О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е №260207
гр.Кюстендил,
05.04.2021г.
Окръжен
съд-гр.Кюстендил, гражданско отделение, първи състав, в закрито съдебно
заседание на пети април, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Ваня Богоева
Членове:
Евгения Стамова
Веселина Джонева
след като
разгледа докладваното от съдия В.Джонева в.ч.гр.д.№82/2021г.
по описа на ОС-Кюстендил, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на Глава
Двадесет и първа „Обжалване на
определенията“, чл.274 ал.1 т.1 от ГПК.
Делото е
образувано по частната жалба на „*****************“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***********************************подадена от
пълномощника ю., против определение с №260609 от 14.12.2020г., постановено от
Районен съд-Кюстендил по гр.д.№413/2020г. по описа на същия съд.
С
обжалваното определение РС-Кюстендил е прекратил на основание чл.230 ал.2
изр.посл. от ГПК производството по гр.д.№413/2020г. Съдът е приел, че ищецът в
производството не е изпълнил даденото му с определение от 19.03.2020г. указание
в шестмесечен срок от спиране на производството по делото да посочи
правоприемниците на починалия ответник и техните адреси.
В частната
жалба се прави искане за отмяна на определението, с доводи за неговата
неправилност и необоснованост. Твърди се, от една страна, че по делото е имало
данни за наследниците на починалия ответник, въведени в процеса от процесуалния
му представител, чрез представяне на удостоверение за наследници и, че за съда
е съществувало служебното задължение да възобнови производството по делото и да
конституира наследниците. От друга страна се прави оплакване, че съдът е
процедирал неправилно във връзка с подадена от ищеца молба, целяща да изпълни
дадените му указания, с която е поискал издаване на съдебно удостоверение, тъй
като съдът е констатирал, че молбата е нередовна, поради липса на заплатена
държавна такса, но не е съобщил на ищеца да отстрани същата, с което е
препятствал изпълнението на вмененото му задължение.
След
постъпване на частната жалба, с определение с №260072/21.01.2021г. КнРС е
конституирал като страна в производството и ответник по предявения иск на
мястото на починалия първоначален такъв Стефан Г.Г. неговия син и единствен наследник по закон С.С.Г.,
на когото е връчил препис от жалбата, с указание за възможността за подаване на
отговор. Г., чрез пълномощника си адв.Ев.Йорданов, е представил такъв, съдържащ
аргументация на теза за неоснователност на жалбата.
Окръжен
съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото, намира за
установено следното:
Гр.д.№413/2020г.
по описа на РС-Кюстендил е било образувано след като с влязло в сила решение
№4/07.01.2020г. по в.гр.д.№424/2019г. по описа на КнОС решение по
гр.д.№800/2018г. по описа на КнРС е било обезсилено в една част, а делото–
върнато за ново разглеждане от друг състав на евентуално предявения осъдителен иск от „*****************“
ЕАД, с ЕИК *********, против Стефан Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД във
вр. с чл.430 ал.1 от ТЗ сума в размер на 1299 лева - главница по стоков кредит
от 04.03.2014г., сключен между ответника и „Банка ДСК“ ЕАД, вземанията по който
са били прехвърлени на ищеца, ведно със законната сума върху сумата, считано от
23.04.2018г. до изплащане на вземането; сумата от 86.49 лева – дължима
възнаградителна лихва за периода от 04.05.2015г. до 04.03.2016г., и сумата от
120.00 лева - такси и разноски, които
суми се претендират като дължими с оглед настъпилия краен срок за погасяване на
кредита.
Производството
по делото при предходното му разглеждане е имало за предмет и претенция,
предявена по реда на чл.422 ал.1 от ГПК, касаеща установяване на вземане за
горните суми, предмет на издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№257/2015г.
по описа на КнРС.
С
определение от 25.02.2020г. районният съд е насрочил делото за разглеждане в
открито съдебно заседание за 08.04.2020г., изготвил е проект за доклад и се е
произнесъл по доказателствата.
С молба от 17.03.2020г. пълномощникът на ответника
е уведомил съда, че Стефан Г. е починал на 09.03.2020г., като е представил и
препис-извлечение от акт за смърт.
С
определение с №439/19.03.2020г. РС-Кюстендил е спрял производството по делото,
на основание чл.229 ал.1 т.2 от ГПК, като е указал на ищеца, че в 6-месечен
срок от съобщението следва да посочи правоприемниците на починалата страна –
Стефан Г.Г. и адресите им, като представи акт за смърт и удостоверение за
наследници или да вземе мерки за назначаване на управител на незаетото
наследство или за призоваване на наследниците по реда на чл.48 от ГПК, като го
е предупредил, че при неизпълнение на това задължение в посочения срок, делото
ще бъде прекратено и е посочил, че при необходимост на страната ще бъдат
издадени съдебни удостоверения, за да се снабди с необходимите й документи.
На
25.03.2020г. „*****************“ ЕАД е подало молба, съдържаща искане за
издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред Общинска администрация
гр.Кюстендил, служба „Гражданско състояние“, за снабдяване с акт за смърт на
Стефан Г.Г. и с удостоверение за наследниците му, съдържащо имена, ЕГН и адреси
на същите. Съдът е разпоредил да се издаде удостоверение с държавна такса,
документ за заплащане на каквато е липсвал.
Съобщение за
определението от 19.03.2020г., ведно с препис от същото, е било получено от
ищцовото дружество на 15.05.2020г.
До ищеца не
е било изпратено съобщение относно необходимостта да заплати държавна такса за
издаване на съдебното удостоверение. Такса не е била заплатена и удостоверение
не е било издадено.
На
01.06.2020г. адв.Ев.Йорданов, като пълномощник на С.С.Г., наследник на
починалия ответника Стефан Г., е подал молба с вх.№10264, депозирана по
ч.гр.д.№257/2015г. и приложена по исковото производство по гр.д.№800/2018г. по
описа на КнРС, решението по което е било частично обезсилено, съдържаща искане
за издаване на обратен изпълнителен лист, към която молба е било приложено
удостоверение за наследници на Стефан Г. ***. Молбата е била докладвана на
докладчика по гр.д.№ 413/2020г., който на 05.06.2020г. е разпоредил постъпилите
книжа да се докладват след възобновяване на производството.
С
обжалваното определение с №260609/14.12.2020г. съдът след като е констатирал,
че в рамките на предоставения срок – шестмесечен, считано от 15.05.2020г.
(когато е съобщено на ищеца определението за спиране на производството), ищецът
не е посочил наследниците на починалия ответник и техните адреси, е прекратил
производството по делото.
При така
установената фактическа обстановка, ОС-Кюстендил приема от правна страна
следното:
Частната
жалба е допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и
срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в хипотезата на чл.274 ал.1 т.1 от ГПК.
Преценена по
същество жалбата се явява основателна. Съображенията за формирания извод се
заключват в следното:
Настоящата
инстанция намира постановения от РС-Кюстендил съдебен акт–определение с
№260609/14.12.2020г. - за валиден и допустим такъв.
Същият,
преценен по същество, според въззивния съд, е неправилен. За процесуално
прецизно и съобразено с разписаните процесуални правила следва да се счита
предприетото от районния съд действие по спиране на производството по делото в
хипотезата на чл.229 ал.1 т.2 от ГПК, тъй като по същото са били налице данни
за настъпила в течение на производството смърт на ответника. Това е сторено с
определение от 19.03.2020г. На ищеца са били дадени уместни и конкретни
указания за дължимите действия, като същият е бил предупреден за последиците от
неизпълнението им - при смърт на ответника нормата на чл.230 ал.2 от ГПК
предписва, че ищецът е длъжен в шестмесечен срок от съобщаването да посочи
неговите правоприемници и адресите им, като при неизпълнение на това задължение
производството се прекратява.
Установява
се по делото, че с молба от 25.03.2020г. ищецът „*****************“ ЕАД е подал
молба, съдържаща искане за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи
пред Общинска администрация гр.Кюстендил, служба „Гражданско състояние“, за
снабдяване с акт за смърт на ответника Стефан Г.Г. и с удостоверение за
наследниците му, съдържащо имена, ЕГН и адреси на същите. Към молбата не е бил
представен документ, удостоверяващ заплащане на дължимата се, съгласно чл.23
т.1 от ТДТССГПК държавна такса.
Дължимото от
съда действие, съгласно чл.76 изр.1 във вр. с чл.73 ал.3 във вр. с чл.7 ал.1
изр.1 пр.последно, е било да уведоми страната за необходимостта да представи по
делото документ за заплатена по сметка на съда държавна такса в конкретен
размер, с предупреждение за последиците от неизпълнение на това задължение.
Наместо да стори това, съдът е поставил върху молбата резолюция с текст „Да с
ДТ (държавна такса)“ и на практика съдебно удостоверение не е било издадено,
нито дружеството е било уведомено, че следва да приведе молбата си в
съответствие с конкретното изискване за редовност и да заплати държавна такса в
конкретен размер.
Последвало е
обжалваното прекратяване на производството по делото, основано на констатирано
бездействие от страна на ищеца.
Настоящата
инстанция счита, че предпоставките за прекратяване на производството по делото
не са били налице, тъй като ищецът своевременно е предприел действия, целящи
изпълнение на дадените от съда указания. Последното не е било сторено не поради
бездействието на ищеца, а поради непрецизното процедиране от съда. До различен
извод би могло да се достигне, ако на ищеца е било указано да заплати държавна
такса в размер на 5.00 лева, но същият не е сторил това или ако въпреки
издаденото му удостоверение ищецът не го е получил, респ. след като се е
снабдил с него не е посочил в срок правоприемниците и адресите им по делото.
Случаят обаче не е такъв, доколкото неизпълнението на задължението е функция и
на незаконосъобразно действие от страна на съда, поради което прилагането на
санкцията, предписана с разпоредбата на чл.230 ал.2 изр.2 от ГПК, се явява
неправилно.
Поради
изложените доводи, обжалваното определение следва да се отмени, а делото да се
върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по
разглеждане на спора, доколкото с определение от 21.01.2021г. правоприемникът
на починалия ответник е конституиран като страна.
Воден от горното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
О Т М Е Н Я определение
с №260609 от 14.12.2020г., постановено от Районен съд-Кюстендил по
гр.д.№413/2020г. по описа на същия съд, с което на основание чл.230 ал.2
изр.посл. от ГПК е прекратено производството по гр.д.№413/2020г. и В Р Ъ Щ А делото на РС-Кюстендил за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.