлен имот с
пл. № 1093 – собственост на наследниците на А. и М. Ф.Л., от север – улица, от юг –
поземлен имот с пл. № 1098, собственост на Ю.С.Д., поземлен имот с пл. № 1019 –
собственост на наследниците на М. М. К., поземлен имот с пл.№ 1100 - собственост на
наследниците на И.М.М., поземлен имот с пл.№ 1083 – собственост на наследниците на А.
М. С..
Установява се на следващо място, че ответникът е собственик въз основа на давностно
владение на Поземлен имот, съставляващ по сега действащият план на с.С., обл. Б., одобрен
със заповед № 3591/1960 г., имот с планоснимачен № 1093, с площ за имота от 700 кв.м., при
съседи за имота: от изток – поземлен имот с пл. № 1020, от запад – поземлени имоти с пл. №
№ 1113, 1112, 1108, от север – улица и от юг – поземлен имот с пл. № 1098.
Имотите на страните са съседни, като след закупуването на имота от страна на ищеца, и
извършено от него трасиране между двамата възникнали спорове, че ответникът владее
неоснователно част от имота на ищеца.
Установи се от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, че
ответникът владее част от имота на ищеца с пл. № 1093, която част е с площ от 97 кв.м.
Границата между имот пл. № 1093, собственост на ответника и имот пл. № 1097,
собственост на ищеца, е с дължина от 22.40 м. – ограда от дървени колове и бодлива тел
между тях, строена и собственост на ответника. Границата, както е материализирана между
двата имота не съвпада с границата, посочена в кадастралния план от 1960 г.
Ответника е направил възражение, че той и съпругата му са собственици на спорния имот
въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност. Преди да бъде разгледано това
възражение следва да се посочи, че възраженията в отговора на въззивната жалба, че не
може да бъде придобивана по давност реална част от поземлен имот, са неоснователни. В
случая се касае за неурегулирани имоти, поради което не е налице забрана за придобиването
на реална част от такъв имот по давност.
7
Правото на собственост може да бъде загубено, в случай, че собственикът не го упражнява,
а друго лице установи собствено владение върху имота и го упражнява явно,
необезпокоявано и непрекъснато, с намерение да свои имота в продължение на предвидения
в чл.79 от Закона за собствеността срок от 10 години.
Установеното давностно владение върху имота следва да се докаже от лицето, което се
позовава на него, което е указано на ответника и с разпределената по делото
доказателствена тежест.
Съдът намира, че ответникът не е доказал по делото, че той и съпругата му са установили
владение върху спорната част от процесния имот, с намерение да го своят, в продължение на
най-малко 10 години (както се твърди - повече от 30 години), като владението им е било
явно, необезпокоявано и непрекъснато.
Въпреки дадената му и от въззивния съд възможност, от ангажираните от ответника
свидетели не се установи, че същия е своил процесната част от имота в посочения
необходим от закона срок.
От разпитаните по делото свидетели се установи, че между процесните имоти е имало
ограда, но не и дали същата е била с едно и също местоположение през годините и
съответно как са се ползвали двата имота. Според свидетеля А. оградата между имотите не е
местена, но според свид. С. преди ищеца да закупи имота между имотите на страните е
имало две огради с пътека между тях, а след закупуването оградата е останала една, като не
знае коя от оградите е премахната, и дали новата ограда е на мястото на някоя от старите
такива. В същата насока са показанията на свидетелите К. и П.
Според свид. А. оградата между имотите на ищеца и на ответника е била от колове и
мрежа, докато от заключението на вещото лице по назначената експертиза се установява, че
при извършеният оглед на място оградата между имотите е изпълнена с дървени колове и
бодлива тел. Тази разлика във вида на оградата дава основание да се приеме, че оградата е
била изменена през годините. След като оградата е променена като вид, е възможно да е
променено и мястото на поставянето й, както твърдят свидетелите.
Съдът намира, че ответникът не е доказал при условията на пълно и главно доказване да е
владял частта с площ от 97 кв.м. от процесния имот пл. № 1097 явно, непрекъснато,
необезпокоявано и с отношението на собственик в продължение на най-малко 10 години.
Поради изложеното, съдът намира, че са налице и трите изброени по-горе предпоставки и
ревандикационния иск правилно е уважен от РС Г.Д. изцяло като основателен и доказан.
Тъй като е установено, че част от процесния имот се владее от ответникът без правно
основание, то правилно същия е осъден да предаде на ищеца владението на частта от
процесния имот от 97 кв.м., находящи се в западната част на собствения на ищеца ПИ с №
1097, по протежение на цялата граница.
Във връзка с доводите в жалбата следва да се посочи, че установеното от вещото лице, че
ищецът владее 536 кв.м., като част от владяната от него част попада в чужд имот на трето за
спора лице е въпрос, който не е относим към претенцията на ищеца към ответника.
Съдът намира, че са неоснователни и доводите и възраженията в жалбата, относно
приетото заключение на вещото лице. Видно е от протокола от проведеното съдебно
заседание пред първоинстанционния съд, че заключението на вещото лице е изслушано в
присъствие на страните и техните представители, като същите не са оспорили заключението
и същото е прието като доказателство по делото. Ответникът не е направил искане за
изготвяне на повторна или тройна експертиза, като заявяването на възражения едва във
въззивната жалба относно начина по който е изготвено заключението и действията които не
е извършило вещото лице съдът намира за неоснователни.
Предвид съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд
постановеното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на делото и съобразно чл.78, ал.3 от ГПК право на разноски за въззивното
производство има само въззиваемия. Същия е претендирал разноски в размер на 1000, 00
лева за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представен договор за правна
8
защита и съдействие. Насрещната страна е направила възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение. Съдът като съобрази направеното възражение,
намира, че същото е основателно. Съобразно материалния интерес по делото, минималното
адвокатско възнаграждение съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 е 300 лв., с оглед на
което съдът намира, че заплатеното възнаграждение за въззивното производство е
прекомерно завишено съобразно правната и фактическа сложност на делото и на основание
чл.78, ал.5 от ГПК следва да бъде намалено до сумата от 500 лв.
Предвид горното, следва да бъде осъден въззивника да заплати на А.К., направените
разноски за въззивното производство в размер на 500,00 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение.
Воден от гореизложеното, Окръжен съд Б., IV въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 8551 от 27.10.2021 г., постановено по гр. д. № 255/2020 г.
по описа на РС Г.Д., като правилно и обосновано.
ОСЪЖДА АР. Ш. Л., с ЕГН **********, с постоянен адрес с.С., община С. да заплати
А.Б.Ю.., с ЕГН **********, с постоянен адрес с.С., община С., на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК сумата от 500, 00 лв. /петстотин лева/, представляваща сторени разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9