№ 91/23.2.2023г.
гр.
Пазарджик
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПАЗАРДЖИК,
ХIII-ти състав, в публично съдебно заседание от 23 януари 2023 год.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА ПЕЛОВА
При
секретаря Янка Вукева, като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 1336/2021 год., по описа на Административен съд – Пазарджик, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
(ДОПК).
Образувано е по жалба на „БИО АГРО КОРЕКТ“ ЕООД, ЕИК
*********, против Ревизионен акт №
Р-16001321000456-091-001/13.08.2021 год., / РА /, издаден от П.Д.С. – орган,
възложил ревизията, и М.И.П. – ръководител на ревизията, потвърден с Решение
№ 557 от 26.10.2021 год., издадено от Директора на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Пловдив.
В жалбата се посочва, че обжалваното Решение е неправилно,
незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните
правила. Твърди се,
че при изграждане и поддържане на счетоводната система, предприятието е
осигурило всеобхватно хронологичното регистриране на счетоводните операции, по
който начин е изпълнило изискванията на чл.11, ал.1 от ЗСч. Излагат се
аргументи, че извода на административния орган относно обстоятелството, че
непредставянето на документи и обяснения от доставчиците, вследствие на което
следва да бъде постановен отказ за признаване на данъчен кредит, е неправилен и
несъответстващ на събраните по преписката доказателства. Посочва се, че ответника не се е
съобразил и не е обследвал последващата реализация на
получените от проверяваното лице стоки. Прави се искане оспорения
административен акт да бъде отменен, претендират се разноски.
В съдебно заседание, проведено на
13.06.2022 г., жалбоподателят чрез процесуалния си представител оттегля жалбата
си, относно следните суми, описани в РА:
Корпоративен данък за 2018 г. 270,57
лв. и лихва 65,02 лв.;
Корпоративен данък за 2019 г. 836,02
лв. и лихва 94,99 лв.;
По отношение на отказания данъчен
кредит за 2019 г. – 120,78 лв. и прилежащи лихви в размер на 26,48 лв.
В представена писмена защита се
излагат допълнителни подробни съображение за незаконосъобразност на оспорения
административен акт.
Ответникът – Директор на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив не се явява и не се
представлява в съдебно заседание. В писмени бележки с вх. № 913 от
01.02.2023 г. излага подробни съображения за неоснователност на жалбата,
моли същата да бъде отхвърлена, алтернативно да бъде приложена разпоредбата на
чл. 161, ал. 3 от ДОПК. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
прави възражение за прекомерност на поискания от дружеството-жалбоподател адвокатски
хонорар.
Съдът, след като обсъди доводите на
страните и приетите по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Ревизионното производство е
образувано със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001321000456-020-001
от 27.01.2021 г., издадена на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК от П.Д.С.,
на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП –
Пловдив (оправомощен със Заповед № РД-09-2433 от 16.12.2019 г. на
директора на ТД на НАП – Пловдив), по отношение на „БИО АГРО
КОРЕКТ“ ЕООД, за
определяне на задълженията на дружеството за корпоративен данък и данък
добавена стойност за данъчните периоди от 01.01.2018 г. до 31.12.2019 г.
Заповедта е връчена по реда на чл. 29, ал. 4 от ДОПК, във връзка с чл. 30, ал.
6 от същия кодекс на 04.02.2021 г.
Със Заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР)
№ Р-16001321000456-020-002 от 29.04.2021 г., издадена от С.Ц.З., на
длъжност главен инспектор по приходите, в качеството си на заместник на П.Д.С. (оправомощена със Заповед № РД-09-2433
от 16.12.2019 г. на директора на ТД на НАП – Пловдив), срокът за
приключване на производството е продължен до 04.06.2021 г.
Със ЗИЗВР № Р-16001321000456-020-003
от 03.06.2021 г., издадена от възложилия ревизията, срокът за приключване
на производството е продължен до 02.07.2021 г.
За резултатите от ревизията бил
съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-16001321000456-092-001 от 16.07.2021 г.,
връчен на 16.07.2021 г. От дружеството не е подадено възражение срещу РД
по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК.
Ревизията приключила с издаването на
РА № Р-16001321000456-091-001 от 13.08.2021 г., от П.Д.С., на длъжност
началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Пловдив – орган,
възложил ревизията, и М.И.П., на длъжност главен инспектор по приходите –
ръководител на ревизията. Същият бил връчен
по електронен път на 17.08.2021 г., и оспорен по административен ред пред
директора на ДОДОП – Пловдив, на основание чл. 152 от ДОПК.
Във връзка с жалбата било постановено Решение № 557/26.10.2021 г. от
директора на дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, с което РА бил потвърден. Решението е връчено по електронен път на 26.10.2021 г.
В хода на ревизионното производство
от фактическа страна е установено, че основният предмет на дейност на
задълженото лице /ЗЛ/ през ревизираните периоди, е търговия на едро с плодове и
зеленчуци. Дружеството – жалбоподател било регистрирано в Министерството на
Земеделието, храните и горите като земеделски производител. За ревизирания
период били установени наличието на 23 действащи трудови договора и
притежанието на 10 превозни средства, от които два леки автомобила.
В хода на ревизионното производство,
на основание чл. 45 от ДОПК били извършени насрещни проверки на „РАДО ГРАНИТ
СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК *********, приключила с Протокол №
П-22002321022524-141-001/26.03.2021 г., и „КРИС ГРУП 2017“ ЕООД, ЕИК *********,
приключила с Протокол № П-16001321060196-141-001/29.04.2021 г.
На основание чл. 37, ал. 5 и чл. 57
от ДОПК били изпратени искания за представяне на документи, сведения и писмени
обяснения от трети лица: до „БАНКА ДСК“ ЕАД и
„БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.
За ревизираните периоди м. 01.2018
г., м. 02.2018 г., м. 05.2018 г. -м. 11.2018 г. и м. 01.2019 г. - м. 05.2019
г. органите по приходите не констатирани различия с декларираните от ЗЛ данни.
В хода на ревизията било установено,
че в дневниците за покупки на дружеството-жалбоподател, са отразени фактури от
доставчици на стоки, в които като получател на доставката били посочени „БИД
Дамянов“ ЕООД, ЕИК *********, „Белмекен Пазарджик“ ЕООД, ЕИК *********,
„Сдружение-ФК-Юнак Ивайло“, ЕИК *********, „Софеко лукс“ ДЗЗД, Нулстат
*********, „Александър Роял Комерс“ ЕООД, ЕИК *********, както и „Био агро
корект“ ЕООД, но с друг Булстат **********. Предвид обстоятелството, че
дружеството не притежава данъчен документ, съставен в съответствие с
изискванията на чл. 114 с чл. 115 от ЗДДС, бил отказан данъчен кредит в общ
размер на 120,78 лв.
В хода на ревизията са установени декларирани
покупки на палети, бокс палети, скари, касетки и др. по фактури от доставчик
„Радо гранит строй“ ЕООД, Булстат *********, с обща данъчна основа
320 940,00 лв. и ДДС 64 188,00 лв. и от доставчик „Крис
груп 2017“ ЕООД, Булстат *********, с обща данъчна основа
113 250,00 лв. и ДДС 22 650,00 лв. Прието е, че липсват
доказателства за реалността на доставките, извършени към „Био агро корект”
ЕООД.
Административния орган счел, че притежаването
на данъчни фактури не е достатъчно да обоснове реалност на отразените в тях
стопански операции, като в тежест на ползващия се от правата по тези фактури било
да докаже, че отразените в тях доставки действително са осъществени.
Ответника приел, че няма реално
извършени доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, с оглед на
което липсвало данъчно събитие и не възниквало право на приспадане на данъчен
кредит по издадените от „Радо гранит строй“ ЕООД и „Крис груп 2017“ ЕООД
фактури, а данъкът по тях се явявал начислен без основание.
Според административния орган „Радо гранит строй“ ЕООД е начислило неправомерно
ДДС в размер на 64 188,00 лв., чрез издадените 40 бр. фактури в
периода м. 06 - м. 10.2019 г., с получател „Био агро корект“ ЕООД, а
„Крис груп 2017“ ЕООД е начислило неправомерно ДДС в размер на 22 650,00 лв.,
чрез издадените 13 бр. фактури в периода м. 10 - м. 12.2019 г.,
с получател „Био агро корект“ ЕООД, с оглед на което не е налице право на
приспадане на данъчен кредит, в общ размер на 86 838 лв., като за невнесения
в срок данък се дължи лихва в размер на 16 429,25 лв.
За да достигнат до този извод,
ревизиращите органи счели, че ревизираното лице, в хода на извършената проверка,
не е представило фактурите, издадени през м. 08.2019 г., а доставчикът
„РАДО ГРАНИТ СТРОЙ” ЕООД не е представил фактурите, издадени от него през м. 09.2019 г.
и м. 10.2019 г. От страна на ревизиращите органи е констатирано, че във
фактурите като място на сделката е отразено – Самоков, което не кореспондирало
с дадените от представляващите „РАДО ГРАНИТ СТРОЙ“ ЕООД и ревизираното
дружество писмени обяснения, относно това, че стоките са доставяни в с. Ивайло, община
Пазарджик.
Относно представените международни
товарителници данъчните органи приели, че същите са представени само от прекия
доставчик, но не и от ревизираното дружество. В клетка 1 на всички бланки, като
„изпращач“ е посочено дружеството CAREL S.A. 131-133 Praxitelous 18532 Piraeus
Greece. В клетка 2 „Име /фирма/ на получателя, адрес и страната му“ във всички
ЧМР е вписано „РАДО ГРАНИТ СТРОЙ“ ЕООД, България, 2000 Самоков. В клетка 3
„Разтоварен пункт“ във всички ЧМР е вписано Polichni Greece Indusrial area, а
не c. Ивайло, община Пазарджик, както твърдял представляващият дружеството - доставчик.
Прието е, че данните от клетка 3 не се обвързват с данните от клетка 24. В
клетка 24, указваща мястото на получаване на стоката, твърдяният като място на
разтоварване адрес с. Ивайло, община Пазарджик, не фигурира. В клетката като
получател бил поставен печат на дружеството „РАДО ГРАНИТ СТРОЙ“ ЕООД, като липсвали
отразени дати на получаване и идентифициращи данни, освен положения подпис,
който се различавал от този на Й.И.Д. – управител на „БИО АГРО КОРЕКТ“ ЕООД. В
клетка 4 „Товарен пункт” е посочено Polichniq Greece, дата, месец и година. В клетка
5 „Приложени документи” било посочено само „invoice”, без реквизитите номер и
дата, поради което ЧМР според административния орган не могат да се обвържат с
представените от прекия доставчик инвойси, които имат номера и дати. В клетка
16 „Превозвач” е поставен само печат на дружеството BALLAUF HELLAS TRANSPORT AG с VIN № EL*********,
без информация за имената на шофьора и регистрационния номер на автомобила.
Печатът на дружеството BALLAUF HELLAS TRANSPORT AG е поставен
и в клетка 23. При извършеното в хода на ревизията валидиране на VIN № EL*********, било
установено, че с този VIN № е регистрирано дружество с име
различно от името на дружеството, посочено като превозвач. В товарителниците не
било конкретизирано физическото лице, положило подписа си, както от името на
изпращача, така и от името на превозвача и получателя, с оглед на което не е ставало
ясно лицето/а, съставило/и представените ЧМР и какви са отношенията му със
сочените търговци. Според ревизиращите не е установена връзка между клетка 3 на
международните товарителници, където като „разтоварен пункт” е вписвано
Polichni Greece Indusrial area и клетка 24, където не е посочено място на
разтоварване.
Относно представените от „РАДО
ГРАНИТ СТРОЙ“ ЕООД протоколи към всяка фактура за месеците м. 09.2019 г. и м.
10.2019 г. данъчните органи установили, че протоколите са еднотипни на
фактурите и информацията припокривала тази, съдържаща се във фактурите. Двата
документа били изготвени по идентичен начин, като се различавали единствено по
името на документа, били съставени от Р.Р., с положен подпис и печат на „РАДО
ГРАНИТ СТРОЙ“ ЕООД. Според органите по приходите положения в тях подпис видимо
се различавал от подписа на Р.И.Р. – управител на „РАДО ГРАНИТ СТРОЙ“ ЕООД,
положен от него в нотариално завереното на 04.12.2018 г. съгласие и образец от
саморъчния подпис на управителя, както и в учредителния акт на дружеството от
04.12.2018 г. Посочва се, че в протоколите липсва подпис на Й.Д. като
получател, имайки предвид, че представляващият дружеството „РАДО ГРАНИТ СТРОЙ“
ЕООД излага твърдения, че сделките са осъществявани от управителите на двете
дружества. Като място на сделката е отразено – Самоков, което не кореспондирало
с даденото от представляващия на „РАДО ГРАНИТ СТРОЙ“ ЕООД писмено обяснение, че
стоките са доставени в с. Ивайло, община Пазарджик, посочен в договора за
доставка от 15.06.2019 г., като адрес на който следва да се доставят стоките,
както и с писменото обяснение, дадено от ревизираното лице. Ревизиращите органи
приели и, че в протоколите не са налице данни за обекти, в които доставчикът е
извършвал стопанска дейност, за peг. № на МПС, с което са транспортирани
стоките и други идентифициращи данни, от които да се установят складове и
търговски обекти, от които конкретните материали/стоки са отделени и предадени
на клиента, както и индивидуализирането им по друг начин – наличие на превозни
документи (в клетка 16 „Превозвач“ на представените ЧМР е поставен само печат
на дружеството BALLAUF HELLAS TRANSPORT AG, но липсвала информация за имената
на шофьора и регистрационния номер на автомобила), от които да се установи, че
фактурираните стоки са натоварени на конкретно МПС, липсва отразено място на
предаване на стоките – записано е гр. Самоков, без данни за административен
адрес на обекта/склада, където са разтоварени и са предадени на ревизираното
лице. С оглед на горно е направено заключение, че протоколите не могат да се
приемат за годни доказателства, удостоверяващи предаването на предмета на
доставката.
Към фактура № **********/05.07.2019 г.,
ревизираното лице представило протоколи № В000000219/03.07.2019 г.,
№ В000000220/04.07.2019 г. и № В000000220/05.07.2019 г. Към
същата фактура, прекият доставчик представил 2 броя протоколи с № В000000220/04.07.2019 г.,
с данъчна основа 5 000,00 лева и ДДС 1 000,00 лева и протокол №
В000000221/05.07.2019г. с данъчна основа 5 000,00 лева и ДДС 1 000,00 лева, не бил
представен протокол № В000000219/03.07.2019 г. Ревизиращите органи констатирали,
че протоколи № В000000219 и № В000000220, са издадени преди датата на издаване
на фактура № **********/05.07.2019 г.
Към фактура № **********/23.07.2019 г.,
както от ревизираното лице, така и от доставчика, са представени протокол
№ В000000236/19.07.2019 г. и протокол № В000000237/22.07.2019 г., в които
не е посочено към коя фактура са издадени. Приложен бил и протокол №
В000000238/23.07.2019 г., в който е посочено, че е към фактура № **********/23.07.2019
г. Ревизиращите органи установили, че са налице протоколи, издадени преди
датата на издаване на фактурата.
Относно представените от
ревизираното дружество операционни бележки, издадени от „Банка ДСК“ ЕАД, клон
Самоков, за внесени суми по сметката на „РАДО ГРАНИТ СТРОЙ“ ЕООД органите по
приходите установявили, че като вносител
на сумите е посочено лицето Й.И.Д. – управител на „БИО АГРО КОРЕКТ“ ЕООД, като
липсвал положен подпис. Констатирано е, че плащанията по фактурите на по-високи
стойности са извършвани чрез две вноски, в рамките на един или два
последователни работни дни - по фактура № **********/16.06.2019г., на стойност
21 600,00 лева (данъчна основа 18 000,00 лева и ДДС 3 600,00 лева), с операционна
бележка № 21 на 15.07.2019 г. в 09:38:43 ч. е внесена сумата в размер на 11
000,00 лева, а в 16:21:03 ч. на същата дата е внесена сумата в размер на 10
600,00 лева; по фактура № **********/24.06.2019 г., за сумата от 21 600,00 лева (данъчна основа 18
000,00 лева и ДДС 3 600,00 лева), с операционна бележка № 16 на
17.07.2019 г. в 09:07:11 ч. е внесена сума в размер на 12 000,00 лева,
а в 14:18:51 ч. на същата дата е внесена сумата в размер на 9 600,00 лева;
по фактура № **********/28.06.2019 г., за 21 600,00 лева (данъчна основа 18
000,00 лева и ДДС 3 600,00 лева), с операционна бележка № 16 на 18.07.2019 г. в
13:51:42 ч. е внесена сумата в размер на 11 600,00 лева, а в 10:02:21 ч. на
същата дата е внесена сумата в размер на 10 600,00 лева. Ревизионните органи установили,
че към фактурите са приложени операционни бележки с един същ номер, т.е. не са
нарастващи по възходящ ред - по фактура
№ **********/24.06.2019 г. е приложена операционна бележка с № 16 от 17.07.2019
г. с час 09:07:11 и операционна бележка № 16 от 17.07.2019г. с час 14:18:51; по
фактура № **********/24.06.2019 г. е приложена операционна бележка с № 16 от
18.07.2019г. с час 13:51:42 и операционна бележка № 16 от 18.07.2019г. с час
10:02:21, т.е. макар и издадени в един и същи ден, номерата не били във
възходящ ред.
В оспорения административен акт е
посочено, че „РАДО ГРАНИТ СТРОЙ“ ЕООД не е представило банкови извлечения,
поради което не може да бъде установено какво е движението по сметката му.
От получения от „БАНКА ДСК“ ЕАД
отговор с вх. № Рев. 519/02.04.2021 г. било установено,
че по сметка № 26168366 на „РАДО ГРАНИТ СТРОЙ“ ЕООД, за периода от 15.07.2019 г.
до 26.07.2019 г. няма извършени операции, с оглед на което банката не представя
и изисканите подписани от клиента копия на операционни бележки, представени от
ревизираното лице и съставени в посочения период.
От отговор на банката с вх.№
Рев.748/29.04.2021 г. е установено, че по сметка № 26168366 на „РАДО ГРАНИТ
СТРОЙ“ ЕООД няма извършени операции и за периода от 01.08.2019 г. до 31.10.2019
г., поради което не могат да представят копия на операционните бележки за този
период.
От ревизиращите органи е установено,
че в представените операционни бележки като служител на банката е посочено
лицето Н. А.Д.. При проверка в информационния масив на НАП – СУП е установено,
че никое от регистрираните в страната лица с три имена Н. А.Д. нямат сключен
трудов договор с „БАНКА ДСК“ ЕАД. Проверката е документирана с Протокол
обр.Кд73 № 1671962/10.05.2021 г. Това обстоятелство било видно и от
получения от банката отговор с вх.№ Рев.748/29.04.2021 г., съгласно който през
2019 г. в Банка ДСК не е бил назначаван на трудов договор и не е работил
служител с име Н. А.Д..
Съгласно писмено обяснение с вх. №
Рев.696/23.04.2021г. от управителя на „Био Агро Корект” ЕООД паричните средства
по фактурите, издадени от „Радо Гранит Строй“ ЕООД са давани в брой на лице с
трите имена Михаил Иванов С.– представител на „Радо Гранит Строй“ ЕООД, с
уговорката да направи плащането по сметка в удобно за него време и час. От
ревизиращите органи е установено, че „Радо Гранит Строй“ ЕООД не е имало
назначени лица по трудови правоотношения, както за периода на издаване на
фактурите, така и към датата на справката - 20.04.2021 г.
Относно представените товарителници
за обществен автомобилен превоз е установено, че данните в тях са попълнени на
компютър, а не ръчно. Като „изпращач“ е посочена фирма „РАДО ГРАНИТ СТРОЙ“
ЕООД, за „получател“ е посочена „БИО АГРО КОРЕКТ“ ЕООД, а в клетката „превозвач“
е положен печат на фирма BALLAUF HELLAS TRANSPORT AG, дружество регистрирано за
целите на ДДС в Гърция с валиден VIN № EL094130760.
В клетката „натоварване“ като адрес
бил посочен – Гърция, Полихни, Индустриална зона, с дата, месец, година и час
на товарене. В клетката „разтоварване“ бил посочен пробег от 365 км. и адрес с.
Ивайло, общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, положен печат за дата на разтоварване, без
час на разтоварване. Била налице информация за наименование, брой и тегло на
превозвания товар. Положен е печат на фирма „РАДО ГРАНИТ СТРОЙ“ ЕООД. Налице са
подписи, без да са конкретизирани физическите лица, които са ги положили, както
от името на изпращача, така и от името на получателя.
Посочени са регистрационни номера на
автомобили – рег. № РА39186, рег. № РА71063, рег. № РА21035, рег. №
РА28637 (без посочена марка на автомобил), които не били коректно посочени, тъй
като не са посочени във формата, съгласно изискванията на Наредба № 1-45 от
24.03.2000 г. за регистриране на МПС, което било пречка за тяхната
идентификация и за установяване на собствеността. Като изпращач е посочен „РАДО
ГРАНИТ СТРОЙ“ ЕООД, което противоречело на писмените обяснения на управителя на
дружеството, а именно, че стоките са
закупени в периодите на доставка и са доставени в България с транспорт,
осигурен от доставчика - „Карел ЕПЕ“ –
Република Гърция с VAT № EL095209120, т.е. като изпращач е следвало да бъде посочено
гръцкото дружество.
Данъчните органи приели, че прекият
доставчик представя товарителници с № 0010011 от 14.06.2019 г., № 0010012 от 17.06.2019 г. и № 0010016 от 23.06.2019 г., които не
били представени от ревизираното лице. ЗЛ представило товарителница № 0010015
от 23.06.2019 г., която не
била представена от прекия доставчик.
Относно посочения гръцки превозвач BALLAUF HELLAS TRANSPORT AG ревизиращите органи посочват, че с
оглед разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за
международен автомобилен превоз на пътници и товари е недопустимо да се
представят товарителници за обществен автомобилен превоз за превоз на стоката в
границите на България, вместо товарителница по образец съгласно Конвенцията за
Договора за международен автомобилен превоз на стоки, което противоречало на
тезата за един транспорт от Гърция до база на „БИО АГРО КОРЕКТ“ ЕООД.
В хода на ревизията е представен и
договор за доставка от 15.06.2019 г., сключен между „РАДО ГРАНИТ СТРОЙ“
ЕООД (доставчик) и „БИО АГРО КОРЕКТ“ ЕООД (купувач), с предмет – доставчикът се
задължава да достави, а купувачът да приеме и заплати следните стоки: дървен
амбалаж, в т.ч. палети, бокс палети, скари, касетки и др. В т. 2 на договора е
отразено, че количеството на доставяните стоки е както следва: по допълнителна
договорка за всяка партида. Не бил представени документи, относно допълнителни
договорки между страните за договаряне на количествата на доставените стоки по
всяка партида. В т. 3 на договора е отразено, че стоките са придружени от
необходимите сертификати (мостри) и отговарят на утвърдените стандартизационни
документи. Такива сертификати (мостри) в хода на проверката не били представени
както от ревизираното лице, така и от доставчика. В т. 4 е посочено, че стоките
ще се доставят „по на партиди“, а в т. 5, че стоките ще се доставят на следния
адрес: с. Ивайло, общ. Пазарджик, обл. Пазарджик. В т. 6 на договора било
отразено, че срокът за доставка е до 31.05.2020 г. Предсрочни доставки са
допустими с предварителното съгласие на купувача. Органите по приходите приели,
че предвид обстоятелството, че са представени протоколи с дати преди издаване
на фактурите, липсва информация за предварителното съгласие на купувача за
извършването на предсрочни доставки.
По отношение на фактурите, издадени
от „КРИС ГРУП 2017“ ЕООД, ревизионните органи отчели следното:
Всички представени от доставчика
„КРИС ГРУП 2017“ ЕООД фактури са без подпис на получател, като някои от
фактурите, представени от „БИО АГРО КОРЕКТ“ ЕООД съдържали подпис на
получателя, без да фигурират имена на лицата, които от страна на получателя са
подписали фактури № ********** от 07.11.2019 г., № ********** от
11.11.2019 г., № ********** от 15.11.2019 г., № ********** от 18.11.2019 г.
и № ********** от 18.12.2019 г. Положените в тях подписи не били
положени от управителя на „БИО АГРО КОРЕКТ“ ЕООД, тъй като същите се различават
от положения от управителя в нотариално заверения на 03.11.2014 г. образец
от саморъчния подпис на управителя, наличен към протокол обр.Кд73
№ 1671962 от 10.05.2021 г.
На всички представени от доставчика
фактури е поставен печат на дружеството „КРИС ГРУП 2017“ ЕООД, докато на
фактурите, представени от „БИО АГРО КОРЕКТ“ ЕООД за целите на ревизията липсвал
печат на доставчика, с изключение на фактура № **********/28.10.2019 г. Всички
фактури, представени от доставчика били с подпис на съставител, без да се
посочват имена на лицата, които са ги съставили, а една част от представените
от „БИО АГРО КОРЕКТ“ ЕООД фактури не съдържали подпис на съставителя - № **********
от 07.11.2019 г. № ********** от 11.11.2019 г., № **********
от 15.11.2019 г., № ********** от 18.11.2019 г.,
№ ********** от 25.11.2019 г., № ********** от 28.11.2019г., №
********** от 11.12.2019 г. и № ********** от 18.12.2019 г.
При извършената насрещна проверка на
„КРИС ГРУП 2017“ ЕООД, доставчикът представил приемо-предавателни протоколи за
приемане/предаване на материални запаси, които според органите по приходите не
могат да се обвържат с издадените фактури. Протоколите съдържали номера, но в
тях не било посочено към коя фактура са издадени и е налице несъответствия
между фактурите и протоколите, а именно
- стоката по фактура №
**********/21.10.2019 г. или 2500 бр. „касетки за плодове“ с ед. цена 2,50
лева на обща стойност 6 250,00 лева, е получена на 23.10.2019 г., а
съгласно протокол № ********** от 21.10.2019 г.,
приемането/предаването е извършено на 21.10.2019 г.; фактура № **********/23.10.2019 г.
е с предмет на продажба 2500 бр. „касетки за плодове“ с ед. цена 2,50 лева на
обща стойност 6 250,00 лева, а съгласно протокол № ********** от
23.10.2019 г., е извършено приемане/предаване на 2500 бр. „касетки за
плодове“ с ед. цена 20,00 лева на обща стойност 50 000,00 лева; приемането/предаването,
съгласно протокола е извършено на 23.10.2019 г., докато видно от фактура №
**********/23.10.2019г., стоката е получена на 21.10.2019 г.
Ревизиращите органи констатирали разминаване
и между датата на получаване на стоката и датата на данъчното събитие, посочени
във фактурите, издадени от „КРИС ГРУП 2017“ ЕООД – във фактура № **********/28.10.2019 г.
е посочено, че стоката е получена на 01.10.2019 г., а дата на данъчното
събитие - 28.10.2019 г. В протоколите не били налице данни за обекти –
административен адрес на обекта/склада, от който конкретните стоки са отделени
и предадени на клиента, което не кореспондирало с даденото от представляващия
„КРИС ГРУП 2017“ ЕООД писмено обяснение, че стоките са товарени и предавани на
„БИО АГРО КОРЕКТ“ ЕООД от склад в гр. Пазарджик, бул. „Христо Ботев“ № 10. В
протоколите липсвали данни за peг. № на МПС, на което стоките са натоварени,
доказващи твърденията на представляващия на „КРИС ГРУП 2017“ ЕООД, че
транспортирането на стоките е извършено с транспорт на „БИО АГРО КОРЕКТ“ ЕООД. Като
лице, предало стоките, от страна на „КРИС ГРУП 2017“ ЕООД в
приемо-предавателните протоколи е посочено „С. Стоянов“, но от справката в ПП
„СУП“ за регистрирани трудови договори на „КРИС ГРУП 2017“ ЕООД се установило,
че в дружеството през 2019 г., не е
имало такова назначено лице. На 01.11.2019 г. по трудов договор в
дружеството бол назначено лице с имена Г.З. С.(справката е присъединена с
протокол обр.Кд73 № 1671964/17.05.2021г.).
Ревизиращите органи считат, че представените
протоколи не могат да се приемат като достоверни доказателства, тъй като не
установяват реално предаване и приемане на стоки между ревизираното лице и
неговия доставчик. Ревизиращите органи приели и, че доставчикът „КРИС ГРУП 2017“
ЕООД не е разполагал с процесиите количества стоки, които да бъдат продадени на
„БИО АГРО КОРЕКТ“ ЕООД.
В хода на съдебното обжалване са
приобщени материалите, събрани в хода на ревизията, и представените писмени
доказателства в хода на съдебното производство, ведно с пълномощно, с което С.Р.С.е
упълномощен да управлява и представлява „Крис груп 2018“ ЕООД.
За изясняване на
относимите факти и обстоятелства по делото са разпитани свидетелите С.Р.С., Б.И.С.,
С.С.Р. и Г.З.С..
Свидетелят Р. посочва, че през
2019 г. е работил в „Био Агро Корект“ ЕООД, като шофьор на тежкотоварен
автомобил. Сочи, че складът на фирмата се намира в с. Ивайло, в непосредствена
близост до центъра на селото. Твърди, че през 2019 г. е извършвал курсове за
товарене на амбалаж – евро палети, боксове, дървени каси от фирма „Крис Груп
2017“ ЕООД. Няма спомен за точна бройка, ориентировъчно посочва около 2000 и нагоре
каси, палети около 100-200. Посочва, че основно са контактували със С.Д. и рядко
с майка му Й.Д., която е управител на „Био Агро Корект“ ЕООД. Твърди, че
натоварения амбалаж са разтоварвали в склада на дружеството в с. Ивайло. Посочва,
че същият е използван, за да се пакетира стоката (зеленчуци) за изпращане по
веригите в гр. София (Билла, Т-маркет и Метро). Твърди, че при изпълнение на
задълженията си товарене, разтоварване и превоз, е подписвал документи. Посочва,
че дружеството, за което работи, притежава няколко камиона – червена Скания и
сив МАН, който е по-голям камион. Твърди, че на място в с. Ивайло, са приемали
амбалаж – палети, касетки от други доставчици. През лятото и есента на 2019 г.
е приемал стока от гръцко дружество – разтоварвал е и е отброявал получената
стока.
Свидетелят Ст. С.посочва, че е работил
в „Крис Груп 2017“ ЕООД през 2019 г., упълномощен да управлява фирмата в
периода 2019-2021 г. Твърди, че през 2019 г. дружеството - жалбоподателят е
купувало от управляваното от свидетеля дружество евро палети, бокс палети,
касетки, необходими им за осъществяваната дейност. Посочва, че стоката е транспортирана
със собствен транспорт на „Био Агро Корект“, товарена в гр. Пазарджик, бул.
„Христо Ботев“ № 10, база на Крис Груп 2017“ ЕООД. Твърди, че за всяка стока е
издавана фактура и към нея приемо-предавателен протокол, като се извършвали проверки
на броя и качеството. Посочва, че приемо-предавателните протоколи, издавани от „Био
Агро Корект“, са подписвани или от шофьора, или от С.Д.. Цената на евро
палетите през 2019 г. варирала около 19-20 лв. без ДДС. Сочи, че „Био Агро
Корект“ се занимават със земеделие и използват закупената стока при
транспортиране на продукцията си. Твърди, че той е подписвал фактурите и
приемо-предавателните протоколи от страна на „Крис Груп 2017“ ЕООД.
Свидетелят С.посочва, че през 2019
г. е работил в „Радо Гранит Строй“ ЕООД, със задължения да следи за качеството
и количеството на получаваната стоката (плодове – круши, ябълки, банани,
портокали от Гърция), отговарял и за плащанията. Твърди, че „Радо Гранит Строй“
ЕООД доставяло на „Био Агро Корект“ плодове в с. Ивайло. Посочва, че през лятото
и есента на 2019 г. в базата на жалбоподателя в с. Ивайло е доставял палети,
бокс палети, касетки, амбалаж, като доставката се осъществявала с транспорт на
жалбоподателя. Твърди, че от Гърция са внасяни палети и касети, които директно
са доставяни на „Био Агро Корект“ в с. Ивайло. Посочва, че е съставял и
подписвал приемо-предавателни протоколи, но не и фактури.
Свидетелят Г. С.посочва, че през 2019 г. е работил в „Крис
груп 2017“ ЕООД, като общ работник и склададжия. Базата на дружеството се намирала
на бул. „Христо Ботев“ гр. Пазарджик, където извършвали товарителна дейност.
Твърди, че в базата на дружеството е товарил и разтоварвал европалети, боксове, касетки за плодове.
Посочва, че „Био агро корект“ са закупували амбалаж, като са ползвали собствен
транспорт – камион „Сканиа“ и камион „Ман“. Сочи, че за извършваната дейност по
приемане и изпращане на стока, е подписвал приемо-предавателни протоколи.
С цел изясняване
на обективната истина в хода на съдебното производство е назначена съдебна-счетоводна експертиза (СчЕ)
(л. 278 – 296). От заключението на вещото лице е видно, че плащанията,
включително дължимия ДДС по 40 бр. фактури, издадени от „Радо Гранит Строй“
ЕООД за м.06-10.2019 г., са осчетоводени като извършени в брой, съгласно
направени вноски по сметка на доставчика; Плащанията по 13 бр. фактури,
издадени от „Крис Груп 2017“ ЕООД за м.10-12.2019 г., са осчетоводени като
платени по банка, съгласно налични по делото банкови извлечения. Експерта
посочва, че процесните фактури притежават изискуемите се реквизити, съгласно Закона за счетоводството и
ЗДДС, респ. материалите по тях са отчетени в независимата икономическа дейност
на жалбоподателя, като разходи за материали. Разходът за материали по процесните
фактури е приключен със сметка 702 Приходи от продажба на стоки, по която
сметка има осчетоводени приходи от реализация на стоки. Посочено е, че процесните
разходи представляват 16% от обема на приходите от продажба на стоки, както и,
че стоково-паричния поток по отделните фактури не е установим, тъй като
фактурите са отразени като разход, без заприхождаване по материална сметка.
В съдебно заседание вещото лице
уточнява, че отразяването на разход не означава извършване на плащане. Осчетоводяването
на разход става на база първичен документ, който постъпва в счетоводството.
Плащането може да бъде извършено по-късно, а може да не бъде извършено. Самото
плащане само по себе си не означава извършване на разход. Посочва, че е
извършена проверка на Главна книга за сметка Сметка 401 „Доставчици“,
кореспонденция за Сметка 501 „Каса“, като плащанията по банковите бордера,
описани в таблица на стр. 4 от заключението, са осчетоводени като платени в
брой, тъй като парите са внесени на каса. ВЛ уточнява, че са налице
осчетоводени приходи, тъй като е установено към кои приходи са отнесени разходите,
отразени в процесните фактури (с кои приходи са били приключени). Установено е,
че са приключени с приходите от продажба на стоки, съответно налице са приходи
от продажбата на стоки в размер на 2 533 865,08 лв.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА,
като подадена в предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК срок, срещу Ревизионен акт,
обжалван изцяло в предвидения за това срок пред компетентния в приходната
администрация орган, който с решението си го потвърдил, а по същество
ОСНОВАТЕЛЕНА, поради следните съображения:
Съгласно чл. 160, ал. 2 от
ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на ревизионния акт
включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.
Съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК ревизионният
акт се издава от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията. В настоящия случай ревизионният акт е издаден от П.Д.С.,
на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП –
Пловдив – в качеството на орган, възложил ревизията, оправомощен със Заповед № РД-09-2433
от 16.12.2019 г. на директора на ТД на НАП – Пловдив, и М.И.П., на
длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията съгласно ЗВР,
издадена от възложителя на ревизията.
След извършена служебна проверка на
основание чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът намира, че ревизионният акт е издаден
от компетентен орган, съгласно чл. 119, ал. 2, от ДОПК, след надлежно възложена
ревизия, съгласно чл. 112 и чл. 113 от ДОПК. В съдържанието на ЗВР, заповедите
за изменение на ЗВР, ревизионния доклад и ревизионния акт е отразено, че са
издадени чрез информационна система „Контрол“ като електронен документ,
подписан с електронен подпис. Представянето на електронните документи на
хартиен носител, като заверен от страната препис е допустимо по силата на чл.
184, ал. 1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК. Изброените ЗВР, РД и РА са подписани
от издалите ги длъжностни лица с квалифицирани електронни подписи, съгласно
Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, валидни
към датата на издаването и подписването им. На настоящия съдебен състав е
служебно известно, че информационната система „Контрол“, използвана от НАП в
процеса на ревизиите, е конструирана така, че няма как да бъдат изготвени,
проверени и връчени документи, без те да са подписани с КЕП, като всеки
служител, работещ в ИС „Контрол“, притежава собствен КЕП. ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА
са подписани с квалифицирани електронни подписи на издателите му, валидни към
датата на издаването на всеки от изброените документи, което се потвърждава от
представените по делото доказателства, както и от служебно извършената от съда
справка в публичния електронен регистър на доставчика на удостоверителни услуги
по чл. 28 от ЗЕДЕУУ, в който регистър съобразно чл. 25, ал. 5 от ЗЕДЕУУ и
задължението си по чл. 22, т. 4 от ЗЕДЕУУ, доставчикът на удостоверителни услуги
публикува удостоверенията по чл. 24 от ЗЕДЕУУ, което публикуване е форма на
самото издаване на удостоверение по чл. 24 ЗЕДЕУУ – арг. чл. 25, ал. 5 от ЗЕДЕУУ.
С оглед изложеното съдът намира, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са валидно подписани
като електронни документи с квалифицирани електронни подписи от посочените като
техни издатели органи по приходите.
Ревизионният акт е издаден в срока
по чл. 119, ал. 2 от ДОПК в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа изложение на фактическите
и правните основания за постановяването му. Съгласно чл. 120, ал. 2 от
ДОПК РД е неразделна част от РА и в този смисъл изложените в него мотиви се
ползват и като мотиви на РА. Не се установяват съществени процесуални нарушения
в ревизионното производство, които са самостоятелно основание за отмяна на РА,
като незаконосъобразен. На задълженото лице е била предоставена възможност да
представи изисканите документи и сведения в хода на извършваната ревизия,
същото е било редовно уведомявано, както за откриване на ревизионното
производство, така и за всички последващи действия на органите по приходите. В
хода на ревизията органите по приходите са попълнили преписката с необходимите
според тях доказателства, на база на които е извършена проверка на релевантните
за облагането на жалбоподателя обстоятелства. Отделно от това в процесуалния
закон, са предвидени възможности ревизираното лице да упражни правото си на
защита, чрез попълване на преписката с необходимите доказателства, включително
чрез отправяне до решаващия орган или до съда на искания за тяхното събиране, което
в конкретния случай жалбоподателят е сторил. Следователно са спазени всички
принципи на административното производство, визирани в чл. 3 и чл. 5
от ДОПК. Фактическите констатации са подкрепени от доказателства, събрани по
надлежния ред и постановяването на акта е станало след като е изяснена
фактическата обстановка по преписката.
След анализ на установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира извода на приходната
администрация за липса на доказателства за реално осъществени доставки на стоки
и услуги за неправилен и незаконосъобразен поради следните съображения:
Видно от описаната по-горе
фактическа обстановка, приходната администрация е отказала правото на данъчен
кредит на ревизираното дружество „Био агро корект“ ЕООД по отношение на
доставка на стоки, обективирана в 40 бр. фактури от доставчик „Радо гранит
строй“ ЕООД, с обща данъчна основа 320 940,00 лв. и ДДС 64 188,00 лв.
и 13 бр. фактури от доставчик „Крис груп 2017“ ЕООД с обща данъчна основа 113 250,00 лв.
и ДДС 22 650,00 лв., с мотива, че в хода на ревизионното производство не са
ангажирани доказателства, удостоверяващи реалността на обективираните с фактурите
доставки.
Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал.
2 от ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит при
кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен
фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71,
т. 1 от ЗДДС, отговарящ на нормативните изисквания за реквизити, включва и
установяването на реалното извършването на услугите, респективно предаването на
правото на разпореждане със стоките като собственик от доставчика на получателя
по облагаемата доставка.
Видно от приетата по делото СчЕ за
м.06-10.2019 г. са осчетоводени като извършени в брой, съгласно направени
вноски по сметка на доставчика; Плащанията по 13 бр. фактури, издадени от „Крис
Груп 2017“ ЕООД за м.10-12.2019 г. са осчетоводени като платени по банка,
съгласно налични по делото банкови извлечения; процесните фактури притежават
изискуемите реквизити съгласно Закона за счетоводството и ЗДДС, респ.
материалите по тях са отчетени в независимата икономическа дейност на
жалбоподателя като разходи за материали. Разходът за материали по процесиите
фактури е приключен със сметка 702 Приходи от продажба на стоки, по която
сметка има осчетоводени приходи от реализация на стоки; налице са съпътстващи
процесните доставки документи, които експертизата подробно е описала в
констативно-съобразителната част на заключението; процесните разходи
представляват 16% от обема на приходите от продажба на стоки. Тук е мястото да се посочи, че съдът
кредитира изцяло заключението на тази експертиза, като обосновано и
компетентно. По делото липсват данни, от които да може да се направи дори и
хипотетичен извод, за заинтересованост на вещото лице от изхода на настоящото
производство. Вещото лице е предупредено от съда за наказателната отговорност,
която носи по смисъла на чл. 291 от НК. Регистрираният в списъка на вещите лица
експерт е специалист в областта на счетоводството, въз основа на което
упражнява професията вещо лице – експерт, висококвалифициран, известен в
системата като обективен и безпристрастен професионалист. Видно от обстоятелствената част на
коментираната експертиза, вещото лице се е запознало с приложените по делото
материали и след обсъждане на всички релевантни за делото въпроси е отговорило
професионално и компетентно на поставените въпроси. Поради тези съображения
съдът кредитира изцяло приложената по делото СчЕ, като обоснована,
аргументирана, изготвена от професионалист в съответната област, поради което и
не намира основание да не формира вътрешното си убеждение и върху това
заключение.
Във връзка с доставката на стоки от „Радо
гранит строй“ ЕООД в хода на ревизионното производство, са представени договор за
доставка от 15.06.2019 г., процесните фактури, приемо-предавателни
протоколи към всяка от процесните фактури, международни товарителници (CMR),
товарителници за обществен автомобилен превоз и операционни бележки за
извършени плащания. По отношение на доставката на стоки от „Крис Груп“ 2017“
ЕООД в хода на ревизионното производство са представени процесните фактури и приемо-предавателни
протоколи към всяка от тях, както и платежни документи за част от процесните
фактури. Предвид това, съдът приема, че
в хода на ревизионното производство, от страна на ревизираното дружество, са
ангажирани достатъчно доказателства, удостоверяващи реалността на получените доставки
на стоки. Отделно от това, видно от заключението на вещото лице за всяка от процесните
доставки е налице приемо-предавателен протокол, а за тези, извършени от „Радо
Гранит Строй“ ЕООД и товарителница за обществен автомобилен превоз, закупените от
двете дружества стоки не са заведени по материална сметка, а са осчетоводени
като директен разход. В подкрепа на извода за реалността на доставката на стоки
от страна на „Радо Гранит Строй“ ЕООД, следва да се имат предвид и показанията
на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели С.и Р.. Така дадените показания съставляват надлежно и
процесуално допустимо доказателствено средство. Последните са кореспондиращи
помежду си, установяват извършването на доставката на стоки, както и последващата
употреба на закупените стоки в стопанската дейност на жалбоподателя.
На последно място от страна на
ревизиращите органи, е установено притежанието от страна на дружеството-жалбоподател
на МПС, с които свидетелите твърдят, че са извършвали процесните доставки.
Следва да се отбележи, че в хода на съдебното следствие от страна на
процесуалния представител на ответника не са ангажираха доказателства и /или
твърдения, които да оборят доказателствената стойност на така дадените
свидетелски показания, поради което не са налице обективни причини, поради
които същите да не бъдат кредитирани.
Доставката на услуга представлява
фактическо извършване на определени дейности, които имат стойност и реалното им
осъществяване би могло да бъде доказано с всякакви счетоводни и/или търговски
документи, съдържащи конкретни данни относно извършената дейност в изпълнение
на договорите. Известно е, че българското законодателство въвежда само общ
критерий за наличие на доставка, чиято реалност следва да се преценява с оглед
легалната дефиниция по чл. 9 от ЗДДС. Казано иначе, преценката за реалност на доставката е
винаги конкретна, като следва да бъдат преценени в съвкупност всички доказателства,
относими към разглежданата доставка. Терминът „документална обоснованост на
доставката“ не се съдържа в ЗДДС, но съдържанието му може да бъде изведено от
аналогичните разпоредби на Закона за счетоводството. Принципът на документалната
обоснованост на доставката е пряко свързана с т. нар. „данъчни измами с
нереалност на доставката“. Съгласно чл. 4, ал. 3 от ЗСч предприятията осъществяват счетоводството на
основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като
спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото
законодателство. Не е налице документална обоснованост, когато е използван
неистински документ, документ с невярно съдържание или преправен документ,
които обстоятелства са установени със съдебен акт, както и когато е използван
документ, издаден от лице, което не съществува, установено със справка от
съответния публичен регистър или от лице, което осъществява търговска дейност
без регистрация в Националната агенция за приходите, какъвто не е настоящия
случай. Напротив както чрез анагажираните писмени такива – договори, фактури,
протоколи, така и от гласните доказателствени средства се установи документална
обоснованост на доставките, както и, че дружеството- жалбоподател е ползвало
тези доставки за дейността си.
По отношение констатациите на ревизиращите
органи, относно „видимите разлики“ в положените подписи в относимите към
спорните доставки документи, следва да се подчертае, че субективните възприятия
на органите по приходите не могат да
имат доказателствена сила, доколкото
подобни твърдения и хипотези следва да бъдат установени в производството
с допустимите доказателствени средства, по реда и начина предвиден в ГПК,
приложим в съответствие с разпоредбата на чл.144 от АПК. Ирелевантни са и изводите
на ответника относно това кои лица, в
кой времеви период са вписани в ТР като управители на дружеството – доставчик,
тъй като те не кореспондират с разпоредбата на чл. 301 от ТЗ, тъй като в случая
ревизираното дружество и дружеството - доставчик не са се противопоставили,
чрез законните си представители на евентуално извършените без представителна
власт от тяхно име действия.
Съдът не споделя, виждането на
решаващия орган, че представените приемо-предавателни протоколи не са
доказателство за фактически осъществило се предаване на стоки. Съгласно
трайната съдебна практика правото на приспадане може да бъде отказано само,
когато данъчният орган установи, въз основа на обективни данни, че получателят
на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че сделката, която обосновава
правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател
или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки, независимо дали
има печалба или не от препродажбата на стоките (Решение от 6 септември 2012 г. по дело C-324/11, Решение от 06.07.2006 г. по обединени дела С-439/04 и
С-440/04, Решение от 13 февруари 2014 година, дело C-18/13, EU: C: 2014: 69, т. 26).
Обстоятелството, че доставената на
получателя услуга не била действително извършена от посочения във фактурите
доставчик или от негов подизпълнител, по-специално тъй като последните не разполагали
с необходимите персонал, материали и активи, разходите за тяхната услуга не
били оправдани в счетоводната им документация или се оказало, че някои
документи не са били подписани от посочените в тях като доставчици лица, само
по себе си не е достатъчно, за да се изключи правото на приспадане, което
претендира получателят по доставката, освен ако не са изпълнени следните две
условия - посочените обстоятелства да сочат за наличието на измама и въз основа
на обективните данни, представени от органите по приходите, да се установява,
че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с
която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама (Решение от 13 февруари 2014 година, дело C-18/13).
Настоящия съдебен състав приема, че
механизмът на доставките е изяснен, като от събраните доказателства, обсъдени
по-горе, еднозначно се установява реалното предаване на фактурираните стоки на
ревизираното лице и съответно прехвърляне правото на разпореждане с тях по
смисъла на Директива 2006/112/ЕО, като основно изискване на
законосъобразното възникване правото на приспадане на данъчен кредит. В тази
връзка съдът намира за нужно да отбележи, че представените частни
свидетелстващи документи, а именно приемо-предавателни протокол, са допустими в
обсъждания казус на основание чл. 49 от ДОПК за фактите, описани в тях, доколкото последните не са
били оспорени по реда на чл. 193 от ГПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК.
Не на последно място, съдът намира
за неправилни доводите на ревизиращите органи, свързани с липсата на материална
и кадрова обезпеченост на доставчика. Следва да се има предвид, че ревизираното
лице не може да бъде държано отговорно за извършени от доставчика нередности и
нарушения, включително и на трудовото законодателство. В своите решения СЕС
многократно е подчертавал, че не се допуска национална практика, съгласно която
данъчният орган отказва да признае на данъчно задълженото лице право да
приспадне на данъчен кредит за предоставените му услуги, поради това, че
издателят на фактурите за тези услуги или някой от неговите доставчици са
извършили нарушения, липсва материална и персонална обезпеченост на доставчика
или негов подизпълнител, разходите за услугата в счетоводната им документация
са неоправдавани или в някои документи липсват подписи на посочените като
доставчици лица, без да се доказва въз основа на обективни данни, че това право
е упражнено с измамна цел или цел злоупотреба (С-80/11 и С-142-11, С-324/11 и
С-18/13). Ако поради нередности, извършени от издателя на фактурата или от
доставчиците нагоре по веригата и посочени като основание за правото на
приспадане, се приеме, че сделката не е действително извършена, трябва да се
установи, въз основа на обективни данни и без да се изисква от получателя на
фактурата да извършва проверки, каквито не е длъжен да прави – че получателят
на фактурата е знаел или трябвало да знае, че сделката е част от измама с ДДС. В
случая спрямо процесните фактури няма обективни данни, че сделките са белязани
с измама или злоупотреба, което наред с установеността на материалноправните и
формални предпоставки за възникване и упражняване правото на приспадане на
данъчен кредит по тях, мотивира извод за незаконосъобразност на РА в тази му
част.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав
приема, че оспореният ревизионен акт в оспорените части се явява неправилен и
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
Съгласно чл. 155, ал. 1 от АПК при всяко положение на
делото оспорващият може да оттегли оспорването или да се откаже от него изцяло
или отчасти. Искането за частично оттегляне на оспорването е направено от
процесуалния представител на жалбоподателя в съдебно заседание. Видно от
представеното по делото пълномощно, последният е изрично упълномощен да
извършва това действие, поради което оттеглянето, така както е заявено, следва
да се уважи, а производството по делото
в тази част бъде прекратено.
По делото е направено искане за присъждане на разноски
и от двете страни в процеса. От страна на процесуалния представител на
ответника е направеното възражение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. с чл.
144 от АПК, което не може да бъде уважено от съда предвид обстоятелството, че
заплатеният размер на адвокатското възнаграждение е под размера на минимално
определения съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Като съобрази изхода на спора пред настоящата
инстанция и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, в полза
на жалбоподателя следва да се присъди сума в размер на 3 467,52 лева,
сторени по делото разноски, съразмерно на уважената част от жалбата, а в полза
на ответника – сума, в размер на 42,47 лева, за юрисконсултско възнаграждение,
съразмерна на оттеглената част от жалбата.
Така мотивиран, Административен
съд –Пазарджик, ХIII-ти състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „БИО АГРО
КОРЕКТ“ ЕООД, ЕИК ********* Ревизионен акт №
Р-16001321000456-091-001/13.08.2021 год., издаден от П.Д.С. – орган,
възложил ревизията, и М.И.П. – ръководител на ревизията, потвърден с Решение
№ 557 от 26.10.2021 год., издадено от Директора на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Пловдив, в частта, с която на БИО АГРО КОРЕКТ“
ЕООД не е
признат данъчен кредит на стойност 86 838,00 лева и начислени лихви в
размер на 16 402,77 лева.
ПРЕКРАТЯВА производството по жалбата на „БИО АГРО КОРЕКТ“ ЕООД, в частта
й срещу Ревизионен акт № Р-16001321000456-091-001/13.08.2021 год.,
потвърден с Решение № 557 от 26.10.2021 год., издадено от Директора
на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Пловдив, относно установеното задължение за корпоративен данък за 2018 г. в
размер на 270,57 лв. и лихва в размер на 65,02 лв., корпоративен данък за 2019
г. в размер на 836,02 лв. и лихва в размер на 94,99 лв. и относно непризнат
данъчен кредит за 2019 г. в размер на 120,78 лв. и прилежащи лихви в размер на 26,48
лв.
ОСЪЖДА „БИО АГРО
КОРЕКТ“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Национална агенция за приходите
сторените по делото разноски в размер на 42,47 лева.
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите, да заплати на „БИО АГРО КОРЕКТ“ ЕООД, ЕИК *********
сторените по делото разноски в размер на 3 467,52 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Върховния
административен съд на Република България.
ПРЕПИСИ да се връчат на
страните.
СЪДИЯ:/п/