№ 20
гр. София, 16.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Зорница Гладилова
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело
№ 20221001001086 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.
С Решение № 260466/12.07.2022 г. по т.д. № 2600/2019 г. СГС, ТО, VI-11
състав е осъдил „ТЕЦ Марица 3“ АД да заплати на „Енергиен системен оператор“ ЕАД
сумата от 938 513.57 лева неустойка на основание чл.22, ал.4 от договор № DDE-
007/18.07.2016 г. вр. чл.92 от ЗЗД за недостигната договорена мощност при активиране на
централата през м.01.2017 г., ведно със законната лихва считано от предявяване на исковата
молба - 04.12.2019 г. до окончателното заплащане на главницата на основание чл.86 от ЗЗД,
както и да му заплати сумата от 41 145.28 лева разноски за настоящото съдебно
производство. С решението е отхвърлен иска, предявен от „Енергиен системен оператор“
ЕАД срещу „ТЕЦ Марица 3“ АД за заплащане на сумата от 23 356.20 лева на основание
чл.22,ал.6 от договор № DDE-007/18.07.2016 г. вр. чл.92 от ЗЗД, както и за законната лихва
върху главницата от предявяване на иска, като неоснователни.
Срещу решението в осъдителната му част е подадена въззивна жалба от „ТЕЦ
Марица 3“ АД, което моли то да бъде отменено в тази част и искът да бъде отхвърлен като
му бъдат присъдени направените по делото разноски. Поддържа, че съдът неправилно е
отхвърлил възражението за нищожност на претендираната неустойка по реда на чл. 22, ал. 6
от Договора за продажба на студен резерв от 18.07.2016 г. на основание чл. 26, ал. 1, предл.
3 от ЗЗД - накърняване на добрите нрави с мотиви, които са в противоречие с приложимия
материален закон. Счита математическият модел, по който се определя неустойката за
несъответен на обезпечената престация, поради което излизала извън типичната й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Съдът неправилно извършил
преценка за действителността на процесната неустойка не към момента на сключване на
Договора, а към момента на възникване на основанието за начисляване в противоречие с
възприетото по т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г.,
ОСТК на ВКС. Съдът свързал „големите размери“ на претендираната неустойка с
обществената функция на договора и на изпълнението на задълженията на „ТЕЦ Марица 3“
АД като имплицитно приел, че уговорената неустойка има предимно превантивна и
санкционна функция, но не установил вида на процесната неустойка и a priori е приел, че
спорната неустойка представлява обезщетение за различните видове неизпълнение. В
1
конкретния случай тази обезпечителна, обезщетиотелна и санкционна функция на
спорната неустойка е в размер на 500 % от цената на разполагаемост за Студен
резерв по Договора /чл.22,ал.4 от Договора/, който размер е очевидно несправедлив
при съпоставка с неизпълнената част от престацията, дължима от страна на
ответника в съответния период. Неустойката, независимо от нейния вид, не следвало
да води до обогатяване на кредитора. Вредата, понесена от ECO от неизпълнението на
задължението на „ТЕЦ Марица 3“ АД бил евентуално размерът на осигурената от друг
доставчик разполагаемост, която „ТЕЦ Марица 3“ АД не е успяло да достигне в периода на
активиране на студения резерв, но не и заплатената цена по договора за осигуряване на
студен резерв.
Въззивникът поддържа, че целта на договора да обслужва „обществения
интерес“ и „задоволяване на обществените нужди“ не била материален критерий за
преценка на действителността на спорните клаузи за неустойка. Освен в противоречие с
материалната норма на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, мотивите на съда в тази насока били в
противоречие с процесуалната норма чл. 153 във връзка с чл. 235, ал. 2 от ГПК.
Ищецът не доказал при условията на пълно и главно доказване нито
твърдените отклонения от изпълнение на договорните задължения от страна на „ТЕЦ
Марица 3“ АД, нито размера на претендираните неустойки. Единственото доказателствено
средство, ангажирано след постановяването на посоченото определение, било
допълнителното заключение на СКТИЕ, посредством което не се установяват твърдените от
ищеца факти, като последният не е предприел съответните действия за събирането на
допълнителни доказателства. Независимо от форфетерния характер на неустойката, вредите
били един от материалните критерии за преценката на неустойката предвид възражението на
ответника за противоречието й със стандарта за съответствие с добрите нрави. Въззивникът
поддържа, че поначало компенсаторната неустойка се дължи за пълно неизпълнение на
дълга, каквото обаче не е налице в настоящия случай /Решение №123/17.11.2010 г. по т.д. №
698/2009 г. ТК, 2- ро ТО/ като компенсаторният характер на неустойка не може да
предпоставя извод за нейната действителност.
Въззивникът поддържа, че възраженията по реда на чл.306 от ТЗ, чл.ЗЗ от
Договора, както и чл.81 от ЗЗД са своевременно заявени и неправилно възприети от съда
като неоснователни. Съгласно трайната съдебна практика на ВКС / Решение № 6 от
27.02.2013 г. по т. д. № 1028/2011 г., Т. К., I Т. О/ еднозначно приемала, че фактическият
състав на чл. 306 от ТЗ предполага наличието или на непредвидимо или на непреодолимо
събитие, което има извънреден характер и същото е причина за неизпълнението на
конкретното задължение на страната. Съдът превратно тълкувал разпоредбата на чл. 306 от
ТЗ и на практика приел, че непреодолима сила може да е налице само тогава, когато е
налице пълна невъзможност за изпълнение на въпросното задължение на страната. Такова
изискване нормата на чл. 306 от ТЗ не поставяла. С Определение № 276 от 07.05.2009 г. по
т.д. № 68/2009 г. на Върховен касационен съд било прието, че:,,Общата норма от
гражданското право /чл. 81 ЗЗД/ и специалната норма в чл. 306 ТЗ са достатъчно ясни и
подробни и не се нуждаят от допълнително тълкуване, нито се налага изоставяне на
определена практика и преминаване към друга такава. За да бъде освободен неизпълнилият
длъжник от отговорност е необходимо кумулативно наличие на следните предпоставки:
обстоятелствата, които се изтъкват като непреодолима сила да са непредвидени или
непредотвратими; да имат извънреден характер; да са се осъществили след сключване
на сделката и да е налице причинна връзка между тях и неизпълнението.“ Нито
разпоредбата на чл. 306 от ТЗ, нито съдебната практика поставяли изискване
форсмажорните обстоятелства да са довели до пълно неизпълнение на договорното
задължение на страната, а само до неизпълнение /пълно или частично/. Моитивите на съда
били в противоречие със събраните по делото доказателства /съществено нарушение на
съдопроизводствените правила по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК/. В заключението на съдебна
комплексна технико-икономическа експертиза, изготвено от инж. И. К.- Г. и Г. М., било
установено, че времето през януари 2017 г. се отличавало съществено от времето за
2
същия период на близките 2016 г. и 2018 г. като среднодневните температури за м. януари
2017 г. почти през целия период са отрицателни в граници от -0,1 С до - 9,7 С и на
практика през целия месец януари всичко е било сковано от студ и мраз. Вещите лица
сочели, че в резултат на отрицателните температури и голямото количество валежи се е
получило трайно и дълбоко заледяване. В този смисъл били и свидетелските
показания на главния енергетик в „ТЕЦ Марица 3“ АД. Било установено, че в
процесния период са били налице изключително лоши климатични условия, които рязко се
различават от условията на предходната 2016 г., не могат да се контролират от човека и
представляват непреодолима сила. От събраните доказателства се установявало
непредотвратимостта и непреодолимостта на настъпилия недостиг на вода, който е
препятствал дейността на електроцентралата, а ответникът е положил всички възможни
мерки за преодоляване на този проблем. За справяне с проблема от замръзване на
водоизточника - р. Марица, ответникът е променил производствения си процес така, че да
използва и вода от другия възможен водоизточник - ПС „Ябълково“, която имала малък
капацитет, а поради изключително лошите климатични условия, нивото на водата е било
ниско до степен, че смукателите да не функционират пълноценно. Това са били
единствените технологично, а и законово допустими мерки съобразно Комплексното
разрешително на „ТЕЦ Марица 3“ АД и въпреки че ответникът ги е предприел, последиците
от непреодолимата сила не са могли да бъдат преодолени. Събраните доказателства
опровергавали изводите на съда, че настъпилите драстични изменения в климатичните
условия са били предвидими за страната; относно липсата на настъпване на събития от
извънреден характер, относно неполагане на дължимата грижа от страна на „ТЕЦ МАРИЦА
3“ както и опровергават мотивите на съда относно липсата на материалните критерии за
приложение на чл. 306 от ТЗ - непредвидимост или непредотвратимост на събитията.
Въззивникът поддържа, че второто правоизключващо възражение на
ответника по реда на чл. 81 от ЗЗД не било обсъдено, независимо, че били налице
предпоставките за освобождаване на длъжника от отговорност предвид разпоредбата на чл.
81, ал. 1 от ЗЗД. В настоящия случай били налице доказателства, че поведението на
ответника не е виновно като същия е положил възможните грижи за преодоляване на
последиците от възникналите извънредни обстоятелства, съответно за недопускане на
неизпълнението.
Обжалваното решение било необосновано и изводите на съда не били
основани на доказателствения материал и на сключения между страните Договор за студен
резерв.
Срещу постановеното решение в частта му, с която е отхвърлен иска е
подадена въззивна жалба от „Енергиен системен оператор“ ЕАД, което моли то да бъде
отменено и искът му – уважен. Твърди, че цената на иска е посочена грешно в диспозитива
на решението като 23 356.20 лева вместо коректната и заявена от ищеца сума от 23 556.20
лева.
Въззивникът поддържа, че е предявил обективно съединени искове с правно
основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД срещу „ТЕЦ Марица 3“ АД. Между ECO ЕАД и „ТЕЦ Марица
3” АД е сключен договор № DDE-007/18.07.2016 г. за продажба на студен резерв. Съгласно
чл. 22 от договор № DDE-007/18.07.2016 г., „ТЕЦ Марица 3” АД се е задължило да заплаща
на оператора ECO ЕАД неустойки за всеки отделен случай, като хипотезите са описани в 8
алинеи. С чл. 22, ал. 6 от договора за продажба на студен резерв било прието, че доставчикът
заплаща на оператора неустойки за случаите на неизпълнение на задълженията по чл. 3, ал.
2 в размер, определен от сумата на времето на неизпълнение, по процентното намаление на
наличните спрямо договорените горива за студен резерв отнесено към договорената по чл. 2
мощност за студен резерв, по 75 % от цената за разполагаемост за студен резерв по този
договор. Задължението на „ТЕЦ Марица 3“ АД по чл. 3, ал. 2 от договора за продажба на студен
резерв, е да поддържа минимум от складови запаси на гориво на площадката на
3
централата, който минимум следва да осигурява непрекъснатата работа на
договорения студен резерв за периода на доставката, съгласно тръжното задание и
приложение № 4, извън утвърдените от министъра на енергетиката складови запаси по реда
на чл. 5 от Наредба № 11 от 10 юни 2004 г. за резерви от горива. Съгласно приложение № 4
към договора за продажба на студен резерв, договорените количествени показатели на
въглищата за студен резерв са 31 200 тона, а броят денонощия с поддържано
необходимо количество гориво, осигуряващо работа на предлагания блок за
студен резерв е 10. Това бил и извода на вещото лице - 3120 тона на ден или общо 31 200
тона за 10 дни. Правилно съдът приел, че централата на ответника има задължение да
възстанови това количество, ако бъде активирана, в 10-дневен срок, предвиден в
Приложение № 4 от договора, но неправилно приел, че задължението за възстановяване
след активиране на блока е до 10 дни от спиране на централата. Така стигнал до
погрешното заключение, че на площадката на централата на ответника не е поставено като
изискване да има постоянно 31 210 тона въглища докато тя произвежда електроенергия.
Въззивникът поддържа, че с договора ответникът се съгласил на площадката
на централата да има количество складови запаси от гориво, което при активиране на
студения резерв, да може да стигне за 10 денонощия непрекъсната работа на
договорената брутна/нетна мощност. Вещото лице пояснило в съдебното заседание,
проведено на 23.02.2022 г., че сключеният договор не е ограничен с някакъв срок, в
рамките на който ECO ЕАД има право да активира и деактивира блока,
предоставен за студен резерв. Блокът, предоставен за студен резерв, следвало да работи
толкова дълго, колкото ECO ЕАД прецени. В същото време, ответникът се е задължил да
държи налично гориво на площадката, което да бъде достатъчно само за 10 дни. Именно
поради това обстоятелство, „ТЕЦ Марица 3“ АД се е задължило при активиране на
блок/агрегат, възстановяването на изразходвания запас от гориво да започне
непосредствено след активирането на блока от студен резерв и да приключи за срок не
по- дълъг от определения брой денонощия с поддържано необходимо количество гориво по
приложение 4 (чл. 3, ал. 5 от договора за студен резерв). Броят денонощия с поддържано
количество гориво е 10. Това означавало, че след като производствената единица,
предоставена за студен резерв бъде активирана, количеството гориво на склад започва да
намалява и в рамките на до 10 дни след активирането, доставчикът се е задължил да има
онова количество на склад, за което е поел задължение. Регламентацията в рамките на до 10
дни, не задължавала „ТЕЦ Марица 3“ АД това да се случи непосредствено на следващия
ден, или на втория или третия ден. Възстановяването на изразходвания запас от гориво
трябвало да приключи до десетия ден, но след активирането, а не от деактивирането, както
погрешно приел съда. Възможно било това да се случи в последния ден. Липсвала уговорка
в договора за студен резерв, че възстановяването на изразходвания запас от
гориво трябва да приключи до 10 дни от деня, в който производствената единица
е деактивирана. Текстът на чл. 3, ал. 5 от договора за студен резерв започва с „при
активиране на блок, възстановяването на изразходвания запас от гориво трябва да започне
непосредствено след активирането на блока “ и продължавала „и да приключи за срок не по-
дълъг от определения брой денонощия с поддържано необходимо количество гориво по
приложение 4“ /10 дни/.
Съгласно чл. 3, ал. 5 от договора за студен резерв при забава след срока за
възстановяване на изразходвания запас от гориво намалението на складовите запаси под
договорените се санкционира за всеки период на намаление от момента на активиране на
блока/агрегата“. Блокът на централата е бил активиран на 04.01.2017 г., възстановяването
на горивото е започнало на 06.01.2017 г. и следвало да приключи до 16.01.2017 г. В
заключението на вещото лице в допълнителната СТИЕ било посочено, че изискуемото
количество гориво на склад е възстановено на 03.02.2017 г. Констатирането на наличните
количества складови запаси от горива се извършвало ежедневно съгласно нормата на чл. 28,
т. 11 от Наредба № РД-16-57 от 28.01.2008 г., като „ТЕЦ Марица 3“ АД е длъжно да
4
предоставя всеки ден на ECO ЕАД информация за наличното гориво. Това задължение на
„ТЕЦ Марица 3“ АД било предвидено и в чл. 8 от договора за продажба на студен резерв,
където е регламентирано, че доставчикът е длъжен да предоставя ежедневно на ECO ЕАД
коректна информация за прихода, разхода и наличността на горива на площадката на
централата. Алинея 4 на чл. 3 от договора за продажба на студен резерв предвиждала, че в
случай, че доставчикът не обезпечава сумата от запаси с гориво, предвидени за
студен резерв по ал. 3 и предвидени по задължението за осигуряване на запаси от горива
за редовно производство, необезпеченото количество се счита за намаление на
запасите от гориво по този договор. Последното е скрепено със съответната санкция,
неустойката предвидена в чл. 22, ал. 6 от договора за продажба на студен резерв. Вещото
лице Г. М. изчислило размера на неустойката по чл. 22, ал. 6 от договора за продажба на
студен резерв на 23 556.20 лв.
Страните не сочат нови доказателства.
Въззивният съд намира, че делото е преждевременно образувано. Във
въззивната жалба на „Енергиен системен оператор“ ЕАД е направено възражение за
допусната от първоинстанционния съд очевидна фактическа грешка в диспозитива на
обжалваното решение, по което е следвало да се произнесе съдът постановил, решението.
По тази причина производството по делото следва да бъде прекратено пред въззивния съд и
делото да се изпрати на първоинстанционния за произнасяне по молбата с правно основание
чл.247 от ГПК.
Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№ 1086/2022 г. по описа на САС, 5
състав.
ВРЪЩА делото на СГС, ТО, VI-11 състав за отстраняване на очевидна
фактическа грешка в Решение № 260466/12.07.2022 г. по т.д. № 2600/2019 г. СГС, ТО, VI-11
състав по искането, заявено във въззивна жалба, депозирана от „Енергиен системен
оператор“ ЕАД.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5