№ 1744
гр. Пазарджик, 28.11.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Мария Кузева
Сложи за разглеждане докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20225220102266 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
Ищецът А. К. Х., редовно уведомен от предходното съдебно заседание,
се явява лично и с пълномощника си адвокат Г. с пълномощно по делото.
Ответницата В. Й. В., редовно уведомена от предходното съдебно
заседание, се явява лично и с пълномощника си адвокат Чавдаров.
АДВ.Г. – Да се даде ход на делото.
АДВ.ЧАВДАРОВ – Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО :
АДВ.ЧАВДАРОВ – Имам искане за прекратяване на делото поради
липса на компетентност на българския съд. В тази връзка представям и моля
да приемете като доказателства удостоверение, преведено от немски език, от
което е видно, че детето Б*** Х. е записано в първи клас, другото дете Наз
Х.е записано в детска градина в Г***. Представям потвърждение за адресна
регистрация. Считам, че делото не е подсъдно на настоящия съд с оглед
приложение на чл. 1 от Регламент № 2201/2003 г. относно родителската
отговорност и исковете за издръжка, където е прието кое е обичайното
местопребиваване на детето, а именно там където е записано и посещава
училище и с оглед международната подсъдност, моля да прекратите
настоящето производство. Няма как децата след като се намират на друго
място да се изготви социален доклад.
АДВ.Г. – Оспорваме съдържанието на така представените документи в
превод от немски език, тъй като не можем да сме сигурни, че правилно
удостоверяват фактите и че са издадени от органите, които са посочени.
1
АДВ.ЧАВДАРОВ – Това са официални документи.
АДВ.Г. – Считам, че искането е неоснователно. Считам, че настоящото
производство е подсъдно на настоящия съд и съгласно регламента, който
цитира колегата в т.1 2 е посочено, че основанието за определяне на
компетентността за делата за родителска отговорност, създадени с
настоящето решение е в интерес на детето. Това означава, че компетентността
би следвало да се отнася към държавата, в която е пребивавало детето.
Нашата искова молба е към 26.04.2022 г. и към онзи момент сме я подали към
Районен съд – К***, предвид това, че пребиваването на децата е било в град
К*** и след 24 часа ответницата без знанието на другият родител е
променила адресната регистрация. От документите, които колегата представя
днес, се вижда, че едва пет месеца след като децата са на територията на
РГ***, същите са записани в детска градина и в училище, както той твърди и
имат настояща адресна регистрация там. Считам, че е налице случай за
промяна на мерките за родителската отговорност по споразумение между
родителите, в случая между ищеца и ответника, тъй като пребиваването на
децата е било на територията на РБ*** всички контакти на децата с приятели,
близки познати, учители са на територията на РБ***. Моля да се отбележи и
факта, че двете деца не владеят нито писмено, нито говоримо германски език
и не могат да се интегрират в общността на РГ***. Моля да отхвърлите
възражението на ответника и настоящето производство бъде гледано в
Районен съд – Пазарджик. Правя искане за определяне на привременните
мерки на двете деца, като същите бъдат върнати на територията на страната
до приключване на настоящето производство. Ако съдът не предприеме
такива действия, моля за периода от 20.12.2022 г. до 10.01.2023 г. децата да
бъдат доведени в Б*** при бащата. Пет месеца бащата няма контакт с тях и
най-вероятно ще се засили синдрома на отчуждение между децата и бащата.
Има решение в тази връзка на ЕС.
АДВ.ЧАВДАРОВ – Единствено в чл. 8 и чл. 10 от Регламент 2201/2003
г. е изяснено понятието местопребиваване и това се отнася, когато детето
посещава училище и детска градина в държавата като местопребиваване.
Изрично в Параграф 1 от този регламент се казва, че когато децата живеят
разделено е приложим регламент 2201/2003 г. В случая именно затова се
изяснява, това ние няма как да прецените относимите привременните мерки.
Няма как в Б*** да се изготви социален доклад от месните органи. По
искането за привременни мерки, заявявам, че няма как децата да бъдат
докарани преждевременно в Б***, тъй като посещават училище и детска
градина.
АДВ.Г. – Немските власти няма как да се противопоставят на акт на
държава членка на ЕС. Визирам начина, по който децата са изведени извън
територията на РБ***. Визирам декларация, която ищецът е дал. Казвам го,
защото предвид това и Хартата конвенция от 25.10.1980 г. същата дава право
на настоящия съд, децата да бъдат върнати на територията на РБ***.
2
Адв.ЧАВДАРОВ – Във връзка с това твърдение, заявяваме категорично
на нас декларация за оттегляне разрешението за извеждане на децата никога
не ни е връчвана. Оспорваме това обстоятелство. Ищцата е заминала в Г***
да се устрои там и уговорката е била да вземе децата.
Съдът намира, че следва да бъдат приети като доказателства по делото
днес представените от пълномощника на ответницата писмени доказателства,
както и представените в предходното съдебно заседание писмени
доказателства, всички в превод на немски език, поради това съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като доказателства по делото: трудов договор от 04.08.2021
г., потвърждение за адресна регистрация за В. В., допълнително споразумение
към трудов договор, потвърждение за адресна регистрация за В. В.,
потвърждение за адресна регистрация за детето Наз Х., потвърждение за
адресна регистрация на детето Б*** Х., потвърждение за записан ученик в
училище и формуляр за прием на детето, всички в превод от немски на
български език.
По възражението на ответницата за неподсъдност на българския съд
съдът намира следното:
Съгласно чл. 8, ал. 1 от Регламент № 2201/2003 г. на Съвета на ЕС
съдилищата на държава-членка са компетентни по дела, свързани с
родителската отговорност за детето, ако детето има обичайно
местопребиваване в тази държава-членка по времето, когато съдът е сезиран.
В случая съдът е сезиран на 14.06.2022 г., когато е подадена исковата молба
от ищеца пред Районен съд – К***. Действително от днес приетите писмени
доказателства, които са официални и се ползват с обвързваща съда
материална доказателствена сила, се установява, че от 03.06.2022 г. децата се
намират в Г*** заедно с ответницата, а към днешна дата вече посещават там
училище и детска градина, но това не означава, към датата на предявяване на
иска те са имали обичайно местопребиваване в Г***, доколкото
непосредствено преди това те са живеели при баща си в гр. К***, където са
посещавали училище и детска градина. В този смисъл на писмените
доказателства, приложени по делото, а именно: свидетелство за завършено
образование и служебна бележка от детска градина. От друга страна съдът
намира, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Регламент №
2201/2003 г. на Съвета на ЕС, според която при правомерно преместване на
дете в друга държавна-членка и придобиване на ново обичайно
местопребиваване, предишната държава-членка запазва компетентността си в
3-месечен срок след преместването. В този смисъл от установяването на
децата в Г*** към датата на предявяване на исковата молба компетентността
на българския съд е била запазена и същият е компетентен да разгледа
делото. Поради това съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на пълномощника на
ответницата за неподсъдност на делото на българския съд и прекратяване на
производството по делото.
На основание чл. 121 от ГПК определението може да се обжалва от
страните в едноседмичен срок от днес пред Окръжен съд – Пазарджик с
частна жалба.
По искането за привременни мерки съдът намира, че с оглед интереса
на децата привременните мерки следва да бъдат определени по начин, който
да не променя съществено ежедневието и начина им на живот в момента, тъй
като по делото не са налице никакви данни майката да не полага адекватни
грижи за децата, още повече, че в случая децата се намират в Г*** и
връщането им в Б*** на този етап би променило драстично средата, в която
живеят. В този смисъл привременните мерки следва да бъдат определени като
родителските права се предоставят за упражняване на майката и
местоживеенето им бъде определено при нея, а на бащата следва да бъде
определен подходящ режим на лични отношения, съобразен с
обстоятелството, че децата не живеят в Б***.
Поради това и на основание чл. 127, ал. 3 от СК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОСТАНОВЯВА следните привременни мерки:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
децата Б*** А. Х. и Наз А. Х. на майката В. Й. В..
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на децата Б*** А. Х. и Наз А. Х. при
майката В. Й. В..
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на децата Б*** А. Х. и Наз А.
Х. с бащата А. К. Х., както следва: две седмици за Коледните празници,
когато децата са във ваканция, и провеждане на телефонни и/или
видеоконферентни разговори с бащата два пъти седмично по един час. След
изтичане на двуседмичния срок на пребиване на децата при бащата, същият
следва да подпише декларация за връщане на децата в Г***.
Определението за привременни мерки не подлежи на обжалване, но
може да бъде изменяно от същия съд.
След влизане в сила на определението за подсъдността делото да се
докладва за насрочване.
Протоколът, написан и приключен в 12:00 ч.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
4