Решение по дело №954/2021 на Районен съд - Видин

Номер на акта: 136
Дата: 16 декември 2021 г. (в сила от 21 юни 2022 г.)
Съдия: Андрей Живков Дечев
Дело: 20211320200954
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 136
гр. В., 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в закрито заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Андрей Ж. Дечев
като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно
наказателно дело № 20211320200954 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от Б. Б. Н., ЕГН **********,
гр. В., ул. „В.П.“, № 2, против Наказателно постановление № 570/19.08.2021г. на Директора
на РДГ - Б., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание
чл. 53 от ЗАНН и чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите – „глоба“ в размер на 300 лв. за
извършено административно нарушение по чл. 108, ал. 3 от Закона за горите, във вр. с чл.
12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските
територии.
Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се уважи жалбата като
основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно
и необосновано. Процесуалният му представител заема идентично становище в с.з.
Процесуалният представител на ответната страна заема становище в с. з. да се потвърди
атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и обосновано, а жалбата да се
отхвърли като неоснователна.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност,
Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
За периода от 03.07.2021г. до 14.07.2021г.на територията на СЗДПТПДГС – В., в землището
на с. П., обл. В., отдел 433, подотдел „ю“, имот с № 272025, горска територия, собственост
на физически лица, жалбоподателят Н. като лице, упражняващо частна лесовъдска практика,
получил позволително за сеч № 0618146 от 30.06.2021г. не е упражнил котрол и е допуснал
сеч на 5.00пр.м3 дърва за горене от дървесен вид цер без позволително за сеч.
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и
писмени доказателства - показанията на свидетеля ИВ. БЛ. ИВ. и административно-
1
наказателната преписка.
Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и
взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следните съображения:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с правен
интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Въпреки така констатираното нарушение обжалваното НП следва да се отмени, тъй като
както в АУАН, така и в НП е прието, че жалбоподателят е нарушил чл.108, ал.3 от ЗГ.
Текстът на чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ предвижда налагане на наказание глоба от 300 до 5000 лв.,
ако не е предвидено по-тежко наказание / чл. 257. (1) Наказва се с глоба от 300 до 5000 лв.,
ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо
лесовъдска практика, което:1. не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или
контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането
му, както и решения и предписания, основани на тях/.
Видно е, че цитираният текст представлява санкционна норма, като същият следва да
намери приложение само, ако съответните текстове на ЗГ не предвиждат други задължения
за съответните адресати и по-конкретно за лицата, които имат качество по чл.108, ал.2 от ЗГ,
която не е посочена в наказателното постановление въобще. Тази норма освен това се явява
и бланкетна, доколкото в нея не се съдържат конкретните задължения и правомощия, за
неизпълнението или несвоевременно изпълнение на които посочените лица носят
административно-наказателна отговорност, поради което, за да бъде санкционирано лицето
на това основание е необходимо да се посочи конкретната правна норма, в която се съдържа
съответното задължение или контролно правомощие.
Бланкетна е и нормата на чл.108, ал.3 от ЗГ, съгласно която лицето по ал.2, на което е
издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и
спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и за
транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл.148, ал.11, до
освидетелстване на сечището.
Действително в обстоятелствената част на акта и постановлението е посочено, че
жалбоподателят, не е изпълнил контролните си правомощия, възложени му с чл.108, ал.3 от
ЗГ и чл.12б, ал.1, т. 5 от НКОГТ, която разпоредба предвижда задължения за лицата по
чл.108, ал.2 от ЗГ след получаването на позволителното за сеч, включително да следят за
спазването на сроковете и правилата, в т. ч. да се извършва сеч само в границите на
насаждението на определените и отбелязани за сеч дървета. Не е посочено конкретната
нарушена разпоредба на чл.12б, ал.1, т. 5 от НКОГТ, да е във връзка с конкретните
задължения на лицата по чл.108, ал.2 от ЗГ, при непосочване на последната разпоредба, за
неизпълнението на които същите носят административнонаказателна отговорност, следва да
се приеме, че е било допуснато съществено процесуално нарушение, ограничило правото на
защита на жалбоподателя.
2
Разпоредба на чл. 12б ал. 1 т. 5 от Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола и опазването на
горските територии сочи, че лицата по чл.108 ал.2 от ЗГ след получаването на
позволителното за сеч са длъжни да следят за спазването на сроковете и правилата за сеч, в
т. ч. да се извършва сеч само в границите на насаждението на определените и отбелязани за
сеч дървета, а при гола сеч – на всички дървета върху площта на сечището без забранените
за сеч дървета, указани в позволителното за сеч.
На следващо място в наказателното постановление не са изложени никакви мотиви за
липсата на предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Дори не е отразено, че не е
налице хипотезата на посочената разпоредба. По преписката няма никакви доказателства, от
които да се установява, че жалбоподателят е санкциониран вече за предишни нарушения с
влезли в законна сила наказателни постановления. Преценката за маловажност е преценка
по законосъобразност, която следва да бъде извършена и от наказващият орган и от съда и в
случай, че съдът приеме, че е налице маловажен случай, това е основание за отмяна на
наложената административна санкция.
В конкретният случай обаче съдът е лишен от възможността да извърши преценка за
маловажност поради липса на данни за извършени нарушения от жалбоподателя и няма как
да обсъди преценката на наказващия орган, тъй като такава преценка на същия изобщо
липсва.
Освен това фактическата обстановка не е конкретизирана при описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, като е описано общо бездействието на нарушителя,
без конкретика.
В този смисъл Съдът намира, че НП е незаконосъобразно и необосновано и ще следва да
бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН В.ският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 570/19.08.2021г. на Директора на РДГ - Б., с което
на жалбоподателя Б. Б. Н., ЕГН **********, гр. В., ул. „В.П.“, № 2, е наложено
административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за
горите – „глоба“ в размер на 300 лв. за извършено административно нарушение по чл. 108,
ал. 3 от Закона за горите, във вр. с чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за
контрола и опазването на горските територии.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до
страните пред Административен съд-гр. В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
3