№ 354
гр. Благоевград, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас И.ов
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Атанас И.ов Въззивно гражданско дело №
20251200500564 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от И. Н.
П., ЕГН **********, чрез особения представител адв. А. Х., срещу решение
№ 7/ 08.01.2025 г., постановено по гражданско дело № 807/ 2022 г. на Pайонен
съд – Разлог, в частта, с която са уважени предявените искове.
Навежда се възражение, че съдебното решение е постановено при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като
първоинстанционния съдът се е ограничил до твърдения и просто изложение
на обстоятелства, без да достига до доводите си, изхождайки от конкретни
съображения по процесуалните действия на страните и събрания
доказателствен материал.
Поддържа се, че не е доказано от страна на ищеца, че ответникът е имал
качеството „битов клиент“ на електрическа енергия, поради което не е
доказано че е възникнало валидно облигационно от отношение между него и
ответника по делото, въпреки изричните указания на съда, дадени в този
смисъл с доклада но делото. Поддържа се, че ищцовото дружество не е
доказало съгласно възложената чу доказателствена тежест, че И. Н. П. е
собственик или вещен ползвател на имот, находящ се в село Баня, улица
„Двадесет и трета" № 17, до който се отнася исковата претенция.
Поддържа се, че от ищеца не били ангажирани каквито и да било
доказателства по делото за наличието на валидно облигационното
1
правоотношение между страните в конкретните периоди на проверките,
респективно и всички доводи в противоположния аспект са неоснователни.
Именно на ищеца принадлежи процесуалното задължение /доказателствената
тежест/ за установяване чрез пълно и главно доказване, както предписва
правната норма на чл. 154. ал. 1 ГПК. че през процесния период между
страните е съществувало облигационно правоотношение, породено от договор
за продажба на електрическа енергия и че ответникът е имал качеството на
потребител на електрическа енергия за битови нужди. Обстоятелството, че
ищецът е открил партида на името на ответника, по която да се начислява
стойността на електрическата енергия, доставяна в село Баня само по себе си
няма доказателствено значение, след като не е установено, че ответникът е
собственик или вещен ползвател на имота, или съответно, че е направил
изрично изявление за сключването на договор за доставка на електрическа
енергия в този имот.
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на срещу решение № 7/
08.01.2025 г., постановено по гражданско дело № 807/ 2022 г. на Pайонен съд –
Разлог, в частта, с която са уважени предявените искове, като бъдат
отхвърлени предявените искове като неоснователни.
Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови
доказателства при въззивната проверка, като се иска присъждане на сторените
при второинстанционната проверка разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната
жалба от въззиваемата страна, в който оспорва подадената въззивна жалба,
като претендира разноски в производството. Сочи се, че съобразно приетата
по делото Справка от „Електрохолд Продажби“ ЕАД се уставило, че към
датите на процесиите проверки въззивника е бил в договорни отношения с
посочения обществен доставчик на ел. енергия. Прави се довод, че тъй като
съгласно т. 2.3 от приетата по делото Лицензия за разпределение на ел.
енергия № Л-135-07/13.08.2004 г. въззиваемото дружество притежава
единствената лицензия за разпределение на ел. енергия и е собственик на
единствената електроразпределителна мрежа в Западна България,
жалбоподателя следва да бъде в облигационни отношения и с ЕРМ Запад.
Просто не е физически възможно един битов клиент да получава електрическа
енергия по друга мрежа, освен по електроразпределителната мрежа на ЕРМ
Запад. Същата мрежа на територията на Западна България е само една, тази на
въззиваемото дружество, което е резултат от спецификите на дейностите по
разпределение на електрическа енергия, за разлика напр. от мрежите на
мобилните оператори, които са повече от една.
Поддържа се, че съгласно чл. 15, т. 6 от приетите по делото Общи
условия на договорите за използване на електроразпределителната мрежа,
всеки абонат е задължен да уведоми въззиваемото дружество в 30 дневен срок
в писмена форма за всяка промяна, свързана с личните му данни или със
собствеността. До момента на процесиите проверки ЕРМ Запад не е било
2
уведомено от въззивника за евентуална промяна в собствеността на процесния
имот.
Навежда се, че притежаването на собствеността върху енергоснабдения
обект не е задължително условие за съществуване на облигационно
отношение между страните. Видно от текста на чл. 4, ал. 3 от действащите
към момента на проверките Общи условия на обществения доставчик на
електрическа енергия „Електрохолд Продажби“ ЕАД, правата и задълженията
на потребител на електрическа енергия за битови нужди може да упражнява и
друго лице при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на
ползване на имота е предоставил изрично съгласие.
Също така, по отношение на въпроса дали качеството ползвател на
мрежата по смисъла на чл. 56 от ПИКЕЕ може да притежава лице, което няма
вещни права върху неправомерно присъединения към разпределителната
мрежа имот, но е фактически ползвател на последния, в мотивите към
Решение № 198 от 28.03,2024 г. по гр.д. № 1061/2023 г. по описа на ВКС ,
изрично е отбелязано, че ..в практиката на ВКС - цитираните р. по гр.д.
№3760/21 г. на четвърто г.о., р. по гр.д. №1421/21 г. на четвърто г.о. и р. по
гр.д. №3085/21 г. на четвърто г.о., е посочено, че правилата на ПИКЕЕ се
прилагат в отношенията на електроразпределителното дружество /какьвто е
ищецът/ и битовите клиенти на електрическа енергия по смисъла на $ 1, пи 2а
от ДР на ЗЕ , доставяна в обект, присъединен към обслужваната от
дружеството електроразпределителна мрежа. Битовият клиент купува ел.
енергия за битови нужди - други условия за това качество законът не
изискваКато продължение на изложеното, в същото Решение на ВКС е
отбелязано още, че ..и тук, както към водопроводните и канализационни
мрежи, незаконното присъединяване може да се извърши от лице, което е в
договорни отношения с електроразпределителното дружество или от лице,
което не е обвързано с договор/р. по гр.д.4703/14 г. на четвърто г.о. на ВКС/
Крайният клиент дължи заплащане на потребената електрическа енергия,
преизчислена при условията на ПИКЕЕ , на оператора на
електроразпределителната мрежа като потребител на енергийна услуга по
смисъла на § 1, т. 416, б. ”а ” отДР на ЗЕ/р. по гр.д. №.1099/22 г. на трето г.о. на
ВКС./“. И отново в Решение № 198 от 28.03.2024 г. по гр.д. № 1061/2023 г. по
описа на ВКС. изрично е отбелязано, че „при прилагане на методиката по
чл.51 ПИКЕЕ за изчисляване на неотчетена ел. енергия с фактура №
/ЕГН1/3.02.20 г. отговорността на потребителя е обективна, като за
извършване на едностранната корекция е достатъчно да се констатира
наличието на неправомерно присъединяване към мрежата, водещо до
потребяване на неотчетена ел, енергия “. Горецитирано Решение на ВКС касае
хипотезата на неправомерно присъединяване към електроразпределителната
мрежа на ЕРМ Запад, съобразно хипотезата на чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ. На още
по-голямо основание същите изводи следва да намерят приложение и при
промяна в схемата на свързване по реда на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ, където
дори имаме разкрита партида за абоната, монтиран е електромер и като цяло
3
обекта на клиента е правомерно присъединен към електроразпределителната
мрежа.
Навежда се, че съобразно приетата без възражения СТЕ, ясно и
категорично се доказало, че са изправени пред два случая на установена
промяна в схемата на свързване на процесния електромер, като вещото лице
потвърдило коректното прилагане на методиката за преизчисление по ПИКЕЕ,
съобразно актуалните към момента цени на електроенергията и при двете
извършени корекции.
Също така, видно от показанията на разпитаните свидетели безспорно се
установило, че процесиите проверки са била извършени при спазване на
всички изискванията на ПИКЕЕ. като абоната е своевременно известен за
съставените в негово отсъствие констативни протоколи, както и са му
изпратени фактури и справки за преизчислени количества електрическа
енергия. Същите свидетели потвърдиха, че и при двете проверки абоната е
надлежно търсен, за да бъде поканен да присъства на същите, но поради
отсъствието на клиента, проверките са извършени в присъствието на
независимия свидетел от Федерация на потребителите. Последното не
представлява нарушение на нормативните изисквания за извършване на
проверки по реда на ПИКЕЕ, като изрично чл. 49, ал. 3 от ПИКЕЕ определя
реда за проверка при установено отсъствие на клиента или негов
представител, за което на същия се изпратени съставените от проверките КП,
фактури и справки за преизчисление.
Прави искане за потвърждаване на решението, както и прави искане за
присъждане на разноски по делото.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря
на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав на Окръжен съд - Благоевград, ГО, IV въззивен,
счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Производството по делото е образувано по иск, предявен от
„Електроразпределителни мрежи Запад” АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление в гр. София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе”
№ 159, бл. „Бенч Марк“, Бизнес център, , представлявано от П.Х. и В.С., чрез
И.П. – юрисконсулт срещу И. Н. П., ЕГН **********, от с. ***. Иска се съдът
да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи сумата от 1002.53 лева, представляваща главница, от
които 831.91 лв. по фактура № **********/29.08.2019 г. и 170.62 лв. по
фактура № **********/17.09.2021 г., както и лихва от 166.48 лв., от които
138.89 лв. по фактура № **********/29.08.2019 г. и 27.59 лв. по фактура №
**********/17.09.2019 г. Претендират и сторените от ищеца съдебни и
4
деловодни разноски
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК, от страна на ответника,
чрез назначения особен представител, депозира писмен отговор, с който
оспорва изцяло всички фактически твърдения в исковата молба. Твърди, че не
дължи претендираната сума, тъй като не е титуляр на правото на собственост
на електроснабдения имот. Прави изрично възражение за погасяване на
претендираното вземане по давност.
След като съобрази доводите на страните и извърши преценка на
събраните доказателства съдът приема за установена фактическа страна на
спора такава, каквато е установена от първоинстанционния съд, тъй като не са
налице процесуални нарушения при установяването й, като препраща към
мотивите на първоинстанционния съд, по аргумент от чл. 272 ГПК.
Наведените възражения във въззивната жалба за допуснати процесуални
нарушения при събирането на доказателства в първата инстанция, са
необосновани, не съдържат твърдения за обстоятелства, които след преценка
на съда, да обосноват процесуално нарушение, от категорията на
съществените, при извършване на процесуалната дейност на съда при
събиране и оценка на доказателствата по делото.
Установеното от фактическа страна мотивира следните изводи от правно
естество, а именно:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК и е процесуално
допустим, като предявен от надлежна страна в рамките на преклузивния срок
по чл. 415 от ГПК. Правният интерес на ищеца е обусловен от подаденото
възражение против издадената заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 785/
2021 г. по описа на РС - Разлог.
В производството по чл. 422 ГПК ищецът-кредитор следва да докаже
факта, от който произтича вземането му, а ответникът-длъжник –
възраженията си срещу вземането.
От събраните по делото доказателства се установява, че между ищеца –
„Електроразпределителни мрежи Запад” АД /предишно наименование„ЧЕЗ
Разпределение България” АД/ и ответника И. П. са налице облигационни
отношения, които се регулират от публично оповестени Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия. Съгласно разпоредбата на
чл. 98а от Закона за енергетиката тези условия обвързват всички абонати на
енергийния снабдител,без да е необходимо изричното им приемане от страна
на потребителите. Правоотношенията между електроснабдителните
дружества от една страна и крайните потребители на електрическа енергия от
друга възникват по силата на договори за продажба (доставка) на ел.енергия,
като поради специфичния характер на тези отношения част от правата и
задълженията на страните се регламентират с разпоредби в Закона за
енергетиката (ЗЕ) и подзаконови нормативни актове за прилагането му. В
Държавен вестник, брой 35 от 30.04.2019 г., са обнародвани нови Правила за
измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), издадени от
5
Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, в сила от 04.05.2019 г.
Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката: „Устройството и
експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно
норми, предвидени в правилата за измерване, начините и местата за
измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството
електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания
в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както
създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база
данни.“ Правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ се приемат от КЕВР - ПИКЕЕ. В
тях са регламентирани принципите на измерване, начините и местата за
измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството
електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания
в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и
създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база
данни. В раздел ІХ от действащите ПИКЕЕ е уреден редът и начините за
преизчисляване на количеството ел. енергия, а именно: след проведени
проверки, чиито резултати са закрепени в констативен протокол, подписан от
представител на мрежовия оператор и от ползвателя или негов представител,
като при отсъствие на такъв или отказ да подпише се подписва и от свидетел,
който не е служител на оператора, а протоколът се изпраща на ползвателя с
препоръчано писмо с обратна разписка – чл. 49, ал. 3 и ал. 4 от ПИКЕЕ.
Правилата уреждат начините за преизчисляване на количеството ел. енергия
при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.
енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на
свързване, неправомерно въздействие, повреда на СТИ или в случай на ел.
енергия, измерена с показания в невизуализиран регистър на СТИ. В тези
случаи се извършва корекция на сметка на крайния клиент по смисъла на чл.
98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ, която съставлява корекция на
фактурираното количество ел. енергия за предходен период, което от своя
страна води до промяна в цената, дължима от клиента за предоставената му
престация – както за потребената енергия по продажбеното отношение с
доставчика, така и на потребените мрежови услуги по правоотношението със
съответния 3 оператор на мрежа. В настоящия казус правилно са приложени
правила за измерване на количеството електрическа енергия, в които е
определена методиката за корекция при изчисляване на неотчетеното
количество ел. енергия от съответния енергиен оператор. В Общите условия
на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на "ЧЕЗ
Разпределение България" АД (сега "Електроразпределителни мрежи Запад"
АД) е предвиден ред за коригиране на количествата измерена електрическа
енергия – чл. 25. При действието на разпоредбите на ПИКЕЕ и Общите
условия, в конкретния случай са съставени констативни протоколи подписани
от двама свидетели, с които е установена промяна на схемата на свързване,
6
така че не се е отчитала консумираната електрическа енергия. Това е
достатъчно, за да бъде ангажирана отговорността на потребителя по ПИКЕЕ,
където е указан реда и начина за преизчисляване на количеството
електрическа енергия. Съгласно чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ „При промяна в
схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно
измерване на количествата електрическа енергия, операторът на съответната
електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа енергия
за по-краткия период между периода от датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена
проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване. Преизчисляването се извършва
на базата на половината от пропускателната способност на
присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи
инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово
натоварване. Въз основа на посочената норма са изготвени и справките за
преизчисление на количествата електрическа енергия, за което са издадени и
процесните фактури. При изготвяне на справките се използва
пропускателната способност на присъединителните съоръжения: /кабели,
проводници/, т. е. предпазителите не участват. По отношение изчислението на
периода на корекцията, ПИКЕЕ ясно посочва как се извършват изчисленията,
когато е налице промяна в схемата на свързване, като ответникът стриктно е
спазил разпоредбата на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ. Предвид гореизложеното,
съдът намира, че ответникът дължи сумата от 1 002.53 лв., представляваща
разлика между фактурираната и действително дължима цена (съобразно
потребена ел.енергия), като установена по основание и размер. С оглед
основателността на главния иск основателно и доказано е и искането за
присъждане на сумата от 166.48 лв. представляваща лихва за забава за
периода от 12.09.2019 г. до 08.06.2021 г. и също следва да бъде уважено.
Неоснователни се явяват възраженията във въззивната жалба, че между
страните не е възникнало облигационно правоотношение и е консумирана
електическа енергия. В Решение № 150 от 26.06.2019 г. на ВКС по гр.д. №
4160/2018г. III г.о. е дадено разрешение на въпроса, ако поради софтуерно
въздействие върху СТИ не е отчетена действително потребената електрическа
енергия може ли електроразпределителното дружество да извърши корекции в
сметката на клиента, след отмяната на корекционните процедури по ПИКЕЕ.
Там се приема, че когато е доставено определено количество енергия, но е
отчетена по-малко енергия, поради грешка и съответно е заплатена по-малка
цена от реално дължимата, то купувачът дължи доплащане на разликата. Това
негово задължение произтича както от правилото на чл. 183 от ЗЗД, така и от
принципа за недопускане на неоснователно обогатяване.
От изложеното до тук следва довода, приема, че за ответника по делото
по силата на закона – чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и ПИКЕЕ е възникнало
задължение за заплащане на доначисленото количество ел. енергия.
Следователно, по силата на закона за ищеца е възникнало задължението да
7
плати процесната сума. Съдът не възприема довода на въззивника за
недължимост на исковата сума, поради липса договор, породил облигационни
прваотношения и липса на виновно поведение от негова страна. Обективна
отговорност на гражданско- правния субект за вреди може да възникне по
силата на закона - така съдебната практика Решение № 104/ 16.08.2016г. на
ВКС по т.д. № 1671/ 2015г. на Първо т.о. Само по силата на закона може да
бъде ангажирана отговорност без виновно поведение на гражданско- правния
субект за вреди.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест при
положителен установителен иск ищцовото дружество следва да установи, че
спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорно отношение за доставка на електрическа енергия
между страните, наличието на предпоставки за извършване на едностранна
корекция на сметка и правилно преизчисляване на дължимите суми.
Въззивникът - ответник дължи да докаже възраженията си срещу вземането,
респ. срещу изискуемостта на вземането. Възможността за корекция на
сметката за потребена електрическа енергия не се извежда от недоказаност на
точното изпълнение на задължението на потребителя по договора да не
въздейства върху средството за техническо измерване. Задължението на
потребителя е за бездействие, поради което и основание за ангажиране на
отговорността му възниква при доказано действие, каквото същият се е
задължил да не осъществява. Именно поради това тежестта на доказване е на
доставчика на електрическа енергия – така и и съдебната практика, а
доказателства в посочения смисъл от страна на ищцовото дружество в случая
са ангажирани.
Тъй като ищецът основава съдебната си претенция на извършена
едностранна корекция на количеството потребена от въззивника енергия за
минал период, основният правопораждащ вземането юридически факт е
установяване наличието на възникнало в полза на ищеца потестативно право
да извърши тази корекция, т.е. установяване съществуването на законово
основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира
сметката на потребителя само поради обективния факт на констатирано
неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия.
Това следва от разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, устройството и
експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно
норми, предвидени в Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия (ПИКЕЕ), а редът и сроковете за заплащане на доставената
електрическа енергия да се определя в утвърдени от КЕВР Общи условия.
В настоящия случай безспорно се доказа от страна на ищеца – продавач,
че СТИ е манипулирано, поради което не е отчитало и измервало точно
потребената ел. енергия. Вещото лице, констатира в неоспореното от страните
заключение, че изчисляването на корекцията е математически вярно и е
съобразено с действащите към тогава цени на ел. енергията. Когато е
8
доставено определено количество енергия, но е отчетена по-малко енергия,
поради грешка и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата,
то купувачът дължи доплащане на разликата. Това негово задължение
произтича както от правилото на чл. 183 от ЗЗД, така и от принципа за
недопускане на неоснователно обогатяване. Настоящият състав намира, че
след установяването на обстоятелството, че има противоправно поведение на
ответника, изразяващо се в неправомерно въздействие на СТИ, както и колко
реално количество е потребено, но неотчетено, то ползваното следва да бъде
заплатено от ответника. Ето защо, наведените във въззивната жалба
възражения са неоснователни.
При тези съображения се налага извод, че въззиваемия-ищец - доставчик
на електрическа енергия, е извършил едностранна корекция в сметката на
въззивника-ответник - потребител, при наличие на законово основание за това,
поради което и в тежест на въззивника-ответник е възникнало задължение да
заплати на крайния снабдител цената на неизмерената електрическа енергия,
определена след извършена корекция на сметката за минал период, което
прави предявения положителен установителен иск основателен.
При тези съображения, поради съвпадане изводите на двете съдебни
инстанции обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
По разноските във въззивното производство и разноските, направени в
първата инстанция.
Въззивникът ще следва да заплати на направилия въззиваем разноски
по делото в размер на 100.00 лв., представляващи възнаграждение за
юрисконсулт.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 7/ 08.01.2025 г. по гр.д. № 807/ 2022 г. по
описа на Районен съд - Разлог.
ОСЪЖДА И. Н. П., ЕГН **********, да заплати на
„Електроразпределителни мрежи Запад” АД, ЕИК *********, сумата от
416.90 (четиристотин и шестнадесет лева и 90 ст.) лева за разноски за
възнаграждение за особен представител пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА И. Н. П., ЕГН **********, да заплати на
„Електроразпределителни мрежи Запад” АД, ЕИК *********, сумата от 100
(сто) лева за разноски за възнаграждение за юрисконсулт.
ОСЪЖДА И. Н. П., ЕГН **********, да заплати по сметка на Окръжен
съд – Благоевград, сумата от 50.00 (петдесет) лева, представляваща
държавна такса за въззивно обжалване.
Да се изплати на особения представител възнаграждение в размер на
416.90 лв..
9
Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно
/ чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдиите.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10