№ 401 / 21.6.2019 г.
Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е
21.06.2019 година
град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Татяна Иванова и в присъствието на прокурора….……, като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д. № 836 п. описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените искови претенции са с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК във връзка с чл.79 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „А 1 България” ЕАД, вписано в търговския регистър на А. п. в. ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление град СОФИЯ 1309, район Илинден, ул. Кукуш 1, чрез адв. Д.Ц., съдебен адрес:xxx, пл.„Света Неделя" № 4, етаж 4 твърди, че предявява иска против М.К.П. с ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес xxx, за установяване задължение на ответника за следните суми: 2 800.77 лева главница, сумата от 299.16 лева законна лихва за забава за периода от 29.01.2017г. до 21.11.2018г., ведно със законната лихва за забава от подаване на заявлението, 22.11.2018 година до окончателното изплащане, за които е издадена Заповед № xxxx /23.11.2018г. за изпълнение на парично задължение п. чл.410 от ГПК в заповедно производство п. ч.гр.д.№ 2897/2018 г. на РС- Монтана.
Твърди, че вземането му произтича от неизпълнение на договорни задължения и съответно издадени счетоводни документи п. договор № М 4214273 от 02.09.2014г., сключен между него и длъжника. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено п. отношение на ответника, че към него съществува изискуемо вземане в размер на 2 800,77 лева – главница и 299,16 лева – законна лихва за забава за периода от 29.01.2017 година до 21.11.2018 година, ведно със законната лихва от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.11.2018 година до окончателното изплащане на задължението. Моли съда да му присъди и направените разноски.
В срока п. чл.131 от ГПК ответницата М.К. xxx представила писмен отговор на исковата молба и не изразява становище п. иска.
Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение – чл.239 ал.2 ГПК, поради което следва да бъде постановено такова, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл.238 ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание п. делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В случая са налице посочените п.-горе предпоставки. За да се постанови неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум, формалните предпоставки п. чл.238 ал.1 ГПК не са достатъчни. Освен тях чл.239 ал.1 т.2 ГПК поставя и изискване п. същество, а именно: искът да е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства.
В случая съвкупността от фактите, наведени в исковата молба и събраните п. делото доказателства, в частност писмени такива, са достатъчни да обосноват основателността на заявената искова претенция. Тъй като истинността на приложените към исковата молба писмени доказателства не е оспорена, то съдът ги преценява само от тяхната външна страна. Приетите п. делото писмени доказателства не будят съмнение за формална нередовност. От същите се установява п. един безспорен и категоричен начин, че ответницата продължава да дължи сумите, присъдени п. ч.гр.д.№ 2897/2018 година п. описа на МРС.
Ето защо исковите претенции като основателни следва да бъдат уважени като се признае за установено, че ответницата дължи претендираните парични суми.
Съобразно този изход на делото ответната страна следва да заплати на ищеца и направените в заповедното производство разноски в размер на 62,00 лева – държавна такса. Ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца п. делото и сумата от 101,13 лева - реализирани в настоящото производство разноски.
П. горните съображения съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане от „А 1 България” ЕАД, вписано в търговския регистър на А. п. в. ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление град СОФИЯ 1309, район Илинден, ул. Кукуш 1 към М.К. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, възлизащо на сумата от 2 800,77 лева - главница, сумата от 299,16 лева - законна лихва за забава за периода от 29.01.2017г. до 21.11.2018г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение п. чл.410 от ГПК - 22.11.2018 година до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение п. чл.410 от ГПК п. ч.гр.д.№ 2897/2018 година п. описа на Районен съд - Монтана.
ОСЪЖДА М.К. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на „А 1 България” ЕАД, вписано в търговския регистър на А. п. в. ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление град СОФИЯ 1309, район Илинден, ул. Кукуш 1 сумата от 62,00 лева – разноски в заповедното производство и сумата от 101,13 лева – реализирани в настоящото производство разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :