Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 02.02.2021 г.
В
И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, четвърти състав, в публично заседание на първи февруари през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М. М., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. № 827 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано въз основа
на искова молба, с която са предявени положителни установителни искове за
установяване съществуване на вземания на заявител по подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че за
периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. ищцовото дружество е доставяло
топлинна енергия на ответницата, в качеството ù на потребител на такава,
за обект, находящ се в гр.П., ул. „Ю.Г.”, бл. ., вх. ., ап. ., на стойност
932,03 лева. Сочи, че между топлофикационното дружество и титуляра на партидата
била налице облигационна връзка по силата на Общите условия за битови нужди,
действали през процесния период. Към настоящия момент в топлофикационното
дружество нямало доказателства относно изразено несъгласие на ответната страна
с публикуваните Общи условия или предложени различни условия за уреждане на
взаимоотношенията между страните. Ответницата била абонат на топлопреносното
дружество по силата на Общите условия като собственик на имот в топлоснабдена
сграда. Топлофикационното дружество изпълнило своето задължение да доставя до
имота топлинна енергия, а ответницата не изпълнила задължението си да заплати
доставената услуга.
Твърди, че на 28.05.2020 г. подал до
ПРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, въз
основа на което било образувано ч. гр. д. № 2285/2020 г. на ПРС, препратено по
компетентност на РдРС, по което в полза на заявителя е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 450/27.07.2020 г. против длъжника и настоящ
ответник за следните суми: главница в размер на 932,03 лева за ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за обект, находящ се в гр.П., ул. „Ю.Г.”, бл. .,
вх. ., ап. ., за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., ведно с мораторна лихва за забава в размер на
122,83 лева, начислена за периода от 10.07.2016 г. до 27.06.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното ù изплащане. В
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение постъпило
възражение, което обуславяло правния интерес на ищеца от предявяване на
настоящия положителен установителен иск.
От съда се иска да признае за
установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сума в общ размер на
1054,86 лева, от които: 932,03 лева - главница за ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за обект, находящ се в гр.П., ул. „Ю.Г.”, бл. ., вх. ., ап. .,
за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г.,
ведно с мораторна лихва за забава в размер на 122,83 лева, начислена за
периода от 10.07.2016 г. до 27.06.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 28.05.2020 г. до окончателното ù изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е
депозирала отговор на исковата молба, с който е оспорила предявените искове,
излагайки твърдения, че същата не е ползвала процесния недвижим имот.
Прави възражение за изтекла
погасителна давност.
В съдебно заседание ищцовото
дружество „Т.П.“ АД, редовно призовано, не изпраща представител.
Ответницата М.Б., редовно призована,
не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищцовото дружество „Т.П.“ АД, в
качеството му на доставчик на топлинна енергия, е подало на 28.05.2020 г. до
Пернишкия районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК против ответницата М.Д.Б. за дължими суми за топлоенергия за обект,
находящ се в гр.П., ул. „Ю.Г.”, бл. ., вх. ., ап. ., за периода от 01.05.2016
г. до 30.04.2017 г.
Въз основа на това заявление е
образувано ч. гр. д. № 2285/2020 г. на ПРС, изпратено по подсъдност на РдРС, по
което в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 450/27.07.2020 г. против длъжника и настоящ ответник.
В законоустановения двуседмичен срок
от връчване на заповедта за изпълнение, длъжникът е депозирал възражение за
недължимост на сумите по нея. В едномесечния срок от съобщаването заявителят „Т.П.“
АД е предявил настоящия положителен установителен иск.
По делото са представени и приети общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г., както и
извлечение от сметка на ищцовото дружество, от което е видно, че в регистрите
на дружеството на адрес: гр.П., ул. „Ю.Г.”, бл. ., вх. ., ап. ., е открита
партида на името на К.Г.Б.с абонатен номер ..
По делото е представен и нотариален
акт ., том ., рег. № ., дело № .г. на нотариус Р. Манов, с район на действие –
района на ПРС, от който се установява, че процесният недвижим имот, находящ се
в гр.П., ул. „Ю.Г.”, бл. ., вх. ., ап.
., е собственост на К.Г.Б.като М.Д.Б. си е запазила правото да ползва
недвижимия имот, докато е жива.
Приетото
за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Искът е предявен от процесуално
легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е
процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с издадена
срещу ответницата в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Искът за установяване на вземането е
подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Разгледан по същество искът е
неоснователен по следните съображения:
За уважаване на предявения иск в
тежест на ищеца е да установи обстоятелството, че ответницата М.Б. е ползвала
през исковия период топлинна енергия, от какво се формира тя, правилно ли е
разпределена същата и правилно и законосъобразно ли са начислени съответните
суми за нея. При така предявен иск в тежест на ищеца е да установи пораждането
и съществуването на неговото право да получи плащане на процесната сума, като
установяването на фактите, пораждащи това негово право, следва да бъде главно и
пълно. За да се приеме, че ответницата дължи сумите, търсени от нея като
стойност на доставена ТЕ, ищецът следва да установи главно и пълно, че ответницата
е клиент на ТЕ, и ако това бъде доказано - да установи размера на вземането си.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. 107/09.12.2003 г.)
клиент на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на
вещно право на ползване на топлоснабдявания имот. Макар по делото да са
представени доказателства, от които е видно, че ответницата е титуляр на вещното
право на ползване на процесния топлоснабдяван имот, от страна на ищцовото
дружество не бяха ангажирани доказателства относно обстоятелството, че ищцовото
дружество е доставяло ТЕ в имота, находящ се в гр.П.,
ул. „Ю.Г.”, бл. ., вх. ., ап. ., за процесния период от време, количеството на
реално потребената от ответницата топлинна енергия, както и стойностите
(размера) на начислените за това суми и тези за услугата дялово разпределение и
отчет на средствата за дялово разпределение, въпреки изрично указаната на ищеца
доказателствена тежест в този смисъл с доклада по делото, инкорпориран в
определение от закрито съдебно заседание от 17.12.2020 г. Представеното като доказателство по делото извлечение от сметка,
неподписано от изпълнителния директор на ищцовото дружество, не може да бъде
взето предвид от съда при постановяване на решението по делото.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка
страна носи тежестта да докаже онези факти, от които извлича изгодни за себе си
правни последици, които претендира като настъпили. След като ищецът не прояви
процесуална активност за доказване на твърдените от него обстоятелства, за съда
възниква правото и задължението да приеме за ненастъпила тази правна последица,
чийто юридически факт не беше доказан, а именно, че ищцовото дружество е доставяло
ТЕ в процесния имот, количеството на реално потребената от ответницата топлинна
енергия, както и стойностите (размера) на начислените за това суми и тези за услугата
дялово разпределение и отчет на средствата за дялово разпределение. При
доказателствена тежест на ищеца, същият не установи по безспорен начин тези
обстоятелства. Поради това предявеният иск се явява неоснователен и следва да
се отхвърли.
С оглед изложените мотиви, на
отхвърляне подлежи и акцесорният иск за заплащане на обезщетение за забавено
изпълнение на парично задължение.
По разноските:
При този изход на делото, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата има право на разноски, но доколкото
липсва искане за присъждане на такива, съдът не дължи произнасяне в настоящия
съдебен акт.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Т.П.” АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление:***, ТЕЦ „Република” искове
за признаване за установено по отношение на М.Д.Б., с ЕГН: **********, с адрес:
***, че дължи на топлофикационното дружество сума в общ размер на 1054,86 лева
(хиляда петдесет и четири лева и осемдесет и шест стотинки), от които: 932,03
лева (деветстотин тридесет и два лева и три стотинки) - главница за ползвана,
но незаплатена топлинна енергия за обект, находящ се в гр.П., ул. „Ю.Г.”, бл.
., вх. ., ап. ., за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., ведно с мораторна лихва за забава в размер на
122,83 лева (сто двадесет и два лева и осемдесет и три стотинки), начислена за
периода от 10.07.2016 г. до 27.06.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 28.05.2020 г. до окончателното ù изплащане.
Решението подлежи на обжалване пред
Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
СЕКРЕТАР: М.М.