Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 12.07.2022г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на десети юни през две
хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при участие на секретаря Ива И., като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 8218 по описа на СГС за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са частични искове с правно основание чл. 79 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 420 ТЗ и искове с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ- "Ю.Б. "АД (правоприемник на Б.П.Б.АД), твърди,
че на 07.04.2008 г. между него и ответниците е сключен Договор за кредит за
покупка на недвижим имот № HL 35740/07.04.2008 г.,
по силата на който банката предоставила на кредитополучателите кредитен лимит в
швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на
70 000 евро, от които равностойността в швейцарски франкове на 12 360
евро за покупка на описания в договора недвижим имот и
равностойността в швейцарски франкове на 57 640 евро за други разплащания, а
кредитополучателите се задължили да го върнат в швейцарски франкове при
условията на солидарност за срок от 348 месеца от датата на усвояването –
17.04.2008 г. Дължимата годишна лихва била в размер на сбора на Базовия лихвен
процент /БЛП/ на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за
съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 1,15
пункта. Към момента на сключване на договора БЛП на банката за жилищни кредити
в швейцарски франкове бил в размер на 4,5%. Начислението на
лихвите се извършвало от датата на усвояването на кредита. При просрочие на
дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита се
дължала лихва в размер: сбора от лихвата
за редовна главница, договорена за съответния период на издължаване на кредита плюс
наказателна надбавка от 10 пункта. Кредитополучателите следвало да заплатят
следните такси: 1/ такса за управление – 1,5%
върху размера на разрешения кредит еднократно, платима при първото
усвояване по кредита; 2/ комисионна за управление, платима ежемесечно на датата
на падежа на съответната погасителна вноска по кредита в размер на 0,3% върху
размера на непогасената главница към същата дата; 3/ административна такса в
размер на 20 лева, еднократно дължима при подаване на документите за кредит.
Предвидено било сключването на договор за застраховка по отношение на
обезпечения имот, чийто вноски следвало да се плащат от банката, но от името и
за сметка на кредитополучателите. При липса на сума по сметката на
кредитополучателите за заплащане на това задължение било договорено банката да
го плаща за своя сметка, но със същата сума се увеличавала тази на дължимия
кредит. Непогасяването на която и да е вноска или неизпълнението на друго
задължение водело до предсрочна изискуемост. Изискуемостта настъпвала, без да е
нужно каквото и да е изявление.С допълнителни споразумения от 22.04.2010 г.,
24.02.2011 г., 08.03.2011 г., 19.04.2012 г., 09.10.2012 г., 08.11.2012 г. били
извършени предоговаряния на условията по кредита относно дължимата главница,
лихви и такси. С Договор за цесия от 15.05.2008 г. банката прехвърлила на „Б.Р.С.“
АД вземания към свои кредитополучатели, между които и това на ответниците, а с
договор за цесия от 25.10.2017 г. те били прехвърлени обратно на ищцовото
дружество. Поради липса на плащане на 61 вноски по главницата от 10.06.2013 г.
и на 63 вноски по лихва от 10.04.2013 г. банката е счела, че
кредитополучателите са изпаднали в забава, което е довело до обявяването на
кредита за предсрочно изискуем чрез нотариална покана, връчена им лично на
всеки един от тях съответно на 22.05.2018 г. и 26.05.2018 г. Към момента
на подаване исковата молба задълженията по кредита били в размер на: 175
654,72 швейцарски франка и 1 243, 14 лева съгласно извлечение от
счетоводните книги на банката към 18.06.2018 г., от които: 122 135, 98
швейцарски франка - главница за периода от 10.06.201З г. до 18.06.2018 г.; 45
743, 27 швейцарски франка - договорна възнаградителна лихва за периода от
10.04.201З г. до 22.05.2018 г.; 5 203, 54 швейцарски франка - наказателна
лихва за просрочие за периода 10.07.201З
г. – 18.06.2018 г.; 2 221 швейцарски франка - банкови такси за периода
12.04.2013 г..– 18.06.2018 г.; 350, 93 швейцарски франка - застраховки за
периода от 15.05.2013 г. – 18.06.2018 г. и 1 243, 14 лева - нотариални
такси за периода от 26.03.2018 г. до 18.06.2018 г. Въз основа на изложеното
ищецът претендира от ответниците солидарното заплащане на следните суми: 64 982,
25 швейцарски франка, представляващи част от главница в общ размер на 122 135,
98 швейцарски франка за периода 10.06.201З г. - 18.06.2018 г. по Договор за
кредит за покупка да недвижим имот № HL 35740/07.04.2008
г.и Допълнителните споразумения към него и 576 лв., част от вземане в общ
размер на 1 243, 14 лв. (нотариални такси за периода 26.03.2018 г. –
18.06.2018 г.) ведно със законната лихва върху горните суми от 20.06.2018 г. (датата на
подаване на исковата молба) до окончателното изплащане. Претендира разноски.
ОТВЕТНИКЪТ-Г.А.И., оспорва предявения иск по основание и размер.
Твърди, че не е изпадал в забава да заплаща месечни анюитетни вноски, а
напротив -надплащал е такива, поради което не са налице обективните
предпоставки, предвидени в договора за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем. Оспорва твърдението, че е редовно уведомен за обявяването на
предсрочната изискуемост, евентуално, ако съдът приеме, че е налице валидно
уведомяване, твърди, че предвид размера на кредита не му е даден разумен срок
за доброволно изпълнение на задължението (чл. 432, ал.2 от ТЗ). Оспорва
претендираните от ищеца лихви, като твърди, че банката неправомерно и
многократно едностранно е променяла размера на дължимата договорна лихва. Прави
възражение за наличие на следните неравноправни клаузи в договора, касаещи
преизчисляването на месечните анюитетни вноски по курса на швейцарския франк,
въпреки че кредита не се дължи в тази валута: чл.1, ал.1, ал.З, чл.2. ал.1 и
ал.З, чл. 6. ал.2, чл. 22. ал.1 и ал.2, а също така и тези, които касаят
едностранното увеличение на дължимата по кредита договорна лихва: чл. 3. ал.1,
ал.З, ал.5. чл.6, ал.З, чл.8, ал.2 и чл. 12. ал.1. Оспорва твърдението на
ищеца, че чрез сключените допълнителни споразумения е признал размера на дълга,
а те по своята същност били сключени от трето лице – тогавашния цесионер. Счита,
че в т. 3 от допълнително споразумение от 22.02.2010 г. има дописвания на ръка,
с които не се е съгласявал и които не е подписвал. Твърди, че т. 3 от същото е
нищожна поради анатоцизъм, както и т.4 поради недопустим отказ от права.
Поддържа, че т. 2 от допълнително споразумение от 24.02.2011 г. е нищожна поради анатоцизъм. Счита, че е
нищожна и т.4 от споразумението
поради отказ от права. За допълнително
споразумение от 08.03.2011 г. твърди, че в т.2, ал.1 от същото са налице
допълнителни дописвания на ръка, които не са му били известни към датата на
подписването и с които не се е съгласявал. Намира за нищожна уговорката в чл.
2, ал.2 и чл.3 поради анатоцизъм и недобросъвестно преоформяне на задължението,
както и чл.6, чл.7, ал.2 и чл.10 поради неравноправност и недопустим отказ от
права. По отношение на споразумението от 19.04.2012 г. твърди отново наличие на
дописвания на ръка, с които не е бил запознат и не се е съгласявал. Излага, че
не се е съгласявал с посочения в чл.2, ал.1 размер на задължението. Твърди
нищожност на постигнатите договорки поради анатоцизъм и поради неравноправност.
Оспорва и допълнително споразумение от 09.10.2012 г. и от 08.11.2012 г. като
твърди отново наличие на нищожни клаузи поради анатоцизъм, недопустим отказ от
права и неравноправност. Твърди, че всички допълнителни споразумения са
сключени в негова вреда и са неравноправни. Освен това посочва, че доколкото се
касае за допълнително споразумение, сключено въз основа на нищожни поради
неравноправност клаузи от договора, то и самите споразумения се явяват нищожни.
Евентуално излага твърдения за неправилно определен размер на претенцията на
банката, доколкото той е получил кредит в евро, а не в швейцарски франкове,
поради което именно тази валута следва да е базата за изчисление на
задължението. Оспорва и претендираните от ищеца нотариални такси по договора за
кредит в периода 26.03.2018 г. - 18.06.2016 г. в размер на 576 лв. Претендира
разноски за производството.
Предявява и насрещен иск с правно
основание чл. 124 ГПК срещу банката, с който иска съдът да обяви за нищожни
следните клаузи от договора за кредит: чл.1, ал.1, ал.З, чл.2, ал.1 и ал.З, чл.
3, ал.1, ал.З, ал.5, чл. 6, ал.2 и ал. 3, чл.8, ал.2 и чл. 12, ал.1, чл. 22,
ал.1 и ал.2. Отправя и претенция с правно основание чл. 55 от ЗЗД за сумите от
500 евро, съставляваща надплатено поради валутната разлика между швейцарския
франк и еврото за периода от 07.04.2008 г. до датата на подаване на насрещната
искова молба, тъй като не е следвало да връща сумата по кредита в швейцарски
франкове, ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова
молба до окончателното изплащане, както и сумата от 380 евро, представляваща
разликата от предварително договорените месечни анюитетни вноски и заплатените
от него завишени такива за периода от 07.04.2008 г. до 11.07.2018 г. (датата на
подаване на насрещната искова молба), ведно със законната лихва от същата
датата до окончателното изплащане. Евентуално претендира сумата от 380 евро да
му бъде върната на основание чл. 55 ЗЗД поради неправилно изчисляване от страна
на банката, ведно със законната лихва от 11. 07. 2018 г. до окончателното
изплащане на сумата. Претендира и сумата от 20 евро, представляваща надплатена такса за управление
на кредите за периода от 07.04.2008 г. до датата на подаване на насрещната
искова молба, както и сумата от 100 евро, представляваща недължимо платено
поради валутната разлика при превалутирането на кредита към момента на
усвояването му, ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната
искова молба до окончателното изплащане на сумата.
В отговора на насрещния иск
банката оспорва същия като неоснователен като поддържа всички твърдения,
наведени с исковата молба. Заявява възражение за погасяване на претенцията на
ищеца по давност.
ОТВЕТНИЦАТА - П.В.И., чрез особен представител оспорва иска по
основание и размер. Твърди, че не е уведомявана за обявяването на кредита за
предсрочно изискуем. Прави възражение за нищожност на клаузите от договора за
кредит поради неравноправност, както следва: чл.1, ал.1. в частта, в която се
предвижда, че се предоставя кредитен лимит в размер на равностойността на
швейцарски франкове. ал.З, чл.2. ал.1 и ал.З. чл.З, ал.1, ал.З и ал.5, чл.6.
ал.2 и ал.З, чл.8, ал.2, чл.12. ал.1, чл. 20, чл.21, чл.22, ал.1 и ал.2.
Възразява за нищожност и на всички допълнителни споразумения към договора за
кредит поради наличие на неравноправни клаузи, както и поради недопустимо
капитализиране на лихвата, като сочи и че са сключени с лице, което не е страна
по договора за кредит. Излага, че не е уведомена за договора за цесия и той не
я обвързва. Оспорва кредита да е обявен за предсрочно изискуем като твърди, че
не е била уведомена по съответния ред от банката. Прави възражение за изтекла
погасителна давност за претенцията за главница и за лихва. Оспорва дължимостта
на претендираните такси и разноски. Прави възражение за прихващане за сумата от
10 000 швейцарски франка, съставляващи платени без основание анюитетни вноски
за главница, възнаградителни и наказателни лихва в периода от 07.04.2008 г. до
датата на подаване на отговора на исковата молба, начислявани в резултат от
валутната разлика между швейцарския франк/ евро и едностранно увеличаване на
лихвения процент от страна на банката, въз основа на неравноправни клаузи.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна
следното:
Към исковата молба е представен Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 35740/07.04.2008 г., в чието съдържание е посочено, че
страни по него са „Ю.И Е.Д.Б.“ АД /кредитор/ и Г.А.И. и П.В. Р./солидарни
длъжници/, които са получили кредитен лимит в швейцарски франкове с
равностойност от 70 000 евро, от които 12 360 евро за покупка на
апартамент, а 57 640 евро за други разплащания. Курсът към швейцарския
франк е пресметнат в деня на сключване на договора – 07.04.2008 г. Кредитът е следвало да бъде върнат солидарно
в швейцарски франкове за срок от 348 месеца о т кредитополучателите
се задължават да го върнат в швейцарски франкове за срок от 348 месеца от
датата на усвояването – 17.04.2008 г. при дължима годишна лихва съответстваща
на БЛП на банката за швейцарски франкове с добавка от 1, 15 пункта, като към
момента на сключване на договора БЛП бил 4,5 %. Този процент не подлежал на
предоговаряне – чл. 5. Дължимите лихви се начислявали на първото усвояване на
кредита. При просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна
изискуемост на кредита се дължала лихва в размер: сбора от лихвата за редовна
главница, договорена за съответния период на издължаване на кредита + наказателна надбавка от 10 пункта.
Кредитополучателите следвало да заплатят следните такси: 1/ такса за управление
- 1.5% върху размера на разрешения
кредит еднократно, платима при първото усвояване по кредита; 2/ комисионна за
управление, платима ежемесечно на датата на падежа на съответната погасителна
вноска по кредита в размер на 0,3% върху размера на непогасената главница към
същата дата; 3/ административна такса в размер на 20 лева, еднократно дължима
при подаване на документите за кредит. Длъжниците следвало да застраховат
имота, послужил като обезпечение, като застрахователните вноски били изплащани
от банката от тяхно име и за тяхна сметка. Било договорено, че при липса на
наличност в сметката на длъжниците, необходима за погасяването на
застрахователните суми, същите щели да се изплатят от банката, а главницата
щяла да бъде увеличена с тяхната равностойност – чл. 13, ал. 3.
Представено е и Допълнително
споразумение от 22.04.2010 г., в което страните се съгласяват да предоговорят
съществуващите към датата на сключването му задължения на кредитополучателите
към кредитора, като констатират, че те са в общ размер на 112 720,04 швейцарски
франка, както следва: 224,31 швейцарски франка - просрочена главница; 868.79
швейцарски франка - просрочена лихва; 111171.96 швейцарски франка - редовна
главница: 110.40 швейцарски франка - редовна лихва и 344.58 швейцарски франка -
просрочени такси – т. I. Страните се
съгласяват да се въведе облекчен ред за погасяване на кредита. С подписване на
споразумението кредитополучателите се съгласили общия сбор на сумата на
просрочията по т. 1.1 и т. 1.2 от споразумението да бъде преоформена чрез
натрупване към редовната главница по т. 1.3. С подписване па споразумението
кредитополучателите упълномощили и оправомощили кредитора да извърши служебно
всички необходими действия по преоформяне на задълженията по кредита т. III.
Страните се съгласили кредитополучателите да ползват 12-месечен период на
облекчено погасяване на кредита, считано от датата на влизане в сила на
споразумението. През този период кредитът се погасява на равни месечни
погасителни вноски. След изтичане на периода на облекчено погасяване,
кредитополучателите погасяват дълга на равни месечни анюитетни вноски. В
случай, че в рамките на периода на облекчено погасяване на кредита
кредитополучателите не погасят две дължими месечни вноски е предвидено същите
да загубят губят правото да ползват договореното облекчение – т. V.
В делото се съдържа и
Допълнително споразумение от 24.02.2011 г., в което страните се съгласяват да
прекратят действието на облекчения ред за погасяване на дълга по кредита и че
върху дълга се натрупва начислената по непогасена през периода на облекчено
погасяване лихва. – чл. 2
В Допълнително споразумение от
08.03.2011 г. страните се съгласили да предоговорят съществуващите към датата
на сключването му задължения на кредитополучателите към кредитора, като
констатирали, че те са в размери, както следва: 1 552, 60 швейцарски
франка - просрочена лихва. 25,99 швейцарски франка – просрочени такси и 1 13 887, 87 швейцарски франка - редовна
главница. Освен тези задължения кредитополучателите дължали и редовна лихва,
която се предвиждало да им бъде начислена за периода от датата на падежа,
предхождащ датата на споразумението, до датата на падежа, следващ датата на
споразумението, но към датата на допълнителното споразумение все още не е
изискуема. Страните се съгласили всички плащания във връзка с просрочията по
кредита да се дооформят служебно от кредитора на датата на споразумението чрез
натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главницата по
първоначално предоставения кредит – чл. 3. Страните постигнали съгласие,
кредитополучателите да ползват 6-месечен период на облекчено погасяване на
дълга, считано от следващия падеж – чл. 4. През този период върху дълга се
начислява фиксирана годишна лихва в размер на 2,50%, а кредитополучателите
погасяват дълга на равни месечни вноски в размер на 241 швейцарски франка. След
изтичане на периода на облекчено погасяване върху дълга се натрупвала
начислената, но непогасена през периода лихва, за което с подписване на
споразумението кредитополучателите давали своето съгласие – чл. 5. След
посоченото натрупване на лихвата върху общия размер на дълга се начислява
годишна лихва в размер сбора на действащия към същата дата БЛП на кредитора за
жилищни кредити в съответната валута плюс договорка лихвена надбавка в размер
на 0,21 пункта, като до окончателното погасяване на дълга и всички разноски,
свързани с него. кредитополучателите заплащат равни месечни вноски – чл. 6. В
случай, че в рамките на уговорения период на облекчено погасяване на кредита
кредитополучателите не заплатят изцяло или частично две последователни дължими
месечни вноски, същите губят правото да погасява дълга при условията на
намалени погасителни вноски – чл. 7, ал. 2. Дължимите от кредитополучателите
такси и комисионни, уговорени в договора за кредит остават непроменени и
продължават да се дължат както през периода на облекчено погасяване, така и
след изтичането му до окончателното погасяване на дълга. Кредитополучателите
заплащат на кредитора месечна такса за администриране на просрочен кредит,
дължима при забава на плащането на една или повече месечни погасителни вноски
по кредита на падежа в размер, определен съобразно действащата към момента на
настъпване на забавата Тарифа на кредитора. Кредитополучателите се задължават
да внесат такса за реструктуриране в размер на 30 лева.
Според представеното по делото
Допълнително споразумение от 19.04.2012г. страните се съгласили да предоговорят
съществуващите към датата на сключването му задължения на кредитополучателите
към кредитора, като констатират, че те са в размери, както следва: 523 86 швейцарски
франка - просрочена главница: 2 838.50 швейцарски франка - предсрочна лихва.
376.81 швейцарски франка - просрочени такси и 114 994.03 швейцарски франка -
редовна главница. Освен тези задължения кредитополучателят дължали и редовна
лихва, която щяла да бъде начислена за периода от датата на падежа, предхождащ
датата на споразумението, до датата на падежа, следващ датата на
споразумението, но към датата на допълнителното споразумение все още не е
изискуема – чл. 4. Кредитополучателите се задължили да внесат еднократно по
сметка на Банката сума в размер на 200 швейцарски франка, плащането на която е
условие за влизане на споразумението в сила. Страните се съгласили, че след
приспадане на внесената сума всички плащания във връзка с просрочията по
кредита се преоформят служебно от кредитора на датата на споразумението чрез
натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главницата по
първоначално предоставения кредит. Страните постигнали съгласие
кредитополучателите да ползват 6-месечен период на облекчено погасяване на
дълга, считано от следващия падеж. През този период върху дълга се начислявала
фиксирана годишна лихва в размер на 4,31%, а кредитополучателите трябвало да
погасяват дълга на равни месечни вноски в размер на 422 швейцарски франка чл. 5,
ал. 2. След изтичане на периода на облекчено погасяване върху дълга се
натрупвала начислената, но непогасена през периода лихва, за което с подписване
на споразумението кредитополучателите дават своето съгласие. След посоченото
натрупване на лихвата върху общия размер на дълга се начислявала годишна лихва
в размер сбора на действащия към същата дата БЛП на кредитора за жилищни
кредити в съответната валута плюс договорна лихвена надбавка в размер на 0,39
пункта, като до окончателното погасяване на дълга и всички разноски, свързани с
него, кредитополучателите заплащат равни месечни вноски. В случай, че в рамките
на уговорения период на облекчено погасяване на кредита кредитополучателите не
заплатят изцяло или частично две последователни дължими месечни вноски, същите
губят правото да погасява дълга при условията на намалени погасителни вноски.
Дължимите от кредитополучателите такси и комисионни, уговорени в договора за
кредит остават непроменени и продължават да се дължат както през периода на
облекчено погасяване, така и след изтичането му до окончателното погасяване на
дълга. Кредитополучателите следвало да заплащат на кредитора месечна такса за
администриране на просрочен кредит, дължима при забава на плащането на една или
повече месечни погасителни вноски по кредита на падежа, в размер, определен
съобразно действащата към момента на настъпване на забавата Тарифа на
кредитора. Считано от датата на споразумението кредитът се погасява на 10-то
число на съответния месец. При частично или пълно предсрочно погасяване на
кредита със собствени средства, кредитополучателите не дължат такса за
предсрочно погасяване. Във всички останали случаи заплащат такса, съгласно
договора за кредит и споразуменията към него.
В Допълнително споразумение от
09.10.2012 г. страните се съгласили да прекратят действието на облекчения ред
за погасяване на дълга по кредита. Страните се съгласявили, че върху дълга се
натрупала начислената, но непогасена през периода на облекчено погасяване
лихва, за което с подписване на споразумението кредитополучателите давали
своето съгласие.
Към исковата молба е представено
и Допълнително
споразумение от 08.11.2012 г., в което страните се съгласили да предоговорят
съществуващите към датата на сключването му задължения на кредитополучателите
към кредитора, като констатирали, че те били в размери, както следва: 143,95
швейцарски франка - просрочена главница; 2 571,97 швейцарски франка - просрочена
лихва, 88,11 швейцарски франка - просрочени такси; 125,17 швейцарски франка -
просрочени плащания по застраховки и 118 541,81 швейцарски франка - редовна
главница. Освен тези задължения кредитополучателите дължали и редовна лихва,
която щяла да бъде начислена за периода от датата на падежа, предхождащ датата
на споразумението, до датата на падежа, следващ датата на споразумението, но
към датата на допълнителното споразумение все още не е изискуема – чл. 2, ал.
1. Страните се съгласили всички плащания във връзка с просрочията по кредита да
се трансформират служебно от кредитора на датата на споразумението чрез натрупване
към редовната усвоена и непогасена част от главницата по първоначално
предоставения кредит. Страните постигнали съгласие, кредитополучателите да
ползват 6-месечен период на облекчено погасяване на дълга, считано от следващия
падеж. През този период върху дълга се начислява фиксирана годишна лихва в
размер на БЛП на кредитора за жилищни кредити в съответната валута, намален с
6,55%, а кредитополучателите трябвало да погасяват дълга на равни месечни
вноски в размер на 40 швейцарски франка. След изтичане на периода на облекчено
погасяване върху дълга се натрупвала начислената, но непогасена през периода
лихва, за което с подписване на споразумението кредитополучателите дали своето
съгласие. След посоченото натрупване на лихвата върху общия размер на дълга се
начислявала годишна лихва в размер сбора на действащия към същата дата БЛП на
кредитора за жилищни кредити в съответната валута плюс договорна лихвена
надбавка в размер на 0,79 пункта, като до окончателното погасяване на дълга и
всички разноски, свързани с него, кредитополучателите заплащат равни месечни
вноски – чл. 5. Към датата на подписване на споразумението БЛП на кредитора за
жилищни кредити в швейцарски франкове бил в размер на 6,95%. В случай, че в
рамките на уговорения период на облекчено погасяване на кредита
кредитополучателите не заплащали изцяло или частично две последователни дължими
месечни вноски, същите губели правото да погасява дълга при условията на
намалени погасителни вноски чл. 6, ал. 1. Дължимите от кредитополучателите
такси и комисионни, уговорени в договора за кредит оставали непроменени и
продължават да се дължат както през периода на облекчено погасяване, така и
след изтичането му до окончателното погасяване на дълга. Кредитополучателите
заплащат на кредитора месечна такса за администриране на просрочен кредит,
дължима при забава на плащането на една или повече месечни погасителни вноски
по кредита на падежа, в размер, определен съобразно действащата към момента на
настъпване на забавата Тарифа на кредитора.
Според заключението на изслушаната
и приета по делото ССчЕ вещото лице е приело, че към 20.06.2018 г. (датата на
подаване исковата молба) кредитополучателите дължат: 122 135,98 швейцарски
франка - главница; 45 743,27
швейцарски франка - възнагралителна лихва; 5 203, 54 швейцарски
франка санкционираща лихва; такси; 2 221,00 CHF – такси и 350, 93 швейцарски франка застрахователни
премии или общо 175 654, 72 швейцарски франка. Към
10.10.2020 г. (датата на изготвянето на експертизата) кредитополучателите
дължат: 122 135, 98 швейцарски франка - главница; 45 743, 27 швейцарски франка
– възнаградителна лихва; 32 204, 48 швейцарски франка– санкционираща лихва;
2 221 швейцарски франка - такси и
350, 93 швейцарски франка – застрахователни премии или общо 202 655, 66
швейцарски франка. Към двете разглеждани дати са дължими нотариални такси
в размер на 1 243,14 лева.
За периода 10.06.2013 г. - 10.06.2018 г. кредитополучателите имат 61 броя
необслужени вноски по задължението за главница и за периода 10.04.2013 г. -
10.06.2018 г. 63 броя необслужени вноски по задължението за лихва. Последната
дата на плащане е 30.04.2013 г. и с получената сума е направено следното
погасяване 5, 15 щвейцарски франка такса за закъснение; 40 швейцарски франка –
лихва за м. 03.2013 г. и 4, 87 швейцарски франка – санкционираща лихва. Общият
размер на постъпилата по сметката на ответника сума за период от 07.04.2008 г.
22.05.2018 г. е 28 019, 16 швейцарски франка, с които са направени
следните погасявания: 2 839, 93 швейцарски франка - главница; 22 469,
21 швейцарски франка – възнаградителна лихва; 2 747, 19 швейцарски франка
– банкови такси и 13, 29 швейцарски франка – санкционираща лихва.
За периода до 22.05.2018 г. разликата между начислените лихви при променлив
лихвен процент в размер на 75 954,41 швейцарски
франкове и начислените лихви при първоначално договорен лихвен процент 59 638,14 швейцарски
франкове е в размер
на 16 316,26 швейцарски франкове. Общият
размер на заплатените от кредитополучателите лихви заедно с направената на
30.04.2013 г. вноска е 22 482,50 швейцарски франка, формирани от платени възнаградителни лихви (22 469,21 швейцарски
франка) и
санкционираща лихва (13,29 швейцарски франка). За периода
07.04.2008 г. -22.05.2018 г. кредиторът не е надвзел суми под формата на
възнаградителни лихви. Реализираната от него курсова разлика от превалутиране
на направени вноски в лева в швейцарски франкове по курс на банката за деня на
вноската, сравнени с обявения от БНБ курс на швейцарския франк към лева е 89,96
швейцарски
франка или 122,02
лева.
За периода 07.04.2008 г. - 22.05.2018 г. дължимата такса за управление е 1
275,33 евро, формирана като разлика между 1 909,26 евро - общо
начислена такса и 633,93 евро равностойност
на погасени такси в същата валута, изчислени по курсове на БНБ за съответните
дати. Реализираната курсова разлика от превалутирането била в размер на 3
170,30 лева. Същата била осчетоводена по сметка на банката с № 7241 04, която
отчита приходи от валутни операции. На 17.04.2008 г. по сметка с титуляр
Г.И. е постъпила сума в размер на 70 000,14 евро с основание купени 113 849,00 швейцарски
франка срещу
продадени 70 000,14 евро. С тези пари титулярът на сметката е наредил
валутен превод в размер на 57 640,00 евро с основание „покупка на имот” и е
наредена сума в размер на 12 360,00 евро с основание „покупко-продажба на
недвижим имот - HL35740”.
По тези данни вещото лице е приело, че банката е предоставила кредит в
размер на 113 849,00 швейцарски франка, превалутирала е служебно предоставените
франкове в евро и е заверила негова сметка в евро със сума в размер на 70
000,14 евро. За покупката на имота кредитополучателят Г.И. е извършил
разплащания от сметката в евро за изпълнение целите на процесния договор.
Банковата сметка в швейцарски франкове била блокирана и единствената разрешена
по нея операция била за покупката от банката на швейцарски
франкове и продажбата на евро. Анютентната вноска по първоначално договорените
условия върху сумата от 70 000 евро е 409,43 евро без да се отчита
първоначално уговорените такси. При тази база за периода 07.04.2008 г. –
22.05.2018 г. кредитополучателят е
надплатил: 33 369, 62 евро. Размерът на дължимата главница в
швейцарски франкове към датата на предсрочна изискуемост на кредита -
25.05.2018 г. е 111 009,07 швейцарски франка, която е разликата между усвоената главница от 113
849,00 швейцарски франка и погасената такава
от 2 839, 93 швейцарски франка. Размерът на дължимата главница в евро към датата на
предсрочна изискуемост на кредита - 25.05.2018 г. е 68 215,79 евро - разлика между
усвоената главница 70 000,00 евро и погасената такава - 1 784, 21 евро.
Общата капитализирана лихва е в
размер на 10 366,34 швейцарски франка, която е съвкупност от 10 348, 48 швейцарски
франка капитализирана възнаградителна лихва и 17, 86 швейцарски
франка капитализирана санкционираща лихва. При изключване на извършените
капитализации, но съобразявайки гратисните периоди по допълнителните
споразумения, към 22.05.2018 г. дължимата главница е в размер на 95 692,
25 швейцарски франка; 51 370, 72 швейцарски франка неплатени вноски
(33 908, 60 швейцарски франка – възнаградителна лихва; 10 785, 70
швейцарски франка – главница и 2 191, 76 швейцарски франка – такси.
Към 22.04.2010 г. (първото допълнително споразумение) има
общо надвнесена сума в размер на 682,00 швейцарски
франка. Към 24.01.2011 г. (второто
допълнително споразумение) има просрочена сума в размер на 2 405,65 швейцарски франка; Към 08.03.2011 г.
(третото допълнително споразумение) има просрочена сума в размер на 3 501,88 швейцарски франка; Към 19.04.2012 г. (четвъртото допълнително споразумение)
има просрочена сума в размер на 2 159,84 швейцарски
франка; към 09.10.2012 г. (петото допълнително споразумение) има
просрочена сума в размер па 3 795,36 швейцарски
франка; към 08.11.2012 г.(шестото допълнително споразумение) има
просрочена сума в размер на 4 723,04 швейцарски
франка. Договореният лихвен процент при подписване на договора
бил в размер на 5,65%. Размерът
на анюитетната вноска бил 665,90 швейцарски
франка, а в евро в размер на 409, 43 евро.Според
договореното от страните при използване на курсове обявени от БНБ на 07.04.2008 г., курсът за
превалутиране на швейцарски франк/евро е 1,591697, а разрешеният кредит в швейцарски франкове е в
размер на 111 418,79 швейцарски франка. При размер на кредита от111 418,79 швейцарски франкове и договорен лихвен процент от 5,
65 % и краен срок за издължаване от 348 месеца, то размерът на анюитетната
вноска е 651, 69 швейцарски франка. Обърнат в евро при главница от 70 000
евро и същите срок за погасяване и лихвен процент, то анюитетната вноска е 409,
43 евро.
Задължението на длъжницата П.И.
към 20.06.2018 г. е в размер на 79 506, 18 швейцарски франка. Погасената
от нея сума е 19 652, 72 швейцарски франка. С направени вноски в лева и
превалутирани по курс швейцарски франк – лев е погасена сума от 4 869, 16
швейцарски франка. Дължимата от кредитополучателите към 20.06.2018 г. при
превалутирани вноски в лева по курс на „Ю.Б.“ АД сума е 54 984,30 швейцарски франка.
Пазарните лихвени мерители са
Софибор, Юрибор, Либор (в зависимост от валутата на кредита). При кредити в
швейцарски франкове се следи тримесечния Либор. прилага се 3-месечен Либор,
защото това е средно-претеглената срочност (дюрация) на ресурсната база на
всяка банка, привлечена от физически лица и некредитни институции на местния
пазар. В методологията на банката за определяне на базовия лихвен процент няма конкретна формула за определяне тежестта
на отделните компоненти за определяне на БЛП. Промяната се извършвала от
Комитет за управление на активите и пасивите на базата на движенията на
посочените по-горе компоненти. Принципът е, че изменението става при
кумулативно изменение на компонентите. Банката е прилагала различна политика
при разрешаване на жилищни кредити в евро в сравнение с жилищни кредити в лева,
швейцарски франкове или щатски долари. Договорените надбавки в процесния
договор и подписаните допълнителни споразумения кьм него не отговарят за
кредити в евро.
Надплатените суми за период 07.04.2008 г. –
20.06.2018 г. са: 149 226,84 швейцарски франка, представляваща сума от дължима главнища в размер на 92
508,93 швейцарски франка и дължими суми по
планови вноски за главница и лихва в размер на 56 717,92 швейцарски франка (разлика от 81 238,80
швейцарски франка - дължима сума в швейцарски франка по първоначално
договорени анюитетни вноски, минус погасени суми от направени вноски в швейцарски франка 19
652,72 швейцарски франка, минус погасени суми от направени вноски в лева 4
869,16 швейцарски франка); 178 449,68 швейцарски
франка, представляваща сума от дължима
главница в размер па 111 131,03 швейцарски франка и дължими суми по планови
вноски за главница и лихва в размер на 67 318.03 швейцарски
франка (разлика от 91 840,53 швейцарски франка - дължима сума
в швейцарски франка по реални анюитетни
вноски, минус погасени суми от направени вноски в франкове 19
652,72 швейцарски франка, минус погасени суми от направени вноски в лева 4
869,16 швейцарски франка). На база анютентна вноска в размер на 665,90
швейцарски франка дължимата главница след извършени погасявания е в размер 111
009,07 швейцарски франка, представляващ сума от: 18 500,14 швейцарски
франка — непогасена главниа от планови вноски и 92 508,93 швейцарски франка — дължима редовна
главница. Общо задължението по главница по планови вноски 651,69 швейцарски
франка е в размер па 20 884,55
швейцарски франка, а дължимата редовна главница е 90
534,24 швейцарски франка.
Дължимата главница при анюитетна вноска в размер на 651,69 швейцарски франка е в размер на 108
578,86 швейцарски франка, представляваща сума от: 18 044,62 швейцарски франка—
непогасена главница от планови вноски и 90 534,24 швейцарски франка — дължима редовна
главница. Сумите, надвзети от кредитора под формата на лихви за периода
07.04.2008 г. – 11.07.2018 г. (датата на насрещната искова молба) в резултат от
увеличението на лихвата по кредита, представляващ разликата между платената
лихва и дължимата лихва при договорения лихвен процент от 6,15 % (сбор от БЛП в
размер на 4,5 % н договорената надбавка в размер на 1,65 % - чл. 3, ал. 1 от
договора за кредит) са: 77 102,13 швейцарски франк при променлив лихвен
процент; 60 335, 69 швейцарски франк лихва при първоначално договорен
лихвен процент от 5, 65 %. Т.е. разликата е 16 766, 43 швейцарски
франкове. Общо платената лихва е 22 482, 50 швейцарски франка.
Реализираната от Банката курсова разлика от превалутиране на направени вноски в
лева в швейцарски франкове по курс на „Ю.Б.“ АД за деня на вноската, сравнени с
обявения курс на швейцарския франк към лева от БНБ, е 89, 96 швейцарски франка
или 122, 02 лв. Реализираната курсова разлика вследствие от
превалутирането е в размер на 3 170, 30 лева, от които: 140 078, 67
лева (равностойност на 113 849 швейцарски франка по курс на БНБ за
17.04.2008 г.) минус 136 908, 37 лева, равностойност на 70 000, 14
евро. Вещото лице, вземайки предвид заплатените от кредитополучателя суми по
договора е посочило, че за периода 07.04.2008 г. – 11.07.2018 г. дължимата редовна
главница към 10.07.2018 г. е 56 737, 45 евро. Дължимата по погасителни
вноски и непогасена главница е 18 730, 48 швейцарски франкове,
представляваща разликата между 21 570, 41 швейцарски франкове – задължения
за главница по погасителни вноски към 10.07.2018 г. минус 2 839, 93
швейцарски франка. Дължимата главница е в размер на 92 278, 45 швейцарски
франкове.
В своето заключение по СГЕ
вещото лице е посочило, че не е възможно да се посочи кога е изписан
ръкописният текст в молбата от Г.И. за откупуване
на валута, както и в Молба с вх. №
144/19.04.2010 г.; Молба с вх. № 104/22.02.2011 г.; Молба с вх. №
172/19.03.2012 г.; Молба с вх. № 756/03.10.2012 г. Обозначението на вида валута
„CHF“ на реда срещу „валута“ и числото „113849“ в молбата
за продажба на валута са изпълнени то Г.И.. Числото „35740“, означаващо номера
на ипотечния кредит, числата „30 %“ и „12“ в долната половина на Молба с вх. №
756/03.10.2012 г. вероятно са изпълнени от Г.А.. Числото „35740“, означаващо
номера на ипотечния кредит, числата „240“, „420“ и“6“ от ръкописния текст в
долната половина на Молби с вх. № 104/22.02.2011 г. и Молби с вх. №
142/19.03.2012 г., както и числото „200“ на реда срещу „част от просрочената
сума в размер на…“ в Молба с вх. № 142/19.03.2012 г. не са изпълнени от Г.И..
Абриветурата „CHF“
не може да бъде индентифицирана с конкретен автор.
Според
заключението на допълнителната ССчЕ към 22.05.2018 г. размерът на
главницата по договора за кредит и сключени Допълнителни споразумения към
същия, след извършени увеличения на главницата с просрочени главници, такси и
застрахователни премии без прибавяне на просрочени лихви е в размер на 122 411,49 швейцарски франка (97 734,83 швейцарски франка — редовна главница и 24 676,66 швейцарски франка задължителни вноски по
главница, включени към анюитетната вноска за всяка падежна дата. Общият размер
на възнаградителната лихва към 22.05.2018 г. е 85
869,23 швейцарски
франка, като той е изчислен на базата на първоначално договорен лихвен процент и
отчетени намаления на лихвения процент в сключените допълнителни споразумения.
Към 22.05.2018 г. размерът на санкциониращата лихва върху просрочената главница
е в размер на 4 637, 12 швейцарски франка. Дължимите такси за управление,
които не са капитализирани към главницата са в размер на 1 549, 74
швейцарски франка. Дължимите такси по Тарифата, начислявани на основание чл. 10
от договора, които не са капитализирани са в размер на 1 772, 05
швейцарски франка. Общо дължимите такси от този вид са 3 321, 79 швейцарски
франка. От постъпилата сума в размер на 28 003, 52 швейцарски франка
извършените погасявания са за следните пера: 22 521, 60 швейцарски франка
– възнаградителна лихва (17 864, 25 швейцарски франка възнаградителна
лихва на падежна дата, 4 657, 36 швейцарски франка възнаградителна лихва
отнесена в просрочие) 4 307, 97 швейцарски франка – главница (3 325,
47 швейцарски франка главница на падежна дата и 982, 49 швейцарски франка
главница отнесена в просрочие); 991, 41 швейцарски франка – такси за управление
на кредита; 35, 10 швейцарски франка – санкционираща лихва и 139, 44 швейцарски
франка – такси по тарифа на банката.ата глобална сума е формирана от внесени
5 594, 52 лева превалутирани в швейцарски франкове и 23 360
швейцарски франкове. От Г.И. са внесени 4 887, 54 лева и 20 070
швейцарски франкове, а от П.И. 706, 98 лева и 3 290 швейцарски франка. Задължението в размер на 151
048,48 швейцарски франкове с равностойност 92 872,27 евро, се формира от: 110 246,25
швейцарски франкове - задължение по главница в т.ч. 97 734,83 швейцарски франкове - редовна главница и 12 511,42
швейцарски франкове - просрочени вноски по главница; 32 843,32 швейцарски
франкове - просрочена възнаградителна лихва; 1 549,74 швейцарски франкове - просрочени такси за управление; 4637,12 швейцарски франкове - просрочени санкциониращи лихви; 1772,05 швейцарски франкове - просрочени такси по Тарифата на Банката.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира от правна страна следното:
Съдът следи
служебно за наличие на фактически или правни обстоятелства, които обосновават
наличието на неравноправни клаузи. Поради това при проверка на правата на ищеца
в рамките на посоченото от него в исковата молба следва да бъде извършена
проверка за валидността на разпоредбите, въз основа на които предявява
претенциите си. Тази проверка съвпада с проверката, която съдът следва да
извърши по въведените твърдения с насрещния иск в установителната му част.
Поради това първоначалният и насрещният иск ще бъдат обсъдени едновременно.
Правният спор
по първоначалния иск се състои в това дали ответниците дължат процесните суми и
то във посочената в исковата молба валута. При това положение и съобразно
правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК ищцовото дрружество следва да докаже основанието и размера на
вземането си, както и че оспорените като неравноправни в договора и
допълнителните споразумения клаузи са индивидуално уговорени с длъжниците.
Ответниците е следва да докажат всички свои възражения.
По делото се
установи, че Г.И. и Поли И., в качеството си на физически лица са сключили на
07.04.2008 г. договор за покупко - продажба на недвижим имот, който не е
предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, което ги
прави потребители по смисъла на действалия в процесния период Закон за защита
на потребителите (в сила от 01.10.2006 г.). Именно той, а не Законът за
потребителски кредит (отм. ДВ, бр. 18/05.03.2010 г.), който е поставял
ограничение в действието си само за суми до 40 000 лв., е приложим за посочения
в исковата молба период. По смисъла на посочения закон неравноправна е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между права и
задълженията на търговеца и потребителя, като изброява примерно редица типични
случаи, измежду които и клауза, позволяваща на търговеца или доставчика да
променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него
основание (т. 10 на чл.
143 ЗЗП) или клауза, която дава право на
търговеца да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да
се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена
в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора (т. 12 на чл.
143 ЗЗП). За да бъде нищожна дадена клауза,
е необходимо тя да е неравноправна и да не е уговорена индивидуално, тоест да е
била изготвена предварително и поради това потребителят да не е имал възможност
да влияе на съдържанието ѝ – чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
В процесния договор е
определено, че кредитополучателите получават в швейцарски франкове
равностойността на 70 000 евро към момента на сключването. Тази сума е
преведена по блокирана сметка, открита на името на кредитополучателя Г.И. и от
нея той не е усвоил кредита си, а получил сумата в евро от друга сметка, по
която парите са преведени от банката. От това е видно, че кредитополучателят е
имал интерес от получаването на сумата в евро.
Посоченият механизъм е
порочен, тъй като погасяването следвало да става в швейцарски франкове и
банката печелела допълнително освен възнаградителната лихва и от разликата
между курсовете купува и продава на двете чуждестранни валути от момента на
отпускането към момента на погасяването на всяка една вноска. Поради това чл.
6, ал. 2 и чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от договора са уговорени във вреда на
потребителя, като възлагащи върху него като по-слабо информирана страна
отрицателните икономически последици от повишаване на валутния курс на
швейцарския франк. Целта на договора за кредит е кредиторът да получи печалба
от предоставянето на парична сума на насрещната страна, която се изразява във
възнаградителна лихва, а не и допълнителните разходи, които могат да възникнат
по негова едностранна воля. (в същия смисъл Решение № 95/13.09.2016 г. по т.д.
№ 240/2015 г., ВКС, II, т.о.).
Въпреки че
кредитополучателят е декларирал, че е запознат с възможната промяна на валутния
курс, то той като непрофесионалист не е
бил уведомен за начина, по който банката ще формира курсовете купува и продава
на съответните валути. Поради това не може да се приеме, че декларирането на
знание за съществуването на определени фактори, които могат да доведат до
нарастване на вноската на потребител, е равнозначно на информираност относно
точния механизъм и действителните икономически последици за кредитополучателя.
Клаузата на чл. 22 е
неравноправна, тъй като прехвърля последиците от валутния риск изцяло на
потребителя и като такава не е индивидуално уговорена с него. Установяването на
нищожност на тези клаузи не влече нищожност на целия договор, а се поставя
потребителя в положението, в което би бил, ако ги нямаше тези клаузи. С оглед
на това кредитът следва да бъде върнат в
уговорения размер и валута – равностойността в швейцарски франкове на 70 000
евро по първоначално определения курс, т. е. по курс „купува“ за швейцарския
франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита, без това да води до
изменение на основния предмет на договора.
Неоснователен е доводът на ищците по насрещната искова молба за нищожност
на чл. 3, ал. 1 от договора. Иманентна характеристика на договора за кредит
като възмездна сделка е получателят на сумата да заплаща лихва за ползването й.
Задължението на двамата
кредитополучатели да заплащат солидарно лихва е в съответствие с императивните
разпоредби на закона и не им противоречи. Ето защо уговорката
на чл. 3, aл. 1
от договора за кредит не води до неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя. В тази договорна клауза са посочени ясно и двата
компонента, които участват при формиране на размера на възнаградителната лихва,
дължима от кредитополучателите. Първият от тях е надбавка, която е фиксирана
като размер за целия лихвен период, а именно 1, 15 %. Другият компонент, който
участва във формирането на годишния лихвен процент, е базовият лихвен процент,
който към момента на сключване на процесния договор също е ясно определен по
размер в неговото съдържание - 4,5 %.
Нищожна като
неравноправна е обаче клаузата на чл. 3, ал. 5 от договора. Липсва забрана
банкова институция да променя лихвения процент по даден кредит освен когато го
прави без изчерпателно информиране на потребителя. В този случай би се стигнало
до нарушаване принципа за добросъвестност, което е основание за порочно
третиране на процесната клауза – чл. 143, т. 10 ЗЗП. (Решение № 424/02.12.2015 г. по гр. дело № 1899/2015 г., IV г.о. ВКС). За да бъде избегнато
това състояние, е необходимо насрещната страна да бъде уведомена за
обстоятелствата, при които лихвата може да бъде изменена, те да имат обективен
характер и методиката за промяна на лихвата да е описана подробно в договора.
Отсъствието на кумулативното наличие на тези обстоятелства води до нищожност на
процесната клауза поради неравноправния ѝ характер. В подкрепа на този извод е заключението на
вещото лице, според което в методологията на банката за определяне на базовия
лихвен процент няма конкретна формула за определяне тежестта на отделните
компоненти за определяне на БЛП. Промяната се извършвала от Комитет за
управление на активите и пасивите на базата на движенията на компонентите,
които участват във формирането на този показател. Политиката на банката била
изменението да става при кумулативно изменение на компонентите. Тя имала
различна политика при разрешаване на жилищни кредити в евро в сравнение с
жилищни кредити в лева, швейцарски франкове или щатски долари.
Липсва
основание да се счете, че клаузата на чл.
8, ал. 2 от договора за кредит, с която е предвидена дължимостта от
потребителя на такса в размер на 4 % върху размера на предсрочно погасената
главница, в случаите, когато той упражни правото си да погаси предсрочно изцяло
или частично дълга по кредита, е неравноправна. Това е отнапред уговорено
обезщетение, което кредитополучателят ще дължи на банката при предсрочно
погасяване на отпуснатия кредит. Целта е да се обезщетят вредите, които
кредиторът ще претърпи от загубата на дохода, който би получавал за срока на
действие на договора за кредит. При този характер на задължението уговорката не попада в приложното поле на
нищожността. Още повече с това условие не зависи от волята на банката. От друга
страна процесната клауза от договора не касае определянето на цената по него,
поради което и тя не може да бъде неравноправна на основание специалната норма
на чл. 143, т. 12 ЗЗП.
По
повод на допълнителните споразумения следва да се отбележи, че същите по своята
правна природа представляват спогодба между страните по смисъла на чл. 365 ЗЗД,
тъй като с нея те се опитват да уредят един съществуващ или да избегнат един
бъдещ спор. С подписването на споразумението се цели задължението формирано от
неравноправните клаузи на първоначалния договор да се приеме от
кредитополучателите. Но тъй като размерът на задължението е определен на базата
на нищожна договорна клауза, то се явява спогодба по непозволен договор,
обуславяща считането ѝ също за нищожна – чл. 366 ЗЗД. Нищожността на
споразумението има за последица прилагане между страните на първоначалния
договор.
Липсата
на правна валидност на споразуменията води до отпадане на необходимостта от
коментиране на изводите по откритото производство по реда на чл. 193 ГПК.
Според
ССчЕ дължимата от кредитополучатели главница за процесния период, ведно с
капитализираната просрочена главница, е в размер на 97 734, 83 швейцарски франка – редовна
главница и 24 676, 66 швейцарски франка – сума по задължителни вноски по
главница, включени към анюитетната вноска за всяка падежна дата. Предвид прогласената
нищожност на цитираните клаузи искът на ищеца за сумата от 64 982,
25 швейцарски франка, представляваща частична претенция от дължима главница за
периода 10.06.201З г. - 18.06.2018 г. следва да бъде уважен. По делото се
доказа, че по повод връчените нотариални покани на длъжниците, ищцовото
дружество е извършило разходи в размер на 1 234, 14 лв., поради което и
частично предявеният иск за сумата от 576 лв. следва също да бъде уважен.
Клаузите на чл. 2, ал. 1, чл. 2, ал. 4 от договора са действителни, тъй като те намират
своята правна природа в свободната воля на страните, а както е посочено в чл.
20а ЗЗД, тя има силата на закон за договарящите. Поради това след като са се
съгласили да заплащат на ищцовото дружество месечните анюитетни вноски в
швейцарски франкове това е валутата, която те дължат за целия срок на действие
на договора.
Ето защо исковете по чл. 55 ЗЗД за
заплащане на сумата от 100 евро – платена по договора. без правно основание, поради валутна разлика между швейцарски франк и евро (162, 64 швейцарски
франка) и за заплащане на сумата от 500
евро (813, 20 швейцарски франка)– платена без правно основание поради валутната разлика, получена от превалутирането
на сумата по договора от швейцарски
франкове в евро
към момента на усвояването му, са неоснователни.
Основателно е възражението за настъпила погасителна давност за останалите
вземания. Вземанията претендирани от неоснователно обогатяване се погасяват с
петгодишна давност. Установената от съда недействителност на процесните клаузи,
формирали вземанията е начална, т.е. от този момент е възникнала изискуемостта
по тях. Конкретно по отношение на претенцията за разликата
от предварително договорените месечни анюитетни вноски и заплатените завишени
такива в размер на 380 евро за периода
07.04.2008 г. - 11.07.2018 г. е погасена по давност, тъй като последно
платената вноска е от месец април 2013 г., а насрещният иск е предявен през
месец юли 2018 г. До същия извод се достига и по отношение претенция от 20 евро,
произтичаща от надплатена такса за управление на кредите за периода 07.04.2008
г. – 11.07.2018 г.
С отхвърлянето на иска
по чл. 55 ЗЗД - за заплащане на сума платена по договора без правно основание,
поради валутна разлика, са се осъществили вътрешнопроцесуалните предпоставки за
разглеждане на предявения в условията на евентуалност иск по чл. 55 ЗЗД, за
заплащане на сумата, като недължимо платена, поради неправилно изчисляване на
лихвата от банката, за периода от
07.04.2008 г. - 11.07.2018 г.
Разгледано
по същество, искането е неоснователно, тъй като е погасено по давност. По
делото е установена първата хипотеза на чл. 55, ал. 1 ЗЗД. При това положение
изискуемостта настъпва от деня на даването на паричната сума, тъй като тя е
дадена на нищожно основание. Последното плащане е извършено през месец април
2013 г. и петгодишната давност е изтекла към датата на подаване на насрещния
иск.
При този изход на
делото разноски се дължат и на двете страни.
Ищцовото дружество е
претендирало: 4 423, 04 лв. – държавна такса; 4 489, 82 лв. –
адвокатски хонорар; 4 000 лв. – депозит за особен представител и 500 лв. –
депозит за изготвяне на ССчЕ, които разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
следва да се възложат в тежест на ответниците поради цялостно уважаване на
исковете срещу тях.
Ответникът по насрещния иск „Ю.Б.“ АД дължи на ищеца адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. по неоценяемия иск предвид направеното от
банката възражение за прекомерност. Предвид отхвърлянето на облигационните
искове внесената държавна такса не следва да бъде възстановена на ищеца по
насрещния иск.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.А.И., ЕГН **********
и П.В.И., ЕГН **********, да заплатят на основание чл. 79 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД в условията на солидарност на „Ю.Б.“ АД, ЕИК**********64 982,
25 швейцарски франка, представляващи част от главница в общ размер на 122 135,
98 швейцарски франка за периода 10.06.201З г. - 18.06.2018 г. по Договор за
кредит за покупка да недвижим имот № HL 35740/07.04.2008 г. и
576 лв., част от вземане в общ размер на 1 243, 14 лв. (нотариални такси
за периода 26.03.2018 г. – 18.06.2018 г.) ведно със законната лихва върху
горните суми от 20.06.2018 г. (датата
на подаване на исковата молба) до окончателното изплащане.
ПРОГЛАСЯ ЗА НИЩОЖНИ по иск на Г.А.И.,
ЕГН ********** срещу „Ю.Б.“ АД,
ЕИК**********на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП като
неравноправни клаузите на чл.2, ал.З, чл. 3,
ал.З и ал.5, чл. 6, ал.2 и ал. 3, чл.8, ал.2 и чл. 12, ал.1, чл. 22, ал.1 и
ал.2 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 35740/07.04.2008 г.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявения от Г.А.И., ЕГН ********** срещу „Ю.Б.“ АД, ЕИК**********иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожност на
клаузите на чл. 1, ал.1, ал.3, чл. 2, ал. 1, чл. 3, ал.1, чл. 8, ал.2 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 35740/07.04.2008 г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Г.А.И., ЕГН ********** срещу „Ю.Б.“ АД, ЕИК**********искове с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане
на 500 евро - надплатено поради валутната разлика между
швейцарския франк за периода от 07.04.2008 г. - 11.07.2018 г.; 380 евро -
разликата от предварително договорените месечни анюитетни вноски и заплатените
завишени такива за периода 07.04.2008 г. - 11.07.2018 г.; 20 евро - надплатена
такса за управление на кредите за периода 07.04.2008 г. – 11.07.2018 г. и 100
евро - недължимо платено поради валутната разлика при превалутирането на
кредита към момента на усвояването му.
ОСЪЖДА Г.А.И.,
ЕГН ********** и П.В.И., ЕГН ********** да заплатят на „Ю.Б.“ АД, ЕИК**********на основание чл. 78, ал.
1 ГПК 4 423, 04 лв. – държавна такса; 4 489, 82 лв. – адвокатски
хонорар; 4 000 лв. – депозит за особен представител и 500 лв. – депозит за
изготвяне на ССчЕ.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД да заплати на Г.А.И., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 300 лв. – адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: