Р Е Ш Е Н И Е № 260086/9.10.2020г.
гр. Ямбол, 09.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия
в открито съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА СПАСОВА
с участието на
секретаря Т. К. като разгледа докладваното от съдия В. Спасова гр. дело № 3/ 2020
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Подадена е искова молба от Д.К.Т. *** срещу П.А.И.-Д. ***, в която се твърди, че страните са собственици
на апартаменти във вход *** на жилищен блок № *** в гр.Я., ул.***, като ап. на
ищцата е №*** на четвъртия етаж, а на ответницата-№ ****, на петия етаж. Последната е извършила ремонт в банята на
жилището си -на водопроводната и канализационната мрежи- довело до теч,
причинил щети в банята на апартамента, намиращ се непосредствено под нейния, и
влага в жилището на ищцата, съседно на този апартамент. Мазилката по стената на
хола й е започнала да се руши, съпроводено със зловонна миризма от теча на фекални води. Ответницата не се е съгласила да бъде
извършен ремонт за отстраняване на причините за теча. Ищцата е направила ремонт
на увредената стена в своя апартамент на стойност 293,96 лв., на която сума се
равнява причинената й имуществена вреда от виновното деяние на ответницата.
Неотстранявайки дефектите в санитарния си възел-съществуващия теч в него,
ответницата смущава спокойното и
нормално ползване на жилището на ищцата. Поради това тя иска да бъде осъдена
ответницата да й заплати стойността на вредите от теча в размер на 293,96 лв.,
да извърши ремонт в банята на собствения си апартамент, който да предотврати
теч в апартамента на ищцата, както и да ѝ заплати разноските по делото.
В с.з. исковете се
поддържат.
Ответницата оспорва претенциите като недопустими и неоснователни.
Оспорва извършването на противоправно и виновно
деяние, причинната връзка с твърдените имуществени вреди. Счита, че е имало
повреда в общите части на Ви К инсталацията на блока, за която няма вина.
Съществува повреда на общия отводнителен канал /вертикален щранг/,
за чийто ремонт няма съгласие на всички етажни собственици, които следва да го поемат.
Ищцата е обезщетена от застрахователя за щетите, които претендира за
обезщетяване от ответницата. В с.з. пледира чрез процесуалния си представител
за отхвърляне на исковете.
Въз основа на
събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Страните не спорят,
че ищцата е собственик на апартамент №***, видно и от представения нотариален
акт за дарение № ***, том ***, дело № *** г.. Не се спори, че ответницата е придобила
апартамент №*** на петия етаж в същи вход на жилищната сграда (чрез договор за доброволна
делба от 23.02.2018 г. според Справка по лице от 15.12.2019 г. в Служба по
вписвания-Я.).
Не е спорно, че
ответницата и съпругът й са предприели извършване на ремонт в банята на
апартамента. В Сведение от 04.07.2019 г. по
преписка № *** г. на ЯРС П.И.-Д. е заявила, че през март 2019 г. е
извършен цялостен ремонт на банята й -подмяна на ВиК,
мръсен канал и плочки. Преди това е имало теч, вследствие на който е настъпило
увреждане на апартамента на долния етаж. Отказала е да съдейства на съседите за
осигуряване на достъп и ремонт на канализационната тръба, тъй като проблемът не
е в нейния апартамент, а вероятно в този под него. Ответницата е извикала
фирма, която е извършила видео диагностика и е било установено, че проблемът е
в долния апартамент.
В гласните доказателства
се сочи, че през февруари 2019 г. ответницата и съпругът й са свалили
тоалетната чиния в банята (според св.П.-собственик на апартамента, находящ се непосредствено под този на ответницата, и св. Г.-нает
да извърши ремонта). Последвало е наводняване на банята с фекални
води, които са проникнали и в долния апартамент, а от него-и по стената в хола
на ищцата, придружено със зловонни миризми. Св. Г., преди да започне ремонта на
банята на ответницата, е предприел отпушване на вертикалния щранг
с машина, в резултат от което течът временно е спрял. Към този момент според
св. Г. подовата настилка от мозайка не е била нарушена. След около седмица,
както сочи и св. П., отново е имало теч. Св. Г. е предприел второ отпушване на вертикалната
канализационна тръба. Поставил е през месец март ПВЦ тапи на сифона в банята и
на отвора на щранга за отпадните води, след което в апартамента на ответницата
повече не е имало теч (за спирането на теча в жилището ѝ сочи и св.Д.-***
на етажната собственост). Св. П. дава показания, че ответницата е ангажирала и
лице, което да извърши диагностика с лазер за установяване, къде е запушването
на тръбата. Според свидетелката не е било установено нищо. Течовете в долните
апартаменти обаче са продължили и св. Д. е потърсил ВиК
специалист за отпушване на вертикалната канализационна тръба отдолу нагоре.
След извършеното от него отпушване св.Д. и св. П. са видели в мазето паднали от
тръбата пясък, хоросан, малки камъчета- чакъл. Свидетелят Г. сочи, че е
поставил фаянсови плочки върху боядисаните с латекс стени на банята на
ответницата, а на пода -теракота, но след отпушването на канала - през месец май,
като е ползвал лепило, а не вар, хоросан и чакъл. Заявява, че не е разбивал
мозайката, освен малко каналче, за да смени сифона.
Лепил е плочките върху мозайката. Преди да започне тези дейности, след второто
намокряме на долния апартамент, е било предложено на собственичката му да бъде
сменена общата тръба, но тя е отказала да се нарушават за целта плочките в
нейната баня. Поискала е да бъде сменена тръбата едва след завършване на
ремонта на банята на ответницата, която обаче тогава е отказала. Тя не ползва
жилището си, тъй като живее в гр.Е.
Тъй като течовете
са били преустановени, ищцата е предприела ремонт на стената си в хола през ноември
2019 г. След ремонта стената е била суха, включително при посещението на вещото
лице Ф. Д. по назначената по делото строително-техническа експертиза (през април
2020 г.). Едва през септември 2020 г. се е получил нов теч, довел до повторно
навлажняване на стената, като св. Д. е видял нарушена мазилка отново около 3
кв. метра.
Св. Р., който е
извършил ремонта на стената при първото навлажняване, е направил остъргване на подкожушената мазилка, шпакловане, грундиране и боядисване
с латекс. Получил е от ищцата около 300 лв., от които 200 лв. за труда и около
100 лв. за материалите, за които е предоставил бележка. Ищцата е представила по
делото Стокова разписка и фискален бон от 16.11.2019 г. от „Спектър 93“ ООД-Я.
за закупени строителни материали на стойност 143,96 лв. Свидетелят е бил
уведомен от ищцата за новото навлажняване понастоящем, но не е посещавал
апартамента й.
Не е спорно, че
описаните в исковата молба щети са оценени от застраховател, видно и от
Констативен протокол от 25.06.2019 г. и Опис на увредените и погинали имущества
на ЗАД „ОЗК-застраховане“ АД. Ищцата признава, че е получила застрахователно
обезщетение и е представила Извлечение от „Банка ДСК“ ЕАД-Я. за превод на
сумата от 343,20 лв. от застрахователя.
В заключението си
вещото лице по стоително-техническата експертиза заявява,
че поради възникнал проблем със запушване и напълване на вертикалната
канализационна тръба се е
стигнало до връщане на
отпадни фекални води до ет.***, ап. *** в който се е извършвал ремонт на банята
и тоалетното гърне е било демонтирано. Поради
това се е получило напълване на банята
с отпадни, фекални води и тъй като подовата настилка
е била в лошо състояние, тоалетното гърне е било демонтирано,
фугите между подовата настилка и стените също не
са били в добро състояние, тези води са проникнали,
намокрили са стоманобетоновата плоча между двата етажа,
вследствие на което са намокрени
таванът
на ап. *** и стената на ап.***. Към момента на огледа -23.04.2020 г. вече гърнето е било
монтирано-свързано с канализацията. Вещото лице е направило експертимент-
напълнило е банята на ответницата с вода, която е изтекла през сифона, намиращ
се на пода.
Освен това в продължение на 40 минути силно е текла вода от крана на
душа, която се е изтичала през сифона на
пода на банята.
Изсипана е била и вода
в тоалетното
гърне, която се е изтичала
в канализационната тръба. Не са се
появили петна от намокряне нито по тавана на банята под апартамента на ответницата,
нито по стената в апартамента на ищцата. Вещото лице прави извод, че няма необходимост от ремонт в банята на ответницата, тъй като при
обилно изтичане на вода през
сифона и гърнето, не се установява теч
в ищцовия апартамент.
Намокрянето в съседните жилища не е от повреда в канализацията на ответницата.
Вещото лице е остойностило вредите въз основа на
протокола на застрахователя и е определило сумата от 313 лв. (с ДДС) за
стойност на необходимите ремонтни работи (по-ниска от платената от застрахователя).
След настоящото ново навлажняване на стената в дома на ищцата, същата
заявява в с.з., че няма финансова възможност да ангажира повторен оглед от
вещото лице.
Въз основа на
горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са субективно съединени
искове с правно основание чл. 45 ал.1 от ЗЗД и чл. 109 от ЗС.
Съгласно чл. 109 от ЗС,
собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което
му пречи да упражнява своето право. Основните правомощия, които включва то, са владението, ползването и разпореждането.
Според Тълкувателно решение № *** г. от 06.02.1985 Г., ОСГК на ВС, искът предоставя правна защита на правото
на собственост срещу всяко пряко
и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на
правото на собственост, което може и да не
накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта (имота)
според нейното предназначение, отдадено от собственика й. Основание за защита
чрез иска се поражда и само
при състояние, от което възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо
въздействие, които произтичат от упражняване
на правомощия, но които обективно
пречат и/или ограничават тези на потърсилия правна
защита. Функцията на иска е да отрече във
всички тези и други аналогични случаи неправомерността и да предотврати неоснователните действия, поведение и състояние, както и премахване на последиците от тях. Т.е. ищецът постига не само отричане
на основанието за въздействие над неговия имот, но може да
постигне и премахване на източника на
въздействието, за да възстанови състоянието
на имота такова, каквото то е било преди
нарушението. Искът може да се упражни срещу
всяко лице, което може да
е странично (например собственик на съседен имот), но може
да е и съсобственик, или титуляр на друго вещно право,
ако при упражняването на своите права създава
ограничения, смущения или заплашване на правото на
ищеца.
В Тълкувателно решение № *** от
06.11.2017 г. по тълк. д. № ***/2015 г., ОСГК на ВКС е
прието, че за уважаването
на негаторния иск
във всички случаи е необходимо ищецът да докаже
не само че
е собственик на имота и че върху
този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/,
но и че това
действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки
за използването на собствения му
имот по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/.
По делото е
безспорно, че ищцата и ответницата са собственици на апартаменти в жилищния
блок. Установи се, че след демонтиране на тоалетното гърне в апартамента на
ответницата са последвали течове на фекални води
поради запушване на вертикалната канализационна тръба. Тези течове са причинили
щети в жилището на ищцата и са довели до създаване на пречки за използването
на имота й, по-големи от обикновените. Установи се, че са били
предприети, както от ответницата, така и от управителя на етажната собственост,
отпушвания на вертикалната тръба, след последното от които не е имало течове в
съседния имот в продължение на повече от година и половина. Вещото лице дава
заключение, че причините за течовете са били, освен демонтирането на тоалетното гърне, и лошото състояние на подовата настилка в банята на ответницата, и това,
че фугите между подовата настилка и стените също не
са били в добро състояние и са
позволили тези води да проникнат и намокрят стоманобетоновата плоча между двата етажа. След
това обаче е извършен ремонт в банята –поставена е настилка от теракота,
гърнето е монтирано по начин, че водата изтича през него в канализацията, без
да намокря съседните жилища. Сифонът на пода провежда голямо количество вода,
без да предизвиква течове. Крайният извод на експерта е, че не е налице повреда
в канализацията на ответницата и няма нужда от ремонт на банята й.
Ищцата не желае повторен оглед на жилищата от вещото лице след настъпилото
през септември 2020 г. навлажняване. Съдът при това положение не може да
установи, какви са причините за новия теч. Не би могло въз основа на
предположения да решава правния спор, а са необходими категорични
доказателства, въз основа на които да приеме за установени релевантните факти. Дали
е налице отново запушване на вертикалната канализационна тръба и в кой участък-
дали в попадащия в апартамента на ответницата или в долния апартамент, както тя
твърди пред разследващите органи, дали е налице необходимост от смяна на тази
тръба или са необходими други действия, са въпроси, които се нуждаят от
експертен отговор.
С оглед липсата на пълно доказване, че ответницата с бездействието си
неоснователно поддържа състояние на имота си, което има вредно отражение над обекта на
правото на собственост на ищцата, съдът намира, че не е налице фактическият състав на горецитираната разпоредба на чл. 109 от ЗС. Искът се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Вторият
обективно съединен иск също е неоснователен.
По делото се установи настъпването на описаните в
исковата молба вреди през пролетта на 2019 г., както и причиняването им от теч
в банята на ответницата, обусловен от демонтирането на тоалетното гърне и от
състоянието на подовата настилка и стенните фуги. Макар да не може да се приеме
наличието на противоправно поведение на страната-
елемент от фактическия състав на разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД (доколкото
действията по започване на ремонт не са противоправни
сами по себе си, а относно запушването на вертикалния щранг
при ремонта би могло само да се предполага), отговорността за вреди произтича
от уредената в чл. 50 от ЗЗД хипотеза -отговорността на собственика на дадена вещ
за произлезлите от нея вреди,
съотв. на лицето, под чийто
надзор тя се намира.
Основателно е възражението на ответницата, че
отговорността й не може да бъде ангажирана поради плащане на застрахователно
обезщетение за тези вреди. В случая дължимото обезщетение за вредите е
изплатено напълно и плащането му и от деликвента би
довело до неоснователно обогатяване на пострадалия. Макар да касае обезщетение по задължителната застраховка по риска
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, Т.р.№ 1/2016
г. от 30.01.2017 г. по тълкувателно дело № 1/2016 г. ОСГТК, съдържа принципи,
които са приложими и към другите имуществени застраховки. ВКС се
позовава на разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 2/6.06.2012
г., по тълкувателно дело № 1/2010г. на ВКС, ОСТК, че прякото и деликтното право на пострадалия възникват едновременно с
общи елементи в пораждащия ги фактически състав, съществуват успоредно като
конкуриращи се права и се погасяват в един и същи момент, но след окончателното
удовлетворяване на увреденото лице; че въпрос на преценка на носителя на тези
права е от кого да потърси репариране на претърпените вреди; че когато
застрахователят удовлетвори пострадалия, последният няма основание да търси
повторно обезщетение и от причинителя на вредата, защото задължението за обезщетяване
на вредите от осъществения застрахователен риск е еднакво по своето съдържание
и за застрахования делинквент, и за неговия
застраховател. ВКС се позовава и на мотивите към Тълкувателно решение №
1/23.12.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на ВКС, ОСТК, че когато
обхватът и размерът на вредите са едни и същи, те имат обвързващо действие в материалноправно отношение. Изтъква, че макар отговорността
на застрахователя и тази на делинквента да произтичат
от различни правоотношения, същите са функционално свързани, тъй като непозволеното
увреждане е елемент от фактическия състав на застрахователното събитие; че при
удовлетворяване на увреденото лице с изплащане от страна на застрахователя на
уговореното в споразумението обезщетение в пълен размер претенцията на пострадалия
против делинквента по чл. 45 и сл. от ЗЗД се явява
неоснователна, но не и недопустима, тъй като основателността на иска не е
процесуална предпоставка за надлежното му упражняване. Ръководейки се от същите
мотиви, съдът намира в настоящия случай, че вземането към деликвента
се е погасило и претенцията срещу него е неоснователна. Застрахователят,
изплатил обезщетението, е встъпил в правата на увреденото лице по смисъла на
чл. 410 ал.1 от КЗ и има вземане към деликвента. Що
се отнася до новонастъпилите вреди (през септември
2020 г.), същите не са предмет на исковата молба и не подлежат на обсъждане в
настоящото производство.
С оглед изхода от
спора искането на ответницата за присъждане
на разноските е основателно и следва да се
уважи, съгл. чл. 78 ал.3 от ГПК.
Ето защо ЯРС
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Д.К.Т. ***, срещу П.А.И.-Д. ***
искове: с правно основание чл. 109 от ЗС -да бъде осъдена ответницата да извърши
ремонт в банята на собствения си апартамент, който да предотврати теч в
апартамент №*** във вход *** на жилищен блок № *** в гр.Я., ул.***, собственост
на ищцата, както и с правно основание чл. 45 от ЗЗД- да бъде осъдена ответницата
да й заплати обезщетение за вреди в размер на 293,96 лв..
ОСЪЖДА Д.К.Т. ***,
ЕГН ********** да заплати на П.А.И.-Д. ***, ЕГН ********** направените
по делото разноски в размер на 300 лв.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: