№ 24
гр. **, 13.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – **, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря П. В. Г.
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20233130100439 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от А. А. М., ЕГН ********** с адрес с. **,
община ** срещу „Кредит инкасо инвестмънтс БГ” ЕАД /частен правоприемник на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД/, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
**, бул. „Панчо Владигеров” № 21 иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за
установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи изпълнение по изп. дело №
20128080403112 по описа на ЧСИ рег. № 808 З. Д. с район на действие ВОС, относно
вземане обективирано в изпълнителен лист от 23.01.2012г. издаден по ч.гр.д. № 1590/2011г.
по описа на ПРС, а именно за сумите: 274,95лева, представляваща главница по договор за
кредит за покупка на стоки или услуги № CRED-05185007 от 01.12.2005г. ; 32,64лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода 30.11.2006г. до 30.04.2007г., 171,34лева,
представляваща лихва за забава за периода 29.12.2006г. до 28.11.2011г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда 13.12.2011г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 125лева присъдени разноски, поради изтекла
погасителна давност след влизане в сила на заповедта по чл. 410 ГПК.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения
изложени в обстоятелствената част на исковата молба:
През м. март 2023г. получила съобщение от ЧСИ рег. № 808 за налагане запор по изп.
дело 20128080403112. Същото е било образувано въз основа на изп.лист издаден по ч.гр.д.
№ 1590/2011г. по описа на РС- **, по който ищцата е била осъдена да плати процесните
суми в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. Впоследствие, вземането по
изп.лист е било прехвърлено на ответника с договор за цесия. Твърди, че изп.дело е
образувано през 2012г. и по него действия по принудително изпълнение са били предприети
едва през 2023г., когато е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата. Счита,
че от образуване на изп.дело до налагането на запора не са извършвани действия по
принудително събиране, поради което и към 14.03.2023г. е била изтекла погасителната
давност за вземането, като счита приложима да е кратката тригодишна такава.
Искането е за уважаване исковата претенция и присъждане на разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника. Искът се
оспорва като недопустим на първо място, доколкото е основан на твърдения за факти
настъпили преди влизане в сила на заповедта и поради това явяващи се преклудирани от
силата на пресъдено нещо.
На второ място, искът се оспорва като неоснователен. Твърди, че между неговия
праводател и ищцата е бил сключен договор за кредит на 01.12.2005г. Поради неизпълнение
на задълженията по него, праводателят му се е снабдил с изпълнителен лист за
принудително събиране на вземането.
Въз основа на изп.лист и по молба от 14.08.2012г. е образувано изп.дело №
3112/2012г. по описа на ЧСИ рег. № 808. С молбата е възложено на ЧСИ да извърши всички
дължими се по чл. 18 ЗЧСИ действия по събиране на вземането.
На 18.09.2012г. ищцата е получила ПДИ.
На 19.08.2013г. й е връчено съобщение за присъединяване на Държавата като
взискател по изп.дело.
На 15.05.2015г. между взискателя и ответника е сключен договор за цесия, въз основа
на който ответникът е придобил процесното вземане. Конституиран е като взискател по
изп.дело по негова молба от 19.08.2015г., с която е и възложил на ЧСИ извършването на
всички действия по чл. 18 ЗЧСИ. На 18.10.2016г. ищцата е била уведомена за извършената
цесия.
На 19.10.2017г. е изпратено на ищцата съобщение за принудително изпълнение върху
движими вещи, неполучено от нея.
На 13.11.2019г. и 03.07.2020г. са изпратени нови такива, които вече са били получени
от ищцата, съответно на 25.11.2019г. и 14.07.2020г.
На 20.03.2023г. на ищцата е било връчено запорно съобщение от 14.03.2023г.
Предвид така изложената хронология, твърди че по делото са били извършвани
многократно изп.действия, което опровергава твърденията за бездействие по повод
събиране на вземането си. Искането му е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане
на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.
В съдебно заседание ищцата се представлява от процесуален представител.
Ответниците редовно призовани, в открито съдебно заседание не се представляват. С
писмено становище поддържа исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК.
Искът е допустим. Налице са надлежни твърдения съобразно уточняваща молба, за
факти настъпили след стабилизиране на заповедта за изпълнение, а именно бездействие на
кредитора и изтичане на давностен срок за принудително събиране на вземането.
Съобразно чл. 439 ГПК, длъжникът може да се оспори чрез иск изпълнението, който
може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Така очертаният
фактически състав на правото възлага в доказателствена тежест на ищеца, провеждане на
пълно и главно доказване наличието на правопогасяващи факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание и в частност наличието на предпоставките за прилагане на института на
погасителната давност- датата на настъпване на изискуемостта на задължението и изтичане
на законоустановения давностен срок. В случай, че това бъде установено, то ответникът
2
следва да установи собствените си правоизключващи възражения и в частност,
осъществяването на юридически факти водещи до спиране и прекъсване на давността.
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява следното:
По заявление на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД за издаване заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ищцата, е било образувано ч.гр.д. № 1590/2011г. по
описа на ПРС. Заявлението е уважено и е била издадена заповед № 1251/19.12.2011г. След
влизането й в сила, на 23.01.2012г. е издаден и изпълнителен лист с предмет на вземането
по него- 274,95лева, представляваща главница по договор за кредит за покупка на стоки или
услуги № CRED-05185007 от 01.12.2005г. ; 32,64лева, представляваща възнаградителна
лихва за периода 30.11.2006г. до 30.04.2007г., 171,34лева, представляваща лихва за забава за
периода 29.12.2006г. до 28.11.2011г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
датата на подаване на заявлението в съда 13.12.2011г. до окончателното й изплащане, както
и сумата от 125лева присъдени разноски.
На 14.08.2012г. въз основа на този изпълнителен лист и по молба на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЧСИ рег. № 808 е образувал изп.дело № 3112/2012г. С молбата е
възложено на ЧСИ извършване на всички действия по чл. 18 ЗЧСИ.
На същата дата ЧСИ е разпоредил изпращане на ПДИ до длъжника и изготвяне на
справки НАП, КАТ, АВп, МДТ. На 21.08.2012г. разпореждането на ЧСИ е било изпълнено.
ПДИ е връчена на 18.09.2012г.
На 07.08.2013г. с разпореждане на ЧСИ по изп.дело е присъединена Държавата за
събиране на публично вземане.
На 19.08.2015г. е подадена молба до ЧСИ от ответника за конституирането му като
частен правоприемник на взискателя. С молбата е възложено на ЧСИ извършване на всички
действия по чл. 18 ЗЧСИ. За цесията, ищцата е уведомена на 17.10.2016г.
На 06.06.2017г. с молба взискателят е поискал извършване опис на движими вещи
собственост на длъжника. С разпореждане на ЧСИ е насрочен опис на движими вещи за
10.01.2020г., за което длъжникът е уведомен на 25.11.2019г.
На 17.08.2018г. с молба взискателят е поискал извършване опис на движими вещи
собственост на длъжника. С разпореждане на ЧСИ е насрочен опис на движими вещи за
29.09.2020г., за което длъжникът е уведомен на 10.07.2020г.
На 10.04.2018г. взискателят е поискал от ЧСИ проучване за наличие на банкови
сметки на длъжника и при установяване на такива, изпращане на запорни съобщения.
Справката на ЧСИ е установила липса на такива.
На 25.05.2021г. взискателят е поискал от ЧСИ проучване за наличие на банкови
сметки на длъжника и при установяване на такива, изпращане на запорни съобщения, а при
липса на такива- извършване опис на движими вещи собственост на длъжника. Справката на
ЧСИ е установила липса на такива.
На 20.10.2022г. взискателят е поискал от ЧСИ проучване за наличие на банкови
сметки на длъжника и при установяване на такива налагане на запор.
На 14.03.2023г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до Банка ДСК АД относно
вземания по банкови сметки на длъжника.
Предявеният иск е допустим, тъй като същият се основава на факти настъпили след
влизане в сила на заповедта за изпълнение, а именно изтекла погасителна давност /така
решение по гр.д. № 1030/2022г. на ВКС, Четвърто ГО/. Към датата на исковата молба, за
събиране на спорното вземане е висящо изп. дело № 3112/2012г. по описа на ЧСИ рег. №
808 с район на действие ВОС, взискател по което е именно ответникът. Няма твърдения и
данни изп. производство да е междувременно прекратено. Следователно, ответникът
притежава надлежна пасивна процесуална и материална легитимация.
3
Той е допустим и спрямо кредиторът по изп. лист. Както е прието в определение по
гр.д. № 586/2020г. на ВКС, Четвърто ГО- „интересът на длъжника обхваща и осуетяването
възможността кредиторът по заповедта за изпълнение след приключване на конкретното
изпълнително дело да поиска връщане на изпълнителния лист и образуването на друго
изпълнително дело. Изпълнителният лист удостоверява неговото право на принудително
изпълнение“.
Спорният въпрос касае протичането на давностния срок за събиране на вземането,
вкл. в рамките на изпълнителното производство обусловил погасяване правото на
взискателя да иска принудително събиране на вземането, респ. настъпвали ли са факти
обуславящи неговото спиране или прекъсване.
Ищецът се позовава на изтекла погасителна давност, считано от влизане в сила на
заповедта. Страните не спорят, че издадената заповед за изпълнение е влязла в законна сила
и въз основа на нея на 23.01.2012г. е издаден изпълнителен лист. По делото няма точни
данни относно момента на влизането й в сила, но най- късния възможен такъв е датата на
издаване на изпълнителния лист. От този момент е започнала да тече давност за събиране на
вземането по тях и в рамките на търсената защита следва да се съобразяват само факти
настъпили след 23.01.2012г.
Приложимият давностен срок е този на общата погасителна давност, т.е 5години
/така решение по гр.д. № 4063/2021г. на ВКС/.
По изп. дело няма данни да са постъпвали суми в резултат на приложен способ на
принудително изпълнение, имащи прекъсващ за давността ефект. Задължителното
тълкуване дадено в т.10 на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. 2/2013г. на ОСГТК на ВКС касаещо
приложението на института на давността в изпълнителния процес е в смисъл, че давността
се прекъсва с образуването на изп. дело на основание чл. 116, б. „в” ЗЗД и многократно с
предприемане на всеки отделен изпълнителен способ независимо дали изпълнителното
действие е предприето по молба на взискателя или служебно по инициатива на съдебния
изпълнител. Като действия по изпълнението водещи и до прекъсване на давността са
изброени неизчерпателно- запор, възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на
вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаване
на пазач, насрочване и извършване на продан, като нямат характер на такива- образуване на
изп. дело, изпращане и връчване на ПДИ, проучване имуществото на длъжника, изготвяне
на справки, набавяне с документи, извършване на разпределение, назначаване на експертизи
и др. В рамките на изпълнителното производство давността не спира да тече, тъй като
взискателят има възможност да избере да действа или не, като изрично е отменено
разрешението дадено с ППВС 3/1980г. Поради тази причина и в случай на негово
бездействие, което състояние е продължило повече от две години изпълнителното
производство следва да се счита прекратено по право, без да има правно значение
обстоятелството дали съдебният изпълнител ще се произнесе с нарочно постановление за
това или не.
С образуването на изп. дело на 14.08.2012г. давността се счита за прекъсната.
Съгласно даденото задължително тълкуване с ТР № 3/2023г. по тълк. д. № 2/2020г. на
ВКС, ОСГТК, погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на ТР №
2/26.06.2015г. по т. д. № 2/2013г., ОСГТК, ВКС. Изп. производство към 26.06.2015г. не е
било прекратено, защото на 07.08.2013г. с разпореждане на ЧСИ по изп.дело е
присъединена Държавата за събиране на публично вземане, което действие има прекъсващ
давността ефект. Следователно, за него приложение следва да намери именно ППВС
3/1980г., предвиждащо че погасителна давност не тече, докато изп. процес трае.
Следователно, до 26.06.2015г. протичането на давностния срок е спряно. След тази
дата е започнала да тече нова давност, която както се посочи е 5години и ако в този срок не
4
са предприемани действия с прекъсващ течението й ефект, тя е следвало да изтече на
26.06.2020г.
С решение по гр.д. № 1747/2020г. на ВКС, решение по гр.д. № 1722/2021г. на ВКС,
IV ГО, решение по гр.д. № 2884/2021г. на ВКС III ГО, решение по гр.д. № 439/2023г. на
ВКС III ГО е дадено тълкуване, че перемпцията е без правно значение за давността и че
новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно извършено
изпълнително действие или признание на вземането от длъжника. И, докато давността
изключва принудителното изпълнение, без възможност длъжникът да се позове на нея пред
съдебния изпълнител, нито последният да може да я зачете, то перемпцията не го изключва
и предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, въпреки което
съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Затова и когато по изп. дело е направено искане
за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже
да изпълни искания нов способ– той дължи подчинение на представения и намиращ се все
още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече
перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно
изп. дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва
давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не
е. Т.е без правно значение би било бездействието на кредитора и изтичането на срока по чл.
433, ал.1, т. 8 ГПК, с което изпълнителното производство се счита за прекратено по право. В
случая предприеманите действия по изп. дело в периода от 26.06.2015г. до 14.03.2023г. имат
характер на същински изпълнителни действия и поради това годно са прекъсвали
протичането на давността спрямо длъжника. Такива са, молбата на взискателя от
19.08.2015г. за предприемане на действия по чл. 18 ЗЧСИ, молбите от 06.06.2017г. за
извършване опис на движими вещи собственост на длъжника, от 17.08.2018г. за извършване
опис на движими вещи собственост на длъжника, насрочване опис на движими вещи за
10.01 и 29.09.2020г., за което длъжникът е уведомен на 10.07.2020г., молбите от 25.05.2021г.
и 20.10.2022г. за проучване наличие на банкови сметки на длъжника и налагане на запори
или извършване опис на движими вещи собственост на длъжника, налагането на запор на
вземане по банкова сметка на 14.03.2023г. Без значение е, че тези действия реално не са
довели до осребряване имущество на длъжника, съотв. до постъпление на суми от удръжки,
по причини стоящи извън волята на взискателя. Всички тези действия обаче са надлежно
прекъсвали протичането на давностния срок, а като резултат налагат извода, че твърденията
за бездействие на взискателя в определен времеви период са неоснователни.
Това обоснова неоснователност на иска.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът претендира разноски за юк.
възнаграждение. На основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г./ и чл. 25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя юк. възнаграждение в полза на
ответника в размер на 100лева, което следва да се възложи в тежест на ищеца.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на А. А. М., ЕГН ********** с адрес с. **, община ** срещу
„Кредит инкасо инвестмънтс БГ” ЕАД /частен правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД/, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. **, бул. „Панчо
Владигеров” № 21 за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата не
дължи изпълнение по изп. дело № 20128080403112 по описа на ЧСИ рег. № 808 З. Д. с район
на действие ВОС, относно вземане обективирано в изпълнителен лист от 23.01.2012г.
издаден по ч.гр.д. № 1590/2011г. по описа на ПРС, а именно за сумите: 274,95лева,
представляваща главница по договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CRED-
5
05185007 от 01.12.2005г.; 32,64лева, представляваща възнаградителна лихва за периода
30.11.2006г. до 30.04.2007г., 171,34лева, представляваща лихва за забава за периода
29.12.2006г. до 28.11.2011г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата
на подаване на заявлението в съда 13.12.2011г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 125лева присъдени разноски, поради изтекла погасителна давност след влизане в
сила на заповедта по чл. 410 ГПК, на основание чл. 439, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА А. А. М., ЕГН ********** с адрес с. **, община ** ДА ЗАПЛАТИ на
„Кредит инкасо инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. **, бул. „Панчо Владигеров” № 21 сумата от 100лева, представляваща сторени съдебно-
деловодни разноски в настоящата инстанция, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – **: _______________________
6