№ 858
гр. София , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000500009 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на В. П. А.- Б., заместена в
процеса от нейните законни наследници И. М. Г. – М. и О.М. Г. срещу
решение № 725/ 27.01.2020г. на СГС, ГО, 13 състав, постановено по гр.д. №
16352/17г. в частта, в която е отхвърлен искът й по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ за
сумата над 10 000 лв. до предявения размер от 50 000 лв. за обезщетение за
неимуществени вреди.
Срещу същия съдебен акт е постъпила насрещна въззивна жалба от ЗК
„Лев Инс“ АД в частта, в която е уважен иск по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ за
сумата от 10 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди.
Жалбоподателят-ищец твърди, че към настоящият момент и след
личен преглед допусната втора медицинска експертиза е установила
увреждането, което е получила при пътния инцидент. Но
първоинстанционният съд е приел, че луксацията на дясната субталарна става
не е единствената причина за настъпилата некроза на талуса и на артрозния
процес на глезенната става, а за това са налице и други. Поради това е
определил обезщетение от 10 000 лв. този извод е необоснован и неправилен.
1
Въпреки, че съдът е взел предвид експертизите и свидетелските показания на
И. М. за психическото и емоционално състояния на В. Б. след претърпяната
травма от ПТП е определил несправедлив размер на обезщетението. Не е
отчетено в достатъчна степен как травмата и усложненията след нея са
променили коренно начина на й на живот. За да определи размера на
обезщетението СГС е взел предвид и диагностицирания диабет тип 2, който
не е посочен като придружаващо заболяване в нито един предходен
медицински документ. Не е взето предвид заключението на двете вещи лица,
че състоянието на дясната глезенна става не може да бъде изцяло и трайно
излекувано.
Затова моли въззивният съд да отмени решението в атакуваната част и
постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск за неимуществени
вреди.
Жалбоподателят - ответник счита, че обжалваното решение е
неправилно. Не е взето предвид, че на ищецът В. Б. е изплатено парично
обезщетение от 3000лв., което съответства на вредите й. Тя е получила
сумата. Не са събрани доказателства, които да обосновават присъждане на
обезщетение в размера, определен от съда. Не са взети предвид телесните
травми на ищеца и дали те са резултат от инцидента, както и данните,
определящи възстановителния процес, което е в противоречие на чл.52 от
ЗЗД. Жалбоподателят сочи, че е направил възражение за недължимост на
обезщетението, тъй като ищецът е обезщетена извънсъдебно. Тя е получила
сумата от 70 000лв. за смъртта на М. Б.. Застрахователят е изпълнила всички
вменени от закона задължения по повод на образуваните застрахователните
преписки.
Затова моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната от него
част и постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск .
В съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители
взаимно оспорват жалбите си.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
2
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Софийски градски съд е сезиран с иск по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/за
обезщетение за неимуществени вреди. В исковата молба първоначалният
ищец твърди, че на 16.10.2013г. в гр. Поморие тя и съпругът й М. Б. са
пресичали пътното платно на кръстовището, образувано от ул. „Солна“ и ул.
„Сливница“. То е регулирано с работеща светофарна уредба и пешеходна
пътека тип „Зебра“. Те са започнали пресичането заедно с други хора. При
пресичането в средата на пътното платно при нормална дневна светлина,
суха асфалтова настилка и отлична видимост, водачът на МПС е блъснал нея
и съпругът й. Виновният водач С. Г. В., управлявал лек автомобил „Рено
Еспейс“ с рег. № *******, е предприел ляв завой с висока скорост и без да
предостави предимство на пешеходците, движещи се по пешеходната пътека
ги е блъснал. Той е бил осъден с влязла в сила присъда за настъпилият пътен
инцидент. В резултат от него В. Б. е получила луксация на глезенната става на
десния крак и кръвонасядания по тялото в областта на гърдите. Била е
прегледана в МБАЛ Бургас, където кракът й е бил гипсиран за 30 дни, но
лечението е продължило девет месеца. Ищецът продължава да търпи болки
и страдания и към настоящият момент. За лекият автомобил „Рено Еспейс“ е
имала валидна застраховка „гражданска отговорност“ при ответника.
Последният й е заплатил 3000лв. обезщетение. Затова ищецът моли съда да
осъди ответника да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 50 000лв., в едно със законната лихва от 18.05.2016г. до окончателното му
изплащане. Претендират се разноски.
В депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, ответникът ЗК
„Лев Инс“ АД оспорва иска. Сочи, че пред него са образувани две щети.
Едната във връзка със смъртта на М. Б. и друга във връзка с травмите,
получени от В. Б.. По първата на наследниците е изплатено обезщетение по
70 000 лв. По втората на първоначалния ищец е изплатено обезщетение от
3000лв. С тази сума тя е получила цялостна обезвреда за претърпените от нея
вреди. Ответникът оспорва, че лечението на ищеца е продължило девет
месеца. Оспорва, че тя куца по причина луксацията на десния глезен.
Оспорва, че за ищецът е настъпил ексцес. Счита предявеният иск за завишен
по размер.
3
Безспорно е, че на 16.10.2013г. е настъпило описаното в исковата
молба произшествие. Във връзка с него е съставен констативен протокол за
ПТП, протокол за оглед от същата дата и фотоалбум.
Не се спори, че с влязла в сила присъда № 74/ 14.04.2015г. по нохд №
43/15г. на ОС- Бургас водачът на лек автомобил „Рено Еспейс“ е признат за
виновен за ПТП, станало на 16.10.2013г., при което на ищеца е причинена
средна телесна повреда.
Във връзка с твърденията в исковата молба досежно получените
увреждания са представени и приети от съда: медицински документи,
епикриза от МБАЛ – Бургас АД.
Не се спори, че В. Б. е поискала от ответника да му определи и изплати
обезщетение за неимуществени вреди, като му е платено такова от 3000лв.
Не се спори, че за лек автомобил „Рено Еспейс“ с рег. № ******* е
имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с
ответното дружество и е била валидна към датата на настъпване на ПТП.
Допусната е единична медицинска експертиза, изготвена от съдебен
лекар. Вещото лице е установило настъпилите травми от пътния инцидент за
ищеца: изкълчване на горната скочна става на десния глезен и синкаво
кръвонасядане на корема. Пострадалата е ползвала 180 дни болничен отпуск.
Ренгенологично са установени артрозни изменения в лявата колянна става,
интрамедуларния пирон не е динамизиран и около блокиращите винтове има
остеолиза, особено дистално. Травмата на В. Б. е довела до трайно
затруднение на движението на горния десен крайник за срок не по-малък от
2,5 месеца. Кръвонасядането на корема й е причинило болка. В съдебно
заседание вещото лице е допълнило заключението си.
Допусната е втора единична медицинска експертиза, изготвена от
лекар- ортопед - травматолог. Тя е дала заключение за получените травми от
ищеца: луксация на субталарната става на дясното стъпало. При В. Б. има
настъпили усложнения поради наднорменото й тегло и липсата на данни за
правена рехабилитация, изразяващи се в асептична некроза на талуса и
артроза на двете стави- субталарната и глезенната. Наднорменото тегло и
4
фрактурата на лявата подбедрица са фактори, които ускоряват артрозния
процес на лявата глезенна става. Луксацията е възстановена до зарастването й
за срок от 30 дни. Няма данни да е провеждала рехабилитация. В. Б. е
ползвала отпуск по болест от 16.10.2013г. до 09.09.2014г. Вещото лице е
извършило личен преглед на ищеца Б., при който е установено, че тя има
самостоятелна походка без помощни средства. В съдебно заседание вещото
лице е допълнило заключението си.
Съдът възприема заключенията на двете медицински експертизи като
компетентни, обективни и безпристрастни, основаващи се на научните
правила и професионалния опит.
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.
Свидетелят М. е дъщеря на ищеца. Желае да свидетелства. Майка й и
баща й са били участници в ПТП. Баща й е починал, а майка й е с
продължаваща травма на глезена на десния крак. Имала е лилави петна по
гръдния кош, които са отминали. Свидетелят живее в гр. Кърджали и я вижда
всеки ден, защото работят заедно. През останало време също са заедно,
защото ищецът не може да се обслужва сама. След инцидента В. Б. е била в
болница, е след това в отпуск по болест около 6-7 месеца. В момента
продължава да има оток на десния глезен и В. Б. трудно се придвижва. След
травмата не е можела да ходи. Има затруднения при ходене до тоалетна,
изкачване на стълби. Преди ПТП е имала друга травма на левия крак, която е
била излекувана и не й е пречела да се движи. От обездвижването майка й е
получила други здравословни проблеми. Отоци по краката, влошило се е
качеството й на живот. Започнала е да се изолира от другите хора. Майка й
куца. Когато е придвижва прави 3-4 крачки и спира да почине. Затова е
трудно да има социален контакт. Това й се е отразило много тежко. Тя не
може да извършва трудова дейност.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като основаващи се на лични
впечатления за фактите, които излага. Преценяви ги при условията на чл.172
от ГПК, но ги счита за достоверни. Въззивният съд съобрази, че свидетелят е
конституиран като страна в процеса на мястото на починалия първоначален
ищец, но счита, че това не ги прави недопустими.
5
Първоинстанционният съд е уважил предявения иск за обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 10 000лв.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на разглеждане е иск по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/. за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
правилността му на основанията, посочени в жалбата- чл.269 от ГПК, с
изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна
норма.
Атакуваното решение е валидно и допустимо.
С прекия иск по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ разполага увреденият от ПТП
срещу причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият
може да предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените
имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя
по задължителна застраховка „гражданска отговорност”. Застрахователят по
нея отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е
гаранционно – обезпечителна.
За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е
необходимо да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него. В тежест на ищеца пред първоинстанционния съд, е
да докаже наличието им с всички допустими доказателствени средства. Не
по отношение на виновния водач има влязла в сила присъда, която е
задължително за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от
деянието, за това дали деянието е извършено, извършителя му,
притивоправността му и виновността на дееца. С това следва да се приеме,
че са доказани предпоставките от фактическият състав на чл.45 от ЗЗД.
По делото не се спори, че за лекия автомобил с водач С. В.
гражданската отговорност е била застрахована при ответника-
6
застраховател. Застраховката е била валидна към момента на настъпване на
произшествието. По делото е установен механизма му като по него няма
спор.
С оглед на така установените обстоятелства първоначалният ищец,
респективно неговите наследници, и ответникът са активно и пасивно
материално и процесуално легитимирани страни в процеса.
Пред въззивния съд се спори единствено по отношение на размера на
обезщетението за неимуществени вреди като застрахователят счита, че
такова не следва да бъде присъждано, тъй като В. Б. е обезщетена
извънсъдебно за получените травми. От друга страна тя поддържа, че
болките и страданията, които е изпитвала и изпитва са с голям интензитет,
както и емоционалното отражение изискват по- висок размер на
обезщетения, а именно от 50 000 лв.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост- чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни
поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП №
4/23.12.1968г. на ВС/. На основание чл.154 от ГПК всяка страна има
задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си
благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на доказване.
Затова ищецът е длъжен да докаже, при пълно и главно доказване и с всички
допустими и относими доказателства, претърпените от него болки и
страдания. От приетите заключение на медицинските експертизи, се
установява травмата, която първоначалният ищец е получила в резултата на
ПТП, станало на 16.10.2013г.: луксация на субталарната става на дясното
стъпало. Нейният медико-биологичен признак я определя като временно
разстройство на здравето неопасно за живота, но предизвикало трайно
затруднение на движението на десния долен крайник за повече от 30 дни.
Според медицинските експертизи при ищцата има усложнения, свързани не
само с субталарната става, но и с глезенната става. Настъпили са асептична
7
некроза на талуса/скочната кост/, която поради нарушено кръвонасядане се
свива по обем е нарушава тежко конгруентността /напасването/ както на
субталарната става, така и на глезенната става. Другото усложнение, което е
настъпило е артроза на двете стави- субталарната и глезенната.
Възстановителният период е бил продължителен, като през него тя е
изпитвала болка и затруднение в ходеното, изкачването на стълби, започнала
е да накуцва./св. М./. При личния преглед е установено, че В. Б. има
самостоятелна походка без помощни средства и без накуцване. Луксацията е
възстановена напълно, но констатираните усложнения на дясната глезенна
става са останали. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди
следва да се вземе предвид и възрастта на ищеца към момента на настъпване
на произшествието- 55 години, както и обстоятелството, че има трайна
последица от увредата, а именно артрозни изменения, констатирани още през
2014г.
Както като физическо отражение, произшествието е оказало и
психическо влияние върху ищеца. Поради трудностите в ходенето В. Б. се е
изолирала от другите, имала е емоционални проблеми, което е довело до
влошаване на качеството й на живот/ св. М./ . С оглед на това справедливото
обезщетение за неимуществени вреди е 13 000лв. От тази сума следва да се
извади платеното извънсъдебно обезщетение от 3000лв. или дължимото
обезщетение е 10 000лв.
При определяне на размера на обезщетенията съдът съобрази
обществено – икономическата конюктура в страната при настъпване на
произшествието през 2013г. и минималната работна заплата за страната.
Размерът на застрахователните лимити не може да бъде водещ критерий за
съда при справедливото репариране на неимуществените вреди./ Р №
34/27.03.2020г. по т.д. № 1160/19г., II т.о. на ВКС/. Обезщетението отразява
степента на уврежданията, трайните последици от тях, ако има такива, както
и други обективни факти, които са предмет на доказване и които да са
доказани в хода на съдебното дирене. Определеният размер на обезщетение
представлява 32 минимални работни заплати за страната за 2013г./310 лв.
МРЗ за 2013г./ и 15 средно месечни заплати при 652, 72 лв. средно месечна
работна заплата за страната за месец октомври 2013г. Определеното
обезщетение е съответно на жизнения стандарт на страната към
8
правнорелевантния момент. В този смисъл СГС е определил справедлив
размер като е съобразил всички травми и евентуални бъдещи последици от
тях.
Изложените мотиви дават основание на въззивната инстанция да
потвърди решението в обжалваните части.
По отношение на разноските пред САС.
При този изход на спора на жалбоподателите не се дължат разноски за
въззивния съд и те следва да останат така, както са ги направили./ Опр. №
90/20.02.2018г. по ч.т.д. № 2332/17г., Іт.о. на ВКС, Опр. № 431/17.11.2016г.
по ч.гр.д. № 2850/16г., ІІІ г.о. на ВКС, опр. № 51/31.01.2018г. по ч.гр.д. №
210/18г. , ІV г.о. на ВКС, опр. № 892/12.10.2012г. по ч.т.д. № 437/12г., II т.о.
на ВКС/
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 725/ 27.01.2020г. на СГС, ГО, 13 състав,
постановено по гр.д. № 16352/17г.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9