МОТИВИ
към присъда №34/21.10.2019г. по нохд №693/2019г. по описа на АРС ІІІ н.с.
Районна прокуратура гр. Асеновград е повдигнала
обвинение срещу подсъдимата И.Н.Г. *** и същата е предадена на съд за извършено
престъпление по чл.209, ал.1, вр.чл. 26, ал.1 от НК, а именно, затова, че на
01.02.2018 г. и на 06.02.2018 г., в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, в
условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си, имотна
облага, е възбудила и поддържала у Р.В.К. заблуждение, съответно: на 01.02.2018
г. в гр. Асеновград, обл. Пловдивска е възбудила и поддържала заблуждение у Р.В.К.,
че ще й изплаща лизинговите вноски на мобилните телефони „Самсунг“, модел
„Галакси Ноут 8“ с имей 353759098574324 на стойност 1430,16 лв., и „Самсунг“,
модел „Галакси Ноут 8“ с имей 353759098573466, също на стойност 1430,16 лв.,
които й били предоставени от „Теленор България“ ЕАД гр. София на лизинг; на
06.02.2018 г. в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, е възбудила и поддържала заблуждение у Р.В.К., че ще й изплаща
лизинговите вноски на мобилен телефон „Айфон Х“, модел „Спейс грей“ с имей
353045092011913, на стойност 1943,76 лв., който й е бил предоставен от „Теленор
България“ ЕАД гр. София на лизинг, и с това й е причинила имотна вреда в размер
на общо 4804,08 лв.
В съдебното производство подс. И.Н.Г. се явява лично и с назначения й, в качество
на служебен защитник- адв. Д.А..
В хода на проведеното разпоредително заседание
защитникът на подсъдимата, заяви от нейно име желанието й, делото да се
разгледа при процедурата предвидена в чл.371, т.2 от
НПК. Съдът уважи това искане на защитника, като след проведеното разпоредително
заседание, на подсъдимата бяха разяснени правата по чл.371 от НПК и същата се
уведоми, че съответните доказателства по досъдебното производство и направеното
от нея самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на
присъдата. Подс. И.Н.Г. се призна за
виновна като изцяло призна фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителният акт и изрази съгласие да не се събират доказателства за тези
факти.
В съдебно заседание, представителят на Районна
прокуратура Асеновград, поддържа обвинението така както е повдигнато, счита
същото за доказано по несъмнен начин. Намира, че от събраните по делото
доказателства, се е установила фактическа обстановка идентична с описаната в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид това, че съдебното следствие
по делото е премИ.ло по
реда на чл.373, ал.2 вр. чл.372, ал.4 от НПК, предлага на подсъдимата да се
определи първоначално наказание при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства. След съобразяване с текста на чл.54 от НК и предвиденото в чл.209,
ал.1 от НК, пледира за наказание „Лишаване от свобода”, в размер на една годИ.и шест месеца, което да се редуцира с една трета, или
на подс. Г. да се наложи окончателно наказание от една годИ.„лишаване
от свобода”. На основание чл.66, ал.1 от НК, е на становище, че изпълнението на
така определеното наказание следва да се отложи с изпитателен срок от три
години. По този начин прокурора счита, че ще се изпълнят целите предвидени в
чл.36 от НК. По отношение на вещественото доказателство по делото –мобилен
телефон „ Самсунг Галакси Ноут 8“ намиращ се на съхранение в РУ на МВР
Асеновград счита, че следва да бъде върнат на св.Р.К.. Приложените по делото,
като веществени доказателства-2бр. СД счита, че следва да се унищожат като вещи
без стойност. По отношение на направените по делото разноски, то представителя
на държавното обвинение е на становище, че те следва да възложат на
подсъдимата.
Защитника на подсъдимата, адв. Д.А. счита делото за
изяснено от фактическа и правна страна. По отношение на размера на наказанието
и начИ.на неговото изтърпяване,то защитника е на
становище, че спрямо подс. Г. то може да се определи при условията на чл.54 от НК. Акцентирайки на наличните на множество смекчаващите вината обстоятелства, защитника
предлага на подс. Г., да се определи наказание „лишаване от свобода” чийто размер след
направената редукция по чл.58а, бъде под
една година. Според защитника, по отношение на подс. Г. са налице необходимите
условия, като няма пречка, изпълнението на така определеното от съда
окончателно наказание, на основание чл.66, ал.1 от НК да се отложи с подходящ
изпитателен срок. Защитника е на мнение, че в конкретния случай за постигане
целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, и най-вече за постигане на
специалната превенция, не е необходимо
подсъдимата да изтърпи реално наложеното й наказание „лишаване от свобода”.
Подс. И.Н.Г. се признава за виновен и съжалява за
случилото се,като моли за условно наказание.
Съдът, след като обсъди на основание чл.14 и чл.18
вр.чл.373, ал.2 и ал.3 вр. чл.372, ал.4 от НПК всички доказателства по делото,
признанието на фактите по обвинителния акт направено от страна на подсъдимата в съдебно заседание, обясненията
дадени от нея на досъдебното производство, показанията на свидетелите Р.В.К., Е.Д.И.,
В.Г.Т., Н.Х.Й., И.А.С., Г.И.И., Д.Р.С., С.Г.Н., В.С.Я., В.И.М., П.Р.Д., Р.К..П., П.Ц.В., М.Н.С., К.Х.М. и Д.Р.Ш., дадени от тях в хода на
досъдебното производство, като взе предвид и заключението на вещото лице А.А.С.по назначената стоково-оценъчна експертиза, приложените по делото
характеристична справка, справка за
съдимост, приложените по делото справки от „Теленор” ЕАД, София, БТК-АД София и
„Мобилтел” ЕАД София, съставените протоколи за доброволно предаване, както и
останалите приложени по делото писмени и веществени доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимата
И.Н.Г. е родена на *** ***, българка, българска гражданка, с основно
образование, безработна, неомъжена, неосъждана,
с адрес в с. Тополово, обл.
Пловдивска, ул. „Първи май” №13, ЕГН **********
Подсъдимата И.Н.Г.
призна изцяло фактите отразени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, които са следните:
Св. Р.В.К. живее със семейството си в гр. Асеновград,
обл. Пловдивска. През месец декември 2017г. тя се запознала с подс. И.Г.. В
продължение на около месец те се срещали сравнително често и се сближили. При
тези разговори подс. И.Г. разбрала, че св. Р.К. е дългогодишен клиент на
„Теленор България“ ЕАД гр. София – едно от дружествата в страната, което
предлагало мобилни услуги , а също така и мобилни телефони. От разговорите си
със св. К., подс. Г. разбрала, че клиентите на оператора може да получи оттам
на лизинг най-модерните мобилни апарати. Въз основа на тази информация подс. И.Г.
решила да се облагодетелствува за сметка на св. Р.К.. Съответно, решила да
мотивира св. Р.К., като клиент на посоченото дружество, да поиска от същото някой
от предлаганите най-нови мобилни телефони на пазара, на лизинг, вместо нея.
Когато св. К. получи телефоните, а подс. И.Г. възнамерявала да ги вземе от нея
с уговорката, че тя /подсъдимата/ и нейни близки ще ги ползват, и че
лизинговите вноски ще се плащат от самата подсъдимата. Подс. И.Г. нямала
намерение да изплаща тези вноски. Целта й била когато получи владението върху
съответните мобилни телефони, да се разпореди с тях и получените по този начин
суми, да разходва за лични нужди. След като съставила този план, подсъдимата
пристъпила към реализирането му. Съответно – на 01.02.2018 г. тя поканила на
среща св. Р.К.. Тази среща се състояла в гр. Асеновград, обл. Пловдивска. В
хода на същата подс. И.Г. помолила св. Р.К. да вземе на лизинг, от свое име, от
мобилния оператор „Теленор“ два мобилни телефона „Самсунг“, модел „Галакси Ноут
8“. При разговора подс. Г. уверила К., , че телефоните ще бъдат дадени на нейни
близки и че тя самата щяла да изплаща ежемесечните лизингови вноски.
Подсъдимата обяснила също така, че тя самата не може да получи такива мобилни
телефони на изплащане, тъй като имала предходни задължения към мобилния
оператор. Св. Р.К. изслушала подсъдимата, повярвала й и се съгласила да й помогне. След това на
същата дата те двете посетили офис на „Теленор“ в гр. Асеновград, обл.
Пловдивска. Там подсъдимата убедила св. Р.К. да поискала на лизинг два мобилни
телефона, а именно „Самсунг“, модел „Галакси Ноут 8“ с IMEI:353759098574324 на стойност 1430,16 лв., и „Самсунг“,
модел „Галакси Ноут 8“ с IMEI: 353759098573466,
също на стойност 1430,16 лв. След като св. К. заявила, че иска тези апарати на
лизинг, те й били предоставени от
служител в офиса на оператора. Във връзка с това тя сключила два договора за
лизинг с посоченото търговско дружество. В офиса е била обслужена от
свидетелките Н.Х.Й. и Г.И.И.. След подписването на
договорите апаратите били дадени на св. Р.К., заедно със гаранционните им
карти. После тя дала тези документи и мобилните телефони на подс. И.Г.. Това
станало веднага, след като двете напуснали офиса. След като получила мобилните
апарати, подс. И.Г. се разделила със св. Р.К. и отишла в заложна къща „Кеш 77“,
която се намира в гр. Асеновград. В този момент там се намирал нейния управител
св. В.С.Я.. Подс. И.Г. му продала двата мобилни телефона „Самсунг“ за сумата от
по 900 лв. всеки един от тях. След като получила парите за апаратите тя ги
предоставила на св. В.Я., заедно с гаранционните карти.
Няколко по-късно – на 06.02.2018 г. подс. И.Г. отново
поканила на среща св. Р.К. с намерението по гореописания начин да получи чрез
нея друг скъп мобилен телефон, който да продаде и така да придобие парични
средства за лична изгода. Двете се срещнали в гр. Асеновград, обл. Пловдивска.
Съответно- подсъдимата поискала от св. Р.К. да вземе на лизинг и още един
мобилен телефон – „Айфон Х“, и да й го даде за ползване. Подсъдимата обяснила,
че този апарат тя ще го ползва, за лични нужди, и че тя, както и за предходните
два телефона, ще плаща ежемесечните лизингови вноски. Св. Р.К. отново решила да
помогне на подсъдимата, защото й вярвала, още повече, че тя обещала да изплаща
сама лизинговите вноски. После двете отново посетили офиса на „Теленор
България“ ЕАД в гр. Асеновград. Там св. Р.К. получила на лизинг мобилен телефон
„Айфон Х“, модел „Спейс грей“ с IMEI:
353045092011913, на стойност 1943,76 лв., ведно с гаранционна карта. В тази
връзка посочената свидетелка сключила нов договор за лизинг с мобилния
оператор. Св. Р.К. дала и този телефон, заедно с гаранционната му карта, на
подс. И.Г. във връзка с уговорката, която по-рано постигнали помежду си относно
изплащането му. След това, на същата дата – 06.02.2018 г., подсъдимата отишла в
заложна къща „Кеш 77“. Там продала мобилния телефон „Айфон“ на св. В.Я. за
сумата от 1200 лв.. Подс. И.Г. взела тези пари и ги разходила за лични нужди.
Още същия месец февруари 2018 г. св. В.Я. обявил за продажба и трите
инкриминирани лизингови мобилни телефони. Това е станало чрез интернет сайта
„olx.bg“. Мобилния телефон „Айфон“ продал през месец февруари 2018 г. на св. Д.Р.Ш..
Тя го ползвала около един месец и го върнала на св. В.Я., който й възстановил
платената сума. След това той продал посочения телефон на св. Р.К.П.. Другите
два телефона „Самсунг“ били продадени от него на св. П.Р.Д. и на св. П.Ц.В. .
Междувременно, през месец април 2018 г. св. Р.К. била уведомена от мобилния
оператор „Теленор“, че не е внесла вноските за лизинг на горепосочените три
телефона. Тя се учудила, тъй като мислила, че подс. И.Г. ги е платила, както се
били уговорили преди да й предаде владението върху тези вещи. Св. Р.К., а и
нейната майка св. Е.Д.И., провели няколко разговора с подсъдимата, като
поискали от нея да плати дължимите лизингови вноски, както била обещала. Подс. И.Г.неколкократно обещала, че ще ги плати, но така и не го
сторила. След това отказала на св. Р.К. да й върне трите мобилни телефона, като
не й казала, че вече се е разпоредила с тях. В края на месец април 2018 г. св. Р.К.
сезирала за случая Районна прокуратура – Асеновград. В хода на разследването по
делото инкриминираните телефони били намерени. Единия от тях – „Самсунг“, модел
„Галакси Ноут 8“, бил предаден с протокол за доброволно предаване от св. П.В./л.129
от ДП/. Свидетелите П.Д. и Р.П.отказали да предадат закупените от тях мобилни
апарати. Този, който се е ползвал от св. Д. й е бил предоставен за отговорно
пазене /л.137 от ДП/.
До приключване на разследването по делото св. Р.К.
продължава да е търсена от представители „Теленор България“ ЕАД във връзка с
неизплатените вноски по договорите за лизинг на трите мобилни телефони, описани
по-горе /л.30,41,45,51 от ДП/
От заключението на вещото лице- Ана Александрова
Скерлетова, по назначената стоково-оценъчна експертиза /листи от 58 до 59 от
ДП/ се установява и стойността на инкриминираните мобилни апарати, а именно:мобилен
телефон „Айфон Х“, модел „Спейс грей“ на стойност 1943,76 лв., а на мобилните
телефони „Самсунг“, модел „Галакси Ноут 8“ на стойност 1430,16 лв., и
„Самсунг“, модел „Галакси Ноут 8“ също на стойност 1430,16 лв. Или тяхната общата
стойност възлиза на сумата от 4804,08 лв.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните
по делото гласни, писмени и веществени доказателства. Тя се установява изцяло
от самопризнанието на подсъдимата и от показанията на разпитаните в хода на
досъдебното производство свидетели- свидетелите Р.В.К., Е.Д.И., В.Г.Т., Н.И.Й.,
И.А.С., Г.И.И., Д.Р.С., С.Г.Н.,
В.С.Я., В.И.М., П.Р.Д., Н.Х.Й., П.Ц.В., М.Н.С., К.Х.М. и Д.Р.Ш., дадени от тях
в хода на досъдебното производство, като взе предвид и заключението на вещото
лице А.А.С.по назначената стоково-оценъчна експертиза, приложените по делото
характеристична справка, справка за
съдимост, приложените по делото справки от „Теленор” ЕАД, София, БТК-АД София и
„Мобилтел” ЕАД София, съставените протоколи за доброволно предаване, както и
останалите приложени по делото писмени и веществени доказателства.
От събраните и проверени по реда и със средствата
предвидени в НПК доказателствени материали, по безсъмнен начин се установява
извършването на престъплението от страна на подс. Г., предмет на настоящето
наказателно производство, време и място на осъществяване, което не се оспорва
от подсъдимата и нейния защитник.
От правна
страна:
Подсъдимата И.Н.Г.
от обективна и субективна страна е осъществила състава на престъплението
по чл.209, ал.1, вр.чл. 26, ал.1 от НК, а именно, затова, че на 01.02.2018г. и
на 06.02.2018 г., в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, в условията на
продължавано престъпление, с цел да набави за себе си, имотна облага, е
възбудила и поддържала у Р.В.К. заблуждение, съответно: на 01.02.2018 г. в гр.
Асеновград, обл. Пловдивска е възбудила и поддържала заблуждение у Р.В.К., че
ще й изплаща лизинговите вноски на мобилните телефони „Самсунг“, модел „Галакси
Ноут 8“ с имей 353759098574324 на стойност 1430,16 лв., и „Самсунг“, модел
„Галакси Ноут 8“ с имей 353759098573466, също на стойност 1430,16 лв., които й
били предоставени от „Теленор България“ ЕАД гр. София на лизинг; на 06.02.2018
г. в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, е възбудила и поддържала заблуждение у Р.В.К., че ще й изплаща
лизинговите вноски на мобилен телефон „Айфон Х“, модел „Спейс грей“ с имей
353045092011913, на стойност 1943,76 лв., който й е бил предоставен от „Теленор
България“ ЕАД гр. София на лизинг, и с това й е причинила имотна вреда в размер
на общо 4804,08 лв.
По тази правна квалификация, съдът я призна за виновна.
От доказателствата по делото безспорно се установи, на
01.02.2018 г. и на 06.02.2018 г., в гр. Асеновград, обл. Пловдивска,на два пъти
,като извършител, с цел да набави имотна облага за себе си, подс. Г. е
осъществила състава на престъплението по чл.209, ал.1 от НК. На първо място,
безспорно по делото се установи, че подс. Г. е възбудила заблуждение у св. Р.К.
като е въздействала върху съзнанието и по начин да формира неправилна
представа, че има нужда от мобилните телефони, като й е обещала, че ако получи
такива, чрез сключен договор между пострадалата и мобилния оператор „Теленор България“ ЕАД, то именно подсъдимата
ще изплаща месечните вноски за тяхното изплащане. Въз основа на така
формираните неправилни представи, св.К. е взела решение да сключи договори за
лизинг с „Теленор България“ ЕАД,
съответно на 01.02.2018г. и 06.02.2018г. Въз основа на договорите за лизинг, на
св. К. са били предоставени общо три мобилни телефона-„Самсунг“, модел „Галакси
Ноут 8“ с IMEI: 353759098574324 и „Самсунг“,
модел „Галакси Ноут 8“ с IMEI:
353759098573466 и на мобилен телефон „Айфон Х“, модел „Спейс грей“ с IMEI: 353045092011913. Въз основа на формираните вече у
св. К. неверни представи, тя е предоставила на подс. Г. и трите мобилни
телефона. Формирането на неправилните представи у пострадалата е от съществено
значение, за да се извърши получаването и предаването на трите телефона във
фактическата власт на подс. Г.. В резултат на това фактическо разпореждане,
поради невярната представа формирана у св.К., подсъдимата е предприела и
съответните действия по своето облагодетелстване. След получаване на телефоните
от лизингополучателя, е последвало разпореждане от страна на подс.Г., като на
практика продавайки телефоните в заложна къща „Кеш 77“, в гр.
Асеновград, тя е получила съответната имотна облага. Това обаче
е било свързано с причиняване на имотна вреда за пострадалата общо в
размер на 4804,08 лева
По отношение на тези две деяния осъществени от подс.Г.,
в случая се касае за продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК,
тъй като отделните деяния описани по-горе, осъществяват поотделно състави на
едно и също престъпление-измама, извършени са през непродължителни периоди от
време – в рамките на около един месец, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината – пряк умисъл, при което последващото се явява продължение
на предшестващото от обективна и субективна страна.
Общата стойност на причинената имотна вреда е в размер
на общо 4804,08 лв. Същата се установява от събраните в хода на досъдебното
производство гласни и писмени доказателства, както и от заключението на
назначената стоково оценъчна експертиза.
От заключението на вещото лице- Ана Александрова Скерлетова, по
назначената стоково-оценъчна експертиза /листи от 58-59 от ДП/ се установява
стойността на инкриминираните мобилни апарати-мобилен телефон „Айфон Х“, модел
„Спейс грей“ на стойност 1943,76 лв., а на мобилните телефони „Самсунг“, модел
„Галакси Ноут 8“ на стойност 1430,16 лв., и „Самсунг“, модел „Галакси Ноут 8“
също на стойност 1430,16 лв. Или тяхната общата стойност възлиза сумата от
4804,08 лв.
Престъплението
е извършено от подсъдимата при форма на
вината пряк умисъл, тъй като е съзнавала общественоопасния му характер,
предвиждала е и е искала настъпването на неговите общественоопасни последици.
Мотивите на подсъдимата за извършване на престъплението
се коренят в желанието й да се облагодетелствува по непозволен и престъпен
начин .
По наказанието:
Относно определяне на наказанието съдът, с оглед
приложението на процедурата по чл.372 ал.4 от НПК и предвид императивноста на
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, след съобразяване и с разпоредбата на
чл.58а,ал.1 от НК и предвидената по чл.209, ал.1 от НК, санкция за това
престъпление, определи наказанието при условията на чл.54, ал.1 от НК.
Съдът, като взе предвид степента на обществената
опасност на престъплението – висока, с оглед обществените отношения, които
засяга, последиците от същото, разпространеността на този вид престъпления в
страната, размера на настъпилите имуществени щети за пострадалата К., и
степента на обществената опасност на дееца – сравнително не толкова ниска, като
отчете отегчаващите обстоятелства, предвид проявените качества от страна на
извършителя: упоритост, изобретателност и комбинативност при осъществяване на механизма
на извършване на престъплението, факта, че деянието е извършено в условията на
продължавано престъпление, като през периода на два пъти подс. Г. е осъществила
измама, като отчете семейното положение на подс. Г. и факта, че тя макар и без
брак има създадено семейство и полага
грижи за две малолетни деца, то счете,
че на подсъдимата следва да бъде наложено наказание съобразено с предвиденото в
чл. 209, ал. 1 от НК. За извършване на това престъпление законодателят е
предвидил на виновното лице да бъде наложено
наказание „Лишаване от свобода” от една до шест години. Предвид изложеното
по-горе, съдът счете, че на подсъдимата следва да се определи наказание при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, което да бъде в размер към
минимума на предвиденото в закона наказание, но над него. Поради което, при
спазване разпоредбата на чл.54 от НК съдът определи първоначално наказание в
размер на една годИ.и шест месеца „Лишаване от
свобода”. Съобразно разпоредбата на чл.58а,ал.1 от НК, определеното наказание бе
редуцирано с една трета, като подс. Г. бе осъдена да изтърпи наказание
„Лишаване от свобода” в размер на една година. В случая по отношение на подс. Г.
са налице смекчаващи вината обстоятелства, но те не са явяват изключителни и
многобройни, поради и което съдът приложи чл.55,ал.1,т.1 от НК и не определи
наказанието под най-ниския предел.
При преценка за начИ.на
изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода” наложено по отношение на подс.
И.Н.Г. , съдът взе предвид разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и счете, че
изпълнението на същото следва да се отложи с изпитателен срок от три години,
като по този начин, ще се постигнат целите предвидени в чл.36 от НК. В
действителност, няма пречка за съда да постанови, това наказание да се изтърпи
и ефективно. При своята преценка относно отлагането на изпълнение на
наказанието „лишаване от свобода” за предвидения от закона тригодишен изпитателен
срок обаче, няма как отново да не отчетени причините за извършеното от подс. Г.
престъпление, нейното семейно положение и факта, че до момента същата не е
осъждана и няма регистрации за извършени противообществени деяния.
С оглед изхода на делото – осъдителна присъда, съдът
на основание чл.189 от НПК, осъди подсъдимата И.Н.Г. да заплати в полза на държавния бюджет, по
сметка на ОД на МВР - Пловдив, сумата от 82.11лв., представляваща разноски по
водене на делото.
С оглед изхода на делото-осъдителна присъда, съдът
постанови веществените доказателства, приложени по делото, а именно 2 броя СД
–дискове, да се унищожат, като вещи без стойност, след влизане на присъдата в
сила.
По изложените съображения от фактическо и правно
естество, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: