Номер 51604.11.2020 г.Град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Велико ТърновоXV състав
На 29.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР КРЪСТЕВ
Секретар:СТЕФКА С. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР КРЪСТЕВ Административно
наказателно дело № 20204110201008 по описа за 2020 година
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 19-1275-002710/20.02.2020г. на ВПД
Началник Сектор "ПП" към ОДМВР, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи, с което за извършено административно нарушение по
чл.103 от ЗДвП и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.175, ал.1 т.4 от ЗДвП на Н. С. С. ,
ЕГН:**********, с.*, ул."*" №* са наложени административни наказания “глоба” в размер
на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца.
Проц.представител на жалбоподателя адв.Йорданов, моли съда да постанови решение, с
което да отмени наказателното постановление, като необосновано и издадено при
субективна преценка на доказателствата, като излага доводите си за това в жалбата. Отрича
жалбоподелят да е извършил адм.нарушение, тъй като не е управлявал процесния
автомобил. Твърди, че не познава собственика. Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата Сектор ПП при ОД на МВР – гр.В.Търново, като
административно - наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно
императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, не се явява и не се представлява.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
ВТРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
1
На 07.06.2019г. около 12.40 часа водач, управлявал лек автомобил "Фиат Фиорино" с
рег.№ЕН7689АК на път I-4, км.110 /София-Варна/ в посоката гр.В.Търново. На
горепосоченото място бил подаден сигнал за спиране за осъществяване на проверка от
свидетеля инсп.Гергана Райчева служител на "Националното ТОЛ-управление". Същата
била дежурен екип в състав със св.Ивелин Костадинов. Осъществяван бил контрол за
заплатена винетна такса. Практиката била контролният орган да бъде извън служебния
автомобил с униформа и опознавателни знаци. При това бил подаден ясен сигнал с палка по
образец, което е видно от уведомително писмо на началник Сектор "КП" В.Търново при
Национално ТОЛ управление до директора ОД МВР В.Търново. Свидетелите нямат точен
спомен за конкретния случай. Принципно са категорични, че водачът на автомобила е
възприел сигнала и продължил без да спре. Касаело са за светлата част от денонощието при
добри метеорологични условия. При това положение се сигнализира дежурен по ОД МВР
В.Търново, за да може нарушителя да бъде спрян от екип на Сектор "Пътна полиция". При
условие, че няма свободен екип, то контролните органи изготвят докладна записка и
становище, като преписката се изпраща на ОД МВР за вземане на отношение и съставяне на
АУАН на нарушителя, който не е изпълнил навеждане на контролен орган. Към преписката
е приложено уведомителното писмо/лист 30 от делото/. Впоследствие св.Георги Василев -
мл.автоконтрольор в ОД МВР В.Търново е извършил справка за собственост на автомобила,
като собственика е установен св.Валентина * от гр.Плевен. Същата е призована по делегация
в районна на местоживеенето си, където собственоръчно е попълнила декларация на
20.09.2019год. по чл.188 от ЗДвП/л.24 от делото/, като е посочила ката водач на собствения
си лек автомобил на въпросната дата и час/07.06.2019год./ лице с имена Н. С. С. с адрес с.*.
Не са посочени ЕГН и др.данни, вкл.не е представено копие от СУМПС. На същата са снети
обяснения, в които твърди, че автомобила е управляван от това лице. В показанията си в
хода на съдебното следствие св.* твърди, че процесния автомобил бил прехвърлен на нейно
име с нотариално заверен договор през 2014год. Няколко седмици след това имала среща с
мъж, на когото предоставила за управление фактически автомобила с уговорка, че ще бъде
прехвърлена собствеността впоследствие. Св.* получила парична сума, като цена по
сделката. Същата му записала имената на лист и му предала ключовете. Твърди, че не
разпознава жалбоподателя в залата, като лице на което е предала ключовете.
Актосъставителят след като се запознал с декларацията на * и писменото обяснение
преценил за доказано, че жалб.Станев не е изпълнил разпореждане на контролен орган за
спиране при подаден ясен сигнал, като съставил АУАН №309/20.12.2019год. в присъствие
на контролните органи от БГ ТОЛ за адм.нарушение по чл.103 от ЗДвП. АУАН бил
съставен в присъствие на нарушителя, който собственоръчно вписал, че не е управлявал
автомобила. Връчен му бил екземпляр. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно
постановление № 19-1275-002710/20.02.2020г. на ВПД Началник Сектор "ПП" към ОДМВР,
упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, с
което за извършено административно нарушение по чл.103 от ЗДвП и на основание чл. 53 от
2
ЗАНН и чл.175, ал.1 т.4 от ЗДвП на Н. С. С. , ЕГН:**********, с.*, ул."*" №* са наложени
административни наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.103 от ЗДвП, която е посочена в акта за установяване
на административно нарушение като нарушена, при подаден сигнал за спиране от
контролните органи, водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-
дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за
контрол място и да изпълнява неговите указания.
Съгласно чл. 167а от ЗДВП в сила от 01.01.2019г. служителите от национално ТОЛ-
управление са длъжностни лица по смисъла на тази разпоредба на закона, като имат право
да спират водачите на МПС за осъществяване на проверка във връзка със заплатена винетна
такса.
При това НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка. От материалите по
делото и проведеното съдебно следствие не се установява по безспорен начин, че
жалбоподателят не е изпълнил разпореждане на контролния орган за спиране при подаден
сигнал за осъществяване на проверка. Това е така, тъй като не е установено авторството на
деянието. Не е доказано жалбоподателят Станев да е управлявал лекия автомобил. От
показанията на собственика на автомобила св.* става ясно, че същата е предоставила
владението на автомобила през 2014год. на неустановено по делото лице, което е посочило
три имена, но без други данни. Същата е категорична, че това е лице различно от
жалбоподателя. При това положение представената от нея декларация по чл.188 от ЗДвП е
недостатъчна, за да се приеме, че Станев е управлявал процесния автомобил. Наказано е
лице без да е установено по безспорен начин негово виновно поведение. Въпреки
възражението на Станев в писменото обяснение до издаване на АУАН и впоследствие в
самия акт, то контролния и наказващия орган не са проверили тези възражения и
неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че от материалите по делото не се доказва,
че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна посоченото нарушение
по 103 от ЗДвП, изразяващо се в отказ да изпълни разпореждане на контролните органи, а
именно да спре за извършване на служебна проверка.
Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на НП
страните имат право на разноски по реда на АПК, като последният в чл. 143 и чл.144
урежда, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт разноските за един адвокат се възстановяват от органа издал
отменения акт или отказ. При този изход на делото и с оглед искането за присъждане на
3
разноски, съдът на основание чл.63ал.3 от ЗАНН вр.чл.36 от ЗА вр.чл.18ал.2 от Наредба
№1/2014год. за минималните размери на адв.възнаграждения следва да уважи претенцията в
размер на 300 лева, който е вписан в представения договор за правна защита и съдействие.
Това се явява минималния размер вр.чл.7ал.2 от цитираната наредба.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл. първо от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1275-002710/20.02.2020г. на ВПД Началник
Сектор "ПП" към ОДМВР, с което на Н. С. С. , ЕГН:**********, с.*, ул."*" №* за
извършено административно нарушение по чл.103 от ЗДвП и на основание чл. 53 от ЗАНН
и чл.175ал.1т.4 от ЗДвП, са наложени административни наказания “глоба” в размер на 200
/двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Велико
Търново да заплати на Н. С. С. , ЕГН:**********, с.*, ул."*" №*, направените по делото
разноски за упълномощаване на процесуален представител в размер на 300.00 /триста/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Апелативен съд В.Търново в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4