Решение по дело №31/2020 на Окръжен съд - Кюстендил

                                                 Р  Е  Ш  Е Н И Е  №  260012

 

                                           28.09.2020г., гр.Кюстендил

 

                                   В   И М Е Т О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А      

 

 

            Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание, проведено на шести август, през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                                              Окръжен съдия:Евгения Стамова

 

 

            С участието на секретаря Мая Стойнева,след като разгледа т.д.№31/2020г. и, за да се произнесе взе предвид:

 

            Делото е образувано по искова молба, подадена от „Въгледобив Бобов дол” ЕООД ( в несъстоятелност) гр.****, ул.”***, ЕИК *** представлявано от синдика Б.Л.Б. съдебен адрес *** срещу „Въгледобивна компания” ЕООД гр.****, ул.”****”06, ЕИК ***2.В исковата молба се твърди, че с решение вписано в ТР на 15.10.2019г. дружеството е обявено в несъстоятелност, възстановени са правата на Б., като синдик.При преглед на търговските книги на дружеството установил, че има сключен договор, установяващ вземане на дружеството към „Въгледобивна компания”ЕООД.С договор за заем от 20.08.2007г. ищецът е предоставил на  „Въгледобивна компания” ЕООД заем в размер на 10 400 000 лева.С анекси от 03.01.2011г., 09.02.2011г. и 16.08.2017г. са променени клаузите от договора, като с анекс от 16.08.2017г. е уговорено продължаване на срока за връщане на заетата сума, ведно с лихвата с 5 години.Ищецът се позовава и на чл.1.6 от Договора за заем от 20.08.2007г. според който заемателят следва да върне част или цялата сума при поискване от заемодателя в срок от 30 дни от деня на поискване.С писмо получено от дружеството на 11.02.2020г. то било поканено да върне заетата сума, но връщане не е последвало.Формулирано е искане за постановяване на решение с което „Въгледобив Бобов дол” ЕООД да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата 14 437 704 лева, от която сума 13 338 240 лева главница и 1 099 464 лева – договорна лихва, начислена към 31.01.2020г, както и законната лихва върху главницата от датата на завеждане на иска до датата на плащане.Претендира и разноски.

 

            Преписи от исковата молба са връчени на ответника – писмен отговор не е подаден.

 

            Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

 

На 20.08.2007г. между „Ораново” ЕООД дружество идентично с ищеца и „Въгледобивна компания” ЕООД е сключен договор за заем с предмет:отпускане на паричен заем до размера на 10 400 000.00 лева, който следва да бъде върнат в срок от 5 години, плюс дължимата лихва.В т.1.3 от договора е предвидено, че предаването на заемната сума следва да се извърши в брой или чрез банков превод по посочена от Заемателя банкова сметка.***.1.4 е договорено възнаграждение в лихва, в размер на 8% годишно.В т.1 .5 е договорена възможност за връщане на заетата сума, по всяко време, в брой или чрез банков превод, а в т.1.6 връщане на сумата при поискване в срок от 30 дни от деня на поискването, в брой или по банков път.В чл.2.1. от договора е договорен гратисен период до 31.12.2007г. в който не се дължат лихви и връщане на заетата сума, а в чл.2.2  и 2.3, че заетата сума не може да надхвърля размера определен в чл.1, ал.1 както и предоставянето (предаването)  на сумата след представяне на обезпечение.Предоставянето на обезпечение е предвидено в чл.5.1 от договора, уговореното обезпечение е запис на заповед в размер на 10 400 000 лева, с уговорка „без протест” и „без разноски” и срок на предявяване до 20.08.2012г.При непредоставяне на уговореното обезпечение в двудневен срок от сключване на договора е предвидено прекратяване действието му, едностранно от заемодателя, при писмено уведомяване на заемателя.В чл.6.1 от договора е уговорена неустойка за забава, каквато не е предмет на исковата молба.

 

            На 03.01.2011г. е подписан анекс към договора, като са посочени данни за дружествата като договарящи и лицата, които ги представляват, има подписи и печати за заемодател и заемател.Постигнато е съгласие за промяна на чл.1.4 – заплащане на възнаграждение под форма на годишна лихва в размер на 1% от реално усвоения размер.

 

            На 09.02.2011г. е подписан анекс за увеличаване размера на отпуснатия паричен заем съгласно договора от 20.08.2007г. с 4 000 000 лева.Споразумението е оформено по същия начин с печати и подписи в графата за заемодател и заемател.

 

            На 16.08.2017г. е подписан друг анекс -  след изтичане на срока по първоначалния договор, за удължаване на срока за възстановяване на предоставената сума, ведно с договорената лихва, с 5 години, считано от датата на подписване на анекса.

 

            В писмо до ответника по исковата молба, синдикът отправя покана за възстановяване на сумата по исковата молба в 5 дневен срок от получаване на писмото.Приложена е  обратна разписка с баркод  ИД ***, за връчване на посоченото писмо на ответника, с удостоверяване за получаването му на 11.02.20г. от упълномощено лице с посочване имена на същото. 

 

            В с.з. е представена извадка от аналитична ведомост, която не е удостоверена с подписите на лицето, което води счетоводните книги.В тази справка е отразено, че в полза на ответника е извършен превод по банков път и чрез плащане от каса на суми, по договор и други дебитори както следва: 3, 154, 232 00 лева, 20 000 лева, 472 850.00 лева, 464, 800.00 лева, 462, 000 лева, 67, 200 лева, 491,105.00 лева, 540,870.00 лева, 894, 500.00 лева, 530,730.00 лева, 583,000.00 лева, 70,000.00 лева, 700, 000.00 лева, 512, 000.00 лева, 300, 000.00 лева, 575, 000.00 лева, 1,195.000 лева, 542.000 лева, 676,100 лева, 600,000 лева, 82,100.00, 1,000,000, 631,000.00 лева, 100,000.00 лева, 70,000.00 лева, 80,000.00 лева, 80,000.00 лева, 80,000.00 лева, 95.000.00 лева, 80.000.00 лева, 80.000.00 лева,60.000.00, 95.000.00 лева, 100.000.00 лева, 100.000.00 лева,90.000.00 лева, 95.000.00 лева, 92.000.00 лева, 93.000.00 лева, 100.000.00 лева, 50.000.00 лева, 80.000.00 лева, 100.000.00 лева, 22.000.00 лева, 25.900.00 лева, 45.000.00 лева, 42 100.00 лева, 80.000 лева, 70 000 лева, 885.000 лева, 1.050.000лева, 555.000.00 лева, 649.335.56 лева, 10.404.835.03 лева, 1.009.000.00 лева, 945.320.00 лева, 1.402.200.00 лева, 1.413.700.00 лева, 1.319.450.00 лева, 1.361.000.00 лева, 15,760.00 лева, 2,703.320.00 лева, 2,642.450.00 лева, 1,832.281.86 лева, 7.325.22 лева, 258.752.92 лева, 400.000 лева.Отразено е, че тези преводи са извършени за периода от 30.01.2008г. до 29.02.2012г.

 

Съдът е оставил без уважение искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение.

 

С оглед на описаните обстоятелства съдът намери предявените искове за неоснователни.

 

            Правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника – изложените обстоятелства и формулирания петитум обосновават искове по реда на чл.79, ал.1 ЗЗД вр с чл.240 ЗЗД.Във възникналото правоотношение намират приложение и нормите от глава ХХІ ГПК – общи положения от част трета „Търговски сделки”.Не са налице права и обстоятелства които да се признават.

 

Съгласно разпоредбата на чл.154 ГПК в тежест на ищеца по предявения иск е да докаже наличието на валиден договор за заем между страните – постигнато съгласие за  предаване в собственост на заемателя пари, срещу поето задължение заетата сума да бъде върната, реално предаване на сумата,уговорка за  заплащане на възнаградителна лихва и срок за връщане на сумата.

             

          С оглед на представените доказателства, може да се направи извод относно съгласие между страните за предоставяне в заем на определена сума, срещу задължение за връщането й в определен срок, който към момента е изтекъл, както и поето задължение за заплащане на възнаградителна лихва.

 

          От представените документи обаче не може да се направи извод за размера на предадената – получена сума.В първоначалния договор е договорен максимален размер, като е ясно, че сумата е следвало да се предоставя на части, а от последващите споразумение се налага извод за предадена сума, както и съгласие за предаване допълнително на 4 000 000 лева, като не е ясно с оглед изявленията дали се касае и за увеличаване на максимално договорения размер на заема или предаване на сума в рамките на уговорения максимален размер.Не става ясно в крайна сметка каква сума е получил ответника, върху каква сума се начислява лихва и каква сума следва да върне.

 

С представената извадка от аналитична ведомост, която не е подписана и при липса на доказателства за редовността на счетоводните книги не може да се приеме доказано предаването – получаването на суми в посочените размери.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 620, ал. 5 ТЗ по дело, което се води за попълване на масата на несъстоятелността, както и по отменителен иск, държавната такса не се внася предварително. С оглед предмета на предявения по делото осъдителен иск за парично вземане той има характера на иск за попълване на масата на несъстоятелността, поради което ищецът по този иск не дължи предварително внасяне на държавна такса – в този смисъл определение № 697 от 17.12.2018 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 1870/2018.ІІ о.С оглед отхвърляне на иска ищецът следва да бъде осъден да внесе по сметка на КнОС д.т. в размер на 577 508.16 лева.

 

Водим от горното, съдът

 

                                             Р      Е     Ш     И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от „Въгледобив Бобов дол” ЕООД ( в несъстоятелност) ****, ул.”****, ЕИК *** представлявано от синдика Б.Л.Б. съдебен адрес *** срещу „Въгледобивна компания” ЕООД ****, ул.”***”06, ЕИК *** искове по чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.240 ЗЗД за сумите, както следва:14 437 704 лева, от която сума 13 338 240 лева главница и 1 099 464 лева – договорна лихва, начислена към 31.01.2020г, както и законната лихва върху главницата от датата на завеждане на иска – 04.05.2020г. до датата на плащане, дължими на основание договор за заем от 20.08.2007г и анекси от  03.01.2011г., 09.02.2011г. и 16.08.2017г.

 

Осъжда Въгледобив Бобов дол” ЕООД ( в несъстоятелност) гр.Бобов дол, ул.”***, ЕИК **** да заплати по сметка на Кюстендилския окръжен съд държавна такса в размер на 577 508.16 лева.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                 Окръжен съдия:                               

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

, а за ответника - от деня, в който му е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител, от службата по вписванията или от съда в случаите по чл. 397, ал. 1, т. 3Срепу  .В исковата молба се твърди, че с решение вписано в ТР на 15.10.2019г. дружеството е обявено в несъстоятелност, възстановени са правата на Б., като синдик.При преглед на търговските книги на дружеството установил, че има сключен договор, установяващ вземане на дружеството към „Въгледобивна компания”ЕООД.С договор за заем от 20.08.2017г. ищецът е предоставил на  „Въгледобивна компания” ЕООД заем в размер на 10 400 000 лева.С анекси от 03.01.2011г., 09.02.2011г. и 16.08.2017г. са променени клаузите от договора, като с анекс от 16.08.2017г. е уговорено продължаване на срока за връщане на заетата сума, ведно с лихвата с 5 години.Ищецът се позовава и на чл.1.6 от Договора за заем от 20.08.2007г. според който заемателят следПредвид посочената императивна норма гаранцията не би ползвала и , нито пък също обосновава извод за неприложимост нормата на чл.691 ГПК по аргумент от чл.646, ал.1 т2 ТЗ. 

Анотирана съдебна практика

, доколкото учредяването на залози след откриване на производството по несъстоятелност е недопустимо.

 

          вземанията на ответника в няколко банки и техните клонове на територията на страната не е обременително или несъразмерно за ответника, тъй като действието му е ограничено до размера на цената на иска /сумата от 7016 лева/, в съответствие с чл. 397, ал. 2 ГОбезпечителната мярка запор върху банкови сметки в няколко банки не е неподходяща поради липса на определяне на поредност, тъй като при допускането на обезпечението молителят и съдът няма как да знаят наличността по тях. Поредността на допуснатия запор върху банкови сметки се реализира от компетентния орган в хода на изпълнението на обезпечителната заповед, при което допуснатото до размера на исковата претенция обезпечение изисква запорът да не бъде изпълняван над тази сума, а в случай че се достигне до едновременно запориране на сумата по няколко сметки в банки, ответникът има право да упражни защитата си чрез обжалване на определението или чрез неговата частична отмяна поради липса на обезпечителна нужда /чл. 402, ал. 1 ГПК/.всяка банкова сметка ***, тъй като лицензираните банки, които извършват дейност на територията на страната са определяеми към момента на привеждане в изпълнение на обезпечителната заповедпредставянето от синдика на доказателства за плащане на конкретна сума в брой или по банков път, така както е уговорено на будв прВ рамките на своята компетентност учудващо за сеПри преценка на искането съдът изхожда и от факта, е

 

          ОТ  увелича Посо поПо делои  Този иск би Веро да се приеме, че е наДоговорът за заем съгласно чл.240 ЗЗД е реален договор –  правните му последици настъпват от момента на предаване на заетата сума в собственост на заемателя.

 

          За да се прецени предявения иск като вероятно основателен необходимо е приложените към исковата  умата от 34 487.40 лева с оглед разпоредбите на  чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД е допустим.Съдът счита, че представените писмени доказателства не могат да обосноват извод, че този иск за сумата 34 487.40 лева  е подкрепен с убедителни писмени доказателства.Посочения в молбата договор не е представен, доколкото се цитира номер на договора, очевидно се касае за сключен в писмена форма договор, не е ясно каква е постигнатата между страните договорка относно срока за изпълнение на задължението, респ. кога е извършен окончателен монтаж на дограма. Липсват доказателства и за изпълнение на задължението на молителя по договора, като основание да търси насрещно изпълнение респ. за завършване на обекта, което да е било настъпило към момента на издаване на фактури №3163/07.01.2020г. и №3179/19.02.2020гНезависимо от горното, като има предвид данните за извършено авансово плащане от ответника, на възнаграждение по договор с посочения в исковата молба номер, може да се приеме наличие на договор между страните с посочения в исковата молба предмет.При тези обстоятелства съдът на основание чл.391,ал.1 т.2 ГПК ще допусне обезпечението при условие, че бъде внесена гаранция, като обезпечението ще обхване целия претендиран размер, който съответства на сбора от сумите по фактура №3163/07.01.2020г. и 3179/19.02.2020г. с ДДС, независимо от отразяването във фактура №3179/19.02.2020г. за приспадане на междинно плащане по фактура №3163/07.01.2020г. с оглед твърдението в молбата, че плащане по тази фактура липсва и доколкото извод за противното не може да се направи от удостоверяването във фактурата.Предложената от молителя обезпечителна мярка е подходяща, поискания запор на банковите сметки на бъдещия ответник следва да бъде наложен до общия размер на претендираните суми 34 487. 40 лева.Отчитайки естеството на ограничението на правата на бъдещия ответник - блокирането на парични суми в посочените банкови институции до размер на цената на исковата претенция, съдът приема, че следва да бъде внесена гаранция в размер на 3 448.74 лева.

 

 

                        Изявленията в молбата касаещи искане за допускане на обезпечение на иск заплащане на обезщетение за забавено плащане за сума в размер на 153.17 лева не са достатъчни за да се прецени бъдещия иск за допустим, доколкото не е ясно сумата за какъв период се претендира.В посочената част молбата следва да се отхвърли, като неоснователна.

 

 

          Водим от горното, съдът

 

 

                                                         О   П   Р   Е   Д   Е   Л  И:

 

          ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на бъдещ иск с правно основание чл. 266, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, който ще бъде предявен от „Бютимейк”ЕООД, ЕИК200322163 със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил, ул.”Славянска”№8 представлявано от управителя Росен Йорданов Йорданов срещу „Здравец” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.”Велико Търново”№14 представлявано от управителите Стефани Венцеславова Чамурджиева и Гергана Стоянова Попова, за сумата: 34 487.40 лева дължима неизплатена главница с ДДС по договор №2053 за изработка, доставка и монтаж на дограма на обект хотел в Слънчев бряг, за което са издадени фактури №3163/07.01.2020г. и №3179/19.02.2020г., като определя ОБЕЗПЕЧИТЕЛНА МЯРКА:

 

          ЗАПОР поетапно върху банковите сметки на длъжника „Здравец” ЕООД, ЕИК *********, до размера на исковата сума 34 487.40 лева в следните банки:Алианц Банк България АД, „Райфайзенбанк”АД, „Уникредит Булбанк”АД, „Банка ДСК” ЕАД, Обединена българска банка АД, Юробанк България”АД, „Райфайзенбанк (България) ЕАД, Експресбанк” АД, „Банка Пиреос България” АД, „ТИ би Ай Банк” ЕАД, „Първа инвестиционна банка”АД, „Българо – американска кредитна банка”АД, „Прокредит Банк (България”ЕАД, „Търговска банка” АД, „Токуда Банк”АД, „Инвестбанк”АД, „Централна кооперативна банка”АД, „Общинска банка”АД, „Българска банка за развитие”АД, ”Интернешънъл Асет Банк”АД, А„Тексим банк”АД, „Инг Банк Н.В.” – клон София, Ситибанк Европа”АД- клон България,”БНП – Париба С.А” – клон София, „БНП Париба Пърсънъл ФАйненс С.А- клон България”, Те-дже Зираат Банкасъ – клон София, Варенголд Банк АГ – клон София.

 

ПОСТАНОВЯВА внасянето на парична гаранция в размер на размер на 3 448.74 лева от „Бютимейк”ЕООД, ЕИК200322163 със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил, ул.”Славянска”№8 представлявано от управителя Росен Йорданов Йорданов по сметка  на Кюстендилския окръжен съд.

 

ОПРЕДЕЛЯ едномесечен срок за завеждането на иска. В хипотезата на чл. 390, ал. 3 във връзка с ал. 1 ГПК, молителят доказва, че е предявил иска в определения срок с представяне пред съда по обезпечението на надлежни доказателства - препис от искова молба с отразена дата на постъпването й в съответния съд или съдебно удостоверение за същите факти. Ако не бъдат представени доказателства за предявяването на иск в определения срок, съдът служебно отменя обезпечението.

 

ПОСТАНОВЯВА да се издаде обезпечителна заповед в полза на „Бютимейк”ЕООД, ЕИК200322163 със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил, ул.”Славянска”№8 представлявано от управителя Росен Йорданов Йорданов след представянето на доказателства за плащането на гаранцията по сметката на Кюстендилския окръжен съд.

 

ОТХВЪРЛЯ, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА подадената от „Бютимейк”ЕООД, ЕИК200322163 със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил, ул.”Славянска”№8 представлявано от управителя Росен Йорданов Йорданов чрез пълн- к адв.Ненова молба в частта и за допускане обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, който  „Бютимейк”ЕООД, ЕИК200322163 със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил, ул.”Славянска”№8 представлявано от управителя Росен Йорданов Йорданов смята да предяви  срещу „Здравец” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.”Велико Търново”№14 представлявано от управителите Стефани Венцеславова Чамурджиева и Гергана Стоянова Попова, за сумата: 153.17 лева, обезщетение за забавено плащане, по договор №2053  за изработка, доставка и монтаж на дограма на обект хотел в Слънчев бряг, от която сума 113.30 лева дължимо обезщетение върху главницата по фактура №3163/07.01.2020г. в размер на 18 540.60 лева с ДДС, с падежна дата 08.01.2020г. и 39.87 лева, дължимо обезщетение върху главницата по фактура №3179/19.02.2020г.  в размер на 15 946.80 лв с ДДС с падежна дата 20.02.2020г., чрез налагане на запор върху посочените по – горе банкови сметки, до размера на посочената сума от 153.17 лева.

 

Определението на съда може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок, който за молителя тече от връчването му, а за ответника - от деня, в който му е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител, от службата по вписванията или от съда в случаите по чл. 397, ал. 1, т. 3. Определението, с което се допуска обезпечението на иска, не може да бъде спряно поради обжалването му с частна жалба.

 

                                                                                            Окръжен съдия: