Р
Е Ш Е Н И E
№ 1081
гр. Пловдив, 13 юни 2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивският административен съд, ХХI състав, в публично съдебно заседание на
единадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯВОР
КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ :
ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при участието на
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и прокурора КИЧКА КАЗАКОВА, като разгледа
докладваното от чл.съдията Й. Русев КАНД № 813 по описа на Административен съд
- Пловдив за 2022 г., ХХI състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Касационно
производство по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във връзка с чл.
208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от В.Й.Г.,
ЕГН **********, чрез адв. Я.К., против Решение № 214/26.01.2022 г. на
Пловдивски районен съд, ХХVI-ти наказателен състав, постановено
по АНД № 7795/2021 г., с което е потвърдено наказателно постановление №
20-1030-015260 от 13.01.2021 г. на Началник Група към ОД на МВР – Пловдив,
Сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, с което на касатора е наложено административно
наказание „глоба“ в размер от 750 лева и ,,лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца за
извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно и
незаконосъобразно и се настоява за отмяната му и отмяна на наказателното
постановление. Претендира се присъждане на сторените разноски, в т.ч. и
адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Ответникът по касационната жалба - ОД на МВР -
Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не се явява и не взема
становище по касационната жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Пловдив по
съществото на спора изразява становище за неоснователност на жалбата.
Пловдивският административен съд, в настоящия
касационен състав, като провери законосъобразността на първоинстанционното
решение, във връзка с наведените от касатора оплаквания, и с оглед обхвата на
служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2
от ЗАНН, намери следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по
чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице, имащо правен интерес - страна в
първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Решението на ПРС е правилно и
законосъобразно.
Районният
съд, въз основа на събрани по предвидения в процесуалния закон ред
доказателства, е достигнал до правилния извод, че касаторът на 04.10.2020
г. в 11,11 часа в гр. Пловдив, на ул. „Асеновградско шосе“ – срещу № 1 с посока
на движение път II-86, като водач на лек автомобил „Лексус ИС 220 Д“ с
рег. № ***, при отчетен толеранс от минус 3%, го управлява със скорост 106 км/ч
при максимално разрешена скорост за движение в населено място от 50 км/ч. Нарушението
е установено с TFR 1-M № 546 и фиксирано в клип с № 21516, от който е показан
снимков материал преди съставяне на акта. Съставен е АУАН серия АА, бл. № ***
г., въз основа на който е издадено и обжалваното НП, където установеното
било квалифицирано като нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Настоящата
съдебна инстанция счита, че изводът на районния съд, че наложеното наказание
следва да бъде потвърдено, е подкрепен от фактическата обстановка по делото и
след задълбочен анализ на обстоятелствата, формиращи
административнонаказателната отговорност. Касационната инстанция счита, че не
са налице смекчаващи вината обстоятелства, като по делото са налични данни, че
лицето е управлявало МПС с превишена скорост в границите на населено място. Текстът
на чл. 21, ал.1 от ЗДвП/в съответната редакция/ въвежда императивно правило за
поведение на пътя от водачите на моторни превозни средства и тяхното
неизпълнение винаги е въздигнато в административно нарушение без значение от
формата на вината. Правилно в мотивната част на обжалваното решение районният
съд е отчел, че при определяне размера на наложеното наказание е взето предвид
от наказващия орган задължението му по чл. 27 от ЗАНН и наложените глоба и
лишаване от право да се управлява МПС са в правилно определен размер, съответно
750 лева и 3 месеца.
Настоящата
инстанция намира за законосъобразни изводите на районния съд по отношение на
законосъобразността на наказателното постановление както от фактическа, така и
от правна страна. Въззивната инстанция е изградила вътрешното си убеждение въз
основа на събрани доказателства по предвидения за това процесуален ред. Следва
да се отбележи, че Районен съд - Пловдив е изследвал всички релевантни за спора
обстоятелства и по този начин е изпълнил задължението, визирано в чл. 13 от НПК, а именно, че съдът в пределите на своята компетентност е длъжен да вземе
всички мерки, за да осигури разкриването на обективната истина по делото. Във
връзка с направените констатации и разсъждения, настоящият съдебен състав намира,
че извършването на административното нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закон за
движение по пътищата от В.Г. е доказано по категоричен и безспорен начин. При
съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на
наказателното постановление, в т.ч. и при свеждането им до знанието на
наказания, не са допуснати пороци, касаещи административнопроизводствените
правила, при издаването им и които да засягат тяхната законосъобразност.
От страна на
касационния жалбоподател са направени възражения, които са идентични с
възраженията, изложени в първоинстаннционното производство, като съдът е
направил обосновани и правилни изводи, които се споделят напълно от настоящата
инстанция и няма да бъдат преповтаряни.
По тези
съображения, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, а касационната
жалба без уважение.
Водим от горното, Административен съд - Пловдив, ХХI състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 214/26.01.2022 г. на Пловдивски районен съд, ХХVI-ти
наказателен състав, постановено по АНД № 7795/2021 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :