Решение по дело №1120/2020 на Районен съд - Несебър

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№ 260047

 

гр. Несебър, 26.02.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Несебърският районен съд, I- ви наказателен състав, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

Председател: Пламен Дойков

 

при секретаря Мая Деянова, като разгледа докладваното от съдия Дойков НАХД № 1120/2020г. по описа на съда, въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Производството е образувано по жалба, подадена от „Т.2.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** , представлявано от управителя Ф. Джанджев чрез адв. Л.С.,***, със съдебен адрес:***, офис А08 срещу Наказателно постановление № 02- 0003226 от 09.11.2020г., издадено от П.П.Т.– Директор на Д. „И.п.т.”***,  с което на жалбоподателя на основание чл. 416, ал. 5 във вр. чл. 414, ал. 1 и чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 300.00 /триста/ лева. Наказанието е наложено за това, че на 10.08.2020г. дружеството не е изпълнило задължението си преди постъпване на работа на Фийдес Ашим Смаил, ЕГН **********, на длъжност работник в кухня в обект : ресторант „Лесо” , находящ се в с. Равда, общ. Несебър, ул. „Бриз” № 34, к- с „Лесо”, да връчи на лицето копие на хартиен носител от уведомление по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, заверено в ТД НАП. Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5 от 29.01.2020г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомление по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда.   

Жалбоподателят „Т.2.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** , представлявано от управителя Ф. Джанджев, е останал недоволен от така наложеното му наказание. Наложената санкция се обжалва чрез адв. Л.С.,***, със съдебен адрес:***, офис А08. Представителят на наказаното дружество смята, че съставеното наказателно постановление е незаконосъобразно. Според мотивите в жалбата, фактическия състав на описаното в наказателното постановление не попада в обхвата на нарушението по чл. 414, ал. 1 от КТ. Наложената била санкция за нарушение, което не е извършено. Мотиви за това се вземат от разпоредбата на чл. 4, ал. 3 на Наредба № 5/ 29.12.2002г. , която не съдържала състав на административно нарушение, а от друга страна установените в наредбата правила не представлявали елемент на трудовото законодателство по смисъла на чл. 414, ал. 1 от КТ, защото нямали качеството и правната сила на законови правила. Според жалбоподателя не можело за нарушение на подзаконови правила да се носи отговорност предвидена само в законови правила. Квалификацията на нарушението по чл. 4, ал. 3 на Наредба № 5/ 29.12.2002г. не можело да се санкционира по реда на чл. 414, ал. 1 от КТ и да се наложи санкция по чл. 415в, ал. 1 във вр. чл. 414, ал. 1 от НК. Твърди се също , че наложената санкция е явно несправедлива. Според жалбоподателя нарушението е формално. В защита се изтъква , че в условията на пандемия пред ресторантьорския бизнес се били поставили нови и постоянно променящи се изисквания, което обяснявало подобни дребни формални нарушения. Не били налице основания за налагане на максималния размер на предвиденото наказание. Претендира се за цялостна отмяна на наложеното наказание или за намаляване на санкцията в минимален размер от 100.00лева. Претендират се разноски.          

В хода на съдебното заседание представител за жалбоподателя не се явява.      

Административнонаказващият орган се представлява по делото от ст. юрисконсулт Вероника Рачева Иванова – Николова. Процесуалният представител на АНО счита, че деянието е доказано от фактическа страна . По налагане на наказанието се твърди, че е отчетено това, че нарушението е отстранено , за което е наложено наказание по реда на чл. 415в, ал. 1 от КТ. Моли се за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на разноски по делото.

Районна прокуратура гр. Бургас, ТО Несебър, не се представлява.   

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:         

От фактическа страна:

На 14.08.2020г. свидетелката Г.Г.С., главен инспектор при Д. „И.п.т.”***, както и други служители на структурата, извършили проверка на ресторант „Лесо”, находящ се в комплекс „Лесо”, с адрес с. Равда, общ. Несебър, ул. „Бриз” № 34. Проверката била по сигнал за нарушения на трудовото законодателство. Ресторантът се стопанисвал от наказаното дружество „Т.2.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***. При извършената на място проверка се установило, че в кухнята на ресторанта работят три лица. Сред тях била и Фийдес Ашим Смаил. На място били взети индивидуални справки от работещите лица, а управителят на дружеството бил призован да се яви на 19.08.2020г. в Д. „И.п.т.”*** и да представи документи във връзка с трудовите правоотношения на установените лица. При преглед на представените документи св. С. установила, че дружеството е сключило трудов договор № 008/ 10.08.2020г. със Смаил , назначена на длъжност „работник в кухня”. За сключения трудов договор било подадено уведомление пред ТД НАП- справка в изх. с № 21388203016361. Представен бил и график за смените на работещите, като от него свидетелката С. установила, че Смаил е полагала труд още на 10.08.2020г. от 10.00 до 12.00часа и от 13.00часа до 15.00часа. Актосъставителката също така установила, че работодателят не бил изпълнил задължението си да предостави на работника Смаил заверено копие на хартиен носител от справка от ТД НАП за приети и отхвърлени уведомления по реда на чл. 62, ал. 5 от КТ, преди да я допусне на работа. При проверката на 14.08.2020г. самата Смаил не била попълнила в справката дали има сключен трудов договор. Водена от установеното Г.С. съставила на АУАН № 02- 0003226/28.08.2020г., в който отразила установените от нея нарушения. Съставеният АУАН бил връчен на управителя на дружеството Ф. Джанджев, който го подписал без да изложи възражения. В законния срок било издадено процесното Наказателно постановление № 02- 0003226 от 09.11.2020г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН № 02- 0003226/ 28.08.2020г., Наказателно постановление № 02- 0003226 от 09.11.2020г., приобщените към доказателствата писмени материали по преписка изх. № 20078807/ 24.11.2020г. на Д. „И.п.т.”*** и представената в с.з. призовка по реда на чл. 45, ал. 1 от АПК. 

От правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от лице имащо правен интерес, в законоустановения по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН за това седмодневен срок чрез наказващия орган. И АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентните органи , видно от приложената по делото Заповед № З- 0058/ 11.02.2014г. на изпълнителен директор на ИА „Главна инспекция по труда” гр. София. Спазени са срковете по чл. 34 от ЗАНН.

Разгледана по същество е неоснователна.

По делото е безспорно установено, че на 14.08.2020г. служители на Д. „И.п.т.”*** са извършили проверка на ресторант „Лесо”, находящ се в комплекс „Лесо”, с адрес с. Равда, общ. Несебър, ул. „Бриз” № 34. Ресторантът е бил стопанисван от наказаното дружество „Т.2.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***. Същото е наело чрез трудов договор № 008/ 10.08.2020г. лицето Фийдес Ашим Смаил, ЕГН **********, гр. Рожен. В случая дружеството има качеството на работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ. Установено е, че след сключване на трудовия договор дружеството е изпратило уведомление до ТД НАП по реда на чл. 62, ал. 5 от КТ с изх. с № 21388203016361/ 10.08.2020г. , което е видно от приложеното копие на справка. Същото обаче не е било връчено на Смаил преди да бъде допусната на работа на посочената дата. В хода на извършената проверка нарушението е било отстранено от управителя на дружеството, като уведомлението е било връчено на работника. Фактическата обстановка не се оспорва от жалбоподателя.

Според разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от от Наредба № 5 от 29.01.2020г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомление по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда „Работодателят е длъжен да връчи на работника или служителя преди постъпването му на работа копие на хартиен носител от завереното уведомление. Връчването се удостоверява с подписа на работника или служителя срещу името му в справката за заверените уведомления.” Работодателят не е изпълнил вмененото му задължение. Не може да се сподели виждането, че за нарушение на тази разпоредба няма предвидена санкция. Посочената наредба и издадена на осн. чл. 62, ал. от КТ, а нарушенията трудовото законодателство са описани в Раздел II на Глава XIX на КТ. Препращането е последователно към чл.414 от КТ , но в случая АНО е приел , че има нарушение , което може да се квалифицира като такова по чл. 415в, ал. 1 от КТ и е приложил посочената в закона санкционна норма. Самото деяние е с формален характер и няма изискване да са настъпили съставомерни последици, което е съобразено при прилагане на санкцията.  

По размера на наказанието. Следва да се посочи, че АНО не е изложил съображения за налагане на санкция в максималния размер от 300.00лева. Разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН сочи, че „При определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.” От събраните по делото писмени доказателства стана ясно, че проверката е била нарочна, като е имало данни за множество нарушения на трудовото законодателство. Видно от писмените доказателства, приложени по делото, конкретно молба на управителя на дружеството до АНО и Протокол № ПР 2024512/ 28.08.2020г. с дадени предписания до дружеството, са били установени и други нарушения на трудовото законодателство. Установи се също, че при проверката работничката Смаил не е знаела дали има сключен договор с работодателя, което показва, че наказаното дружество не е изпълнило задълженията си по КТ по грешка, както се твърди, а въобще не е предприемало действия по законосъобразното документалното оформяне на правоотношението. Нещо повече. Сочи се и се представят доказателства, че АНО е бил на проверка в обекта на дружеството няколко дни по – рано, но и това не е стимулирало управителя на дружеството да положи усилия да приведе в ред отношенията си с работниците и документацията, касаеща сключените трудови договори. Едва след новата конкретна намеса на проверяващите се е стигнало до отстраняване на констатираните нередности.  Всичко това сочи, че са налице отегчаващи обстоятелства, не са налице смекчаващи такива и следва да се приеме, че наказанието е правилно определено в размер на 300.00лева. 

От всичко гореизложено, настоящия състав счита, че следва оспореното наказателно постановление да се потвърди.

По разноските. Жалбоподателят претендира разноски, но при този изхода на делото такива не следва да му се присъждат.

Следва да се присъдят разноски в полза на административнонаказващият орган, който е бил защитаван от юрисконсулт. До приключване на разглеждането на делото в съдебното заседание е заявено искане за присъждане на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева.

Водим от горното и на осн. чл.63, ал.1, предл. 1 от ЗАНН

 

Р   Е   Ш   И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 02- 0003226 от 09.11.2020г., издадено от П.П.Т.– Директор на Д. „И.п.т.”***, с което на „Т.2.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Ф. Джанджев, за нарушение на чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5 от 29.01.2020г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомление по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда, основание чл. 416, ал. 5 във вр. чл. 414, ал. 1 и чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 300.00 /триста/ лева, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА „Т.2.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** , представлявано от управителя Ф. Джанджев, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, да заплати в полза на Д. „И.п.т.”*** сумата от 80.00лева/ осемдесет лева/ разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.     

 Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

 

СЪДИЯ: