Решение по дело №135/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба от „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД, ЕИК *********, с управител и представляващ М.Р.Д., чрез адв. М.Т. на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с искане да бъде осъдена Национална агенция за приходите да заплати на „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща претърпени от дружеството вреди, изразяващи се в сторени от дружеството разноски за адвокатска защита в административното производство по реда на чл.41, ал.1 от ДОПК при оспорване на Протокол сер.АА № 0000763/13.08.2021 г., като жалбата е оставена без уважение с Решение № 199/27.08.2021 г. на директора на ТД на НАП - Варна, което е отменено с Определение № 2344/20.09.2021 г. по адм. дело № 2091/2021 г. на Адм. съд – Варна, както и сумата от 72,64 лева, представляваща лихва за забава считано от 13.08.2021 г. до датата на предявяване на настоящата искова молба, както и законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното приключване на делото.

Изложеното е, че в резултат на отменен административен акт при обжалването му по административен ред, което е задължително преди съдебното такова е сторено възнаграждение за адвокат в размер на 500 лева, което следва да се приеме за вреда, която да се обезщети по реда на ЗОДОВ съгласно решение по тълк. дело №2/2016 г. на ВАС. Относно претендираните лихва намира, че съгласно т.4 от ТР № 3/22.04.2005 г по тълк. дело №3/2004 г. незаконните действия по обезпечаване на доказателства са преустановени от административния орган на 13.08.2021 г., когато е съставен отменения протокол № 0000763/13.08.2021 г., поради което началния момент на забавата и делимостта на законната лихва е 13.08.2021 г. Претендира присъждане на сторените разноски в настоящото производство. В съдебно заседание, чрез преупълномощен адв. П.Т.исковата молба и искането за разноски се поддържат.

Ответник – Национална агенция за приходите, чрез гл. юрисконсулт Е.А. оспорва предявения иск и моли за отхвърлянето му, поради неговата неоснователност. В писмен отговор по исковата молба е посочено, че вредата не е пряка и непосредствена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Контролираща страна – Окръжна прокуратура – Варна, намира исковата претенция за основателна. Налице е имуществена вреда под формата на адвокатско възнаграждение, изплатено в хода на административното обжалване при отмяната на незаконосъобразен административен акт и по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ тези разноски са вреда, поради което са налице предпоставките на чл.1 от ЗОДОВ.

Съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С Протокол № 0000763/13.08.2021г., в 10.05 часа, от служители на Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП са предприети действия за обезпечаване на доказателства, по реда на чл.40, ал.1 и ал.2 от ДОПК, във връзка с извършвана ревизия на „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД, изразяващи се в запечатване на контейнер TEMU8751873 с 1 бр. обикновено ТСК № 0534289, относно стока - МДФ компоненти с общо бруто тегло – 26000 кг. Свалена била линейна пломба, която е върната на водача. В протокола е посочено, че стоката се оставя на отговорно пазене в превозното средство, като за МОЛ и пазач на същата е назначено лицето - водач на превозното средство.

От „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД е подадена жалба рег. № 39123/26.08.2021 г., чрез адв. П.Т.срещу действията по обезпечаване на доказателства обективирани в Протокол № 0000763/13.08.2021 г. /л.102-103/ Към жалбата е приложено пълномощно, фактура № 10000000055/19.08.2021 г. издадена от адв. П.Т.за услуга – адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалба срещу обезпечителни мерки по чл. 40 от ДОПК пред директора на ТД на НАП – Варна по Протокол № 0000763/13.08.2021 г., стойност на услугата 500 лева, получател на услугата – „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД и разписка № *********/19.08.2021 г. издадена от адв. П.Т.за заплащане на сумата 500 лева по посочената фактура в брой /л. 104-105/.

С Решение № 199/27.08.2021 г. издадено от директор на ТД на НАП – Варна е отхвърлена жалбата от „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД срещу действията на органи по приходите при Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП по обезпечаване на доказателствата обективирани с протокол за предприети действия по обезпечаване на доказателства № 0000763/13.08.2021 г.

От „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД е подадена жалба срещу Решение № 199/27.08.2021 г. издадено от директор на ТД на НАП – Варна.

С Определение № 2344/20.09.2021 г. по частно адм. дело №2091/2021 г. на Адм. съд – Варна са отменени по жалба на „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД, действия за обезпечаване на доказателства обективирани с протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства № 0000763/13.08.2021 г. на старши инспектори по приходите в Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, потвърдени с Решение № 199/27.08.2021 г. на директора на ТД на НАП-Варна, а именно: стока, представляваща МДФ компоненти с бруто тегло 26000 кг, намираща се в контейнер TEMU8751873, превозвана с МПС марка ДАФ с рег.№ А 4073 НТ и ремарке с рег.№ А 3597 ЕМ, запечатана с 1 бр. обикновено ТСК № 0534289. Осъдена е Национална агенция за приходите да заплати на „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД, сумата от 550 лв., представляваща разноски по делото. Определението съгласно чл.41, ал.3 от ДОПК е окончателно и не подлежи на обжалване.

С Определение № 2494/05.10.2021 г. по ч. адм. дело № 2091/2021 г. на Адм. съд – Варана е оставено без уважение искането на директора на ТД на НАП – Варна за изменение на Определение № 2344/20.09.2021 г. в частта за разноските.

С оглед установеното съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим, като подаден от надлежна страна при наличието на предпоставките по чл. 204, ал. 1 вр. ал.3 от АПК, тъй като с него се претендира заплащане на вреди, които произтичат от незаконосъобразни действия на административни органи.

Разгледан по същество искът е основателен.

На основание чл. 205, ал.1 от АПК – Национална агенция за приходите /НАП/ е надлежен ответник, тъй като с чл.2, ал.2 от Закон за НАП, агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.

Между страните няма спор по фактите, че ищецът при оспорване на действията по обезпечаване на доказателства обективирани в Протокол № 0000763/13.08.2021 г. на инспектори в Дирекция „ФК“ при ЦУ на НАП по реда на чл. 41 от ДОПК е ползвал адвокатска защита и съгласно договор за правна защита и съдействие е заплатил сумата от 500 лева в брой. С настоящия иск се претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на 500 лв., които съставляват заплатено възнаграждение за адвокат в производството по задължителното административно обжалване на действие на административен орган, предвидено с чл.41, ал.1 и ал.3 от ДОПК. С Определение № 2344/20.09.2021 г. по частно адм. дело №2091/2021 г. на Адм. съд – Варна са отменени по жалба на „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД, действия за обезпечаване на доказателства обективирани с протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства № 0000763/13.08.2021 г. на старши инспектори по приходите в Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, определението не подлежи на обжалване и е в сила от 20.09.2021 г.

Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Така регламентирана отговорността е пълна, защото обхваща всички претърпени вреди, които са в причинна връзка с незаконосъобразни актове, фактически действия или бездействия на длъжностни лица или административни органи при или по повод изпълнението на административна дейност, по арг. на чл.4 от ЗОДОВ. В казуса е безспорно, че отменените като незаконосъобразни действия на органи по приходите са такива на административни органи и са форма на проявление на административната дейност на тези органи, съгласно чл.40, ал.1 от ДОПК. Както в ДОПК, така и в АПК липсва специален ред, по който страната в оспорване на актовете или действията по административен ред може да търси направените от нея разноски в това производство. Към настоящия момент само е определено с чл.8, ал.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. (ДВ бр. 88 от 4.11.2022 г.), че за процесуално представителство, защита и съдействие пред административен орган възнаграждението се определя по реда на предходните алинеи. Законодателният пропуск, относно присъждане на разноски сторени в административното производство не може да се запълни с прилагането на чл.161 от ДОПК и/или чл. 143 от АПК по аналогия, тъй като тази разпоредби регулират разпределеното на разноските, направени само в съдебното производство, поради което нормата на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ се явява неприложима. Следователно единственият начин да се търси възстановяване на заплатено адвокатско възнаграждение от страната в производството по административно оспорване е по реда и при условията на ЗОДОВ.

Основният спор по делото е дали заплатеното възнаграждение за адвокат, претендирано като имуществена вреда, съставлява пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните действия на административен орган.

Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ВАС, безспорно потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. Върховният административен съд не е възприел виждането, според което в тези случаи обезщетение за имуществени вреди не се дължи, тъй като адвокатската защита не е задължителна по закон, хонорарът за нея е платен по силата на свободно договаряне, а за гражданина било нормално да се защитава сам. Напротив, в посоченото тълкувателно решение изрично е посочено, че след като гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорара, платен на адвокат за осъществяване на тази защита е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход.

Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала вреда за него, ако не беше извършено действието по обезпечаване на доказателства оспореното по административен ред.

За да се ангажира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да са налице следните предпоставки: 1. Да е налице отменен, като незаконосъобразен, респективно обявен за нищожен административен акт, действие или бездействие на административен орган/длъжностно лице. 2. Да са претърпени реално имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и 3. Да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между отменения административен акт и вредите.

Следва, че в настоящото производство трябва да се установи наличието на плащане на адвокатски хонорар към момента на ползване на адвокатската услуга за процесуално представителство.

От представената административна преписка се установява, че към момента на подаване на жалбата срещу действията по обезпечаване на доказателства е представено пълномощно от 06.08.2021 г., с което адв. П.Т.е бил упълномощен от управителя на „ИЗТОК ИВЕСТ 3000“ ЕООД, издадена е фактура № **********/19.08.2021 г. за извършена услуга – изготвяне на жалба, в размер на 500 лева и разписка от 19.08.2021 г. за заплащане на сумата, която е получена от адв. Т.. Жалбата по административен ред е подадена на 26.08.2021 г., чрез адв. Т.. Пълномощното, фактурата и разписката за заплащане на сумата не са оспорени от ответника и съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК удостоверяват, че ищецът е договорил и заплатил адвокатското възнаграждение.

Оспорени са били действията по обезпечаване на доказателствата по задължителния административен ред, поради което следва, че възнаграждението за адвокат е било дължимо, поради това, че е извършено процесуално представителство по см. на чл.24, ал.1, т.2 и т.3 от ЗА. На основание чл.36, ал.1 от ЗА, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на възнаграждение за своя труд. Нормата на чл.8, ал.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. (ДВ бр. 88 от 4.11.2022 г.) не е била действаща към момента на заплащане на възнаграждението за адвокат – 29.06.2022 г., но към момента е приложима, поради което следва да служи като критерий за определяне на дължимото възнаграждение. На основание §1 от ДР на Наредба №1/09.07.2004 г., вр чл.7, ал.1, т.5 или чл.8, ал3 от посочената наредба в редакцията към 19.08.2021 г. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 68 от 2020 г.) минималното възнаграждение за адвокат за процесуално представителство за дела по охранителни производства и производство за обезпечение на доказателства е било в размер на 500 лв., поради което заплатената сума не е прекомерна.

Предвид установеното следва, че сумата от 500 лева за адвокатското възнаграждението, което ищеца е заплатил в административното производство за процесуално представителство от адвокат се явява пряко причинена вреда за ищеца в резултат на неоснователни действия на административни органи обективирани в Протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства № 0000763/13.08.2021г. на старши инспектори по приходите в Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, потвърдени с Решение № 199/27.08.2021г. на директора на ТД на НАП-Варна, които са отменени с Определение № 2344/20.09.2021 г. по адм. дело № 2091/2021 г. на Адм. съд – Варна, поради което са налице посочените три предпоставки за уважаване на иска. В този смисъл е съдебната практика – Решение № 11673/15.12.2022 г. по адм. дело № 5569/2022 г. на ВАС.

Искът против ответника следва да бъде уважен в размер от 500 лева, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Съгласно т.4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС - При незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им.

Ищецът е направил искане и за присъждане на лихва за забава от 13.08.2021 г. до датата на предявяване на исковата молба /20.01.2023 г./ в размер на 72, 64 лева и законна лихва от датата на предявяване на исковата молба /20.01.2023 г./ до окончателното приключване на делото. Така формулирано искането за лихва съдът го възприема като искане за присъждане на законната лихва от датата на преустановяване на незаконосъобразните действия – 13.08.2021 г. до окончателното заплащане на сумата. В случая ищецът е наименувал законната лихва, лихва за забава, но от посочения размер 72,64 лева се установява, че той има предвид законната лихва, а не лихва за забава – договорна лихва. Лихвата за забава има възнаградителен характер, а законната лихва има санкционен, поради което е и по-висока.

Съгласно чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл. 84, ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението по чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл. 84, ал.3 от ЗЗД има акцесорен характер и е обусловено от наличието на главно задължение, каквото безспорно е налице по делото. Законната лихва върху тази сума с оглед т.4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС при незаконни действия е от датата на преустановяването им – 13.08.2021 г., поради което законната лихва е дължима от 13.08.2021 г. до окончателното заплащане на сумата.

Налице е отменено действие по обезпечаване на доказателства, ползвана е адвокатска защита, за която е заплатено адвокатско възнаграждение, поради което искът в общ размер на 500 лева, ведно със законната лихва от 13.08.2021 г. до окончателното заплащане на задължението е основателен, по арг. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Ищецът е претендирал присъждане на 25 лева – държавна такса и 480 лева – възнаграждение за един адвокат сторени в настоящото съдебно производство.

Заплатена е държавна такса 25 лева. Процесуално представителство за ищецът е извършено от адв. Т. и преупълномощен адв. Т.. От фактура № №**********/13.04.2023 г. издаден от адв. Т. и преводно нареждане се установява, че сумата от 480 лева е заплатена за възнаграждение на адвокат по настоящото дело. Ответникът не е направил възражение за прекомерност относно заплатеното възнаграждение за адвокат, поради което същото не следва да се намалява до предвидения минимум с чл. 8, ал.1, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. /400 лева/. На основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 505 лева за такса и възнаграждение за един адвокат в настоящото производство.

Предвид изхода на спора по аргумент на противното на чл.10, ал.4 от ЗОДОВ искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, поради което съдът го оставя без уважение.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати в полза на „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, а именно заплатено адвокатско възнаграждение, в административното производство по оспорване на действия за обезпечаване на доказателства обективирани в протокол № 0000763/13.08.2021 г. на старши инспектори по приходите в Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, потвърдени с Решение № 199/27.08.2021г. на директора на ТД на НАП-Варна, отменени с Определение № 2344/20.09.2021 г. по частно адм. дело № 2091/2021 г. на Адм. съд – Варна, ведно със законната лихва от 13.08.2021 г. до окончателното заплащане на задължението.

ОСЪЖДА Национала агенция за приходите да заплати в полза на „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД, ЕИК *********, сумата в размер на 505 /петстотин и пет/ лева, представляваща заплатена държавна такса и възнаграждение за един адвокат в настоящото производство.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

	Съдия: