РЕШЕНИЕ
№ 76
гр. Бургас, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шести април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно
гражданско дело № 20222000500088 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД,
гр. София против решение № 7 от 05.01.2022г. по гр.д.
№20212100100907/2021г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която
дружеството е осъдено да заплати на Й. Х. Д. от с. А., Б. о., сумата над 40 000
лв. до присъдените 80 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от
непозволено увреждане, вследствие смъртта на внука К. А. Д., настъпила
при ПТП на **.**.**** г., в едно със законната лихва, считано от 30.04.2021 г.
до окончателното изплащане.
В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно,
поради необоснованост и незаконосъобразност. Не се оспорва
основателността на иска, предвид наличие на основанията по ТР
№1/21.06.2018г. по тълк.д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС за особена
житейска ситуация и изключителна емоционална връзка между ищцата и
нейния внук, обосноваваща правото на обезщетение. Изложени са възражения
1
относно определения от съда размер на обезвреда, като въззивникът счита
същия за завишен, поради несъответствие с изискването за справедливост по
чл.52 ЗЗД и несъобразяване със съдебната практика по аналогични случаи.
Посочено е, че в обжалваното решение липсват мотиви за по-високия размер
на обезщетението, което сочи на необоснованост на съдебния акт. Заявено е
искане за отмяна на решението в оспорената част, ведно със законните
последици и присъждане на съдебни разноски.
Въззивемата ищца Й. Д. не е подала отговор.
Жалбата е подадена в срок от надлежно легитимирана страна против
подлежащ на обжалване съдебен акт, което сочи на допустимост.
По съществото на спора, след преценка на възраженията и доводите на
страните, събраните по делото доказателства и с оглед предвиденото в закона,
съдът намира следното:
Обжалваното решение, преценено служебно съобразно изискванията на
чл.269 ГПК, настоящата инстанция намира за валидно и допустимо, като
постановено от законен състав на компетентния съд, при изискуемите от
закона форма и съдържание и в редовно развило се исково производство по
допустима искова претенция.
По правилността на решението:
Искът е за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
непозволено увреждане вследствие на пътно-транспортно произшествие,
предявен против застрахователя по задължителната застраховка „гражданска
отговорност”, сключена за участвалия в процесното ПТП автомобил и има
правното си основание в чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 и чл.52 ЗЗД.
Във въззивната жалба не се оспорва доказаността на предявения иск по
основание, с оглед установеното с влязла в сила на 08.04.2019 г. присъда по
НОХД № 361/18г. на Бургаския окръжен съд виновно извършено деяние -
причинено на **.**.**** г. по пътя от гр. Черноморец по посока гр. Бургас
ПТП от К. Я. Г., като водач на лек автомобил „Шавролет – Каптива“ с рег. №
А 9787 КК, застрахован към момента на произшествието по задължителна
застраховка „гражданска отговорност“ при въззивника, в резултат на което е
настъпила смъртта на пешеходеца К. А. Д., на ** г. /роден на **.**.**** г./,
като въззиваемата ищца Й. Х. Д. – баба на загиналия, е претърпяла
2
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от загубата на своя
внук. Застрахователят не възразява по дължимостта на обезщетение за
вредите, с оглед трайната и дълбока емоционална връзка на ищцата с
починалия и търпените от неговата смърт болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени /ТР №1/2016 г. от
21.06.2018 г. по тълк.д. №1/2016 г. на ВКС, ОСНГТК /.
Оспорва се размерът на присъденото обезщетение като завишено.
Съгласно чл.52 ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Размерът на обезщетението следва да се съобрази с
характера на увреждането, както и с вида, тежестта и продължителността на
преживените от потърпевшия болки и страдания, като се вземат предвид
икономическите условия в страната към момента на увреждането, с оглед
избягване на неоснователно обогатяване.
За установяване на горните обстоятелства, ищцата е ангажирала гласни
доказателства. Пред първата инстанция са разпитани свидетелите П. Д.,
дъщеря на ищцата и Х. Б., приятел на семейството. От показанията им се
установява, че загиналият е роден в гр. М. Родителите се развели, като детето
останало при майката в Р. Б. до първи клас, а през ваканциите всяка година
идвал при баща си. От втори клас, когато станал на 8 години, се преместил да
живее при баща си и баба си /вдовица/ в апартамент в с. А. при общо
домакинство. За детето се грижили баща му и особено баба му, тъй като
бащата работел като международен шофьор извън България. Когато постъпил
в гимназия по туризъм, готвели заедно с баба си. Искал да стане майстор-
сладкар и бил избран с конкурс да замине в чужбина, но не можал. Помагал
много на баба си и на други стари хора в селото. В деня на произшествието
ищцата изпратила сутринта внука си на училище и след 20 минути
съобщили за неговата смърт. Тя хукнала по пижама, не позволили да види
покритото с чаршаф дете. Състоянието било неописуемо. Гледала в една
точка и плачела. Повикали линейка за нея, била известно време на инжекции.
Чувствала се виновна за случилото се. Сега живеела със спомена за внука си,
все още държала дрехите, учебниците му. Взели кученце, да не бъде сама.
След инцидента се променила, вече била на лекарства за кръвното, за
оросяване на мозъка, със сърцето не била добре и имала диабет. Искала да
говори за внука си, но близките избягвали, защото започвали да плачат. За
3
нея се грижили децата . Ищцата има и внук на 32 години, син на
свидетелката, също и внук на 24-25 години, дете на другата нейна дъщеря.
Загиналият К. /Д./ бил най-любимият , като най-малък и син на най-малкото
дете, носещ името на дядо си. Детето поддържало редовно контакт с майка
си, като се чували, ваканциите тя го посещавала, а и го взимала със себе си в
М. К. чувствал баба си като майка при нейните грижи, тя му давала цялата си
любов, наричала го „сине“ и той отвръщал с любов. Ищцата се грижела за
Д. като собствено дете. След произшествието свидетелят Б. често я
посещавал, водел децата си, за да я разсейват, защото почти се била отказа от
живота. Трудно се хранела, отказвала да яде, просто съществувала. Решили да
вземат кученце, купили йоркширче и с него станали неразделни.
Започнала да излиза и да общува с хората. Сега била по-добре, но не така
весела както преди, когато семейството се събирало и се веселели. Често
ходела на лобното място, носела цветя и го поддържала. Ходела и на
гробищата. Била обрана в думите си и не тази Й. от преди.
Така установените фактически обстоятелства водят до извода за
изключително близки отношения между въззиваемата Д. и нейния внук, който
от 8 годишен и след развод на родителите му, основно е отглеждан под
грижите на своята баба, при чести отсъствия на бащата във връзка с работата
му като шофьор и местоживеене на майката в чужбина. Д. е била като майка,
замествала е майчините грижи за детето от неговата 8 годишна възраст.
Между двамата е имало силна дълбока и трайна емоционална връзка,
характеризираща се с взаимна обич, грижа и съпреживяване. Безспорно,
бабата е понесла особено тежко загубата на най-малкия си любим внук. Била
е неадекватна при новината за неговата смърт, наложила се е лекарска помощ
за овладяване на стресовото състояние. В последствие не се хранела, не
излизала, променила се изцяло. При възрастта й, са налице и здравословни
проблеми – високо кръвно, захарен диабет. С оглед на така установените по
вид, тежест и продължителност на преживените от Д. душевни болки и
страдания, както и при съобразяване на икономическите условия в страната
към момента на увреждането и съдебната практика, настоящата инстанция
намира сумата от 80 000 лв. за справедливо обезщетение за неимуществените
вреди от процесното непозволено увреждане, довело до загубата на нейния
внук.
Като е стигнал до същия извод, първоинстанционният съд е постановил
4
правилно решение, което е обосновано от доказателствата по делото и
съобразено с приложимия закон. Поради това, същото следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 7 от 05.01.2022 г., постановено по гр.
д. № 20212100100907/2021 г. на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, гр. София да заплати на
Й. Х. Д. от с. А., Б. о., сумата от 1 900 лв., представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5