№ 60
гр. Велико Търново, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ М.А
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно търговско дело
№ 20214001000248 по описа за 2021 година
намери за установено следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260043/17.05.2021 г. по т.д. № 66/2020 г. Плевенският окръжен съд е
осъдил на основание чл. 432 от КЗ „Застрахователна компания Лев Инс“ АД гр. София на Ц.
М. В. сумата от 1042 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени
имуществени вреди от настъпилото на 25.02.2018 г. застрахователно събитие по Договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ – смъртта на В. Н. Б., настъпила на 7.03.2018 г.
Със същото решение Плевенският окръжен съд е осъдил „Застрахователна компания
Лев Инс“ АД гр. София да заплати на всеки един от ищците Ц. М. В., Н. В. Н., Р. З. Б. и Н.
В. Б. сумата от по 150 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени вреди от настъпилото на 25.02.2018 г. застрахователно събитие по Договор
за застраховка „Гражданска отговорност“ – смъртта на В. Н. Б., настъпила на 7.03.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 150 000 лв. за всеки един от ищците, считано
от 21.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като исковете на всеки един от
посочените ищци за разликата над 150 000 лв. до 200 000 лв. – претендирано обезщетение за
неимуществени вреди са отхвърлени като неоснователни.
С решението „Застрахователна компания Лев Инс“ АД гр. София е осъдена да
заплати на Г. Н. В. сумата от 40 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
причинени неимуществени вреди от настъпилото на 25.02.2018 г. застрахователно събитие
1
по Договор за застраховка „Гражданска отговорност“ – смъртта на В. Н. Б., настъпила на
7.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 40 000 лв., считано от 21.02.2020
г. до окончателното изплащане на сумата, като искът за разликата над 40 000 лв. до 80 000
лв. е отхвърлен като неоснователен.
Със същото решение „Застрахователна компания Лев Инс“ АД гр. София е осъдена да
заплати по сметка на Плевенски окръжен съд държавна такса в размер на 25 650 лв. и
разноски за вещо лице 129.70 лв., както и да заплати на адв. Т.П. сумата от 17 357.94 лв.
адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство и да
заплати на ищците Ц. М. В., Н. В. Н., Р. З. Б., Н. В. Б. и Г. Н. В. разноски по делото в размер
на 148.91 лв. С решението ищците Ц. М. В., Н. В. Н., Р. З. Б., Н. В. Б. и Г. Н. В. са осъдени
да заплатят на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД разноски по делото в размер на
345.95 лв. Горното решение е постановено с участието на ЗАД „Армеец“ гр. София като
трето лице помагач на страната на ответника „Застрахователна компания Лев Инс“ АД.
Въззивна жалба е подадена от ответника по делото „Застрахователна компания Лев
Инс“ АД гр. София срещу горното решение в частта, с която исковите претенции на Ц. М.
В., Н. В. Н., Н. В. Б., Р. З. Б. са уважени за сумата от 150 000 лв. за всеки един от тях, ведно
със законна лихва, считано от 21.02.2020 г. до окончателното изплащане, както и срещу
решението, с което е уважена исковата претенция на Г. Н. В. за сумата от 40 000 лв., ведно
със законната лихва, считано от 21.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумите.
Оплакванията са, че решението е необосновано, недоказано и незаконосъобразно. Твърди се,
че съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и конкретно
на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като определеното обезщетение е недължимо поради
недоказаност на твърденията за проявление на нематериални вреди и не съответства в
присъдения размер на справедливостта. С въззивната жалба се поддържа оплакването, че
съдът неправилно е оставил без уважение възражението на застрахователя за принос на В.
Н. Б. за настъпване на заявените в това производство вреди. Твърди се, че е налице
изключителен принос на пострадалото лице за настъпване на травми при осъществяване на
транспортния инцидент, поради извършено нарушение на разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП
– непоставяне на предпазен обезопасителен колан от страна на пострадалия по време на
превоза му с лек автомобил „Фиат Сейченто“, с ДК № ЕН 02-****. На следващо място в
жалбата се съдържа оплакване за неправилност на извода на решаващия съд, относно
наличието на деликтно поведение на М. Т. М., тъй като не е доказано пълно и главно, че в
причинна връзка с нарушение на правилата за движение от страна на водача М., се е
осъществил транспортният инцидент, при който е пострадал водачът Б.. Жалбоподателят
счита, че от доказателствата по делото и експертното заключение, се налага извода, че
транспортният инцидент е резултат от действията на водача Ю. К. Н., управлявала лек
автомобил „Фолксваген поло“ с ДК № ВТ 86-****, която поради превишена скорост на
движение, несъобразена с пътните условия и видимостта, в осветената от фаровете на
превозното средство зона и поради недостатъчен контрол върху превозното средство, с
действията си е причинила изцяло настъпването на произшествието. В жалбата са изложени
2
подробни съображения относно механизма на настъпване на ПТП и в подкрепа на тезата, че
произшествието е станало по изключителна вина на водача на лек автомобил „Фолксваген
поло“ с ДК № ВТ 86-****. Искането е да се отмени решението изцяло в частта, с която са
уважени исковите претенции за имуществени и неимуществени вреди.
От ответниците по въззивната жалба Ц. М. В., Н. В. Н., Н. В. Б., Р. З. Б. и Г. Н. В. е
постъпил отговор-възражение, с което се заема становище, че въззивната жалба е изцяло
неоснователна и се прави искане същата да бъде оставена без уважение.
Постъпило е становище-отговор на въззивната жалба от третото лице помагач ЗАД
„Армеец“, с което се изразява становище, че решението е незаконосъобразно и
необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
на материалния закон, поради което е неправилно. Оплакването е, че неправилно и
необосновано първоинстанционния съд е приел, че вредоносния резултат – смъртта на В. Б.,
е настъпил при независимо съизвършителство.
Великотърновският апелативен съд като прецени направените в жалбата оплаквания,
доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено следното:
Пред Плевенския окръжен съд са предявени обективно и субективно съединени
искове, с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, против ЗК „Лев Инс“ АД, за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от по 200 000 лв. на ищците Ц. М. В., Н.
В. Н., Н. В. Б. и Р. З. Б. и от 80 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди за ищцата Г. Н.
В., настъпили от смъртта на техния наследодател В. Н. Б., настъпила на 7.03.2018 г., както и
за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1042 лв. на ищцата Ц. М.
В..
От фактическа страна се установява следното:
От Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, се установява, че на 25.02.2018г.
около 18 часа на ПП-3/Бяла-Ботевград/ в района на км.1043874 между лек автомобил
„Фолксваген поло“ с рег. № ВТ 86****, с водач Ю. Н., автомобил „Мицубиши L 200“ с рег.
№ ЕН 06**** с водач М. М. и лек автомобил „Фиат Сейченто“ с рег. № ЕН 02****, с водач
В. Н. Б., е възникнало ПТП, при което са пострадали В. Н. Б., който е получил счупвания на
двата крака, счупен таз; Ц.В.-счупени ребра и Н.Н.-натъртвания по тялото. В Констативния
протокол за ПТП са посочени видимите щети, причинени при процесното ПТП на
автомобилите , а именно: на лек автомобил „Фолксваген поло“ с рег. № ВТ 86**** -
цялостна деформация на предницата на автомобила, цялостна деформация на лява част на
автомобила, счупена задна броня и скъсан заден мост; на автомобил „Мицубиши L 200“ с
рег. № ЕН 06**** –деформирана задна лява врата и заден ляв калник, скъсан заден мост; на
лек автомобил „Фиат Сейченто“ с рег. № ЕН 02****- цялостна деформация на купето на
автомобила.
Установява се от показанията на свидетеля В. и от заключението на медицинската
експертиза, че след катастрофата В. Б. е откаран в болницата в гр.Плевен, където е бил на
лечение до смъртта си.
3
От съобщение за смърт и акт за смърт се установява, че на 7.03.2018г. В. Н. Б. е
починал.
Ищцата Ц.В. е съпруга на починалия, а ищците Н. В. Б. и Р. З. Б. са родители на
починалия В. Б.. Ищецът Н. В. Н. е син на починалия В. Б., а ищцата Г. Н. В. е сестра на
починалия В. Б..
Не се спори по делото, че за автомобил „Мицубиши L 200“ с рег. № ЕН 06**** с
водач М. М., има сключен договор за застраховка „гражданска отговорност“, валиден към
датата на процесното ПТП, с ответното дружество ЗК „Лев инс“ АД-гр.София.
Не е спорно по делото, че за лек автомобил „Фолксваген поло“ с рег. № ВТ 86****, с
водач Ю. Н., има сключен договор за застраховка „гражданска отговорност“, валиден към
датата на процесното ПТП, с третото лице помагач ЗАС „Армеец“ АД-гр.София .
На 19.11.2019г. ищците са предявили претенция пред застрахователя ЗК „Лев инс“
АД за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени и имуществени вреди от
смъртта на В. Б..
От заключението на автотехническата експертиза се установява, че до сблъскването
в района на км.104+871 на главен път № 3 /обходен път на гр. Долни Дъбник/, около 19.20 ч.
на 25.02.2018 г. лек автомобил „Фолксваген поло“ с рег. № ВТ 86**** се е движил със
скорост 87.59 км/час в посока гр. София. В противоположна посока към гр. Плевен са се
движили товарен автомобил, а зад него автомобил „Мицубиши L 200“ с рег. № ЕН 06**** и
лек автомобил „Фиат Сейченто“ с рег. № ЕН 02****. Към момента, в който челните части на
„Фолксваген поло“ и „Мицубиши“ са отстоявали на разстояние най-малко 103.80 м.,
водачът на второто МПС е реализирал промяна на направлението към насрещната пътна
лента, с навлизане най-малко на напречно разстояние от 1.5 м. в северната пътна лента. Към
този момент двата автомобила са били на различно разстояние от мястото на удара-
автомобил „Мицубиши“ - на 35.43 метра от мястото на удара, а „Фолксваген поло“ - на
68.37 метра. Водачът на „Фолксваген поло“ възприема присъствието на „Мицубиши“ в
насрещната пътна лента, предприема спиране с отклонение на направлението на МПС
надясно. Независимо от тези действия, настъпва удар в северната пътна лента между
страничните задни леви части на двата автомобила в областта на задни леви джанти и
калници, като се отваря въздушната възглавница на автомобил „Фолксваген поло“.
Вследствие на действието на ударния импулс при този удар, автомобилът „Фолксваген
поло“ се завърта в посока обратна на часовниковата стрелка и се отклонява към насрещната
пътна лента, движейки се закъснително от полагащата му се към насрещната пътна лента,
„Фолксваген поло“ изминава около 33.6 м. и се удря в предната лява ъглова част в насрещно
движещият се автомобил „Фиат Сейченто“, водачът на който е реализирал предхождащо
спиране. Съгласно заключението на същата експертиза вторият удар е между предна лява
ъглова част на „Фолксваген поло“ и предна лява на „Фиат Сейченто“. Съгласно
заключението мястото на удара между лек автомобил „Фолксваген поло“ и автомобил
„Мицубиши“ е в лентата за движение на лек автомобил „Фолксваген поло“. Мястото на
удара между лек автомобил „Фолксваген поло“ и лек автомобил „Фиат Сейченто“ е в
4
лентата за движение на „Фиат Сейченто“. От техническа гледна точка причините за
настъпване на процесното ПТП са свързани с навлизане на автомобил „Мицубиши“ в
насрещната пътна лента и движение на насрещно движещото се МПС „Фолксваген поло“
със скорост по-висока от скоростта, при която е технически възможно спиране в зоната на
видимост на късите светлини. Съгласно заключението минималното отстояние на челната
част на автомобил „Фолксваген поло“ до мястото на удара към момента, в който автомобил
„Мицубиши“ е навлезнал в насрещната пътна лента е 50.22 м и от това отстояние водачът на
лек автомобил „Фолксваген поло“ е имал техническата възможност при реалната скорост
на движение 87.59 км/час да реализира спиране до мястото на удара, но не и да спре до това
място. Водачът на лек автомобил „Фиат Сейченто“ към момента на удара между
„Фолксваген поло“ и „Мицубиши“ е реализирал спиране, като е намалил скоростта на
движение до 27.93 км/час, но не е имал техническа възможност да предотврати ПТП.
Времето за движение на „Фолксваген поло“ от момента на първия удар с „Мицубиши“ до
момента на втория удар с „Фиат Сейченто“ е 1.69 сек, според заключението на
автотехническата експертиза. След удара с автомобил „Мицубиши“ водачът на лек
автомобил „Фолксваген поло“ при отворена въздушна възглавница не е имал техническа
възможност да възприеме движението на насрещно движещите се МПС. Според същото
заключение максималната числена стойност на скоростта, с която водачът на лек автомобил
„Фолксваген поло“ може да шофира, за да спре в зоната на видимост на къси светлини и
предотврати удар е 59.11 км/час. Реалната скорост на лек автомобил „Фолксваген поло“
непосредствено преди удара с автомобил „Мицубиши“ е 87.59 км/час. При движение на
лек автомобил „Фолксваген поло“ със скорост 59.11 км/час или по-ниска от тази стойност,
водачът на този автомобил е имал техническата възможност да предприеме спиране и спре
до мястото на удара с автомобил „Мицубиши“. В съдебно заседание пред първостепенният
съд, вещото лице Веселин И.ов, изготвило автотехническата експертиза, изяснява, че
скоростта на лек автомобил „Фолксваген поло“ от техническа гледна точка не е
съотносима с дължината на видимост при движение на къси светлини и с вида и характера
на пътната настилка-заснежена. Водачът при евентуално предприемане на спиране не е в
състояние да спре в зоната на видимост на късите светлини. Вещото лице И.ов е
категоричен, че вторият удар не би възникнал, ако нямаше първия удар, т.е. ако нямало
промяна в направлението на лек автомобил „Фолксваген поло“ след първия удар.
Условията, при които е реализирано произшествието са свързани с движение на процесните
автомобили в тъмната част на денонощието и върху заснежена настилка. Според вещото
лице не би възникнало ПТП, ако не е имало навлизане на „Мицубиши“ в насрещната пътна
лента.
От заключението на комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза,
назначена и изслушана от първостепенния съд, се установява, че водачът В. Н. Б., който е
управлявал лек автомобил „Фиат Сейченто“, не е бил с поставен обезопасителен колан. От
заключението на същата експертиза се установява, че при постъпването на В. Б. в Клиника
по анестезиология и интензивно лечение на УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ – Плевен, са
5
диагностицирани следните увреждания: гръдна травма-фрактура на 8 ребра от дясно по
средна и задна аксиална линия, контузия на белия дроб /с развит травматичен пулмонит
впоследствие/; коремна травма-подкапсулно разкъсване на далака; тазова травма; счупване
на дясна пубисна /срамна кост/, фрактура на дясна седалищна кост; фрактури на долни
крайници – многофрагментно счупване на лява бедрена кост в горната й част, вътреставно
многофрагментно счупване на костите на дясната подбедрица /голям и малък пищял/ в
дисталната /най-долната/ им част; лицева травма – счупване на долния ръб на лявата орбита.
Съгласно комплексната експертиза, уврежданията са в резултат на тъпи травми и са
причинени от интензивен контакт на тялото на пострадалия с предностоящи части и
елементи на купето на автомобила, като гръдната и коремна травма са с характеристиката
на т.нар. „воланна травма“ – удар на тялото в/от волана на автомобила; счупването на таза и
лявата бедрена кост са причинени при индиректна травма – резултат на удар в/от
арматурното табло на колената, а счупването на костите на подбедрицата са резултат на
натиск на стъпалото върху педалите, или на огъване на крака в областта на глезена. Според
вещите лица, изготвили комплексната експертиза, всички описани увреждания могат да
бъдат получени при две възможни обстоятелства – инерционно придвижване на тялото на
водача напред към и под арматурното табло и колонката на кормилото в момента на
произшествието, или притискане от частите /таблото и волана/ на автомобила. В конкретния
случай има съчетание между двете възможности: 1. От огледа е видно, че лявата част на
автомобила е хлътнала към купето; воланът е изместен силно към седалката – разстоянието
между него и предната част на седалката е около 15-20 см.; бордното табло е силно разбито;
2. Предпазният колан на водача е фиксиран неподвижно до колонката, прибран.
Заключението на вещите лица е, че водачът е бил без поставен предпазен колан в момента
на произшествието, както и че дори и с поставен колан, при причинените деформации на
автомобила, е възможно да бъдат причинени някои от установените увреждания по тялото
на В. Б.: счупванията по долните крайници и седалищните кости: възможно и гръдна
травма. В заключението е посочено, че пострадалият е бил лекуван по повод тежките
травматични увреждания, причинени при ПТП-то, както и настъпилите усложнения по
време на лечебния процес – травматичен шок, травматичен пулмонит, остра дихателна
недостатъчност и настъпилата в резултат на това полиорганна недостатъчност – всички
причинно свързани с уврежданията, причинени при пътнотранспортното произшествие.
Свидетелят И. В. установява, че ищците и В. Б., живеели в един тристаен
апартамент. Според Свидетеля В. те били едно домакинство – хранели се заедно, били
сплотени и задружни. Най-често Р. се грижела за готвенето и изхранването на семейството
Г. била директор на училището и учителка и се грижела за Н. да се подготви за следващия
ден. Помагала му в писането на домашните. В. Б. много разбирал от техника и автомобили
и винаги правел автомобилите на сестра си Г.. В. имал кредит и много пъти сестра му Г. му е
помагала, ако не е успявал да внесе вноската навреме. От показанията на свидетеля В. се
установява, че след катастрофата Ц., В. и Н. били настанени в болница. Тогава Р. и Н.
буквално спели в коридорите на болницата, ходели от отделение на отделение. В този
момент единствено Г. била мобилизирана и с помощта на съпруга си и приятели,
6
организирала нещата, които се изискват за един болен. След погребението на В., Г. рухнала.
От показанията на същия свидетел се установява, че когато няколко месеца след
катастрофата, заедно с Г. отишли да вземат вещите от катастрофиралия автомобил, при вида
на автомобила тя паднала на капака и се наложило свидетелят и разследващият полицай да
я свестяват.Свидетелят В. в показанията си посочва, че не е виждал друго семейство, което
да живее в едно домакинство и че връзката им била абсолютно силна и че болката, която
ищците изпитват от смъртта на В., я изпитват и досега. Свидетелят В. посочва, че след
катастрофата ищцата Ц. била в болницата в тежко състояние, но лекарите преценили, че
може да присъства на погребението. Тогава тя треперела и била на успокоителни.
Свидетелят С. П., който е съсед на ищците, установява, че ищците и В. живеели в
един голям апартамент, били сплотени. Г. и брат й били в добри отношения, тя му
помагала като на по-малък. Ищците много лошо преживели смъртта на В., станали
затворени.
Свидетелят И. в показанията си посочва, че Ц. и В. са били едно обикновено работно
семейство, гостоприемно и дружелюбно. Били прекрасно семейство. Васко бил горд със
сина си. Ищците много тежко преживели трагедията със смъртта на В., особено Ц.. Г., майка
й и баща й, и те били физически и психически много зле след загубата на В..
Свидетелят М. М., който е водач на автомобил „Мицубиши L 200“ с рег. № ЕН
06**** в показанията си посочва, че на 25.02.2018г. е пътувал в посока София-Плевен. На
околовръстния път до гр.Долни Дъбник, след левия завой, пред него се движел ТИР на
разстояние около петдесетина метра. Зад него се движел автомобила на починалия. В
момента, в който с ТИР-а се разминава лекия автомобил, свидетелят видял, лекият
автомобил да се носи наляво-надясно по платното. Същият лек автомобил минал и се ударил
в пикапа, управляван от свидетеля, като ударът бил в задната част на диференциала, на
гумите и оттам ударил и другата кола/тази с водач пострадалия В. Б.. Свидетелят М.
посочва, че се е движел с 40-50 км/ч, било тъмно и заснежено, имало лед, маркировката на
пътя не се виждала. Свидетелят твърди, че се е движел в дясната лента и че е нямало част от
автомобила му, която да е в насрещното. Виждал лекия автомобил като се разминавал с
ТИР-а, след което го ударил със задната си част.Според свидетеля М. лекият автомобил се
завъртал, водачката не била овладяла автомобила, като още с разминаването с ТИР-а, тя
вече вървяла ту наляво-ту надясно. Свидетелят М. твърди, че въпреки, че автомобила му е с
десен волан, е успял да види насрещно движещата се кола, когато тя се разминавала с ТИР-а,
която за да го удари е навлязла в насрещната лента. Свидетелят като видял лекия автомобил
да се занася, махнал крака си от педала и намалил скоростта преди удара чрез спирачния
педал.
Свидетелката Ю. Н., водач на лек автомобил „Фолксваген поло“ с рег. № ВТ 86****,
посочва, че след моста на Долни Дъбник, на излизане от завой е видяла колона от коли и
една кола тръгнала да прави маневра изпреварване. След това осъзнала, че тази кола няма да
може да завърши маневрата и натиснала спирачка. Свидетелката твърди, че е карала с не
повече от 80 км/ч., колата и поднесла, но останала в своята лента за движение, разминала се
7
с тира и с още една кола и в момента, когато се разминавала с тази кола/пикап
„Мицубиши“/, усетила удар вляво, отзад. След това се отворили двете предни въздушни
възглавници, плюс едната странична лява, колата се завъртяла. Свидетелката усетила втори
челен удар и когато колата спряла да се върти, излязла от нея и отишла при другата кола, в
която бил пострадалия, съпругата и сина му. В показанията си свидетелката Н. твърди, че
ударът между нейната кола и автомобила „Мицубиши“ е станал в нейната лента за
движение. От показанията на същата свидетелка се установява, че когато след удара, се
отворили въздушните възглавници, тя не е виждала пътя от тях. По време на
произшествието валял сняг.
При така установената фактическа обстановка въззивната инстанция прави следните
правни изводи:
Решението в обжалваните части е валидно и допустимо.
По въззивната жалба на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД гр. София против
решението, в частта, с която са уважени предявените от ищците Ц. М. В., Н. В. Н., Р. З. Б. и
Н. В. Б. искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ за сумата от по 150 000 лв. на всеки,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди и за сумата от 1042 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди за ищцата Ц. М. В.:
Въззивната жалба срещу горепосочените части от решението е неоснователна.
Спорни по делото са въпросите налице ли е извършен деликт от страна на лицето М.
М., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество; налице ли е
деликт и от страна на водача на лек автомобил „Фолксваген поло“-Ю. Н., чиято гражданска
отговорност е застрахована при третото лице помагач, какъв е справедливия размер на
обезщетяване на всеки от посочените четирима ищци за претърпените неимуществени
вреди и налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия В. Б..
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства - заключението на
автотехническата експертиза, показанията на свидетелите М. М. и Ю. Н., Констативния
протокол за ПТП с пострадали лица, въззивният съд в настоящия си състав приема, че в
случая е налице виновно и противоправно поведение и на двамата водачи на МПС- на
водача на „Мицубиши L 200“ с рег. № ЕН 06****- М. М. и на водача на лек автомобил
„Фолксваген поло“ с рег. № ВТ 86****- Ю. Н. за настъпване на ПТП на 25.02.2018г., в
резултат на което е настъпила смъртта на В. Б.. Въззивният съд възприема заключението на
автотехническата експертиза, изготвено от вещото лице И.ов, относно механизма и
причините за настъпване на процесното ПТП.
Установява се от заключението на автотехническата експертиза, че до сблъскването
в района на км.104+871 на главен път № 3 /обходен път на гр. Долни Дъбник/, около 19.20 ч.
на 25.02.2018 г., лек автомобил „Фолксваген поло“ с рег. № ВТ 86****, управляван от Ю.
Н. се е движил със скорост 87.59 км/час в посока гр. София. В противоположна посока към
гр. Плевен са се движили товарен автомобил, а зад него автомобил „Мицубиши L 200“ с рег.
№ ЕН 06****, управляван от застрахования при ответника водач М. М. и лек автомобил
8
„Фиат Сейченто“ с рег. № ЕН 02****, управляван от пострадалия В. Б.. Водачът на
автомобил „Мицубиши L 200“ е реализирал промяна на направлението към насрещната
пътна лента, с навлизане най-малко на напречно разстояние от 1.5 м. в северната пътна
лента. Водачът на лек автомобил „Фолксваген поло“ възприема присъствието на автомобил
„Мицубиши“ в насрещната пътна лента, предприема спиране с отклонение на
направлението на МПС надясно. Независимо от тези действия, настъпва удар в северната
пътна лента между страничните задни леви части на двата автомобила в областта на задни
леви джанти и калници, като се отваря въздушната възглавница на автомобил „Фолксваген
поло“. Вследствие на действието на ударния импулс при този удар, автомобилът
„Фолксваген поло“ се завърта в посока обратна на часовниковата стрелка и се отклонява към
насрещната пътна лента, движейки се закъснително от полагащата му се към насрещната
пътна лента, „Фолксваген поло“ изминава около 33.6 м. и се удря в предната лява ъглова
част в насрещно движещият се автомобил „Фиат Сейченто“.
Причините за настъпване на процесното ПТП са свързани с навлизане на автомобил
„Мицубиши“ в насрещната пътна лента и движение на насрещно движещото се МПС
„Фолксваген поло“ със скорост по-висока от скоростта, при която е технически възможно
спиране в зоната на видимост на късите светлини. Съгласно заключението на
автотехническата експертиза минималното отстояние на челната част на автомобил
„Фолксваген поло“ до мястото на удара към момента, в който автомобил „Мицубиши“ е
навлязъл в насрещната пътна лента е 50.22 м и от това отстояние водачът на лек автомобил
„Фолксваген поло“ е имал техническата възможност при реалната скорост на движение
87.59 км/час да реализира спиране до мястото на удара, но не и да спре до това място. При
движение със скорост от 59.11 км/час или по-ниска от нея водачът на лек автомобил
„Фолксваген поло“ е имал техническа възможност да спре до мястото на удара с автомобил
Мицубиши“. Установена е по делото причинно-следствената връзка между
противоправното поведение на двамата водачи на МПС-М. и Н. с настъпилото ПТП и
последвалия вредоносен резултат-смъртта на В. Б..
Виновното и противоправно поведение на водача М. М. се състои в това, че е
невлязъл в насрещната пътна лента, с което е станал причина за удар с движещия се в тази
пътна лента автомобил, а виновното и противоправно поведение на водачката Ю. Н. е в
това, че се е движела със скорост несъобразена с - пътните условия /при заснежена
настилка/ и с видимостта в осветената от фаровете на превозното средство зона, поради
което въпреки, че е възприела опасността- присъствието на автомобил „Мицубиши“ в
нейната лента за движение, не е могла да спре при скоростта си на движение 87.59 км/ч и да
предотврати удара с автомобил „Мицубиши“, след който управляваният от нея автомобил
се завърта в посока обратна на часовниковата стрелка и се отклонява към насрещната пътна
лента, движейки се закъснително от полагащата му се към насрещната пътна лента,
изминавайки около 33.6 м., се удря в предната лява ъглова част в насрещно движещият се
автомобил „Фиат Сейченто“, управляван от пострадалия В. Б..
Неоснователно е възражението, че застрахования при ответника водач М. М., с
9
поведението не е станал причина за настъпване на произшествието, тъй като установеният
от автотехническата експертиза механизъм на настъпване на процесното ПТП показва, че
вторият удар – удара между лекия автомобил, управляван от Ю. Н. и лекия автомобил,
управляван от пострадалия В. Б., не би възникнал, ако нямаше първия удар, т.е. ако е
нямало промяна в направлението на лек автомобил „Фолксваген поло“ след първия удар. В
този смисъл е и категоричния извод на вещото лице, изготвило автотехническата
експертиза. Този извод сочи наличието на причина връзка между извършеното от водача М.
нарушение на правилата за движение по пътищата и настъпилото пътно-транспортно
произшествие, довело до смъртта на В. Б..
Неоснователно е и възражението, че пътно транспортното произшествие в случая е
станало изцяло поради виновното и противоправно поведение на водачката на лек
автомобил „Фолксваген поло“, тъй като безспорно е установено по делото, че причина за
удара между лек автомобил „Фолксваген поло“ и автомобил „Мицубиши“ е навлизането на
последния в лентата за движение на лек автомобил „Фолксваген поло“. Недопустимо
жалбоподателят подкрепя това си възражение, с показания на свидетели, които не са
разпитвани пред първостепенния съд. Недопустимо е да се ползват свидетелски показания,
дадени в друго производство, а не непосредствено пред съда, разглеждащ делото.
Не е спорно по делото, че водачът М.М. е застрахован при ответното застрахователно
дружество, а водачката на лек автомобил „Фолксваген поло“ –Ю. Н. е застрахована при
третото лице помагач - ЗАД „Армеец“ гр. София.
След като е установена деликтната отговорност на водача на автомобил
„Мицубиши“, застрахован при ответното дружество, то налице е основанието по чл.432 ал.1
от КЗ за ангажиране отговорността на ответното дружество за заплащане обезщетение за
претърпените имуществени вреди от Ц.В. и за неимуществените вреди, претърпени от Ц. М.
В., Н. В. Н., Р. З. Б. и Н. В. Б. от смъртта на В. Б..
В случая ответното дружество следва да отговаря спрямо горепосочените увредени
лица за пълния размер на вредите, а не съобразно приноса за увреждането на застрахования
при него деликвент.Съгласно разпоредбата на чл.499 ал.7 от КЗ при множество причинители
всеки застраховател отговаря пред увреденото лице, както отговарят причинителите.
Предявеният иск от Ц. М. В. за претърпени имуществени вреди е доказан в размер на
1042 лв. с представената по делото фактура за направени и заплатени от нея разходи по
погребението на В. Б.. Искът за имуществени вреди на Ц.В. следва да бъде уважен за сумата
от 1042 лв.
При определяне на обезщетението за неимуществени вреди по повод на причинена
смърт, въззивният съд се съобрази с т.ІІ на Постановление № 4/1968г. на Пленума на ВС
относно критериите, които следва да бъдат преценявани от съдилищата при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди. В т.ІІ на цитираното постановление е посочено, че
при определяне на обезщетението при причинена смърт следва да се имат предвид възрастта
на пострадалото лице, обстоятелствата, при които е настъпила смъртта, степента на
10
родствена близост между него и лицето, което претендира обезщетение, действителното
съдържание на отношенията между пострадалия и търсещия обезщетение. При определяне
на обезщетението съдът следва да съобрази също и начина на настъпване на смъртта и
социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП.
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди на
ищците съдът съобразява следните обстоятелства, които са относими към обезщетенията на
всеки от ищците Ц. М. В., Н. В. Н., Р. З. Б. и Н. В. Б.: възрастта на починалия В. Б.- 40
години; родствената връзка между ищците и починалия- Ц.В. е съпруга, Н. Н. е син, а Р. З.
Б. и Н. В. Б. са родители на починалия; поради близките отношения с починалия всеки един
от ищците е претърпял тежки душевни болки и страдания по повод на внезапната му смърт;
установено е безспорно от свидетелските показания, че четиримата ищци и пострадалия В.
Б. са живеели в едно домакинство, били са в отлични отношения, взаимно са си помагали; В.
Б. е бил опора за своите съпруга и непълнолетен син, както и за своите родители; всеки един
от ищците Ц. М. В., Н. В. Н., Р. З. Б. и Н. В. Б. е изживял изключително тежко загубата на В.
Б.; конкретните икономически условия в страната към момента на смъртта на В. Б..
При определяне обезщетението за ищцата Ц.В.-съпруга, съдът освен горните
обстоятелства, взе предвид и данните от свидетелските показания, че съпрузите са били
прекрасно семейство, че ищцата Цв.В. е загубила съпруга си на 39 годишна възраст. За
обезщетяване на претърпените от ищцата Ц.В. съдът определя обезщетение в размер на
150 000 лв.
В същия размер от 150 000 лв. съдът определя и обезщетението на сина Н.Н., който
към момента на смъртта на баща си е бил на 17 години, предстоял му е бал, преди
произшествието ходили да избират костюм за бала, обсъждали бъдещето му, бащата и сина
били в изключително близки отношения, прекъснатата връзка между дете-родител,
негативните преживявания на непълнолетния син от внезапната смърт на баща му.
По отношение на ищците Р. З. Б. и Н. В. Б., които са родители на починалия В. Б.,
въззивният съд намира, че с оглед на близката им връзка, обстоятелството, че са живеели в
едно домакинство, че са били в отлични отношения със сина си, че на възраст съответно 62
години за Р.Б. и 66 години за Н.Б., са загубили сина си, на когото са разчитали да им бъде
опора, въззивният съд също счита, че следва да бъдат обезщетени със сума от по 150 000 лв.
Въззивният съд намира, че размер на обезщетение от по 150 000 лв. за всеки от
ищците Ц. М. В., Н. В. Н., Р. З. Б. и Н. В. Б., е съобразен с всички релевантни обстоятелства,
изложени по-горе, съответства на обема и степента на понесените от всеки от тях
неимуществени вреди от смъртта на загиналия в резултат на станалото ПТП В. Б., както и
на критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД.
Обезщетенията за горепосочените четирима ищци се дължат ведно със законната
лихва, считано от 21.02.2020г. до окончателното изплащане.
Въззивният съд приема, че пострадалият В. Б. не е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат и няма основание за намаляване на така определените обезщетения за
11
неимуществени вреди.
Установено е от заключението на комплексната съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза, назначена и изслушана от първостепенния съд, че водачът В. Н.
Б., който е управлявал лек автомобил „Фиат Сейченто“, не е бил с поставен обезопасителен
колан. Заключението на вещите лица от същата експертиза е, че дори и с поставен колан,
при причинените деформации на автомобила/посочени подробно в заключението/, е
възможно да бъдат причинени някои от установените увреждания по тялото на В. Б.:
счупванията по долните крайници и седалищните кости: възможно и гръдна травма. С оглед
на това следва, че са изключени коремната травма и лицевата травма. В заключението на
същата е посочено, че пострадалият е бил лекуван по повод тежките травматични
увреждания, причинени при ПТП-то, както и настъпилите усложнения по време на лечебния
процес – травматичен шок, травматичен пулмонит, остра дихателна недостатъчност и
настъпилата в резултат на това полиорганна недостатъчност – всички причинно свързани с
уврежданията, причинени при пътнотранспортното произшествие. Вещите лица от
комплексната експертиза посочват, че теоретично когато има колан травмите трябва да са
по-малко, но не може да се каже в случая какви биха били и не може да се каже дали не
биха били смъртоносни и при предпазен колан.
С оглед на това заключение на комплексната съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза, на установените деформации по автомобила, управляван от пострадалия, на
възможните два варианта за причиняване на уврежданията на пострадалия, посочени в
заключението, единия от които е при притискане на тялото от частите/таблото и волана/ на
автомобила, въззивният съд приема, че в случая не са събрани категорични доказателства,
че вредите не биха настъпили или биха настъпили в по-малък обем, ако пострадалият Б.
беше ползвал предпазен колан. Не е установено по делото със сигурност, че не би
настъпила смъртта на В. Б., ако той бе ползвал предпазен колан. Възражението за
съпричиняване не може да се основава на предположения, а следва със сигурност да се
установи, че пострадалият с поведението си е допринесъл за настъпване на вредите.
По изложените съображения възражението за съпричиняване е неоснователно и
присъдените обезщетения на Ц. М. В., Н. В. Н., Р. З. Б. и Н. В. Б. от по 150 000 лв. не следва
да се намаляват.
Ето защо решението, с което на Ц. М. В., Н. В. Н., Р. З. Б. и Н. В. Б. са присъдени
обезщетения от по 150 000 лв. ведно със законната лихва, считано от 21.02.2020г. до
окончателното изплащане следва да се потвърди.
По отношение на предявения иск от Г.В.:
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд в настоящия си състав
намира, че в конкретния случай ищцата Г.В. не е доказала, че съществуващата между нея и
починалия й брат В. Б. емоционална връзка е дълбока и трайна, изключителна и извън
обичайната за този вид родствени отношения, както и че настъпилите в резултат на неговата
смърт болки и страдания са сериозни и изключителни по интензитет и продължителност.
12
С тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС по тълкувателно дело
№ 1/2016 г. е разширен кръгът на лицата, които имат право да получат обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на техни близки, като е прието, че освен лицата, посочени
в Постановление № 4/25.05.1961 г. и Постановление № 5/24.11.1969 г. на Пленума на ВС, в
този кръг, по изключение, се включва и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В тези случаи
обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди. Наличието на особено близка житейска връзка, даваща
основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се
преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по
делото. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се
направи несъмнен извод, че лицата, които претендират обезщетение, са провели пълно и
главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност)
морални болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани
очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното
отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване
съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
В разглеждания случай не е доказано наличието на особено близка връзка на ищцата
Г.В. с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
За да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди на близък
родственик, извън кръга, посочен в цитираните по-горе Постановления на ВС, следва да се
установи, че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между
родствениците е станала толкова силна, че смъртта на единия от тях е причинила на другия
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално
присъщите за съответната родствена връзка.За да се присъди обезщетение не е достатъчна
само формалната връзка на родство, а е необходимо вследствие смъртта на близкия човек-
баба/дядо, внук, брат/сестра, преживелият родственик да е понесъл морални болки и
страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в Постановления № 4/1961г. и № 5/1969 г. на Пленума на ВС.
В случая ищцата Г.В. е сестра на починалия В. Б.. Установява се от показанията на
разпитаните по делото свидетели В., И. и Пробойски, че между ищцата е нейния брат е
съществувала силна връзка. Ищцата Г.В. е с три години по-голяма от своя брат.
Свидетелите посочват, че преди настъпване на произшествието ищцата Г.В. и нейното
семейство и семейството на брат й В. Б., както и семейството но родителите им живеели в
един апартамент. Установява се също така от свидетелските показания, че ищцата Г.В.
помагала на сина на брак си да подготвя уроците си, тъй като била учителка и директор на
училището. Освен това сестрата помагала на своя по-малък брат. Когато той не успявал да
заплати вноската си по кредита, тя му помагала. Брат й, който много разбирал от
13
автомобили, пък се грижел за автомобилите на сестра си. Свидетелят В. установява, че след
катастрофата Г.В. успяла да организира нещата, които се изискват за един болен, за
лечението на своя брат в болницата, както и за съпругата му и сина им. Ищцата изпитвала
силна болка от смъртта на брат си. След смъртта му тя рухнала. Когато трябвало да вземат
вещи от катастрофиралия му автомобил, тя паднала на капака на автомобила и трябвало да я
свестяват. Ищцата редовно ходела на гроба на брат си.
При тези данни, в конкретния случай настоящият състав приема, че между починалия
В. Б. и неговата сестра Г.В.-ищцата по настоящото дело е съществувала обичайна връзка
между родственици, която не се характеризира с изключителна близост. Действително,
установено е, че те са живеели в един апартамент, но всеки е имал свое семейство. В
отношенията между ищцата и нейния брат не еа установено наличието на особени житейски
обстоятелства, които да са породили особена близост между тях, извън пределите на
обичайните близки отношения между брат и сестра. Установените в случая близки
отношения между ищцата и брат й, които се основават на обич, грижа и подкрепа/морална,
финансова/, не са изключителни по своя характер, тъй като не надхвърлят обичайните
близки отношения между брат и сестра. Като по-голяма сестра ищцата Г.В. е проявявала
грижа за по-малкия си брат, който също вече е имал свое семейство и макар и да са живеели
в един апартамент, отношенията между брата и сестрата не са се различавали от обичайните
такива между брат и сестра
Не са доказани по делото търпени от ищцата .В. продължителни във времето и
засилени негативни субективни изживявания, болки и страдания от смъртта на В. Б. извън
обичайните. Няма данни загубата на брат й да се е отразила съществено на ищцата.
В разглеждания случай за получаване на обезщетение не е достатъчна формалната
родствена връзка и установеното по делото, че ищцата тежко е понесла смъртта на своя
брат. Не е установена по делото визираната в тълкувателното решение изключителност на
създадените емоционални и трайни връзки, които да обуславят правото на обезщетяване по
смисъла на задължителната съдебна практика. Не е доказано по делото, че ищцата Г.В.
търпи морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално
присъщите за родствената връзка между брат и сестра. Ето защо не е налице основание за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на ищцата Г.В.-сестра на починалия В.
Б..
С оглед на изложеното въззивната жалба срещу решението, с което е уважен за
сумата от 40 000 лв. предявеният иск от Г.В. е основателна.
Поради несъвпадане на извода на въззивната инстанция с този на първостепенния съд
по отношение на предявения иск от Г.В., решението следва да се отмени в частта, с която е
присъдено обезщетение на Г.В. за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., ведно със
законната лихва от 21.02.2020г. до изплащането и вместо него да се постанови решение, с
което предявеният от Г.В. иск по ч.432 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на брат й В. Б. за сумата от 40 000 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен
и недоказан.
14
При този изход на делото решението, с което на адвокат Т.П. е присъдено адвокатско
възнаграждение над сумата от 16 829.94 лв. следва да се отмени, тъй като поради отхвърляне
иска на Г.В. на адвокат П. се дължи възнаграждение в по-малък размер/ с 1465 лв.по-малко/.
Решението следва да бъде отменено и в частта, с която ответникът е осъден да
заплати на ищцата Г.В. разноски.
При този изход на делото Г.В. следва да бъде осъдена да заплати на „Застрахователна
компания Лев Инс“ АД – гр. София разноски по делото за настоящата инстанция в размер на
800 лв./ за заплатената държавна такса, съобразно обжалваемия интерес по иска на Г.В./.
При този изход на делото „Застрахователна компания Лев Инс“ АД-гр.София следва
да бъде осъдена да заплати на адвокат Т.П. от САК сумата от общо 18 120 лв. за
осъщественото безплатно процесуално представителство на Ц. М. В., Н. В. Н., Р. З. Б. и Н.
В. Б. пред настоящата инстанция, определено съобразно обжалваемия интерес за всяко едно
от тези лица и по Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от горното Великотърновският апелативен съд
Р Е Ш И:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260043 от 17.05.2021 г. на Окръжен съд-Плевен, постановено
по т.д. № 66/2020 г. по описа на същия съд, в частта, с която ответникът „Застрахователна
компания Лев Инс“ АД – гр. София на основание чл.432 от КЗ е осъден да заплати на
ищцата Г. Н. В. сумата от 40 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
причинени неимуществени вреди от настъпилото на 25.02.2018 г. застрахователно събитие
по Договор за застраховка „Гражданска отговорност“ – смъртта на В. Н. Б., настъпила на
7.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 40 000 лв., считано от 21.02.2020
г. до окончателното изплащане на сумата, вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Н. В. с ЕГН ********** против „Застрахователна
компания Лев Инс“ АД-гр.София, ЕИК ********* иск с правно основание чл.432 КЗ за
заплащане на сумата от 40 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
причинени неимуществени вреди от настъпилото на 25.02.2018 г. застрахователно събитие
по Договор за застраховка „Гражданска отговорност“ – смъртта на В. Н. Б., настъпила на
7.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 40 000 лв., считано от 21.02.2020
г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан.
ОТМЕНЯ решение № 260043 от 17.05.2021 г. на Окръжен съд-Плевен, постановено
по т.д. № 66/2020 г. по описа на същия съд, в частта, с която „Застрахователна компания
Лев Инс“ АД – гр. София е осъдена да заплати на адв. Т.П. адвокатско възнаграждение за
15
осъществено безплатно процесуално представителство за сумата над 16 829.94 лв.
ОТМЕНЯ решение № 260043 от 17.05.2021 г. на Окръжен съд-Плевен, постановено
по т.д. № 66/2020 г. по описа на същия съд, в частта, с която „Застрахователна компания
Лев Инс“ АД – гр. София е осъдена да заплати на Г. Н. В. разноски по делото.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260043 от 17.05.2021 г. на Окръжен съд-Плевен,
постановено по т.д. № 66/2020 г. по описа на същия съд, в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА Г. Н. В. с ЕГН ********** от гр.Червен бряг, ******* да заплати на
„Застрахователна компания Лев Инс“ АД-гр.София, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление бул.“Симеоновско шосе“ № 67А, сумата от 800 лв. разноски по делото за
настоящата инстанция.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД-гр.София, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление бул.“Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на адвокат
Т.П. от САК сумата от 18 120 лв. на основание чл.38 ал.2 от ЗА за осъщественото безплатно
процесуално представителство на Ц. М. В., Н. В. Н., Р. З. Б. и Н. В. Б. пред въззивната
инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач ЗАД „Армеец-
гр.София.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16