Р Е Ш Е Н И
Е
№ …………..
гр.София, 14.12.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, XV въззивен състав, в публично заседание,
проведено на десет и шести ноември през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА
МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
Мл.с.
СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при участието на секретаря Даниела Пиралкова
и прокурора Благовест Байраков, разгледа докладваното
от мл.съдия Атанасова ВНОХД № 4482 по описа за 2018 год. и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 02.12.2016 г., постановена по НОХД № 17076/2016
г., по описа на СРС, НО, 106ти състав, подсъдимият Б.Ц.А. е признат за невинен
в това, че на 22.08.2013г. в гр.София, ул. „********, в сградата на ОПП-СДВР
съзнателно се е ползвал, като представил пред М.Т.Д.– системен оператор при
ОПП-СДВР от неистински официален документ – нотариална заверка на подписите на
страните, положена върху договор за покупко-продажба на МПС – лек автомобил
марка „Сеат“, модел „Кордоба“, с ДК №*******със
страни В.Ц.М.и Ц.Г.М., в качеството им на продавачи и Б.Ц.А., в качеството му
на купувач, на която е придаден вид, че е положена на дата 22.08.2013г. под
рег. № 074 в регистъра на Нотариалната камара, като от дееца за самото
съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл.
316, предл. 1, във вр. с
чл. 308, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, поради което
на основание чл. 304 от НПК e оправдан
изцяло по повдигнатото му обвинение. Подсъдимият
Б.Ц.А. е признат за невинен и в това, че на 22.08.2013г. в гр.София, ул. „********,
в сградата на ОПП-СДВР съзнателно се е ползвал, като представил пред М.Т.Д.–
системен оператор при ОПП-СДВР от неистински частен документ – договор за
покупко-продажба на МПС - лек автомобил марка „Сеат“,
модел „Кордоба“, с ДК №*******със страни В.Ц.М.и Ц.Г.М., в качеството им на
продавачи и Б.Ц.А., в качеството му на купувач, на който е придаден вид, че
подписите в графа „продавач“ представляват конкретно писмено изявление на В.Ц. М.и
Ц.Г.М., като от дееца за самото съставяне не може да се търси наказателна
отговорност - престъпление по чл. 316, предл. 1, във вр. с чл. 309, ал.
1 от НК, поради което на основание чл. 304 от НПК е оправдан изяло по
повдигнатото му обвинение.
На основание чл. 190, ал. 1 от НПК сторените по делото
разноски са оставени за сметка на държавата.
Срещу присъдата в законоустановения срок по чл. 319,
ал. 1 от НПК е постъпил протест от представител на Софийска районна прокуратура,
в който се поддържа, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, тъй
като от събрания по делото доказателствен материал по
безспорен начин се установявало, че на 22.08.2013г. подсъдимият А. е осъществил
състава на описаните в обвинителния акт престъпления по чл. 316, пр.1, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от
НК и чл. 316, пр. 1, вр. чл. 309, ал. 1 от НК. В
подкрепа на този извод, според представителя на държавното обвинение бил и
факта, че в проведеното на 02.12.2016г. открито съдебно заседание подсъдимият
изрично е заявил, че знае какви документи следва да се представят пред КАТ и че
тези, с които разполага не са достатъчни, поради което търси човек, който да
състави неистинските документи. С оглед изложеното в протеста се моли присъдата
на Софийски районен съд да бъде отменена, като вместо нея бъде постановена
нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и да му бъде наложено
наказание „пробация“ за срок от осем месеца.
В закрито заседание на 07.11.2018 г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за
изясняване на обстоятелствата по делото не е необходимо събирането на други
доказателства и доказателствени средства.
Представителят на Софийска градска прокуратура поддържа
депозирания протест, като в пледоарията си изразява становище, че обжалваната
присъда е неправилна и незаконосъобразна, доколкото не кореспондира със
събраните доказателства. Посочва, че от наличната по делото доказателствена
маса може да се направи категоричен извод, че подсъдимият е осъществил състава
на престъплението по чл. 316 от НК, поради което моли въззивния
съд да отмени първоинстанционната присъда и да
постанови нова, с която да признае подсъдимия за виновен.
Пред въззивния съд защитникът на подсъдимия – адв.Б. оспорва протеста, като моли същият да бъде оставен
без уважение. Излага доводи за законосъобразност, обоснованост и правилност на
обжалвания съдебен акт. Подчертава, че единственият спорен момент по делото е
датата, на която подзащитният му е представил
инкриминирания документ в КАТ. Защитата поддържа, че прокуратурата не е проявил
нужната активност при повторното разглеждане на делото чрез иницииране на
изменение да обвинението. Предвид това, адв.Б.
посочва, че по делото било установено, че подзащитният
му не е представил документа на 22.08.2013г., а на 02.09.2013г., поради което
Софийски районен съд правилно е постановил оправдателна присъда. С оглед на
изложеното моли обжалваната присъда да бъде потвърдена.
Подсъдимият Б.Ц.А. в предоставената му на основание
чл. 333, ал. 2 от НПК последна дума моли въззивният
съд да потвърди постановената от Софийски районен съд присъда.
След оценка на събрания доказателствен
материал и след като обсъди доводите в протеста‚ както и тези, изложени от
страните в съдебно заседание‚ Софийски градски съд в съответствие с чл. 314 НПК
провери изцяло правилността на атакуваната присъда и прецени, че тя е правилна
и не са налице основания за нейната отмяна или изменение поради следните
съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е протекло
по ред на глава „Двадесет и седма“ от НПК в хипотезата на чл. 371, т. 1 от НПК,
като Софийски районен съд правилно е изяснил фактическата обстановка по
отношение на съставомерните признаци на деянието.
Същата по категоричен начин се установява от събрания по делото доказателствен материал – както гласните и писмени
доказателства и доказателствени средства събрани.
От фактическа
страна въззивният съд прие за установено следното:
Подсъдимият Б.Ц.А., е роден на ***г***,
с ЕГН **********, българин, български гражданин, неосъждан, женен, с полувисше
образование, работи като учител, с постоянен адрес:***.
Свидетелите В.М.и Ц.М.притежавали лек автомобил марка
„Сеат“, модел „Кордоба“, с рег.№ ******, който решили
да продадат. В изпълнение на така взетото решение, свидетелят М.обявил МПС за
продажба в интернет сайт „М.БГ“ на неустановена дата през лятото на 2013г. Във
връзка с обявата на свидетеля М.се обадил подсъдимият А., който искал да огледа
автомобила и се уговорили да се срещнат в гр.Берковица. На неустановена дата
отново през лятото на 2013г. свидетелят М.и подсъдимият А. се срещнали в
гр.Берковица, като привлеченото към отговорност лице харесало автомобила и
предложило веднага да заплати на В.М.2200 лева в брой. Тъй като автомобилът се
нуждаел от ремонт, подсъдимият и свидетелят М.се договорили да оформят договора
за покупко-продажбата в изискуемата от закона форма – писмена с нотариална
заверка на подписите, след като Б.А. извърши необходимите ремонтни дейности по него.
В.М.предоставил на подсъдимия автомобила заедно с неговото свидетелството за
регистрация на автомобила № ********* – част І и част ІІ. Няколко дни след
срещата свидетелят М.се свързал няколкократно с подсъдимия, за да се уговорят
за начина, по който да се извърши прехвърляне на собствеността върху автомобила
между двата, но А. всеки път твърдял, че има ангажимент и отлагал това.
На неустановена дата през 2013г. привлеченото към
отговорност лице се снабдило с договор за покупко-продажба на процесното МПС, на който бил придаден вид, че представлява
писмено изявление на В.М.и Ц.М., като в графата „продавач“ срещу изписаните им
имена били положени подписи от друго лице. На така оформения документ била
поставена дата 22.08.2013г., като време на сключване на договора. С оглед
изискването на закона за осъществяване на прехвърляне на правото на собственост
върху автомобил в писмена форма с нотариална заверка на подписите, на така
оформения договор за покупко-продажба бил придаден вид, че е извършена
нотариална заверка на подписите на съконтрахентите с рег.
№ 9703/2013г. от Е.П.Б.– помощник нотариус по заместване при нотариус В.М.с
район на действие Софийски районен съд, рег.№ 074 на Нотариалната камара, като
на гърба на договора били положени щемпел и печат, както и подпис, създаващи
привидност, че представляват конкретно писмено изявление на помощник нотариус Б..
С така изготвения договор за покупко-продажба на
автомобил, подсъдимият се явил на 02.09.2013г. в сградата на ОПП-СДВР, находяща се в гр.София, ул. „******** и подал пред
свидетелката М.Д., заемаща длъжността „системен оператор“ при ОПП-СДВР, заявление
№ 134134128725 за промяна на регистрацията на лек автомобил марка „Сеат“, модел „Кордоба“ с рег.№ ******. Към заявлението подсъдимият
А. приложил и сключения договор за продажба на МПС от 22.08.2013г., съдържащ
нотариална заверка на подписите на страните, за да удостовери, че е собственик
на лекия автомобил, като е съзнавал, че договорът не е подписан от свидетелите В.М.и
Ц.М., както и че не е посещавал нотариалната кантора на нотариус В.М.и не е
извършена нотариална заверка от свидетелката Б. на положените подписи от
страните по договора.
Във връзка с извършеното деяние било образувано
наказателно производство срещу неизвестен извършите, като в хода на досъдебното
производство от разследващите органи била назначена комплексна графическа и
техническа експертиза, като назначеното вещо лице е дало заключение, че
договора за покупко-продажба на МПС от 22.08.2013г., между В.М.и Ц.М.и Б.А. не
е подписан в графа „продавач“ и ръкописния текст с имената на продавачите не са
изпълнени от свидетелите В.М.и Ц.М., както и че подписа за „нотариус“ не е
положен от помощник нотариус по заместване от Е.П.Б., от В.М., от Ц.М.или от Б.А.
и че отпечатъка от кръгъл печат, поставен върху договора, не е положен с
кръглия печат на нотариус В.М.. Експертите са посочили в заключението си, че
подписа в графата „купувач“ и ръкописния текст „Б.А.“ са изпълнени от
подсъдимия, както и че подписа в графа „подпис на заявител“ в заявление №
134134128752 са изпълнени от привлеченото към отговорност лице.
Така
установената фактическа обстановка, се подкрепя от събрания по делото доказателствен материал, както следва:
От показания на
свидетелите Е.П.Б.(находящи се на л.54 от досъдебното
производство, прочетени по реда на чл. 373, ал.1 от НПК), В.Ц. М.(дадени в хода
на досъдебното производство на л. 55-56 и л. 106, приобщени по реда на чл. 373,
ал. 1 от НПК), М.Т.Д.(дадени в хода на досъдебното производство на л. 57,
приобщени по реда на чл. 373, ал. 1 от НПК), Ц.Г.М. (дадени в хода на
досъдебното производство на чл. 95-96, приобщени по реда на чл. 373, ал. 1 от НПК) и отчасти от дадените пред първоинстанционния съд от страна на подсъдимия А.
обяснения, както и от разпита на поемните лице –
свидетелите К.А.С.(находящи се на л. 112 от
досъдебното производство) и А.В.М.(находящи се на л.
113 от досъдебното производство), от писмените доказателства – заявление №
134134128725 за промяна на регистрация на ПС с рег.№ ****** от дата
02.09.2013г. (находящо се на л. 28 от досъдебното
производство) договор за покупко-продажба на МПС от 22.08.2013г. (находящ се на л. 30 от досъдебното производство),
свидетелство за регистрация на МПС – част І и част ІІ (находящи
се на л. 31 от досъдебното производство), протокол за доброволно предаване (находящ се на л. 29 от досъдебното производство), протокол
за разпознаване на по фотоалбум от 23.07.2015г., ведно с приложен към него
албум (находящи се на л. 110-111 от досъдебното
производство), справка за съдимост (находяща се на л.
78 от досъдебното производство), както и от приетите по делото заключение по
назначена комплексна графическа и техническа експертиза, обективирано
в протокол № 535/2015г. (находящо се на л.100-104 от
досъдебното производство).
Всички доказателства, събрани в хода на наказателното
производство след надлежно и законосъобразно проведени процесуално-следствени
действия, подкрепят описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт и
възприета от първата инстанция фактическа обстановка, която въззиният
съд намира за доказана по указания в чл.303, ал. 2 от НПК несъмнен начин.
Настоящият съдебен състав изцяло кредитира показанията
на свидетелите В.М.и Ц.М., дадени пред органите на досъдебното производство,
приобщени съобразно чл. 373, ал. 1 от НПК. Същите са еднопосочно, логични и
непротиворечиво. От заявеното от тях се установява по категоричен начин, че през
лятото на 2013г. двамата съпрузи са притежавали лек автомобил марка „Сеат“, модел „Кордоба“ с рег.№ ******, като и че след
поместване на обявата в интернет сайт „М.БГ“ за продажба на МПС със свидетелят М.се
свързало лице от гр.София, което посетило гр.Берковица, за да види процесния автомобил. И двамата свидетели са категорични в
показанията си, че във връзка с договорката за продажбата на автомобила нито
един от тях не е подписвал документи и към настоящия момент автомобилът се води
на името на свидетелите, но че продажната цена за МПС е била изцяло заплатена в
брой на ръка. В допълнение следва да се отчете обстоятелството, че и свидетелят
М.описва безпротиворечиво и обстоятелството, че е
предоставил документите на автомобила на лицето, дошло да го закупи, както и че
са се договорили прехвърлянето на МПС да се осъществи след извършване на
ремонти по него, във връзка с което няколкократно е разговарял с „купувача“ по
телефона.
Описаните в показанията на свидетелите М.и М.факти не
се оспорват от самия подсъдим и в дадените от него пред първостепенния съд
обяснения.
Въззивният състав, също като първоинстанционния, кредитира
дадените от свидетелката Д.показания, доколкото същата е незаинтересована от
изхода на спора и заявеното от нея е последователно и непротиворечиво, като
съответства и на останалите събрани по делото доказателство. М.Д. посочва в
показанията си, че като системен оператор - касиер е приела и обработила
предявеното и по време на разпита заявление с рег.№ 134134128725 от 02.09.2013г.,
подадено от подсъдимия А., ведно с приложените към него документи – оригинал на
договор за покупко-продажба на МПС – лек автомобил марка „Сеат“,
модел „Кордоба“ с рег.№ ******, с рег. № 9703/22.08.2013г., заверен от
свидетелката Е.Б. – помощник нотариус при нотариус В.М.. Свидетелката разяснява
и процедурата по подаване на документи за промяна на регистрация, като
подчертава, че купувачът се явява на гишето със свидетелството за регистрация –
част І и част ІІ, оригинал на нотариално заверен договор за покупко-продажба и
копие на договора. В показанията си Д.посочва и че едва след като сравни данни
по договора разпечатва заявлението за промяна на регистрацията, т.е че датата
на подаване на заявлението за пререгистрация № 134134128725 – 02.09.2013г.
съответства на датата, на която пред свидетелката в качеството и на системен
оператор при ОПП-СДВР е представен и договора за покупко-продажба на МПС.
Настоящият състав дава вяра и на показанията на
свидетелката Б., която свидетелства, че в качеството си на помощник нотариус
никога не е извършвала заверка на подписи на предявения и по време на разпита
договор за покупко-продажба на МПС от 22.08.2013г. Същата категорично посочва,
че лицата Б.А., В.М.и Ц.М.никога не са посещавали нотариалната и кантора. Показанията
на същата са в съответствие и с показанията, дадени от свидетелите Михайлови,
които също потвърждават, че не са подписвали договор за прехвърляне на
собствеността върху автомобила, както и със заключението на приетата по делото комплексна
експертиза.
При анализа на доказателствата въззивният
съд отчете обстоятелството, че обясненията на подсъдимия А. имат двойствен
характер, доколкото те представляват доказателствен
източник, но и едновременно с това и начин да бъде упражнено правото и на
защита. В случая казаното от А. пред Софийски районен съд относно начина, по
който се е сдобил с процесния договор за
покупко-продажба на МПС, кореспондира с установеното по делото, а именно, че
той заедно със свидетелите М.и М.не са се явявали пред нотариус и че е заплатил
цената за автомобила, но е нямал сключен договор с продавачите, като е знаел
това, когато е представил договора на гишето в КАТ. Следва да се кредитират и
обясненията на подсъдимия, в частта относно факта, че именно той се е явил в
КАТ и е депозирал заявление пререгистрация на МПС, към което е приложил и процесиня договор за покупко-продажба на МПС, тъй като се
подкрепят както от показанията на свидетелката Д., така и от заключението на
приетата по делото комплексна експертиза. Не намират подкрепа в събрания доказателствен материал обаче обясненията на подсъдимия, че
не е знаел, че осъществената заверка на подписите от нотариус не е истинска,
поради което въззивната инстанция не ги кредитира в
тази им част. Нелогично е твърдението на привлеченото към отговорност лице, че
е мислило, че заверката на подписите е извършена от нотариус, при положение, че
същият изрично посочва, че е положил подписа си едва след като вече са му
предоставили договора с положен печат от нотариус и че не се е явявал пред
нотариус за полагането му.
Въз основа на извършеното по реда на чл. 171, ал. 4 от НПК разпознаване на лица от свидетеля Михайлов, закрепено надлежно в протокол
за разпознаване по фотоалбум, се установява и че именно подсъдимият А. е
лицето, на което свидетелят е предоставил фактическата власт върху автомобила и
което е заплатило продажната му цена, с уговорката в последствие на оформят
договора за покупко-продажба съобразно законовите изисквания. Разпознаването е
извършено съобразно законовите изисквания след проведен разпит съгласно чл. 170
от НПК и в присъствието на две поемни лица – М.и
Стоименов, дали непротиворечиви и последователни показания пред органите на
разследването във връзка с начина на протичане на процесуално-следствените
действия по разпознаване и че разпознаващият подробно е обяснил, че разпознава
именно лицето под № 4 на представените му снимки – Б.А. като лицето, на което е
предоставил автомобила.
От заключението по назначената в хода на досъдебното
производство комплексна графическа и техническа експертиза, обективирано
в протокол № 535/2015г. се установява, че в представения договор за
покупко-продажба на МПС, сключен между В.М.и Ц.М.– продавачи и Б.А. – купувач
подписите за продавач и ръкописния текст „В.М.“ и „Ц.М.“ не са изписани нито от
свидетелите М.и М., нито от подсъдимия А.. Вещото лице изготвило заключеното е
категорично, че подписът положен в графата „купувач“ е изпълнен от привлеченото
към отговорност лице, като именно то е изписало и ръкописния текст в договора „Б.А.“.
Експертът в заключението си посочва и че в договора за покупко-продажба на МПС
подписът положен за нотариус не е изпълнен нито от Е.Б., нито от свидетелите
Михайлови или от подсъдимия. По отношение на отпечатъкът от кръгъл печат върху
същия договор вещото лице е дало заключение, че той не е положен с кръглия
печат на нотариус № 074 В.М.. Обект на изследване от комплексната експертиза е
бил и подписът, поставен в графата „подпис на заявител“ в заявление №
134134128725, като според вещото лице този подпис е положен именно от подсъдимия
Б.А..
Въззвиният съдебен състав изцяло кредитира изготвеното
от вещото лице заключение по назначените комплексна графическа и техническа
експертиза, като намира същото за обективно, безпристрастно и изчерпателно,
изготвено от експерти, притежаващ необходимите квалификация и професионални
знания и умения.
При така
установената фактическа обстановка, първата инстанция напълно обосновано е
приела, че от обективна и субективна страна не е доказано подсъдимият Б.Ц.А. да
се е ползвал от инкриминирания акт на дата 22.08.2013г.
От обективна страна по делото е установено, че в
действителност подсъдимият А. е представил инкриминирания договор за
покупко-продажба на МПС, с нотариална заверка на подписите. Договорът за
покупко-продажба на МПС представлява частен документ, който предвид
установеното, че му е придаден вид на писмено изявление, направено от
свидетелите М.и Михайлова, по смисъла на
чл. 93, т. 6 от НК представлява неистински документ. Същевременно извършеното
върху договора нотариално удостоверяване по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК
представлява официален документ, тъй като за издаването му е предвиден
установен ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му – нотариус. Досежно така извършеното удостоверяване отново са налице
предпоставките същото да бъде квалифицирано като неистински документ, доколкото
от доказателствената маса по делото категорично е
установено, че не изхожда от свидетелката Б. – помощник нотариус при нотариус М..
Доказано по делото е и обстоятелството, че именно подсъдимият се е ползвал от
неистинските документи – както от официалния такъв, така и от частния, като ги
е представил пред свидетелката Д.– системен оператор при ОПП-СДВР.
Установено по делото обаче е, че привлеченото към
отговорност лице е представило този документ на датата 02.09.2013г., а не на
22.08.2013г., която дата е посочена от представителя на държавното обвинение в
обвинителния акт и за която е повдигнато срещу А. конкретното обвинение. Както
правилно е отбелязал първоинстанционният съд,
предвид това обстоятелство, подсъдимият А. не може да бъде осъден по
повдигнатото му обвинение, доколкото Софийска районна прокуратура не е
упражнила правомощието си по реда на чл. 287 от НПК да инициира изменение на
обвинението при наличие на съществено изменение на обстоятелствата. Константна е съдебната практика по
отношение на тълкуването на понятието
„съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението“, съгласно което
токова е нали налице винаги,
когато чрез самото изменение на
подсъдимия се вменяват в отговорност нови факти, които
не са му
били известни до този момент,
като включени в обхвата на неговото
обвинение, и по които той поради
тази причина не се е защитил. В този смисъл ТР № 57/1984 г. на ОСНК на ВС. Принципно фактите, включени в обвинението и обуславящи същото, се съдържат в обвинителния
акт по делото.
Когато в хода на съдебното следствие
се установи фактическа обстановка, различна от тази описана в обвинителния акт, то очевидно по
тези нови факти подсъдимият не се е защитил, защото
те не са
му били предявени
по съответния предвиден законов ред. Именно тогава
за съда възниква
задължението да извърши преценка
дали не се
касае до „съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението“. Ако е налице такава и представителят на държавното обвинение бездейства, то съдът няма процесуална
възможност да премине към новото
обвинение, което счита, че е налице,
щом като за обосноваване на същото се
включват нови факти, по
които подсъдимият се е защитавал. В този смисъл са и решение № 151/10.09.2015г.
по н.д.№ 77/2015г. на ВКС, ІІІ н.о., решение № 522/09.11.2010г. по н.д.№
575/2010г. на ВКС, ІІІ н.о.
Безспорно според настоящата инстанция в
хода на съдебното следствие е установена датата на деянието – 02.09.2013г.,
която е различна от инкриминираната в обвинителния акт дата – 22.08.2013г. Това
несъответствие между обстоятелствата по повдигнатото обвинение и установените
по делото според въззивния съд представлява
съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. В този смисъл решение №
249/04.08.2015г. по н.д.№ 793/2015г. на ВКС ІІІ н.о., решение №
202/12.07.2011г. по н.д.№ 1195/2011г. на ВКС, ІІ н.о. Ето защо независимо, че
от субективна страна подсъдимият Б.А. е действал при пряк умисъл, като е
съзнавал, че се ползва от неистински частен документ – договор за
покупко-продажба на МПС и официален документ – нотариална заверка на подписи,
той не може да бъде признат за виновен в извършването на престъплението,
описано от прокуратурата в обвинителния акт и правилно е бил оправдан.
Съобразно така изложеното, настоящият въззивен състав приема, че поддържаното в протеста на
Софийска районна прокуратура възражение, че от доказателствата по делото е
установено извършването на инкриминираните деяние именно от подсъдимия, следва
да се приеме за неоснователно.
На основание чл. 190, ал. 1 от НПК правилно
първоинстанционният съд е постановил сторените по делото разноски да останат за
сметка на държавата.
При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна
служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната
инстанция не констатира наличието на основания, които да налагат нейното изменение
или отмяна, поради което и предвид посочените съображения, постанови своето
решение.
Водим от горното и на основание чл.334‚ т.6 от НПК вр. чл.338 от НПК‚ Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 02.12.2018 г., постановена по НОХД № 17076/2016
г., по описа на СРС, НО, 106ти състав.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.