П Р О Т О К О Л № 9327

 

19.09.2018 година                                          гр. Пловдив

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД               ХХІ граждански състав  

На деветнадесети септември                      2018 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИХАЕЛА БОЕВА

 

Секретар: Малина Петрова

Сложи за разглеждане докладваното от Съдията

гражданско дело № 6973 по описа за 2018 година

На именното повикване в 14,39 часа, след изпълнение на процедурата по чл. 142, ал. 1 ГПК, на второ четене, се явиха:

 

ИЩЦАТА В.М.Т. – редовно призована за днешното съдебно заседание, не се явява, не се представлява.

ОТВЕТНИЦАТА М.И.Т. - редовно призована за днешното съдебно заседание, не се явява, не се представлява.

ОТВЕТНОТО ДРУЖЕСТВО „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД – редовно призовано за днешното съдебно заседание, представлява се от ю. Д., представя пълномощно.

 

Постъпила е молба за днешното заседание от ищците, чрез пълномощника - а. М., в която моли да се даде ход на делото. Прилага списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита.

 

Ю. Д: Да се даде ход на делото.

 

Съдът намира, че въпреки редовното призоваване на страните, са налице процесуални пречки да се даде ход на делото, тъй като исковите претенции са недопустими. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:

Предявени се отрицателни установителни искове за недължимост на суми по изпълнителен лист, поради изтекла погасителна давност. Предвид изложените твърдения в исковата молба и становището на ответника, ищците нямат правен интерес от предявяване на тези претенции.

Погасителната давност е процесуално право, с упражняването на което се погасява възможността да се търси процесуална защита на материалното право. Последното обаче не се погасява, продължава да съществува, но вече не може да бъде защитено чрез средствата на държавната принуда, като се превръща в естествено задължение.

Поради това, не може да бъде предмет на установяване чрез отрицателен установителен иск, че не се дължи по принцип определена сума, тъй като задължение е налице, като изпълнението му от длъжника би било законосъобразно и той не би могъл да иска обратно платеното, в случай, че плати доброволно.

Изводът е, че възражението за погасителна давност е отбранително средство за защита на длъжника по едно облигационно отношение и не може да бъде ползвано като основание за предявяване на иск, в случай, че липсва претенция от страна на ответника. Едва при предприети активни действия от страна на кредитора по събиране на вземането, би се породил интерес от позоваване на факта на изтеклия давностен срок.

В конкретния случай, от представените документи е видно, че образуваното изпълнително производство е прекратено, поради перемпция, а в своя молба ответникът изрично признава извънсъдебно, че вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност, поради което и няма да предприема действия за събиране на сумите. Изпълнителното дело е прекратено с влязло в сила постановление на …. от 2017 г., а настоящото производство е образувано през месец април 2018 г. Не се твърди и установява с извънсъдебното си поведение ответникът да е дал повод за предявяване на претенциите, като в отговора на исковата молба същият изрично признава, че давността е изтекла. Тоест може да се направи обоснован извод, че между страните липсва правен спор относно недължимостта на процесните суми, поради изтекла давност.

Предвид горното, правен интерес от предявените претенции не е налице. Същият е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост, за наличието на която съдът следи служебно в хода на цялото производство. Той трябва да бъде конкретен, ясен, доказан от ищеца и да е налице във всеки един момент на делото.

Такъв не се твърди и установява. Евентуалната хипотетична възможност за бъдещо събиране на вземанията, чрез принудително изпълнение, е единствено в сферата на възможността, което не обуславя наличие на правен интерес, който трябва да е конкретен и съществуващ към момента на сезиране на съда и в хода на цялото производство.

В горния смисъл и при идентична хипотеза е налице трайна съдебна практика, включително постановена по реда на чл. 290 ГПК, а именно Решение № 83/23.05.2018 г. по гр.д. № 3448/2017 г. на ВКС, III г.о., ведно с цитираната в него съдебна практика, както и Определение от 30.08.2018 г. по ч.гр.д. № 1447/2018 г. по описа на ОС-Пловдив.

С оглед изложеното, на основание чл. 130 ГПК, исковата молба следва да бъде върната, а делото - прекратено. Така мотивиран,

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ВРЪЩА искова молба с вх. № 26100/30.04.2018 г., подадена от В.М.Т., ЕГН ********** и М.И.Т., ЕГН ********** против „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК *********, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 6973/2018 г. по описа на РС-Пловдив, ХХІ гр.с.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в едноседмичен срок от днес за ответника и от връчването му за ищците.

 

Препис от Определението да се връчи на ищците, чрез пълномощника а.М. на съдебния адрес.

 

Протоколът се приключи в съдебно заседание.

Заседанието се закри в 14,46 часа.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:п

 

                                               СЕКРЕТАР:п

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

МП