РЕШЕНИЕ
№ ………, 16 май 2018г.,
гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VI-10 състав, на двадесет и четвърти април през две хиляди и
осемнадесета година, в публичното заседание при закрити врата в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Н. ЕНЧЕВ
секретар Анелия Груева, като разгледа докладваното от
съдия Енчев т.д. 3414 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.625 от ТЗ.
Образувано е
по молба на „С.Г.“ ООД за откриване на производство по несъстоятелност на
ответника „П.“ АД. Молителят твърди, че е кредитор на длъжника по договор за
доставка на инертни материали, по който му е продал такива материали на обща
стойност 25 694лв., съгласно издадени
през 2015г. 5 броя фактури. Поддържа, че длъжникът е признал
задълженията си в сключено между страните споразумение, но не е заплатил
посочената сума според уговореното в споразумението. Твърди, че с неплащането „П.“
АД е изпаднало в неплатежоспособност, поради което моли да бъде установено това
състояние и да бъде открито производство по несъстоятелност, като за начална
дата на неплатежоспособността се приеме датата на подаване на молбата
5.05.2016г., както и да се назначи временен синдик и да се определи дата на
първо общо събрание на кредиторите.
Ответникът „П.“
АД оспорва изцяло искането и поддържа, че не са налице предпоставките за
откриване на производство по несъстоятелност.
Софийски
градски съд намира за установено от фактическа страна следното:
На
16.12.2015г. „С.Г.“ ООД и „П.“ АД са сключили писмено споразумение, с което са
приели, че „П.“ АД дължи на молителя
общо 25 694лв., представляващи неизпълнено задължение по 5 броя
фактури. „П.“ АД е признало задължението си и страните са се съгласили
изплащането му да стане по банков път на две равни вноски, дължими съответно до
15.01.2016г. и до 15.02.2016г. С въпросните фактури с номера 226 от
2.02.2015г.; 232 от 4.03.2015г.; 242 от 30.04.2015г.; 251 от 30.06.2015г. и 259
от 1.08.2015г. и приложените към тях отчети на кантарни бележки и
приемо-предавателни протоколи за предадени количества от кариера „Изворово“ са
отразени продадени от молителя на „П.“ АД количества ломен камък.
Към м.
декември 2016г. „П.“ АД е притежавало 17 броя пътни превозни средства и е било
ползувател на още едно. В същия период дружеството е притежавало в собственост
няколко недвижими имоти, върху които са били наложени ипотеки и възбрани. Към
12.01.2017г., съгласно удостоверение от
НАП, ТД ГДО, дружеството е имало публични задължения в общ размер
4 314 352,98лв. За обезпечаване на посочените вземания с различни
постановления са били наложени запори
върху движими вещи и банкови сметки и възбрани върху общо 22 недвижими имоти на
„П.“ АД. Годишните финансови отчети на
дружеството за периода от 2010г. до 2015г. включително са публикувани в
търговския регистър.
Длъжникът „П.“
АД е изпълнител по договор от 2012г. за обществена поръчка с община Враца, а в
качеството си на член на консорциуми участва в изпълнението договори за
обществени поръчки от 2014г. с общините Ямбол, Тервел, Бургас и Генерал Тошево.
Изпълнението на възложените работи по тези договори продължава и към момента на
приключване на съдебното дирене по
настоящото дело.
Основното и
допълнителните заключения на допуснатата експертиза установяват следното
относно финансово-икономическото състояние на
длъжника „П.“ АД: За периода 2011-2016г.
основен дял в активите на дружеството заемат краткотрайните активи,
независимо че е налице увеличаване на относителния дял на дълготрайните активи
поради придобиването на земи и сгради. Сред краткотрайните активи основен дял заемат
вземанията. Наблюдава се устойчива тенденция за намаляване относителния дял на
краткотрайните материални запаси на дружеството, а относителния дял на
паричните средства е нисък. Основният капитал на дружеството е бил увеличен
през посочения период, но в резултат на отчетена загуба през 2016г.
относителния дял на собствения капитал на дружеството е намалял. Наблюдава се
тенденция към намаляване на относителния
дял на краткосрочните задължения на дружеството и на увеличаване на същия дял
на дългосрочните задължения. Общият размер на задълженията на дружеството към
края на 2016г. е 89 347 770,15лв., като най-голям дял сред
задълженията заемат тези към бюджета и различни ведомства, такива по
краткосрочни и дългосрочни заеми и задължения към доставчици. Към 30.06.2017г.
размерът на задълженията е нараснал до 90 542 999,06лв. Основен
кредитор е „Българска банка за развитие“, в чиято полза е учреден залог на търговското предприятие.
Коефициентът на обща ликвидност за целия период е малко над 1, което означава,
че дружеството е в състояние да обслужва краткосрочните си задължения, като
използва краткотрайните си материални активи. Коефициентите на бърза и на
незабавна ликвидност са близки до 1 или над 1, а този за абсолютна ликвидност е
0,00. Коефициентите на финансова
автономност и на задлъжнялост обаче са извън референтните стойности, което
показва, че дружеството е задлъжняло и е напълно зависимо от кредиторите си.
Увеличава се също така периодът на събиране на вземанията на дружеството от 382
дни за 2011г. до 1 365 дни за 2016г. Дружеството реализира приходи от
строеж, проектиране, реставрация
и обзавеждане на сгради, както и от участие в консорциуми за изграждане на
обекти, финансирани от Европейския съюз и от бюджета. Налице е обаче намаляване
на приходите от продажби. Размерът на публичните задължения към НАП, ТД ГДО към
12.01.2017г. е 4 314 352,98лв. Изложените по-горе общи изводи на
експертизата за периода до края на 2016г. са идентични и за периода до
30.06.2017г. Към 30.06.2017г. дружеството притежава ликвидни вземания по
споменатите договори за обществени поръчки в размер 2 483,792,17лв. За
времето от началото на 2016г. до края на 2017г. „П.“ АД е получило плащанията
по договорите за обществени поръчки с посочените по-горе общини в размер
5 522 741,21лв. общо. Стойността на договорите, по които са извършени
тези плащания е 89 384 552,25лв. По-голяма част от посочените
плащания, макар и направени в полза на „П.“ АД, са отишли директно за
погасяване на задължения на дружеството към негови кредитори. През 2017г.
намалява относителния дял на дълготрайните активи, намаляват, като се запазват
на ниски нива, относителният дял на материалните запаси и на паричните
средства, а краткотрайните активи, сред които преобладават вземанията,
продължават да бъдат основна част от активите. Общият размер на задълженията е
94 826 000лв., а от общата стойност на пасивите основен дял с малко
над 50% заемат задължения към „Българска банка за развитие“. Коефициентът на
обща ликвидност е 1,04 и обосновава извод, че дружеството може да обслужва краткосрочните си задължения, като
използва само краткотрайните си активи. Коефициентите за бърза и незабавна
ликвидност са 0,93, а този за абсолютна ликвидност е 0.00. Коефициентите на финансова
автономност и на задлъжнялост обаче са извън референтните стойности, което показва,
че дружеството е задлъжняло и е напълно зависимо от кредиторите си. Периодът на
събиране на вземанията в дни също е нараснал съществено в сравнение с
предишните години и за 2017г. достига 2 700 дни. Поради ниската събираемост на
вземанията дружеството изпитва ликвидни затруднения за плащане на своите
кредитори.
При тези
обстоятелства Съдът намира от правна страна следното:
Предпоставките
за откриване на производство по несъстоятелност са молбата за това да изхожда
от лице, посочено в чл.625 от ТЗ;
ответникът да е търговец по смисъла на ТЗ; да е налице изискуемо парично вземане
на молителя срещу ответника, произтичащо от търговска сделка; да е налице
неплатежоспособност на ответника по смисъла на чл.608 от ТЗ и затрудненията на
ответника да не са временни.
В случая
няма спор между страните относно наличието на първите три предпоставки –
молителят е надлежно легитимиран да поиска откриване на производство по
несъстоятелност, ответникът е търговец и молителят притежава срещу него
изискуемо и неизпълнено парично вземане, произхождащо от търговска сделка и
признато изрично от ответника. Спорът е относно наличието на останалите
предпоставки, посочени по-горе и на първо място дали е налице
неплатежоспособност на ответника. В тази връзка на установяване в настоящото
производство подлежи и това дали
евентуални затруднения на „П.“ АД да изпълнява задълженията към кредиторите си
са временни или се дължат на трайно състояние.
Както
еднозначно се приема и в теорията, и в задължителната съдебна практика на ВКС,
неплатежоспособността представлява обективно и трайно фактическо състояние на
невъзможност на длъжника да погасява свои изискуеми и ликвидни парични задължения. За наличието на такова
състояние е без значение субективното отношение на длъжника, затова наличието
или липсата на вина е ирелевантна при преценка дали длъжникът е в
неплатежоспособност. Когато това състояние не се дължи на обективни фактори, а
е последица на съзнателно субективно отношение на длъжника, институтът на
несъстоятелността не намира приложение.
За
установяване на наличието или липсата на неплатежоспособност е необходимо пълно
и подробно изследване на всички аспекти от финансово-икономическото състояние
на длъжника, въз основа на което да се направи заключение за причините на
неизпълнение на паричното задължение по търговска сделка и дали тези причини
разкриват неплатежоспособност. В разглеждания казус цялостната преценка на финансово – икономическото състояние на „П.“
АД обосновава извод, че към момента на приключване на съдебното дирене пред
настоящата инстанция длъжникът не е в състояние на неплатежоспособност, макар и
икономическите му показатели да се влошават и да свидетелстват за наличие на
временни затруднения.
Направеният
от съдебно-счетоводните експертизи финансово-икономически анализ на дейността
на „П.“ АД показва, че, независимо от значителния размер на натрупани
задължения в периода 2011 - 2017г., дружеството продължава да осъществява
търговска дейност и да получава приходи от нея, като същевременно то притежава
и дълготрайни материални активи, които формират част от неговото имущество.
През същия период дружеството продължава и да погасява задълженията си към кредиторите,
макар и общият размер на задълженията да бележи неизменна тенденция към
нарастване. Дори и при отчетената през 2016г. загуба, коефициентът на обща
ликвидност на дружеството остава неизменно малко по-висок от 1, което е
показател, че дружеството все още е в състояние да обслужва краткосрочните си задължения,
като използва само краткотрайните си активи. Коефициентите за бърза и незабавна
ликвидност се колебаят в границите между 0,82 през 2011 и 2014г., до над 1 през
2015 и 2016г. и 0,93 през 2017г. и така надвишават общоприетите в теорията
референтни стойности съответно 0,6 - 0,7 и 0,3 - 0,4. Нулевите стойности на
коефициента на абсолютна ликвидност са обясними с установения от
експертизата изключително нисък
относителен дял на паричните средства в активите на дружеството – между 0,33 и
2,66% в различните години. Изложените
обстоятелства обуславят извод, че дружеството е в състояние, макар и със
затруднения, да изпълнява задълженията си. Този извод не се разколебава от
факта, че спомагателните коефициенти за финансова автономност и задлъжнялост са
извън референтните стойности и разкриват зависимост на дружеството от своите
кредитори. Подобно състояние само по себе си не означава неплатежоспособност, а
единствено е индикация за това, че е възможно в бъдеще затрудненията на
дружеството да придобият траен и непреодолим характер. Също такава индикация е
и ниската степен на събираемост на вземанията на дружеството, която обаче не
може да бъде преценявана изолирано, а следва да се разглежда в съвкупност с
доказаните приходи на дружеството за 2016-2017г. по договорите за обществени
поръчки и с пълната стойност на тези договори. Предвид очакваните плащания по
договорите и обстоятелството, че тези плащания са от сигурен източник –
финансиране по оперативни програми или други бюджетни източници – е обосновано
да се приеме, че дружеството разполага и ще разполага и в бъдеще с вземания, на
които ще може да разчита за погасяване на свои задължения.
В закона са
създадени няколко презумпции относно наличието на състояние на
неплатежоспособност, които не могат да намерят приложение към настоящия случай,
тъй като не са налице предпоставките за прилагане на съответното законово
предположение. Презумпцията по чл.608, ал.2 от ТЗ не е приложима, защото за
периода преди подаване на молбата за откриване на производството по
несъстоятелност дружеството няма необявени годишни финансови отчети. Презумпцията по чл.608, ал.4 от ТЗ също е неприложима,
защото не се твърди и не се установява да са налице предпоставките за прилагане
на тази норма – образувано изпълнително производство за изпълнение на влязъл в сила акт в полза на кредитора,
отправена покана за доброволно изпълнение и изтичане на определения в закона
срок.
По отношение
на презумпцията по чл.608, ал.3 от ТЗ, на основание събраните доказателства за
получени от „П.“ АД само за времето от 1.01.2016г. до 31.12.2017г. и само от
изпълнението на посочените по-горе пет договора за обществени поръчки приходи в
размери от общо 5 522 741,21лв., които в голямата си част са отишли за
погасяване на частно-правни и публично-правни задължения на дружеството, следва
да се приеме, че не е налице спиране на плащанията в резултат на обективно и
трайно състояние на невъзможност на длъжника да погаси задълженията си.
Конкретно неизпълнението на задълженията към молителя, които впрочем са в
многократно по-малък размер от реализираните приходи, следва да се отдаде на
съзнателно, волево бездействие на длъжника и желание да погаси с предимство
по-големи и по-обременителни за него задължения. Следва да се има предвид и
това, че неизпълнението на дадено задължение и в частност неплащането на
парично задължение само по себе си не е равнозначно на неплатежоспособност. При
наличие на възможност едно задължение да бъде погасено, липсва състояние на
неплатежоспособност. Обективната невъзможност да се плати едно задължение,
която се квалифицира като неплатежоспособност, е различна от липсата на воля
или желание да се плати същото това задължение. В разглеждания случай предвид
размера на вземането на молителя и реализираните от длъжника приходи от
търговска дейност е безспорно, че „П.“ АД е в състояние и е било в състояние
както преди подаване на молбата по чл.625 от ТЗ, така и след това, да погаси
изцяло задължението си към молителя, при наличие на желание за това. Ето защо
неизпълнението следва да се отдаде на субективни фактори, а не на обективни
причини, които водят до невъзможност да се изпълни това задължение.
Извършеният
анализ на финансово-икономическото състояние на длъжника води до извода, че са
налице затруднения в изпълнението на задълженията му, които затруднения имат
временен характер и до приключване на съдебното дирене не са придобили траен и
необратим характер. За този извод допринасят и обстоятелствата, че към
посочения момент дружеството продължава да осъществява търговската си дейност и
да реализира приходи от нея, както и, че все още разполага с имущество, в това
число недвижими имоти, пътни превозни средства и вземания, което да послужи за
покриване на задълженията му. При това положение е осъществен фактическият
състав на първата хипотеза от чл. 631 от ТЗ, даващ основание да се отхвърли молбата за откриване на производство по
несъстоятелност срещу ответника.
По
изложените съображения Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
молбата на „С.Г.“ ООД, ЕИК********, гр.Ямбол, ул. „********предявена по реда на
чл.625 от ТЗ срещу „П.“ АД, ***, офис 3 и 4 за установяване на състояние на неплатежоспособност на „П.“ АД,
за откриване на производство по несъстоятелност срещу същото дружество, за
определяне на начална дата на неплатежоспособността 5.05.2016г., за назначаване
на временен синдик и за определяне на дата на първо общо събрание на
кредиторите.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен
срок от съобщението.
Съдия: