РЕШЕНИЕ
№ 565
гр. Бургас, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20212120102681 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл. 422 от ГПК и е образувано по повод искова
молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж“, вписано в Търговския и фирмен
регистър с рег. № *********, с адрес на управление: Франция, град Париж, бул. „Осман“
№3, представлявано от Лоран Давид, в качеството му на изпълнителен директор и член на
Съвета на директорите, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост 4“ , Бизнес парк
София, сгр.14, представлявано от законния представител Димитър Димитров, чрез
процесуален представител – юрисконсулт Н.М. срещу В. М. Г. ЕГН **********, с адрес:
град Бургас, ** за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
по договор за потребителски паричен кредит CARD – **, сумата 1566, 83 лева,
представляваща главница, сумата 132, 85 лева, представляваща договорна лихва, начислена
за периода от 01.09.2017 година до 14.02.2018 година, сумата 410,75 лева, представляваща
мораторна лихва, начислена за периода от 09.02.2018 година до 23.10.2020 година, ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение до окончателното й плащане, както и за присъждане на разноските, направени
по водене на делото.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:
Ищецът излага, че на 22.08.2021 година между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“, като
кредитор, и В. М. Г., като кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
1
CREX -** С договора е предвидено, че кредитора може да предостави на кредитополучателя
кредитна карта с максимален кредитен лимит от 10 000 лева, като задълженията по договора
за кредитополучателя ще възникнат след активирането й. Поради това договора CARD – **
се счита сключен на 21.04.2016 година с първата транзакция по картата. Кредиторът издава
месечно извлечение за осъществени транзакции до 15 – то число на месеца и след
издаването му настъпва периода, в който картодържателят следва да заплати задълженията
си. Месечните погасителни вноски се правят на първо число на месеца, следващ месеца на
издаване на картата, и размерът им е в зависимост от усвоената сума, който е конкретизиран
в отделните хипотези в исковата молба. На 01.09.2017 година кредитополучателят е
преустановил заплащането на задължения по 1 договора и на длъжника е изпратена покана
за доброволно изпълнение на задълженията на 14.02.2018 година. Поради изложеното
ищецът предявява исковете си. Уточнено е в исковата молба още, че ищецът е
правоприемник на кредитора по договора. В исковата молба са посочени доказателства.
Ответникът, представляван в производството по делото от назначения на основание чл.47 от
ГПК особен представител – адвокат Р.С. на първо място прави възражение за погасяване по
давност на вземанията по договора, като счита, че вземането е периодично и давността е
тригодишна. Счита, че дори да се приеме, че давността е петгодишна, срокът е изтекъл на
22.08.2020 година. На следващо място ответникът прави възражения, че претенцията е
неоснователна поради плащане на задълженията по договора. Твърди, че не са представени
доказателства за това каква част от кредита е предоставена на кредитополучателя и каква
част от него е изплатена. Доколкото клаузите на договора са в нарушение на Закона за
защита на потребителите те са нищожни. Поради това процесуалният представител на
ответника счита, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
В съдебно заседание ищецът не се представлява.
В съдебно заседание особеният процесуален представител на ответника поддържа
становището по иска, дадено в писмения отговор и счита, че следва да бъде постановено
решение, с което искът да бъде отхвърлен.
Предявеният установителен иск по реда на чл.422 от ГПК е допустим, тъй като със
Заповед № 260 900 от 20.11.2020 година, постановена по частно гражданско дело № 6 732 по
описа на Бургаски районен съд за 2020 година, е разпоредено плащане в полза на ищеца от
ответника на сумите, индивидуализирани в исковата молба и указване на кредитора
предявяване на иск поради връчване на заповедта на основание чл.47 от ГПК.
По материално правната квалификация на иска настоящият състав приема следното:
Исковете са предявени по реда на чл. 422 от ГПК и са с правно основание чл.9 от
Закона за потребителския кредит вр. чл. 240, ал.1, чл.240, ал. 2 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност се
установява следното от фактическа страна:
По отношение на материално правната легитимация на ищеца да предяви иска
настоящият състав взе предвид, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е заличен
2
търговец и са представени доказателства, от които се установява, че преди това е налице
сливане между това дружество и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ Париж, рег. №
********* на Парижки търговски регистър. Това е видно от приложените по делото
Нотификация за презгранично сливане, издадено от Търговския регистър, както и от
изготвената служебна справка от Търговския регистър относно заличения търговец чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България, ЕИК ********* с отразяване №
20180424134752, съдържащо посочената нотификация и посочване, че сливането е
извършено съгласно чл.13 от Директива 2005/56/ЕО на Европейския парламент и Съвета от
26.10.2005 година на презграничните сливания на дружества с ограничена отговорност.
Между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, от една страна, и ответната страна –
от друга, е сключен индивидуализирания в исковата молба договор за кредит отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX -**от
22.08.2015 година с посочена цена 388 лева, отразена като цена на стоките, лихвен процент
25, 53 %, ГПР 28, 75 % и обща стойност на плащанията от 429, 84 лева на 9 броя
погасителни вноски в периода от 20.09.2015 година до 20.05.2016 година, всяка в размер от
47, 76 лева.
В приложените „Условия по договора“ е посочено, че кредиторът може да предостави
на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит от 10 000 лева. Като
писмено доказателство, приложено към заповедното производство, е прието Приложение
към договор за кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта CREX -**в заглавната част на който е посочено CARD – ** от 22.08.2015
година. В приложението е посочено, че договорната лихва е в размер от 35 %, ГПР 44, 90 %.
Приложението е подписано само за кредитора. За установяване на твърдението на
предоставяне на кредитната карта са представени фактура № ********** от 27.08.2015
година, издадена от търговец на името на ответната страна за сума в размер 388 лева с
основание закупуване на мобилен телефон с посочена марка. Като писмени доказателство е
прието месечно извлечение по кредитна карта от 01.02.2018 година , в което е посочен
дебит на сума от 40, 39 лева, използван кредитен лимит от 1 699, 68 лева, както и последна
покана до ответната страна, в която е уведомена, че следва да предприеме заплащане на
задълженията си и за възможността сумите да бъдат събрани по съдебен ред. Представена е
и обратна разписка за кореспонденция между страните, получена от ответната страна на
14.04.2016 година.
По делото не са представени общи условия при които се предоставя револвиращия
кредит, както и посоченото приложение към договора за потребителски кредит, с което
ищецът твърди, че е сключен и договора за предоставяне на револвиращ кредит, не е
подписано от ответната страна. С доклада на ищеца е указано, че в срок до съдебно
заседание следва да уточни размера на сумата, за която твърди, че е сключен договора за
потребителски кредит, както и че не сочи доказателства за установяване твърдението, че
сумите са усвоени и размера на дълга. В предоставения срок ищецът не е посочил
доказателства за установяване на тези твърдения.
3
При тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
От посочените по – горе доказателства не се установява сключване на писмен договор
между страните за предоставяне на потребителски кредит, тъй като приложението, в което
са индивидуализирани параметрите му, е подписано само от името на кредитора, не и от
кредитополучателя. Поради това не се установява сключване на договора по смисъла на
чл.10, ал.1 от ЗПК – на хартиен носител, от което следва, че не е установено безспорно
постигане на съгласие между страните относно конкретните параметри на договора,
посочени в чл.12 от ЗПК, включващи и размер на договорна лихва и ГПР относно договора
за овърдрафт. В случая не е установено и усвояване на сума по конкретния договор от
ответника. По изложените съображения предявеният иск е неоснователен и недоказан. Не
следва да бъдат обсъждани правопогасяващите възражения, направени от процесуалния
представител на ответника в писмения отговор, тъй като не се установява възникване на
задълженията.
По изложените съображения следва да бъде постановено разпореждане за отхвърляне
на предявения иск.
Съгласно мотивите към т.11г от ТР № 4/2014 година по тълкувателно дело № 4/2013
година, ОСГТК, ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид отхвърляне на
иска не следва да бъдат присъждани и разноските, направени в заповедното производство.
Ответната страна не е поискала присъждане на разноски, направени по водене на
делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж“, вписано
в Търговския и фирмен регистър с рег. № *********, с адрес на управление: Франция, град
Париж, бул. „Осман“ №3, представлявано от Лоран Давид, в качеството му на
изпълнителен директор и член на Съвета на директорите, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“ клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, ж.к. „Младост 4“ , Бизнес парк София, сгр.14, представлявано от законния
представител Димитър Димитров, чрез процесуален представител – юрисконсулт Н.М.
срещу В. М. Г. ЕГН **********, с адрес: град Бургас, ** за приемане за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца по договор за потребителски паричен кредит
CARD – **, сумата 1566, 83 лева /хиляда петстотин шестдесет и шест лева, осемдесет и три
стотинки/, представляваща главница, сумата 132, 85 лева /сто тридесет и два лева, осемдесет
4
и пет стотинки/, представляваща договорна лихва, начислена за периода от 01.09.2017
година до 14.02.2018 година, сумата 410,75 лева /четиристотин и десет лева, седемдесет и
пет стотинки/, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 09.02.2018 година
до 23.10.2020 година, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й плащане, плащане на
които е разпоредено със Заповед № 260 900 от 20.11.2020 година, постановена по частно
гражданско дело № 6 732 по описа на Бургаски районен съд за 2020 година, както и за
присъждане на разноските, направени по водене на делото и в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
Вярно с оригинала
А.Т.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______/п/________________
5