Р Е Ш Е
Н И Е
№ 297
град Велико Търново, 27.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на седми октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. и прокурора от ВТОП Светлана Иванова като разгледа
докладваното от съдия Калчев адм. дело №
218/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите във вр. с чл. 1 от Закона за отговорност на държавата и общините за
вреди (ЗОДОВ).
Същото е
образувано по искова молба, подадена от П.В.П.,
с адрес ***, чрез *** Хр. Й., срещу Национална агенция за приходите гр.
София. Ищецът претендира заплащане на
суми за лихви върху обезщетения, присъдени с Решение № 414/26.10.2018 г. по
адм. дело № 407/2018 г. по описа на АСВТ. В
молбата е посочено, че исковата претенция е за сумата от 3777,20 лв., от които
3240,91 лв. – законна лихва върху обезщетение за имуществени вреди за дължимо
трудово възнаграждение за периода от 13.06.2018 г. до 20.02.2020 г.; 61,29 лв.
– лихва върху обезщетение за имуществени вреди за дължими здравно-осигурителни
вноски за периода от 13.06.2018 г. до 20.02.2020 г.; 475 лв. – лихва върху обезщетение
за неимуществени вреди за периода от 19.10.2017 г. до 20.02.2020 година.
Основава искането си на обстоятелството, че с Решение № 414/26.10.2018
г. по адм. дело № 407/2018 г. на АСВТ, оставено в сила с Решение №
190/08.01.2020 г. по адм. дело № 14396/2018 г. на ВАС, са му присъдени суми за
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди от незаконосъобразен
административен акт – мълчалив отказ на изпълнителния директор на НАП за
възстановяване на длъжност. Сочи, че на 17.01.2020 г. ищецът е отправил покана
за доброволно изпълнение до НАП гр. София да му бъдат заплатени съдебно
признатите суми за обезщетението от незаконосъобразния административен акт
ведно със законната лихва върху тях. На 21.02.2020 г. по банковата сметка на
ищеца била постъпила сума в размер на 25 556,44 лв., представляваща
обезщетенията с присъдените съдебни разноски и следователно НАП не е заплатила
на ищеца законната лихва върху сумите за имуществени и неимуществени вреди. Счита
по арг. от чл. 84 от ЗЗД и Тълк. решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т.д. №
3/2004 г. за дължима лихвата върху присъдените обезщетения за периода от деня
след влизане в сила на съдебното решение – 19.10.2017 г., до заплащането й,
като уточнява, че се претендира законна лихва за забава върху признатите
имуществени вреди от 13.06.2018 г., тъй като в производството по обезщетяване е
присъдена лихва за периода от възникване на вредите до датата на депозиране на
исковата молба по адм. дело № 407/2018 г. – 12.06.2018 г. Моли ответникът да бъде осъден да му
заплати законните лихви за забава,
така както са посочени в исковата молба. В съдебно заседание ищецът,
чрез пълномощника си по делото поддържа иска така, както е предявен, по
доводите изложени в исковата молба и в писмено становище. Претендира и присъждане на направените в
производството по настоящото дело разноски, съгласно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът –
Национална агенция за приходите – гр. София, чрез пълномощника си по делото,
оспорва иска по основание и размер. В представен отговор на исковата молба и в писмено
становище поддържа становище за неоснователност и недоказаност на предявения
иск за лихви. Конкретните възражения,
които навежда са относно началната дата на начисляване на претендираните лихви
за забава, като намира, че съобразно заявеното основание, лихви са дължими от
датата на влизане в сила на решението
по адм. дело № 407/2018 г. на АСВТ. Сочи, че за ищеца е съществувала възможност
да иска допълване на решението, от която той не се е възползвал в
законоустановения срок и същата е преклудирана. С тези аргументи
ответникът моли исковата молба да бъде оставена без уважение.
Представителят на
Великотърновска окръжна прокуратура поддържа мотивирано становище, че
предявеният иск за е доказан по основание и размер.
Съдът като взе предвид
становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа страна:
От наличните по делото
писмени доказателства, представени от ищеца и тези в адм. дело № 407/2018 г. на АСВТ, приобщени към настоящото дело
по негово искане се установява, че с Решение
№ 414/26.10.2018 г. по посоченото дело на АСВТ, по искова молба на П.В.П.
от гр. В. Търново, предявена на 12.06.2018 г., Национална агенция за приходите е осъдена да
заплати на ищеца сумите: 1. 19 236,11
лв. – претърпени имуществени вреди от незаконосъобразен административен акт,
ведно със законната лихва от 08.06.2016 г. до 04.02.2018 г., в размер на 2229,11
лв.; 2. 2000 лв. – претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразен
административен акт; 3. 1291,22 лв. направени разноски по делото. Съгласно мотивите на цитираното
решение, имуществените и неимуществени вреди са причинени от мълчалив отказ по
молба на П.П. от 08.06.2016 г. за възстановяване на заеманата длъжност, отменен
с Решение № 358/21.11.2016 г. по адм. дело № 564/2016 г. на АСВТ, оставено в
сила с Решение № 12501/18.10.2017 г. на Върховен административен съд. От
мотивите на решението се установява също така, че сумата 19 236,11 лв. –
претърпени имуществени вреди включва в себе си сумата от 18 879,10 лв. –
неполучено трудово възнаграждение и сумата 357,01 лв. – внесени от ищеца
здравни вноски.
Решение
№ 414/26.10.2018 г. по адм. дело № 407/2018 г. на АСВТ е било обжалвано, като
същото е оставено в сила с Решение № 190/08.01.2020 г. на ВАС по адм. дело №
14396/2018 г., с което НАП е осъдена да заплати на П.П. сумата от 800 лв.
разноски за касационната инстанция. С покана от 16.01.2020 г., връчена на
17.01.2020 г., П.П. е представил в НАП изпълнителен лист издаден на 13.01.2020
г., за събиране на присъдените суми, ведно със законната лихва върху тях. Присъдените
суми по изпълнителния лист общо в размер на 25 556,44 лв. са му били изплатени по
банков път на 21.02.2020 г. Последвало е подаването на исковата молба – предмет
на разглеждане в настоящото производство, на дата 02.04.2020 година. В рамките на настоящото производство,
като доказателства по делото са приложени посочените по-горе писмени
доказателства, по искане на ищеца са приобщени и тези, намиращи се в адм. дело № 407/2018 г. на АСВТ. На
основание чл. 171, ал. 2, изр. второ от АПК е назначена съдебно-счетоводна
експертиза, която е изчислила законната лихва върху претендираните суми за
периода от 13.06.2018 г. – 20.02.2020 г. и за периода 08.01.2020 г. –
20.02.2020 г.
Предявеният
иск е с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане от ответника на
сумата 3777,20 лв., от които: 1. 3240,91
лв. – законна лихва за забава върху сумата 18 879,10 лв. - обезщетение за
имуществени вреди – неполучено трудово възнаграждение, за периода от 13.06.2020
г. до 20.02.2020 г.; 2. 61,29 лв. – законна лихва за забава върху сумата 357,01
лв. - обезщетение за имуществени вреди – внесени здравно-осигурителни вноски,
за периода от 13.06.2018 г. до 20.02.2020 г.; 3. 475 лв. – законна лихва за
забава върху сумата 2000 лв. – неимуществени
вреди, за периода от 19.10.2017 г. до 20.02.2020 г. Или върху присъдените с Решение
№ 414/26.10.2018 г. по адм. дело № 407/2018 г. на АСВТ обезщетения за
имуществени вреди общо в размер на 19 236,11 лв. се претендира законна
лихва за забава общо в размер на 3302,20 лв., за периода от 13.06.2018 г. до
20.02.2020 г.
Исковата молба е подадена
от надлежно легитимирано лице, пред компетентния да я разгледа съд, съобразно
характера на главното вземане, върху което се претендират лихви за забава,
подсъдно на Административен съд – Велико Търново на основание чл. 203 от АПК.
Искът се явява допустим, а разгледан по същество, е основателен.
Режимът на обезщетяване на
кредитора при неизпълнение на парично задължение е уреден в разпоредбата на чл.
86 от ЗЗД, съгласно която при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Размерът на
законната лихва се определя от Министерския съвет. Това е уредбата на така
наречената „законна мораторна лихва“, за която предпоставките при които се
дължи и нейният размер, са определени в закона. При тълкуването на цитираната
норма се установяват двете материалноправни предпоставки за дължимостта на този
вид лихви – наличието на парично задължение и това парично задължение да не е
своевременно изпълнено, т.е. длъжникът да е в забава. Началният момент на
забавата е определен в чл. 84 от ЗЗД, в три хипотези: 1. при определен срок за
изпълнение - с изтичането на този срок; 2. при липса на уговорен срок - след
покана от кредитора; 3 при задължение от непозволено увреждане, длъжникът се
смята в забава от момента на увреждането, независимо дали кредиторът го е
поканил да плати обезщетението или не.
В случая по отношение на
претендираните лихви върху обезщетения за претърпени вреди, са налице
предпоставките по чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. От събраните доказателства се
установява наличието на неизпълнени парични задължения за обезвреда на
Национална агенция за приходите към ищеца за претендираните от ищеца периоди. Неоснователни
са възраженията на ответника, че задължението за изпълнение е възникнало с
влизането в сила на осъдителното решение на АСВТ, респ. забавата е настъпила
след тази дата. Приложимо в случая се явява правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД,
касаещо случаите на непозволено увреждане, каквато по правната си същност е и
отговорността по ЗОДОВ. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на
ВКС по т.гр.д. № 3/2004 г., ОСГК, което не е загубило значението си и което е
константно споделено в практиката на ВАС, обезщетението за вреди от незаконни
административни актове, може да се иска след тяхната отмяна с решение на съда
като унищожаеми, а при нищожните - с констатиране на нищожността в самия процес
по обезщетяване на вредите, като в първия случай вземането за обезщетение за
вреди става изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се
отменя незаконният административен акт, докато във втория - от момента на
неговото издаване. Както се посочи, в конкретния случай незаконосъобразния
административен акт – мълчалив отказ по подадена молба за възстановяване на
длъжност, е отменен с Решение № 358/21.11.2016 г. по адм. дело № 564/2016 г. на
АСВТ, оставено в сила с Решение № 12501/18.10.2017 г. на Върховен
административен съд. Или съобразно цитираното тълкувателно решение на ВКС,
началната дата на забавата в конкретния случай е настъпила на 18.10.2017 г. От
следващата дата – 19.10.2017 г., ответникът е изпаднал в забава. При
предявяване на настоящия иск ищецът е съобразил обстоятелството, че в
производството по адм. дело № 407/2018
г. на АСВТ по отношение на имуществените вреди му е била присъдена законна лихва за периода до 04.02.2018 г., а
по отношение на неимуществените вреди такава не е присъждана, защото не е била
претендирана.
Неоснователно е
възражението на ответника, че за ищеца
е съществувала възможност да иска допълване на решението, от която той не се е
възползвал в законоустановения срок и същата е преклудирана. С Решение №
414/26.10.2018 г. по адм. дело № 407/2018 г. на АСВТ съдът се е произнесъл по
всички искания, с които е бил сезиран, т.е. решението не е непълно, за да се
иска неговото допълване. От друга страна, претенцията за присъждане на законна
лихва е допустима и като предявена чрез отделен иск. След като в производството
по адм. дело № 407/2018 г. не е предявена претенция за заплащане на лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди, а присъдената лихва върху обезщетението за
имуществени вреди е за друг период, различен от процесния, това не изключва
правото на ищеца, като кредитор, да претендира и законната лихва върху
вземането, след датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на главния дълг, щом не е налице произнасяне в тази насока с
предходния влязъл в сила съдебен акт.
По тези съображения,
доколкото от изслушаната ССЕ изцяло се потвърждава математическата точност при
изчисляването размера на претендираните на лихви за забава, съдът приема, че
претенцията на П.П. с правно основание чл. 86 от ЗЗД, се явява основателна по
отношение претендираните суми от 3302,20
лв. – законна лихва за забава върху обезщетение за имуществени вреди /неполучено
трудово възнаграждение и внесени здравни вноски/ и 475 лв. – законна лихва за
забава върху обезщетение за неимуществени вреди, присъдени с Решение №
414/26.10.2018 г. по адм. дело № 407/2018 г. на АСВТ.
Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да
заплати разноските за производството, както и да заплати на ищеца внесената
държавна такса, както и възнаграждение за един адвокат или ***, ако е имал
такъв, съразмерно с уважената част от иска. Предвид това ответникът следва да
заплати на ищеца направените разноски по това дело представляващи държавна
такса в размер на 10 лв., депозит за ССЕ в размер на 200 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв. или общо в размер на 710 лв. Съдът
констатира, че от ищеца неправилно с определение от 30.06.2020 г. е било
изискано да довнесе държавна такса в размер на 15 лв., тъй като за случая е
приложима разпоредбата на чл. 2а, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК), а именно по
искове за обезщетение по ЗОДОВ се събира такса от граждани, еднолични търговци
и юридически лица с нестопанска цел – 10 лв. Недължимо платената държавна такса в размер на 15 лв. може да
бъде възстановена на ищеца по реда на чл. 4б от Закона за държавните такси.
Р Е
Ш И :
|
ОСЪЖДА
Националната
агенция по приходите – гр. София, да заплати на П.В.П., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 3302,20 лв. /три хиляди триста и два лева
и двадесет стотинки/, представляваща законна лихва за периода от 13.06.2018
г. до 20.02.2020 г., върху обезщетение за имуществени вреди – трудово
възнаграждение и здравно-осигурителни вноски общо в размер на 19 236,11 лв.,
присъдено с Решение № 414/26.10.2018 г. по адм. дело № 407/2018 г. по описа
на Административен съд – Велико Търново. ОСЪЖДА
Националната
агенция по приходите – гр. София, да заплати на П.В.П., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 475 лв. /четиристотин седемдесет и пет
лева/, представляваща законна лихва за периода от 19.10.2017 г. до 20.02.2020
г., върху обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лв., присъдено
с Решение № 414/26.10.2018 г. по адм. дело № 407/2018 г. по описа на
Административен съд – Велико Търново. ОСЪЖДА Националната агенция по приходите –
гр. София, да заплати на П.В.П., ЕГН
**********, с адрес *** сумата от 710 лв. /седемстотин и десет лева/,
представляваща разноски по делото. |
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: