РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 417/2.7.2018г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, II състав в открито съдебно заседание на
първи юни през две хиляди и осемнадесетата година в състав:
СЪДИЯ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ
при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА, и участието на прокурора СТЕФАН ЯНЕВ, като
разгледа докладваното от съдията докладчик Петров адм. дело №136 по описа на съда за 2018 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
I. За
характера на производството, исковете и становищата на страните:
1.
Производството е по реда на Глава Единадесета от Административно процесуалния кодекс
във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража.
2. Образувано
е искова претенция на Т.Т.К., ЕГН **********, в момента в Затвора Пазарджик, с
посочен съдебен адрес ***, адв. В.С., да бъде осъдена Главна дирекция
„Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на правосъдието, със седалище гр.
София да му заплати сумата от 16000,00лв., представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в обида, огорчение, възмущение, чувство за
малоценност и принуждаване да върши неща против волята си, претърпени в
резултат на изтърпяване в периода от 04.12.2017г. до 08.12.2017г.(според допълнителната молба конкретизация л.
18) на наложено му наказание при условия, които счита за нечовешки, жестоки
и унизителни, както и обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на
законната лихва от подаване на исковата молба, до окончателното и изплащане.
3. Ищеца
пребивава в Затвора Пазарджик от 17.02.2016г., където изтърпява наказание
„лишаване от свобода“.
В тази насока се твърди, че в
периода 04.12.2017г. до 08.12.2017г., за срок от пет денонощия К. е изтърпял
наказание – изолиране в наказателна килия.
Наказанието е изтърпяно в килия № 4
в която не е имало тоалетна и течаща вода. Физиологичните нужди са били задоволявани
в кофа. Притока на естествена светлина е бил ограничен, леглата са били
счупени, по стените е имало мухъл, имало е дървеници, хлебарки и гризачи.
К. твърди, че първата нощ е преспал
на земята понеже, леглата са били счупени, след което са дошли майстори и са ги
поправили. Твърди, че има заболяване на тънкото черво, далакът му е отстранен,
има киста на бъбречната жлеза с разсейки в черния дроб.
Заявява, че е обявил гладна стачка,
защото приемането на храна в описаните условия би застрашило здравето и живота
му.
В резултат на всичко това, К.
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в обида, огорчение, възмущение,
чувство за малоценност и принуждаване да върши неща против волята си
4. Ответната Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, с посочен съдебен адрес ***, Областна
служба „Изпълнение на наказанията“, чрез процесуалния представител юрк. Ч. в
депозиран писмен отговор е на становище, че исковите претенции на К. са
недоказани фактически и неоснователни. Сочи се, че ищеца търпи своята присъда при
условия, не по различни от условията при които са поставени останалите
затворници, като всички те в изпълнение на съответно наложена санкция са лишени
от свобода, но не и от други права и интереси в местата за лишаване от свобода.
Според ответника, не може да се приеме, че
престоят в условията на затвора биха провокирали, твърдените от ищеца
неимуществени вреди.
В Писмено становище по същество се допълва, че в
случая бездействието на административните органи не е признато за незаконно по
съответния ред.
Иска се претенциите за парични обезщетения на К.
да бъдат отхвърлени.
5. Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че
исковите претенции са недоказани от фактическа страна и съответно, следва да
бъдат отхвърлени.
II. За
фактите :
6. В хода на съдебното
производство, от страна на Началник Затвор Пазарджик се представиха следните
данни :
- Заповед № Д – 490 от 01.12.2017г. на Началника
на Затвора с която на лишеният от свобода Т.Т.К., на основание чл. 101, т. 7
във връзка с чл. 102, във връзка с чл. 105, ал.1 от ЗИНЗС е наложено
дисциплинарно наказание „Изолиране в наказателна килия за срок от пет
денонощия.
По делото не е спорно, че въпросната заповед е
влезнала в сила и наложеното с нея дисциплинарно наказание е изтърпяно
ефективно в периода 04.12.2017г. до 08.12.2017г., включително ;
- Писмо вх. № 975 от 15.02.2018г. в което са
описани данни за доходите които К. е имал за периода 09.03.2016г. до
13.12.2017г. Посочено е, че родителите му са починали, че не е семеен и е бил
трудово зает в периодите 20.09.2016г. до 20.01.2017г. и от 16.05.2017г. до
16.01.2018г. Посочено е още, че К. редовно посещава Медицинския център в
затвора с оплаквания от болки в корема и гадене. При осъществените прегледи, не
са установени отклонения в състоянието, като най – вероятно болките са
следствие на получени сраствания след претърпени операции – през 1989г., като
след претърпяна коремна травма е отстранена слезката, а през 2007г. е опериран
апендиксът. През 2014 г. е извършено томографско изследване, като са
констатирани множество хемангиоми (т.е.
доброкачествен съдов тумор) по
черния дроб и възел около 2см. върху надбъбречната жлеза. След консултации с
хирург е установено състояние на бридова болест, без индикации за оперативно
лечение. Установени са клинични данни и за ерозивен гастрит с препоръка за
лечение и диета. На 11.10.2017г. е
извършена компютърна аксиална томография
на корема. Липсват данни за отклонения от страна на черния дроб, а по отношение
на надбъбречните жлези е констатиран солитарен кистаденом с диаметър 20мм. Като
краен извод е посочено, че липсва клинична изява за увреждане на жлезата. Не се
налага оперативно лечение. На лишения от свобода редовно са давани
симптоматични медикаменти и диетична храна. Същият е отстранен от списъка за
дежурствата по хигиената и чистотата в затвора ;
- Медицинска справка за здравословното състояние
на лишения от свобода К. в която е посочено, че той е обслужван на достатъчно
ниво от страна на Медицински център при Затвора. Описаните заболявания на К. са
от твърде отдавнашен период и макар, че могат да предизвикат неприятни усещания
за пациента, не крият реална заплаха за здравето и живота му. Посочено е че
тези неприятни усещания се покриват от даваните му симптоматични медикаменти, диетична храна и
осигуреният хранително диетичен режим. Приложени са амбулаторен лист, резултати
от проведено изследване на коремни органи, епикриза, резултати от изследване,
проведено на 01.07.2016г. ;
- Бланка за посещения на медицински лица на настанения
в наказателна килия К., в която са отразени визити на 05.12.2017г.,
06.12.2017г., 07.12.2017г. и 08.12.2017г.
- Писмо вх. № 1131 от 26.02.2018г. в което е
посочено, че К. е наказан с „изолиране в наказателна килия за срок от 5
денонощия“. Наказанието е изтърпяно в периода 04.12.2017г. до 09.12.2017г., в
наказателна килия № 104, която е с площ от 6,7м². Няма тоалетна и течаща
вода, но съществува бутон за сигнализация /звуков и светлинен/ и при подаване
на сигнал, настанените лишени от свобода биват извеждани за удовлетворяване на
естествените им нужди. Оборудвана е с две легла с размери 70/190см. и две маси
за хранене с размери 40/35см. Леглата и масите са разположени успоредно до двете противоположни стени. Леглата
са годни за ползване. Наказателната килия има достъп до естествена светлина и
чист въздух, който се осъществява чрез прозорец.
Посочено е, че цялостната организация на
хигиенното и противоепидемичното осигуряване в затвора в гр. Пазарджик е
съобразено с правилата, установени от Главната дирекция. Дезинфекцията,
дезинсекцията и дератизацията се извършват по утвърден график от специализирано
и сертифицирано за тази дейност търговско дружество. За 2017г., дванадесет пъти
са обработвани всички спални и общи помещения за инсекти и други вредители.
Заявено е, че от тавана на 104-то спално
помещение не капе вода. На лишения от свобода К. е осигурена диетична храна по
диета № 1 за стомашно – чревни заболявания. Качеството и количеството на
храната е определено по рецептурник, относно необходимия калориен състав.
7. В съдебно заседание на
26.03.2018г. бе разпитан свидетеля Д.Г.Д..
Свидетелят твърди, че с К. първоначално били в
един отряд, след това, него го преместили в друг, като понастоящем пак са в
един отряд. По отношение на процесната наказателна килия, Д. сочи следното „...Аз бях в карцера, излизах и той /става реч
за К. – пояснението мое/ влизаше на
моето място. В един и същи ден аз излязох, той влезе да изтърпява неговото
наказание. Условията в килията са
мизерни, метър на метър остава свободно място вътре, две легла има вътре едното
от дясно, другото отляво. По средата между тях има една малка пътечка. Има един
прозорец, който не може да стигнеш да го отвориш. Тавана се люпи, мухъл, няма
течаща вода, няма тоалетна вътре. Хигиенните нужди се извършват в кофа и в
същото помещение се храним и спим. За хигиена отварят сутрин, обед и вечер за
петнадесет минути. Има една обща тоалетна, мизерна много. Там ни водят да си
изхвърлим кофата и да си измием очите. Прозорецът е много високо и трябва да стъпиш
на стълба, за да го отвориш....... Не зная
дали ищецът е обявявал гладна стачка. Леглата в НК са - влизаш прав, излизаш
крив. Всичко е изпочупено и дюшека пада долу. По-добре да спиш на земята,
отколкото на леглото. Леглата са негодни за спане......“.
8. В хода на съдебното
производство, по искане на К. бе назначена и изслушана съдебно медицинска
експертиза.
Въз основа на приобщените по делото документи,
вещото лице д-р Д. Д. е формирало констатациите, че съобразно диагнозите
описани в приобщените по делото документи, не се очаква динамика на състоянието
след спленектомия, операция за брид-илеус, апендицектомия. Няма динамика и по
отношение на аденома на левия надбъбрек, установен с ядрено магнитен резонанс
през 2014г. и контролна компютърна томография през 2017г. – по размер остава в
рамките на 2см. Няма клинична проява и подлежи на динамично наблюдение.
По отношение на оплакванията от горен
гастроинтестинален тракт е констатирано, че ендоскопската находка търпи
развитие, като вече са налице ерозии, които липсват при първото изследване –
гастродуоденит, гастроезофагеална рефлуксна болест, рефлукс езофагит I степен.
Крайната констатация на вещото лице е, че К. е в
добро общо състояние, т.е. не е налице влошаване на здравословното състояние.
Не са налице страдания, които значително да нарушават качеството му на живот.
Включен е списъка за диетично хранене – диета I.
Според д-р Д., клинична проява имат заболявания
на горния гастроинтестинален тракт, поради което условията в наказателната
килия не биха дали сериозно отражение върху физическото здравословно състояние
на ищеца. Липсата обаче, на осъществени елементарни хигиенни и битови
стандарти, свързана с принуждаването на ищеца да се облекчава в кофи, в същото
помещение, където се храни и спи, поради ограничаване достъпа му до санитарен
възел, представляват отклонение от подходаща жизнена среда
III. За
правото :
9. Според чл. 205 от АПК,
искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от
органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени
вредите.
Според чл. 12, ал.1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС,
прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от
свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на
правосъдието със седалище София, като съответно затворите и областните служби
„Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“.
Каза се, главната искова претенция е за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от
незаконосъобразна дейност на администрацията на затвора Пазарджик, към Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на
наложено наказание лишаване от свобода, обемаща разбира се и осигуряване на
условията за упражняване на правата от
задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им
положение и статус е административна по своето естество.
При това положение, възведените в
обстоятелствената част на исковата молба
твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване
на дисциплинарното наказание от К. *** в
периода от 04.12.2017г. до 08.12.2017г., определя
като пасивно, материално и процесуално правно легитимирана страна по заявената
главна искова претенция, именно Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, София.
Следва с оглед възражението на процесуалния
представител на ответниците да се отбележи, че установените в Част Седма от
ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата
претенция за обезщетение, действията или
бездействията на администрацията да бъдат отменени, като противоправни
с административен или съдебен акт.
10. Според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съответно, според
чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия
за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за
лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други
помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за
поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото
достойнство на задържаните лица. В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено
изискването, минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от
свобода не може да е по-малка от 4 кв. м.
Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството
дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване,
достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на
спалните помещения се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл.
20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит
тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се
осъществява в спалните помещения.
11. Съобразно чл. 103, ал. 2
от ЗИНЗС, условията в наказателната килия и вещите, които наказаните могат да
държат и ползват, се определят с правилника за прилагане на закона. Съответно,
в чл. 96, ал. 2 от ППЗИНЗС е установено, че помещенията, устроени като
наказателни килии, трябва да отговарят на всички хигиенни и здравни изисквания
- да нямат влага, да имат пряк достъп на дневна светлина, да се заключват
добре, да се отопляват, да имат условия за проветряване и обезопасено легло.
В чл. 96, ал. 5 от ППЗИНЗС е уредено правилото,
че на наказаните по чл. 101, т. 7 и 8 ЗИНЗС лишени от свобода задължително се
осигурява сутрин, на обяд и вечерта необходимото съобразно конкретния случай
време за личен тоалет, ако в килията няма самостоятелен санитарен възел, а
съответно в чл. 96, ал. 6 от ППЗИНЗС, че храненето се извършва в наказателната
килия, за което се осигуряват необходимите условия.
12. Съотнасянето на
описаните данни в предходния раздел на решението и цитираните правни норми,
налага да се приеме, че наказателна килия № 104 в която К. е изтърпял на
наложеното му дисциплинарно наказание, е била с площ от 6,7м², като е
оборудвана с две легла с размери 70/190см. и две маси за хранене с размери
40/35см. Наказателната килия има достъп до естествена светлина и чист въздух,
който се осъществява чрез прозорец.
Няма спор, че през процесните пет дни, К. е
изтърпявал сам наложеното му дисциплинарно наказание в килия № 104. Тоест, не е
бил в ситуация при която жилищна площ с
която е разполагал да е по-малка от 4 м².
Свидетеля Д. сочи, че в килията има прозорец
което ще рече, че има осигурена естествена светлина и чист въздух. Твърдението
на свидетеля, че „...Прозорецът е много
високо и трябва да стъпиш на стълба, за да го отвориш...“ е явно
несъстоятелно.
Действително, от показанията на разпитания по
делото свидетел и твърденията на ищеца е възможно да се приеме, че към момента
в който К. е бил настанен в наказателната килия, леглата и мебелите в същата не
са били в добро състояние, но в исковата молба изрично е заявено, че веднага са
извикани майстори, които са извършили необходимите ремонти.
По делото не се установиха данни, в
наказателната килия да има дървеници, хлебарки и гризачи. Обратно, от
администрацията са посочени конкретни данни за извършвани периодично
дезинфекцията, дезинсекцията и дератизацията.
13. Очевидно е също така,
че спрямо К. са полагани необходимите медицински грижи, съобразно
здравословното му състояние.
Представен е удостоверителен документ за
посещения на медицински лица на настанения в наказателна килия К. на 05.12.2017г., 06.12.2017г., 07.12.2017г. и
08.12.2017г. Тоест, спазено е изискването на чл. 144, ал. 1 от ЗИНЗС, според
което лишените от свобода, изолирани в наказателна килия, се посещават от
медицински специалист всеки работен ден, като медицинският преглед се извършва
на място, освен ако случаят налага друго.
Според удостовереното от администрацията на
затвора, ищеца е включен в списъка за диетично хранене по диета - I. Обратното
не се твърди и не се установява по делото.
14. Според свидетеля Д. „... За хигиена отварят сутрин, обед и вечер
за петнадесет минути...“. Това ще рече, че правилото на чл.96, ал. 5 от
ППЗИНЗС в случая е спазено.
Този нормативен текст, явно допуска възможността
в наказателната килия да няма самостоятелен санитарен възел, какъвто е и
процесния случай.
Това разбира се не означава, че на лишения от
свобода, който изтърпяван дисциплинарно наказание, не следва да бъде осигурена
възможността, при всяка необходимост да осъществява своите физиологични нужди в
съответното санитарно помещение.
Според твърденията на администрацията в килия №
104, няма тоалетна и течаща вода, но съществува бутон за сигнализация /звуков и
светлинен/ и при подаване на сигнал настанените
лишени от свобода биват извеждани за удовлетворяване на естествените им
нужди.
Според ищеца и разпитания по делото свидетел „...Хигиенните нужди се извършват в кофа и в
същото помещение се храним и спим...“. Този факт не се отрича от ответника
и данни за противното не са ангажирани по делото. Сиреч, тези твърдения на
ищеца, ще следва да бъдат възприети за истинни.
При това положение обаче, се налага очевидния
извод, че след като е необходимо в наказателната килия да има непрекъснато кофа
в която изтърпяващите наказание да осъществяват физиологичните си нужди, то
явно разрешаването на въпроса с липсата на санитарен възел в килията,
посредством „...бутон за сигнализация
/звуков и светлинен/...“ не работи или не работи достатъчно добре.
Необходимостта в килията перманентно да е налице
кофа в която К. да осъществява физиолигимните си нужди и едновременно
необходимостта, той да се храни и обитава за определен период от време тази
килия, очевидно налага извода, че в
случая е налице липса на осъществени елементарни хигиенни и битови стандарти (в
какъвто смисъл е и заключението на назначеното по делото вещо лице)
15. Този факт е достатъчен
за да се приеме, че в периода от 04.12.2017г. до
08.12.2017г., администрацията е поставила изтърпяващия наказание К. в
неблагоприятно положение по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. При това
положение, правилото на чл. 284, ал. 5, във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да
се приеме, че К. е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи
се в описаните в исковата молба негативни психически състояния.
Съобразно правилото на чл. 52 от ЗЗД, конкретния
размер на обезщетението за неимуществени вреди, следва да бъде определено по
справедливост. Ето защо и с оглед характера на деянието извършено от
служителите на ответника, естеството и степента на претърпените негативни
психически състояния от ищеца, както и краткия престой на същия в тези условия,
Съдът счита, че справедливото обезщетение е в размер на 250,00 лева, за целия
пет дневен период. В този размер искът следва да бъде уважен.
В останалата част, исковата претенция е
недоказана и прекомерна относно заявения размер, поради което ще следва да бъде
отхвърлена.
Съответно, спрямо частта на уважения главния
иск, ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на
обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер на законната
лихва върху главницата, считано от 01.02.2018г., до окончателното
изплащане на сумата.
IV. За
разноските :
16.
По
делото е представено адвокатско пълномощно, в което е посочено, че
процесуалното представителство е по реда на чл. 38 от ЗА. При това положение и
с оглед на обстоятелството, че спрямо К. е признато за установено, че не
разполага със средства, в полза на адв. В.С. ще следва да бъде присъдено
възнаграждение в размер на 500.00лв., съобразно чл. 8, ал.3 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
(Обн., ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г.)
Ответната Главна дирекция ще следва да
бъде осъдена да заплати, извършените за сметка на бюджета на Административен
съд Пазарджик разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 300,00лв.
Ето защо, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София
да заплати на Т.Т.К., ЕГН **********, в момента в Затвора Пазарджик, с посочен
съдебен адрес ***, адв. В.С. обезщетение в размер на 250,00лв. (двеста и
петдесет лв.) за претърпени неимуществени вреди за периода от 04.12.2017г. до
08.12.2017г. включително, както и законовата лихва върху тази сума, считано от
01.02.2018г., до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
исковите
претенции на Т.Т.К., ЕГН **********, в момента в Затвора Пазарджик, с посочен
съдебен адрес *** Крум 1, адв. В.С. да бъде осъдена Главна
дирекция „Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София
да му заплати сумата – за разликата от 250,00лв. до пълния заявен размер от
16000,00лв., за претърпени неимуществени вреди за периода от 04.12.2017г. до
08.12.2017г., както и законовата лихва върху тази сума, считано от
01.02.2018г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на
правосъдието, гр. София да заплати в полза на Административен съд Пазарджик по сметка
за държавните такси, сума за възнаграждения на вещо лице в размер на 300,00лв.
/триста лв./
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София да
заплати в полза на В.С. *** сумата от
500,00лв. /петстотин лв./ адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
Административен съдия :/П/
РЕШЕНИЕ №
496/22.07.2020Г ПО КАД № 86/2020Г. ПО ОПИСА НА АС ПАЗАРДЖИК: ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 417/02.07.2018 г., постановено по АД № 136/2018 г. по описа на
Административен съд Пазарджик.
Решението е окончателно.