Р Е Ш Е Н И Е
№………/…………..
Гр. София, 25.09.2019г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав
в публично заседание на десети септември през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
При участието на секретаря ВЕРОНИКА
ДИМИТРОВА като разгледа т.д.№ 1441
по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 626 от ТЗ.
Молителят „А.Б.” ЕООД, на основание чл.
625 от ТЗ моли съда да откриете производство по несъстоятелност на дружеството,
с начална дата на неплатежоспособността- 15.07.2019г. Твърди, че към датата на
молбата дружеството е и в състояние на
свръхзадълженост по смисъла на чл.742 от ТЗ, като наличното имущество не е
достатъчно да покрие паричните задължения на дружеството. Същото не може да
изпълни изискуеми и безспорни парични задължения общо в размер на 607 000лв.
към 15.07.2019г, от които тези с публично правен характер, свързани с
търговската му дейност, са в размер на 539 000лв. и са към ТД на НАП – София
като произтичат от неплатени данъчни и осигурителни вноски. Твърди, че към
15.07.2019г. притежаваните от дружеството ДМА не са достатъчни за покриване
задълженията на дружеството и същото не разполага с достатъчно активи, които да
са ликвидни респективно да послужат за удовлетворяване на задълженията с
настъпил падеж. Твърди, че дружеството продължава да трупа задължения от лихви
и дори разсрочването не върши работа, защото не се очертават значителни по своя
размер и достатъчни приходоизточници. С оглед изложеното не се касае за
затруднения от временен характер, а за състояние на невъзможност за заплащане
на задълженията.
Съдът като
обсъди доводите по молбата, представените с нея писмени доказателства и
събраните по делото такива, включително при упражняване на правомощията на съда
по чл. 621а от ТЗ, намира за установено следното:
Молителят е
представил справки за задълженията си, балансите и другите, изискуеми от чл.
628 от ТЗ приложения към молбата, доколкото в качеството си на ликвидатор
разполага с тях.
В публичния
ТР са обявени ГФО на дружеството за периода от 2009г. до 2018г.
С писмо с
вх.№104389/20.08.2019г., от НАП са представени подаваните от молителя ГДД и ГФО
за периода от 2013г. до 2016г. включително, като от справка по ТР е видно, че
ГФО са обявени по партидата на молителя
до 2016г. включително. С писмо от СДВР – Пътна полиция с вх.№101469/09.08.2019г.
съдът е уведомен, че на името на
дружеството има регистрирани описаните ППС, повечето от които с прекратена
регистрация като бивша собственост, а отразено е да е собственик на МПС мотопед
Вангие от 10.04.2019г. , а с писмо от АВ, че по партидата на дружеството има
вписване на договор за наем, по който търговецът е наемател на описания имот –
тавански етаж, като договорът е от 23.10.2009г. и е за срок от три години.
С
документите от НАП са представени няколко постановления за налагане на
обезпечителни мерки за незаплатени публични задължения, като са представени и
две постановления за възлагане на движими вещи по изпълнително дело №
22150002432/2015г. Видно от справката за задълженията към НАП към 09.08.2019г.
същите са в размер на 425 560,78 лв. – главница и 114 360,23 лв. – лихва.
Съгласно справката непогасените задължения са с начален период от октомври
2014г. Първото от приложените ПОМ е от 14.04.2015г. и е за запор на сметки за
задължения по ДОО, ЗО и УПФ с период юли и последващите месеци на 2014г., като
към момента на постановлението дължимата главница е 64 325,96 лв., а
лихвата 2033,29 лв.
По делото е
изслушано заключение на съдебно-икономическа експертиза изготвено от вещото
лице З.Д., което се кредитира от съда като дадено обективно, безпристрастно и
компетентно и не се оспорва от молителя. В изпълнение на поставените задачи
вещото лице се е запознало с материалите по делото и представя в таблицата на
стр. 3 от заключението структурата на активите и пасивите съгласно балансите на молителя
към посочените години. Видно от данните през анализиран период през анализиран период
към 15.07.2019 г и към 31.12.2018 г, преобладаващ дял в
активите на дружеството са имали краткосрочните вземания, както
следва към 15.07.2019 г възлизат на 441 хил.лв и представляват 99.8 % от общите активи, а към 31.12.2018
г възлизат на 368 хил.лв и представляват 94.6 % от общите активи, докато към
31.12.2017 г и към 31.12.2016 г, преобладаващи са били наличните парични
средства, както следва: към 31.12.2017 г
възлизат на 127 хил.лв и
представляват 41.6 % от общите активи;
към 31.12.2016 г възлизат на 216 хил. лв и представляват 54.5 % от общите активи, а към 31.12.2015 г,
към 31.12.2014 г и към 31.12.2013 г, преобладаващи са били дълготрайните
материални активи, както следва: към 31.12.2015 г възлизат на
151 хил.лв и представляват 48.1
% от общите активи; към 31.12.2014 г
възлизат на 165 хил.лв и
представляват 69.9 % от общите активи;
към 31.12.2013 г възлизат на 89 хил.лв и представляват 57.4 % от общите активи. От
извършеният анализ в горните таблици съгласно Балансите на „А.Б.” ЕООД към
15.09.2019 г, към 31.12.2018 г, към 31.12.2017 г, към 31.12.2016 г, към
31.12.2015 г, към 31.12.2014 г и към 31.12.2013 г, е видно, че през целият
анализиран период, преобладаващ дял в
задълженията на дружеството са имали краткосрочните задължения, както следва: към
15.07.2019 г възлизат на 607 хил.лв и представляват 137.3 % от общите пасиви; към 31.12.2018
г възлизат на 522 хил.лв и представляват 134.2 % от общите пасиви; към 31.12.2017
г възлизат на 458 хил.лв и представляват 150,2 % от общите пасив; към 31.12.2016
г възлизат на 359 хил.лв и представляват 90,7 % от общите пасиви; към 31.12.2015 г възлизат на
304 хил.лв и представляват 96.8
% от общите пасиви; към 31.12.2014 г
възлизат на 159 хил.лв и
представляват 67,4 % от общите пасиви;
към 31.12.2013 г възлизат на 155 хил.лв и представляват 100,0 % от
общите пасиви. Въз основа на данните вещото лице е посочило, че показателите за
ликвидност на дружеството са следните по години:
|
Показатели Ликвидност |
към 15.07.2019 |
към 31.12. 2018 |
към 31.12. 2017 |
към 31.12. 2016 |
към 331.12. 2015 |
към 31.12. 2014 |
към 31.12. 2013 |
|
Коеф. на обща ликвидност
|
0,7282 |
0,7069 |
0,4236 |
0,6295 |
0,5230 |
0,4340 |
0,4258 |
|
Коеф. на бърза ликвидност |
0,7282 |
0,7069 |
0,4236 |
0,6295 |
0,5230 |
0,4340 |
0,4258 |
|
Коеф. на незабавна ликвидност |
0,0016 |
0,0019 |
0,2773 |
0,6017 |
0,4211 |
0,0000 |
0,0903 |
|
Коеф. на абсолютна ликвидност
|
0,0016 |
0,0019 |
0,2773 |
0,6017 |
0,4211 |
0,0000 |
0,0903 |
Вещото
лице е дало заключение и за стойностите на показателя финансова автономност,
който показва финансовото състояние на фирмата- нейната способност да посреща
дълготрайните си задължения.Собственият капитал на фирмата би следвало да бъде
минимум една трета от всички задължения, за да се осигури възможност за разплащане
за дълъг период от време, като за общ норматив на финансова автономност се
приема коефициент 0.33. Към 15.07.2019 г коефициента на финансова автономност на
дружеството е - 0,2718. Към 31.12.2018 г коефициента на финансова автономност на
дружеството е - 0,2836. Към 31.12.2017 г коефициента на финансова автономност на
дружеството е - 0,4544. Към 31.12.2016 г коефициента на финансова автономност на
дружеството е - 0,1902. Към 31.12.2015 г коефициента на финансова автономност на
дружеството е - 0,1180. Към 31.12.2014 г коефициента на финансова автономност на
дружеството е - 0,0407.Към 31.12.2013 г коефициента на финансова автономност на
дружеството е - 0,2092. Изводът е, че за целия анализиран период
фирмата има отрицателни коефициенти на финансова автономност, което говори за
декапитализиран собствен капитал. Коефициентите на задлъжнялост са реципрочни на
коефициентите на автономност и са също отрицателни величини, защото собственият
капитал е декапитализиран и показват задлъжнялостта на „А.Б.” ЕООД. Според
експертизата важен финансов индикатор за фирмата е отрицателният нетен оборотен капитал в размер на 146
хил.лв., който е налице, тъй като краткотрайните активи през анализирания
период са по-малко от краткосрочните задължения на дружеството. Експертът сочи,
че постоянният капитал включва собствения капитал, дългосрочните заеми,
отсрочените данъци, задължения към свързани предприятия и други дългосрочни
задължения, като през 2018 г той възлиза на – 133 х.лв. и е с 13.1 % повече от
предходната година. Експертът сочи, че рентабилността (доходността) е един от
най-важните параметри за финансовото състояние на фирмите, като отразява
потенциала на дружеството да генерира и реализира доходи. Показателите за
рентабилност са положителни величини когато финансовия резултат е печалба, и
отрицателни – когато финансовия резултат е загуба. Рентабилността отразява
степента на доходност на капитала и се определя като сравнение между резултата
от дейността и използваните средства. В таблица № 1 на страница 7 са дадени
показателите, на база на които са извършени изчисленията в таблица № 2, от
които е видно, че показателите за рентабилност към 31.12.2018 г. са с
положителни стойности, тъй като дружеството е отчело финансов резултат печалба,
с изключение на рентабилност на собствения капитал, тъй като той е отрицателна
величина за този период. Показателите за рентабилност към 31.12.2017 г са с
отрицателни стойности, тъй като през този отчетен период дружеството е
реализирало финансов резултат загуба. Въз основа на обстойния анализ експертът
сочи, че и през 2016г. финансовия резултат от обичайната дейност (разликата
между приходите и разходите за дейността е
загуба в размер на 51 х.лв., което е с 19 хил.лв. по-малко от 2015 г.,
като от таблиците на стр.9 от заключението е видно, че показателите на
рентабилност към 31.12.2016г. и към 31.12.2015г. са с отрицателни стойности,
тъй като през този отчетен период дружеството е реализирало финансов резултат
загуба. През 2014г. финансовия резултат от обичайната дейност (разликата
между приходите и разходите за дейността) е
печалба в размер на 31 х.лв. при отчетена загуба в размер на 14 х.лв.
към 2013г. Показателите за рентабилност към 31.12.2014г.
са с положителни стойности, тъй като дружеството е отчело финансов резултат печалба,
с изключение на рентабилност на собствения капитал, тъй като той е отрицателна
величина за този период. Показателите за рентабилност към 31.12.2013г. са с
отрицателни стойности, тъй като през този отчетен период дружеството е
реализирало финансов резултат загуба. В таблици на стр.11 и 12 от заключението
са посочени краткосрочните и дългосрочните задължения на дружеството по години,
като е видно, че към 31.12.2018г. същите са 522 хил.лв., а към 15.07.2019г.-
607 хил.лв. В таблица на стр.12 и 13 от заключението
са посочени активите на дружеството, като експертът сочи, че е установил „А.Б.”
ЕООД е отчела наличие на дълготрайни материални активи на стойност13 хил.лв.,
от които машини и оборудване - 1 х.лв и съоръжения - 12 х.лв. През 2018 г е отчетен
приход от продажба на ДМА в размер на 169 х.лв., като едновременно са отписани
ДМА от с/ка 205 „Транспортни средства” и от с/ка 209 „Други ДМА”. Към
31.12.2018 г „А.Б.” ЕООД не е отчела
наличие на краткотрайни материални активи, а към 15.07.2019г. „А.Б.”
ЕООД не е отчела наличие на дълготрайни материални активи. В
периода от 01.01.2019г. до 15.07.2019г. е отчетен приход от продажба на ДМА в
размер на 94 х.лв., като едновременно са отписани останалите налични ДМА.
Съгласно изчисленията в таблицата на стр. 15-16 от експертизата, общата
балансова стойност на наличните краткотрайни активи от „А.Б.” ЕООД през периода
към 15.09.2019 г., към 31.12.2018 г., към 31.12.2017 г., към 31.12.2016
г., към 31.12.2015 г., към 31.12.2014 г. и към 31.12.2013 г. не са били
достатъчни за покриване на неговите текущи задължения. Вещото лице сочи, че ЕООД
през периода към 15.09.2019 г, към 31.12.2018 г, към 31.12.2017 г, към
31.12.2016 г, към 31.12.2015 г, към 31.12.2014 г. и към 31.12.2013г. не са били достатъчни за покриване на всички
негови задължения - текущи и нетекущи пасиви, като е видно каква е разликата по
години.
|
|
към 15.07. 2019 |
към 31.12. 2018 |
към 31.12. 2017 |
към 31.12 2016 |
към 31.12. 2015 |
към 31.12. 2014 |
към 31.12. 2013 |
|
Краткотрайни и дълготрайни активи |
442 |
389 |
305 |
396 |
314 |
236 |
155 |
|
Краткосрочни и дългосрочни задължения |
607 |
543 |
559 |
489 |
356 |
246 |
196 |
|
Разлика: |
-165 |
-154 |
-254 |
-93 |
-42 |
-10 |
-41 |
Експертът
сочи, че по предоставена му от дружеството аналитична информация задълженията
са към описаните в таблицата на стр.14 и 15 кредитори, като към доставчици
задълженията са общо 51 хил.лв., отчетени са и задължения към персонала - 7
х.лв., задължения към осигурителни предприятия -293 х.лв., данъчни задължения в
размер на 246 х.лв. и други задължения-10
х.лв., като конкретно към управителя и едноличен собственик на капитала С.Н.са
посочени задължения 9 520 лв. При изслушването в съдебно заседание вещото
лице сочи, че съгласно представена му оборотна ведомост към 15.07.2019г. наличните
парични средства в каса са били 52,52 лв., а в разплащателна сметка –
1127,06лв., но не може да каже дали ги има към днешна дата. Посочило е, че
дружеството е отчело приходи от извършени услуги за 1000 лв., а основните
приходи са от продажба на дълготрайни активи, а не от основната дейност.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно легалното определение, дадено в разпоредбата
на чл. 608 ал. 1 от ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да
изпълни определен вид задължения, а именно: изискуеми парични задължения по
търговска сделка, публични задължения /към държавата или общината/, свързани с
търговската му дейност, а от 13.05.06г. - и частни държавни вземания. Свръхзадължеността съгласно
чл. 742 от ТЗ от своя страна е състояние, при което цялото имущество на едно
търговско дружество е недостатъчно за да покрие задълженията му. Молителят е
търговец, а се установи безспорно от представените с молбата писмени
доказателства и заключението на съдебно-икономическата експертиза, че има
неизплатени задължения към свои кредитори, свързани с търговски сделки, както и
публични задължения към Държавата за данъци и осигуровки. Съгласно константната практика на ВКС,
включително и по чл. 290 от ГПК, а именно решение № 64/23.03.2010г. по т.д.№
959/2009г., ІІ т.о. и др. в тежест на длъжника е да докаже, че е изпълнил
задълженията си или че разполага с имущество, достатъчно за покриване на
задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите, като трябва да обори установената от закона
презумпция и докаже, че е
платежоспособен и е в състояние да изпълни задълженията си, включително и към момента на тяхната изискуемост, което молителят не е
сторил по делото. В тежест на молителя
- длъжник е да обори
презумпцията на чл. 608 ал. 2 от ТЗ, като
това може да стане на базата на анализ на имуществено - финансовото състояние
на предприятието му, от което да се изведе
възможността да погасява задълженията си. При
този анализ се използват различни икономически и финансови показатели, като водещи
показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е
свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за
ликвидност, които се формират като съотношение между краткосрочните активи
/всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на
предприятието. С оглед установените от експертизата показатели на
финансовото състояние на дружеството, съдът намира, че същото е
неплатежоспособно. При отчитане на различната ликвидност
на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на
предприятието се формират 4-ри коефициента на ликвидност: на обща, бърза,
незабавна и абсолютна ликвидност. При коефициента на обща ликвидност се
извършва съотнасяне на всички краткосрочни активи към краткосрочните пасиви
/задължения/, докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само
определена група или сбор от няколко групи краткотрайни активи, очертани
по-горе, но не всичките. Водещ показател за установяване на състоянието на
неплатежоспособност на длъжника е коефициентът на обща ликвидност, отразяващ
съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните задължения,
като ако той е под норматива от 1 / единица/ се приема, че дружеството е
неплатежоспособно, въпреки че референтните стойности варират съобразно
отрасъла, в който работи предприятието. Съдът намира, че се установи по делото
с оглед изслушаната експертиза и изчислените показатели, съгласно които коефициентът
на обща ликвидност е под норматива за целия период от 2013г. до 2019г., което
означава, че е налице траен и устойчив характер на затрудненията на
предприятието, като към нито една дата от изследвания период коефициентите на
ликвидност на дружеството не са добри, а за всичките години са под единица. Извън възприетите
като нормативи стойности са и изчислените коефициенти на другите показатели,
поради което съдът намира, че дружеството е в състояние на неплатежоспособност.
Не се установява затрудненията да са временни или дружеството да има достатъчно
активи, с които да ги покрие, напротив тенденцията е на трайно влошаване на
икономическите показатели и цялостна декапитализация на дружеството. Налице е и
второто основание – свръхзадълженост, като също по данни от експертизата това
състояние е налице още към 31.12.2013г., тъй като още тогава всички активи на
дружеството не са били достатъчни за покриване на всичките му задължения и е
налице отрицателна разлика.
По отношение на началната дата на неплатежоспособността
съдът следва да прецени същата съобразно данните по делото. Последователно в практиката си ВКС приема, че
неплатежоспособността на търговец по смисъла на чл. 608 ТЗ е обективно
финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни парично задължение
от кръга на тези по чл. 608 от ТЗ, което трябва да се прецени с оглед
цялостното му финансово състояние към момента на постановяване на съдебното
решение. В този смисъл са постановените от ВКС решения: Р. №64/9.ІІ.2005 г. по
гр.д. № 466/ 2004 г., Р. № 549/27. Х.2008 г. по т.д. № 239/ 2008 г., Р. №657/
7. ХІ.2006 г. и др., както и постановеното по реда на чл. 290 от ГПК и следователно задължително за съдилищата решение № 115/25.06.2010г. по
т.д.№ 169/2010г., в което се приема, че за да е налице състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно
длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, но същото да е от
кръга на тези, за които може да бъде обявен в неплатежоспособност и длъжникът да
не е в състояние да го изпълни. Съгласно
чл. 608, ал.2 от ТЗ неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е
спрял плащанията, като по силата на ал. 3 на същия текст неплатежоспособността може
да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или
изцяло вземанията само на отделни кредитори. Предвид горното съдът намира, че
състоянието на неплатежоспособност е възникнало по-рано и безспорно е налице
към 31.12.2014г. Горното се подкрепя от анализа на финансовото състояние от
икономическата експертиза, от която е видно, че от края на 2013г. показателите
на дружеството не са били извън възприетите нормативи, като към 31.12.2014г.
коефициентът на обща ликвидност е 0,4340, а на абсолютна и незабавна – 0,0000.
Съдът намира, че това следва да е датата, тъй като от представената неоспорена
като документ справка от НАП за непогасени публични задължения е видно, че най
старите такива са с период изискуемост от ноември 2014г. и за тях е висящо
изпълнително дело при посочения публичен изпълнител. Следователно към края на
2014г. са налице двете кумулативни представки – налице е неизпълнено задължение
към кредитор от кръга на визираните в чл. 608 от ТЗ и финансово състояние, при
което дружеството обективно не е могло да заплаща задълженията си. Действително
показателите са лоши и към 31.12.2013г., но към тази дата не се установява
конкретно неплатено задължение към търговец или публичноправно, за да може да
бъде възприета като начална дата на неплатежоспособността. Предвид горното
съдът намира, че като начална дата на неплатежоспособността следва да бъде
приета 31.12.2014г. Дори и да молителят да е е извършвал последващи
горепосочената дата плащания към отделни кредитори и да е развивал дейност, към
този момент е налице безспорно установено обективно въз основа на данните по
баланса състояние на неплатежоспособност. От данните по експертизата е видно,
че показателите на дружеството са неблагоприятния за целия период. Предвид
горното съдът намира, че неплатежоспособността е налице от 31.12.2014г., тъй
като към нея е безспорно видно от данните, че молителят не е бил в състояние да
погаси текущите си задължения с текущите си активи и това следва да е началната
дата. Същата следва да е началната дата и на свръхзадължеността, което се
претендира кумулативно от молителя, тъй като видно от експертното заключение за
целия изследван период, включително и към 31.12.2013г. дружеството е
свръхзадължено, тъй като всички негови активи не са били достатъчни за
погасяване на всичките му задължения. Съдът намира, че не може да бъде
определена като начална дата посочената от молителя – 15.07.2019г., която е
десет дни преди подаване на молбата, тъй като са налице обективни данни от
изслушаното заключение, че състоянието и на неплатежоспособност, и на
свръхзадълженост е настъпило много преди това. Обстоятелството, че въпреки
обективно настъпилото състояние дружеството е продължило да развива дейност,
както и да извършва частични плащания, не опровергава горното, тъй като
началният момент е назад от посочената дата и това се установява обективно от
експертното заключение, което категорично сочи, че за целия изследван период от
2013г. насам дружеството е декапитализирано, целия анализиран период фирмата има
отрицателни коефициенти на финансова автономност, като извън нормативите са и
показателите за ликвидност за целия период, като към нито един от изследваните
такива няма превишаване на краткотрайните активи над краткосрочните задължения,
за да се приеме, че налице излизане от състоянието на неплатежоспособност и
определяне на по-късна дата, освен горепосочената.
По делото няма данни длъжникът да разполага с достатъчно налични парични
средства, с които да покрие разноските по производството по несъстоятелност. Според вещото лице паричните средства, които са били налични
по каса са 52 лв. и около 1000 лв. по разплащателна сметка и тази сума е
недостатъчна за покриване на разноските на производството по несъстоятелност, а
именно възнаграждение на синдик и др. дори и за един месец, а и няма данни, че
сумите са налични и към момента. Обстоятелството, че дружеството притежава
някакви активи – в случая са налице данни за един мотопед, не води до извода,
че има имущество за покриване на началните разноски за производството по
несъстоятелност, тъй като тези активи следва да бъдат осребрени, а фазата по
осребряването в производството по несъстоятелност се предхожда от фаза по
установяване и приемане на вземанията, през който период са необходими средства
за възнаграждение на синдика, за извършване на оценка на активите и тяхната
продажба. Предвид горното въпреки наличните активи, изводът е, че ответникът
няма средства за покриване на текущите начални разноски по производството по
несъстоятелност, поради което и с оглед на факта, че въпреки
изричното определяне на началните такива с определението по чл. 629б от ТЗ от
10.09.2019г., вписано в т.66, парт.№3534, такива не са привнесени нито от
молителя, нито от някои от другите кредитори на ответника, съдът намира, че
следва да се постанови решение по чл.632 ал.1 от ТЗ със законоустановеното му съдържание.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА и СВРЪХЗАДЪЛЖЕНОСТТА на „А.Б.“ ЕООД,
ЕИК-*******, със седалище и адрес на управление:***, и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА Й ДАТА – 31.12.2014г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника „А.Б.“ ЕООД,
ЕИК-*******.
НАЛАГА запор и
възбрана върху имуществото на „А.Б.“ ЕООД, ЕИК-*******.
ОБЯВЯВА „А.Б.“ ЕООД, ЕИК-*******
в несъстоятелност.
ПОСТАНОВЯВА
прекратяване дейността предприятието.
СПИРА производството по несъстоятелност.
Решението
може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър.
Препис от решението да
се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване в Търговския
регистър на основание чл.622 от ТЗ.
СЪДИЯ: