Р
Е Ш Е
Н И Е № 260174
гр. С., 26.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
С.ският районен съд, І-ви граждански състав в публично
заседание на четиринадесети септември през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖИВКА КИРИЛОВА
при секретаря А. В., като
разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 5165 по описа за
Производството е с
правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.
Твърди се, че ищците А. Щ. и М.П. са собственици на недвижим имот с идентификатор № 67338.409.386 /шестдесет и
седем хиляди триста тридесет и осем точка четиристотин и девет точка триста
осемдесет и шест/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С.,
одобрена със заповед при граници и съседи: имот с идентификатор 67338.409.528,
имот с идентификатор 67338.409.387, имот с идентификатор 67338.409.384 и имот с
идентификатор 67338.409.385, по наследство от баща им Х. Д. Г., а той притежавал
имота също по наследство от майка си - Я. Д. Г.
Сочат, че имотът е с площ 1367 /хиляда триста шестдесет и седем/ кв.м. с
административен адрес: С., м. „.“, номер на имота по предходен план 2855956 при
граници и съседи: север - имот № 5958, изток- имот № 5857, юг - имот № 5955 и
запад - път. Изтъкват, че съгласно скицата издадена им от Кадастъра на 07.12.2015 год., че за имота няма
собственици, но съгласно удостоверение № 9400-5938/1/ от 14.06.2018 г. на
Община –С., се сочи, че същия е общинска собственост, като това е станало на
07.11. 2016 год., след като са започнали процедура за снабдяване с нот. акт през м.февруари 2016 г., чрез упълномощено от
първата ищца лице, което да подготви документи за снабдяване с нот. акт по чл. 587, ал.2 от ГПК.
Твърдят, че при подготовката на документите за снабдяване с нот. акт по чл. 587, ал. 2 от ГПК на 12.02.2016 г. са
получили удостоверение за данъчна оценка за имота им под № Д0001301 от Дирекция
„Местни приходи” на Община - С., тъй като са декларирали собствеността му в
службата, което обстоятелството ответника е пропуснал при актуването му за
общинска собственост. Изтъкват, че Община - С. дори четири месеца преди това е
поставила заверка, затова, че за имота са се заплащали данъци върху молбата – декларация
по чл. 587, ал. 2 от ГПК. Сочат също, че имотът им не е бил предмет на
колективизация, не е бил одържавяван, „ …и с него не е влизано
в ТКЗС или други подробни държавни формирования, не е бил предмет на претенции
от трети лица и никога не е бил собственост на Община – С., като е запазил
своята индивидуализация в реални граници през годините“.
Предвид изложеното, молят съда да постанови решение, с което да признае за
установено спрямо Община – С., че ищците са собственици на недвижим имот с
идентификатор № 67338.409.386 /шестдесет и седем хиляди триста тридесет и осем
точка четиристотин и девет точка триста осемдесет и шест/ по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.С., одобрена със заповед при граници и съседи:
имот с идентификатор 67338.409.528, имот с идентификатор 67338.409.387, имот с
идентификатор 67338.409.384 и имот с идентификатор 67338.409.385.
Алтернативно, молят съда за признае за установено спрямо ищците, че Община –
С. не е собственик на недвижим имот с идентификатор № 67338.409.386 /шестдесет
и седем хиляди триста тридесет и осем точка четиристотин и девет точка триста
осемдесет и шест/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С.,
одобрена със заповед при граници и съседи: имот с идентификатор 67338.409.528,
имот с идентификатор 67338.409.387, имот с идентификатор 67338.409.384 и имот с
идентификатор 67338.409.385. Претендират за присъждане на направените по делото
разноски.
При условията на чл. 131 от ГПК ответната Община С. е представила отговор,
с който счита предявените искове за недопустим и неоснователни.
Ответната страна сочи съдебна практика, като съобразно решение № 156 от
24.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7805/2013 г., I г. о., ГК, отхвърлянето на
положителен установителен иск за собственост с влязло
в сила решение по предходно дело не е пречка за предявяване на отрицателен установителен иск от същите ищци, когато по двете дела се
защитават различни права. Преценката за правния интерес от отрицателния установителен иск следва да бъде направена въз основа на
твърденията в исковата молба и съпоставка на защитаваните права с двата иска.
Също така, съобразно решение № 109 от 25.05.2015 г. на ВКС по гр. д. №
7420/2014 г., I г. о., ГК, с отхвърлянето на положителен установителен
или ревандикационен иск за собственост със сила на
присъдено нещо се установява по отношение на страните и правоприемниците им,
придобили права в хода на процеса, че ищецът не е собственик на спорното право
на предявеното придобивно основание. Не се преклудират другите основания за придобиване правото на
собственост, които не са били предявени с исковата молба. С предявяване на иска
се прекъсва давността на ответника, който е във владение на имота. Същевременно
влязлото в сила решение, с което е отхвърлен положителният установителен
иск за собственост, респективно ревандикационен иск,
независимо на какво основание е бил предявен, не установява, че ответникът е
собственик на имота, предмет на спора. Обстоятелството, че предявяването на
положително установителен иск е равнозначно на
предявяване на отрицателен установителен иск от
ответника против същия ищец за същото право, има отношение само за правилата за
доказване в процеса. Силата на присъдено нещо обаче се формира само по
конкретния иск, индивидуализиран със страни, предмет и искане. Затова с
отхвърляне на положителен установителен, или ревандикационен иск се установява със сила на присъдено
нещо, че ищецът не е собственик на предявеното основание, но от това не следва,
че собственик на същото спорно право е ответникът /за разлика от отхвърляне на
отрицателния установителен иск, който при отхвърляне
установява, че ответникът е собственик, а при уважаване - че не е/.
Заявяват, че всяка страна, независимо от процесуалното си качество, следва
да установи фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания или
възражения. При отрицателния установителен иск за
собственост и други вещни права ищецът доказва твърденията, с които обосновава
правния си интерес. Той следва да установи наличието на свое защитимо право,
засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича. В
противен случай, ищецът ще бъде освободен от това да доказва каквото и да било претендирано от него право върху вещта. Единствено
ответникът ще е длъжен да доказва съществуването на отричаното от ищеца право
на собственост или друго вещно право, докато ищецът ще се задоволи само с
възраженията си, че такова право не е възниквало или е било погасено. Ако по
волята на ищеца началото на процеса бъде поставено при условия, изискващи
активност при доказването единствено от страна на ответника по отрицателния установителен иск, това би означавало да се защитава право,
което изобщо може и да не съществува. Ако ищецът не докаже твърденията, с които
обосновава правния си интерес, производството се прекратява. Въпросът за
евентуалното наличие, респективно липсата на самостоятелно право на ищеца е
свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването, т.е. за
допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането
му, но не е част от предмета на претенцията. Несъмнено, ищецът би могъл да
предяви съдебно своето право, ако иска да получи защита чрез установяването му
със сила на пресъдено нещо, но тогава би се стигнало
до предявяване и на положителен установителен иск,
т.е. до обективно съединяване на искове. Наличието на правен интерес се
преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата
молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те
произтичат. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването
му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото. Когато
констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по
делото, без да се произнася по основателността на претенцията - дали ответникът
притежава или не претендираното от него и отричано от
ищеца вещно право./ мотивите по т. 1 от ТР № 8/12г., постановено на 27.11.13г.
от ОСГТК на ВКС по т.д. № 8/12г./ Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска
още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на
делото.
Изхождайки от обстоятелството, че ищците и по двата иска защитават
твърдяното от тях едно и също вещно право /индивидуализирано като предмет и придобивно основание/, ответната страна счита, че не е
налице правен интерес от предявеният понастоящем положителен установителен иск. С уважаване на предявения положителен установителен иск би се постигнала в пълния и необходим
обем защитата на твърдяното от ищеца право на собственост, което пък
обстоятелство го лишава от правен интерес от така предявения отрицателен установителен иск, поради което счита, че същия е
недопустим, поради липса на правен интерес. Намира, че исковете са неоснователени, поради следените съображения: именно, че
ищците не са собственици на процесния имот, тъй като
съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ земеделската земя, която не принадлежи на
граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост. По силата на
закона и метода на изключването се приема, че когато няма друг собственик на
имота, собственик е Общината. При тази законова регламентация, то Общината
намира, че се счита за собственик на така изброените земи по силата на
изброения закон.
След проверка по чл.25 от ЗСПЗЗ и след Решение № 41/29.02.2000 г. Общински
съвет - С. е издаден Акт № 3521/07.11.2016 год. за частна общинска собственост
за процесния имот, като разпоредбата на чл. 25, ал. 1
от ЗСПЗЗ е твърде ясна и не се нуждае от коментар и тълкуване. Според нея
"Земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или
държавата, е общинска собственост. "Това предполага, че правото на
общинска собственост възниква ех lege
и не се налага чрез документи, в това число актове за собственост, да се
доказва. Достатъчно е само да е установено, че не се легитимират като носители
на това право някои от кръга на посочените лица. /Решение № 5687 от 06.06.2007 г. на ВАС по адм. д. №
1675/2007 г., докладчик съдията Ц. С./. Досежно
основателността на предявените искове заявява, че оспорва изцяло същите по
основание, счита ги за напълно неоснователни и недоказани.
Прави възражение, че ищците и техните праводатели
никога не са били собственици на недвижимия имот, поради което намира
положително установителния иск за неоснователен.
Прави възражение за недопустимост и неоснователност и на предявения отрицателен
установителен иск.
Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
изцяло предявените искове, както и да присъди направените съдебно деловодни
разноски.
В с.з. ищците не
се явява, представляват се от пълномощник, който поддържа исковите претенции и
моли за уважаването им. Прави отказ от предявения алтернативен иск.
Ответната Община С.
се представлява от пълномощник, който моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
От събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Спорно е дали ищците са
собственици на процесния имот.
Събрани са гласни свидетелски
показания, съдебно-техническа експертиза и писмени доказателства, които съдът е
приобщил към доказателствения материал.
Установи се, че ищците са
собственици по наследство от своя баща Х. Д. Г., който притежава по наследство
от своята майка Я. Д.Г., а именно относно недвижим имот с идентификатор № 67338.409.386 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С., одобрена със заповед при
граници и съседи: имот с идентификатор 67338.409.528, имот с идентификатор 67338.409.387,
имот с идентификатор 67338.409.384 и имот с идентификатор 67338.409.385 с площ
1367 кв.м., находящ се на административен адрес: гр. С.,
м. „Р.“, с номер по предходен план 2855956, при граници и съседи: север имот №
5958, изток- имот № 5857, юг - имот № 5955 и запад - път.
Съдът приема, че действително е започнала процедура за обстоятелствена
проверка за придобиване на собствеността по давност, съгласно чл. 587, ал. 2 от ГПК от ищците пред нотариус Р.С., с рег. № 524 на НК на 22.02.2016 г. В тази
молба-декларация е видно, че данъчната служба на Община С. е удостоверила, че имота
не е деклариран и няма данни за собствеността, като Общината съгласно
удостоверение изх. № 94-5938/1/14.06.2018 г. за което са поставени съответно
печати от Отдел „Дирекция за собственост“ на Община С..
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, като вещото лице след
запознаване обстойно с материалите по делото е отговорил на поставените задачи
след извършено проучване в Община С.. Съгласно скица № 15-531682/07.12.2015 г.,
намираща се на лист 6 по делото и Скица № 15-446498/12.09.2016 г., находяща се на лист 43 по делото, същите представляват
извадки от кадастралната карта на гр. С., одобрена със Заповед №
РД-18-31/19.04.2006 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастър,
последно изменение – няма издадена заповед за изменение в КККР, поземлен имот с
идентификатор № 67338.409.386 е с площ 1367 м2., с адрес: гр. С., м. „Р.“,
трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване –
ниско застрояване /до 10 м/, стар идентификатор
- няма, номер на предходен план – 2855956, граници – имоти с
идентификатори: № 67338.409.528, № 67338.409.387, № 67338.409.384, №
67338.409.385, собственици – няма данни.
В
съдебно заседание експерта разяснява, че имотът с кадастрален номер 386 е
идентичен с имота отразен по плана от
По делото са разпитани двама свидетели по почин на ищците, които
разясняват, че имота се намира в Сотирския разклон и е около декар и половина. В
него са засадени лозя и череши. Свид. Д. разяснява,
че имота е оставен в наследство от майката и бащата на М. и Я., още баба им и
дядо им са го ползвали. Не знае този имот някога да е влизал в ТКЗС.
Категоричен е, че праводателите на настоящите ищци
имат имота от десетилетия, там са живяла, за него са се грижили и той самият от
както се е оженил от 1968 г. за който знае, че ищците са собственици. Същият е
ходил в имота, като е помагал при гроздобер на ищците.
Свид. П., съпруг на ищцата М.П. твърди,
че след като се е оженил за нея през 1986 г. са ползвали имота, прибирали са
плодовете от реколтата, дори и тази година са прибрали реколтата.
Безспорно по делото се установи,
че до 07.11.2016 г. никой не е имал претенции за имота, като едва след като е
започнала процедурата по снабдяване с обстоятелствена проверка по силата на
депозираната молба декларация от
февруари 2016 г., като молбата-декларация е заверена в данъчна служба при
Община С., с отбелязване че имота не е деклариран, но е издадено удостоверение
за данъчна оценка на 12.02.2016 г. Следователно, съдът приема, че този имот е
бил собственост на праводателите на настоящите ищци.
Освен това не е налице разпореждане с него в продължение на няколко
десетилетия. Същият не е бил предмет на колективизация и не е бил на претенции
от трети лица, като никога не е бил собственост на Община С., поради което и
съобразявайки се със съдебно-техническото заключение, съгласно което имота не е
променял своите параметри за период от 40 години, съдът приема че същият е
запазил своята индивидуализация в същите граници, в какъвто е бил преди няколко
десетилетия. Той е бил винаги овощна градина, не е бил никога земеделска земя и
не е бил влят в образуваните ТКЗС. Няма спор, че този имот не съставлява
земеделска земя, тъй като съдебно-техническото заключение не е оспорено и е
приобщено към доказателствения материал и от него се
прави извод точно за такова.
Що се касае до издадения акт за
държавна собственост, съдът намира, че същият е неправилно издаден и той има конститутивен характер, но тъй като всички доказателства по
делото в тяхната съвкупност доказват, че този процесен
имот е бил собственост на наследодателите на ищците, то съдът счита че
констативният акт, а именно издаденият акт от Общината представлява погрешно
издаден такъв.
Предявен е положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.
124, ал.1 от ГПК и чл. 537, ал. 2 от ГПК за установяване по отношение на
ответната Община С., че ищците са собственици на процесният
недвижим имот с идентификатор №
67338.409.386 /шестдесет и седем хиляди триста тридесет и осем точка
четиристотин и девет точка триста осемдесет и шест/ по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. С., одобрена със заповед при граници и съседи:
имот с идентификатор 67338.409.528, имот с идентификатор 67338.409.387, имот с
идентификатор 67338.409.384 и имот с идентификатор 67338.409.385.
Съдът намира, че положителният установителен иск за собственост се явява процесуално
допустим, тъй като е предявен от лица, имащи правен интерес да
установят със сила на присъдено нещо по отношение на ответниците,
че същите са собственици въз основа на давностно
владение.
Съдът намира, че не следва да се
произнася по отрицателно установителния иск, тъй като
същият е предявен в условията на алтернативност.
Съгласно чл. 5 от
Закона за общинската собственост, акта за общинска собственост няма правопораждащо действие, той само удостоверява
възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху
имоти с акт за общинска собственост. Той има доказателствена
сила за правата, които удостоверяват до доказване на обратното.
С оглед изхода на процеса
ответната Община С. следва да заплати на ищцовата
страна направените по делото разноски в общ размер на 785.88 лв., от които
държавна такса в размер на 141.68 лв., 300 лв. за вещо лице, съд. удостоверения
2 бр. в размер на 10 лв., нова кадастрална скица – 20 лв. и вписване на
исковата молба – 14.20 лв., както и 300 лв. за адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ОБЩИНА С., с ЕИК ********* и адрес гр. С., бул.
„Ц. О.” № ., представлявано от Кмета С. Р. , чрез адв. Д. от АК – С., че Я.Х.Щ.,
ЕГН ********** *** и М.Х.П., ЕГН **********
***, със съдебен адрес:***, чрез адв. М. *** са
собственици на недвижим имот с
идентификатор № 67338.409.386 /шестдесет и седем хиляди триста тридесет и осем
точка четиристотин и девет точка триста осемдесет и шест/ по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. С., одобрена със заповед при граници и
съседи: имот с идентификатор 67338.409.528, имот с идентификатор 67338.409.387,
имот с идентификатор 67338.409.384 и имот с идентификатор 67338.409.385.
ОСЪЖДА ОБЩИНА С., с ЕИК ********* и адрес гр. С., бул.
„Ц.О.” № ., представлявано от Кмета С. Р. , чрез адв. Д. от АК – С. да
заплати на Я.Х.Щ., ЕГН **********
*** и М.Х.П., ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес:***, чрез адв. М. *** направените
по делото разноски в общ размер на 785.88 лв. /седемстотин осемдесет и пет
лева и осемдесет и осем стотинки/.
Решението може да
бъде обжалвано пред С.ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: