РЕШЕНИЕ
№ 4646
гр. София, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Валерия Банкова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20241100108551 по описа за 2024 година
Ищецът „НЮСТИЛ ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД, представлявано от
управителя Д.Д., чрез адв. Ч., излага в исковата молба, че на 17.09.2020 г. е
сключил с ответника С. А. А. Консултантски договор №00009 от 17.09.2020 г.,
по силата на който ищецът се е задължил да изготви инвестиционен проект,
включващ подготовката на документи и изготвяне на бизнес план за
закупуване на селскостопанска техника по Програмата за развитие на селските
райони /ПРСР/ за периода 2014 - 2020 г. За извършената услуга ответникът се
задължил да заплати възнаграждение в размер на 23 682,00 лева без ДДС или
28 418,40 лева (двадесет и осем хиляди четиристотин и осемнадесет лева и 40
ст.) с включен ДДС, по следния начин: 2 000 лв. без ДДС при подписване на
договора и 21 682 лв. без ДДС в срок до 30 дни след одобрение за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с ДФ „Земеделие" -
Разплащателна агенция. Твърди, че е изпълнил договора изцяло. Ответникът е
бил уведомен за одобрението за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ от ДФ „Земеделие" - Разплащателна Агенция с писмо изх. № 21-
6500/2253 от 31.03.2022 г., поради което падежът за заплащане на дължимото
възнаграждение е настъпил на 01.05.2022 г. Заявява, че до момента
1
ответникът не е заплатил нито аванса, нито остатъка от цената по договора.
Наред с това, по силата на чл. 13 от сключения договор, страните са
договорили, че при забава плащането на възнаграждението, уговорено в чл. 2,
възложителят дължи неустойка в размер на 0,1% от дължимата сума за всеки
просрочен ден, но не повече от 25%. Излага, че от падежа на 01.05.2022 г. до
завеждане на исковата молба, са изминали повече от 250 дни, при което
дължимата неустойка е достигнала максималния си размер от 25% върху
главницата от 28 418,40 лв., или 7 104,60 лева (седем хиляди сто и четири лв.
и 60 ст.). Твърди, че въпреки липсата на задължение за това, е отправил
изрична покана до ответника за заплащане на дължимите суми, която била
връчена на последния чрез ЧСИ при отказ. До датата на исковата молба
плащане не е последвало. Ето защо, моли ответника да бъде осъден да му
заплати претендираните суми, а именно: главница в размер на 28 418,40 лева
(двадесет и осем хиляди четиристотин и осемнадесет лева и 40 ст.) - дължима
съгласно т. 2 от сключения договор; неустойка в размер на 7 104,60 лева
(седем хиляди сто и четири лв. и 60 ст.) - дължима съгласно т. 13 от сключения
договор, заедно със законната лихва върху присъдената сума от датата на
завеждане на иска до окончателното плащане, както и направените разноски
по делото.
В срока по чл. 131 ответникът подава писмен отговор, в който оспорва
претенциите изцяло. Оспорва истинността на приложения към исковата молба
Консултантски договор № 00009 от 17.09.2020 г. и заявява, че не е подписвал
същия, поради което той не го обвързва. Оспорва редовността на връчването
на поканата за плащане, предвид обстоятелството, че не става ясно какъв
адрес е посетил ЧСИ и как е удостоверена самоличността на лицето, отказало
да получи поканата. Оспорва от приложеното уведомително писмо на ДФЗ да
може да се направи извод, че ответникът го е получил и е сключил договор за
безвъзмездно финансово подпомагане, като резултат от изпълнение на
ищцовото дружество на оспорения консултантски договор. Моли ищецът да
бъде задължен да представи процесния договор в оригинал, след което да бъде
допусната графологична експертиза на положения от негово име подпис.
Претендира разноски.
Във връзка с оспорванията на ответника, направени в отговора на ИМ
относно истинността на приложения към исковата молба Консултантски
договор от 17.09.2020 г., с молба по делото от 18.12.2024 г. ищецът е заявил, че
2
желае да се ползва от оспорения документ. С допълнителна молба от
17.02.2025 г. ищецът навежда твърдения, че дори ако се окаже, че процесния
договор не е подписан от ответника, същият го обвързва, предвид
използването му в процедурата пред ДФ „Земеделие“, което доказва и
изпълнението от ищцовата страна, както и предвид разменената между
страните електронна кореспонденция и обстоятелството, че договорът е бил
изпратен на ищцовата страна лично от ответника с пратка чрез куриерска
фирма „Еконт Експрес“.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след оценка на
събраните по делото доказателства намира от фактическа страна следното:
Спорно по делото е дали процесният консултантски договор е подписан
от ответника. За установяване на това обстоятелство, по делото е изслушано
заключението на допуснатата съдебно-графологична експертиза, неоспорено
от страните. Заключението на вещото лице Г. М. е категорично, че подписът за
„Възложител“ в консултантски договор № 00009 от 17.09.2020 г., не е положен
от ответника С. А. А., а от друго лице.
За да достигне до този извод вещото лице е работило по сравнителен
материал – образци от подписа на С. А. в нотариален акт № 194, том I, peг. №
2284, дело № 174/2017 г., договор за покупко-продажба на МПС с нотариална
заверка peг. № 10790/19.10.2016 г., договор за покупко-продажба на МПС с
нотариална заверка peг. № 3341/24.03.201 7г., декларация от 16.06.2023 г.,
декларация-съгласие за обработка на лични данни от 05.06.2023 г., анкетна
карта за регистрация на земеделски стопани от 13.08.2020 г. и от 18.04.2018 г.,
справка за животни от 08.09.2023 г. В заключението си вещото лице сочи, че
копието на изследвания подпис в представеното електрофотографско копие на
консултантския договор от 17.09.2020 г. е с много добро качество, с ясно
видими щрихи и елементи, могат да бъдат разчетени и проследени
движенията, поради което същият е годен за сравнително изследване и
идентификация.
Чрез прилагане на изследователските методи на разделен анализ и на
сравнително идентификационно изследване на подписи с помощта на
увеличителни прибори, различен режим на осветление и дигитален
фотоапарат е установено, че изследваният подпис има смесена транскрипция,
състояща се от буква „С", множество хаотично изписани нечетаеми
3
(безбуквени) елементи и завършващ парафен елемент. Същият е положен със
степен на обработеност около средната, с по-големи от средния размер, с
променлив наклон, висока степен на свързаност, движения. Образците от
подписа на С. А. се характеризират със смесена транскрипция състояща се от
монограм на букви „С“, „А“ и параф с редови и надредови елементи,
положени със средна степен на обработеност, над средния размер, с десен
наклон и висока степен на свързаност движения. В подписите се наблюдава
устойчивост и съхраняемост във времето (стереотипност) на характерните
особености на изградения писмено-двигателен навик на лицето при полагане
на подписи по различно време и при различни условия. Установено е, че
използваните образци произхождат от едно и също лице, графическите
признаци имат висока степен на идентификационна значимост и са годни за
сравнително изследване.
При сравняване на изследвания подпис в процесния консултантски
договор с образците от подписа на ответника, са установени различия в
общите признаци /транскрипция, степен на обработеност, наклон/, както и в
по-характерни частни признаци като: разлика в графичната форма при
изписване на началния елемент на буква „С“ в изследвания подпис и в
образците; разлика във формата на движението при изписване на вертикалния
елемент на буква „С"; относително разположение на надредовата част на
следващия елемент, спрямо буква „С" - в изследвания подпис над буквата, в
образците вътре в буква “С“; количество на движения при изписване на
елементите на подписа - в изследвания подпис – увеличено, с множество
безбуквени елементи, а в образците – намалено и с липса на такива елементи;
различно направление на движенията при изписване на елементите на парафа
- в изследвания подпис отдолу - нагоре, преминаващо надолу, с в образците -
отдясно-наляво, преминаващо надясно; различия в относителното
разположение на парафините елементи спрямо буква „С“; както и в
относителното разположение на точките на начало, край, пресичане на
движенията и др. в изследвания подпис и в образците. В заключение вещото
лице е достигнало до категоричния извод, че изследвания подпис в процесния
консултантски договор не е положен от ответника С. А. А..
Заключението на вещото лице е пълно и компетентно изготвено, същото
е неоспорено от страните, поради което съдът го кредитира изцяло и приема
от фактическа страна за доказано по делото, че подписът в представения от
4
ищеца Консултантски договор № 00009 от 17.09.2020 г., не е положен от
ответника С. А. А..
Въз основа на заключението на вещото лице и на осн. чл. 194, ал.2,
предл. 2-ро от ГПК съдът е изключил от доказателствата приложения към ИМ
и към молба от 19.02.2025 г. официален препис на консултантски договор,
посочен като сключен между страните.
От приетите по делото писмени доказателства, представени от ищцовата
страна с молба от 09.04.2025 г. (л. 82-л.263 по делото) и с молба, депозирана в
о.с.з. на 25.04.2025 г. (л.478-л.595 по делото) представляващи разпечатана
електронна кореспонденция с прикачените към нея файлове по подробен опис,
се установява, че във времевия период от 31.08.2020 г. до 26.09.2023 г. е
водена електронна кореспонденция между електронните адреси ************
(за който не се спори, че е на дъщерята на ответника и е ползван от ответната
страна в кореспонденцията й с ДФЗ) и f********* (за който ищецът твърди да
е ползван от ищцовото дружество) с посочен адресат Г. К..
По делото е прието писмо от куриерска фирма „Еконт Експрес“ АД, от
което е видно, че с товарителница № 5300330094751/04.10.2021 г. от името на
ответника С. А. е изпратена пратка с описание „документи“, до Г. Н. К.,
получена от последния на 05.10.2021 г. Конкретното съдържание на пратката
не се установява от така ангажираното доказателство.
От изисканата и представена от ДФ „Земеделие" преписка по проектно
предложение BG06RDNP001-4.008-0431, се установява наличие по същата на
договор, идентичен с Консултантски договор № 00009/17.09.2020 г., оспорен
от ответника и изключен от доказателствата по делото.
За установяване на обстоятелствата около сключване и изпълнение на
оспорения договор, осъществяване на комуникацията и кореспонденцията
между страните и как е извършена подготовката по направеното от ответника
искане за предоставяне на възмездна финансова помощ, по делото е допуснато
събиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Г. К.. При разпита
в съдебно заседание на 25.04.2025 г. свидетелят заявява, че работи за
ищцовото дружество на граждански договор от 19.05.2021 г. и познава
ответника по повод естеството на работата на фирмата, която се занимава с
изготвяне на договори и консултантски услуги към ДФЗ. Излага, че през
пролетта на 2020 г., заедно с колега от търговска фирма, занимаваща се с
5
доставка на трактори и прикачен инвентар за селскостопанска дейност,
посещавали земеделски производители с цел намиране на клиенти за
продаване на машините и за изготвяне на консултантските договори за тези
хора, за да кандидатстват за проект по реда на мярка № 41. В тази връзка
посетил С. А. поне три пъти в стопанството му в с. Слатино. Ответникът искал
да кандидатства и за обновяване на самата сграда - да подменя дограми и т.н,
но пропуснал сроковете и в крайна сметка останал проекта само за трактора с
прикачен инвентар. Сключили консултантски договор, който свидетелят лично
оставил на дъщерята на ответника при едно от посещенията си, заедно с
протокол за избор на консултант. Впоследствие, след няколко месеца
подканване, ответникът му върнал договора с решението по куриерска служба
„Еконт“. Заявява, че документи по тези програми в ДФЗ може да представи
само и единствено бенефициента лично. Лично се подписвал и
административния договор.
При така установените факти по делото, съдът намира следното от
правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединение искове с пр. осн.
чл.266 и чл.92 от ЗЗД.
Претендираното право по главния иск произтича от следните
обстоятелства – между страните е сключен договор за изработка, в изпълнение
на който ищецът е извършил възложената работа точно, вземането за
възнаграждение е станало изизскуемо и е в претендирания размер, съобразно
уговореното между страните, работата е приета от ответника.
Всички горепосочени факти са в доказателствена тежест на ищеца.
В тежест на ответника, при доказване на горното, е да докаже, че е
платил.
Претендираното право по иска с пр. осн. чл.92 от ЗЗД произтича от
следните обстоятелства: по двустранен договор страните са постигнали
съгласие по клауза, с която отнапред са определили размера на вредите при
забава за изпълнение на конкретни задължения по договора.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните е сключено
неустоечно съглашение за обезпечаване вредите от забава при изпълнението
на посоченото задължение на ответника за заплащане на възнаграждение;
6
изпадането на ответника в забава за изпълнение на същото задължение,
съобразно уговореното между страните; размера на претендираната
неустойка.
В тежест на ответника е, при доказване на горните обстоятелства, да
докаже, че е изпълнил точно задължението си да плати.
По главния иск с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на
ответника да плати на ищеца сума в размер на 28 418,40 лева възнаграждение,
дължимо съгласно т. 2 от сключения между страните Консултантски договор
№ 00009 от 17.09.2020 г.:
Отговорността на възложителя по предявен иск с правно основание чл.
266 ЗЗД може да бъде ангажирана при осъществяване на фактически състав,
който включва следните елементи: наличие на валиден договор за изработка
между страните, по силата на който ответникът е възложил, а ищецът е приел
срещу възнаграждение да изработи на свой риск нещо, съгласно поръчката на
ответника, качествено и извършено в срок изпълнение от страна на ищеца на
възложената му работа; приемане без възражения на изработеното от страна
на ответника и неизпълнение от ответника на задължението му за заплащане
на възнаграждение за приетата работа.
Сключването на договора за изработка и възлагането на задачата от
ответника не се доказа от ищеца при условията на пълно и главно доказване.
От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата
съдебно-графологична експертиза, се установява с категоричност, че
представения по делото писмен консултантски договор не е подписан от
ответника, следователно волеизявленията направени в договора от името на
ответника в качеството му на възложител, не са направени от него, т. е. няма
съвпадение на насрещните волеизявления, респ. липсва съгласие. Ответникът
не е формирал воля за възлагане на работата по договора и за поемане на
задължение за плащане на възнаграждение към изпълнителя.
Не се установява съвпадение на насрещни волеизявления на страните за
сключването на процесния договор и в ангажираната по делото електронна
кореспонденция. Дори да се приеме за установено, че същата е протекла
между страните, не са удостоверени нито предмета на конкретния договор за
възлагане на конкретния вид работа, нито уговорения размер на
възнаграждението, нито предвидената отговорност за неизпълнение под
7
формата на неустойка и нейния размер. В прикачен файл към ел. писмо,
изпратено на 15.04.2022г. от Г. К. се съдържа и процесния консултантски
договор във формат .pdf. / л.558-562 от делото/. Ел. писмото е отговор на
предходно ел. писмо, изпратено на 07.04.2022г. от ************ , съдържащо
43 прикачени файла /л.172 от делото/, но без каквито и да било изявления от
която и да е от двете страни, които биха могли да се квалифицират като
предложение, приемане или други насрещни волеизявления за сключване на
договор.
Не могат да бъдат споделени наведените от ищцовата страна правни
доводи в смисъл, че дори и договорът да не е подписан от ответника, същият
го обвързва, т.к. се е възползвал от него , прилагайки го към документите по
преписката, представена пред ДФЗ във връзка с кандидатстването му за
безвъзмездно финансиране по Програмата за развитие на селските райони.
Използването на неистински договор пред финансиращия орган, ако за
съответната дейност /консултантски услуги/ е получено финансиране, би
могла евентуално да породи отговорност за бенефициента по съответната
мярка, при наличието на предпоставките за това, но тази отговорност не е
предмет на настоящото дело. Наличието на неподписания от ответника
договор по преписката не може да се приеме за негово потвърждаване по
смисъла на чл.42, ал.2, изр. първо от ЗЗД, нито за потвърждаването му по см.
на чл.301 от ТЗ. Това е така, защото по реда на чл.42 от ЗЗД могат да бъдат
потвърждавани договорите, сключени от чуждо име без представителна власт.
Няма данни процесния договор да е бил сключен от представител, било то със
или без надлежна представителна власт – в същия е посочено, че се сключва от
ответника лично и подписът е представен като поставен от лицето лично. Ето
защо потвърждението на договора от мнимо представлявания по чл.42, ал.2
от ЗЗД изобщо не може да намери приложение. Това се отнася и за чл.301 от
ТЗ, т.к. ответникът не е търговец по см.на ТЗ.
На последно място, съдът обсъжда свидетелските показания на св. К..
Същият заявява, че работи за ответното дружество на граждански договор от
19.05.2021г. Същевременно, заявява, че е посещавал фермата му още през
2020г., когато „сключили“ въпросния договор. Посоченото противоречие
дискредитира показанията на свидетеля, поради което и като прецени същите
по реда на чл.172 от ГПК и предвид обстоятелството, че към момента
свидетелят извършва услуги по договор с ответната страна, съдът намира, че
8
поради възможна заинтересованост от изхода на спора, същите не могат да
бъдат кредитирани в тази им част.
Обстоятелството, че събраните по делото доказателства - ел.
кореспонденция, проектно предложение, свидетелски показания съдържат
косвени индиции за осъществено между свидетеля К. и ответника или
неговата дъщеря взаимодействие във връзка с кандидатстването за
финансиране по ПРСР, не могат да преодолеят категоричния извод за липсата
на доказателства за наличието на насрещни и съвпадащи волеизявления за
сключването на процесния договор. Не може да се приеме, че същият е
породил действие, поради което и за ответника не е възникнало задължението
за плащане на уговореното възнаграждение. Искът е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
По иска за присъждане на неустойка за неизпълнение с пр. осн. чл. 92 от
ЗЗД:
Искът по чл. 92 от ЗЗД предполага по сключен договор страните да са
постигнали съгласие по клауза, с която отнапред са определили размера на
вредите при неизпълнение на конкретни задължения по договора. Предвид
направения по-горе извод от съда за недоказаност на твърдението на ищеца за
сключване на процесния договор и обвързващата му сила спрямо ответника,
искът за присъждане на претендираната неустойка за неизпълнение също
следва да се прецени като неоснователен и да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора, на осн. чл.78, ал. 3 от ГПК право на разноски
има само ответникът. Следва да му бъдат присъдени 400 лв. – разноски за
възнаграждение на вещото лице, изготвило заключението на изслушаната по
делото СГрЕ, за които по делото са представени доказателства.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „НЮСТИЛ ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от Д.Д. Д. – управител, с адрес: гр. Обзор, п.к.
8250, ж.к. ********* срещу С. А. А., ЕГН **********, с адрес: с. Слатино,
ул. *********, общ. Бобошево, област Кюстендил, искове за заплащането на
9
следните суми: сумата от 28 418,40 лева – възнаграждение, дължимо по
силата на чл. 2 от сключен между страните Консултантски договор № 00009 от
17.09.2020 г. и сумата от 7 104,60 лева - неустойка за забава по чл.13 от
същия договор.
ОСЪЖДА „НЮСТИЛ ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от Д.Д. Д. – управител, с адрес: гр. Обзор,п.к.8250, ж.к.
********* да заплати на С. А. А., ЕГН **********, с адрес: с. Слатино, ул.
*********, общ. Бобошево, област Кюстендил сумата от 400 лв. – разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10