№ 88
гр. Разград, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Емил Д. Стоев
Членове:Теодора М. Нейчева
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
в присъствието на прокурора С. С. О.
като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20253300600186 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С Присъда №22 от 15.04.2025г. по нохд № 12/2025г. РС-Разград е признал
подсъдимия И. П. И., за виновен за това, че на 27.12.2024г. в гр. Разград управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4 Авант“ с рег.№ *** с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,745 на хиляда,
установено по надлежния ред - престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, поради което на
основание чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една
година и два месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК същото е отложено за
изтърпяване за изпитателен срок от три години, както и наказание глоба в размер на 500
лева. На основание чл. 343г, вр. с чл. 343б, ал. 1 от НК е наложено наказание лишаване от
право да управлява МПС за срок от една година и четири месеца. На основание чл. 343б, ал.
5 от НК е отнет в полза на държавата лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4 Авант“ с рег.
№ ***, собственост на подсъдимия И. П. И., който автомобил е послужил за извършване на
престъплението. Подсъдимият е осъден да заплати и направените на досъдебното и съдебно
производство разноски.
Против присъдата е постъпила въззивна жалба от адв. И. Д. Д., защитник на
подсъдимия И. П. И.. Счита присъдата за неправилна, тъй като е допуснато съществено
нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, като визира нарушение на
чл.13, чл.15, чл.55, чл.107 ал.2 и ал.5 от НПК. Сочи, че не е било уважено направеното
1
доказателствено искане за изискване на записите от ОД на МВР Разград с оглед твърденията
на подсъдимия, че е употребил алкохол в периода след даване на проба с техническо
средство „дрегер“ и преди даване на кръвна проба в МБАЛ-Разград, когато е престоявал
предимно в автомобила си и полицейските служители не са имали видимост към него.
Неправилно било прието писмено доказателство-лист за преглед на пациент от 27.12.2024г.,
тъй като същият бил съставен на основание чл.20 ал.3 от отменената Наредба №49 от
18.10.2010г. на Министъра на здравеопазването, а не по Наредба №1/19.07.2017г. относно
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта. Както, че съдът отказал да
допусне почеркова експертиза, която да изследва оригинала на приетия лист за преглед на
пациент и протокол за медицинско изследване от 27.12.2024г. във връзка с това дали текста е
изписан и подписа е положен от д-р Х. Х.. Изразява съмнения, че е направено подписване по
повод на настоящото съдебно производство както, че протокол от 27.12.2024г. е документ с
невярно съдържание, като излага съображения за това, че двата документа сочат за взета
кръвна проба от различни лица - д-р Х. и мед. сестра О.а. Изразява съмнение и във верността
на приложената Декларация за съгласие, в която е посочен час на разпечатването и 6:59 часа,
а в лист за преглед на пациент е посочено, че е постъпил в 6:59 часа и е напуснал в 7:09
часа, като според защитата е невъзможно за 1 минута от постъпването му да организират
изготвянето на тези документи, извършването на дезинфекция съгласно изискванията на
Наредба №1/2017г. и вземането на кръвна проба и това да е станало в 7 часа. Твърди се, че
подсъдимият е признат за виновен в извършено престъпление при положение, че
съдържанието на алкохол в кръвта му не е установено по надлежния ред, тъй като
процедурата на Наредба №1/2017г. е съществено нарушена. А именно нарушение на чл.6
ал.6 т.2 от Наредбата относно срока за явяване в медицинско заведение. Друго съществено
нарушение е, че не може да се установи в колко часа е взета кръвната проба на И., което е
нарушение на чл.13 от същата наредба, както това, че изобщо липсва съставен журнал на
лечебното заведение, съгласно изискванията на тази разпоредба. Като приложеният лист за
преглед на пациент не следва да се обсъжда, тъй като е дописан от трето лице, след
съставяне на документа. Което води до необоснованост на съдебно-медицинската
експертиза, въз основа на която е формулирано обвинението, че е управлявал МПС с 1,745
промила концентрация на алкохол в кръвта. Също така се сочи за нарушение на чл.22 ал.2
от Наредбата, тъй като според химическата експертиза кръвната проба на И. е изследвана
еднократно. Отделно сочи и за нарушение на чл.18 от Наредбата, тъй като не е спазено
изискването за съхранение на пробите кръв при температура от +4 до +8 градуса, тъй като
счита, че хладилната чанта в полицейския автомобил, където е била кръвната проба е
следвало да бъде заредена с нови батерии или най-малкото е включена към електрическото
захранване на автомобила, за да се поддържа съответната температура както това, че в
същата е следвало да има термометър, но такъв е нямало. Предлага присъдата да бъде
отменена, като подсъдимият бъде оправдан по обвинението, за което е предаден на съд.
Препис от жалбата е връчена на РРП, като не са били депозирани възражения.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, жалбата се подържа от защитника на
2
подсъдимия – адвокат Д. на същите основания изложени в първоначалната и допълнение
към нея.
Адвокат Д. излага съображения за това, че в мотивите си РС е посочил, че
максималния срок за явяване е 120 минута съгласно чл.6 ал.6 т.2 от Наредбата, а в случая
тази разпоредба е неприложима, тъй като проверката се е осъществила на територията на
града. Сочи, че не е установен часът, в който кръвната проба е взета и кой точно го е
направил. Съгласно чл.13 от Наредбата часът на пробата следва да намери отражение в
журнала, а такъв изобщо не е бил съставен, което е изключително сериозно нарушение.
Единственото друго място, където този час може да намери отражение е в протокола за
медицинско изследване, където час не е вписан. Поради което не е доказана точната
концентрация на алкохол в кръвта на И. И., което е най- съществени въпрос, тъй като според
концентрацията се определя дали деянието е съставомерно по смисъла на НК, или е
административно нарушение. Както, че с журнала се доказва съгласието на лицето да даде
кръвна проба. Възразява за това, че химическото изследване е извършено в нарушение на
Наредбата, според която то трябва да е двукратно. Счита, че присъдата следва да бъде
отменена, а подсъдимият бъде признат за невиновен.
Подсъдимият И. П. И. поддържа казаното от защитника си.
Представителят на ОП-Разград изразява становище за неоснователност на жалбата.
Сочи, че първият съд е подробно е изяснил всички факти, обстоятелства, възражения на
защитата за часа, подписите. Както и това, че в настоящото заседание допълнително със
свидетелски показания се установява как и кога е взета пробата, като счита, че не са
допуснати нарушения на Наредбата при вземане на кръв от И. И., както и на времето за
даване на кръвна проба. Пледира за потвърждаване на присъдата.
Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, с оглед характера на
предстоящата въззивна проверка, съобразно обхвата й по чл. 314 от НПК, обсъди въпросите
по чл. 327 НПК и установи: Жалбата е подадена против подлежащ на въззивна проверка
съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице, което е оправомощено съгласно чл. 318, ал.6
НПК. Въззивният състав намира, че районният съд е събрал необходимите за изясняване на
истината доказателства и не е допуснал ограничения на правата на страните.
Първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения и логически
несъответствия и при анализа на събраните по делото доказателства. От събраните по
делото такива се установява следната фактическа обстановка:
Подсъдимият И. И. живеел в гр. Разград. Той бил правоспособен водач на МПС -
притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ с №
*********, издадено от ОД на МВР Разград на 14.11.2019г. и валидно до 14.11.2029г.
Вечерта на 26/27.12.2024г. подсъдимият употребил алкохол – бира и вино. Рано сутринта на
27.12.2024г. – около 05,35ч. управлявал автомобила си „Ауди“ модел “А4 Авант“ с peг. №***
по бул. „Априлско въстание“ в гр. Разград. Там бил спрян за проверка от полицейски
служители - свидетелите Т.Т. и Л.Г. - двамата като дежурни служители на ОДМВР-Разград
извършвали рутинни проверки за употреба на алкохол от водачи на МПС. Те извършили
3
проверка на подс. И. като проверили документите му и установили неговата самоличност. В
автомобила заедно с подсъдимия пътувала свидетелката А.Н. - на дясната седалка до водача.
Полицейските служители преценили, че следва да изпробват подсъдимия за употреба на
алкохол, тъй като имал мирис на алкохол. Така на 27.12.2024г. в 05.38ч. подс. И. И. бил
изпробван от служителите с техническо средство „Алкотест дрегер 7510“ с фабр. № ARPM-
0423 за наличие на алкохол. Скалата на техническото средство отчела, че подс. И. бил с 1,44
промила алкохол в издишания въздух. Подсъдимият не се съгласил с този резултат и заявил
пред полицейските служители, че предната вечер бил употребил алкохол – бира и вино, но
според него не било възможно това да доведе до този отчетен резултат. Свидетелят Т.Т.
издал на подс. И. талон за медицинско изследване /л.38 от ДП/ и подсъдимият заявил, че ще
даде кръвна проба. Полицейските служители се обадили на дежурния, който да изпрати
разследващ полицай на място за оглед на автомобила, който бил репатриран до място,
където се съхраняват. Докато св. Т. изготвял документите подсъдимият бил седнал в
автомобила си, който бил спрян пред техния автомобил, от който имало видимост към него.
По това време св. Г. бил отвън и наблюдавал подсъдимия. След това последният бил отведен
от полицейските служители в спешен център при МБАЛ „Св. И. Рилски“-гр. Разград, където
бил прегледан, също така дал кръв за химичен анализ. Св.Х. – лекар в Спешно отделение
към МБАЛ-Разград попълнил Протокол за медицинско изследване, като в негово присъствие
медицинската сестра взела кръвна проба от подсъдимия. Попълнил също така и лист за
преглед на пациент в КДБ/СО, в който сестрата отразила часът на вземане на кръвната проба
– 7 часа. След вземането на кръвната проба с приемо - предавателен протокол била
предадена в 7:10 часа на св. Т., който в хладилна чанта я отнесъл при дежурния в ОД на МВР
за съхранение в хладилник.
Назначената съдебно-химическа експертиза установила, че в представената за
изследване проба от кръв от подсъдимия се констатира наличие на етилов алкохол с
концентрация 1,54 промила.
На досъдебното производство била назначена съдебно-медицинска експертиза от
заключението на която се установява, че на 27.12.2024г. в 05.38ч. концентрацията на алкохол
в кръвта на подсъдимия е била 1,745 на хиляда.
В обясненията си дадени пред първия съд, подсъдимият заявява, че не е спал седем
часа, чувствал се недоспал и така е тръгнал за работа. Около час стоял в колата като пишели
протокола, имал малко ракия, притеснил се и пил. Не мислел да дава кръвна проба. Изразява
съжаление.
Във въззивното производство е разпитан като свидетел Х. Х. - лекар в Спешно
отделение в МБАЛ Разград, който процесния ден попълнил лист за преглед на пациент и
протокола, по отношение на подсъдимия, а медицинската сестра взела кръвна проба от
подсъдимия.
Въззивният съд намира, че описаната по-горе фактическа обстановка се установява
въз основа на събраните и проверени гласни доказателства - показанията на свидетелите Т.
4
И. Т., Л. М. Г., А. Р., Н., Х. Х., частично от обясненията на подсъдимия, писмените
доказателствени материали по досъдебното и съдебно производства, заключението на
вещото лице по назначената в хода на досъдебното производство съдебно – медицинска
експертиза. Тези доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност намира за
достоверни, безпротиворечиви и следва да се кредитират изцяло.
Заключението по посочената експертиза е обективно, компетентно, почиващо на
приложения доказателствен материал. В с.з. вещото лице обяснява, че е изчислила
количеството алкохол по т.нар. формула на Уидмарк, утвърдена в съдебно-медицинската
практика за наличието на алкохол към момента на деянието. Газ- хроматографският метод
установява концентрацията у изследвания човек към момента на убождането. Пояснява, че с
оглед възрастта индивидуалната поносимост и метаболизма и други здравословни проблеми,
има някои разлики за съответния човек, но това не се отразява на концентрацията установена
при кръвната проба.
Възражението на защитата относно допуснато процесуално нарушение от първия съд,
изразяващо се в несъбиране на поисканите доказателства – запис от боди камерите на
полицейските служител настоящият състав е намирил за неоснователно. За тези
обстоятелства – дали подсъдимият е употребил след проверката с техническо средство
алкохол, са били събрани от първоинстанционния съд гласни доказателства, в частност чрез
показанията на свидетелите Т. и Г., които са наблюдавали действията на подсъдимия след
момента на пробата с техническо средство, до отвеждането му в ЦСМП. Техните показания
както относно местоположението на автомобила на подсъдимия и полицейския автомобил
се потвърждават и от показанията на св. Н., която е пътувала с подсъдимия и присъствала в
началото на извършената проверка. Настоящият състав се съгласява и със становището на
първия съд, че тезата на подсъдимия за това, че употребил алкохол в автомобила си
противоречи на нормалната логика – същият е оспорил пробата от дрегера и точно за това е
заявил, че ще даде кръвна проба, като знаейки това твърди, че бил употребил още алкохол.
Следва да се подчертае, че не всеки отказ да бъдат удовлетворени исканията за попълване на
делото с доказателства съставлява съществено нарушение на процесуалните правила,
ограничаващо процесуалните права на страните. Такова ще е налице само ако отказът е
неоснователен и вследствие на това не са били изяснени съществени обстоятелства,
включени в предмета на доказване. Когато фактите, за които се отнася доказателственото
искане, са били установени посредством други доказателствени средства не може да се
поддържа, че правата на съответната страна са били накърнени. А в случая обяснението на
подсъдимия, че е употребил алкохол след проверката с техническо средство, остават
изолирани и следва да се приемат като негова защитна теза.
Показанията на свидетелите Т. и Г. са ясни, детайлни, категорични, взаимно
допълващи подкрепени и от писмените доказателства относно съставомерните факти и
обстоятелства. В качеството си на полицейски служители, потвърждават обстоятелствата,
при които е била извършена проверката, последователността в действията им, поведението
на подсъдимия и заявеното от него във връзка с управлението на автомобила, отвеждането
5
до медицинското заведение и вземането на кръвна проба за изследване. Липсват основания
показанията им да не бъдат кредитирани, а и в служебното им качество същите се явяват
незаинтересовани от изхода на делото, защото по делото не са събрани (а и посочени) данни
за някакви предходни отношения с подсъдимия, които да предизвикат съмнения в
обективността им. От показанията им безспорно се установява управлението от подсъдимия
на МПС-то, спиране от служители на МВР, установяване на самоличността му, тестване с
техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 за употреба на алкохол и показанията на
пробата. Също така отвеждането на подсъдимия в МБАЛ Разград за преглед, където и пред
медицинското лице – св. Х., който съставил Протокол по реда на чл.14 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози, присъствалата медицинска сестра е взела кръвна проба за изследване от
подсъдимия. Последният не оспорва, че е управлявал автомобила по същото време и на
същото място както това, че предната вечер е употребил алкохол - бира и вино.
Подсъдимият не оспорва извършването на проверката и показанията на техническото
средство. Заявеното от него, че след извършената проверка - в автомобила е употребил
алкохол, не се споделя от съда. Това се опровергава категорично от показанията на
свидетелите – полицейски служители дадени в съдебното производство, показанията на св.
Х. изготвил протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
концентрация на алкохол в кръвта/Приложение към чл.14 ал.2 от Наредбата/, в който вписал,
заявеното от подс. И. - че е употребил алкохол: бира, вино 1л. на 16.12.2024г. в 23 часа/л.35/.
Поради което обясненията на подсъдимия в този смисъл съдът намира за недостоверни, като
израз на защита му позиция.
Настоящият съдебен състав възприема наведените от районния съд съображения, с
които се отхвърлят изложените от защитата на подсъдимия доводи за допуснати нарушения
на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози/наричана за краткост Наредбата/, в която подробно
е разписан надлежния ред за установяване употребата на алкохол който според съда е спазен.
В настоящия казус са приложими разпоредбите на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1,
съгласно който при извършване на проверка на място от контролните органи употребата на
алкохол се установява с техническо средство, какъвто е употребеният Алкотест Дрегер с
фабричен идентиф. № АRPM 0423. Апаратът "Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен идентиф.
№ АRPM 0423, с който е била извършена пробата на подсъдимия е диагностиран и изправен
и това се установява от представеното писмено доказателство за техническата годност на
апарата/л.49 от ДП/. С оглед установената концентрация на алкохол 1,2 на хиляда, а именно
1,44 на хиляда и предвид първоначално заявеното съгласие с показанията на техническото
средство на основание чл. 6, ал. 1 от Наредба № 1/2017 г. е попълнен Талон за медицинско
изследване № 0145263 от 27.12.2024г., а предвид заявеното несъгласие с показанията и
предвид обстоятелството, че е била установена концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда,
на основание чл. 7, ал. 1 от подсъдимият е бил придружен до ЦСМП Разград, където му
били взети описаните по-горе кръвни проби. Кръвните проби са взети в медицинско
6
заведение по смисъла на чл. 11 от Наредба № 1/2017 г. – ЦСМП при МБАЛ Разград от
оправомощено медицинско лице по чл. 12, ал. 1 от Наредба № 1/2017 г. При това бил
съставен по реда на чл.14 ал.2 от Наредбата протокол 27.12.2024 г., а кръвните проби били
изпратени по надлежния ред, в научно техническата лаборатория при ОД на МВР Разград,
съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/2017 г., в рамките на предвидения срок по чл. 19,
ал. 2 от Наредба № 1/2017 г. При осъществяването на химическото изследване са съобразени
изискванията на чл. 22 до чл. 26 от Наредба № 1/2017 г., при което са били извършени
изследвания, от лице с висше образование и професионална квалификация "химик".
Експертното заключение съдържа посочените в чл. 24, ал. 2 от Наредба № 1/2017 г.
реквизити.
Въз основа на правилно изяснената фактическа обстановка съдът е извел единствено
възможния извод, че подс. И. И. на 27.12.2024 г. в гр.Разград е управлявал моторно превозно
средство, лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4 Авант“ с рег.№ ***, с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,745 на хиляда, установено по надлежния
ред, като е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъпление по чл.
343б, ал. 1 НК. Установяването концентрациято на алкохол в кръвта е извършено на база на
заключението на съдебно-медицинската експертиза. От обективна страна, на посочените
време и място подсъдимият е извършвал активни действия с механизмите и приборите на
МПС, тези действия са били свързани с опасност от настъпване на съставомерни последици,
предвид което и съобразно разясненията, дадени в ППВС 1/1983 г., същият е управлявал
моторното превозно средство. В процесния случай с техническо средство „Алкотест Дрегер
7510“, (безспорно одобрен тип средство за измерване съгласно чл.766 от Наредбата - Р-е
№16/15.05.19г. по н.д. № 1204/2018г. III н.о. ВКС) е установено, че подсъдимият е
управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, поради
несъгласието с показанието, същият е дал кръвна проба за изследване, при което е
установено количество алкохол - 1,745 на хиляда към момента на деянието, според
медицинската експертиза. Подсъдимият първоначално е бил изпробван за наличие на
алкохол с техническо средство, като пробата не е била нито некачествена, нито невалидна
според §1 т.2 и т.3 от Наредбата. Не се е съгласил с отчетеното, поради което и по неговото
желание е дал кръвна проба за изследване, при което е спазен реда предвиден в Наредба №1
от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техните аналози – проведено медицинско изследване по реда на
чл.14 ал.1 от медицински специалист по чл.12 ал.1, при което е съставен протокол
съобразно ал.2 на чл.14 както вече бе посочено. Взети са проби за химическо изследване
съгласно чл. 15, пробите са били предадени в компетентната лаборатория съгласно чл.19 ал.1
б.“в“ Така и според чл.2, е изследвана една от представените проби, по метода упоменат в
чл.22 от Наредбата.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл -
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните му последици. Подсъдимият е имал ясната представа,
че управлява МПС след като е употребил алкохол и това е така независимо от изминалите
няколко часа след употребата му. Като правоспособен водач на МПС подсъдимият е имал
познанието, че с това си поведение накърнява обществените отношения, регулиращи
безопасното придвижване на гражданите по пътната мрежа, отворена за обществено
ползване. За да е осъществено престъплението от субективна страна е достатъчно
подсъдимият да е съзнавал, че е употребил алкохол, преди да осъществи действия по
управление на автомобила, което обстоятелство не се отрича от него. Което е и основание да
се приеме, че той е следвало да съзнава, че евентуалното управление на автомобил, би било
съставомерно.
По наказанието:
7
За престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК се предвижда наказание лишаване от
свобода от една до три години, като първоинстанционният съд е наложил на подсъдимия
наказание лишаване от свобода за срок от една година и два месеца, изтърпяването на което
на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години. Наказанието е
определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства - чистото съдебно минало на
подсъдимия, липсата на други противообществени прояви. Като отегчаващо вината
обстоятелство е приел високата обществена опасност на деянието, зачестилите случаи на
този вид деяния. Правилно е приложена нормата на чл.66 ал.1 НК, тъй като са налице
предпоставките за това. Наложено кумулативното наказание глоба, което е определено от
първия съд в размер на 500лв., над минималния размер и съобразно материалното
положение на подсъдимия е съответно на деянието. На основание чл.343г НК подсъдимият
е лишен от право да управлява МПС за срок от една година и четири месеца. Съобразно
нормата на чл.343 б ал.5 НК лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4 Авант“ с рег.№ *** е
отнет в полза на държавата. Наказанията в така определените размери, са
индивидуализирани в рамките на закона, предвидени за престъплението, като е преценена
относителната тежест на всички обстоятелства по чл. 54 НК. Освен това и при липсата на
съответен протест съдът намира, че следва да се съобрази с принципа за неутежняване
положението на подсъдимия, при което налагането на по-тежко наказание от първоначално
определеното, е недопустимо.
С оглед факта, че подсъдимият е признат за виновен, правилно в тежест на същият са
възложени и разноските по делото.
По останалите възражения в жалбата:
За неправилно прието писмено доказателство - лист за преглед на пациент от
27.12.2024г., тъй като според защитата същият бил съставен на основание чл.20 ал.3 от
отменената Наредба №49 от 18.10.2010г. на Министъра на здравеопазването, а не по
Наредба №1/19.07.2017г. относно реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта.
Независимо от това, че такъв документ не е конкретно изискуем в Наредбата, то същият
удостоверява факти относими към предмета на доказване, а именно прегледа на подсъдимия
в спешния център процесния ден и часът, при което е отразено обективното му здравословно
състояние, извън обстоятелствата по чл.14 ал.1 от Наредбата. Според настоящия състав не е
нарушение отразяването на действието – вземане на кръвна проба за изследване, да е бъде
посочено освен в протокола по чл.14 ал.2 от Наредбата/което в случая е сторено видно от
л.37 от ДП/ и в друг медицински документ, както е в случая. От показанията на св. Х. се
установява, че ръкописният текст „взета кръв за АП в 7:00 часа от м.с. О.а“ в приложение
лист за преглед на пациент в КДБ/СО е попълнен от медицинската сестра. Поради което е
неоснователно възражението, че ръкописния текст е добавен много след съставяне на
документа и е по повод на настоящото производство. А относно възражението, че според
протокола кръвната проба е взета от д-р Х., то в същия е посочено, че „от лицето И. П. И. са
взети две кръвни проби“, което не означава непременно, че именно д-р Х. е взел тези проби.
Освен това както е посочил и първоинстанционния съд, по силата на чл.12 ал.2 от Наредбата
лицето, което извършва медицинското изследване и лицето което взема пробата за
изследване, може да са различни лица, както явно е в случая.
Не е налице соченото нарушение на чл.6 ал.6 т.2 от Наредбата, съгласно който срокът
от 45 минути за явяване за населените места, след издаване на талона за изследване, не е бил
спазен. Талонът е връчен на подсъдимия в 06,45 часа на 27.12.2024г., същият е подписал
8
декларация за съгласие/л.39 нохд №12/2025г./ издадена от МБАЛ Разград, разпечатана в 6,59
часа на 27.12.2024г., т.е. се е явил в болничното заведение в указания срок, който тече от
връчването на талона, както изрично е посочено в него/л.38 от ДП/. Освен това намира за
необходимо да отбележи, че неспазването на този срок при положение, че подсъдимият е
просрочил времето за явяване в медицинското заведение би могло да се отчита в негова
полза, тъй като фактически изминава повече време до момента на даването на кръвна проба
за изследване. А и в случая е от значение резултата от химическото изследване, съответно
заключението на медицинската експертиза, по отношение на концентрацията на алкохол в
кръвта към момента на деянието.
Възражението, че не става ясен часът в който е взета кръвна проба от подсъдимия
поради това, че такъв час не е отразен в протокола изготвен от св.Х., е неоснователно. В
приложения лист за преглед на пациент както бе посочено е отразен този час – 7.00 часа, а от
приемо-предавателен протокол/л.39 от ДП/ е видно, че взетата кръвна проба от подсъдимия
е предадена на св. Т. в 7:10 часа на 27.12.2024г. При попълването на протокола за
медицинско изследване/л.35 от ДП/ св. Х. е посочил, че предварителната констатация на
алкохол е извършена на 27.12.2024г. в 05,38 часа. Което хронологично потвърждава
отразените часове – 05:38 часа за извършената проба с техническо средство отразена в
талона за медицинско изследване, присъствието на подсъдимия в медицинското заведение
към 6,59 часа, тъй като към този момент е била разпечатана декларация/л.30 от нохд
№12/2025г./ подписана от него, посочения час за вземане на кръвната проба – 7:00 часа,
часът на напускане – 7:09 отразени в лист за преглед на пациент в КДБ/СО, предаването на
кръвната проба в 7:10 часа на полицейският служител, който я отнесъл в ОД на МВР
Разград.
Във връзка с възражението, че липсва съставен журнал в лечебното заведение, за да
се установи кога е дадена кръвната проба - действително съгласно чл.13 от Наредбата при
явяване на лицето за медицинско изследване в амбулаторния журнал на лечебното заведение
се вписват датата и часът на явяване, номерът и датата на издаване на талона за изследване и
контролният орган, който го е издал, часът на вземане на пробите. В случая по делото не са
събрани доказателства за попълване на тези данни в амбулаторен журнал на болничното
заведение, тъй като такъв не е представен, независимо от показанията на св. Х., че е бил
изготвен. За посочените обаче подлежащи на вписване обстоятелства, по делото са налични
писмени доказателства посочените по-горе документи, както и показанията на св. Х.. Дори
да се приеме, че изискването на чл.13 от Наредбата не е спазено, това не опорочават
процедурата, тъй като не остава съмнение относно това, чия кръвна проба е изследвана, като
се има предвид и посоченото в протокола за химическо изследване - че е изследвало анализ
на кръвна проба в епруветка, с надписани три имена и ЕГН на изследваното лице -
подсъдимият И. П. И..
Възражението на защитата за нарушение на чл.22 ал.2 от Наредбата, според което в
химическата експертиза кръвната проба е изследвана еднократно, е произволно. Видно от
протокола за химическо изследване, то в същия не е посочено, че пробата е била изследвана
9
еднократно, а това, че е извършен анализ на 1 бр. проба, тъй като са взети две проби според
медицинския протокол, което е според изискванията на чл.15 ал.2 от Наредбата. В
конкретния случай няма никакви индиции и съмнения за това, че изследването не е
направено по начина, описан в разпоредбата на Наредбата и за това, че отразената стойност
в протокола за химическо изследване на концентрация е категорично и несъмнено
установена. Оспорването на този факт от страна на подсъдимия е било възможно да се
направи чрез искане за повторно извършване на химически анализ по реда и в сроковете,
предвидени в разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Наредба № 1/19.07.2017 г., но това явно не е
сторено от него.
Така и по отношение за соченото нарушаване на чл.18 от същия нормативен акт - не
спазване на изискването за съхранение на пробите кръв при температура от +4 до +8
градуса, тъй като защитата счита, че хладилната чанта в полицейския автомобил, където е
била кръвната проба е следвало да бъде заредена с нови батерии или най-малкото за е
включена към електрическото захранване на автомобила, за да се поддържа съответната
температура. Според §1 т.6 от Наредбата "Хладилни чанти" са чанти, с които се
транспортират пробите кръв и урина, които поддържат температура не по-висока от 15°С
през времето на транспортиране. В случая няма данни температурата да е била по-висока от
указаната, а следва да се има предвид и климатичното време процесния ден – 27.12.2024г.,
който е през зимния период. Видно от протокола за химическо изследване обекти на
експертизата са “два броя вакуумни епруветки, донесени в хладилна чанта, с написани три
имена и ЕГН на изследваното лице, дата и час на вземане на кръвната проба. Те отговарят на
изискванията на Наредба №1/19.07.2017г.“ При такива данни за съда не съществува
основание да се усъмни в годността на пробата. А и по принцип в Наредбата няма изрична
забрана да се анализират проби съхранявани по неправилен начин. Нарушенията на същата
нямат абсолютно значение, като във всеки конкретен случай следва да бъдат преценявани от
гледна точка на тяхната същественост - обективното им отражение върху качествения и
количествения състав на кръвната проба и нейния произход/Р-е №376/27.11.2013г. н.д.
№1372/2012г. II н.о. ВКС/
За пълнота на изложеното по повод на възраженията на защитата е нужно да се
посочи, че в редица свои решения ВКС нееднократно е имал повод да отбележи, че
нарушаването на процедурата по Наредба №1/19.07.2017г., няма абсолютен характер и
последици и не води еднозначно да отпадане на съставомерността на деянието и
респективно до отпадане на наказателната отговорност. Деянието може да бъде прието за
несъставомерно, само ако нарушението на процедурата е с такъв характер, че да доведе до
невъзможност безсъмнено да се установи, че при управлението на МПС концентрацията на
алкохол в кръвта на водача е превишавала определените в закона стойности/Решение
№255/10.07.2023г. н.д. №513/2023г. III н.о. ВКС/.
При извършената цялостна служебна проверка на обжалваната присъда настоящата
инстанция не установи допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нито
нарушения на материалния закон, обосноваващи наличие на основания за нейната отмяна
10
или изменение, поради което въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 338 от НПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №22 от 15.04.2025г. по нохд № 12/2025г. на РС - Разград.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11