№ 96
гр. Кърджали, 14.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Здравка Запрянова
при участието на секретаря Симона Иванова
като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно
наказателно дело № 20255140200313 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси
по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата № ******** издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“, с който е наложена глоба в размер на 2 500 лв. на И. А. Д. от
гр.К. за това, че на 04.02.2022г. в 08.27 часа е установено нарушение с ППС
товарен автомобил М. К. регистрационен номер ********* с технически
допустима максимална маса 7500, брой оси 2, екологична категория Евро 0,
без ремарке, в общ. К., за движение по път I-5 км.348+390, с посока нарастващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото
ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона
за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или
валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с
устройство № ***** представляващо елемент от електронната система за
събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на
път I-5 км.348+390.
Жалбоподателят И. А. Д. чрез повереник намира издадения електронен
фиш за незаконосъобразен и неправилен. Излага следните съображения: в
случая е изтекла обикновената давност по смисъла на чл.80 ал.2 т.5 от НК,
1
поради което наказателното преследвано е изключено по давност; атакуваният
електронен фиш е издаден в противоречие с принципа за съразмерност по
чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
17.07.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за
използване на определени инфраструктури; жалбоподателят изобщо не е имал
задължение да заплаща такса по чл.10 ал.1 т.2 от ЗДвП, тъй като процесният
автомобил е категория *** а за същият е била заплатена винетна такса по
чл.10 ал.1 т.1 от ЗП; не става ясно какъв тип устройство е № **** с което се
твърди да е установено нарушението, нито на какво основание и с какъв акт
същото е включено като елемент от електронната система за събиране на
пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП. Моли съда да отмени като незаконосъобразен
и неправилен електронния фиш, както и да се осъди Агенция „Пътна
инфраструктура“ да се присъди на адвоката адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатна правна помощ на близко лице на основание чл.38 ал.1 т.3
предл.2 от Закона за адвокатурата. В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирал е чрез
упълномощен адвокат молба по делото, в която поддържа жалбата. Моли
електронният фиш да бъде отменен като незаконосъобразен, както и да се
присъди на адвоката адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
правна помощ на близко лице на основание чл.38 ал.1 т.3 предл.2 от Закона за
адвокатурата.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно
заседание, не се явява и не се представлява. Постъпила е молба за даване на
ход на дело в тяхно отсъствие с изложени пространни доводи за
потвърждаване на електронния фиш или неговото изменение.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното
заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства намира за
установено следното от фактическа страна: Жалбоподателят е собственик на
ППС товарен автомобил М. К. регистрационен номер ********* с категория
*** На 04.02.2022г. в 08.27 часа устройство с № ***** представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от
Закона за пътищата, намиращо се на път I-5 км.348+390 с посока нарастващ
километър, заснело движение на посоченото ППС собственост на
2
жалбоподателя, като за това превозно средство не била заплатена дължимата
пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, тъй като за него нямало
валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. По
този повод е издаден електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение на чл.102 ал.2 от Закона за движението по пътищата и на
основание чл.179 ал.3б от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2 500 лв.
Нарушителят не се възползвал от правото си по чл.189е, ал.3 от ЗДвП да
заплати компенсаторната такса по чл.10 ал.2 от ЗП в 14-дневен срок от
връчването на фиша с известие за доставяне.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от
веществените доказателствени средства - 2 бр. снимки от 04.02.2022г., както и
писмените доказателства – 2 броя справки Нарушения, според която за ППС с
рег.№ ********* за датата 04.02.2022г. и часа 08.27 часа за тол секция 20671
няма валидна маршрутна такса или валидна тол декларация за преминаване на
път I-5 348+390 с посока нарастващ километър; Свидетелство за регистрация-
част II, от което се установява, че жалбоподателят е собственик на превозното
средство.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е
подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от
ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество. Разпоредбата на
чл.179 ал.3б от ЗДвП предвижда, че собственик на пътно превозно средство от
категорията по чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата, за което изцяло или
частично не е заплатена дължимата такса по чл.10 ал.1 т.2 от ЗП, се наказва с
глоба в размер на 2 500лв., а ако собственикът е юридическо лице-
имуществена санкция в размер на 2 500лв. Видно от събраните доказателства,
а и не се оспорва по делото, че установеното и притежавано от жалбоподателя
ППС е такова по чл.10б, ал.3 от ЗП, тъй като е с обща технически допустима
максимална маса над 3,5 тона. Безспорно е по делото, че към процесната дата
за описаното ППС в обжалвания електронен фиш изцяло не е заплатена
дължимата такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата. Това означава, че
жалбоподателят е допуснал административното нарушение, за което е
санкциониран. Независимо от събраните доказателства за извършено
нарушение, настоящата инстанция намира, че обжалваният електронен фиш
3
подлежи на отмяна. В тази връзка следва да бъде съобразено Решението на
СЕС от 21.11.2024 г. по дело С-61/23, постановено по повод преюдициално
запитване от АС-Хасково, отнасящо се до тълкуването на чл.9а от Директива
1999/62 ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година
относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/EС на
Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. Запитването е
било отправено в рамките на спор между дружество, установено в Б., и
Агенция „Пътна инфраструктура“ (Б.) по повод на имуществена санкция,
наложена за използване на участък от автомагистрала, без да е платена
дължимата ТОЛ такса, както и евентуално заплащане на компенсаторна пътна
такса с фиксиран размер. Чл.9а от Директива 1999/62 предвижда, че
държавите-членки установяват съответен контрол и определят система от
наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по
тази директива, че те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират
изпълнението им и че наказанията трябва да бъдат ефективни, съразмерни и
възпиращи. В решението на СЕС е прието, че чл.9а от Директива 1999/62
трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за
съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на
глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на
правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за
ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им,
включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване
от административнонаказателна отговорност чрез заплащане
на „компенсаторна такса “ с фиксиран размер. Доколкото санкционните норми
в чл.179 ал.3-3б от ЗДвП съдържат глоби и имуществени санкции с фиксиран
размер, в случай на нарушение на различни материални разпоредби от ЗДвП,
същите се явяват в противоречие с изискването за съразмерност, визирано в
чл.9а от Директива 1999/62 ЕО. При съобразяване на задължителното
тълкуване на Общностното законодателство, дадено с решението на СЕС, се
налага изводът, че наложеното на жалбоподателя административно наказание
противоречи на принципа на пропорционалност съгласно Директива 1999/62
ЕО. В този смисъл е и съдебната практика на административните съдилища,
разгледали идентични казуси след постановеното Решение на СЕС от
21.11.2024 г. по дело С-61/23. Ето защо, атакуваният електронен фиш следва
4
да бъде отменен. При този изход на делото не следва да се обсъждат
останалите доводи в жалбата.
От страна на жалбоподателя са поискани и направените разноски по
делото, а съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата
пред районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно
чл.143 ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на електронния
фиш следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. В
случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е
отразено, че е предоставена безплатна правна помощ на близко лице. На
основание чл.38 ал.2 вр.ал.1 т.3 предл.2 от Закона за адвокатурата на адвоката
следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 550лв. съобразно
чл.36 от ЗА вр.чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа. Доколкото издателят на електронния
фиш е Агенция „Пътна инфраструктура“, именно същата в качеството й на
юридическо лице следва да понесе разноските по делото.
При този изход на делото на административнонаказващия орган не се
дължат и не следва да се присъждат поисканите разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Ето защо, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси
по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата № ******** издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“, с което е наложена глоба в размер на 2 500лв. на И. А. Д. с
ЕГН **********.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ с адрес гр.С. бул.„бул. "М"
№*, да заплати на адвокат В. В. Ч. с личен номер ****** и адрес гр.С. бул.Б.
5
№ *** ***** *** сграда С. R., сумата от 550лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Кърджалийски
Административен съд по реда на закона на глава ХІІ от АПК в 14- дневен срок
от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
6