Решение по дело №1593/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири"–гр.С. с ЕИК *** против Решение № 39/29.03.2023г. постановено по НАХД № 401/2022г. по описа на РС-Д., с което е потвърдено НП № НЯСС-308/22.12.2021г. на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, с което за нарушение на чл.190а, ал.2 от Закона за водите на основание чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ на предприятието е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв. С Решението ДП"УСА" е осъдено да заплати на ДАМТН сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се твърди, че Решението на РС е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Въззивният съд неправилно приел, че при ангажиране на наказателната отговорност са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН. Поддържа се оплакването за допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила при издаване на НП, състоящи се в несъобразяване с чл.54, ал.1, т.2 от ЗАНН, тъй като описаното в НП нарушение останало недоказано по несъмнен начин. Излагат се съображения за квалифициране на случая като маловажен и прилагане на чл.28 от ЗАНН. Претендира се отмяна на Решението на РС-Д. и вместо него да бъде постановено ново решение, с което НП да бъде отменено. Моли се за присъждането на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор чрез пълномощник депозира писмен отговор, в койно оспорва касационната жалба. Счита Решението на РС за законосъобразно, обосновано и правилно, постановено в съответствие с изискванията на материалния и процесуален закон. Излага съображенията поради които счита оплакванията в жалбата за неоснователни, а случая за немаловажен. Моли Решението на РС да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски по делото на основание чл.63д от ЗАНН. В случай на уважаване на жалбата, моли претендираното адвокатско възнаграждение да бъде редуцирано до законовия минимум.

Представителят на Окръжна прокуратура-Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на РС-Д. да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, от страна в производството пред РС за която решението е неблагоприятно, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН, Решението на ВРС подлежи на касационно оспорване на основанията в чл.348 ал.1 от НПК, като касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно по силата на чл.218 от АПК. В жалбата оплакванията са за неправилно приложение на материалния закон.

Решението на ВРС е валидно и допустимо.

Въз основа на събраните доказателства РС установил от фактическа страна, че на 22.04.2021г. инспектори от регионалния отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ при ДАМТН извършили проверка на техническото и експлоатационното състояние на язовир "***", находящ се в землището на с.***, област Варна, стопанисван от ДП"УСЯ"-С.. Проверяващите установили, че не е изпълнено задължителното предписание дадено с Констативен протокол №05-01-40/02.10.2020г., който бил подписан и връчен на ДП"УСЯ" на 07.11.2020г.: "Да се почисти от храстовидна растителност въздушен откос" със срок на изпълнение до 30.11.2020г. РС установил, че при проверката инспекторите констатирали, че почти цялата площ на откоса продължава да бъде обрасла с дървета и храсти, като частично били извършени някаквималки действия по почистването, но не напълно. Поради това заключили, че не е изпълнено даденото предписание за условията на експлоатация на контролирания обект, с което ДП"СУЯ" –С. извършил нарушение по чл.190а, ал.2 от Закона за водите.

РС установил, че на 02.07.2021г. за така установеното нарушение е съставен АУАН в присъствието на упълномощен представител на ДП"УСЯ", кото го подписал без възражения и такива не постъпили в 3-дневния срок . Поради това въз основа на материалите в преписката и акта председателя на ДАМТН издал НП № НЯСС-308/22.12.2021г., с което наложил на ДП "УСЯ"-С. имуществена санкция в минималния размер от 1000лв. на основание чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ.

РС-Провадия отхвърлил жалбата като неоснователна и потвърдил наказателното постановление, тъй като въз основа на установяванията и доказателствата, при отчитане на приложимите в случая законови разпоредби заключил, че АУАН е съставен от оправомощено длъжностно лице със Заповед № А-276/18.05.2021г. на председателя на ДАМТН. При проверката на НП направил извода, че е издадено от компетентен орган - на основание чл.201, ал.12 от ЗВ. За акта и НП заключил, че съдържат всички изискуеми реквизити, като нарушението, датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават са описани по начин, който е дал възможност на нарушителя да упражни правото си на защита. РС не установил допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила при съставяне на АУАН и издаване на НП. Отчел, че акта е съставен в присъствие на пълномощник на лицето, чиято отговорност се ангажира, който е имал възможност да направи възражения срещу установените факти и обстоятелства свързани с нарушението, респ. да депозира допълнително такива, от което право не се е възползвало.

По оплакванията за неспазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН, въззивният съд при проверката достигнал до извода, че нарушението и нарушителят са открити от контролните органи на 22.04.2021г. при извършване на последващата проверка, след което АУАН е съставен на 02.07.2021г. – при спазване на 3-месечният срок. Поради това отхвърлил като неоснователни оплакванията за нарушение на чл.34 от ЗАНН, като аргументирал алтернативния характер на сроковете в чл.34, ал.1 от ЗАНН. Правилно РС установил, че не е изтекъл срок от предвидените в чл.34, ал.1 от ЗАНН, които преграждат възможността за съставяне на АУАН за нарушението.

Правилно РС установил, че държавното предприятие „УСЯ“-С. е било надлежно уведомено за дадените предписания със срок на изпълнение до 30.11.2020г., които не е обжалвало в срок и са влезли в сила. След като предписанието не било изпълнено в указания срок - до 30.11.2020г., правилно наказващият орган определил 01.12.2020г. като дата на извършване на нарушението. Предвид качеството на ДП"УСЯ" на осъществяващо правата и задълженията на собственик на язовир "***", РС правилно намерил за законосъобразно санкционирано именно това предприятие за неизпълнението на предписанието, с което бездействие то е осъществило нарушение на чл.190а, ал.2 от ЗВ. Основателно РС е намерил за правилно квалифицирано нарушението, тъй като предписанието е такова по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ и е дадено от компетентни длъжностни лица съгласно приложена по преписката заповед, поради което има задължителен характер по чл.190а, ал.2 от ЗВ.

Подробни са мотивите на РС за неоснователност на доводите на жалбоподателя за квалифициране на случая като маловажен. Подробно е мотивирана преценката за липсата на основание за прилагане в случая на чл.28 от ЗАНН. Правилно е преценено, че нарушението е с висока степен на обществена опасност, тъй като е свързано с техническото състояние на язовирните стени и съоръженията към тях, тъй като води до необезпечаване на безопасното използване на язовира и при аварийна ситуация се създава риск за изключително негативно въздействие върху човешкото здраве и живот, върху околната среда, върху стопанската дейност и т.н. Държавното предприятие е създадено именно с цел да осъществява задълженията вменени на собствениците на язовирите по отношение на тези от тях, които са публична държавна собственост, с цел предотвратяване на всяка опасност свързана със съществуването и функционирането им. С оглед охрана на обществения интерес е вменено на дружеството изпълнението в указания срок на конкретното предписание свързано с поддръжката на язовир "***", целяща избягване на всякаква възможност за небезопасната му техническа експлоатация. Правилно РС е отчел липсата на данни за друго такова нарушение на Закона за водите, поради което намерил налагането на санкцията в минимален размер от 1000лв. в чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ за съответна на обществената опасност на нарушението, справедлива и достатъчна за постигане на целите на превенцията.

Касационният състав счита, че РС е приложил правилно относимите законови разпоредби към установените факти и обстоятелства свързани с нарушението, извършителя му и с процедурата по издаване на НП. Отговорността на ДП "УСЯ" е ангажирана за нарушение на чл.190а, ал.2 от ЗВ, според която разпоредба собствениците на язовирни стени и съоръженията към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал.1, т.3, както и тези по чл.138а, ал.3, т.5 от ЗВ. Съгласно чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл.190, ал.4, имат право да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон и наредбата по чл.141, ал.2, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, с изключение на язовирите по приложение № 1 към чл.13, т.1, за намаляване на водните обеми, за което уведомява съответната басейнова дирекция, както и да определят срок за тяхното изпълнение.

От доказателствата по делото безспорно се установява, че с КП № 05-01-40/20.10.2020г., съставен по повод извършена проверка от представители на Главна дирекция "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях", на язовир "***" - публична държавна собственост, предоставен за стопанисване и управление на ДПУСЯ, са дадени предписания със срок до изпълнение до 30.11.2020г., сред които "Да се почисти от храстовидна растителност въздушния откос“. Съгласно Акт за публична държавна собственост № 9911/24.02.2020г. правата на управление на язовира са предоставени на ДП"Управление и стопанисване на язовири"-С.. Съгласно чл.139а, ал.3 от ЗВ, основен предмет на дейност на ДПУСЯ е комплексно управление на язовири - публична и частна държавна собственост. Съгласно чл.139д от ЗВ, при осъществяване на своята дейност ДПУСЯ има правата и задълженията на собственик на язовирните стени и съоръженията към тях на язовирите по чл.138б и предоставяните по чл.139а, ал.5 и ал.6, поради което правилно РС е приел, че на основание чл.190, ал.2 от ЗВ именно ДП"УСЯ" е отговорно за изпълнение на дадените предписания.

Не се спори, че при извършване на последващата проверка на 22.04.2021г. и документирана с КП № 05-01-31/23.04.2021г., представители на ГД "НЯСС" надлежно са констатирали, че посоченото по-горе предписание не е изпълнено, поради което правилно председателя на ДАМТН и РС са приели, че е доказано извършването на нарушение по чл.190а, ал.2, вр. ал.1, т.3 от ЗВ. С оглед изложеното и след като безспорно е установено неизпълнение от страна на ДП"УСЯ" на влязлото в сила задължително предписание, правилно ВРС е приел, че е осъществен състава на нарушението по чл.200, ал.1, т.39, във вр. с чл.190а, ал.2 от ЗВ.

Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за неправилна преценка на РС за неоснователност на доводите в жалбата срещу НП за нарушение на чл.54 от ЗАНН и чл.34 от ЗАНН. Същите са разгледани и подробно обсъдени от РС- Д., като изводът на съда, че АУАН и НП са с изискуемото от ЗАНН съдържание и реквизити, че акта е съставен в тримесечния срок предвиден в чл.34 ал.1 от ЗАНН, са съответни на доказателствата по делото и на закона. Правилно РС-Д. е приел и че предвид характера на нарушението и интензитета на неговата обществена опасност, в контекста на опазването на човешкия живот, здраве и имущество, не са налице основания случаят да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Изложените в тази връзка мотиви са подробни, изцяло се споделят от настоящия състав, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях.

Не се установи неправилно приложение на Закона за водите и на ЗАНН, нито наличие на закон, който да е трябвало, а да не е бил приложен, поради което не е налице основание за отмяна по чл.348 ал.1 т.1 от НПК на Решението на РС. В съответствие с изхода на спора пред РС и отхвърлянето на жалбата срещу НП с Решението е присъдено на ДАМТН сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 във вр. с ал.1 от ЗАНН.

В обобщение касационната жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а Решението на РС – Д. - да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Предвид изхода на спора своевременно направеното искане от пълномощника на ДАМТН за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. На основание чл.63д, ал.1, вр. ал.4 и 5, вр. чл.37 от ЗПП и чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ касатора ДП"УСЯ"-С. следва да бъде осъдено да заплати на ДАМТН сумата в размер на 80лв. за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 39/29.03.2023г. постановено по НАХД № 401/2022г. по описа на Районен съд – Д..

ОСЪЖДА Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири"–гр.С. с ЕИК *** да заплати на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор сумата от 80лв./осемдесет лева/ представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: