Р Е Ш Е Н И Е
№ 245
Гр.Бяла, 27.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БЕЛЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи
граждански състав, в публично съдебно заседание на дванадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: ПЛАМЕН ДОЧЕВ
при участието на секретаря В.В., сложи за разглеждане гр. дело № 135 по описа за 2017г.
и като разгледа докладваното от съдията, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.135
от ЗЗД.
Ищцата моли съда да постанови решение, с което да
обяви за недействително спрямо Е.Д.Н. изплащането на ликвидационен дял и на
дяловия капитал от страна на кооперация „Градска потребителна кооперация
НАРКООП - Две могили“ - в ликвидация, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.Две могили, обл.Русе, ул. „Шипка“ № 1, представлявана от С.Й.Г. -
ликвидатор, на М. И.Н., ЕГН **********,*** в размер на 500 лв.
Претендира и направените разноски.
При
условията на чл.131 от ГПК в дадения едномесечен срок ответникът е възразил по
исковете като неоснователни.
Третите
лица са изразили становища.
Съдът след като се запозна със събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема установеното от
фактическа страна, като извежда следните правни изводи:
Интересът от провеждането на иска по чл.135 ЗЗД е
обусловен от създаването на възможност за насочване на принудително изпълнение
към чужда вещ. Правото по чл.135 е преобразуващо и е вид обезпечение, но
значението на Павловия иск не се изчерпва само е обезпечаване на вземането на
кредитора. Последица на решението, с което този иск се уважава е и
обезпечаването на материалноправните предпоставки за законност на последващия
изпълнителен процес. Кредиторът по паричното вземане получава възможността да
насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото
имущество, независимо, че то е преминало в патримониума на трето на сделката
лице. За приобретателя единствено се поражда задължението да предостави
имуществото си за удовлетворяване на чуждо парично задължение. Чл.31, ал.5 от
Закона за кооперациите въвежда несеквестируемост върху дяловата вноска на
кооператор и кредиторът не може да се разпорежда с правата по силата на
решението по чл.135 ЗЗД - той трябва по общия ред да насочи изпълнението към
тези права. В Решение № 149/12.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 422/2012г., ТК, I
т.о. се приема, че в производството по принудително изпълнение кредиторът
следва да разполага с изпълнителен титул и въз основа на него да предприеме
изпълнителни действия срещу имуществото на третото лице, които осъществява по
силата на съдебното решение за уважаване на иска по чл.135 ЗЗД. Ако кредиторът
не разполага с изпълнителен титул за вземането си, той не може да предприеме
принудително изпълнение само въз основа съдебното решение по иска по чл.135 ЗЗД.
В този случай последиците от обявената относителна недействителност отпадат.
По идентичен казус, по проведено в Районен съд - Бяла
гражданско дело № 133 / 2017г., производството по делото е било прекратено и
искът е бил счетен за недопустим, което разбиране е било потвърдено и от
Окръжен съд - Русе. Съгласно Решение № 639 от 06.10.2010г. на ВКС по гр.д. №
754 от 2009г., Павловият иск е недопустим, когато действителното правно
положение съвпада с целената правна промяна т.е. когато увреждащата сделка е
непротивопоставима на друго основание. Правото на член кооператора, при
прекратяване на членството му да получи внесените дялови и други вноски и
ликвидационен дял възниква още с възникването на членственото правоотношение. В
случая, ГПК „Наркооп - Две могили” е в процес на ликвидация и пред заличаване и
са реализирани имуществени права на член - кооператорите. Не без значение е и
обстоятелството, че самата ищца е получила внесените от нея вноски и
ликвидационен дял, но не е възстановила същите в патримониума на кооперацията
т.е. нейните имуществени права са зачетени и реализирани.
В случая ищцата иска да се намеси в едно чуждо
правоотношение, което по съдържание е изпълнено с права и задължения на
член-кооператора и да внесе недопустима правна промяна в него. Уредбата в
действащия Закон за кооперациите, цели да се гарантира на прекратилия участието
си кооператор, че ще получи направената от него дялова вноска, независимо от
конкретното състояние на имуществото на кооперацията. От разпоредбата на чл.14
от ЗК е видно, че делът или неговата равностойност се връща на бившия
кооператор или правоприемниците при прекратяване на членството му. С
разпоредбата на чл. 29 от ЗК този извод се подкрепя, като нормата на чл.14,
ал.1 от ЗК не може да се разглежда изолирано от разпоредбата на чл.9, ал.1, т.7
от същия закон. Систематическото тълкуване на посочените текстове налага извод,
че се запазва собствеността, а оттам и връщане на. дяловата вноска в натура или
присъждане на паричната й равностойност. Имуществото, формирано от внесените
дялови вноски от всички член-кооператори не се явява собственост на
кооперацията, а по същество е имущество, собственост на член - кооператорите,
обединили го доброволно за осъществяване на обща стопанска дейност. В този
смисъл е и Определение № 357 от 26.07.2002г. на ВКС по ч.гр.д. № 105/2002 г.,
III г. о. - имуществото е на кооператори, обединили го доброволно за
осъществяване на стопанска дейност, без да се създава съсобственост (аргумент
от чл. 1 от ЗК) или то да е обща вещ.
Съдържанието на членственото правоотношение (членството)
е съвкупността от всички членствени права и задължения, сред които е и правото
на член-кооператора на ликвидационен дял и да получи внесените дялови,
допълнителни и целеви вноски. При прекратяване на членството бившите
кооператори или наследниците им имат право на внесените дялови, допълнителни и
целеви вноски, актуализирани по установения нормативен ред, на припадащия се
дивидент, както и на заемите, предоставени на кооперацията, включително
припадащите се лихви. Нямат увреждат характер изпълнението и обезпечаването на
задължение, което е възникнало преди вземането на кредитора (по правило) - в
случая на правото на член-кооператора да получи дяловата си вноска, съответства
задължението на кооперацията да я изплати. В случая няма увреждане и кредиторът
не може да атакува действията, които засягат неимуществени, несеквестируеми
права или строго лични права. Не без значение е и обстоятелството, че
уважаването на иск с основание чл.135/ ЗЗД само по отношение на някой от
член-кооператорите, въпреки взетото решение на общото събрание, накърнява
правата му и би довело до положение, в
което изцяло от волята на ищцата да зависи срещу кого да насочи претенцията си
и поставя член- кооператорите в различно положение.
Съдът счита, че при евентуално уважаване на исковата
претенция, следва да бъде постановено съразмерно възстановяване на изплатени на
всички член-кооператори суми за дялов капитал и ликвидационен дял.
Неоснователна е претенцията за изплащане на сумата от 500 лева и избирателно
искът за връщане на полученият дялов капитал и ликвидационен дял е насочен само
срещу един от бившите член - кооператори, без да са били конституирани като
ответници останалите член - кооператори, с оглед съразмерното разпределение на дяловете
и исковата претенция на ищцата, арг. чл.45/ЗК.
На практика по делото липсват доказателства в какъв
размер са били дяловият капитал, съответно - ликвидационните дялове на
ответницата и на третите лица-помагачи. Претенцията на ищцата е насочена само
срещу един измежду тридесет и двама член - кооператори, без да е ясно
определена цената на иска, за което е възразено своевременно още с отговора на
исковата молба. Не е изяснено по делото как е формирана цената на иска -
представени по делото са различни писма-покани с претенции в различен размер и
то без да са налице данни какъв точно е бил размера на внесеният дялов капитал
от Н.. Не без значение е и обстоятелството, че кооперацията е била страна по
сделки за продажба на недвижими нейни имоти, а тези сделки не са били атакувани
от ищцата по исков ред.
В
обстоятелствената част на исковата молба не се посочва какъв е общият размер на
осребреното имущество на кооперацията и как то е разпределено между
член-кооператорите. Уважаването на иска и принудителното събиране на вземането
само от някои от член - кооператорите веднага и в пълен претендирай размер /без
да е ясно как е определена цената на иска/ и въпреки взетото решение на ОС,
обвързващо всички член-кооператори, би накърнило правата на тези член -
кооператори срещу които ищцата избира да насочи претенцията си, съответно
същата да се обогати неоснователно, в случай на предявяване на претенцията си
по чл.135 ЗЗД след погасяване на дължимата по изпълнителният лист сума.
Прогласяването на недействителността ще доведе единствено до възможността
ищцата като кредитор на кооперацията да се удовлетвори от неизясненият по
делото общ размер на дяловите вноски на член-кооператорите, като определя
размера на исковите си претенции по свое усмотрение, като би следвало това да е
до размера на вземането й. Гаранция, че това ще се случи до размера на
вземането й няма и се създава предпоставка за неоснователно обогатяване на
ищцата чрез водене на тридесет и две отделни дела. В тази връзка, изцяло в
нейната воля е и предявяване на претенция само срещу някои от член
кооператорите, което би ги поставило в различно положение и би се стигнало до
положение, в което някои измежду член-кооператорите ще бъдат осъдени да платят
на ищцата цялата претендирана сума, а срещу други искова претенция изобщо няма
да бъде насочена.
Съгласно постановеното в ТР № 4 от 2016г. на ВКС,
кооперацията, при всичките й особености и по-специално предназначение (като
сдружение само на физически лица, създадено с цел задоволяване на икономически,
социални и културни интереси на членовете й, при което се акцентира на личните
усилия на членовете й да оказват сътрудничество и взаимопомощ за осъществяване
на дейността), е търговец й извършва търговска дейност.
Решенията на ОС на кооперация по своята правна природа
се доближават до решенията на общото събрание на търговските дружества и по
отношение на тях по аналогия са относими разясненията, дадени в Тълкувателно
решение № 2 от 2002г. на ОСГК на ВКС. По Търговския закон има специален иск за
отмяна на решенията на общото събрание - този по чл. 74, такъв специален иск
урежда и чл.58 от Закона за кооперациите. Съгласно Решение № 162/15.03.2016г.
по дело № 1855/2014г. на ВКС, ТК, II т.о. Разпоредбата на чл.58, ал.1 и ал.2 ЗК
регламентира потестативното право на всеки член на кооперацията, контролния
съвет, кооперативния съюз, в който членува кооперацията и прокурора да предявят
иск за отмяна на решенията и действията на органите на кооперацията, които
противоречат на закона или на устава. Искът има конститутивен характер и се
предявява в сроковете, посочени в ал.3, 4 и 5 на чл.58/ЗК, които са
преклузивни. Членът на кооперацията може да предяви иска за отмяна на решение
на орган на кооперацията в двуседмичен срок от деня на решението, а ако не е
присъствал при решаването - от деня на узнаването или уведомяването му, като
срокът следва да изтича най-късно до изтичането на общия тримесечен преклузивен
срок.
Аналогия може да се открие между решенията на общото
събрание на сдружението като форма на управление на кооперация, която е
юридическо лице, с правилата за недействителност на решенията на общото
събрание на търговско дружество. В Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. по
тълк. д. № 1/2002г., ОСГК на ВКС, в което се приема, че когато решенията на
общото събрание противоречат на учредителния акт или на повелителни разпоредби,
или е налице процесуална незаконосъобразност, тези решения ще са отменяеми като
незаконосъобразни в предвидените от закона срокове, но това не води до тяхната
нищожност.
Решението на ОС по своята същност е многостранна
сделка от особен вид. В мотивите на Решение № 67 от 27.02.2012г. на ВКС по гр.
д. № 768/2011 г., II г. о. е прието, че решенията на общото събрание /в разглеждания
случай на етажната собственост/ съставляват многостранни правни сделки, при
които формирането на волеизявлението става чрез гласуване. При решенията на ОС
на кооперация, волята на всички приели го лица е насочена към постигане на една
обща цел, на един и същ резултат, от което възникват и еднаквите права и
задължения, по волята на член-кооператорите и обвързват всички тях. В Решение №
654 от 01.10.2009 г. по гр. д. № 1506/2008г. III г. о. на ВКС е прието, че
решенията на общото събрание /в разглеждания случай на етажна собственост/ са
правни актове на общност от лица, които не са персонифицирани, за които не се
прилагат правилата за недействителност по ЗЗД. Уредени са специални правила за
вземането на тези решения и начина на отмяната им, които изключват общите
правила за недействителност на сделките.
Чрез иска по чл.135 от ЗЗД се цели постигането на
правна промяна - обявяване на дадено правно действие или сделка за относително
недействително, т.е. недействително само спрямо кредитора, който е предявил иска.
Не всяко правно действие обаче може да се атакува, на основание чл.135 от ЗЗД.
За да се предяви този иск, следва да е налице още една предпоставка -
законодателят да позволява кредиторът да иска отмяна на съответното правно
действие. С предявения иск не може да бъде осъществена търсената от ищцата
защита, тъй като законодателят, в текста на чл.58 от Закона за кооперациите, е
предвидил специален ред за съдебен надзор върху решенията и действията на
органите на кооперацията, като пропускането на посочените в закона срокове и
процедура преклудира възможността чрез заобикаляне на специалните разпоредби -
по исков ред с предявения иск да бъдат отменени съответните действия.
В потвърждение на предното е и влязло в сила Решение №
478 от 15.03.2011г. на Районен съд - Русе по гр.дело № 9536 по описа за 2010г.,
според което, съгласно Закона за кооперациите, при прекратяване на членските
права независимо от основанието, на прекратилия членските си права
член-кооператор се дължи дяловата му вноска, ведно с дивидент от дейността на
кооперацията, като съгласно чл.14 от ЗК бившите кооператори или наследниците им
имат право на внесените дялови, допълнителни и целеви вноски, актуализирани по
установения, нормативен ред, на припадащия се дивидент, както и на заемите, предоставени
на кооперацията по реда на чл.31, ал.6, включително припадащите се лихви. Дори
и да е имало противоречие със закона и устава на кооперацията, взетите решения
на кооперацията са били евентуално незаконосъобразни - отменяеми, но не и
нищожни или унищожаеми и пораждат действие. Отмяната на такива решения обаче е
можела да бъде поискана само по реда и сроковете, предвидени в чл.58 от ЗК и то
по съдебен ред. Като не е сторила това ищцата, решенията са се валидирали, т.е.
породили са действие. Това са и задължителните указания по прилагане на закона
дадени с Тълкувателно решение № 1/2002г. на ОСГК на ВКС.
Съдът намира, че в условията на главно и пълно
доказване от страна на ищцата на всички изискуеми предпоставки на иска по
чл.135/ ЗЗД, същите са недоказани. В нейна тежест бе да докаже наличието на
всички елементи от състава на правната норма, но това. не бе сторено. Според
решение № 57 от 20.03.2006г. на ВтАС по в.гр.д. № 40/2006г., ГК, фактът на
знание у третото лице за това, че сключеният с длъжника договор уврежда негов
кредитор, е главният момент в процес по чл.135 от ЗЗД. Не е доказана необходима
предпоставка за уважаване на Павловият иск - знанието на лицето, с което
длъжникът е договарял не е налице. Напротив, член-кооператорът е имал съзнанието,
че упражнява своите имуществени права и не може да бъде пренебрегнат неговият
интерес и да не бъдат защитени правата му. Не е налице съзнание за увреждане на
ищцата и е следвало твърдяното знание за увреждане от страна на ответницата Н.
да се докаже от ищцовата страна, което не е сторено. От събраният доказателствен материал по
делото се установява, че Н. не е била уведомявана за наличието на претенции от
страна на ищцата към ГПК „Наркооп - Две могили”, напротив - от писмо от
19.05.2015г. се установява безспорно, че тя не е била наясно с водени дела и
евентуални нейни претенции, както и е категорично изяснено със същото писмо, че
ликвидаторът не е запознавал член-кооператорите с такива обстоятелства.
В настоящият случай, член-кооператорите са действали
със съзнанието, че изплащането на дяловете им е вследствие на гарантираното им
право да получат същите /съдебната практика по чл.14/ЗК е непротиворечива/,
като същото разбиране се възприема и в Определение от 13.04.2018г. по в.ч.гр.д.
№ 217/2018г. на РОС и Определение № 1557/18.12.2017г. по в.ч.гр.д. № 828/2017г.
на РОС, постановени по идентичен казус.
Именно в тежест на ищеца е да докаже наличието на
всички предпоставки за уважаване на Павловия иск, като поиска всички допустими
и относими доказателства, които да бъдат събрани в конкретния граждански
процес. Изисканите от ищцата присъединени доказателства - експертиза и др., по
друго производство, каквото в случая е досъдебно производство № СлО-2288/2016г.
по описа на Окръжна прокуратура - Русе, не могат да се ползват като
доказателства в настоящия граждански процес, тъй като не са събрани по реда,
предвиден в ГПК и позоваването на тях е недопустимо. Факти, установени със
заключение на експертиза, има доказателствено значение само по делото, по което
е тя е допусната, като тя не може да се приобщава и ползва по друго дело.
В случая, иска се от ищеца изготвяне и предоставяне на
счетоводна справка от страна на първия ответник ГПК НАРКООП - Две могили, а не
представяне на документ, находящ се в другата страна. Няма данни по делото
такъв документ да е бил изготвян и да съществува. Не се изискват налични книжа на
кооперацията, нито да бъдат представени нито книжа на кооперацията, от които да
е видно какъв е размера на вноската за дялов капитал на ответницата Н., нито
други съществуващи документи, напротив - иска се кооперация с прекратена
дейност и пред заличаване да изготви и предостави счетоводна справка, за
каквато няма данни по делото да съществува. От ищеца е направено искане съдът
да задължи първият ответник да представи доказателства как било разпределено
осребреното имущество на ГПК Наркооп - Две могили, без в същото искане да има
индивидуализация на искани документи т.е. същото е общо формулирано, без да се
конкретизира какви точно документи се изискват и без да има данни по делото те
да съществуват и да са били изготвяни, т.е. няма основание да бъде прилагана
нормата на чл.161/ ГПК. В този смисъл е и Определение № 870 от 16.11.2016г. по
дело № 1362 / 2016г. на ВКС.
В Определение № 949 от 20.07.2015 г. на ВКС по гр. д.
№ 2474/2015г., е потвърдено разбирането, че съдът може да приложи последиците
на чл.161/ ГПК само, когато от доказателствата по делото е установено по
безсъмнен начин, че документът е съставен и съществува, че е в държане на страната
и въпреки това тя не го е представила, създавайки пречки за установяването на
съдържащите се в него обстоятелства. Съдът не може да възлага задължение по
чл.190, ал. 1 ГПК за представяне на документ, за който няма доказателства да
съществува и да е в държане на страната, нито може да приложи последиците на
чл. 161 ГПК. С оглед на предното и съобразявайки установената съдебна практика,
съдът счита, че няма основание да бъдат приложени последиците на чл.161 ГПК по
отношение на ответниците, т.к. няма данни по делото счетоводна справка да
съществува и искането на ищеца за представяне на документи е общо, без
конкретно посочване и индивидуализация на същите.
В този смисъл е и произнасянето на Окръжен съд
- Русе, по идентичен с настоящия казус - с Решение № 385 от 28.10.2019г. по
в.гр.д. № 552/2019г. е прието, че ищецът не е доказал пълно и главно наличието
на предпоставките на иска по чл.135 от ЗЗД и не е сочил доказателства, за да е
било извършено увреждащо действие от страна на първият ответник. Нещо повече, в
случая се твърди от ищцата извършване на плащания към член - кооператорите от
трето за спора лице - С.Г., от личната банкова сметка ***, но не се сочат и
представят доказателства за извършените плащания.
С оглед и на основание гореизложеното, искът следва да
се отхвърли като неоснователен и недоказан и да се присъдят направените по
делото разноски, за които е представен списък по чл.80/ ГПК.
Поради неоснователността на исковата претенция,
неоснователни се явяват и акцесорните претенции за заплащане на разноски -
съдебни, деловодни, адвокатско възнаграждение.
Водим горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.135 от ЗЗД, предявен от Е.Д.Н.,
ЕГН ********** ***, представлявана от адв.А.Г. от РАК, против Кооперация „ГПК НАРКООП
- Две могили“ в ликвидация, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.Две
могили, обл.Русе, ул. “Шипка“ № 1,
представлявана от ликвидатора С.Й.Г. и М.И.Н.,
ЕГН-********** ***, ул.“Ф.Т.„
№ *** за обявяване за недействително спрямо Е.Д.Н. изплащането на ликвидационен дял и на дяловия
капитал от страна на кооперация „Градска потребителна кооперация НАРКООП - Две
могили“ - в ликвидация, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр.Две могили, обл.Русе, ул.„Шипка“ № 1,
представлявана от С.Й.Г. - ликвидатор, на М.И.Н., ЕГН-********** *** в размер
на 500.00 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Е.Д.Н., ЕГН ********** ***, представлявана от адв.А.Г.
от РАК, да заплати на М.И.Н., ЕГН-********** ***, сумата от 300.00 лв. /триста лева/
разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трети лица
помагачи - А.В.Ц., А.Х.К. – Х., Б.Т.В., В.Ц., В.И.К., Д.Г.М., Д.Д.Д., Д.А.Б.,
М.П.Д., Р.Т.Е., Р.И.Г., С.Й.Г., Т.Д.Д., Т.К.А., Я.Л.Ц.,
С.С., Ц.И.М., П.С.П., К.Н.Н.,
Й.Н.А., И.В.К., С.В.Г., З.П.Е. и С.К.Д..
Решението
може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Районен съдия: /п/