Решение по гр. дело №404/2019 на Районен съд - Исперих

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 349 , 23.12.2019г., гр.Исперих

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД

На двадесет и седми ноември през 2019 година,

в публично заседание, в състав:

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлияна Цонева

Секретар: Анна Василева,

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 404 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

            Постъпила е искова молба вх.№ 2195/21.05.2019г. от М.А.Х., ЕГН-********** ***, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Исперих, обл.Разградска, ул.”Дунав” № 1, представлявана от Кмета Бейсим Руфад Расим, като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че „Поземлен недвижим имот, находящ се в землището на с.Йонково, общ.Исперих, обл.Разград, с начин на трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване – нива, съставляващ имот № 34103.37.607, с площ от 8.545 дка, при съседи – имоти с №№ 34103.888.9902, 34103.5.142, 34103.5.87, 34103.5.86, 34103.37.608, 34103.37.609“, актуван с Акт за частна общинска собственост (АЧОбС) № 5567 от 30.07.2013г. от Община-Исперих, не е собственост на Община-Исперих. В условията на евентуалност, ако бъде уважен главният иск, моли съда да постанови и решение, с което съдът да признае за установено по отношение на ответника, че същият имот, описан подробно по-горе, е собственост на ищеца. Ищецът твърди, че става въпрос за дворно място, изключено от регулацията на селото, което място принадлежи на семейството му повече от 200 години. Там имало лозя, впоследствие изкоренени от баща му, като започнали да сеят различни култури – боб, царевица, люцерна. През всичките тези години имотът е владян само от семейството на ищеца, не е влизал в блокове на ТКЗС и в момента го владее и обработва лично ищецът. През 2015г., когато бил действащ кмет на Кметство-с.Йонково, ищецът разбрал, че за процесния имот е обявен търг за отдаване под наем. Направил проверка в Община-Исперих и разбрал, че имотът бил изваден от регулация, придобил статут на земеделска земя, която по силата на закона е актувана като общинска собственост с цитирания горе АЧОбС № 5567 от 30.07.2013г. За да не се наложи да освобождава имота, ищецът бил принуден да се яви на търга. Счита, че не са налице предпоставките на чл.19 от ЗСПЗЗ за придобиване на собствеността върху прицасния имот от Община-Исперих. Същевременно се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност, както и на обстоятелството, че процесната нива е негова собственост по наследство, като все още продължавал да владее имота. С горното обосновава и правния си интерес от завеждане на настоящия иск.

            В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът Община-Исперих, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Исперих, обл.Разградска, ул.”Дунав” № 1, представлявана от Кмета Бейсим Руфад Расим, представя такъв, но не ангажира становище по предявените искове, не прави искания и възражения.

            Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Ищецът по делото М.А.Х., ЕГН-********** е законен наследник на Якуб Ибрямов Х., починал на 07.06.1966г. и на Али Якуб Ибрямходжа, пчинал на 15.04.2003г., съответно внук на първия наследодател и син на втория наследодател (представени Удостоверения за наследници изх.№ 110/05.11.2019г. на Кметство-с.Йонково, Община-Исперих (л.77 от делото) и Удостоверение за наследници изх.№ 2880/29.05.2019г., издадено от Община-Разград (л.19 от делото).

Според заключението вх.№ 4166/08.10.2019г. на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, изготвено въз основа на направени справки в Техническа служба и Служба „Общинска собственост“ на Община-Исперих и в ОСЗ-гр.Исперих,  процесният имот с идентификатор № 34103.37.607 по Кадастралната карта и кадастралните регистри  (КККР) на с.Йонково, с площ от 8545 кв.м. е идентичен с Поземлен имот № 037607 по Картата на възстановената собственост (КВС) на землището на с.Йонково, с площ на имота от 8.544 дка и начин на трайно ползване нива, който от своя страна се идентифицира с част от поземлен имот с пл.№ 607 по плана на с.Йонково от 1835г., разположена в северна посока, за която част са отредени парцели ІІ-607, І.-607 и V-607 от кв.111. Тези имоти са изключени от регулацията на селото с ПМС № 216 от 1961г. В разписните листи към обсъждания регулационен план от 1935г., като стопанин на имот пл.№ 607 е записан Ибраим Ахмедов без документ за собственост (приложение № 2 от експертното заключение). От същия имот, експертизата установява, че има образуван още един парцел V-607 с площ 1 645 кв.м. от кв.118 по плана на селото от 1935г., също изключен от регулацията на селото с ПМС № 216 от 1961г., но той не се идентифицира с процесния имот (т.1 от заключението).

Въз основа на констатациите по експертното заключение и при разпита в съдебно заседание, вещото лице уточнява, че обсъждания имот с пл.607 по плана от 1935г. съвпада изцяло с имот пл.№ 738 по ЗРП на с.Йонково от 1987г., като в разписните листи към плана като собственици на този имот са записани наследници на Якуб Ибрямов Х. и М. Ибрямов Х., без документ за собственост (приложение № 4 към заключението). Вещото лице обяснява при разпита, че в картата, която е към този план от 1987г. са отбелязани само частите от този имот, които са в регулация, а останала част от имота, която вече е извън регулация не е отбелязана.

В заключението си и въз основа на направеното проучване, вещото лице не е установило наличие на Емлячен регистър на с.Йонково и наличие на данни за водени отчуждителни процедури по отношение на процесния имот. Констатира, че Поземлен имот № 037607 по КВС на землището на с.Йонково, с площ на имота от 8.544 дка, не е бил обобществяван, включван в блокове на ТКЗС, ДЗС и други организации (т.5 от заключението). За същия имот не е подавано заявление за възстановяване на собствеността върху него по ЗСПЗЗ (т.4 от заключението). Същият имот е извън регулация по ЗРП от 1987г. Според констатациите на същата експертиза, както и видно от представените по делото от ответната страна писмени доказателства, за процесния имот е съставен Акт за частна общинска собственост (АЧОбС) № 2692/19.03.2009г. на основание чл.19 от ЗСПЗЗ и Протоколно решение № 4/29.07.2008г., одобрено със Заповед № 17/16.06.2008г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“-гр.Разград. Включен е в списъка на предадените имоти по чл.19 от ЗСПЗЗ за стопанисване и управление на Община-Исперих и преминали в общинска собственост, съгласно Приложение № 1 към Раздел І, т.1 от цитираното Протоколно решение № 4/29.07.2008г., под № 176. Впоследствие е актуват с АЧОбС № 5567/30.07.2013г., на същото правно основание, като по официални данни, отразени в Акта имотът се управлява от Кмета на Общината на основание чл.12, ал.5 от Закона за общинската собственост, като имоти, които не са предоставени за управление на други лица.

            Разпитаните по делото свидетели Ахмед А. *** и Галиб Хасан Ахмед от с.Малко Йонково, обл.Разградска, съответно първият – брат, а вторият – първи братовчед на ищеца, непротиворечиво описват процесния имот, като дават показания, че се намира в края на с.Малко Йонково – ясак, голям около 7-8 дка. Твърдят, че в имота има къща от горната страна, която свидетелят Ахмед Якубов посочва, че е в парцел V-607 по плана на селото от 1935г., а като се излезе от къщата, градината, която се простира напред – това били процестните 8 дка. Всички тези имоти принадлежали на прадядото на свидетелите - Ибрям Ахмед Х., а след това ги работел дядо им Якуб, синът му, а след това започнал ищецът М.Х. да го работи, като са живели последователно и в къщата. Ясакът се намирал надолу от къщата, като нямало ограда помежду им. Слизало се по един черен път и от него надолу започвал ясака. Свидетелят Ахмед А. Якубов дава показания, че М. е по-малкия брат и родителите им оставили имота на него, обещали му го, тъй като той ги изгледал. Свидетелят твърди, че му е известно, че имотът станал държавен, но брат му продължавал да го работи. Лично той нямал никакви претенции към брат си. Сигурен е, че и сестра им няма претенции за този имоти. Твърдят, че имотът не е влизал в блок на ТКЗС, винаги М.Х. работел мястото и в момента също, имало жито, слънчоглед и никой не е предявявал претенции. Всички наследници се разбрали, че имотът ще остане на него.

В производството по делото ищецът е направил съдебни и деловодни разноски в общ размер на 970.00 (деветстотин и седемдесет) лева, които прлетендира за присъждане, съгласно приложен Списък по чл.80 от ГПК и са изцяло доказани, като включват: 100.00 лева - заплатена ДТ при образуване на делото; 10.00 лева – заплатена ДТ за издадени 2 броя съдебни удостоверения, 10.00 лева – заплатена ДТ за вписване на исковата молба, 250.00 лева – заплатено възнаграждение на вещото лице по назначената експертиза и 600.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 16.10.2019г. Ответната страна не е направила разноски и не е предявила претенции за такива.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните  правни  изводи: Предявеният иск има своето правно основание в разпоредбата на чл.124, ал.1 от ГПК - предявен отрицателен установителен иск, с който ищецът търси съдебна защита чрез отричане със сила на присъдено нещо на претендираното от ответника самостоятелно право на собственост върху процесния имот и поради наличието на конкуриращо основание за собственост върху същия имот в полза на ищеца, който заявява права по наследство върху имота, както и придобаването на му на основание давностно владение. По този начин ищецът доказва правен интерес от така водения иск, тъй като до отричането на общинския характер на имота, предвид, че е актуван като частна общинска собственост, той не би могъл да се позове на изтеглата в негова полза придобивна давност поради императивно устновената от закона  забрана за придобиване на собствеността на общината по давност (арг. Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012г., ОСГТК, т.1) .

Разгледан по същество – искът е основателен. Съгласно чл.77 от Закона за собствеността (ЗС) правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени от закона. От доказателствата по делото се установи, че процесният имот е принадлежал и е останал още от прадядото на ищеца - Ибрям Ахмед Х., водел се е на негово име по разписните листи към плана на с.Йонково от 1935г. – Ибрахим Ахмедов, записан стопанин на имот пл.№ 607 при безспорно доказана идентичността на имотите. В същия имот, представляващ къща с дворно място (което впоследствие (през 1961г.) е било изключено от регулацията на селото), са живели и са го ползвали няколко поколения, вкл. и след влизане в сила на картата на възстановената собственост на с.Йонково, като не е установено движение на собствеността. Дотогава, както и през следващите години праводателите на ищеца, както и самият той, не са губили владението върху имота, доколкото не се установи същият да е бил стопанисван или завладян от другиго. Не се събраха доказателства процесният имот да е бил приобщаван към  блокове на ТКЗС или по друг начин да е бил отнеман от владението на ищеца или неговите праводатели чрез отчуждаване или одържавяване.

По този начин и Община–Исперих не е могла да стане собственик на обсъждания имот след влизане в сила на одобрената карта на възстановената собственост за землището на с.Йонково, тъй като не са били налице предпоставките на чл.19 от ЗСПЗЗ за придобиването на собствеността. Съгласно цитираната разпоредба, незаявените за възстановяване земеделски земи преминават в управление на Общината, а след изтичане на 10 години стават общинска собственост. В приложното поле на чл.19 от ЗСПЗЗ  попадат само земеделски земи, подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но които не са заявени за възстановяване в предвидения в закона срок. В общинския поземлен фонд влизат само земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДЗС или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите на чл.10 от ЗСПЗЗ. Ако имотът не подлежи на възстановяване по този ред, Общината не може да го придобие на основание чл.19 от ЗСПЗЗ (вж. Решение № 427/21.07.2009 г. по гр.д.№ 3255/ 2008 г. на ВКС, II г.о.; Решение № 21/04.02.2011 г. по гр.д № 1327/2009 г. на ВКС; Решение № 249/04.07.2011 г. по гр.д.№ 621/2010 г. на ВКС- по чл. 290 от ГПК).

 По делото безспорно се установи, че претендираният имот – ясак, е със статут (носи характеристиките) на земеделска земя по смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ, което не означава автоматично, че подлежи на реституция по ЗСПЗЗ. Съгласно чл.10 от същия ЗСПЗЗ на възстановяване по реда на закона подлежат селскостопанските имоти, които са били отнети фактически или юридически от собствениците им. Трайната съдебна практика по приложението на посочената норма приема, че целта на закона е да се върне едно предходно фактическо и/или правно положение, което е било създадено в резултат на отнемане (ограничаване) от държавата на правото на лична (частна) собственост по отношение на определена категория имоти - земеделските земи, като в този смисъл не всички земеделски земи подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. В случаите, когато имотът не е бил коопериран по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван, не е отнеман фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални граници, какъвто е случаят с процесния имот, следва да се приеме, че такъв имот не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ  (в този смисъл Решение № 79/10.04.2013г. по гр.д.№ 612/2012 г. на ВКС, I г.о., Решение № 197/10.05. 2011г. по гр.д.№ 430/2010г. на ВКС; Решение № 765/28.10.2010г. по гр.д № 1987/2009г. на ВКС, г.о., Решение № 798/16.11.2010г. по гр.д.№ 3303/2008г. на ВКС и др., постановени по чл. 290 от ГПК). Процесният Поземлен имот № 037607 по Картата на възстановената собственост (КВС) на землището на с.Йонково, с площ на имота от 8.544 дка (сега идентифициращ се с № 34103.37.607 по Кадастралната карта и кадастралните регистри  (КККР) на с.Йонково, с площ от 8545 кв.м.), не попада в хипотезите на чл.10 от ЗСПЗЗ, поради което спрямо него не намира приложение разпоредбата на чл.19 от ЗСПЗЗ.

Ето защо, същият неправилно е актуван и като частна общинска собственост, първоначално с Акт за частна общинска собственост (АЧОбС) № 2692/19.03.2009г., а понастоящем с АЧОбС № 5567/30.07.2013г., на основание чл.19 от ЗСПЗЗ. Същевременно ответната Община-Исперих  

 

 

 

не е навела твърдения и не е представила доказателства за придобиване на имота на друго правно основание. Актът за общинска собственост е официален документ с декларативно действие, т.е. няма правопораждащ ефект по отношение на собствеността, която удостоверява (арг. от чл.5, ал.2 и ал.3 от Закона за общинската собственост). По този начин и въз основа на събраните по делото доказателства, се опроверга тази констатираща правото на собственост функция на ползващия ответната Община-Исперих АЧОбС, че процесният имот, находящ се в землището на с.Йонково, е частна общинска собственост. Към момента на съставянето на АЧОбС, ищецът М.А.Х. вече е придобил собствеността върху него по наследство и давностно владение, продължило над 10 години. Като се прибави и владението на неговите праводатели, фактически са владели процесния имот много повече от 10 години, обработвали са го явно, непрекъснато и необезпокоявано от никого. Работили са го като свой и никой не е предявил претенции към имота. В този смисъл са показанията на разпитаните по делото свидетели, което налага извода за упражнявана непрекъсната фактическа власт с намерение за своене върху процесния имот и придобиването му от претендиращия ищец на основание чл.79 от ЗС. Същевремнно ответната страна не ангажира противопоставими доказателства за съществувалите във времето забрани за придобиване по давност на процесния имот, съставляващи пречки за прилагането на този институт. Дори и към момента, когато процесният имот е бил предаден за стопанисване на Община-Исперих с Протоколно решение № 4/29.07.2008г., одобрено със Заповед № 17/16.06.2008г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“-гр.Разград, то собствеността върху процесния имот е била вече преминала в патримониума на претендиращия ищец в резултат от изтеклата придобивна давност.

            Въз основа на горното  

 

 

 

предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен и доказан, и следва да бъде уважен изцяло, а като последица от това следва да бъде уважен и предявеният в условията на евентуалност положителен установителен иск с правно основание на чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.64, ал.2 от Закона за общинската собственост – за установяване със сила на присъдено нещо, че процесният имот е собственост на ищеца на основание наследство и давностно владение, което право се оспорва от ответната Община-Исперих, заявила права върху същия имот чрез издаден и ползващ я Акт за частна общинска собственост.

             

 

 

 

По отношение на ползващия понастоящем Община-Исперих Акт за частна общинска собственост (АЧОбС) № 5567/30.07.2013г., то с оглед изхода на делото, доколкото разрешава възникналия между страните спор за материално право, то в компетентността на общинската администрация е да отмени оборения Акт по аргумент от чл.64, ал.1 във вр. с ал.2 от Закона за общинската собственост - имотите, неправилно актувани като общинска собственост, както и имотите, основанието за актуването на които е отпаднало се отписват от актовите книги, със заповед на Кмета на Общината и се предават на собственика. Заинтересованите лица следва да адресират искане за отмяна на противопоставимия им АЧОбС до компетентния орган.

При горния изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените от него съдебни и деловодни разноски, съразмерно на уважената част от иска, т.е. изцяло, като са доказани в размера от 970.00 лева.

            Воден от горното, съдът

Р   Е   Ш   И   :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124, ал.1 от ГПК, по отношение на Община-Исперих, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Исперих, обл.Разградска, ул.”Дунав” № 1, представлявана от Кмета Бейсим Руфад Расим, че „Поземлен недвижим имот, находящ се в землището на с.Йонково, общ.Исперих, обл.Разград, с начин на трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване – нива, съставляващ имот № 34103.37.607 по Кадастралната карта и кадастралните регистри  (КККР) на с.Йонково, с площ от 8.545 дка, при съседи – имоти с №№ 34103.888.9902, 34103.5.142, 34103.5.87, 34103.5.86, 34103.37.608, 34103.37.609“, актуван с Акт за частна общинска собственост (АЧОбС) № 5567 от 30.07.2013г. от Община-Исперих, не е собственост на Община-Исперих.

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.64, ал.2 от Закона за общинската собственост, по отношение на Община-Исперих, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Исперих, обл.Разградска, ул.”Дунав” № 1, представлявана от Кмета Бейсим Руфад Расим, че ищецът М.А.Х., ЕГН-********** ***, е собственик, на основание наследство и изтекла в негова полза придобивна давност (давностно владение), на „Поземлен недвижим имот, находящ се в землището на с.Йонково, общ.Исперих, обл.Разград, с начин на трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване – нива, съставляващ имот № 34103.37.607 по Кадастралната карта и кадастралните регистри  (КККР) на с.Йонково, с площ от 8.545 дка, при съседи – имоти с №№ 34103.888.9902, 34103.5.142, 34103.5.87, 34103.5.86, 34103.37.608, 34103.37.609“.

            ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Община-Исперих, ЕИК *********, представлявана от Кмета Бейсим Руфад Расим, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца М.А.Х., ЕГН-********** сумата от 970.00 (деветстотин и седемдесет) лева – направени от страната съдебни и деловодни разноски, съразмерно на уважената част от иска.

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: