№ 188
гр. П., 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20225200500264 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален
кодекс.
С решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№ 86 по описа за
2021 година е осъден Д. Б. Д., ЕГН-********** от гр. П., ул.“М.“№8, ет.1,ап.2
да заплати на ЕЛ. ИВ. П., ЕГН-********** от гр.П., ул. „Ц.К.“№95, обл. П., на
основание чл.45 от ЗЗД, сумата от 5 000.00 лв. /пет хиляди лева /,
съставляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразили се в
душевни болки и психически страдания, претърпени от П. в резултат на
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 10.04.2020г. , около 10.30
часа, на кръстовището на ул. „К.В.“ и ул. „Г.И.“ в гр. П. , ведно със законната
лихва върху тази сума , считано от 10.04.2020 г. до окончателното й
изплащане, като е отхвърлен предявения иск в останалата му част - над
присъдения размер от 5 000.00 лв. до претендираните 16 000.00 лв.
/шестнадесет хиляди лева/, като неоснователен .
Осъден е Д. Б. Д., ЕГН-********** от гр. П., ул.“М.“№8, ет.1,ап.2 да
заплати на ЕЛ. ИВ. П., ЕГН-********** от гр. П., ул. „Ц.К.“№95, обл. П., на
основание чл.45 от ЗЗД, сумата от 205 лв. /двеста и пет лева /, съставляваща
1
обезщетение за причинени имуществени вреди /закупуване на ортопедична
наколенка/, претърпени от П. в резултат на пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 10.04.2020г. , около 10.30 часа, на кръстовището на ул. „К.В.“ и
ул. „Г.И.“ в гр. П. , ведно със законната лихва върху тази сума , считано от
10.04.2020 г. до окончателното й изплащане
Присъдени са разноски , с оглед изхода на спора.
В срок така постановеното решение е обжалвано от ищцата Е.П. в
частта, в която първоинстанционният съд е отхвърлил иска с правно
основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД над присъдените 5 000 лв. (пет хиляди
лева) до размера от 10 000 лв. (десет хиляди лева), ведно с лихвата за забава
върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 10.04,2020 г. до
окончателно изплащане на дължимата сума.
Присъденото обезщетение било силно занижено и не възмездявало
действително претърпените от ищцата неимуществени вреди. Претенцията
била заявена частично ,като общия размер бил 25 000 лв. (двадесет и пет
хиляди лева. Направено било изменение ,чрез намаляване на претенцията до
размер на 16 000 лв.
Счита , че иска е доказан по основание и размер, така както е очертан с
въззивната жалба – 10 000 лева , ведно със законната лихва от момента на
увреждането.
Съдът правилно приел, че на 10.04.2020 г„ около 10:30 часа, на
кръстовището на ул. „К.В.“ и ул. „Г.И.“ в гр. П. е настъпило ПТП между ППС
(бял велосипед) марка „Уикенд“, управлявано от Д. Б. Д., и пешеходката ЕЛ.
ИВ. П.. Правилни били изводите на съда, че ищцата е пресичала пътното
платно на пешеходна пътека и че процесният пътен инцидент е настъпил при
отлична видимост, през светлата част от денонощието (при ясно и слънчево
време), при суха пътна настилка, а вследствие на този инцидент ищцата е
пострадала.
Съдът детайлно изследвал наличието на хоспитализация, проведени
прегледи и изследвания.
Анализирано било решението по образувано АНД № 747/2020 г. по
описа на Районен съд - гр. П., Наказателна колегия, IX - ти съдебен състав,
2
което е завършило с влязло в сила съдебно решение от 26.08.2020 г. на
Пазарджишкия районен съд, Наказателна колегия, постановено по АНД №
747/2020 г. ,като това решение установявало безспорно вината на водача -
Д.Б. Д.:
Обжалваното наказателно постановление било отменено поради
материалното състояние на жалбоподателя и проявена от съда
снизходителност.
В съдебното решение правилно бил приет и описан и механизма на
ПТП.
Установило се от доказателствата , че ищцата П. е била внимателна при
пресичането си, пресичала е на обозначено място със спокоен нормален ход.
Видно от показанията на очевидците, както и от заключението на вещото
лице, велосипедистът е имал видимост, но не предприел маневра на спиране и
осигуряване на предимство на преминаващите пешеходци.
Приетото относно механизма на ПТП се потвърждавало и от
заключението на вещото лице по допуснатата и приета съдебномедицинска
експертиза, според която има директен удар в трохантерния масив на дясната
бедрена кост и съответно усукване и завъртване на дясната колянна става.
Изследвани , обяснени и правилно приети били и причините за
настъпване на произшествието, изяснен от заключението на експерта.
В този смисъл били и показанията на св.Г..
Съдът правилно приел, че с поведението си виновният водач -
ответникът е допуснал несъобразяване на поведението си с пътната
обстановка, навлизайки с висока скорост в кръстовище и отнемайки
предимството на пресичащия на пешеходната пътека пешеходец и не
възприел направените с отговора на исковата молба възражения.
Ответникът не доказал възражението си , че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата, тъй като ищцата е пресичала на
обозначеното за това място. Не било установено от доказателствата по
делото, ищцата по някакъв начин да е създала опасност за себе си, така и за
останалите участници в движението.
Според заключението на експерта ищцата е пресичала със спокоен ход,
след като е възприела пътната обстановка и преминала няколко метра, когато
3
е била блъсната. Твърденията, че ищцата е говорила по телефона не се
доказали по делото.
Установени точно и правилно били и причинените на ищцата
увреждания.
Решението обаче било неправилно ,поради това , че съдът не е
изследвал всички получени от ищцата телесни увреждания и макар и да се
изследвана продължителността на лечението и възстановяването й, наличието
на трайни физически и психически увреждания, наличието на трайни видими
белези, и съответно неправилно е определен и занижен размер на
присъденото обезщетение от 5 000 лв.
Причинени били множество телесни увреждания. От представеното и
прието заключение на вещото лице - медик по назначената съдебно-
медицинска експертиза, както и от приложените медицински доказателства
било усстановено, че уврежданията на ищцата по своя медико-биологичен
характер представляват: 1. Петрохантерно счупване (счупена петрохантерна
бедрена кост на дясно бедро отразено и в констативен протокол); 2.
Разкъсвания в областта на коляното и разкъсан заден мениск; 3. Контузия на
таза; 4. Контузия на гърба вдясно; 5. МРТ данни за травматична увреда на
заден рог на медиален мениск-непълна руптура; оточни предни и задни
кръстни връзки. 6. Състояние след понесени микротравми на колатералните
връзки. 7. Трактус илиотибиалис синдром. 8. Начална гонартроза. 9.
Хондромалация на пателата 2-ра cm. 10. Контузионни огнища в кондилите на
бедрената кост.
Пострадалата имала силни болки в областта на главата
(кръвонасядания и отоци), дясна гривенна става, корема, гръбначния стълб,
торса, силни и остри болки на дясната колянна и раменна става, оплаква се от
дезориентация, главоболие, световъртеж, виене на свят и гадене. Имала е
изключително силни болки в дясната подбедрица и дясната ключица, с
множество мекотъканни хематоми в дясно. Контузните рани на лицето и в
областта на цялата глава били болезнени и загрозяващи.
Поради изричното желание на пострадалата да бъде изписана от
лечебното заведение е предписано домашно медикаментозно лечение с
последващи контролни прегледи при строго наблюдение. За нея са се
грижили нейни роднини - лекари и съпругът й. Непосредствено след
4
инцидента, коляното се надува и е силно оточно. В последващия болничен
период коляното е подуто и ищцата се оплаква от постоянни болки в областта
на бедрото и е с ограничени движения в областта на крайника и тазобедрената
става.
Невъзможно било стъпването на крака до началото на месец септември
2020 г.
По делото било установено, че след изписването на пострадалата от
болничното заведение, тя продължава лечението си в домашни условия. В
резултат на причинените й травми, тя е с непрестанни болки в областта на
дясната подбедрица, таза, дясната половина на торса, горните крайници.
Поради тази причина, пострадалата е потърсила допълнителна медицинска
помощ, изразяваща се периодични контролни прегледи. Провела е
продължително медикаментозно лечение, което продължава и към настоящия
момент.
Анализират се писмените доказателства , представляващи медицински
документи по повод прегледите на ищцата и издаденото съдебно- медицинско
удостоверение.
Последното било издадено за период от повече от два месеца след
инцидента. Видно от допълнението, счупването на трохантера на дясното
бедро е причинило трайно затрудняване на движенията на десен долен
крайник по смисъла на чл. 129 от НК, с имобилизация за 2 месеца.
Тъй като болката в областта на дясната подбедрица, бедрото и мениска
не отшумявали, ищцата е потърсила специализирана медицинска помощ в
ДКЦ „П.“ ООД - гр. Пловдив.
Лечебният и възстановителен период продължава и в настоящия
момент, и прогнозите били при добро развитие да приключи след около
година, като възстановяването на психическото здраве е възможно, но е за
неопределено време.
Извършени били редица прегледи и изследвания и съответно лечение.
Направен били ЯМР изследвания и продължителна физиотерапия във
Военномедицинска академия.
5
Вследствие на катастрофата физическото състояние на било тежко , но
получените травми се отразили изключително зле на психическото й здраве.
Била силно потисната, лесно раздразнителна и нервна, емоционално -
нестабилна и волево неустойчива.
Притеснявала я невъзможност да се грижи сама за себе си, което
предполага до нея да има постоянно човек, който да се грижи за нея,
понижено било настроението и , била тревожна, имала нарушения на паметта
и вниманието, изпитвала панически страх, че случилото се може да се
повтори в бъдеще. Тя редуцирала социалните си контакти, като пострадалата
живее при близките си.
Установено било , че са налице трайни и продължителни последици за
здравословното състояние, вкл. психологическо на ищцата.
Вещото лице констатирало, че ищцата е била нетрудоспособна за
период от 6 месеца и е налице трайно затрудняване на движенията на десния
долен крайник. Изпитва болки.
Съдът неправилно приложил разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и определил
занижен размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Съдът
следвало да съобрази, че на пострадалата й предстоят последващо оперативно
лечение и последваща рехабилитация. С оглед на възрастта й продължава да
търпи болки и страдания, както и невъзможност да работи ефективно,не
отчел прогнозите за преодоляване на травмата ,продължителността на
възстановителния период, психичното и състояние в резултат на травмата.
Счита ,че определеното обезщетение е несправедливо и не съобразено с
икономическата обстановка в страната.
Считат ,че обезщетение в размер на 10 000 лева се явява справедливо
по размер.
Поради изложените съображения , решението било и необосновано.
Основателна била и претенцията за лихви.
Моли ответникът Д. Б. Д., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. П.,
ул. „М.” № 8, ет. 1. ап. 2 да бъде осъден да заплати на ЕЛ. ИВ. П.. ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „Ц.К.“ № 95 и направените от нея
съдебно - деловодни разноски по гражданското съдопроизводство пред Първа
инстанция в размер на 1000 лв. (хиляда лева), представляващи минимално
6
адвокатско възнаграждение за предоставянето на адвокатска помощ и
процесуално представителство.
Направено е възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответната страна пред първа и въззивна инстанция.
Претендират се разноски пред въззивната инстанция в размер на
минималното адвокатско възнаграждение.
Молят решението в обжалваната отхвърлителна част да бъде отменено
и присъдено обезщетение в размер на 10 000 лева , както и разноски пред
двете инстанции.
В указания от съда срок е постъпил отговор от ответника по иска и
съответно по жалбата Д.Д..
Намира жалбата за неоснователна.
Съдът се произнесъл по непредявен иск ,поради това, че според
изложеното в исковата молба ищцата претендирала застрахователно
обезщетение/на договорно основание/, а не като вреди от деликт/ непозволено
увреждане. В молба представена по делото в открито с.з на 10.09.2021 г
ищцата по реда на чл.214 от ГПК изменила исковете като направила
увеличение с твърдение ,че сумите се претендират на причинени вреди по
чл.432 ал,1от КЗ и чл.86 ЗЗД във вр, с чл.45 ЗЗД.
В писмените си бележки пълномощникът на ищцата отново развивал
тезата , че с предявените искове ищцата претендира застрахователно
обезщетение по чл.432/1 от КЗ.
И в петитума на исковата молба и в писмените бележки на защитата се
ИСКА от съда осъждане на ответника да заплати застрахователно
обезщетение от 16 000 лева -неимуществени вреди и 205 лева - имуществени
вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането.
Поради това решението на съда било недопустимо.
Неправилно съдът присъдил законна лихва върху претендираните
имуществени вреди от 205 лева, считано от деня на увреждането - 10.04.2020
г. Разходите били направени четири месеца по-късно, видно от фактура №
********** от 14.08.2020 г, ведно с приложен фискален бон от същата дата -
14,08.2020 г/не оспорен/.
Неоснователна била и жалбата с която се претендира законна лихва
7
върху исканото увеличение на претенцията от 5000 лева до 10 000 лева от
деня на увреждането - 10.04.2020 г. Такава лихва също не се дължи защото
претенцията е за имуществени вреди, и не може лихвата да се присъди преди
настъпването и.
Неоснователни били доводите за нарушение принципа на
справедливост.
Счита ,че обезщетение не се дължи ,тъй като не е налице виновно
поведение на ответника.
В срок е постъпила въззивна жалба и от ответника.
Излага доводи, че решението е недопустимо , поради което следва да
бъде обезсилено и делото прекратено или върнато на първоинстанционния
съд.
Претендира разноски на основание чл.38 ал.2 от ЗАдв, съгласно
приложения списък по чл.80 от ГПК за двете инстанции /.
Ищцата претендирала исковите суми като застрахователно
обезщетение на договорно основание/, а не като вреди от деликт, непозволено
увреждане. В исковата молба и в молбата представена по делото в открито с.з
на 10.09.2021 г. ищцата по реда на чл.214 от ГПК претенцията била ,че сумите
се претендират за причинени вреди по чл.432 ал.1от КЗ и чл.86 ЗЗД във вр, с
чл.45 ЗЗД.
В писмените си бележки пълномощникът на ищцата отново развивал
тезата , че с исковата молба ищцата претендира застрахователно обезщетение
по чл.432/1 от КЗ. По такъв иск ответникът не бил пасивно легитимиран да
отговаря.
Счита ,че предявеният иск е за присъждане на застрахователно
обезщетение , поради което постановеното решение било недопустимо , тъй
като съдът се произнесъл по непредявен иск.
Решението било неправилно в частта , с която са присъдени лихви от
момента на увреждането върху присъденото обезщетение за имуществени
вреди в размер на 205 лева. Разходът за закупуване но „ортошоп наколенка“ ,
видно от представената фактура бил извършен по-късно и лихвата се дължала
от момента на предявяване на иска ,като исковата молба играела ролята на
покана.
8
Постъпил е отговор на тази жалба от ищцата в първоинстанционното
производство.
Намира жалбата за неоснователна.
Оплакванията относно недопустимостта на съдебното решение били
бланкетни, недоказани и изцяло неоснователни. От предявената исковата
молба и изразените становища по несъмнен начин се установявало, че ищцата
претендира парично обезщетение за претърпени вреди
Дори да се приеме, че е допусната техническа грешка при определяне на
правната квалификация на исковите ни претенции, а именно посочване на
правно основание чл. 432. ал. I от КЗ, то видно било от петитума на
депозираните молби, че се претендира парично обезщетение, вследствие на
непозволено увреждане. Съдът следи служебно по отношение на
определянето на правната квалификация, а безспорно е установено какво се
иска от съда.
Считат за неоснователно и оплакването относно началния момент на
дължимост на лихвите. При деликт лихви се дължали от момента на
увреждането.
Във въззивната жалба не били изложени никакви аргументи в посока
дали въззивникът оспорва размера на присъдените обезщетения ,поради което
считат ,че в тази част решението е влязло в сила. С жалбата се заявявали
претенции само по отношение началния момент на дължимост на лихви.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното
решение ,за да се произнесе , взе предвид следното:
Решението е обжалвано от ищцата само в отхвърлителната част, като
основните доводи касаят правилното приложение на принципа на
справедливостта , с оглед претърпените от нея увреждания , вида и характера
на продължителността им.
От ответника решението е обжалвано само с доводи за недопустимост
,поради това , че съдът се е произнесъл по непредявен иск.Други доводи
,касаещи механизма на ПТП , виновността на ответника , наличие на
съпричиняване - във въззивната жалба не са изложени. Обжалва се
решението и в частта , с която е присъдена лихва върху сумата , присъдена
като имещуствуни вреди относно началния момент на дължимост.
9
Други доводи в жалбата няма- не са изложени доводите , изложени в
писмения отговор, които касаят началния момент на дължимост на лихвата и
за присъдените неимуществени вреди ,както и общия довод в отговора че
ответника не носи отговорност , тъй като няма вина.
С изложеното , съдът очертава пределите на въззивната проверка,
съобразно разпоредбата на чл.269 от ГПК.
На първо място съдът следва да повери валидността и допустимостта на
съдебното решение , което е длъжен да стори и служебно.
Решението е валидно и допустимо.
В исковата молба ясно са изложени обстоятелства и направено искане,
които очертават фактическа обстановка и искане напълно съответни на
дадената правна квалификация – чл.45 и чл.86 от ЗЗД. Тази правна
квалификация в исковата молба е посочена и от ищцата , макар да не е била
длъжна да стори това.
Действително в последния абзац, преди формулиране на петитума
,макар да се сочи вярната квалификация се сочи, че ищцата има основание да
претендира застрахователно обезщетение. Това очевидно се дължи на грешка
на изготвилия исковата молба ,но не внася противоречие и не води до извод ,
че е предявена претенция за застрахователно обезщетение.
Същите доводи са валидни и за молбата по реда на чл.214 от ГПК , с
която е направено изменение на предявения иск за имущестени вреди
,изразяващо се в неговото увеличение. В нея невярно е посочена правната
квалификация на претенцията.
По същия начин и в писмената защита е допусната грешка , но са
изложени доводи и съображения , съответни на претенция по чл.45 и чл.86 от
ЗЗД.
Поради изложеното , съдът намира ,че решението е допустимо.
Следва да се посочи още ,че в диспозитива на решението , присъждайки
неимуществени вреди , съдът е посочил , че те обезщетяват душевни болки и
психически страдания, което не е вярно и не съответства ,както на
претенцията ,така и на изложените мотиви. Ищцата претендира обезщетение
за неимуществени вреди, дължащи се както на физически , така и на душевни
или психически страдания. Това обаче не опорочава решението по начин , че
10
да го прави недопустимо.
Съдът приема, че постановеното решение е валидно и допустимо и за
да се произнесе по съществото на спора , взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
В исковата си молба против Д.Д. ищцата Е.П. твърди, че на 10.04.2020
г„ около 10:30 часа, на кръстовището на ул. „К.В." и ул. „Г.И.“ в гр. П. е
настъпило ПТП между ППС (бял велосипед) марка „Уикенд“, управлявано от
Д. Б. Д., негова собственост и пешеходката ЕЛ. ИВ. П..
Процесният пътен инцидент настъпил при отлична видимост, през
светлата част от денонощието (при ясно и слънчево време), при суха пътна
настилка. При този инцидент пострадала ищцата ЕЛ. ИВ. П., която пресичала
на пешеходната пътека.
За пътния инцидент бил съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица с per. № 1006р-3780/13.04.2020 г. по описа на ОДМВР - гр.
П., РУ - гр. П.. В него било отразено, че виновен за настъпването на
произшествието е велосипедистът Д. Б. Д., който движейки се с несъобразена
скорост, при неспазване на правилата за движение по пътищата, навлизайки с
висока скорост в кръстовище, отнема предимството на пешеходеца,
пресичаща платното за движение по пешеходна пътека тип „зебра" и я
блъска. Пешеходката е била на разстояние 1.6 - 1,8 м. по дължината на
пешеходната пътека, когато получава удар. Виновния водач шофирал с
несъобразена скорост, управлявайки велосипед и несъобразявайки
поведението си с пътните знаци и маркировка на горепосоченото кръстовище,
което става причина за ПТП, при което е пострадала тежко ищцата.
На виновния водач бил съставен АУАН № 204304/10.04.2020 г. по
описа на РУП — гр. П.. По жалба на ответника било образувано АНД №
747/2020 г. по описа на Районен съд - гр. П..
Непосредствено след пътния инцидент, пострадалата ЕЛ. ИВ. П.
постъпила по спешност с екип на ЦСМП. в средно-тежко общо състояние и
след изпадане в безсъзнание, в „МБАЛ - П." АД. Видно от приложения Лист
за преглед на пациент № 006017/10.04.2020 г., изд. от д-р М.М. и
допълнителен лист за преглед на пациент, изд. от „МБАЛ - П." АД, ищцата
била хоспитализирана непосредствено след пътния инцидент. По време на
престоя си болницата пострадалата била подложена на редица изследвания и
11
рентгенографии, включени и били системи. Претърпяла оперативна
интервенция, обективирана в оперативен протокол от 10.04.2020 г.
Поради непрестанната болка в областта на дясната тазобедрена става
била подложена на медикаментозно лечение. Установено било от рентгеново
изследване от 10.04.2020 г„ издадено от „МБАЛ - П.“ АД,че пешеходката е с
множество увреждания и е поставена окончателна диагноза „Пертрохантерна
фисура на дясна бедрена кост". След обстоен преглед, лекарите й поставили
следните окончателни диагнози, които по своя медико-биологичен характер
се изразяват в следното: 1. Петрохантерно счупване (счупена петрохантерно
бедрена кост на дясно бедро - отразено в констативен протокол); 2.
Разкъсвания в областта на коляното и разкъсан заден мениск; 3. Контузия на
таза; 4. Контузия на гърба вдясно; 5. Белези и др.
Ищцата имала и силни болки в областта на главата (кръвонасядания и
отоци), дясна гривенна става, корема, гръбначния стълб, торса, силни и остри
болки на дясната колянна и раменна става, оплаква се от дезориентация,
главоболие, световъртеж, виене на свят и гадене, получила изключително
силни болки в дясната подбедрица и дясната ключица, с множество
мекотъканни хематоми в дясно. Контузните рани на лицето и в областта на
цялата глава били болезнени и загрозяващи.
Ищцата пожелала да бъде изписана от лечебното заведение ,било и
предписано домашно медикаментозно лечение с последващи контролни
прегледи при строго наблюдение. Пострадалата била на постелен режим и за
нея са се грижили нейни роднини . Непосредствено след инцидента, коляното
станало силно оточно и ищцата се оплаква от постоянни болки в областта на
бедрото и е с ограничени движения в областта на крайника и тазобедрената
става. До началото на месец септември 2020 г. не било възможно стъпването и
на крака.
Поради постоянните болки пострадалата потърсила допълнителна
медицинска помощ, изразяваща се периодични контролни прегледи.
Приложено било продължително медикаментозно лечение, което
продължавало и към настоящия момент.
Били извършени и други прегледи ,на които ищцата била водена с
инвалидна количка , придружавана от съпруга си.
Видно било от амбулаторен лист № 000667/22.05.2020 г.. изд. от д-р
12
Г.Л., че консервативното лечение по повод счупването на бедрото е
съпроводено с непрестанни болки. Поставена е окончателна диагноза:
„Петрохантерно счупване“.
От амбулаторен лист № 000819/06.06.2020 г.. изд. от д-р Г.Л., било
видно ,че пострадалата е постъпила отново след оплаквания от болки и
ограничени движения в областта на дясна тазобедрена става и дясно коляно.
Диагнозата била: „Петрохантерно счупване“ и „Други вьтреставни
увреждания на колянната става“. Изписано е медикаментозно лечение и са
дадени указания за терапия. Дадени били указания „да се направи
терапевтична ставна пункция на дясно коляно. Постави се 1 ампула дипрофос
локално“.
Видно от съдебномедицинско удостоверение № 127/15.06.2020 г., изд.
от д-р Б.Х.П. - съдебен лекар и началник на ОКПСМ при МБАЛ „П.“ АД
ищцата претърпяла множество болки и страдания, изразяващи се в:
„Счупване (Фрактура) на трохантера на дясното бедро“;
Контузия на гръдния кош с охлузвания, кръвонасядания и отоци по
гърба в горната част в дясно и белег с размери 9x7 см.;
Контузия на дясната подбедрица с разкъсно - контузна рана и белег по
страничната повърхност с размери 2x2 см.;
Множество видими белези и др.
Счупването на трохантера на дясното бедро причинило трайно
затрудняване на движенията на десен долен крайник по смисъла на чл. 129 от
НК, с имобилизация за 2 месеца.
Поради продължаващата болка в областта на дясната подбедрица.
бедрото и мениска не отшумявали, била потърсена специализирана
медицинска помощ в ДКЦ „П.“ ООД - гр. Пловдив. Видно от Изследване:
МРТ на дясна колянна става с per. № 13857Б, изд. от ДКЦ „П.“ ООД - гр.
Пловдив било дадено заключение в следния смисъл: „МРТ данни за
травматична увреда на заден рог на медиален мениск-непълна руптура;
оточни предни и задни кръстни връзки. Състояние' след понесени
микротравми на колатералните връзки. Трактус илиотибиалис синдром.
Начална гонартроза. Хондромалация на пателата - 2-ра cm. Контузионни
огнища в кондилите на бедрената кост.“
13
Лечебният и възстановителен период продължавал и в настоящия
момент, като се очаквало при добро развитие да приключи след около година,
като възстановяването на психическото здраве е възможно, но е за
неопределено време.
Съгласно амбулаторен лист № 003277/28.08.2020 г.. изд. от д-р С.Х. от
контролния преглед се установява, че пешеходката ходи трудно, ползва
бастун. Походката й е тип „глутеус медиус“ и е с ограничени движения в
областта на дясната тазобедрена става – и отново е предписано лечение.
Проведени били рехабилитационни процедури с проследяващо лечение
и контролни прегледи и препоръка за нов ЯМР.
При преглед на 29.09.2020 г, видно от представен амбулаторен отново
били констатирани последици от травмата: Полка, оток и ограничени
движения в дясна колянна става до невъзможност за пълна флексия на
коляното като при руптура на заден рог на менискус. Препоръчва се
направата на нов ЯМР“.
Извършена била продължителна физиотерапия във Военномедицинска
академия.
Получените травми се отразили изключително зле на психическото
здраве на ищцата. Била силно потисната, лесно раздразнителна и нервна,
емоционално - нестабилна и волево неустойчива.
Притеснявала се от невъзможност да се грижи сама за себе си и от
нуждата от грижи на друго лице. Настроението и било понижено,била
тревожна, имала нарушения на паметта и вниманието, изпитвала панически
страх, че случилото се може да се повтори в бъдеще. Тя била с редуцирани
социални контакти, като пострадалата живее при близките си.
Всички тези увреждания били пряка и непосредствена последица от
ПТП. Вредите се изразявали както във физически болки и страдания от
получените телесни увреждания и последващото болезнено и незавършило
възстановяване, така и в претърпян психически и емоционален стрес.
Ищцата претърпяла и имуществени вреди. Разполагала с фискален бон
и фактура на стойност от 205 лв. (двеста и пет лева) за закупуването ортошоп
наколенка.
Моли ответникът да бъде осъден да и заплати парично обезщетение за
14
претърпените от нея неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП,
настъпило на 10.04.2020 г„ около 10:30 часа, на кръстовището на ул, „К.В.“ и
ул. „Г.И.“ в гр. П. в размер на 10 000 лв. (десет хиляди лева), предявени като
частичен иск от 25 000 лв. (двадесет и пет хиляди лева, ведно със законната
лихва ,считано от датата на ПТП – момента на увреждането.
Претендира обезщетение и за имуществени вреди във връзка с
проведено оперативно лечение и разходи за лекарства, медикаменти и
консумативи, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 10.04.2020 г.,
около 10:30 часа, на кръстовището на ул. „К.В.“ и ул. „Г.И.“ в гр. П. в размер
на 205 лв. (двеста и пет лева), предявени като частичен иск от 1000 лв.,ведно
със законната лихва от момента на увреждането.
Претендира разноски.
При условията на чл.83 ал.2 от ГПК ищцата е освободена от такси и
разноски.
В срок е постъпил писмен отговор.
Ответникът оспорва иска и по основание и по размер.
Твърди, че на 10.04.2020 г около 10.30 в. гр. П., управлявал велосипеда
си „Wekend” бял на цвят, движейки се по улица К.В. ,в посока от центъра към
поликлиниката ,с цел посещение на личния си лекар, поради оплаквания за
влошено здраве и необходимостта от преглед и лечение.
Преди кръстовището на ул. К. В. с ул. Г.И. минал покрай микробус
спрян на ул. К. В. .Прилошало му и той завил към тротоара за да стъпи на
бордюра .Натиснал спирачка на велосипеда ,спрял на зебрата ,стъпил с
единия крак на асфалта, като предната му гума сочела и била непосредствено
до тротоара. В това време пешеходеца/ ищцата/ която се е движела по зебрата
на ул. Г.И. / успоредно на пътя по който се е движел ответника/ е завила рязко
в дясно и е тръгнала по зебрата на ул. К. В. като предната гума на велосипеда
му е минала между краката на ищцата. Не той ,а тя се блъснала в него.
Загубил равновесие и паднали заедно с колелото на земята . При падането
пешеходката си изтървала телефона ,по който говорила. Дошла линейка и
откарала пешеходката до местната болница МБАЛ-П. за преглед. Дошла и
полиция, която изчакала резултатите от прегледа на пешеходката и след като
се установили уврежданията на пешеходката Т. Г. - полицай сектор пътна
полиция при ОДМВР -П. му съставил акт за административно нарушение №
15
204304/10.04.2020 г. Въз основа на него му било издадено и Наказателно
постановление №20-1006-001069/24.04.2020 г на ОДМВР -П. с наложено
административно наказание - глоба в размер на 200 лева.
Това наказателно постановление било обжалвано пред РС-П.,
образувано било АНД № 747/2020 г . В проведеното съдебно заседание по
него на 25.06.2020 г ищцата разпитана като свидетел признала, че не е
погледнала непосредствено като е тръгнала да пресича пътното платно и не е
видяла колелото .Потвърждава, че предната гума на колелото минала между
краката и паднала на земята.
С Решение от 26.08.2020 г съдът отменил наказателното постановление.
Оспорва и наличието на причинна връзка между инцидента и описаните
увреждания. Представените писмени доказателства от Диагностично-
Консултативен център - I ЕООД гр. П. и издадени 2 броя амбулаторни
листове били от 22.05.2020 били от преди два месеца, преди описаното
спречкване на пътя. Такова възражение се прави и по отношение на
медицинско удостоверение №127 издадено на 15.06.2020 г по писмени данни,
е което са констатирани белези от разкъсно- контузна рана -2x2 и контузия на
дясно бедро и таза, но липсва контузия на коляното. След като при
първоначалния преглед не е констатирано такова увреждане, то не може да се
твърди , че то не е резултат на друга злополука.
С писмена молба е направено изменение на исковете относно размера
им ,като иска за неимуществени вреди е увеличен до размер на 16 000 лева,
като това е претендираното обезщетение изцяло, уточнена е претенцията за
имуществени вреди в размер на 205 лева , като съответно се претендират и
лихви от момента на увреждането.
Изменението е допуснато от съда с нарочно определение и съобразно
него съдът е постановил и решението си.
Съдът , като прецени доводите на страните и доказателствата по делото
, прие за установено следното:
Не се спори по делото, установено е от представените доказателства, ,
че на 10.04.2020г. , около 10.30 часа, в гр. П., на кръстовището, на ул. „К.В. и
„ул. „Г.И.“ е възникнал пътен инцидент между велосипед, управляван от
ответника Д. Б. Д. и ЕЛ. ИВ. П. – като пешеходец.
Съставен е протокол за ПТП ,в който е отразено ,че виновен за
16
инцидента е велосипедиста , който е отнел предимството на ищцата, която е
пресичала на пешеходна пътека , тип „зебра“. Съставен и акт за
административно нарушение и издадено наказателно постановление.
Видно е от данните по делото ,че това постановление е обжалвано от
ответника пред съда.
С решение по АНХД № 747/2020 година наказателното постановление е
отменено. Съдът е приел, че нарушението е установено. Относно механизма
на ПТП съдът е възприел показанията на пострадалата и свидетеля –
очевидец. Направен е извод ,че велосипедиста не е спазил нормата на чл.119
ал.1 от ЗДвП , задължаваща го да пропусне стъпилите и преминаващи
пешеходци по пешеходната пътека тип „зебра“.
Наказателното постановление е отменено , тъй като съдът е счел, че
наложената санкция е в противоречие с принципа на пропорционалност ,
съобразявайки възрастта и имущественото състояние на ответника.
Съгласно нормата на чл.300 от ГПК за гражданския съд е задължителна
влязлата в сила присъда относно това дали е извършено деянието ,
противоправността и виновността на дееца.
Прието е в т. 15 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013
г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, че понятието "присъда" по см.
на чл. 300 ГПК е само съдебен акт, с който по надлежен ред едно лице е
признато за виновно в извършването на престъпно деяние. С наказателното
постановление, съдът не се е произнесъл относно наличието на престъпно
деяние, поради което то не попада в обхвата на приложение на чл. 300 ГПК.
От друга страна пък протокола за ПТП като официален свидетелстващ
документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се
осъществили така, както е отразено в този протокол/ решение №
24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на ВКС, I ТО, решение № 85/28.05.2009
г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. №
423/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 98/25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. на
ВКС, II ТО и решение № 15/25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г. на ВКС, I
ТО./
Оспорващия механизма на ПТП ,отразен в този акт следва да докаже
оспорванията си.
17
В конкретния казус ответникът оспорвайки , излага доводи, че му е
прилошало , поради което завил към тротоара, спрял на зебрата и
пешеходката се блъснала в него ,като изпуснала телефона , по който
говорела.
Механизма на ПТП е потвърден ,чрез събраните по делото
доказателства – гласни и заключение на експерт.
Както съдът прие , обсъждайки жалбите и предмета на въззивно
производство , във въззивната жалба на ответника не се съдържат доводи
относно механизма на ПТП и съответно виновността на водача, причинените
увреждания и наличието на причинна връзка.
Такива доводи не са изложени и от ищцата – жалбоподател, чиято
жалба касае само размера на присъденото обезщетение с оглед принципа на
справедливостта.
Поради това и въззивната инстанция намира ,че не следва да обсъжда
доводите , изложени пред първоинстанционния съд по въпросите относно
механизма на ПТП и поведението на велосипедиста.
Въпреки това , намира за необходимо да посочи , че са доказания
основанията , формиращи фактическия състав на непозволеното увреждане
по отношение на ответника.
Установено е от заключението на съдебно- автотехническа експертиза,
че най-вероятното от техническа гледна точка място- зона на конфликта
между велосипеда и пешеходеца е върху пешеходната пътека , около средата
й, по широчина и на 1.30 до 1.80 метра от десния бордюр на изходния за
пешеходеца тротоар. Основни причини за произшествието от техническа
гледна точка са избраната от велосипедиста траектория на движение и
пресичането на траекторията на пешеходеца в момента на спиране на
велосипеда върху пешеходната пътека, като велосипедистът е имал
техническа възможност да възприеме пешеходеца , който е дава признаци, че
ще предприеме пресичане, да намали скоростта или да промени траекторията
си на движение. Пешеходеца е бил ангажирал вниманието си на ляво спрямо
посоката си на движение и не е възприела опасно идващия велосипед от ляво.
Местопроизшествието е настъпило на маркирана пешеходна пътека, тип
„зебра“ , която е била означена със съответната маркировка. Експертът е дал
обяснения в съдебно заседание ,че не се касае за сблъсък между
18
велосипедиста и пешеходеца , при който пешеходеца би бил отхвърлен.
Според експерта в момента на спиране на велосипедиста и загуба на
равновесие пешеходеца е бил в крачка с десен крак напред и предната гума на
велосипеда се е озовала между краката.В съдебно заседание експерта обсъжда
версията на ответника и обосновава заключението си ,че механизъм , какъвто
той описва- пешеходката да се блъсне в него – е невъзможен.
В депозираните пред съда обяснения по реда на чл.176 от ГПК ищцата
П. сочи, че непосредствено преди пресичане на пътното платно е възприела
движещият се по него велосипедист. Отрича да е говорила по телефона
непосредствено преди настъпване на ПТП. Решила да предприеме пресичане
на пътното платно, тъй като имало достатъчно разстояние между нея и
велосипедиста /ответника Д./. Когато достигнала средата на пешеходната
пътека, била блъсната от ответника, като от удара и двамата паднали на
земята.
В обясненията си ответникът по иска пък не говори за прилошаване и
опит да спре до тротоара. Той твърди, че карал бавно , вдигнал ръка и загубил
равновесие, пуснал спирачката и ищцата се ударила в колелото. Паднали и
двамата на земята , при което паднал телефона на пострадалата и ответникът
и го подал. Не твърди тя да е говорила по телефона.
Единствения свидетел очевидец на ПТП, разпитан по делото, е св. Т.Т..
Той е бил в другия край на пешеходната пътека. Депозира показания ,че
ищцата е била на пешеходната пътека тип „зебра“ на първата лента след
надписа „погледни“.
В този смисъл са и показанията на двамата свидетели – автопатрул ,
посетил ПТП.
Безспорно е по делото , че след инцидента ищцата е била откарана на
носилка в КДБ/СО, където и е извършен преглед.
Видно от листа за преглед , такъв е извършен в 10,45 на 10.04.2020
година. Ищцата е била в съзнание, в добро общо състояние, ориентирана.
Извършен е рентген и изследвания. При рентгена е констатирано
пертохантерна фисура на дясна бедрена кост.
Останалите документи са от дата 22.05.2020 година,около месец след
произшествието - проведена рентгенография на дясната колянна става и на
дясната тазобедрена става..
19
На 8.06.2020 година отново е извършен преглед поради оплаквания от
болки в областта на дясната тазобедрена става и коляното. Констатирани са
данни за зарастване фрактурата на бедрото и е направена терапевтична ставна
пункция на дясно коляно като локално е поставено лекарство.
Съдебно – медицинското удостоверение е издадено при преглед на
15.06.2020 година. Устновени са контузии на дясното бедро и таза, белези от
разкъсно-контузна рана и охлузване.
В допълнение съдебният медик е посочил ,че е налице непълно
счупване на трохантера на дясното бедро, контузия на дясното бедро и таза,
белези от разкъсно – контузна рана и охлузване.
Ищцата е преглеждана и в ДКЦ П. Пловдив , където при МРТ са
установени данни за травматична увреда на заден рог на медиален мениск-
непълна руптура, оточни предна и задна кръстни връзки.
При преглед на 28.08.2020 година е констаирано затруднено движение,
употреба на бастун и увеличени движения в дясната тазобедрена става.
На 29.09.2020 година са извършвани прегледи и констатирани болка,
оток и ограничени движения в дясната коленна става.
Прието е и без оспорване от страните по делото заключение на съдебно-
медицинска експертиза ,която дава заключение ,че пострадалата при ПТП на
10.04.2020г. е получила пертрохантерно спукване на дясната бедрена кост,
контузия на дясната колянна става с вътреставни увреждания, охлузване на
гърба. Описаните увреждания са получени при настъпилото ПТП при падане
на терена и директен удар в трохантерния масив на дясната бедрена кост и
съотв. усукване и завъртане на дясната колянна става. Възстановяването на
пострадалата от описаните увреждания е продължило общо около 6 месеца.
Налице е трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник в
описания период, като придвижването е ставало първоначално с инвалидна
количка, а след това и с помощта на патерици. Причинените на пострадалата
травматични увреждания се характеризират с болки, затруднени движения и
затруднено самообгрижване. Според експерта към момента ищцата се е
възстановила.
Поради пукването е приложена функционална имобилизация – режим
на легло 2 месеца, като силната болка и невъзможност за движение е била
непосредствено след травмата и в острия период
20
Увредата в коляното първоначално се е проявила с оток и ограничени и
болезнени движения. Точната диагноза е установена с МРТ , като са
установени връзкови увреди и увреждания на вътрешния мениск. Предписана
е ортопедична наколенка и физиотерапия.
Затруднено е било придвижването на ищцата за период от 6 месеца,
първоначално е била необходима инвалидна количка ,впоследствие ищцата се
е движела с две и после с една патерица.
Към момента на изготвяне на експертизата ищцата е възстановена
напълно и няма видими белези.
Относно състоянието на ищцата , търпените от нея болки и неудобства,
са депозирали показания двама свидетели.
Св. В.П.П. е съпруг на ищцата и има непосредствени впечатления за
състоянието и. Съпругата му веднага се обадила и той отишъл на мястото на
произшествието , където заварил съпругата си полулегнала на тротоара.. П. не
можела да се движи и била откарана с линейка в болнично заведение. Още
същият ден я изписали от болницата, като я качили от носилка в автомобила
на П., който я откарал вкъщи. Ищцата се оплаквала от болки в ставата ,като
една седмица болките били силни и не можела да спи добре. Впоследствие
болките започнали да отшумяват за месец, а започнала да става и да се движи
с патерици , но започнала да се оплаква от болки в коляното, което било
отекло. Посетили специалист и било установено, че има скъсани връзки , като
операция не била препоръчана, указанията били ,че бавно ще отшуми.
През периода от април до октомври ищцата все се оплаквала от някакви
болки. Съпругата му била притеснена и уплашена и походката и се
променила.
Разпитана като свидетел е Н.В. ,която е съсед на Е.П.. Тя като съсед
видяла прибирането на ищцата в къщи след инцидента и установява, че
изпитвала силни болки , не можела да ходи и била качена с чужда помощ в
жилището. Около два месеца изобщо не се показвала. През м. юни започнала
да се движи с две патерици и последователно с проходилка и с една патерица.
И до днес се оплаквала от болки и походката и била променена. Разстроена
била от невъзможността да се придвижва , страхувала се, че няма да проходи,
депресирала се.
При така установената фактическа обстановка , съдът намира ,че иска е
доказан по основание.
Налице е фактическия състав на чл.45 от ЗЗД и при произнасянето на
съда по този въпрос не са нарушени императивни правни норми. Съдът вече
посочи, че във въззивните жалби не е постван въпроса за наличие на виновно
поведение от страна на ответника ,причинени вреди на ищцата именно поради
поведението на ответника, при предизвиканото по негова вина ПТП. Всички
21
тези обстоятелства са установени от събраните по делото доказателства , като
прави впечатление ,че болките в коляното са се появили месец и половина
след инцидента , като са констатирани вътреставни увреждания.
Механизмът на получаване на това увреждане експерта е свързал с ПТП
, като е посочил ,е се е получило при усукване и завъртане на дясната колянна
става. При първоначалните прегледи ищцата не имала такива оплаквания и не
са констатирани такива увреждания.
Св. Г. който е говорил с ищцата веднага след произшествието,
установява, че тя казала, че има и някакво старо заболяване. Тези въпроси
обаче не са въведени като основани за обжалване пред въззивната инстанция.
От друга страна ответникът също има сериозни здравословни проблеми
, за които са представени доказателства , издадени след инцидента. Той
твърди, че веднага след инцидента е бил на преглед и е установено ниско
кръвно налягане , поради което имал и замайване. Не е представил
доказателства за това.
Св. В. установява ,че след инцидента и на ответника му станало лошо,
като и пред този свидетел ответникът заявил, че не е видял пешеходката ,
заради движещ се пред него автомобил.
Въззивната инстанция следва да се произнесе по размера на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди , отчитайки принципа ,
въведен в чл.52 от ЗЗД по повод въззивната жалба на ищцата.
Чрез въззивната си жалба ответникът е въвел оплакване за
недопустимост на решението, на което съдът вече е отговорил и въвел доводи
само относно началния момент на дължимост на лихвите ,върху присъденото
обезщетение за имуществени вреди.
Съобразно чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени
вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост.
Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението
за тях се определя по вътрешно убеждение от съда.
В т. II на Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС е разяснено, че
понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие,
а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. В съдебната
практика е прието, че за определяне на справедливо обезщетение за
претърпени неимуществени вреди - морални болки и страдания от причинени
телесни увреждания на увреденото от деликт лице, следва да бъдат взети
предвид както характера и тежестта на самото телесно увреждане,
интензитета и продължителността на търпените физически и емоционални
болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, така и икономическото
състояние в страната към момента на увреждането. Освен това следва да
бъдат съобразени още и начина и обстоятелства, при които е получено
увреждането, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст
22
на увредения.
Установено е по делото ,че ищцата е получила увреждане при
пресичане на пешеходна пътека , тип „зебра“.Към момента на причиняване на
увреждането като участник в движението – велосипедист , ответникът е бил
на напреднала възраст – 84 години , със сериозни здравословни проблеми.
Ищцата е споделила пред един от свидетелите, че има старо заболяване.
Видно е от медицинските документи , че е констатирана начална форма на
гонартроза , като не са необходими специални знания, за да се направи извод
, че се касае за заболяване ,което не е в причинна връзка с пътно-
транспортното произшествие и се отразява на възможностите за движение.
Не е утановено от доказателствата по делото да има и други
наранявания,да има наранявания и белези по лицето , на раменната става и
ключицата.
Първоначално е констатирано само непълно счупване на бедрена кост,
доста по-късно е констатирано и увреждане на колянната страва.
Действително ищцата е търпяла болки и страдания в продължение на шест
месеца , като първоначално е било трудно придвижването и,но към момента
тя е напълно възстановена.
Известна е съдебната практика ,спроед която здравословното и
имущественото състояние на делинквента не са сред критериите ,които
следва да бъдат съобразени при пределния размера на дължимото
обезщетение. Легалният термин "по справедливост" до голяма степен е
изпълнен с морално съдържание и отразява обществената оценка на
засегнатите нематериални блага, поради което възможностите на
делинквента за заплати обезщетението и здравословното му състояние не са
от значение при определяне на справедливото обезщетение за причинени
неимуществени вреди.
Като съобрази всичко изложено ,механизма на ПТП , конкретните
обстоятелства ,при които е настъпило, увреждането , времето за
възстановяване , размера на минималната работна заплата към момента на
увредете и общо социално-икономическите условия към този момент , намира
,че справедливостта налага обезщетението да бъде определено в размер на
5000 лева , както е приел и първоинстанционния съд.
Поради изложеното , съдът намира ,че жалбата на ищцата против
отхвърлителната част на решението е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
Законната лихва се дължи от момента на увреждането , както за
обезщетението за неимуществени , така и за обезщетението за имуществени
вреди.
Разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, предвижда, че при задължение за
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение в размер на
23
законната лихва, считано от деня на забавата. И тъй като чл. 51, ал. 1
ЗЗД указва, че при непозволено увреждане се дължат всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, лихвата, която е
компенсаторна, се дължи като обезщетение от деня на настъпване на
вредоносния резултат – от увреждането.
Жалбата на ответника ,също е неоснователна и решението във всичките
му обжалвани части следва да бъде потвърдено.
И двете страни претендират разноски и са представлявани от адвокат ,
като ответника е представляван при условията на чл.38 ал.2 от ЗА.И двете
страни са освободени ,заради материалното си състояние от такси и разноски.
С оглед изхода на спора , тъй като и двете жалби са неоснователни , а
защитата на страните е осъществявана общо , както по подадената от тях
жалба, така по жалбата на противната страна и разграничение не е направено
, то и съдът приема ,че разноски не се дължат и не присъжда такива на никой
от страните, съответно не възлага и такси.
Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№
86 по описа за 2021 година, с което е осъден Д. Б. Д., ЕГН-********** от гр.
П., ул.“М.“№8, ет.1,ап.2 да заплати на ЕЛ. ИВ. П., ЕГН-********** от гр.П.,
ул. „Ц.К.“№95, обл. П., на основание чл.45 от ЗЗД, сумата от 5 000.00 лв. /пет
хиляди лева /, съставляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, изразили се в душевни болки и психически страдания, претърпени от
П. в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 10.04.2020г. ,
около 10.30 часа, на кръстовището на ул. „К.В.“ и ул. „Г.И.“ в гр. П. , ведно
със законната лихва върху тази сума , считано от 10.04.2020 г. до
окончателното й изплащане, като е отхвърлен предявения иск в останалата
му част - над присъдения размер от 5 000.00 лв. до претендираните 10 000.00
лв. /шестнадесет хиляди лева/, като неоснователен и в частта , с която е
осъден е Д. Б. Д., ЕГН-********** от гр. П., ул.“М.“№8, ет.1,ап.2 да заплати
на ЕЛ. ИВ. П., ЕГН-********** от гр. П., ул. „Ц.К.“№95, обл. П., лихва върху
сумата от 205 лв. /двеста и пет лева /, съставляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди /закупуване на ортопедична наколенка/,
претърпени от П. в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило
на 10.04.2020г. , около 10.30 часа, на кръстовището на ул. „К.В.“ и ул. „Г.И.“ в
гр. П. , считано от 10.04.2020 г. до окончателното й изплащане и съответно
24
разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
25