№ 54
гр. Разград , 09.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на пети април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213300500049 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.367 и сл.от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от „М Транс-99“ЕООД, гр.Разград, чрез
пълномощник адв.М.М. от АК-Разград против решение №360 /30.12.2020г. по гр.д.№ 1139/2020г.
по описа на РС-Разград.
С посоченото решение съдът е осъдил дружеството-жалбоподател да заплати на ищеца
„Турботракс България“ООД, гр.София сумите 894.03 лв., 3 827.92 лв. и 981.83 лв., всички
дължими по договор за поръчка, като разноски, направени от ищеца, както и три суми от по 105.60
лв. по три различни фактури от м.април 2019г., представляващи административни услуги също по
договор за поръчка, ведно със законната лихва от 12.08.2020г. до окончателното заплащане на
сумата, както и сторените разноски по делото в размер на 890.82 лева.
В подадената жалба се твърди неправилност, незаконосъобразност на решение, както и за
неговата необоснованост.Излагат се подробни съображения.
В законен срок е подаден писмен отговор от насрешната по жалбата страна, чрез
пълномощник.Застъпва се становище за допустимост на жалбата, но неоснователност на същата, с
искане за нейното отхвърляне и потвърждаване на атакуваното решение, тъй като ответната страна
с предложението за постигане на спогодба е признала вземането.Претендира разноски,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
В съд.заседание страните, при редовност в призоваването не се явяват и не се
представляват.
За да се произнесе, Разградският окръжен съд съобрази следното:
Постановеното от РС-Разград решение е валидно и допустимо.
1
Съдът е сезиран с иск на правно основание чл.286 от ЗЗД.
Ищецът „Турботракс България“ ООД, е предявил против ответника „М Транс-99“ ЕООД
искове за заплащане на сумите 894,03 лв. по ITS 201902270084; 3827,92 лв. по ITS 201902190139;
981,83 лв. по ITS 201903140153;Претендира също така заплащане от страна на ответното
дружество и на три суми от по 105,60 лв., съответно по фактура №********** от 15.04.2019 г.;.
по фактура №********** от 16.04.2019 г. и по фактура №********** от 05.04.2019 г.,
представляващи възнаграждение по договорите за поръчка.
Твърди се в исковата молба, че между страните бил сключен договор за поръчка, въз основа
на който ищецът, в качеството си на официален сервизен и търговски дилър на камиони с марка
ДАФ / DAF Trusks N.V./ в Европа платил задължение на ответника към сервизи в Белгия за
ремонти, извършени на 27.02.2019 г., 06.03.2019 г. и 21.03.2019 г. на камион ДАФ, негова
собственост, с рег.№***, за които са били издадени три фактури на стойност 457,11 евро, 3948,36
евро и 502 евро, като уговорката по договора за поръчка е била тези сума да бъдат възстановени от
ответника на ищеца заедно с възнаграждение в размер на 105,60 лв., по всяка фактура, както и ,че
ответното дружество е извършило еднократно плащане на част от дължимите суми. Ищецът
претендира разноски. Прилага покана за изпълнение от ищеца до ответника – 3 бр., известие за
плащане от DAF Trusks N.V. до ответника на английски език с превод на български – 3 бр.,
фактури – 3 бр.
Отговор на исковата молба ответникът не е депозирал в срока по чл.131 от ГПК.
В писмено становище, депозирано след този срок предлага разсрочено плащане на
дължимите суми в периода м.януари 2021г. – м.юни 2022г.,т.е. равни осемнадесет месечни вноски
всяка от по 334.48 лева.
Спогодба в посочения смисъл по делото между страните не е постигната, независимо от
отлагането на делото пред РС, както и до откритото с.з. пред въззивната инстанция.
Фактическата обстановка по делото е изяснена правилно от районния съд, с оглед на
събраните доказателства и процесуалното поведение на страните, поради което окръжният съд не
намира за необходимо да я преповтаря и препраща към мотивите на решението в тази им част на
осн.чл.272 от ГПК.
С оглед на представените доказателства, фактури, писма и други районният съд е приел, че
ищецът се явява изправна страна по сключен между страните договор за поръчка, неформален
такъв. Ищецът се е задължил да уреди извършването на необходимите ремонти по камион,
собственост на ответното дружество в Белгия.Съответно е уведомил дружеството-възложител за
изпълнението на поръчката и извършеното от него плащане в полза на сервиза в чуждата държава,
поради което за ищеца е възникнало право да получи от ответника направените разноски във
връзка с плащането по фактурите, заедно с лихвите, както и административните разноски по всяка
от тях в размер на 105.60 лева.
Същият правен извод за основателност и доказаност на предявения иск прави и окръжният
съд, с оглед и на извършеното преди завеждане на иска плащане от страна на ответника на част от
заплатените от ищеца суми.
Дължими от страна на ответното дружество в полза на ищеца са както сумите, заплатени за
извършените ремонти по т.а., общо в размер на 5 703.78 лева 316.80 така и трите суми,
претендирани като административни разходи, свързани с изпълненинето на поръчката, общо в
размер на 316.80 лева.Ето защо правилно и законосъобразно районния съд е уважил предявения
иск, като е осъдил ответното дружество да ги заплати в полза на ищеца, ведно със законната лихва
от завеждането на исковата молба в съда до окончателното им заплащане.
Не могат да бъдат споделени доводите във въззивната жалба за недоказаност на
предявения иск, предвид и на извършеното частично плащане на суми по съответните фактури от
ответника преди завеждане на иска.
2
Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото пред настоящата инстанция въззивника следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемата страна сторените разноски, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 650 лева.
Водим от горното, Разградският окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №360 /30.12.2020г., постановено по гр.дело № 1139/2020г. по
описа на РС-Разград.
ОСЪЖДА „М ТРАНС-99“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.Разград и адрес на
управление ул.“Сава Катрафилов“ №19, ап.12 ДА ЗАПЛАТИ на „Турботракс България“ ООД,
ЕИК ********* със седалище гр.София и адрес на управление бул.“Княз Александър Дондуков“,
№11, офис 602 сумата 650 лева, разноски в производството за възивната инстанция,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3