ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 256
гр. Пловдив, 14.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Славка Г. Димитрова
Членове:Силвия Ал. Цанкова
Екатерина Ст. Роглекова
като разгледа докладваното от Славка Г. Димитрова Въззивно частно
наказателно дело № 20225300600083 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 6 и ал. 7 от НПК.
С определение №724 от 15.11.2021г. постановено по ЧНД №6960/21г.
Пловдивският районен съд – XVI н. с. е отменил постановление на РП-
Пловдив,с което е прекратено наказателното производство по ДП№143/14г.
по описа на отдел „КП“ при ОД на МВР гр.Пловдив,водено срещу
обвиняемия Н. И. Г. за извършено престъпление по чл.117 ал.2 вр. ал.1 вр.
чл.26 ал.1 от НК.
Срещу този съдебен акт е постъпила жалба от обвиняемия Н. И. Г.,
подадена чрез защитника му адв.Ц. К.,в която се правят оплаквания за
неговата неправилност и незаконосъобразност. Развиват се доводи, че
постановлението на прокурора е обосновано и правилно е прието от
обвинителя невъзможността да бъдат установени кога приблизително са се
състояли срещите между обвиняемия и св.З. и по какъв начин последният е
бил мотивиран да убие св.С. Застъпва се мнението, изложено в прокурорския
акт, че показанията на свидетели Б. Р. и З. са противоречиви.Прави се искане
определението на съда да бъде отменено.
Пловдивският окръжен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите,
наведени в жалбата и аргументите в атакуваното определение, намира
1
жалбата за процесуално допустима,а разгледана по съществото си за
НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения :
Досъдебното производство по делото е образувано първоначално срещу
неизвестен извършител, а в последствие в качеството на обвиняем е бил
привлечен Н. И. Г. за извършено престъпление по чл.117 ал.2 вр. ал.1 вр.
чл.26 ал.1 от НК.
Делото е било внасяно три пъти с обвинител акт в съда,като съдебното
производство е било прекратявано, поради допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила на досъдебното производство накърняващи
правото на защита на подсъдимия.Впоследствие наблюдаващият делото
прокурор е преценил, че са налице основанията на чл.243 ал.1 т.2 от НПК и
поради недоказаност на обвинението с постановление от 23.07.2020г. е
прекратил наказателното производство по делото,което с определение по
ЧНД№2442/20г. на РС-Пловдив е било потвърдено.По жалба на пострадалия
С. с Определение от 02.07.2020г. по ВЧНД№1072/20г. Пловдивският окръжен
съд е отменил съдебния акт и потвърденото с него прекратяване на
наказателното производство и е върнал делото на прокурора.
С постановление от 17.09.2020г. наказателното производство отново е
било прекратено на основание чл.243 ал.1 т.2 от НПК.С определение от
01.02.2021г. по ЧНД№6857/20г. Пловдивският районен съд го е отменил.Този
съдебен акт е бил обжалван пред Пловдивския Окръжен съд, който с
определение от 22.04.2021г. по ВЧНД№647/21г. го е потвърдил.
Наказателното производство по делото се прекратява за трети път от
прокурора с почти идентични изводи и без да са изпълнени дадените указания
от предходните състави на Пловдивския окръжен съд.
В постановлението за прекратяване на наказателното производство
прокурорът е приел, че са налице основанията на чл.243 ал.1 т.2 от НПК,
защото обвинението не е доказано с всичките обективни и субективни
признаци от една страна, а от друга поради липса на доказателства
установяващи участието на обвиняемия в извършването му – т.е. не е
доказано авторството.Правилно районният съд е приел, че прокурорският акт
е необоснован, а изведените правни изводи съдържат неяснота и
противоречие досежно това дали прокурорът прекратява наказателното
производство поради липса на съставомерност на престъплението или защото
2
е недоказано авторството на съставомерно деяние.Макар и това да не е
основен мотив за прекратяване на наказателното производство по
делото,правилно е прието от първия съд, а и от предходните състави на
Пловдивския окръжен съд,че неустановяването на точните дати, на които са
проведени срещите между обвиняемия Г. и св.З. не може да доведе до липса
на деятелност изобщо.
Необосновани и неправилни са съжденията на прокурора,че
показанията на свидетелите З. и Р. са противоречиви и съдържат редица
непълноти.Както правилно и констатирал първият съд това твърдение на
прокурора е невярно, защото съзряното противоречие дали на срещата, на
която е присъствал св.Р. обвиняемият Г. е дал пари на З. мотивирайки го да
убие св.С. или точно тогава не е имало предаване на пари, нещо което сочи З.,
не води до извод, че показанията на тези свидетели по основните факти са
противоречиви.Свидетелите З. и Р. са били разпитани пред съдия и в
показанията си подробно са описали обстоятелствата около тази среща.Наред
с това и предвид изминалия период от време,както и многократните срещи и
предаване на пари от Г. на З., за което няма спор в събраните по делото
доказателства, съвсем нормално е З. да не си спомня дали точно на тази среща
е получил пари от обвиняемия.
В постановлението на прокурора липсва дължимия анализ на
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. Изводите на
обвинителя,че не са налице достатъчно доказателства за това обвиняемият Г.
да е подбуждал св.З. да извърши убийството на св.С. са необосновани и не
почиват на задълбочен прочит на всички налични по делото
доказателства.Цитирането на отделни фрагменти от показанията на З. – че не
е определял цена за услугата, че обвиняемият не му поставял срок за
изпълнение,че нищо не е правил и само се интересувал Г. да му дава пари, са
извадени от контекста на свидетелските му показания дадени включително и
пред съдия.
При липса на доказателствен анализ са констатациите на прокурора за
наличието на две противоречиви версии относно целта на срещите и
предаването на пари от обвиняемия на св.З. При противоречия в
доказателствените източници се дължи точен отговор на въпроса кои се
приемат за достоверни и обективни и то след съпоставката им с другите
3
събрани по делото доказателства, което отново не е сторено от наблюдаващия
делото прокурор. Без коментар са останали приложените по делото
разпечатки от мобилните оператори установяващи комуникацията в един
продължителен времеви период между обвиняемия и св.З. /т.2 л.31/.В
прокурорския акт са игнорирани напълно ВДС получени чрез експлоатирани
СРС, като прокурорът се е задоволил само да посочи, че са събрани след като
З. е сигнализирал полицията и за времето,когато са били провеждани срещите
по между им не са събрани доказателства чрез тях. Документираният
разговор между обвиняемия Г. и св.З. от 09.01.2015г., в който се съдържат
конкретни уговорки и изграждане на алиби от Г. не е обсъден изобщо от
прокурора и съдържащата се в него информация не е съпоставена с другите
налични доказателства, за да се направи обоснован и законосъобразен извод,
коя от двете противоречиви версии заслужава кредит на доверие.
В контекста на изложеното Окръжният съд намира за законосъобразно
и правилно определението на районния съд, с което е отменено
прекратяването на наказателното производство по делото, а оплакванията във
въззивната частна жалба на обвиняемия за несъстоятелни.Това налага
атакуваният съдебен акт да бъде потвърден, поради което и на основание
чл.243 ал.8 от НПК Пловдивският Окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №724 от 25.11.2021г. постановено по
ЧНД №6960/21г. на Пловдивския районен съд – XVI н. с.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4