Р Е Ш Е Н И Е
№
……… 08.09.2020г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ състав
На
27 юли
В
публично заседание в следния състав:
Председател: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар: ЕВДОКИЯ ДОСЕВА
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр.
дело № 1809, по описа за 2019 година.
Предявен е иск с правно осн. чл. 26, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата Ц.Д.И., чрез
пълномощника си, твърди в исковата си молба, че е сключила с ответното
дружество - „Профи кредит България” ЕООД договор за потребителски кредит „Профи
кредит стандарт” № ********** на 02.05.2018г. Сумата, която ответникът е
следвало да предостави на ищцата в заем, била в размер на 2500 лева за срок от
24 месеца. В Договора бил посочен ГПР (%) - 49,89 и ГЛП 41,17% или лихвен
процент на ден – 0,11%, като общо дължимата сума по кредита възлизала на 3709,20
лева. В посочения договор било отбелязано, че ищцата е закупила допълнителен
пакет услуги, възлизащ на сумата от 3001,20 лева, която сума се задължава да
изплаща разсрочено за срока на договора с посочена месечна вноска /допълнителна
към вноската по кредита, възлизаща на 125,05лева/. Този допълнителен пакет
услуги всъщност представлявал правото на ищцата на приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит /без ясна визия какво се включва в тази
„привилегия”/; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски;
възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за
смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни
парични средства.
Ищцата не се
възползвала от посочените услуги, не желаела получаване на т.нар. „допълнителен
пакет услуги”, не целяла придобиване на права и задължения, свързани с него. Не
й било разяснено, че този допълнителен пакет услуги получава срещу задължението
да заплати 3001,20 лева, независимо от дължимите вноски за погасяване на
главница, лихви и разноски по кредита. За допълнителното обременяване на дълга
й узнала след заплащане на първата вноска за погасяване на предоставения й
кредит.
След осъзнаване
какъв е характера на документите, които е подписала и допълнителните задължения,
които е поела, ищцата заявила на ответника, че желае предсрочно погасяване на
задължението по отпуснатия й кредит. Твърди, че отправила многократни молби до
ответника, да й бъде преизчислено задължението, като й се определи дължимата
главница по основния договор за кредит, ведно с дължимите лихви към датата на
изчисляване, за да може същата да го погаси предсрочно без заплащане на
задължението от 3001,50 лева, представляващо възнаграждение за „Допълнителен
пакет услуги”, които не желае и не е ползвала. В резултат на тези й действия на
постоянния й адрес се явили две лица, които се представили за съдии-изпълнители
и демонстрирали пред родителите й, че извършват опис на наличното й движимо
имущество, както и на жилищната постройка, която е тяхна изключителна
собственост. Отправили закани, че ще продадат цялото налично имущество, ако не
извадят незабавно средства за изплащане на взетия от нея заем. След тези
притеснителни действия ищцата отправила писмено запитване до ответника
посредством Телепоща. С отправената покана за изчисляване на главница и лихви
ищцата приканила ответника „Профи кредит България” ЕООД да определи дължимия
размер на главница и натрупани до момента лихви, като изключи събраните вече
суми, послужили за погасяване на стойността на „Допълнителен пакет Услуги”. В
така отправената молба изразила ясно становището си за нищожност на тази част
от договора, касаеща допълнителен пакет услуги, както и претенция за нищожност
на клаузите за лихви, които са прекомерни. Претендира нищожност на целия
договор, поради наличието на многобройни неравноправни клаузи в него, поради
което изразила готовност за връщане на получената в заем сума, представляваща
главница. Ищцата заявила изрично, че в срок от седем дни от получаване на
сметката за реално дължимото, извън нищожните клаузи, ще изплати изцяло
задължението, поето към ответника, т.е. получените от нея реално суми. Поканата
била изпратена на 20.12.2018г. и получена същия ден от ответника. Едва на
11.01.2019г. ответникът отправил писмен отговор до ищцата, който бил формален,
липсвало каквото и да е конкретно посочване на задължения и непризнаване на
нищожността на посочената част от договора. Получен от ищцата на 28. 01. 2019г.
Предвид отговора
на ответника, отправен до ищцата, пред нея била налице единствено правната
възможност да предяви настоящия иск пред съда, с който да претендира обявяване
на нищожни на следните клаузи от основния договор, а именно: в параграф VI
относно размер на ГПР % - 49,89 и ГЛП 41,17 % или лихвен процент 0,11 % на ден.
Счита, че посочената лихва е нищожна, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради
прекомерност и следователно - противоречие с добрите нрави, както и в частта
„Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги - 3001,20 лева. Размер
на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги -125,05 лева" на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради противоречие със закона. Сочи, че съгласно
разпоредбите на чл. 10а, ал. 2, 3 и 4 от ЗПК кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с управление на кредита,
не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също
действие и че видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони трябва да бъдат ясно и точно определени в договора. В настоящия
случай били нарушени посочените законови разпоредби, като освен това било
определено общо възнаграждение в размер на 3001,20 лв., дължимо предварително,
без значение дали някоя от включените услуги ще бъде ползвана или не. Така
определената сума е посочена допълнително извън ГПР, което пък противоречи и на
разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
С оглед изложеното
ищцата моли, съдът да провъзгласи нищожността на следните клаузи от основния
договор, а именно: в параграф VI относно размер на ГПР % - 49,89 и ГЛП 41,17 %
или лихвен процент 0,11 % на ден. Счита, че посочената лихва е нищожна на
основание чл. 26, ал. I от ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави, както и в
частта „Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги - 3001,20 лева.
Размер на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги -125,05 лева” на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради противоречие със закона, и да признае за
установено по отношение на ответника „Профи Кредит България” ЕООД със седалище
и адрес на управление: България, област София, гр. София, район Средец, ж.к.
„Мотописта”, бул. „България" № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7 с ЕИК ********* ,
представлявано винаги от двама управители заедно, а именно: Светослав Николаев
Николов, Ирина Харалампиева Георгиева, Ондрей Локвенц или Ярослав Ян Чечински,
че тя не дължи възнаградителна лихва, определена на ГЛП 41,17 %, ГПР - 49,89 %
или лихвен процент 0,11 % на ден, както и сумата от 3001,20 лева,
представляваща възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги.
Претендира за
направените в производството съдебни и деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение.
Ответникът „Профи Кредит
България” ЕООД гр. София в депозирания
писмен отговор, чрез представителя си – юриск.Пенева, навежда доводи за
неоснователност на предявения иск. Сочи, че с ищцата имали сключен договор за
потребителски кредит (ДПК) № ********** от 02.05.2018 г„ като освен този
договор, ищцата е кандидатствала и още веднъж за отпускане на потребителски
кредит от ответника. ДПК № ********** бил сключен при следните параметри:
размер на кредита - 2500 лева, срок на кредита 24 месеца, размер на месечната
вноска по кредита 154.55 лева, годишен лихвен процент 41.17%, годишен процент
на разходите 49.89%, дата на погасяване - 26-ти ден от месеца, дължима сума по
кредита - 3709.20 лева.
При попълване на искането за отпускане на
потребителски кредит, ищцата заявила, че желае да се възползва от възможността
за закупуване на пакет от допълнителни услуги (раздел IV „Допълнителни
възможности за клиента", страница 2 от приложеното към настоящия отговор
искане за отпускане на потребителски кредит, депозирано при ответника от
ищцата). Същевременно на ищцата е предоставен стандартен европейски формуляр, а
заедно с него й е предоставена и допълнителна преддоговорна информация,
съдържаща информация, касаеща услугите, включени в пакета от допълнителни
услуги, които дружеството предлага, в случай че ищцата пожелае да се възползва
от него - размер на възнаграждението, дължимо при закупен пакет, размер на месечната
вноска при закупен пакет, размер на общата дължима вноска по кредита и др.
Впоследствие, при подписване на процесния
договор за потребителски кредит № **********, на ищцата втори път била
предоставена цялата преддоговорна информация, т.е. същата няколко пъти имала
възможността да се запознае с документите, които подписва, с параметрите на
кредита и на допълнителните услуги, които сама е поискала, както и с цялата
изискуема съгласно закона за потребителския кредит информация.
Счита, че с оглед на горното, неоснователни се
явяват твърденията на ищцата, че не е разбрала какви задължения поема, както и
че е осъзнала техния характер едва при заплащането на първата вноска по
кредита.
Това твърдение не се подкрепяло и от останалите
писмени доказателства, приложени от самата ищца към исковата молба. Видно от
предоставеното към исковата молба копие на споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги, ищцата е пожелала неговото закупуване и е
сключила, освен договора за потребителски кредит, и процесното споразумение,
като възнаграждението по него възлиза на 3001.20 лева, а дължимата сума е
разсрочена във времето за улеснение на клиента, за срока на договора за кредит,
като размерът на месечната вноска по споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги възлиза на 125.05 лева месечно. Така общата месечна сума,
която ищцата се е съгласила да плаща, обективирана и в предоставения й
погасителен план (който същата е получила отново преди заплащане на първата
погасителна вноска, видно от предоставеното от настоящия отговор и подписано от
същата копие на погасителния план), възлиза на 279.60 лева, а общото задължение
по договора и споразумението е в размер на 6710.40 лева.
Сочи, че ищцата е заплащала кредита със забава
още от първата вноска, видно от представеното извлечение по сметка, като
просрочието е достигало до 15 дни, след което е престанала да плаща изобщо.
В рамките на срока на договора за кредит,
ищцата се възползвала от услугата приоритетно разглеждане и отпускане на
кредита - на 02.05.2018 г., попълнила е искането за предоставяне на потребителски
кредит, а в рамките на следващия работен ден искането е било одобрено, договорът сключен, и
поисканата сума преведена по банковата сметка, посочена в договора.
Твърди, че в депозираната искова молба
неоснователно се посочва, че клаузите на уговорените в т. VI от договор за
потребителски кредит № ********** годишен процент на разходите в размер на
49.89%, годишен лихвен процент в размер на 41.17% и лихвен процент на ден в
размер на 0.11 % са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД поради
противоречие с добрите нрави:
1. Счита обективираното в исковата молба
твърдение на ищцата, че уговореният годишен процент на разходите в размер на
49.89%, лихвен процент в размер на 41.17% и лихвен процент на ден в размер на
0.11% са в противоречие на добрите нрави, за неоснователно. В българското
действащо право, в отношенията между правните субекти действа принципът на
свободно договаряне (чл. 9 от ЗЗД). Съгласно този принцип всеки е свободен да
встъпва в правни и договорни връзки, ако желае, с когото желае и след като сам
определя и се съгласява със съдържанието на създаденото по негова воля
правоотношение. Тези три възможности, включени в понятието свободно договаряне,
трябва да бъдат обезпечени от правния ред, тъй като те съставляват кръга на т.
нар. волева автономия, която се предоставя на индивида за свободна инициатива.
2. Преценката
дали определена клауза или договор противоречи или не на добрите нрави следва
да се направи съобразявайки съдържанието на понятието „добри нрави”. То
следвало да се търси в обективните морални категории, които са възприети в
обществото, но които, обаче, поради своя социално-етичен характер не са
скрепени със закон. Неведнъж ВКС е имал възможност да се произнесе относно
съдържанието на понятието „добри нрави”. Съгласно мотивите на Определение № 898
от 21.08.2009 г. на ВКС по го. д. № 4277/2008 г.. I а. о. ГК това съдържание
следва да се търси в обективните морални категории, които са възприети в
обществото, но поради своя социално-етичен характер не са скрепени със закон.
Не било вярно, че към датата на сключване на договора за кредит липсвали
императивни разпоредби в закона по отношение размера на възнаградителната лихва
или годишният процент на разходите, за да е оправдано търсене на съответствие
на техния размер с добрите нрави. Към момента на сключване на процесния договор
била налице промяна в законодателството по отношение на договорите за
потребителски кредит, която следва да бъде отчетена. С изменението на Закона за
потребителския кредит, в сила от 23.07.2014 год., е въведен максимален размер
на годишния процент на разходите, изразяващ общите разходи по кредита
(включващи в себе си лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид) и който не може да бъде по-висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България, което е около 50%.
Видно от приложения към исковата молба договор, определеният в раздел VI
„Параметри" от същия годишен процент на разходите не надвишава
императивното ограничение по чл. 19. ал. 4 от ЗПК. Този максимален процент на
ГПР предполага лихвен процент от максимален размер също 50%, който надвишава
размера на законната лихва, който се твърди, че е определен като максимален
размер от добрите нрави в обществото. Да се приеме, че законодателно се налага
максимален годишен процент на разходите и годишен лихвен процент в противоречие
на добрите нрави било абсурдно. Не можело да е налице недействителност поради противоречие
с добрите нрави за това, което е позволено от закона с императивна правна
норма. От това следвал логичният извод, че добрите нрави при лихвените равнища
на небанковото финансово кредитиране не следва да е размерът на законната
лихва, двукратния или трикратния размер на същата. Подобни доводи не
кореспондирали с промяната в законодателството по отношение на договорите за
потребителски кредит, тъй като, най-малкото, тези решения са били постановявани
преди същата да е била влязла в сила и съответно не е съобразена в техните
мотиви. Съобразяването с твърдения, игнориращи законодателните промени от 2014
г., би довело до абсурдни изводи, свързани с недействителност на всички
договори, сключвани от небанкови финансови институции, както и до несъответствие
със законодателните изменения от юли 2014 г. Би довело до сключването на
договори, непротиворечащи на закона, но пък противоречащи на добрите нрави,
което е своеобразен правен абсурд.
Видно от съдържанието на договора, между страните била договорена възнаградителна лихва и
годишен процент на разходите, каквито са допустими съобразно разпоредбата на
чл. 19, ал. 4 ЗПК - в размер на 41.17% и съответно 49.89%. Това било
възнаграждението за кредитора за предоставянето на известен капитал - парична сума и рискът,
който поема да отпуска кредити без каквото и да било обезпечение и на рискови
клиенти, без гаранция дали и кога ще успее да получи парите си обратно. Волята
на страните е меродавна, само ако тя не надвишава най-високия, допустим от чл.
19, ал. 4 ЗПК размер.
4. На следващо място и с оглед на горното
счита, че ищцата е обосновала своите твърдения досежно недействителността на
клаузата, определяща възнаградителната лихва, с наличието на съдебна практика,
на която вероятно е попаднала, определяща договорната лихва за противна на
добрите нрави, ако надхвърля повече от 3 пъти законната при необезпечен кредит
и повече от 2 пъти законната лихва при обезпечен кредит. Такава съдебна
практика, обаче, освен че е морално остаряла, е и неприложима в конкретния случай,
доколкото, както вече посочи, с промяната в закона за потребителските кредити
от
С оглед на горното, счита, че определените в
процесния договор за кредит размер на възнаградителната лихва, както и
годишният процент на разходите, са допустими съгласно императивното изискване
на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК
В случай, че съдът обяви за недействителна
клаузата за възнаградителната лихва, моли да
се приложи разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на
чл. 26, ал. 4 ЗЗД приетата за недействителна клауза за уговорения лихвен процент
следва да се замести по право от повелителни правила на закона, т.е. да се
приеме, че се дължи законната лихва за забава от датата на сключване на
процесния договор за кредит до окончателното му изплащане, /така решение №
906/30.12.2004 год. по гр.д. № 1106/2003 год., на ВКС, II г.о., решение №
1270/09.01.2009 год. по гр.д. № 5093/2007 год., на ВКС, II г.о. и др./.
Счита за
неоснователно и твърдението за нищожност на клаузите от раздел VI от процесния
договор, определящи задължението за плащане на пакета от допълнителни услуги,
поради противоречие с чл. 10а от Закона за потребителския кредит ЗПК), на
основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД):
1. На първо място, ищцата неоснователно
твърдяла, че клаузата от Договор за потребителски кредит № **********,
определяща задължението за плащане на пакета от допълнителни услуги,
противоречи на разпоредбите на чл. 10а, ал. 2. Счита това твърдение за
неоснователно, като излага следните съображения:
1.1. Съгласно клаузата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. В конкретния случай възнаграждението
за избран и закупен пакет от допълнителни услуги, определено в клауза VI от
договор за потребителски кредит № **********, не би могло да бъде отнесено към
тази хипотеза. Изследвайки същността на дейностите по усвояване и управление на
кредити и внимателната преценка дали възнаграждението, дължимо по клауза VI от
договора, следва да бъде приобщено към този тип дейности водят недвусмислено до
извода, че неоснователно би било да се твърди, че допълнителните услуги,
предоставени със закупения от ищцата пакет, са свързани с усвояване и
управление на кредита, за които действия кредиторът не може да изисква плащане.
Предлаганите в пакет допълнителни услуги включват приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни
вноски, възможност за смяна на дата на падеж, улеснена процедура за получаване
на допълнителни парични средства. Съгласно т. 14 от Допълнителните разпоредби
на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) услуга е „всяка материална или
интелектуална дейност, която се извършва по независим начин, предназначена е за
друго лице и не е с основен предмет прехвърляне владение на вещ.” От това
правило се налага изводът, че описаните по-горе възможности за потребителя
представляват услуги, в смисъл на дейности, които ще се извършат по повод на
сключения договор за кредит в полза на друго лице - кредитополучателя. Съгласно
съдебната практика с договора за предоставяне на услуга изпълнителят поема
задължение да извърши конкретни действия, срещу дължимо от възложителя
възнаграждение, като тези действия обикновено са фактически. При определяне на
същността на договор за потребителски кредит по чл. 9, ал.1 от ЗПК, е
предоставена свобода на кредитора да предоставя допълнителни услуги, различни
от отпускането на кредит, като тази свобода е ограничена от правилото на чл.
10а, ал. 2 ЗПК. Чл.10а, ал.2 ЗПК забранява на кредитора да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В
мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на ЗПК в частта, касаеща
тези такси, е посочено, че „се забранява на банките да събират някои видове
такси и комисионни, за които се приема, че са част от дейността на банката по
предоставяне на кредита, а именно - такси и комисионни за действия усвояване на
кредит, както и за неговото управление”. Таксата за усвояване на кредит
представлява сума, която се заплаща от потребителя за това, че му е отпусната
заемна сума и същата е налична по сметката му. Същата е дължима към момента на
отпускането на кредита и обикновено се прихваща от размера на отпусната
главница. Очевидно възнаграждението за нито една от посочените по-горе
допълнителни услуги не се дължи за предоставената наличност по посочената от
ищцата в договора за потребителски кредит банкова сметка. ***стративните
разходи на банката по управлението на кредита и обикновено е процент от
главницата. Т.е. таксите по усвояване и управление на кредита представляват
разходите на кредитора заради това, че отпуска един потребителски кредит, те са
част от самата дейност по кредитиране и които разходи следва да са включени в
цената на самия кредитен продукт. Поради това, че са свързани със самата
дейност по кредитиране, същите били забранени с промените в ЗПК, влезли в сила
от 23.07.2014 г., каквито са и мотивите към закона за изменение и допълнение на
ЗПК. Възнаграждението, което се дължи за поискания и закупения от ищцата пакет
от допълнителни услуги, по никакъв начин не можело да се възприеме като такса
за дейност, свързана с усвояването и управлението на кредита. Това е така
формално, защото възнаграждението в случай на поискан и закупен пакет от
допълнителни услуги не е еднократно при извършване на действието, каквато е
семантиката на забранените с правната норма такси. На второ място,
допълнителните услуги, които кредиторът е предоставил на ищцата и които е
включил в пакет, дали възможности на ищцата да извършва едностранна промяна на
погасителния план по кредита си, а не представляват възнаграждение за кредитора
за извършени неизбежни административни действия по кредита. На следващо място,
пакетът от допълнителни услуги предоставял на ищцата право да получи услуги,
които не са свързани с дейността на кредитора по отпускане на кредити, а са
свързани с желанието, нуждата и конкретното финансово състояние на ищцата. Със
закупуването на пакет от допълнителни услуги, ищцата си е гарантирала
приоритетното разглеждане и отпускане на поискания кредит, което означава, че
ищцата си е гарантирала получаването на бързо крайно становище по искането й за
кредит и е получила такова в рамките на същия ден. Тази услуга не представлява
такса за усвояване или за управление на кредита. Тя била предоставена по избор
и по искане на ищцата. Сходни по смисъл такси се събирали от банките към днешна
дата, които обаче не подлежат на преценка от страна на потребителя. Така
например „Юробанк България” АД изисква заплащане на такса за разглеждане на
искане за кредит - в зависимост от исканата сума, дължима на два етапа - 10
лева при кандидатстване за кредит (10 лева допълнително при избрана опция за
експресно разглеждане на искането за кредит), останалата част от сумата - при
усвояване на кредит (10 лева допълнително при избрана опция за експресно
разглеждане на искането за кредит). „Първа инвестиционна банка” АД изисква
заплащане на такса за разглеждане на кредит в размер на 25 лева. „Банка
ДСК" ЕАД също изисква заплащане на такса за разглеждане на искането на
кредит. С оглед на гореизложеното и видно от практиките на пазара,
разглеждането на искането за кредит не е дейност, за която е забранено
събирането на такса по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. „Профи Кредит
България” ЕООД предоставя на потребителите си възможност да закупят пакет от
допълнителни услуги, в случай че потребителят желае искането му за кредит да
бъде разгледано в най-кратки срокове, както и в случай, че желае да извършва
промяна в погасителния си план само при изразено желание от негова страна. Така
закупувайки пакет от допълнителни услуги, ищцата си е гарантирала и
допълнително, че при настъпване на неблагоприятни за нея събития, тя няма да
изпадне в забава и да дължи лихви за забава, а ще може да отложи плащането на 4
вноски, така че да може да се фокусира върху стабилизирането на своята
платежоспособност, а не върху утежняване на финансовото си състояние с
невъзможността да плаща кредит и лихвите за забава по него. Гарантирала си е,
че ако доходът й намалее, ще може да си намали размера на 4 други вноски -
ищцата можела да поиска от кредитора да й намали с до 75% размера на
погасителната вноска. Гарантирала си е, че, например, ако сменят датата на
изплащане на месечното й възнаграждение, ще може да промени и падежната дата по
кредита си, така че да е удобна за нея. Гарантирала си е, че ако има
необходимост от допълнителни парични средства, ще може да ги получи бързо и
лесно, без да е необходимо да попълва и представя отново купища документи.
Гореизложените представляват своеобразни възможности за едностранна - по
желание на ищцата - промяна на погасителния план по договора й за кредит.
Всички тези възможности, които ищцата е получила, съответно всички тези услуги,
които кредиторът й е предоставил и се е задължил да й предоставя за в бъдеще
със закупуването на пакета от допълнителни услуги, в никакъв случай не можело
да се приемат като действия по усвояване и управление на кредита, каквото е
неоснователното твърдение на ищцата, като счита, че не е налице нарушение по
чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
1.2. Неоснователно
било твърдението на ищцата и за нарушение на чл. 10а, ал. 3 от ЗПК, още повече,
че с исковата молба не са наведени никакви доводи във връзка с това нарушение.
Кредиторът в никакъв случай не е нарушил
императивното изискване, което му забранява събирането на повече от веднъж на
такса и/или комисионна за едно и също действие. Възнаграждението за
предоставянето на пакета от допълнителни услуги става изискуемо с подписването
на споразумение между страните, но се разсрочва за срока на договора за кредит
на равни месечни вноски и се заплаща заедно с вноските по кредита, както е
уговорено и текста на същото споразумение. Това разсрочване, което впрочем
следвало да се разтълкува изцяло в полза и улеснение на кредитополучателя, не
би могло да се възприеме като многократно събиране на такса или комисионна. По
своята същност разсроченото плащане се използва често в практиката в случаите,
когато едно лице дължи определена сума пари на друго лице и при това то се
затруднява да изплати цялата сума наведнъж. Разсроченото плащане е една
своеобразна гаранция както за кредитора, който ще получава регулярни плащания,
така и за длъжника, който е спокоен, че има достатъчно време да изплати
въпросната сума, без да утежнява финансовото си състояние. Очевидно цената на
пакета от допълнителни услуги е еднократна и възниква като задължение при
сключването на споразумение за предоставяне на допълнителните услуги, но за
улеснение на ищцата и на всеки клиент се заплаща разсрочено, поради което
намира, че не е нарушено изискването на чл. 10а, ал.З от ЗПК.
1.3. Счита,
че не е налице противоречие и с разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК поради
това, че в Договор за потребителски кредит № ********** не били посочени видът,
размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни. Счита това
твърдение за невярно и изцяло неоснователно и излага следните съображения:
С подписването на Договор за потребителски
кредит (ДПК) № ********** ищцата се е съгласила, че неразделна част от договора
са Общи условия към ДПК, като е декларирала, че се е запознала с тяхното
съдържание и ги приема, видно както от т. А от процесния договор, така и от
положения от ищцата подпис на всяка страница от Общите условия. Съгласно чл.
3.4. от приетите от ищцата Общи условия „кредиторът подписва и подпечатва ДПК и
неговите приложения, като погасителен план, общи условия (ОУ) и споразумение за
предоставяне на допълнителни услуги, ако такова е сключено”. В процесния случай
такова споразумение е сключено, във връзка и като неразделна част от Договор за
потребителски кредит (ДПК) № **********. Освен това под черта в самото
споразумение е посочено, че същото е към договор за потребителски кредит №
**********. С оглед на горното счита за напълно неоснователно твърдението на
ищцата, че нито в споразумението, нито в самия договор била предвидена клауза,
която да приобщава споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги към ДРЗ № **********. Нямало законово изискване за наличие на изрична
клауза за приобщаване на допълнително споразумение към договор като условие за
валидност на допълнителното споразумение. Освен в общите условия, „приобщаване”
на споразумението към ДПК обективирано недвусмислено и на долната част от всяка
от страниците на споразумението, където изрично е указано, че споразумението за
предоставяне на пакет ********** от допълнителни услуги е сключено „към договор
за потребителски кредит №
С оглед на горното следвал изводът, че видът на
действието, за което се дължи възнаграждение, е уговорен в допълнителното
споразумение, което безсъмнено следвало да се приеме като част от договора.
Видът и действието били приоритетно разглеждане и изплащане, отлагане на
определен брой вноски, намаляване на определен брой вноски, смяна на дата на
падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Размерът също бил уговорен в договора - дължимото възнаграждение за
предоставените допълнителни услуги.
Счита, че по този начин безусловно се
индивидуализира както принадлежността на споразумението към ДПК, така и точното
описание на вида, размера и действието, за което се събират такси и/или
комисионни в Споразумението, неразделна част от ДПК.
1.2. Счита,
че не е налице и противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК и поради
това, че възнаграждението, дължимо за предоставяне на пакета от допълнителни
услуги, било посочено като абсолютна, обща стойност. Във връзка с горното
излага своите събражения:
Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 ЗПК
видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва
да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. На първо
място, следва да се посочи, че тълкувайки тази разпоредба може основателно да
бъде направен изводът, че законодателят е визирал всички онези услуги, които
нямат пряко отношение към първоначално уговорените насрещни престации на
страните, а са такива, например, за издаването на различни референции,
удостоверения, служебни бележки досежно отпуснатия кредит, за размера на
текущото задължение и др. подобни, каквито процесиите допълнителни услуги не
представляват. Но дори и да приемете, че разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК
е относима и към уговорените с процесиите договор, споразумение и общи условия
допълнителни услуги, то считам, че отново не е налице нарушение на тази
разпоредбата, тъй като услугите се предлагат анблок и цената за правото да
бъдат упражнени всички услуги е посочена анблок. Сключването на споразумение за
предоставяне на допълнителни услуги е опционално, по избор на потребителя и
зависи единствено от неговата воля дали желае искането му за кредит да бъде
разгледано в най-кратки срокове, както и дали желае да има възможност да отлага
плащане на вноски, да намалява размера на месечни вноски, да променя датата на
падеж и да получава бързо и лесно допълнителни парични средства. Всяка една и
всички тези услуги потребителят може да използва, ако пожелае да закупи и ако
закупи такъв пакет. В процесния случай ищцата пожелала да закупи пакет от
допълнителни услуги, като е декларирала това в искането си за отпускане на
кредит. С оглед на горното счита, че не е налице задължение за определяне на
конкретната цена на всяка една услуга.
1.3. Счита
също, че не е налице и противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК
поради това, че заплащането, дължимо съгласно споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги към ДПК № **********, било предварително и било дължимо
само за възможността за предоставянето на услугите. Доводите тази насока са:
Както вече било посочено по-горе, сключването
на споразумение за предоставяне на допълнителни услуги било опционално, по
избор на потребителя и зависи единствено от неговата воля и дали желае искането
му за кредит да бъде разгледано в най-кратки срокове, както и дали желае да има
възможност да отлага плащане на вноски, да намалява размера на месечни вноски,
да променя датата на падеж и да получава бързо и лесно допълнителни парични
средства. Всяка една и всички тези услуги потребителят е могъл да използва, ако
пожелае да закупи и ако закупи такъв пакет. В процесния случай ищцата е
пожелала да закупи пакет от допълнителни услуги, като е декларирала това в
искането си за отпускане на кредит Освен вече упражнените права за разглеждане
на искането на ищцата в рамките на същия ден, същата е имала възможността
(опцията) във всеки един момент да поиска извършването на някоя или на всички
останали услуги. В този смисъл кредиторът не знае дали и кога ще има искане от
потребителя и съответно за коя услуга. Възнаграждението не е цената на
услугите, а е дължимо за наличието им, за възможността (опцията) ищцата да
поиска промяна в договора й за кредит във всеки един момент от живота на
договора. Предлаганите допълнителни услуги не са пряко свързани с договора за
кредит, а са по повод на същия. Не било вярно твърдението, че ищцата е
заплатила за пакета и не е получила нищо насреща. Тя се е възползвала от
правото си искането й да бъде разгледано приоритетно, преди тези на всички
останали, което разглеждане станало в рамките на същия ден. От нейното желание
зависело дали тя ще упражни и останалите права по договора. В процесния случай
ищцата дължи възнаграждение на кредитора по сключеното споразумение за
предоставяне на допълнителни услуги за това, че се е възползвала от първата
услуга от пакета - приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит,
като е поискала кредит на 02.05.2018 г., и още в същия ден искането е било
одобрено, договорът за потребителски кредит е бил подписан и поисканата сума
била предоставена по посочената в договора банкова сметка ***ен, т.е. в рамките
на един работен ден са извършени всички действия и ищцата е получила една от
услугите, които е поискала и за които е платила - приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит. Дали ще се възползва от останалите услуги,
предлагани в пакета, зависи изцяло и единствено от волята на кредитополучателя,
но тя е закупила правото си да упражни всички тях.
Счита, че не е налице противоречие с
разпоредбата на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, като излага подробно двооди в тази
насока и цитира съдебна практика.
Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцата.
С
отговора на исковата молба ответникът предявява насрещен иск.
С
Определение, постановено в закрито заседание на 30.09.2019г. съдът е приел за
съвместно разглеждане предявения, в
условие на евентуалност /в случай, че съдът отхвърли предявения главен иск/
насрещен иск от „Профи кредит България” ЕООД гр. София, против Ц.Д.И. за сумата
от 6 430.80 лв., представляваща сбора от 2 431.22 лв. – непогасена
главница по договор за потребителски кредит № **********/02.05.2018г., 1123.43
лв. – дължимо договорно възнаграждение по договора за кредит, 2 876.15 лв.
– дължимо възнаграждение по пакет за допълнителни услуги към договора за потребителски
кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на иска – 03.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и
за сумата от както и сумата от 18.02 лв., представляваща лихва за забава за
периода 26.06.2018г. до 03.10.2018г.
Със
същото определение съдът е приел за съвместно разглеждане в производството
предявения, в условие на евентуалност / в случай, че съдът уважи предявения
главен иск/, насрещен иск от „Профи кредит България” ЕООД гр. София, против Ц.Д.И.
за сумата от 2 208.09 лв., представляваща дължима главница по договор за
потребителски кредит № **********/02.05.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на иска – 03.06.2019г. до
окончателното изплащане на сумата.
С предявите насрещни искове ответникът твърди,
че ищцата по делото е заплатила само първата дължима месечна вноска по
процесния договор. Видно от представеното платежно нареждане, на 03.05.2018 г.
заемната сума е била предоставена по банковата сметка на ищцата, в изпълнение
на сключения договор за кредит. Ищцата не е изпълнявала поетите договорни
задължения и е изпаднала в забава, като за просрочените вноски й е начислена
сума в размер от 18.02 лева. С оглед липсата на изпълнение и съгласно
уговореното и прието от страните в чл. 12.3 от Общите условия към договора за
потребителски кредит задълженията по договора били обявени за предсрочно
изискуеми на 03.10.2018 г. С оглед на това задължението на ищцата по договора
за потребителски кредит № ********** било в общ размер на 6978.82 лева, от
които: 6430.80 лева - задължение по договор за потребителски кредит №
**********, съгласно погасителен план и незаплатени лихви за забава - 18.02
лева (за периода от 26.06.2018г. - дата на изпадане в забава до 03.10.2018г.-
дата на предсрочната изискуемост), както и 530 лева такси по тарифа.
Поради
гореизложеното и в случай, че съдът намери предявения от ищцата иск за
неоснователен, моли да бъде осъдена ищцата - Ц.Д.И. да заплати на ответника
сумата в общ размер от 6448.82 лева (6430.80 +18.02 лева), дължима на основание
договор за потребителски кредит № ********** от 02.05.2018 г., ведно с лихвата
за забава от датата на депозиране на настоящото до окончателното изплащане на
задължението. Алтернативно и в случай, че съдът намери за основателен
предявения главен иск, то моли да бъде
осъдена ищцата да заплати на ответника сумата от 2208.09 лева,
представляваща дължимата сума по кредита (главница), предоставен на ищцата и
обявен за предсрочно изискуем, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на настоящото до окончателното изплащане на задължението. Претендира
за разноските по делото.
Ищцата по главния иск и ответница
по насрещния е депозирала писмен отговор на насрещните искове, с които взема
становище за неосновтелност, като подробно излага доводи. Моли съдът да
отхвърли същите.
В съдебно заседание ищцата се представлява от
пълномощника си, който поддържа исковата молба. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от ответника възнаграждение за юрисконсулт. Ответникът
не изпраща представител, като е депозирал становище, в което поддържа писмения
отговор на исковата молба.
От
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Не е спорно по делото, че на 02.05.2018г.
ищцата е сключила с ответното дружество договор
за потребителски кредит „Профи кредит стандарт” № **********, по силата на
който ответникът предоставил на ищцата заем, в размер на 2500 лева, за срок от
24 месеца. В Договора бил уговорен ГПР (%) - 49,89 и ГЛП 41,17% или лихвен
процент на ден – 0,11%, като общо дължимата сума по кредита възлиза на 3709,20
лева. В договора е отбелязано, че ищцата
е закупила допълнителен пакет услуги, възлизащ на сумата от 3001,20 лева, която
сума се задължила да изплаща разсрочено за срока на договора, с месечна вноска от 125,05лева. Видно от Споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, същите се състоят в правото на
ищцата на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит,
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на
падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Представени са още Общи условия
на „Профи Кредит България“ ЕООД към договора за потребителски кредит, както и
преписи от осъществена между страните кореспонденция – по електронен път,
относно отправена от ищцата до ответника покана за предсрочно погасяване на задължението
си по договора за кредит, с цел незаплащане на договореното възнаграждение за
предоставения й пакет от допълнителни услуги. С писмо изх.№ 245/11.01.2019г. ответникът
уведомява ищцата, чрез представителя й, че може да се откаже от сключения договор
в 14 – дневен срок, като се върне главницата, заедно с лихвата, за периода в
едномесечен срок.
По делото е назначена и
изслушана съдебно икономическа експертиза, чието заключение, неоспорено от
страните, е възприето от съда като компетентно и добросъвестно изготвено. Вещото
лице посочва, че по процесния договор за кредит ищцата е извършила едно плащане
в размер на 291.91 лв., от която сума освен платената една месечна погасителна
вноска по кредита - 279.60 лв., са платени и 10- лв. такса по тарифа чл.17.4 от
Общите условия, и 2.31 лв. – лихва за забава. След извършеното плащане, остават
дължими: 2431.22 лв. – главница; 1 123.43 лв. – възнаградителна лихва;
2 876.15 лв.-възнаграждение по предоставен пакет от допълнителни услуги;
18.02 лв. – лихва за забава; 30 лв. – такси по чл.17.4 от Общите условия; 500
лв. – такси по тарифа. При анализа на предоставените от „Профи Кредит България“
ЕООД документи, вещото лице е установило, че по кредита има начислени такси в
общ размер на 40 лв. – разходи за извънсъдебно събиране на вземането при
забава, от която сума ищцата е платила 10 лв. Начислената, посочена по- горе,
такса от 500 лв. представлява разход за извънсъдебно събиране при обявяване
задълженията за предсрочно изискуеми, съгл. Тарифа за таксите на „Профи Кредит
България“ ЕООД.
От
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 26, ал.
1, пр. 3 от ЗЗД, договорите, които накърняват добрите нрави, са
нищожни.
Уредбата на недействителността е императивна и защитава
правния ред. На нищожност на сделките може да се позовава с иск или възражение
всеки, който има правен интерес от това.
Според разпоредбата на чл.9 ЗЗД страните могат свободно да
определят съдържанието на договора. Автономията на волята на страните да
определят свободно съдържанието на договора, обаче е ограничена от същата тази
разпоредба - съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни
норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави. Съгласно постоянната
практика на ВКС, обективирана в редица решения на ВКС, както и в ТР № 1 от
15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, добрите нрави са морални
норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от
тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със
закона. Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а
съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Един от тези принципи е
принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения
изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Преценката за
нищожност, поради накърняване на добрите нрави, се прави за всеки конкретен
случай към момента на сключване на договора.
Съдебната практика за
нищожност на договор поради накърняване па добрите нрави приема, че "добри
нрави" по смисъл на чл. 26, ал. "1 пр. 3 ЗЗД, е обща правна
категория, приложима към конкретни граждански, респ. търговски правоотношения,
изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения, понятие,
свързано с относително определени правми норми, при приложението на конто съдът
прави конкретна преценка па обстоятелствата. Във вески отделен случай, въз
основа на доводите па страните и събрапите доказателства по конкретного дело,
съдът може да преценн дали поведението на конкретния правен субект съетавлява
действие, което накърнява "добрите нрави", злепоставя чужди интереси
с цел извличане на собствена изгода.
Видно от приетите по делото
доказателства се установява, че в процесния Договор за потребителски кредит № **********
от 02.05.2018г. за сумата от 2 500 лева, със срок за
издължаване 12 месеца, е
договорена възнаградителна лихва в полза на кредитора, в размер на от 41,17 % от стойността на
заема.
Лихвата по договора е възнаградителна -
за ползване на дадената парична сума. Към датата на сключване на порцесния
договор обективен критерий за преценка дали с клаузата за уговорената лихва е
нарушен принципът на справедливост и са създадени условия за неоснователно обогатяване на ответника,
следва да се съобрази размера на законната лихва към този момент, без обаче тя
да се приеме като максимален размер и за възнаградителната лихва, като съгласно
установената съдебна практика по сходни казуси за договори, сключени преди
изменението на ЗПК от 2014 г. се приема, че максималният размер, до който
съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не
надвишава с повече от три пъти законната такава (в този смисъл решение № 378 от
18.05.2006 г на ВКС по гр. д. № 315/2005 г.. II г о, и др). В случая това
съотношение не е налице. Договорената между страните годишна лихва в размер 41,17 % надхвърля
значително размера на законната такава, при определения от БНБ основен лихвен
процент за 2017 г. и 10
пункта надбавка, поради което уговорката противоречи на добрите нрави и е
нищожна, Съотнесени тези критерии и към клаузата с уговорения ГПР от 49.89%, също обосновават нейната нищожност. Посочените клаузи от процесния договор нарушават принципа на
справедливост и създават условия за неоснователно обогатяване на ответника. В
този смисъл заплащане на възнаградителна лихва в размер на 41,17% годишно,
противоречи на добрите нрави. В процесния договор уговорените размери на фиксиран
годишен лихвен процент по заема /ГЛП/ и годишен процент на разходите /ГПР/
надвишават трикратния размер на законната лихва. По делото не се установява, не
се и твърди наличие на обстоятелства, които да дават основание за очакване на
завишен размер на вреди за заемодателя от неизпълнение задължения на заемателя.
Следователно, уговарянето на възнаградителна лихва в размер над законната
значително надхвърля размера на действителните вреди. Предвид характера на
предоставяната по договора услуга /предполагащ недостиг на парични средства у
едната от страните/, следва да се приеме, че процесните уговорки не
съответстват на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните
договорни правоотношения и равнопоставеността на съконтрагентите. Освен това в
договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни
стойности на лихвения процент по заема, ГПР и годишното му оскъпяване. Липсва
ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по
кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в
договора ГПР от 49,89 %. Следва да се посочи още, че ГПР е величина, чийто
алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща
изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е
недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по-горе в случая
остават неизвестни. Не става ясно какво се включва в общите разходи за
потребителя /настоящи или бъдещи/, доколкото в погасителната вноска е включено
и изплащане на задължения по споразумение за допълнителни услуги.
Посочените клаузи от процесния договор нарушават принципа на справедливост и
създават условия за неоснователно обогатяване на ответника.
Налице е явна нееквивалентност между
двете престации, като данните по делото не установяват обстоятелства, които да
обосновават определянето на ГЛП и на ГПР по процесния договор в такъв висок
размер, довел до нееквивалентност на насрещните престацни при установената
стойност на заема и недоказаността на
значителни разходи или риск, поет от заемодателя за срока на договора, които да
оправдават договорянето на такива високи проценти.
Ето защо клаузите на
договора, с които е уговорен ГПР 49.89 % и ГЛП в размер на 41, 17% и лихвен процент на
ден в размер на 0.11% накърняват договорното равноправие между страните,
противоречат на добрите нрави, поради което се явяват нищожни на основание чл.
26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД. Нищожните уговорки нямат правно действие и не пораждат права за кредитора. Поради това, предявеният установителен иск по чл. 26, ал.1
от ЗЗД се явява основателен и като такъв, следва да бъде уважен.
По отношение на споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги:
Това
споразумение не може да бъде възприето като отделен договор от договора за
кредит дори и само поради обстоятелството, че възнаградителното задължение по
този договор е изрично включено в параметрите на договора за кредит при
формиране на дължимата от длъжниците по него сума - погасителната вноска по
договора за кредит, освен главница и възнаградителна лихва, включва и парична
сума по този допълнителен пакет услуги. От друга страна разпоредбите на чл.
10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК предвиждат, че кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. В разглеждания случай на датата
на сключване на договора за потребителски кредит между страните е сключено и
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, които, според
посоченото в споразумението, се изразяват в: приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни
вноски, възможност за смяна на датата на падеж и улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства.
Възможността за събиране от
потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора,
е регламентирана в разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от Закона за потребителския
кредит. В противоречие на императивното правило на чл. 10, ал. 4 от ЗПК в
споразумението за допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за
няколко различни услуги. В чл. 10а, ал. 4 от ЗПК е предвидено, че „Видът,
размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да
бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.“. В случая,
договореното възнаграждение, дължимо от потребителя за предоставяне на
допълнителни услуги, е предварително уговорено, и то в случай, че потребителят
се възползва от тези допълнителни услуги по време на действието на сключения
между страните договор. Освен това, липсва точно конкретизиран размер на всяка
от услугите. Т.е., заплащането цената на тези услуги става при подписване на
договора, но на практика поучаването на услугата зависи от волята на кредитора
като реално, ако услугите не бъдат ползвани, това няма да бъде обвързано с
неплащане и намаляване на цената на този пакет услуги. По този начин е нарушен
принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето - потребителят следва да заплати такса за
реалното ползване на определена услуга, а не за хипотетично ползване на такава.
Анализът на съдържанието на
описаните в споразумението и т. 15 от общите условия „услуги“ налага
категоричния извод, че те касаят именно усвояването /по отношение на
приоритетното разглеждане и изплащане на сумата по кредита и улеснената
процедура за получаване на допълнителни парични средства/ и управлението /по
отношение на възможността за отлагане или намаляване на определен брой
погасителни вноски и смяната на падежната дата/ на кредита. Извеждането на тези
„услуги“ в самостоятелно споразумение, обективирано в отделен от договора за
потребителски кредит писмен акт, не променя тяхното естество и не поражда право
за кредитора да претендира отделно възнаграждение за тях. Ето защо, клаузата в
договора за потребителски кредит, с която потребителят се е задължил да заплати
възнаграждение на кредитора за предоставянето на пакет от допълнителни услуги
се явява нищожна, като противоречаща на императивни правни норми – разпоредбите
на чл. 10, ал. 2 предл. второ и чл. 10а, ал. 3 и ал. 4 от Закона за
потребителския кредит.
Следва
да се посочи също, че потребителят заплаща възнаграждение не за конкретно поети
от ищеца задължения, чието изпълнение е обусловено от настъпването на ясно
описани условия, а само за предоставени му „възможности“, които така или иначе
той има по силата на самия закон. На „възможността“ длъжникът да поиска
извършването на някоя от посочените в споразумението „услуги“ не кореспондира
никакво насрещно задължение на кредитора. Клауза, която поставя изпълнението на
задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието
изпълнение зависи единствено от неговата воля, е неравноправна и следователно
нищожна – чл. 143, т. 3 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. С това споразумение на
практика длъжникът е поел задължение за заплащане на възнаграждение за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита, което е забранено от закона, като
с уговореното задължение за плащане на възнаграждение се нарушава и
разпоредбата на чл. 19 от ЗПК относно предвидения лимит на годишния процент на
разходите по кредита. По делото няма данни ищцата да се е възползвала от тази
допълнителна услуга. Изводът, който се налага е, че услуга, за която да се
дължи такса не е предоставяна, липсва конкретно поето задължение в този смисъл
от страна на кредитора. Следва да се приеме, че тази клауза е нищожна поради
липса на основание и съгласие на страните. Ако въобще става дума за
предоставяне на каквито и да било допълнителни услуги, то те следва да бъдат
включени в ГПР, тъй като това са възнаграждения по самия договор за кредит -
чл. 19, ал. 1 ЗПК. Договорено е предварително заплащане на възнаграждението от
потребителя, т.е. то е дължимо само за „възможността за предоставянето“ на
изброените услуги, както е посочено и в самото споразумение и без значение е
дали някоя от тези услуги ще бъде използвана от потребителя. Реално,
независимо, че тези услуги може да не бъдат ползвани, т.е. да не бъдат
предоставени, но това в нито един момент няма да бъде обвързано с неплащане или
намаляване на цената на този пакет услуги и оттам следва извод, че така
уговорени клаузите поставят изпълнението на задължението на търговеца в
зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля и
поради това са неравноправни съгласно чл. 143, т. 3 ЗЗП. На практика се въвежда
задължение за потребителя да заплати за нещо, което страната има по силата на
закона, като правото да се инициира предоговаряне на срока на падежа на
договора или плащане на вноските, свободата да се договори отлагане на една или
повече погасителни вноски, което води до неравнопоставеност на страните, тъй
като на практика излиза, че потребителят, заплаща правото си да договоря с
кредитора за изменение на параметрите на сключения договор, като на потребителя
не му е гарантиран определен резултат, а той зависи от волята на кредитора.
Принципите на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват
потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не
при хипотетично ползване на такава /така
с решение № 511/08.11.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. №
1172/2019 г., решение № 503/06.11.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по
в.т.д. № 1364/2019 г., решение №499/06.11.2019 г. на Старозагорски окръжен съд
по в.т.д. № 1339/2019 г., решение № 475/29.10.2019 г. на Старозагорски окръжен
съд по в.т.д. № 1247/2019 г., решение № 477/29.10.2019 г. на Старозагорски
окръжен съд по в.т.д. № 1248/2019 г./.
Отделно
от всичко изложено, следва да се подчертае, че в конкретния случай, размерът на
възнаграждението по пакета допълнителни услуги /3001.20 лв./ надхвърля значително
размера на главницата по договора за
кредит /2500 лв./ и само това е достатъчно основание да се прогласи нищожността
на това споразумение, чието съществуване не отговаря нито на буквата на закона,
нито на добрите нрави.
С оглед признаване нищожността на посочените клаузи, то
основателен се явява предявения отрицателно установителен иск, като съдът
следва да признае за установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи
по процесния договор за потребителски кредит възнаградителна лихва, определена
на ГПР 49.89 % и ГЛП 41.17%, или лихвен процент 0.11% на ден, както и сумата
3001.20 лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет допълнителни
услуги.
С оглед неуважаване на предявения главен иск, съдът не следва
да се произнася по предявения, в условие на евентуалност, насрещен иск от
„Профи кредит България” ЕООД гр. София, против Ц.Д.И. за сумата от
6 430.80 лв., представляваща сбора от 2 431.22 лв. – непогасена
главница по договор за потребителски кредит № **********/02.05.2018г., 1123.43
лв. – дължимо договорно възнаграждение по договора за кредит, 2 876.15 лв.
– дължимо възнаграждение по пакет за допълнителни услуги към договора за
потребителски кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на иска – 03.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата,
както и за сумата от както и сумата от 18.02 лв., представляваща лихва за
забава за периода 26.06.2018г. до 03.10.2018г.
По
предявения, в условие на евентуалност, насрещен иск от „Профи кредит България”
ЕООД против Ц.Д.И. за сумата от 2 208.09 лв., представляваща дължима
главница по договор за потребителски кредит № **********/02.05.2018г. ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на иска –
03.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата:
С оглед посочените по- горе мотиви, и на основание чл. 23 от ЗПК, ищцата дължи
връщане само на чистата стойност на кредита в размер до размера на усвоената
главница. Видно от заключението на вещото лице, ищцата е извършила плащане само
на една погасителна вноска, в общ размер на 291.92 лв. Същата сума следва да се
приспадне от главницата по договора, като остатъкът възлиза на 2 208.09
лв. в какъвто размер е и претенцията на ищецът по насрещния иск. Тази сума се
явява дължима от длъжника – ищцата по делото, като върху сумата следва да се
присъди и законната лихва, считано от 04.06.2019г. /датата, на която е входиран
насрещния иск/ до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на
спора, и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът дължи на ищцата разноски по
делото – сумата от 1168.65 лв., съобразно списъка на разноски. /за платена
държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адв. хонорар/. Ответникът е
направил възражение за прекомерност на
платения от ищцата адв. хонорар, което съдът намира за неоснователно. В
конкретния случай, минималният размер на адв. хонорар за един ищец, изчислен по
чл. 7,ал.2, т.2 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза
на 622.47 лв., с ДДС. В случая, платеното от ищцата възнаграждение за адвокат е
798.60 лв. Така платеният от ищцата
размер на възнаграждение за адвокат не се явява прекомерен, с оглед правната и
фактическа сложност на делото, проведения брой съдебни заседания.
На
осн. чл.78 ал.1 от ГПК, ищцата дължи на ответника заплащане на разноски по
уважения насрещен иск – сумата от 150 лв. за възнаграждение за юрисконсулт / в
определен общ размер на възнаграждение от 300 лв., собр. Чл. 25 , ал.1 от НЗПП/.
Тъй
като при предявяване на исковата молба, съдът е пропуснал да събере от ищцата
държавна такса за предявения по чл. 26, ал.1 от ЗЗД установителен иск, с оглед
изхода на спора, същата такса, в размер на 50 лв. се явява дължима от
ответника.
Водим
от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПРОГЛАСЯВА за нищожна, поради противоречие на
добрите нрави, клаузата от Договор за потребителски кредит №
**********/02.05.2018г., сключен между „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Средец, жк Мотописта, бул. България № 49, Бл. 53Е,
вх. В, ет.7, представлявано от Светослав Николаев Николов, Ирина Харалампиева
Георгиева, Ондрей Локвенц и Ярослав Ян Чечински, в качеството му на „кредитор“,
и Ц.Д.И., ЕГН **********, с настоящ адрес ***, в качеството на „потребител“ , клаузата,
с която е уговорен ГПР 49.89 % и ГЛП 41.17%, или 0.11% лихва на ден, както и ПРОГЛАСЯВА за нищожна, поради противоречие със закона, клаузата за
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 3001.20 лв.,
ведно със Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от
02.05.2018г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц.Д.И., с
п.а., че не дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,с
п.а., възнаградителна лихва, уговорена в Договор за потребителски кредит №
**********/02.05.2018г., определена на ГПР 49.89 % и ГЛП 41.17%, или лихвен
процент 0.11% на ден, както и не дължи сумата 3001.20 лв., представляваща
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги
ОСЪЖДА Ц.Д.И., с п.а., да заплати
на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София,с п.а., сумата 2 208.09
лв., представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит №
**********/02.05.2018г., ведно със законната лихва, считано от 04.06.2019г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 150 лв., представляваща направени
по делото разноски.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,с
п.а., да заплати на Ц.Д.И., с п.а., сумата от 1168.65 лв., представляваща
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София,с п.а., да заплати по сметка на СтРС сумата от 50 лв.,
представляваща дължима държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред
Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: