МОТИВИ по НОХД
№ 58/19.04.2019к. по описа на Плевенски районен съд, ХІV-ти наказателен състав.
Плевенска районна прокуратура е
повдигнала обвинение срещу подсъдимите: 1.) К.Т.В. *** с ЕГН ********** за това,
че на 03.08.2017 г. около 03:00 часа в **, в съучастие като помагач умишлено
улеснил съизвършителя и подбудителя Б.М.Х., Ж.Г.Г. и М.М.М. и двамата като съизвършители, да влязат в чуждо жилище - къща на адрес ***,
**, обитавана от В.И.Й., като употребили за това сила изразяваща се в разбиване
на входната врата, като деянието е извършено нощем и от повече от две лица.
Улесняващите действия на подсъдимия В. се изразяват в това, че е стоял пред
жилището на свидетелката Й., за да води наблюдение и да отстранява спънки -
престъпление по чл. 170, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 и ал. 1 от НК; 2.) М.М.М.
*** с ЕГН ********** за това,
че на 03.08.2017 г. около 03:00 часа в ***, в съучастие като съизвършител с Б.М.Х. като съизвършител
и подбудител, Ж.Г.Г. като съизвършител
и К.Т.В. като помагач, влязъл в чуждо жилище - къща на адрес ***, **, обитавана
от В.И.Й., като употребил за това сила изразяваща се в разбиване на входната
врага, като деянието е извършено нощем и от повече от две лица - престъпление
по чл. 170, ал. 2 вр. ал. 1 вр.
чл. 20, ал. 2 и ал. 1 от НК; 3.) Ж.Г. *** с ЕГН ********** за това, че на 03.08.2017 г.
около 03:00 часа в ***, в съучастие като съизвършител
с Б.М.Х. като съизвършител и подбудител, М.М.М. като съизвършител и К.Т.В.
като помагач, влязъл в чуждо жилище - къща на адрес ***, **, обитавана от В.И.Й.,
като употребил за това сила изразяваща се в разбиване на входната врата, като
деянието е извършено нощем и от повече от две лица - престъпление по чл. 170,
ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20,
ал. 2 и ал. 1 от НК и 4.) Б.М. *** с ЕГН ********** за това, че на 03.08.2017 г. около 03:00 часа в ***, в
съучастие като подбудител и съизвършител с М.М.М., Ж.Г.Г. и К.Т.В. като
помагач, влязъл в чуждо жилище - къща на адрес ***, обитавана от В.И.Й., като
употребил за това сила изразяваща се в разбиване на входната врата, като
деянието е извършено нощем и от повече от две лица - престъпление по чл. 170,
ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20,
ал. 2, ал. 3 и ал. 1 от НК.
Представителят на Р. взема становище, че
осъщественото от подсъдимите престъпно деяние осъществява престъпния състав на
престъплението, за което им е повдигнато обвинение, а именно по чл. 170, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, ал.
3 и ал. 1 от НК. Пледира за
постановяване на осъдителна присъда при условията на чл. 54 от НК по отношение
на всеки от подсъдимите, като предвиденото в санкционната разпоредба наказание
бъде определено в размер над средния.
Защитникът
на подсъдимите М.М.М., Ж.Г.Г.
и Б.И.Х. – адв. В. Н. от АК-Ловеч взема становище, че
установената в хода на проведеното съдебно следствие фактическа обстановка не
кореспондира с изложената такава в обвинителния акт. Моли съда да постанови
присъда, с която да признае подзащитните му за
невиновни и ги оправдае за престъпленията, за които им е повдигнато обвинение.
Подсъдимите
М.М.М., Ж.Г.Г. и Б.И.Х.
поддържат изразеното от защитника им становище, като при осигуреното им от съда
право на последва дума молят да бъдат оправдани.
Назначеният
служебен защитник на подсъдимия К.Т.В. – адв. Н.Х. взема
становище, че от анализа на ангажираните в хода на проведеното наказателно
производство писмени и гласни доказателства не се установява, че подзащитния и
е автор на престъплението по чл. 170, ал.
2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал.
2, ал. 3 и ал. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение. Моли съда а
постанови оправдателна присъда по отношение на подсъдимия К.Т.В..
Подсъдимият К.Т.В. в правото си на лична
защита поддържа изразеното от защитника му становище. При осигуреното му от
съда право на последна дума заявява, че иска да бъде оправдан.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият К.Т.В. е роден на *** ***,
*, български гражданин, с начално образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН
**********.
Подсъдимият М.М.М.
е роден на *** ***, обл. Враца, *, български
гражданин, без образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият Ж.Г.Г.
е роден на *** ***, обл. Враца, *, български
гражданин, без образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият Б.М.Х. - роден на *** ***,
обл. Враца, *, български гражданин, без образование,
неженен, не работи, осъждан, ЕГН **********.
До лятото на 2017 година, за период от около
една година, подсъдимият Б.М.Х. и
свидетелката В.И.Й. живеели на съпружески начала. От съвместното им съжителство
било родено малолетното дете – *. Когато дъщеря им била на около три месеца,
двамата се разделили и свидетелката Й., заедно с детето се прибрала в дома на
майка си – свидетелката К.А.И. ***.Там Й. заживяла на семейни начала със
свидетеля В.К.Т.. Независимо от раздялата свидетелката Й. и подсъдимия Х. нямали
противоречия относно режима на свиждане на бащата с детето. Двамата редовно контактували
по телефона и често в провежданите разговори свидетелката Й. приканвала
подсъдимия Х. да вижда дъщеря си * винаги, когато пожелае. През деня на 02.08.2017
година, подсъдимият Б.Х. бил на работа. Свидетелката Й. отново му се обадила и
го поканила да отиде в дома на майка и да види детето, а също така му
споделила, че е склонна отново да заживеят заедно. Подсъдимият Х., след края на работния ден
седнал в компанията на своите приятели – подсъдимите Ж.Г.Г.,
М.М.М. и К.Т.В. в питейно заведение в *. Четиримата
консумирали алкохол, а подсъдимият Х. споделил с тях желанието си да се отзове
на поканата на свидетелката Й. ***, за да види дъщеря си. У четиримата се
сформирала идеята да потърсят шофьор, който да ги откара до *, за да се осъществи
среща между подсъдимия Х. и детето му. За целта около 23:00 часа посетили дома
на свидетеля М.Т.И. и го помолили да ги превози с личния си автомобил до *, за
да се види подсъдимия Х. с „жена си“и детето си. Свидетелят И. приел да извърши
услугата, след като получил възнаграждение от 50,00 лева. Петимата потеглили с
управлявания от И. лек автомобил, марка „Хонда“,
модел „Сивик“ и в ранните часове след полунощ стигнали
до целта – дома на свидетелката К.А.И., обитаван и от свидетелите М.М., В.К.Т. и В.И.Й., заедно с няколко месечното и бебе.
Вратата на къщата не била заключена, а притворена по примитивен начин
посредством пирон. Достигайки до нея, подсъдимият Х., придружен от подсъдимите Ж.Г.Г. и К.Т.В. почукал трикратно върху стъклената част на
врата, след което същата се отворила, а тримата влезли в жилището. По това
време свидетелката В.Й. ползвала електронно устройство – таблет в леглото си,
като не спяла, тъй като очаквала посещението на Б.Х.. Влизането на тримата в
дома било възприето от спящите в съседната стая свидетели – К.Й. (майка на
свидетелката В.Й.) и нейния внук – малолетният свидетел М.М.М..
Свидетелката К.Й., която не знаела за поканата от страна на дъщеря си и поради
недобрите и взаимоотношения с бившия и „зет“ започнала да крещи и изпратила
свидетеля М. да потърси съдействие от баща си – свидетелят В.И.Й., който живеел
в съседната къща. Подсъдимият Х. силно раздразнен от ситуацията нанесъл удари
по нищо неподозиращия и спящ свидетел – В.К.Т.. За случая бил подаден сигнал
към Националната система за спешни повиквания 112, в резултат на който на място
пристигнал полицейски екип в състав – свидетелите П.П.М.
и *И.К.. Този факт обусловил умисъл у подсъдимите да избегнат полицейската
проверка и предприели бързо отдалечаване от мястото посредством управлявания от
свидетеля М.Т.И. лек автомобил. Пристигайки в дома на свидетелката К.Й.
полицейските служители възприели наранявания по тялото на свидетеля В.К.Т., а
по входната врата не забелязали следи от разбиване, които да обусловят извод за
влизане чрез „взлом“.
По случая било образувано и проведено
досъдебно производство.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореописаната фактическа обстановка
съдът приема за безспорно доказана, след като прецени и обсъди събраните по
делото писмени и гласни доказателства, а именно – обясненията на подсъдимите Б.М.Х.
и М.М.М., показанията на свидетелите М.М.М., П.П.М., В.И.Й., М.Т.И., В.И.Й.,
В.К.Т. и К.А.И., дадени лично и непосредствено пред съда, както и показанията,
прочетени по реда на чл. 281 от НПК и от приобщените към доказаталствения
материал по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, събрани в
хода на проведеното досъдебно производство № Д-1569/2017г. по описа на Р..
Съдът обсъди дадените от подсъдимите Б.М.Х.
и М.М.М. обяснения, като отчете, че същите освен
доказателствено средство, са и средство за защита. След като съпостави същите и
с останалия доказателствен материал по делото намери, че следва да бъдат
кредитирани с доверие като логични и непротиворечиви. От обясненията на
подсъдимия Х. изяснява, че през деня на 02.08.2017 година около 17:30-18:00
часа е свидетелката В.Й., с която преди време живели на семейни начала и имат
общо дете му се обадила по телефона и го поканила да я посети в дома на майка
и (св. К.Й.)***, за да види детето и да
се върнат заедно. Изяснява се, че същият не разполагал с транспорт, за да се
отзове веднага на поканата и, поради което седнал да се почерпи с останалите
трима подсъдими. По-късно се сетил, че може да поиска услуга от свидетеля М.Т.И.,
който е собственик на лек автомобил. Своевременно уведомил за идеята
свидетелката В. Й., която казала, че ще остави вратата подпряна само с пирон. Твърди,
че през нощта стигнал до дома, обитаван от В. Й. и бебето с управлявания от
свидетеля М.И. лек автомобил заедно с подсъдимите Ж.Г.Г.,
М.М.М. и К.Т.В.. Споделя, че след като влязъл в дома,
свидетелката К.Й. се събудила, развикала
се и станала разправия. Свидетелката К.Й. крещяла, че ще се обади на полицията,
а майката на детето му казала, да си тръгват и че тя ще се върне по-късно, след
което си тръгнал обратно с управлявания от свидетеля М.И. лек автомобил в
компанията и на останалите трима подсъдими. От обясненията на подсъдимия М.М.М. се изяснява, че същият не влизал в дома на
свидетелката К.Й.. В подкрепа на дадените от подсъдимия Х. обяснения са
показанията на свидетелката В.И.Й. дадени лично и непосредствено пред настоящия
съдебен състав в съдебно заседание на 13.11.2018
година. Съдът дава вяра на тези нейни показания, с изключения на частта, в
която отрича да е имало сбиване между подсъдимия Х. и свидетеля Т..
Свидетелката твърди, че от съвместното си съжителство с подсъдимия Б.Х. двамата
са родители на малолетно дете. Твърди, че когато детето било на около 3 месеца
двамата се скарали и тя започнала да живее с бебето и свидетеля В.Т. в къщата
на майка и – свидетелката К.Й.. Твърди, че през нощта играела игри на таблет и
когато Б. дошъл не е разбивал вратата. Завява, че той почукал два три пъти и
докато станала да му отвори, врата се била отворила Твърди, че майка и след
като чула шум се събудила и се развикала, хванала я за врата и я бутнала…Твърди,
че не е споделяла с майка си за уговорката с подсъдимия Б.Х. да вижда детето
си, както и да се върне при него, защото свидетелката К.Й. била против. В тази им част показанията на свидетелката В.Й.,
съдът намира за логични, последователни и убедителни. Свидетелката В.Й. непоколебимо
посочва, че именно дадените в съдебно заседание показания съответстват на
действителността, тъй като в хода на проведеното досъдебно производство е била
заплашена от брат си, че ще бъде изпъдена и изгонена. От показанията на
свидетеля М.Т.И., които съдът приема с доверие като логични, убедителни и
дадени под страх от наказателна отговорност се установява, че същият е бил
помолен от подсъдимия Х. да го закара до *, за да види жена си и детето си.
Установява се също така, че приел да извърши услугата срещу възнаграждение от
50,00 лева, както и че заедно с подсъдимия Х. в автомобила били и останалите
трема подсъдими. Този свидетел е категоричен, че когато пристигнали в *, *
подсъдимият М.М.М. не е ходил до къщата на
свидетелката К.Й.. Съдът обсъди и показанията на свидетеля В.К.Т. дадени лично
и непосредствено пред настоящия съдебен състав, както и прочетените по реда на
чл. 281, ал. І, т.1 от НПК дадени в ход на проведеното ДП, след което прие че
следва да кредитира с доверие именно прочетените такива. Това е така, защото
същите кореспондират с останалия събран по делото доказателства, а и според
самия свидетел са дадени в момент близък до времето на извършване на описаните
действия. От същите се изяснява, че към релевантната дата е живеел на
съпружески начала със свидетелката В.Й. и бебето и в къщата на нейната майка в *,
*. Изяснява се, че докато е спал е получил удари. В този смисъл е заключението
на вещото лице д-р П.Н.Т. по назначената и изготвена съдебно-медицинска
експертиза, от заключението по която се установява, че на свидетеля В.Т. е било
причинено контузна рана на горна устна, която довела
до болки и страдания с временно и неопасно за живота разстройство на здравето.
Съдът приема с доверие заключението на вещото лице Т. като компетентно
изготвено и неоспорено от страните. Свидетелят *И.К. възпроизвежда пред съда
свои преки и непосредствени впечатления според които е посетил
местопроизшествието незабавно след инцидента в качеството си на служител в МВР
и лично констатирал, че върху входната врата липсвали следи от разбиване, тъй
като същата била прикрепена по примитивен начин с пирон и в този смисъл заявява,
че „взломена“ е силно казано. Показанията му в тази
част не се опровергават и от показанията на останалите разпитани по делото
свидетели. Свидетелката К.Й. описва входната врата като „ветрило“ и обяснява,
че същата била прикрепена с пирон, тъй като „кличарката“
в долната част била повредена. Тази свидетелка няма преки и непосредствени
впечатления относно начина на влизане на подсъдимия Х. и евентуално останалите
подсъдими в дома и. На по-късен етап възприела спор между подсъдимия Х. и
свидетеля В.Т., съпроводен от физическо насилие, поради което се уплашила и
потърсила съдействие от НСАСП 112 и изпратила внука си – малолетния свидетел М.М.М. да извика на помощ баща си – свидетелят В.И.Й.. В тази
част показанията и съдът намери за убедителни и правдиви, поради което ги прие
с доверие. В съответствие с тях са и показанията на свидетелите М.М.М. и В.И.Й., които съдът приема с доверие като обективни
и дадени под страх от наказателна отговорност. Според присъстващия в съдебно
заседание ИДПС ** малолетният свидетел разбира смисъла на зададените въпроси и
отговаря адекватно на тях според възприятията си, съответстващи на възрастта и
жизнения му опит. Съгласно изложените пред съда възприятия на свидетелят М.
влизането на подсъдимия Б.Х. в къщата било предхождано от две-трикратно
почукване е в дома освен подсъдимия Б.Х. били и подсъдимите Ж.Г.Г. и К.Т.В.. Не се установява различна фактическа
обстановка от възприетата и от показанията на свидетеля П.П.М.,
които съдът намира, че не се нуждаят от подробно обсъждане поради факта, че не
съдържат информация относно релевантните за случая факти, която да е последица
от лични и непосредствени възприятия.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съгласно чл. 303 ал.ІІ от НПК съдът признава
подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. Тази
разпоредба предполага наличието на събрани както преки, така и косвени
доказателства, които да обусловят квалифицирането на даденият субект на
наказателна отговорност като извършител на конкретно санкционирано от закона
противоправно деяние, тогава когато са осъществени всички признаци от състава
на престъпление по смисъла на чл. 9 ал.І от НК.
Нормата на чл. 170 от НК защищава неприкосновеността на жилището Под
жилище по смисъла на чл. 170 НК се разбира помещение, което се обитава
постоянно или временно от едно или повече лица за живеене. Обстоятелството чия
собственост или съсобственост е помещението, което се ползва за жилище, е без
значение. Защищава се само този, който живее постоянно или временно в жилището.
Законът не санкционира простото влизане в чуждо жилище. Изпълнителното деяние
по чл. 170, ал. 1 НК се състои във влизане без право в
жилището на друго лице по един от точно изброените начини и без свободно
изразено съгласие от страна на обитателя (условие, което логически произтича и
от начините, които законът изисква). Тези начини са: сила, заплашване, хитрост,
ловкост, злоупотреба с власт или специални технически средства. Самото влизане
в чуждото жилище по някой от посочените начини, включва оставането в жилището
въпреки изричното несъгласие на държателя му. От субективна страна
престъплението по чл. 170, ал. 1 от НК може
да се осъществи с пряк умисъл, т. е. деецът да
съзнава, че извършва действия, нарушаващи неприкосновеността на
жилището.
Настоящият съдебен състав
изследвайки отделните елементи от основния състав на престъплението съобразно
фактите, приети за установени, намира, че подсъдимият М.М.М.
не влизал в чуждо жилище нощем и още по малко по начините, сочени в ал. І на
чл. 170 от НК, а подсъдимите Б.М.Х., Ж.Г.Г. и К.Т.В.
са влезли в жилището със знанието на живеещата в него свидетелка В.Й. и при
липса на посочените в закона начини: сила, заплашване, хитрост, ловкост,
злоупотреба с власт или специални технически средства. Това е така, защото
входната врата не е била заключена и се е отворила след трикратно почукване.
Липсата на съставомерен признак, какъвто е употребата
на сила обуславя единствения възможен извод за неосъществяването на признак от
обективната страна на престъплението по чл. 170, ал. 1 от НК.
Не е налице и субективният
елемент на престъплението, който за да е налице следва всеки от подсъдимите да
съзнава, че влиза в чуждо жилище принудително през нощта.
В хода на настоящото производство не се
събраха достатъчно доказателства, които да индицират
за наличие на осъществен от страна на подсъдимите Б.М.Х., Ж.Г.Г., М.М.М. и К.Т.В., състав на
престъплението, за което им е повдигнато обвинение.
Пристъпвайки към
постановяване на присъдата си, поради изложените мотиви, съдът не може да
формира категорично вътрешно убеждение във виновност на подсъдимите Б.М.Х., Ж.Г.Г., М.М.М. и К.Т.В., което да е
основано на доказателствения материал по делото.
Поради изложените фактически и правни
съображения съдът призна: 1.) подсъдимия К.Т.В. *** с ЕГН ********** за невиновен в това, че на 03.08.2017 г. около 03:00 часа в **, в съучастие като
помагач умишлено улеснил съизвършителя и подбудителя Б.М.Х.,
Ж.Г.Г. и М.М.М. и двамата
като съизвършители, да влязат в чуждо жилище - къща
на адрес ***, **, обитавана от В.И.Й., като употребили за това сила изразяваща
се в разбиване на входната врата, като деянието е извършено нощем и от повече
от две лица. Улесняващите действия на обв. В. се
изразяват в това, че е стоял пред жилището на св. Й., за да води наблюдение и
да отстранява спънки - престъпление по чл. 170, ал. 2 вр.
ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 и ал. 1 от НК, като на
основание чл. 304 от НПК го оправда по така повдигнатото обвинение; 2.)
подсъдимия М.М.М. *** с ЕГН ********** за невиновен в това, че на 03.08.2017
г. около 03:00 часа в ***, в съучастие като съизвършител
с Б.М.Х. като съизвършител и подбудител, Ж.Г.Г. като съизвършител и К.Т.В.
като помагач, влязъл в чуждо жилище - къща на адрес ***, **, обитавана от В.И.Й.,
като употребил за това сила изразяваща се в разбиване на входната врага, като
деянието е извършено нощем и от повече от две лица - престъпление по чл. 170,
ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20,
ал. 2 и ал. 1 от НК, като на основание чл. 304 от НПК го оправда по така
повдигнатото обвинение; 3.) подсъдимия Ж.Г. *** с ЕГН ********** за невиновен в това, че на 03.08.2017
г. около 03:00 часа в ***, в съучастие като съизвършител
с Б.М.Х. като съизвършител и подбудител, М.М.М. като съизвършител и К.Т.В.
като помагач, влязъл в чуждо жилище - къща на адрес ***, **, обитавана от В.И.Й.,
като употребил за това сила изразяваща се в разбиване на входната врата, като
деянието е извършено нощем и от повече от две лица - престъпление по чл. 170,
ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20,
ал. 2 и ал. 1 от НК, като на основание чл. 304 от НПК го оправда по така
повдигнатото обвинение и 4.) подсъдимия Б.М. *** с ЕГН ********** за невиновен в това, че на
03.08.2017 г. около 03:00 часа в ***, в съучастие като подбудител и съизвършител с М.М.М., Ж.Г.Г. и К.Т.В. като помагач, влязъл в чуждо жилище - къща на
адрес ***, обитавана от В.И.Й., като употребил за това сила изразяваща се в
разбиване на входната врата, като деянието е извършено нощем и от повече от две
лица - престъпление по чл. 170, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, ал. 3 и ал. 1 от НК, като на основание
чл. 304 от НПК го оправда по така повдигнатото обвинение.
На осн. чл.
190, ал. І от НПК направените по делото разноски остават за сметка на
държавата.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: