РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен
съд Пловдив
Р Е
Ш Е Н И Е
№ 1387
гр. Пловдив 18 юли
2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, І отд.,
ХІV състав в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и
трета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 553 по описа за 2023 год. на Административен съд -
Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс (АПК), във вр. с чл. 82 от Закона за водите (ЗВ).
Образувано е
по жалба на „ЕОПА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Иван Вазов“ № 8, представлявано от управителя О.П.Д., чрез адв. Х.,***,
против решение № РР-4871 от 21.12.2022г., издадено от директора на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“ /БДИБР/, с което е отнето разрешително за ползване на
повърхностен воден обект река Въча № 31160088 от 14.12.2018г., изменено с
решение № РР-4572 от 08.06.2022г. за поправка на очевидна фактическа грешка.
Претендира
се отмяна на оспорения административен акт, като е изразено несъгласие с
мотивите на органа. Възразява на възприетото в мотивите на административния
орган, че доверителят му е бездействал след издаването на разрешителното, като
не бил упражнил права, предоставени с разрешителното. Твърди, че изпълнението
или неизпълнението на условието по чл. 79а, ал. 1, т. 4 от ЗВ не е посочено в
докладите на директорите на дирекции в МОСВ и БД ИБР при обобщаването на
извършената от представители на МОСВ проверка, поради което без основание се
въвежда като мотив за отнемане на конкретното разрешително. Намира за
неприложима посочената като правно основание разпоредба, тъй като същата
регламентира възможност за стартиране на процедура по отнемане на
разрешителното при неупражняване на права, предоставени с разрешителното, в
определен от него срок. От своя страна самото
разрешително и предоставеното с него право на водовземане е със срок на действие
до 14.12.2024г., съответно в този срок дружеството има възможност да реализира
предоставеното му право на водовземане и това право не е погасено понастоящем.
Намира, че установените в хода на административното производство факти и
обстоятелства не кореспондират с действителните факти от значение за случая.
Поведението на жалбоподателя не е било в
несъответствие с условията по издаденото разрешително. Твърди, че след неговото
получаване, е направил всичко възможно, за да бъде осъществено правото му на
водовземане, но забавянето се е получило поради обжалване на издадено
разрешително за строеж за изграждане на рибарник по съдебен ред, съответно
влизането в сила на това разрешително за строеж на 30.03.2020г.
Предвид тези
и други, изложени в жалбата в съдебно заседание възражения моли съда да отмени
издаденото решение за отнемане на разрешителното за ползване на повърхностен
воден обект. Представя писмена защита. Претендират се направените по делото
разноски съгласно списък.
Ответникът –
директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БДИБР/ - гр.Пловдив,
чрез процесуалния представител юрк. К. оспорва
жалбата. Моли да се постанови решение, с което да бъде потвърдено издаденото
решение като законосъобразно и правилно. Подробни съображения по съществото на
спора са изложени в писмена защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд - Пловдив в настоящия си състав намира, че жалбата е
подадена от активно легитимирана страна, адресат на оспорения административен
акт. Оспореното решение, с което се отнема
издаденото разрешително № 31160088 от 14.12.2018г. за водовземане от
повърхностен обект река Въча е връчено на дружеството – жалбоподател по реда на
чл. 18а, ал. 9 от АПК на 21.02.2023г. Жалбата е подадена на 27.02.2023г.
направо пред Административен съд – Пловдив. По делото е представено писмо изх.№
РР-03-337 от 21.12.2022 г. за изпращане на решението до дружеството. От страна
на ответника се представи оригинален пощенски плик за изпращане по пощата на
оспорваното решение на директора на БД ИБР, адресирано до „Еопа“ ЕООД, с
отбелязване от пощенския оператор „непотърсено“ на дата 23.12.2023 г. и върнато
на изпращача на 18.01.2023г.
Съобразно
разпоредбата на чл.36, ал.1, т.2 от Закона за пощенските услуги условията за
доставянето на пощенските пратки и на пощенските колети се определят с общи
правила, изготвени от Комисията за регулиране на съобщенията. Съобразно
разпоредбата на чл.5, ал.1 - 3 от Общи правила за условията за доставяне на
пощенските пратки и пощенските колети, приети с Решение № 581 от 27.05.2010 г.
на Комисията за регулиране на съобщенията препоръчаните пощенски пратки се
доставят на адреса на получателя срещу подпис. Препоръчаните пощенски пратки
може да се доставят на лице, пълнолетен член на домакинството на получателя,
живеещо на адреса, посочен в пратката, срещу подпис и документ за самоличност,
като в служебните документи се вписват трите имена на лицето, получило
пратката. Когато при посещението на адреса поради отсъствие на получателя по
ал.1 или лицето по ал.2 пощенската пратка не може да бъде доставена, в
пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с покана получателят да се
яви за получаване на пратката в пощенската служба в срок, определен от
пощенския оператор, не по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни от датата на
получаване в пощенската служба за доставяне. Броят на служебните известия и
времевият интервал на уведомяване на получателите се определят от пощенските
оператори в общите условия на договора с потребителите, като броят на
служебните известия е не по-малък от две. Анализът на цитираните разпоредби
обосновава извод, че препоръчана пратка с известие за доставяне може да бъде
върната от пощенски оператор с формалната причина „непотърсена“, при
съобразяване на посочените правила и когато получателят не се е явил при
пощенския оператор да получи пратката си в предоставения му най-малко 20-дневен
срок и при най-малко две отправени служебни известия за това. Поради това и
отбелязването от страна на приемащото пощенско дружество, че пратката е
„непотърсена“ от получателя, може да бъде тълкувано в смисъл, че лицето не е
намерено на адреса, само когато е налице спазване на цитираната разпоредба на
чл.5, ал.3 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и
пощенските колети, освобождаваща пощенския оператор от задължението му отново
да търси получателя на адреса. В случая обаче, от представения пощенски плик в оригинал на л.139 по делото не
може да се направи извод, че всички тези изисквания са били спазени. Видно е,
че на пратката е направено едно отбелязване – на 23.12.2022 г. При съпоставка
на датите, поставени върху известието за доставяне и указващи получаване
пратката от пощенския оператор и връщането ѝ на подателя, може да се
направи извод, че на адресата при служебното посещение на 23.12.2022г. /от
предвидените минимум две служебни известия/ е бил предоставен предвидения в
чл.5, ал.3 от Общите правила минимален срок за явяване /20 дни/ с оглед
получаване на препоръчаната пратка от пощенския оператор.
Пристъпено е
към посещение на адрес, за който е съставен протокол от 14.02.2023 г. във
връзка с връчване на постановеното решение, съгласно който е извършено
посещение на адреса на дружеството и е извършено връчване чрез залепване на
адреса.
Изложеното
налага да се приеме, че жалбата е подадена в законоустановения срок, поради
което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От
фактическа страна се установява, че с разрешително № 31160088 от 14.12.2018г.,
издадено от директора на БД ИБР, на жалбоподателя е предоставено правото да
водовзема от повърхностен воден обект – река Въча чрез изградени съоръжения, с
цел водоснабдяване за аквакултури, отглеждани в обект на водоснабдяване
рибарник, находящ се в имот № 016036 (стар № 016032) в землището на с. Йоаким
Груево, общ. Стамболийски. В последващ времеви момент са извършени проверки на
място от експерти на БД ИБР с цел контрол на изпълнението на условията и
задълженията по издаденото разрешително, за което са съставени констативни
протоколи №№ ПВ1-113 от 22.07.2020г., ПВ1-280 от 21.12.2021г., ПВ1-14 от
24.01.2022г., ПВ3-15 от 22.02.2022г. и ПВ1-92 от 29.04.2022г. Съгласно
констатациите на проверяващите органи, в момента на проверката не е установено
да е реализирано водовземно съоръжение; не е реализирано водоснабдяването на
обекта от река Въча и не са установени дейности по отглеждане на риба.
В
доклад до директора на БД ИБР изх. № РД-11-34 от 20.05.2022г., извършен от
главен експерт в дирекция „Контрол“ при БД ИБР са изброени направените
констатации при проверките на място на обекта, за които са съставени четирите
констативни протоколи. При позоваване на установени нарушения на условията на
издаденото през 2018г. разрешително и неупражняване на права, предоставени с
разрешителното в определения в него срок е направено предложение на основание
разпоредбата на чл. 79а, ал. 1, т. 3 и т. 4 от Закона за водите (ЗВ), във
връзка с т. 8.1, 8.3 и 8.5 от раздел 8 „Отнемане на разрешителното“ от
„Приложението към разрешителното за водовземане от повърхностен воден обект да
бъде отнето издаденото разрешително № 31160088 от 14.12.2018г.
С
писмо с изх. № РР-03-33(6) 2018г. от 16.08.2022г., на основание чл. 26 и чл. 34
от АПК титулярът по разрешителното „Еопа“ ЕООД е уведомен за образуваното
административно производство по чл. 79а, ал. 1, т. 3 и т. 4 от Закона за водите
и е поканен да вземе участие, като се запознае с административната преписка и
изрази становище във връзка с установените основания за отнемането на индивидуалния
административен акт. Уведомлението е връчено по реда на чл. 18а, ал. 9 от АПК и
в указания в уведомлението срок не са депозирани документи и писмени обяснения,
удостоверено с КП от 01.11.2022 г. за посещение на адреса на дружеството и
залепване на уведомление.
От събраните
данни административният орган е приел, че надлежно са констатирани нарушения на
условията на издаденото разрешително, както и неупражняване на права,
предоставени с разрешителното, в определения в него срок. На основание
разпоредбата на чл. 79а, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗВ, във връзка с т. 8.1, 8.3 и
8.4 от раздел 8 „Отнемане на разрешителното“ от „Приложението към
разрешителното за водовземане от повърхностен воден обект, са налице основания
за отнемането му. Първото констатирано нарушение е нереализиране на водовземане
и неизграждане на водовземно съоръжение, надлежно установено с 5бр. констативни
протоколи за извършени проверки на място, с което не са спазени изискванията на
чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ. За така констатираните нарушения, с оспореното
решение на директора на БД ИБР разрешителното е отнето на основание
разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 4 от ЗВ.
Второто нарушение
се състои в неизпълнение на условието на издаденото разрешително „да се монтира
измервателно устройство в срок от два месеца от влизане в сила на
административния акт“. За така констатираното нарушение, с оспореното решение
на директора на БД ИБР разрешителното е отнето и на основание разпоредбата на
чл. 79а, ал. 1, т. 3 от ЗВ.
След
издаване на процесното решение за отнемане на издадено разрешително за
водовземане от повърхностен обект река Въча, от директора на БД ИБР е изпратено
писмо до директорите на дирекции „Управление на водите“ и „Национален
координационен център“ при Министерство на околната среда и водите (МОСВ), в
което се преповтарят констатациите за липса на информация от дружеството „Еопа“
ЕООД за започване на дейност по разрешителното за водовземане. При
неколкократно извършените проверки на място не са установени дейности по
отглеждане на риба (риборазвъждане).При проверките на място е констатиран
извършен изкоп в ПИ № 01636 в землището на с. Йоаким Груево, общ. Стамболийски,
който е пълен с вода и е част от образуваното езеро, но не са установени
нерегламентирани дейности в река Въча.
В хода на
настоящото съдебно производство от страна на жалбоподателя се представиха
допълнително следните писмени доказателства, като приложения към жалбата:
протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и
ниво на строежа от 07.05.2020г. за строеж „Рибарник – Развъдник за риба“ в УПИ №
016032 (стар), съответно ПИ № 016036 по КВС на с. Йоаким Груево, общ.
Стамболийски; решение № 528 от 05.09.2019г. на Министерски съвет за учредяване
на възмездно безсрочно ограничено вещно право – сервитут върху част от поземлен
имот – публична държавна собственост в полза на „Еопа“ ЕООД; разрешение за
строеж № 83 от 24.10.2019г., издадено от главния архитект на община
Стамболийски за изграждане от „Еопа“ ЕООД на обект „Рибарник – Развъдник на
риба“; определение № 2365 от 21.11.2019г., постановено по адм. дело № 3433 от 2019г.
по описа на Административен съд - Пловдив, с което е оставена без разглеждане
жалбата от Сдружение за аграрни и екологични проекти – ГЕО против посоченото
разрешение за строеж; разпореждане № 3172 от 27.02.2020г., постановено по адм.
дело № 1600 от 2020г. на Върховен административен съд, Второ отделение, с което
е оставена без частната жалба на Сдружение за аграрни и екологични проекти –
ГЕО против определение № 2365 от 21.11.2019г., постановено по адм. дело № 3433
от 2019г. по описа на Административен съд – Пловдив; проектно предложение за
изграждане на обект „Рибарник – Развъдник на риба“ в УПИ 016032 Рибовъдство
(имот № 016036 по КВС на с. Йоаким Груево, общ. Стамболийски); писмо изх. №
Ст-3117-00-358 от 09.06.2023г. на началника на РДНСК – Пловдив, отнасящо се до
строеж „Рибарник – Развъдник на риба“ в УПИ 016032 Рибовъдство (имот № 016036
по КВС на с. Йоаким Груево, общ. Стамболийски). От страна на ответника се
представи оригинален пощенски плик за изпращане по пощата на оспорваното
решение на директора на БД ИБР, адресирано до „Еопа“ ЕООД, с отбелязване от
пощенския оператор „непотърсено“ и върнато на изпращача на 18.01.2023г.
При така
установеното от фактическа страна, съдът
в настоящия си състав стига до следните правни изводи:
Съгласно
чл. 168, ал. 1 от АПК, законосъобразността на оспорения административен акт се
преценява на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно: дали актът е издаден
от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са
административно производствените правила и материално-правните разпоредби по
издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.
Оспореното
Решение е издадено от директор на
Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, който е материално и териториално
компетентен орган. Съгласно
чл. 79а, ал. 1, връзка с чл. 52, ал. 1, т. 4 от ЗВ (в приложимата му редакция), разрешителното се
издава от директора на басейновата дирекция - във всички останали случаи на
водовземане и на ползване на водни обекти.
В хода на
административното производство по издаване на обжалваното решение не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване
правото на защита на жалбоподателя.
Съдът не
споделя възраженията на жалбоподателя относно липсата на уведомление за
наличието на основания на чл. 79а, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗВ. Предвид описаното
в изложението на решението по-горе се вижда за какви обстоятелства е образувано
административното производство, както че се касае за неизграден обект рибарник,
въз основа на влязло в сила разрешение за строеж, за който не е реализирано
водоснабдяването на обекта от река Въча. Още повече, че в уведомителното писмо
органът не е длъжен да дава правна квалификация на основанията. Правната
квалификация е необходима при издаването на съответния административен акт. От
друга страна, компетентният орган в случая е директорът на съответната
басейнова дирекция и посочени от други органи правни квалификации не го
обвързват.
Съгласно чл. 79а, ал. 1, т. 3 и т. 4 от Закона
за водите органът може да постанови отнемане на разрешителното за водовземане
или ползване на водния обект при наличието на поне едно от следните условия, в
случая: т. 3 нарушаване условията на разрешителното и т. 4 неупражняване на
права, предоставени с разрешителното, в определения в него срок.
Няма спор по
делото, че разрешителното за водовземане е влязло в сила след 01.01.2019г.,
поради което именно след тази дата е започнал да тече срокът по т. 4.1 от
приложението, в който дружеството е било длъжно да монтира изискващия се
водомер. В случая, по делото се установява и че разрешението за водовземане е
издадено, без да има въобще изградена инфраструктура, на която да се монтира
изискуемият водомер. От събраните по делото доказателства не се установява
дружеството да е изпълнило това си задължение дори и към настоящия момент. За да се приеме, че е налице
„водовземане“, необходимо е дейността да е пряко свързана с отнемането на води
от водни обекти, а не да е свързана само със строителството на необходимите за
това сгради, съоръжения и техническа инфраструктура. Поради тази причина представените
от жалбоподателя доказателства, в т.ч. писмо на РДНСК – Пловдив относно
наличната документация за процедиране към момента на постановяване на спорното
решение са ирелевантни за правния спор.
По отношение
възражението, че съоръжението не е изградено поради обжалване по съдебен ред на
издаденото разрешение за строеж, следва да бъде посочено следното: съгласно
данните в представените по делото доказателства, разрешението за строеж на
обект рибарник е издадено на 24.10.2019г. и е влязло в сила на 27.02.2020г.
/вл. в сила определение № 2365 от 21.11.2019 г. по адм.д.№ 3433/ 2019 г. на
ПАС, разпореждане № 3172 от 27.02.2020 г. по адм.д. № 1600/ 2020 г. на ВАС – л.13, л.14 по делото/ , т.е. не е
налице значително забавяне във времето между издаването на разрешението за
строеж и влизането му в сила. След влизане в сила на разрешението за строеж е
издаден протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна
линия и ниво на строежа на 07.05.2020г., което е единственото представено
доказателство за евентуално започване на СМР по изграждане на обекта, предмет
на влязлото в сила разрешение за строеж. При извършените четири проверки на
място, документирани с констативни протоколи, е установено, че на място в
недвижимия имот е изпълнен единствено изкоп, необезопасен, с неустановена
дълбочина, пълен с вода. При точката на водовземане от река Въча не е
реализирано водоснабдяването на обекта, съгласно разрешителното. Проверките са
извършени в различни времеви моменти – през месец юли 2020г., месец декември
2021г. и месец януари, февруари и април 2022г., т.е. след изминаване на
значителен времеви период след влизането в сила на разрешението за строеж.
Наличието на извършен изкоп е констатирано най-напред през месец декември
2021г., като не са констатирани и документирани други строителни дейности,
свързани с реализацията на обекта предмет на разрешението за строеж. В тази
връзка, в жалбата не се излагат конкретни твърдения на какво се дължи
забавянето във времето на извършване на СМР по изпълнението на обекта, не се
ангажират и конкретни доказателства за това.
В този
смисъл съдът намира, че по делото са налице достатъчно данни, че дружеството е
бездействало и не е осъществило правото си на водовземане от повърхностен воден
обект за един достатъчно дълъг период от време. Правилно административният
орган е приел, съгласно чл. 79а, ал. 1, т. 4 от ЗВ и на основание т. 8.1, т.
8.3 и т. 8.4 от приложението към разрешителното, че дружеството не е упражнило
свои права, предоставени с разрешителното. За да упражни предоставеното му
право на водовземане в обекта на водоснабдяване, дружеството е следвало да
притежава изграден водопровод и обект за водоснабдяване, както и да постави изискуемите
водомери за измерване, съгласно изискването на т. 4.1 от приложението. В тази
връзка, представеното по делото като доказателство писмо на началника на РДНСК
– Пловдив относно етапът на изпълнение на строителството не променя изводите на
административния орган, доколкото се касае за документ, издаден във времеви
период, следващ периода на издаване на оспорвания ИАА и документиращ
констатирани обстоятелства след издаването му. В писмото се потвърждават
констатациите за извършване на изкоп в поземления имот, но и се съдържат
констатации за неизпълнение на съоръжения, свързани с водоснабдяването на
обекта и за предстоящото им изграждане в бъдещ момент, след издаването на
писмото.
Съдът намира
за неоснователно и твърдението в жалбата, че действителната причина за отнемане
на разрешителното за водовземане е констатирано замърсяване на водите на река
Въча, съгласно непредставен по делото констативен протокол. В случая не се
посочват индивидуализиращи данни за посочения протокол и за времето на
извършване на проверката, за да се приеме за достоверно твърдението, че
протоколът е укрит. В същото време нито в процесния административен акт, нито в
протоколите, на които се позовава административния орган, се сочи допуснато
замърсяване от страна на жалбоподателя. Действително, по делото се намира писмо
на БДИБР по запитване на МОСВ относно обстоятелства и в същите действително се
сочи за установено на замърсяване на 24.01.2022г. при извършена проверка, но
тази информация се съдържа в отговора до МОСВ и по никой начин въпросното писмо
нито е цитирано в административния акт, нито органът се е позовал на него, за
да послужи като основание за издаване административния акт. Извършените проверки
сочат като основание нереализирано водоснабдяване на обекта и неустановени
дейности по отглеждане на риба, а не че е налице евентуално замърсяване на река
Въча. Поради това съдът прие за недопустимо искането от жалбоподателя събирането
на доказателства, тъй като се измества правният спор към нови фактически
установявания, които не са посочени в акта и не са мотиви за неговото издаване.
Поради
всичко изложено, съдът намира крайния извод на ответния орган за отнемане на разрешителното
за водовземане на дружеството за правилен и законосъобразен. Издаденият
административен акт следва да бъде оставен в сила, а жалбата като неоснователна
следва да бъде отхвърлена.
От
страните се претендират разноски, които предвид изхода от спора следва да се
присъдят на ответника такива за осъществената
юрисконсултска защита, в размер на 100 лв.
Мотивиран
от гореизложеното, Административен съд - Пловдив, XIV състав,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „ЕОПА“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Иван
Вазов“ № 8, представлявано от управителя О.П.Д., чрез адв. Х.,***, против решение
№ РР-4871 от 21.12.2022г., издадено от директора на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“ /БДИБР/, с което е отнето разрешително за ползване на
повърхностен воден обект река Въча № 31160088 от 14.12.2018г., изменено с
решение № РР-4572 от 08.06.2022г. за поправка на очевидна фактическа грешка.
ОСЪЖДА „ЕОПА“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Иван Вазов“ № 8,
представлявано от управителя О.П.Д. да
заплати Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БДИБР/ сумата от 100
/сто/ лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок
от съобщаването за неговото изготвяне с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :