Решение по дело №295/2025 на Административен съд - Варна

Производството по делото е по чл. 145 и сл. от АПК, във вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба от Р. Г. З. [ЕГН], чрез адв. С. С. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0253-000003/02.01.2025 г. издадена от началника на РУ Девня към ОД МВР Варна, с която на Р. Г. З. за нарушение на чл. 5, ал.3, т.1, пр.1 ЗДвП е наложена принудителна административна мярка на основание чл.171 т.2а б. “б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца, считано от изземване на регистрационните табели – 01.01.2025 г. и са отнети СРМПС № ********* и 2 броя регистрационни табели за МПС № [рег. номер].

Жалбоподателят посочва, че когато е пристигнал в здравното заведение в [населено място] дол му е отказана кръвна проба, тъй като няма на разположение медицинско лице, което да извърши манипулацията и са го отпратили за [населено място]. В Окръжна болница в [населено място] му е отказана кръвна проба, тъй като времето за явяване за вземане на кръвна проба е изтекло. Посочва, че не са били налице предпоставките по чл.12, ал.3 от Наредба №1/2017 г., поради които може да му се откаже вземане на кръвна проба. Незаконосъобразно му е отказано вземане на кръвна проба и това му е попречило да се защити срещу резултата от полевия тест с дрегер. Посочва, че на Нова година е изпил една чаша шампанско, но не е употребявал друг алкохол. Отправено е искане оспорената заповед да бъде отменена.

Ответник – началник РУ Девня към ОД МВР Варна, чрез юрисконсулт Й. оспорва жалбата. Посочва, че жалбоподателя не е доказал твърденията си, че се е явил в болниците в [населено място] дол и [населено място] за даване на кръвна проба. От приложената докладна записка е установено, че екипът, които е издал талона за кръвно изследване е разговарял с дежурния лекар д-р Т., който е заявил, че водача не е идвал за кръвна проба. Счита жалбата за неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

Административен съд – гр. Варна, като взе предвид изложените доводи, съобрази приложените писмени доказателства и закона, намира за установено следното:

Съставен е Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №965514/01.01.2025 г. от полицай в РУ Девня, ОДМВР – Варна, в който са посочени следните установявания: на 01.01.2025 г. около 09,30 ч. в [населено място] дол, ул. Г. Д. до база БГ Агро в посока от [населено място] към [населено място] дол, Р. Г. З. е управлявал собствения си лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег. № [рег. номер], след употреба на алкохол 0,62 на хиляда, установено с техническо средство Алкотест дрегер 7510 с фабричен номер ARРМ 0832 с проба № 3386 на мястото на проверката. Издаден е талон за медицинско изследване № 121521.

Издаден е Талон за медицинско изследване № 121521/01.01.2025 г. на Р. Г. З., в който е записано указание, че следва да се яви в ЦСМП – [населено място] дол до 45 минути от връчването на талона. З. се е подписал, че е получил талона в 09,55 часа на 01.01.2025 г.

Издадена е ЗППАМ № 25-0253-000003/02.01.2025 г. от началник РУ Девня, ОДМВР – Варна, с която е наложена ПАМ по чл.171, т.2а б. „б“ от ЗДвП – прекратяване регистрацията на ППС с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 5, ал.3, т.1, пр.1 ЗДвП, с оглед фактическите установявания, че Р. Г. З. на 01.01.2025 г. около 09,30 часа в [населено място] дол, по ул. Г. Д., до база БГ Агро в посока [населено място], към [населено място] дол е управлявал собствения си л.а. „Фолксваген голф“ с рег. № [рег. номер], след употреба на алкохол 0,62 на хиляда, установено с техническо средство Алкотест дрегер 7510 с фабричен номер ARРМ 0832 с проба № 3386 на мястото на проверката. Издаден е талон за медицинско изследване № 121521. Отнети са СРМПС № ********* и 2 бр. рег. табели за МПС № [рег. номер].

От ОД МВР – Варна е изготвена справка за нарушител/водач Р. Г. З..

Предвид установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 от АПК съдът намира следното от правна страна:

Оспореният административен акт е връчен на жалбоподателя на 10.01.2025 г. Жалбата е депозирана на 23.01.2025 г., в срока по чл.149, ал.1 от АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт – принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 2а б. „б“ от ЗДвП.

С т. 1.6 от Заповед № 365з-8226/30.12.2021 г. на Директор на ОД МВР – Варна във връзка с 1.3 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени да прилагат ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП началниците на РУ при ОД МВР – Варна за нарушения на закона за движение по пътищата извършени на територията обслужвана от съответното РУ при ОД МВР – Варна. По силата на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, определени от министъра на вътрешните работи служби, контролират спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства, като на основание чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да изземват и задържат документите по т. 1, както и да отнемат табелите с регистрационен номер в допустимите от закона случаи, съответно т.3 от посочената разпоредба ги задължава да не допускат управлението на моторно превозно средство от водач, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.2а от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая е определено от министъра на вътрешните работи, че ОД МВР – Варна е служба, която осъществява контрол по ЗДвП. В съответствие с чл.172, ал.1 от ЗДвП директорът на ОД МВР – Варна, в качеството на ръководител на служба за контрол по ЗДвП е делегирал правомощията си по чл.171, т.2а от ЗДвП на началника на РУ Девня. С оглед изложеното следва, че оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган, на когото законосъобразно са делегирани правомощия да прилага ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП.

Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ. Съставяне на АУАН в административното производство по налагане на ПАМ не е задължително, по арг. на чл.171, т.2а, б. “б“ от ЗДвП, който предвижда, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, които са изброени. Следва, че принудителната административна мярка прекратяване регистрацията на ППС може да се наложи независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Налагането на ПАМ не е обусловено от налагане на административно наказание, поради което съставения АУАН № 965514/01.01.2025 г., в случая служи само за потвърждаване на установените факти, но не е задължителна предпоставка за издаване на заповед за ПАМ.

Заповедта е в писмена форма, съдържа фактически и правни основания за издаването й. Същата е със съдържание съобразно чл.59, ал.2, т. 1-8 АПК. Липсват допуснати процесуални нарушения, които да са основание за отмяната на оспорената заповед.

Връчен е на жалбоподателя срещу подпис Талон за изследване № 121521/01.01.2025 г. в 09,55 часа, в който е посочено, че следва до 45 минути да се яви в ЦСПМ – [населено място] дол за медицинско и химическо изследване. Издадения талон отговаря на изискванията на чл. 6, ал.1 – 7 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Поради това, че установената концентрация на алкохол е 0,62 на хиляда по арг. на чл. 7, ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. не е следвало жалбоподателя да бъде съпроводен до болничното заведение. В Докладна записка № 458р-28/03.01.2025 г. от мл. инспектор Н. Н. до началника на участък Вълчи дол към РУ Девня е изложено, че след изтичане на срока, който е бил даден на водача Р. Г. З. за даване на кръвна проба на 01.01.2025 г., заедно с мл. инспектор Д. Д. са посетили здравното заведение и са разговаряли с д-р Т., който е заявил, че това лице не е посещавало здравното заведение за даване на кръвна проба в определеното време.

Жалбоподателят не е установил, че поради обективни причини не е дал кръвна проба. Недоказани са твърденията му, че в ЦСМП – [населено място] дол са отказали да му вземат кръвна проба, поради липса на медицинско лице, което да извърши манипулацията и в Окръжна болница – Варна са му отказали вземане на кръвна проба, поради това че се е явил извън посочения час. В този смисъл жалбоподателят не е установил допуснато нарушение на чл.12 и чл.13 от Наредба №1/19.07.2017 г. от страна на служители в лечебните заведения.

Концентрацията на алкохол 0,62 на хиляда е установена с техническо средство Алкотест дрегер 7510 с фабричен номер ARРМ 0832, за което е удостовереното в писмо рег. № 3286р-50246/24.09.2024 г. от Лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в дъха и радар на скоростомери, оправомощена със Заповед № 2050-2/09.02.2024 г. от ДАМТН, че техническото средството е преминало проверка на 16.09.2024 г. и е със срок на валидност 6 месеца, от което следва, че към 01.01.2025 г. е било годно за използване в съответствие с чл. 271- 274 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол.

Съгласно чл. 6, ал.10 от Наредба №1/19.07.2017 г., концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. След като жалбоподателя не се е явил за даване на кръвна проба, законосъобразно административния орган е приел, че установената концентрация на алкохол в кръвта с техническо средство е определяща за преценяване налице ли е нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 ЗДвП.

Установените факти обуславят извод, че на 01.01.2025 г. жалбоподателя е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта 0,62 на хиляда установена с техническо средство, извършил е нарушение на чл. 5, ал.3, т.1, пр.1 ЗДвП, поради което законосъобразно на основание чл.171, т.2а, б. „б“ ЗДвП му е наложена ПАМ прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство, на което е собственик – лек автомобил с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца.

ПАМ е наложена в минималния срок от 6 месеца, поради което административния орган не е следвало да излага мотиви за продължителността на принудителната мярка.

В съответствие с чл.172, ал.4 от ЗДвП, тъй като е налице случай по чл. 171, т.2а от ЗДвП свидетелството за регистрация на МПС и регистрационните табели са иззети.

От изложеното се налага извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на процесуалните правила и материалния закон, в съответствие е с целта на закона, поради което не са налице основания по чл. 146, т.1 – 5 от АПК за отмяната й. Жалбата е неоснователна, което налага отхвърлянето й.

Ответникът е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Делото не е с фактическа и правна сложност, поради което възнаграждението за юрисконсулт следва да е в предвидения минимум 100 лева, съгласно чл. 143, ал.3 вр. чл. 24 от НЗПП. На основание чл. 37, ал.2 от ЗМВР, Областните дирекции на МВР са юридически лица, за разлика от районните управления при ОД на МВР, поради което съгласно §1, т.6 ДР АПК, жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на ОД МВР – Варна сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд - Варна,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата от Р. Г. З. [ЕГН] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0253-000003/02.01.2025 г. издадена от началника на РУ Девня към ОД МВР Варна.

ОСЪЖДА Р. Г. З. [ЕГН] да заплати в полза на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – [населено място], сумата от 100 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.