Р Е Ш Е Н И
Е
№ 4399/18.10.2019 г. , гр.Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 19.09.2019
г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при секретаря
Й.Трендафилова като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 2230
по описа за 2019 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е с правно
основание чл.357 от КТ и чл.128 от КТ.
Производството по делото е образувано по повод предявен от ищцата Е.П.П. ЕГН **********,*** 4 срещу ответника „А.Е.Г." ЕООД, ЕИК: ********* , със седалище и адрес на управление:***-н Приморски, ж.к. кв.Виница, ул. "Свети Атанасий" No 8, представлявано от управителя П.И.Иванов съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на следните искове:
1/ конститутивен иск с правно основание чл.357 вр.чл.188, т.3 от КТ за отмяна на Заповед № 1/02.01.2019 г. на работодателя, с която на ищцата й е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение ” , като незаконосъобразно.;
2/ осъдителен иск с правно основание чл. 128 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в общ размер от 600,00 лв., представляваща сбор от дължимо и незаплатено нетно трудово възнаграждение за месец ноември 2018г. – 500,00 лв. и за месец декември 2018 год.- 100,00 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда-11.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
3/ осъдителен иск с правно основание чл. 224 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в общ размер от 800,00 лв., представляваща сбор от обезщетение за неизползван платен годишен отпуск- за 2016 г. - в размер на 400 лева за 20 дни неползван годишен отпуск и за 2018 г. - в размер на 400 лева, за 20 дни неползван годишен отпуск, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда-11.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ищцата
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: твърди се , че ищцата Е.П.П. е работила при ответника „А.Е.Г."
ЕООД, на длъжност Обслужващ бензиностанция, газстанция
по трудов договор от 14.09.2004 г., като първоначално регистрирания трудов
договор в ТД на НАП - Варна е от 03.12.2004 г. на длъжност сервитьор - барман.
Като дългогодишен и доверен служител освен
задълженията си като Обслужващ бензиностанция, газстанция,
ищцата е била задължавана да извършва и други несвързани с трудовите й
задължения дейности, възлагани от работодателя за които в последните година и
половина е следвало да получава допълнително възнаграждение в размер на по 100
лв., за положения извънреден труд.
На 06.12.2018 г. управителя П. И., обвинява
работника Е.П.П., че поради забавяне от нея да заприходи горива, за които не са й предоставени документи
от работодателя, след извършена проверка от НАП на работодателя е съставен акт.
Е.П.П. се почувствала обидена и несправедливо
обвинена, поради което заявила, че желае да напусне. На следващия ден, а
именно: 07.12.2018 г. е проведена среща между работодателя П.И.и работника Е.П.П., на която П.И.попитал ищцата, дали е размислила за
напускането си. След като Е. категорично заявила, че желае да напусне и желае
да й бъдат изплатени, всички отпуски и положения извънреден труд, в отговор
получила заплаха от управителя Петър Иванов, че за отчетите нова смяна които е
пускала с „X" отчет по негово нареждане под-предлог, че той по този начин,
ще си отделя личните си от служебните пари, ще й бъде повдигната наказателна
отговорност и ще лежи от една до шест години. След отправените заплахи,
разговора отново преминал в добрия тон и работодателя казал на Е.П.П., да подаде молба в счетоводството на фирмата като посочи
дата за освобождаване от 10.12.2018 г.
На 10.12.2018 г. Е.П.П.,
така както са се разбрали с работодателя, подава молба за освобождаване от
длъжността Обслужващ бензиностанция, газстанция, по
взаимно съгласие, считано от 10.12.2018 г., като попълва готов формуляр на
молба предоставен й в счетоводството на дружеството.
На
21.12.2018 г. ищцата получава искане за писмени обяснения, свързани с
установени финансови злоупотреби за които работодателя твърди, че работникът е
уведомен на 06.12.2018 г., връчено от помощник нотариус Диана Градева.
Е.П.П. изпраща
исканите писмени обяснения на електронната поща на работодателя avtoelitgroup@abv.bg на 01.01.2019 г., в отговор на
което на 03.01.2019 г. отново чрез помощник нотариус Диана Градева
на ищцата е връчена Заповед № 1/02.01.2019 г. с която й е наложено
дисциплинарно наказание - уволнение и трудовото правоотношение е прекратено ,
на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ.
Работодателя е подал и жалба за извършени
финансови злоупотреби срещу работника Е.П.П. в Пето
РУ, за което на 21.01.2019 г. ищцата е дала показания пред разследващия
инспектор в Пето РУ к.к. „Златни пясъци".
Ищцата не е съгласна и изцяло оспорва, като
незаконосъобразна връчената Заповед № 1/02.01.2019 г. с която й е наложено
дисциплинарно наказание - уволнение и трудовото правоотношение е прекратено ,
на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, поради следното:
1. Ищцата
е работила на длъжност Обслужващ бензиностанция, газстанция
за работодателя от края на 2004 г. до края на 2018 г., за 14 г. на работника Е.П.П., не е налагано дори наказание мъмрене.
Посочения в Заповед № 1/02.01.2019 г.
мотив: „Във всяка смяна на
бензиностанция ЕЛИТ ЕНЕРДЖИ находяща се в местност „Траката", гр. Варна, е пускала по няколко отчета „НОВА
СМЯНА" (без да има такова право), като винаги един от тях липсва за период
от около един час от смяната й, като с това свое действие ме е въвеждала в
заблуждение и ми отчитала по-малко налични пари в брой."
„Всеки отчет който служителя е прилагала и
съответно отчитала пред мен в качеството ми на управител се разминава в часа на
започване на смяната и, т.е. парите, които са постъпвали от продажби извършвани
в обект бензиностанция ЕЛИТ ЕНЕРДЖИ за времевия период, за който отчет липсва
(около един час при всяка смяна на служителя) и не ми е представян са
присвоявани от служителя П., което представлява нарушение на трудовата
дисциплина по чл. 190, ал. I, т. 4, предл. 1-во от
КТ"
„Установих, че извършването на гореописаното
нарушение е започнало от 06.06.2017 г. и е продължило
до момента на установяването му на 05.12.2018.“
Така посочените мотиви в заповедта са
неверни и неоснователни. Злоупотребата на доверие е съзнателно, желано и
неправомерно деяние и поведение. То се свежда до умишлено използване от страна
на работника на доверието на работодателя, за да извлече за себе си или за
другиго облага или да се навреди на работодателя. Доказателства в тази насока
не са събрани и не са връчени на работника. Напротив работодателят е
злоупотребил с доверието на работника като е указал начина , по който да се
отчита и ясно е осъзнавал, че по този начин не отделя личните от служебните си
пари, а поставя в зависимост работника и контролира положението , за да го
изнудва и да не му заплаща дължимите суми, при напускане на работа.
2. Независимо,
че е била задължена от работодателя, да се отчита на два отделни отчета, за да
може той да раздели личните от служебните си пари, Е.П.П.,
е издавала касов бон за всяка една продажба. Т.е. получените суми от продажби
на горива и други стоки на бензиностанцията са заприходени
в касата на дружеството.
3, За
периода от 06.06.2017 г. до 05.12.2018 г., поради
голямото текучество на персонал, на бензиностанцията са правени множество
ревизии и не са установени липси, както на горива и стоки, така и на отчетени
суми от продажбите.
4. Съгласно
чл. 194. (1) "Дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца
от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му".
На следващо място: Заповед № 1/02.01.2019 г.
с която на работника Е.П.П. е наложено дисциплинарно
наказание уволнение, е издадена след като трудовия договор е прекратен с входирана от работника молба, считано от 10.12.2018 г.
По смисъла на чл.220, ал.2 КТ страната,
която е предизвестена за прекратяване на трудовото правоотношение, може да го
прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, като дължи на другата
страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или
служителя за неспазения срок на предизвестието.
Е.П.П., не е
посочила в молбата си срок на едномесечно предизвестие, а конкретна дата на
прекратяване на трудовото правоотношение, като се е позовала на постигнатото
взаимно съгласие, така както се е договорила с работодателя, считано от 10.12.2018 г.
В случай, че работник или служител заяви
основание за прекратяване на трудовия договор, при което дължи да предизвести
работодателя си, съгласно чл. 326 от КТ, но в изявлението за прекратяване не
спази срока, то договорът се прекратява преди срокът на предизвестието да е
изтекъл и след като договорът вече е прекратен, работодателят не може да
упражнява дисциплинарна власт.
И на последно място: От 2004 г. на работника
не връчван и не разполага с нито един екземпляр от сключените трудовите
договори, длъжностни характеристики и други документи подписвани в
счетоводството на работодателя. Единствените документи с които разполага
работника Е.П.П., са приложените към искането за
писмени обяснения - копие от молба от 10.12.2018 г. и към Заповед №
1/02.01.2019 г., копия от трудов договор № 10/01.02.2017 г.
С оглед на изложеното , ищцата сезира съда с искане да уважи предявената искова претенция, като моли ответникът да бъде осъден да заплати направените по делото разноски.
Ответната страна „А.Е.Г." ЕООД, ЕИК: ********* , със седалище и адрес на управление:***-н Приморски, ж.к. кв.Виница, ул.
"Свети Атанасий" No
8, представлявано от управителя П.И.Иванов,
в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирала отговор на исковата
молба, в който се излага, че се счита исковата молба за процесуално допустима и
основателна единствено в частта й, в
която се претендира на ищцата Е.П.П. да бъде
заплатена сума в размер на 800 /осемстотин/ лева представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 2016 и 2018 години.
В останалата част исковата претенция
се оспорва и се счита за неоснователна и недоказана въз основа на следните
съображения:
Уволнението на ищцата със Заповед №
1/02.01.2019 год. за налагане на наказание дисциплинарно уволнение, чиято
отмяна се иска е законосъобразно извършено, спазена е процедурата по изискване
на обяснения от служителя преди налагане на наказанието, събрани са дадените
такива и са оценени, наказанието е наложено с мотивирана писмена заповед, в
която нарушението на трудовата дисциплина е посочено по разбираем за работника
начин . /Решение
№ 182/07.10.2015 г. по гр. дело № 1284/2015 г. на Ш-то гр. отд.
на ВКС/, в преклузивния двумесечен срок за налагане
на наказанието, който тече от датата на откриване на нарушението, в конкретния
случай то е открито на 05.12.2018год., съобразно това издадената заповед е в
регламентирания от закона срок, заповедта е издадена от оправомощено
лице - управителя на дружеството ответник.
В конкретния случай се касае за
нарушение на трудовата дисциплина по чл.190, ал. 1, т.4, предл.
първо от КТ, като законът изрично допуска дисциплинарно наказание -уволнение да
се бъде налагано при злоупотреба с доверието на работодателя. Това
обстоятелства обуславя достатъчна тежест на нарушението за налагане на най-
тежкото наказание дисциплинарно уволнение.
Относно сочената в исковата молба, молба за освобождаване от длъжност по взаимно съгласие от
10.12.2018 год. твърдим, че същата не е одобрена и е отхвърлена с резолюция на
управителя на дружеството, поради което неоснователни са твърденията изложени в
исковата молба, че трудовия договор на ищцата е бил прекратен считано от дата
10.12.2018 год. В случая не е налице документ, обективизиращ
съвпадането на две насрещни писмени волеизявления. Твърдим, че върху
представеното с исковата молба копие от молба за освобождаване от длъжност по
взаимно съгласие от 10.12.2018 год. е извършена манипулация с цел осуетяване на
възможността да бъде прочетена поставената от управителя на дружеството
ответник резолюция, с която молбата бива отхвърлена. В подкрепа на горното в
първото по делото съдебно заседание ще представим същата в оригинал.
Съгласно задължителната за съдилищата
съдебна практика обективизирана в Решение№4 от 21.02.2012г.
по гр.д.№278/2011г. наВКС, 1УГО, е прието, че при
общите основания по чл.325 КТ прекратяването на трудовото правоотношение не се
извършва само по волята на една от страните, както е при другите основания, а
то е резултат от съгласуваната им воля - в момента на прекратяването на
трудовия договор. Несъвпадението на волята на страните относно датата на
прекратяването на трудовия договор означава липса на взаимно съгласие, както е
и в хипотезата на настоящия казус.
Относно твърденията , наведени в исковата
молба, за дължимост
на трудови възнаграждения за месец Ноември и месец Декември на 2018 година, се
считат същите за неоснователни. Ищцата е получила дължимите и по договор
месечни трудови възнаграждения и за двата горецитирани
месеца като във връзка с това се е разписала собственоръчно в нарочна тетрадка,
която ответното дружеството има наложена практика да води от 5 /пет/ години
насам, поради факта, че трудовите възнаграждения на служителите биват изплащани
още преди изтичането на съответния месец, за който се дължат и преди
изготвянето на ведомостите за заплати, които от своя страна биват подписвани постфактум от служителите на дружеството.
Във връзка с горното се моли да се
вземе предвид съдебната практика на ВКС
по реда на чл. 290 ГПК обективизирана в Решение
№165/06.12.2018 по дело №181/2018 на ВКС, ГК, IIIг.о.
гласяща, че съгласно чл. 270 ал.от З КТ, принципът е, че изпълнението на
произтичащото от писменият трудов договор задължение на работодателя да заплати
на работника уговореното трудово възнаграждение се удостоверява с подписа на
работника или на посочено от него лице във ведомостта, в разписка или в
документ за банков превод по влог на работника. Когато няма или не се
представят такива нарочно съставени документи, удостоверяващи плащане, а законът
изисква за доказване на определени обстоятелства документ, доказването може да
се извърши със случаен документ. При него намерението на автора да удостовери
истинни обстоятелства не се предполага, а следва да се изведе от съдържанието
на документа или от обстоятелствата, при които е издаден. Изброяването в чл.
270, ал.З от КТ на доказателствата, с които се доказва плащането на трудово
възнаграждение е примерно, като не съществуват ограничения за доказване на
факта на получаване на трудовото възнаграждение на работника с определен вид
документ. Годно доказателствено средство за
получаването на плащания в трудовите правоотношения е всеки нарочно съставен за
целта документ, включително и тетрадка, в която срещу подпис са записвани
получените като трудово възнаграждение суми.
Предвид всичко изложено по-горе, се
моли да се отхвърли предявения от ищцата иск в оспорваната му част за
признаване за незаконно прекратяването на трудовите правоотношения на Е.П.П. и отмяна па Заповед № 1/02.01.2019год., с която и е
наложено дисциплинарно наказание - уволнение като незаконосъобразна, както и в
частта, с която се иска осъждане на
ответното дружество да заплати на Е.П.П. сумата от
600 /шестстотин/ лева, представляваща дължимо и неизплатено нетно трудово
възнаграждение за месеците Ноември и Декември 2018 година, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска, до окончателното
плащане на сумата като неоснователен и недоказан, като се присъдят сторените
разноски в хода на настоящото производството.
С влязло в законна сила определение,
постановено в открито съдебно заседание, проведено на 19.09.2019г., е прекратено производството по гр.д.№
2230/2019г. по описа на ВРС, 11 състав В
ЧАСТТА относно предявения от ищцата Е.П.П. ЕГН **********,*** 4 срещу
ответника „А.Е.Г." ЕООД, ЕИК: ********* , със седалище и адрес на
управление:***-н Приморски, ж.к. кв.Виница, ул. "Свети Атанасий"
No 8, представлявано от управителя П.И.Иванов осъдителен иск с правно
основание чл. 224 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата
сумата в общ размер от 800,00 лв.,
представляваща сбор от обезщетение за неизползван платен годишен отпуск- за
2016 г. - в размер на 400 лева за 20 дни неползван годишен отпуск и за 2018 г.
- в размер на 400 лева, за 20 дни неползван годишен отпуск, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда-11.02.2019г.
до окончателното изплащане на сумата, поради
отказ от иска, на основание чл. 233
от ГПК.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно в
отношенията между страните по делото обстоятелството, че са били в трудово правоотношение, като
ищцата е заемала длъжността „обслужващ бензиностанция” при ответника и че със
Заповед № 1/02.01.2019 г., на ищцата е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение” , на основание чл. 146, ал. 1, т.
4 ГПК.
Видно от представения
по делото Трудов договор №
10/01.02.2017г. ищцата Е.П.П. е назначена при ответното дружество „А.Е.Г.“
ЕООД на длъжността „обслужващ бензиностанция/газостанция“
за неопределено време при пълно работно време – 8,00 часа, при основно трудово
възнаграждение в размер на 500,00 лв.
Представена по делото
е молба от 10.12.2018г. от ищцата Е.П.П. до
управителя на ответното дружество „А.Е.Г.“ ЕООД , в която същата моли да бъде
освободена от длъжността „обслужващ бензиностанция/газостанция“,
която заема във фирмата, считано от 10.12.2018г. по взаимно съгласие. Видно от
направената върху молбата резолюция от управителя на ответното дружество от
10.12.2018г. , оригинал от която е представен от ответната страна и приложен на
л.130 от делото, в същата е посочено, както следва: „ Не уважавам молбата по
взаимно съгласие. Моля в тридневен срок да ми бъдат представени писмени обяснения за установените финансови
нарушения, за които се уведомена.“
Представено е искане
от ответното дружество „А.Е.Г.“ ЕООД, чрез управителя П.И.Иванов, за писмени обяснения от ищцата Е.П.П.,
„свързани с установените финансови злоупотреби, за които сме Ви уведомили на
06.12.2018г., с нотариална заверка на подписа на управителя с рег.№
13684/21.12.2018г.
Приети по делото са
обяснения от ищцата Е.П.П., изпратени по електронната
поща на ответното дружество „А.Е.Г.“ ЕООД от дата 01.01.2019г.
В обясненията ищцата Е.П.П. излага следното: „За пореден път ви се доверих,като попълних готов(изготвен от вас)екземпляр
на молба за освобождаване от заеманата длъжност и цгреших,че
не написах мотивите за това ,а именно:
Конфликт между мен-Е. П.П.
вас П.И.и С.Д.М..Повод за конфликта е поредното несправедливо обвинение ,че по
моя вина (забавено заприхождаване на получени горива)
на вас ви е съставен акт в голям размер.Да има такова забавяне,но това е защото
документите бяха задържани в другия ви офис и тс не
за един ден.Освен това нямам уговорка да идвам извънредно,за да извършвам тази
дейност,но имаше уверение от С.Д.М., че за тази и други подобни дейности,които
така или иначе извършвам от години извън обичайното за заеманата длъжност ще
получавам възнаграждение върху РЗ в размер на 100 лв.,което така и не видях(не
получих)Това е поредната обида,която ме накара да подам молба за освобождаване
от длъжност и искането ми¬да ми бъдат изплатени всички полагаеми годишни
отпуски-индексирани към момента.Добре ви е известно,че освен 2017 г.,когато
използвах 10,а бях принудена да разпиша 20 работни дни-не съм използвала и не
са ми изплащани полагаеми платени годишни отпуски.
По повод поредните ви скалъпени обвинения
за"финансови злоупотреби"-не е вярно,че съм била уведомена на
06.12.2018г.Изобщо не съм уведомявана,защото няма никакви злоупотреби от моя
страна-и това също ви е много добре известно.
През годините ,в които съм работила за вас(П.И.и
С. М.)от 14.09.2004г. до 06.12.2018г.съм изпълнявала стриктно вменените ми от
вас П И и С. М. -служебни задължения,които в повечето случаи далечна дхвърляха обичайните за заеманата длъжност.Приемала съм и
отчитала по стандартен или излишно уговорен между мен и вас начин суми-понякога
с изключително големи размери-от различните ви по род
дейности(наеми,транспортна дейност,услуги с багер,инертни материали и мн.
други)в това число и реализирания оборот от бензиностанцията с всичките му
приходи и разходи .Категорично заявявам-никога не съм злоупотребявала с цел
лична облага и не нося отговорност за каквито и да било злоупотреби.
Това несправедливо обвинение явно има за цел
уронването на авторитета ми на дългогодишен при това съвестен служител и да
избегнете плащане на дължимите от вас към мен суми.Не се смятам за принудително
отсранена от работа,защото по взаимно съгласие постигнахме
тази договорка.
Моля, в кратки срокове да ми бъдат изготвени
всички необходими документи за освобождаването ми от заеманата длъжност по
взаимно съгласие,да ми бъдат изчислени,индексирани към момента и изплатени
всички полагаеми годишни отпуски от постъпването ми на работа при вас до
момента и възнаграждението за извънреден труд.“
Приобщена по делото е
Заповед № 1/02.01.2019 г. , от която е видно , че на ищцата Е.П.П. е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ , с оглед
на това , че след извършена документална
проверка на 05.12.2018 год. от управителя на „АВТО ЕЛИТ ТРУП" ЕООД, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление ***, ж,к. „В.", ул. „Св. А."
8, офис 1, е установено следното:„Лицето
Е.П.П., ЕГН: ********** служител на длъжност
-обслужващ бензиностанция ЕЛИТ ЕНЕРДЖИ с Код по НКПД: 5245001 и КИД: 2008 4730
е извършила следното нарушение на трудовата дисциплина:
Във всяка своя смяна на бензиностанция ЕЛИТ
ЕНЕРДЖИ находяща се в м-ст
„Траката", гр. Варна, е пускала по няколко
отчета „НОВА СМЯНА" (без да има такова право), като винаги един от тях
липсва за период от около един час от смяната и, като с това свое действие ме е
въвеждала в заблуждение и е ми отчитала по-малко налични пари в брой.
Всеки отчет който служителя е прилагала и
съответно отчитала пред мен в качеството ми на управител се разминава в часа на
започване на смяната и, т.е. парите, които са постъпвали от продажби извършени
в обект бензиностанция ЕЛИТ ЕНЕРДЖИ за времевия период, за който отчет липсва
{около един час при всяка смяна на служителя) и не ми е представян са
присвоявани от служителя П., което представлява нарушение на трудовата
дисциплина по чл.190, ал.1, т. 4, пред. 1-во от КТ.
Установих, че извършването на гореописаното
нарушение е започнало от 06.06.2017год. и е
продължило до момента на установяването му на 05.12.2018год.
Поради изложеното и на основание чл. 188, т. 3 от КТ във връзка с чл. 190, ал.1, т. 4, пред. 1-во от КТ и при спазване на
изискванията на чл. 189, чл. 193 и чл. 194 от КТ, налагам наказание:
дисциплинарно уволнение
На Е.П.П., ЕГН: **********
на длъжност, обслужващ бензиностанция ЕЛИТ ЕНЕРДЖИ
с Код по НКПД: 5245001 и КИД: 2008 4730 в „А.Е.Г." ЕООД, ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление ***
На
основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, ПРЕКРАТЯВАМ ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ с
лицето Е.П.П., ЕГН: **********, считано от датата на
връчване на настоящата Заповед.
На основание чл. 221, ал.2 от КТ, служителят Е.П.П. дължи обезщетение в размер на 550 /петстотин и петдесет/
лева за срока на предизвестието, което да се удържи от последното му
неизплатеното трудово възнаграждение и всички дължими съгласно действащото
законодателство обезщетения.“
Приобщено по делото е
трудовото досие на ищцата Е.П.П., съдържащо следните
документи: Заповед № 28/01.11.2017год. с
осн. чл. 155, ал.1,т.1 от КТ., Заявление от
01.11.2017год. от Е.П., Ведомост за заплати за м. Декември 2018 год., Протокол
Изх. № 03000193034443/25.01.2019год. на НАП, Справка за изготвените данни по
декларация 1 за м. Декември 2018г., Ведомост за заплати за м. Ноември 2018
год., Протокол Изх. № 03000183439840/18.12.2018год. наНАП,
Справка за изготвените данни по декларация 1 за м. Ноември 2018г., Писмени
обяснения от Е.П. от 01.01.2019год., Писмени
обяснения от Е.П. от 27.12.2018год., Заповед №1/02.01.2019 год. за налагане на
наказание дисциплинарно уволнение ведно с доказателства за надлежното и
връчване на адресата, Искане за писмени обяснения с доказателства за надлежното
и връчване на адресата, Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62,
ал.5 от КТ с Вх. № 03388193003989/09.01.2019год., Молба за освобождаване от
длъжност от Е.П. до Управителя на „А.Е.Г." ЕООД *** с положена резолюция
от 10.12.2018г., Копие от нарочна тетрадка за изплатени трудови възнаграждения
на служители на дружеството ответник, Дневни отчети от 01.11.2018г., 18.11.2018
год. и 02.12.2018 год. от обект Бензиностанция „Елит Енерджи"
собственост на дружеството ответник със собственоръчно отбелязани от служителя
приходи и разходи, Трудов договор №10/01.02.2017г., Молба от Е.П. до Управителя
на „А.Е.Г." ЕООД от 01.02.2017г., Заповед № 8/01.02.2017г. с осн. чл.325, ал.1, т.1 от КТ, Допълнително споразумение №
18/03.01,2017г. към Трудов договор № 17/03.12.2004 год., Допълнително
споразумение от 01.01.2016г. към Трудов договор №
17/03.12.2004 год., Трудов договор №2/03.12.2004г., Уведомление № 16636/2018
год. от ВРП до Управителя на „А.Е.Г." ЕООД за образувано досъдебно
производство срещу Е.П.П. за престъпление по чл.206,
ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
В хода на делото са ангажирани специални знания в областта на счетоводството посредством проведената съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от Е.Т., която не е оспорена от страните , по която вещото лице установява, че съобразно представени ведомости за работни заплати на ищцата са начислени в брутен и нетен размер следните възнаграждения за процесния период:
|
период |
раб. дни |
БТВ |
Лични удр. |
Нетно ТВ |
Подпис по ведомост |
|
м.11.2018г. |
22 |
670.03 |
150.1 |
519.93 |
|
|
м.12.2018г. |
5 |
167.86 |
50.86 |
117 |
|
|
ОБЩО: |
|
837.89 |
|
636.93 |
|
като брутното възнаграждение за целият период се равнява общо на 837,89 лв., а Нетното възнаграждение за целият период се равнява общо на 636,93 лв.
В проведеното
по делото съдебно заседание вещото лице излага, както следва: „В
счетоводството специално ми отговориха, че авансите не са осчетоводени като
платени, няма никъде осчетоводени, че има аванс. Защото управителят ги е давал
в тази тетрадка авансово, такава му е била практика. Не са вземали предвид това
в тази тетрадка, категорично не са я вземали предвид ,защото така им е казал
управителят“ аз ще им давам заплатите, вие си осчетоводявайте ведомостите“.това
е отговоря на управителя и след като така ми кажа управителя, аз като
счетоводител като ми каже така осчетоводявай си ведомостите, си търся подписи
по ведомости.
Първи
вариант, ако приемем, че са платени
300,00 лв. на 01.11.20018г. –аванс , на 18.11.2018г. - заплата и 02.12.2018г. - аванс, на ищцата
тогава нищо не остава, даже и е надплатено. Даже тя трябва да връща , ако така
се приеме т.к. по общия дължимия нетния размер общо се дължи 636,93 лв., защото
има удръжки от заплата -лични и
ДОО, а тя е получила 900,00 лева и с 170
лв.повече.В този случай не й се дължи.
Вторият вариант , ако това не е платено то за 18.11.2018г. нетно ще се дължи 519,93 лв., а за 02.12.2018г. - 117 ,00лева. Това съм го посочила на стр.3 , в таблицата горе. Това е. Не мога да кажа защо е такава практика и на мен ми направи впечатление, че не е правилно.“
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ възприе следните изводи от правна страна:
По
иска с правно основание чл.354 от КТ:
По исковата претенция с правно основание правно
основание чл.357 вр.чл.188, т.1 от КТ в тежест на ответника е да установи, че
законосъобразно е упражнил дисциплинарната си власт като е наложил на ищеца
дисциплинарно наказание „уволнение ”, в това число издаване на мотивирана
заповед, в която са посочени нарушителят, нарушението, времето на извършване,
наказанието и законовият текст, въз основа на който се налага, нейното
връчване, предхождано от поискани и дадени писмени обяснения на служителя,
както и че са налице изложените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина
от страна на ищеца, както и че Заповед № 1/02.01.2019 г. е била сведено до
знанието на ищцата.
Съдът намира производството по предявеният иск с
правно основание чл.357 вр.чл.188, т.1 от КТ за процесуално допустимo. Съгласно разпоредбата на чл.358, ал.1, т.2 от КТ
исковете за отмяна на дисциплинарно наказание “уволнение” се подават в двумесечен
срок от деня на налагане на наказанието, което в настоящия случай е станало със
Заповед № 1/02.01.2019 г. Исковата молба за отмяна на наложеното наказание е
депозирана в съда на 11.02.2019 г., явява се подадена в срок, поради което
съдът дължи формиране на изводи досежно нейната законосъобразност.
С издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание – “уволнение” на ищцата се цели ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя за извършеното от последния нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в това, че „във всяка своя смяна на бензиностанция ЕЛИТ ЕНЕРДЖИ находяща се в м-ст „Траката", гр. Варна, ищцата е пускала по няколко отчета „НОВА СМЯНА" (без да има такова право), като винаги един от тях липсва за период от около един час от смяната и, като с това свое действие ме е въвеждала в заблуждение и е ми отчитала по-малко налични пари в брой.“ , като е установено, че „извършването на гореописаното нарушение е започнало от 06.06.2017год. и е продължило до момента на установяването му на 05.12.2018год.“
Съдът намира, че е спазено от страна на
работодателя на изискването на чл.193 от КТ и доколкото в процесната заповед за налагане на дисциплинарното наказание изрично
е посочено, че са поискани писмени обяснения на работника , което се установява от представените писмени доказателства, съдът намира, че не е налице нарушение
на чл.193 от КТ.
Съгласно чл. 195, ал.1 от КТ дисциплинарното
наказание се налага с мотивирана
писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Съдът намира,
че не всички изброени реквизити са посочени
в оспорваната заповед. Изхождайки от съдържанието на оспорената Заповед № 1/02.01.2019
г. съдът формира извод, че нарушението не е описано с неговите
обективни и субективни признаци. В заповедта не е посочено на кои точно дати ищцата е извършила нарушение и в какво точно се изразява конкретното нарушение за всяка конкретна дата. Видно от процесната заповед, в същата е посочена обща и неконкретизирана
формулировка на твърдените нарушения на ищцата. При това положение съдът не може да направи извод кое точно деяние с точно и ясно описание на неговите обективни и субективни признаци е прието от страна на работодателя за нарушение на трудовата дисциплина , за да може да прецени , дали същото представлява такова по смисъла на цитираните в оспорената Заповед № 1/02.01.2019
г. разпоредби
на КТ. Вследствие на изложеното съдът
не може да прецени и съответствието на извършеното от ищеца нарушение с законния текст въз основа на който се налага наказанието , съгласно разпоредбата
на чл.188, т.1 от КТ.
С оглед изложеното по-горе следва, че доколкото не са спазени обективираните в разпоредбата на чл.195 от КТ изисквания за съдържание на заповедта, то съдът намира, че оспорената Заповед № 1/02.01.2019 г. следва да бъде отменена само на това основание.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че наред с изложеното, съдът намира, че в конкретният случая, като основания за налагане на дисциплинарното наказание уволнение е посочено едно основание - злоупотреба с доверието на работодателя. Според трайната съдебна практика злоупотребата с доверието на работодателя се изразява в използването на оказаното такова от него спрямо работника за извличане на неправомерна облага за себе си или за други лица от качеството и положението си на работник при определен работодател. То е съставомерно само тогава, когато е извършено умишлено, предпоставя преднамереност в извличането на облагата или в увреждането на работодателя. На първо място съдът намира, че не се явява безспорно доказан фактът, че „ищцата е пускала по няколко отчета „НОВА СМЯНА", като винаги един от тях липсва за период от около един час от смяната й“, както е посочено в процесната заповед. Поради това не може да бъде направен категоричен извод кое е онова умишлено извършено от ищцата нарушение, което да предпостави наличието на злоупотреба с доверие - дали това е невярното извършване на отчети или е създаваната възможност за присвояване на суми. От друга страна не е ясно каква неправомерна облага се твърди, че е осъществила ищцата за себе си или за друго лице и какво е увреждането на работодателя. Нито от изложеното в заповедта, нито от ангажираните от ответника доказателства може да бъде направен еднозначен извод при каква форма на вината /умисъл или непредпазливост/ е осъществено твърдяното нарушение от ищцата, дали от него са настъпили имуществени вреди и евентуално в какъв размер, кои са обстоятелствата, способствали за извършването, както и какво е поведението на работника към нарушението.
С оглед изложеното , съдът намира, че оспорената Заповед № 1/02.01.2019 г. следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
По
иска с правно основание чл.128 т.2 от КТ:
Разпоредбата на чл. 128 КТ установява възмездност на полагания от работниците/служителите труд, вменявайки на работодателя задължението да престира уговореното трудово възнаграждение в предвидените срокове, като при забавено изпълнение дължи изплащането му заедно със законната лихва, съгласно даденото в чл. 245, ал.2 КТ разрешение. В този смисъл за успешното провеждане на иск с посоченото правно основание, в тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение между него и ответника, а последният, да установи точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за плащане на трудово възнаграждение.
В конкретния случай не е спорно в отношенията между страните, наличието на трудово правоотношение между страните за процесния период, като ищцата е заемала длъжността „обслужващ бензиностанция/газостанция“ при ответното дружество.
Ответникът, в чиято тежест е било да установи заплащане на претендираните трудови възнаграждения, не е ангажирал доказателства за плащане на претендираните от ищеца трудови възнаграждения. Съгласно разпоредбата на чл. 270, ал. 3 КТ, трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя – на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочена от него банка. Видно от представените по делото писмени доказателства, ответникът не е представил ведомости и фишове за заплати , носещи подписа на ищцата, досежно процесните месеци. Представени са единствено извлечения от тетрадка за извършени плащания за авансови суми, които са оспорени от ищцовата страна и в които е посочено като получател името „Е.“, от което не може да се формулира извод , че това лице представлява именно ищцата Е.П.П.. Вследствие на изложеното, доколкото в представената от ответното дружество извадка от тетрадка липсва посочване на трите имена на служителя, положил подпис, т.е. липсва идентификация, както и предвид невъзможността да се установи за кой точно период се отнася плащането на съответната сума, съдът намира, че от представената от ответното дружество извадка от тетрадка не може да се направи извод, че е направено плащане за процесните месеци.
По закон служителите трябва да се разписват на ведомност при получаването на заплатата си. Ведомостта представлява първичен документ и като такъв трябва да се съхранява 50 години. Ведомостта трябва да съдържа следните реквизити: начислени, изплатени и удържани суми; работни дни; отработени дни; име, длъжност, клас и дата. Съответно според чл. 128 от КТ, срещу всяка подписана ведомост тржбва служителя да получава извлечение от нея, за получена заплата. Според чл.128 от Кодекса на труда "работодателят е длъжен в установените срокове: да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд." По делото има представена ведомост за м. 11 и 12, която не носи подпис на работник Е.. Също така според Съдебната експертиза на вещото лице, въпросната нарочна тетрадка не съответства на ведомост по чл. 12, ал. 1 от ЗС.
Относно неплатените аванс и заплата, вещото лице изрично разясни в проведеното по делото открито съдебно заседание, че при направена справка в счетоводството за датите - 01.11.2018 г., 18.11.2018 г. и 02.12.2018 г., няма осчетоводени суми за лицето Е., няма подпис във ведомостта, както например се са се подписвали други лица. В счетоводството на работодателя авансите не са осчетоводени като платени. По заръка на управителя не се е взимало в предвид написаното в тетрадката.
Вследствие на изложеното , съдът намира,че ответникът не е ангажирал писмени доказателства , сочещи на изплащане на претендираните от ищеца трудови възнаграждения , поради което съдът приема, че работодателят не е изпълнил задължението си за заплащане на уговореното трудово възнаграждение. Доказателствената тежест за установяване плащането на дължимите трудови възнаграждения е върху работодателя, който в случая не е ангажирал надлежни доказателства за доказване на този факт.
Ето защо, вследствие на изложеното решаващият състав приема че предявените по реда на чл. 128, т. 2 от КТ искове се явяват доказани по основание.
Размерът на всяка отделна претенция е установен по реда на чл. 162 от ГПК от кредитираното като обективно и компетентно дадено заключение на проведената съдебно-счетоводна експертиза. Ето защо предявената искова претенция с правно основание чл.128 от КТ се явява доказана и по размер, като по същата следва да се постанови положително решение и ответникът бъде осъден да изплати неизплатените на ищеца трудови възнаграждения в нетен размер..
Съобразно направеното искане, сумата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 11.02.2019г. до окончателното изплащане.
С оглед изхода на спора, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца направените по делото разноски , събразно представения списък с разноските по чл.80 от ГПК , приложен по делото , в размер на 600,00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
С оглед уважаване на исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт и следващата се държавна такса в размер на 4% върху цената на оценяемия иск по чл.128 от КТ – в размер на 50,00 лева, както и държавна такса по неоценяемия иск по чл.357 от КТ – в размер на 80,00 лева, както и сумата на заплатения от бюджета на съда депозит за изготвената съдебно-счетоводна експертиза в размер на 140,00 лева, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наложеното на Е.П.П. ЕГН **********,***
4 със Заповед № 1/02.01.2019 г. на
работодателя „А.Е.Г." ЕООД, ЕИК: ********* , със седалище и адрес
на управление:***-н Приморски, ж.к. кв.В. ул. "Св. А. " No 8 дисциплинарно
наказание „Уволнение ”, на основание чл.357, вр.чл.188, т.3 от КТ.
ОСЪЖДА „А.Е.Г." ЕООД, ЕИК: ********* , със седалище и адрес
на управление:***-н Приморски, ж.к. кв.В., ул. "Св
А. " No 8, представлявано от управителя П.И.И. ДА ЗАПЛАТИ на Е.П.П. ЕГН **********,*** 4 сумата в общ размер от 600,00/шестотин/ лв., представляваща сбор от дължимо и
незаплатено нетно трудово възнаграждение за месец ноември 2018г. – 500,00 лв.
и за месец декември 2018 год.- 100,00
лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване
на исковата молба в съда-11.02.2019г. до окончателното изплащане на задължението,
на основание чл. 128, т. 2 от КТ.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението за присъдено трудово възнаграждение, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „А.Е.Г." ЕООД, ЕИК: ********* , със седалище и адрес
на управление:***-н Приморски, ж.к. кв.В., ул. "Св.А" No 8, представлявано от управителя П.И.И ДА ЗАПЛАТИ на Е.П.П. ЕГН **********,*** 4 сумата от 600,00 /шестотин/
лв., представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „А.Е.Г." ЕООД, ЕИК: ********* , със седалище и адрес
на управление:***-н Приморски, ж.к. кв.В, ул. "Св. А.No
8, представлявано от управителя П.И.И ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Варненски районен съд сумата от 130,00
/сто и тридесет/ лева,
представляваща дължима държавна такса по уважените искове и сумата от 140,00 /сто и четиридесет/ лева –
депозит за вещо лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза, платен от
бюджета на съда, на основание чл.78,
ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна
жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок , считано от връчването му на страните.
Препис
от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му , на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: