Решение по дело №1364/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1484
Дата: 30 октомври 2020 г.
Съдия: Лилия Александрова
Дело: 20207040701364
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

град Бургас, №    1484   / 30.10.2020г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на първи октомври, през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ:  СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                                                                                         ДИАНА ГАНЕВА

 

при секретар Г. Д., изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 1364/2020г. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът Е.С.Е., ЕГН **********, с адрес за кореспонденция в гр.Пловдив, ул.“Явор“ № 25, ет.3, ап.22, е оспорил решение № 489/17.03.2020г. по АНД № 5296/2019г. по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 19-0769-004819 от 08.10.2019г. на началник група към ОД на МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“. С наказателното постановление за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането (КЗ), на основание чл.638, ал.1 във вр. чл.461, т.1 от КЗ на касатора е наложена глоба в размер на 250 лв.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно. Иска да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменено наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител.  

Ответникът по касация Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Бургас, редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение предлага да бъде оставено в сила.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е основателна.

Е.С.Е. е наказан за това, че на 09.09.2019г. около 21:40 часа в гр.Бургас на ул.“Струга“ до блок 60 в посока бул.“Стефан Стамболов“ управлява собствения си лек автомобил марка „Волво“, модел „С 60“ с рег. № А 68 56 МТ, който е регистриран на територията на Република България и не е спрян от движение, като не е сключил договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ (ЗЗ „Гражданска отговорност“) на автомобилистите към момента на управлението. Административнонаказващият орган е приел, че е нарушена нормата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.

Съгласно чл.483, ал.1, т.1 от КЗ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор.

Съгласно чл.638, ал.1, т.1 от КЗ на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се налага глоба от 250 лв. – за физическо лице.

Съгласно чл.461, т.1 от КЗ задължителни застраховки са „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по т. 10.1, раздел II, буква „А“ от приложение № 1, наричана по-нататък „задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите“.

Районният съд, след като обсъдил всички доказателства, е приел, че не са налице съществени нарушения на процедурата при установяване на административното нарушение и при налагане на наказанието и е потвърдил наказателното постановление.

Обжалваното решение е неправилно.

По делото е доказано, че Е.Е. е бил наказан за същото нарушение, извършено на 25.08.2019г. в 11:44 ч. на разклона на с.Атия в посока гр.Черноморец, когато отново е управлявал МПС без сключена ЗЗГО за 2019г. Нарушението е санкционирано с издаването на електронен фиш серия Г № 6827 – представен по делото. След електронния фиш няма данни на лицето да е наложена приснудителна административна мярка (ПАМ) на основание чл.171, т.2, буква „в“ от ЗДвП, която би препятствала възможността на това лице да продължи да управлява собственото си моторно превозно средство без да има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

След като такъв ПАМ не е бил съставен, на 09.09.2019г. касаторът отново е бил установен да управлява същото МПС, като продължавал да няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Този факт е установен на посочената дата в 21:40ч. в гр.Бургас на ул. „Струга“. За него е съставен АУАН и е издадено процесното наказателно постановление, като едва по повод на втората констатация на проверяващите органи, че лицето не е сключило задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за собствения си автомобил, е била издадена заповед за прилагане на ПАМ № 19-0769-001958/10.09.2019г., с която обаче на основание чл.171, т.1, буква „е“ от ЗДвП на Е. временно е отнето свидетелството за управление на МПС. Тази ПАМ визира хипотезата, при която МПС без гражданска отговорност се управлява от лице, което не е собственик. Именно затова законодателят е предвидил в този случай мярката да е временно отнемане на СУМПС на водача. В процесния случай водачът се явява и собственик на моторното превозно средство и затова, че не е сключил ЗЗ„Гражданска отговорност“ той е осъществил нарушението на чл.483, ал.1, т.1 КЗ. Разпоредбата кодексът задължава собствениците на МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, да сключат договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилите, тоест законодателят в този случай не се интересува дали собственикът на автомобила е установен да го управлява или в момента не го ползва и автомобилът е в покой. И в двете хипотези собственикът носи отговорност по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. Затова и в тези случаи ПАМ, който следва веднага да бъде съставен, е на основание чл.171, т.2, буква „в“ от ЗДвП и се изразява във временно спиране от движение на въпросното МПС до сключването на такава застраховка.

В процесния случай, след като не е бил издаден задължителният ПАМ на основание чл.171, т.2, буква „в“ от ЗДвП за нарушението констатирано и сакционирано с електронен фиш серия Г № 6827, лицето е продължило да управлява собственото си МПС без да има сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Деянието обаче, което е осъществил Е., като е нарушил чл.483, ал.1, т.1 от КЗ е продължено административно нарушение. То се осъществява само с едно деяние (несключване за 2019г. на договор за ЗЗ „Гражданска отговорност“). Изразява се в бездействие, като субектът на нарушението осъществява непрекъснато състава на това нарушение през определен период от време и създава по този начин едно трайно състояние на административно нарушение, което продължава до неговото прекратяване. Продълженото административно нарушение се осъществява само с едно деяние, както е в процесния случай, основано е на едно решение (да не сключи ЗЗ„Гражданска отговорност“) и е насочено към постигане на една цел (да управлява собственото си МПС без да прави разходи за ЗЗ „Гражданска отговорност“). Характерно за това деяние е, че субектът на нарушението осъществява непрекъснато състава му през определен период от време, който период започва с възникване на задължението за дееца да извърши определено действие (да сключи договор за ЗЗ „Гражданска отговорност“) и продължава докато не бъде изпълнено това задължение или когато трайното състояние на административно нарушение не се прекрати поради независещи от дееца обстоятелства. След като се касае за продължено административно нарушение, в рамките на периода, за който е следвало да сключи ЗЗ „Гражданска отговорност“ субектът на нарушението може да бъде санкциониран само веднъж. Именно по тази причина законодателят е регламентирал в чл.171 от ЗДвП две възможности за налагане на ПАМ (според това дали субектът е собственик на автомобила или само го управлява), които категорично препятстват възможността на този субект да продължи да управлява моторното превозно средство без да има за него сключена ЗЗ „Гражданска отговорност“. По този начин и процесният орган е следвало да разреши установеното трайно (продължено) административно нарушение, като след издаване на електронния фиш, с който за първи път е налажил санкция за това нарушение, в същия момент издаде и заповед за налагане на ПАМ. В рамките на целия период, за който лицето е длъжно да сключи ЗЗ „Гражданска отговорност“ административнонаказващият орган не може да налага наказание втори път поради забраната на чл.17 от ЗАНН, тъй като то се явява наказание за същото нарушение.

По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено, а по съществото на спора – да бъде отменено наказателното постановление, което е предмет на съдебния спор, разгледан от районния съд.

По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение № 489/17.03.2020г. по АНД № 5296/2019г. по описа на Районен съд Бургас, вместо него постановява:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-0769-004819 от 08.10.2019г. на началник група към ОД на МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                          ЧЛЕНОВЕ: