№ 229
гр. Варна, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и втори
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светлана Т.
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Светлана Т. Търговско дело №
20243100900595 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по т.д. № 59582024г. по описа на Окръжен съд Варна е
образувано по молба на Р. М. М. с ЕГН **********, с адрес *****, чрез
пълномощник адв. А. Р. АК Варна, с която срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. Малинова
долина, ул. Рачо Петков-Казанджията № 4-6, представлявано от управителя Р.
И.а М.-Т., е предявен иск с правно основание чл.439 във чл.124, ал.1 от ГПК с
искане да бъде прието за установено по отношение на ответното дружество,
че ищецът не дължи сумите, присъдени с изпълнителен лист от 29.05.2014г.,
издаден въз основа на заповед за изпълнение № 1946/24.03.2014г. по ч.гр.дело
№ 3568/2014г. на ВРС, за събиране на които е образувано изпълнително дело
№ 20197180400266 на ЧСИ С. Д., peг. № 718 на КЧСИ, както следва:
сумата от 72 175,12 лева, представляваща главница по Договор за
кредит за покупка и довършване на недвижим имот No НL24929 от 30.08.2007
г., допълнителните споразумения към него и Договор за встъпване в дълг от
31.05.2010 г. ведно със законната лихва върху главницата до окончателното
изплащане на задължението и
сумата от 65 668.37 лева, представляваща законна лихва върху
главницата начислена за периода от 27.04.2016 г. - 09.10.2024 г.,
тъй като е погасено по давност правото на принудително изпълнение на
процесното вземане, което на дата 11.12.2020 г. е придобито от „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД ЕИК ********* на основание договор за цесия от
„КОЛЕКТ БГ“ АД с ЕИК *********, в качеството му на цесионер и
произтичащо от Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим
имот No НL24929 от 30.08.2007г.
Ищецът твърди, че с изпълнителен лист от 29.05.2014 г., издаден въз
основа на Заповед No 1946/24.03.2014 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 от ГПК по ч.г.д. № 3568/2014 г. на ВРС Р. М. М. с ЕГН ********** и
1
М. М. Я. с ЕГН ********** са осъдени солидарно да заплатят на „Юробанк
България" АД ЕИК ********* сумите: 46 216.51 евро, главница по Договор за
кредит за покупка и довършване на недвижим имот No НL24929 от 30.08.2007
г., допълнителните споразумения към него и Договор за встъпване в дълг от
31.05.2010 г.; 4238.95 евро, договорна лихва за периода от 10.05.2013 г. до
17.03.2014 г.; 300.46 евро договорни такси, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 19.03.2014 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата в размер на 2959.38 лв. разноски по делото, представляващи
общо 3 716.64 лв., от които: 1 985.40 лева, платена държавна такса и 1 731.24
лева с ДДС, платен адвокатски хонорар.
За събиране на вземането е образувано изпълнително дело №
20147180400742 на ЧСИ С. К. Д., peг. № 718 при КЧСИ. Вследствие на
предприети изпълнителни действия е събрана сумата от 50 181 лв. През месец
април 2016 година изпълнителното дело е прекратено поради настъпила
перемция. Взискателят „Юробанк България“ АД е изтеглил изпълнителния
лист и е образувал ново изп. дело № 20197180400266 по описа на ЧСИ С. К.-
Д.. По изп. дело е наложен запор на сметките на ищеца в „Алианц банк
България" АД, „Юробанк България" АД, наложен бил запор и в КАТ на
притежавани от ищеца МПС – л. а. Мицибуши Каризма с per. № **, както и на
л. а. Опел Астра с per. № ****.
Твърди се в исковата молба, че след налагането на посочените запори на
30.07.2019г. взискателят „Юробанк България" АД не е поискал
предприемането на други изпълнителни действия в срок от две години.
Поддържа се, че по отношение на процесните вземания е изтекла
предвидената в закона давност. Конкретно се сочи, че от 30.07.2019 г., датата
на последното валидно изпълнително действие е започнала да тече
погасителната давност, като се твърди, че същата не е прекъсвана, а
единствено спирана за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г., на осн. чл. 3
ЗМДВИП, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. във
вр. с пар. 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за
здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г. В този смисъл ищецът
счита, че погасителната давност е настъпила на 08.10.2024 г.
Настоява се уважение на исковете и за присъждане на съдебно-
деловодни разноски. В условията на евентуалност прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „ЕОС МАТРИКС" ЕООД
депозира писмен отговор.
На първо място се твърди, че искът се явява частично недопустим
поради липса на правен интерес от неговото водене, като сочи, че с договора
за цесия от 11.12.2020г., сключен между „Колект БГ" АД и „ЕОС Матрикс"
ЕООД, от процесното вземане е цедирана главница в размер на 48 990.24 лева.
Счита, че за ищеца липсва правен интерес за установяване на недължимостта
на главницата над сумата от 48 990.24 лв., която е погасена чрез плащане.
Счита, че за ищеца липсва правен интерес за установяване недължимостта на
начислената законна лихва върху платената главница, съгласно чл. 119 ЗЗД.
Сочи се, че в хода изп. дело № 742/2014 г. по описа на ЧСИ С. К.-Д., по
което е приложен процесния изпълнителен лист, към взискателя „Юробанк
България" АД са разпределени суми в общ размер на 50 181,00 лв., поради
което същото е редуцирано на осн. чл. 76 ЗЗД, като освен разноските и
2
лихвите е погасена и част от главницата.
По основателността на иска безусловно се признава, че към датата на
подаване на иска е настъпила петгодишна погасителна давност, по силата на
която е погасено правото на принудително събиране на процесното вземане по
отношение на ищеца, който е един от длъжниците, съгласно изпълнителния
лист.
По отношение на съдебно-деловодните разноски се настоява, че следва
да останат за ищеца, предвид това, че дружество не е дало повод за делото.
Позовава се на съдебна практика.
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид доводите и
съображенията на страните и след преценка на събраните по делото писмени
доказателства, намира за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК във вр.чл.124, ал.1
от ГПК.
В хипотезата, когато длъжникът се позовава на давност, предмет на
предявения по реда на чл. 439 от ГПК иск не е съществуването или
несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на
правото на принудително изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания и
спирания на давността.
По допустимостта:
Ответникът счита, че искът се явява частично недопустим поради липса
на правен интерес от неговото водене, като сочи, че с договора за цесия от
11.12.2020г., сключен между „Колект БГ" АД и „ЕОС Матрикс" ЕООД, от
процесното вземане е цедирана главница в размер на 48 990.24 лева. Счита, че
за ищеца липсва правен интерес за установяване на недължимостта на
главницата над сумата от 48 990.24 лв., която е погасена чрез плащане. Счита,
че за ищеца липсва правен интерес за установяване недължимостта на
начислената законна лихва върху платената главница, съгласно чл. 119 ЗЗД.
На първо място, принципно предявеният иск е допустим с оглед
твърденията на ищеца за недължимост на претендирана от ответника сума по
причина настъпила след приключване на съдебното дирене за установяване на
притезанието, което се изпълнява. Съгласно чл. 439, ал. 1 от ГПК длъжникът
може да оспорва чрез иск изпълнението, т. е. чрез иск длъжникът оспорва
вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението. Според чл.
439, ал. 2 от ГПК искът на длъжника може да се основава само на
непреклудирани от силата на пресъдено нещо факти и обстоятелства,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание. Настоящият съдебен състав
споделя съдебната практика съобразно която, докато не е изтекла давността за
изпълнение, чрез която се погасява самото изпълнително основание,
длъжникът всякога има признат от закона правен интерес да го оспори с
отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК (така определение №
513 от 24.11.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1660/2016 г., I т. о., определение №
113 от 26.01.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 577/2009 г., II т. о., решение на ОСГК
на ВС № 101/1972 г. по гр. д. № 95/1972 г. Определение № 318/ 09.07.2019г.,
постановено по ч. гр. д. № 2108/ 2019 г., IV г. о., Решение №
60282/19.01.2022г. по гр. д. № 903/ 2021г. на III г. о. и др.).
В хипотезата на висящ изпълнителен процес, предявяването на
3
отрицателен установителен иск от длъжника, че вземането на кредитора е
погасено по давност, цели да установи липсата (погасяване) на изпълняемото
право, подлежащо на принудително изпълнение, поради настъпил слез
издаване на изпълнителното основание нов факт и като последица –
прекратяване на изпълнителния процес. Липсата на изпълняемо право отнема
материалноправната основа на принудителното изпълнение.
Възражението за изтекла погасителна давност може да се направи само
тогава, когато титулярът на вземането, за което е изтекла давността, иска да
получи изпълнение, поради което не може да се направи извън исковия
процес. А целта на погасителната давност е своевременно упражняване на
субективните граждански права и на кредитора чрез нея се отнема
възможността да се иска принудително осъществяване на своето право.
В конкретния случай ответникът твърди недопустимост като сочи, че не
е титуляр на цялото вземане, предмет на исковата претенция тъй като с
договора за цесия му било прехвърлено вземане за главница в размер на
48 990.24 лева. Установяването размера на вземането, предмет на исковата
претенция предполага събиране на доказателства по предвидения в закона ред
в хода на съдебното дирене, поради което твърдението не се поставя на
разглеждане при преценката за допустимост на иска.
По основателността:
Съобразно правилото на чл.154 от ГПК, доказателствената тежест се
разпределя като всяка страна носи тежестта да докаже фактите, от които
извлича благоприятни за себе си правни последици. В тежест на ищеца,
оспорващ дължимостта на вземането по изпълнителният лист, е да установи
при условията на пълно и главно доказване претендиране от страна на
ответника на процесните суми, предмет на изп. дело № 20197180400266, както
и осъществяването на новонастъпили правопогасяващи факти и
обстоятелства, след приключване на съдебното производство, предмет на
изпълнението, даващи основание последното да се оспорва поради
настъпването на твърдените от ищеца обстоятелства. Предвид това, че в
случая ищецът се позовава на изтекла погасителна давност за вземането, в
тежест на ответника – взискател по изпълнителното дело е да установи, че са
налице предпоставките на чл.115 и чл.116 от ЗЗД за прекъсване или спиране
на течащата в полза на длъжника давност и съответните действия по събиране
на процесното задължение.
Не се спори по делото, а, видно и от приобщените по настоящото дело
изп. дела № 201471804000742, преобразувано в изп.дело 20197180400266 на
ЧСИ С. К.-Д. с рег. № 7188 на КЧСИ, е, че въз основа на заявление от
„Юробанк България“ АД ЕИК ********* по ч.гр.д. № 3568/2014г. по описа на
ВРС е издадена е издадена Заповед № 1946 от 24.03.2014г., по силата на която
ищецът Р. М. М. с ЕГН **********, заедно с М. М. Я. с ЕГН **********, в
качеството на кредитополучатели от Договор за кредит за покупка и
довършване на недвижим имот No НL24929 от 30.08.2007г., са осъдени да
заплатят солидарно на кредитора сумите от 46 216.51 евро – главница,
4 238.95 евро договорна лихва да периода от 10.05.2013г. до 17.03.2014г.,
300.46 евро такси за периода 12.10.2012г. до 17.03.2014г., както и законна
лихва за забава върху главницата, считано от 19.03.2014г. до окончателното
плащане на задължението и съдебно-деловодни разноски, на осн.чл.78 ГПК.
Въз основа на изпълнителен лист, издаден в полза на „Юробанк
4
България“ АД по ч.гр.д. № 3568 по описа на ВРС за 2013 г., е образувано изп.
дело № 201471804000742, преобразувано в изп.д. № 20197180400266 на ЧСИ
С. Д., peг. № 718 на КЧСИ.
Съгласно Удостоверение с изх. № 24423 от 09.10.2024г., изд. по изп. №
266/2019г., към сочената дата размерът на дълга възлиза на главница в размер
на 72 175.12 лева и законна лихва в размер на 65 668.37 лева.
Съгласно Постановление за перемция, изд. ЧСИ С. Д., peг. № 718 на
КЧСИ от 09.10.2024г., на осн.чл. 433, ал.1, т.8 от ГРК производството по изп.
№ 266/2019г. е прекратено. Отразено е, че датата на последното изпълнително
действие е 30.05.2019г., когато е наложен запор на банкови сметки на
длъжника, ищеца по делото.
В настоящото производство е представен Договор за цесия от
11.12.2020г., и Приложение № 1, неразделна част от договора, с който „Колект
БГ“ АД (с предишно наименование „Свети Г. Груп“) ЕИК *********
прехвърля на „ЕОС Матрикс“ ЕООД ЕИК ********* вземането си от ищеца Р.
М. М., което към 11.12.2020г. възлиза както следва : 48 990.24 лева – главница,
31 956.62 лева – лихви и разноски в размер на 15 512.60 лева. Представен е
предходен договор за цесия от 27.03.2020г., по силата на който „Колект БГ“
АД (с предишно наименование „Свети Г. Груп“) ЕИК ********* се
идентифицира като приобретател на вземането от Р. М. М..
Не се спори от страните по делото, че ответникът не е депозирал искане
по чл. 429, ал.1 от ГПК за конституиране като взискател в изпълнителното
производство, както и, че не е предприемал извънсъдебни действия, насочени
към удовлетворяване на вземането частично или изцяло след придобиване на
същото по силата на договора за цесия от 11.12.2020г. Не се оспорва от
ответника перемирането на изпълнителното производство, изрично обявено на
09.10.2024г. по изп. № 266/2019г. ЧСИ С. Д., peг. № 718 на КЧСИ, независимо
от факта на настъпването му още през юли 2021г., с оглед датата на
последното извършено изпълнително действие.
Ответникът признава основателността на иска до размера на
придобитото по силата на договора от Договор за цесия от 11.12.2020г.
вземане, изрично посочено в Приложение 1 към договора.
Съобразно разясненията по т. 10 на ТР 2/ 26.06.2015 год. по т. д. № 2/
2013 год. ОСГТК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на
взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ ) - насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица.
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга,
5
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Обявено е за изгубило сила ППВС № 3/1980 г.
В настоящата хипотеза, между страните липсва спор относно
обстоятелството, че след 30.05.2019г. не са прилагани изпълнителни способи,
имащи характер на същински изпълнителни действия, водещи до прекъсване
протичането на давността спрямо длъжника. Ето защо, спрямо ищеца
давността е започнала да тече на 01.06.2019г., поради което и следва да се
приеме, че към датата на предявяване на иска – 28.10.2024г. е изтекъл
петгодишния давностен срок, приложим спрямо съдебно установеното
вземане на ответника, по аргумент от чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
По изложените съображения, се налага извод за основателност на
предявения отрицателен установителен иск до размера на притежаваното от
ответника вземане срещу ищеца. Като основателен и доказан искът с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК следва да бъде уважен за сумата от 48 990.24
лева – главница и 31 956.62 лева – законна лихва за забава за периода от
27.04.2016г. до 10.10.2024г., като за разликата до първоначално предявения
размер от 72 175.12 лева – главница и до първоначално предявения размер от
65 668.37 лева – законна лихва за забава върху главницата за периода
27.04.2016г. до 10.10.2024г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските :
Освобождаването на ответника от отговорността за деловодните
разноски, респективно неприсъждането им в полза на ищеца по уважен иск, е
предпоставено от кумулативното наличие на установените в закона две
изисквания - с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на
делото и да е признал иска.
Преценката за това дали тези изисквания са изпълнени е винаги
конкретна с оглед фактите по делото и проверката се извършва от съда,
разглеждащ спора по същество.
По смисъла на чл.78, ал.2 от ГПК за възлагането на разноските в тежест
на ищеца, е без значение неговото поведение, а това на ответника.
В конкретния случай първата предпоставка е налице, тъй като в срока за
отговор ответникът е признал предявения иск.
Спорно е наличието на другата предпоставка, а именно даден ли е от
ответника повод за завеждане на делото.
По принцип поводът за завеждане на иск по смисъла на чл.78, ал.2 от
ГПК се свързва с извънсъдебно претендиране, съответно отричане на правото,
на което се позовава ищецът или се отрича от него.
В конкретиката на казуса, при преценката относно повода за завеждане
на делото, следва да се съобрази дали ответникът е накърнил защитавания с
установителния иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК интерес, тоест дали е предприел
действия по принудително удовлетворяване въпреки погасеното право на
принудително изпълнение.
Установи се по-горе, че липсват както твърдения от ищеца, така и
обективни данни взискателят в лицето на ответника, считано от момента на
придобиване на вземането и към настоящия момент, да е предприемал
съдебно или извънсъдебно каквито и де било действия за удовлетворяване на
вземането до предявяване на отрицателния установителен иск на 28.10.2024г.
При идентична фактическа обстановка е постановено Определение №
6
774/18.04.2023г., постановено по ч.гр.д. № 1170/2023г. на ВКС, Трето гражд.
отделение, което съдът споделя, както и цитираната в него съдебна практика,
и съгласно която се приема, че за възлагане на разноските, сторени от ищеца,
водещо значение следва да се отдаде на активното поведение на ответника
като кредитор и взискател, на съдебните и на извънсъдебните мерки, които е
предприел, докато установеното и продължаващо трайно бездействие на
кредитора след конституирането му като страна в изп.производство, в
контретиката на случая – след придобиване на вземането по силана на
договора за цесия, вкл. и след перемирането на делото и прекратявенето на
изп. производство, при това с нарочен акт, следва да се вземат предвид от съда
като засвидетелстване на пълна пасивност на взискателя по отношение
намеренията за изпълнителни действия по негова инициатива.
В конкретния казус в периода след м. декември 2020г. и до настоящия
момент взискателят бездейства, не предприема мерки, не сочи изпълнителни
способи, нито прави искания или други изявления с процесуални последици
за длъжника, както и за хода на изп.производство, вкл. искане за предаване на
изп.лист след перемиране на производството.
Установената практика на ВКС не отрича правния интерес за ищеца да
получи и в този случай признанието на ответника в един исков процес, но при
присъждане на сторените за него съдебни разноски сочи, че в конкретика
следва да се съобразява налице ли е даден от ответника повод по смисъла на
чл.78, ал.2 ГПК, за да се възлага върху него тежестта за разноските, като се
отчита и правомерният характер при поведението на кредитора.
Така в настоящия случай се установява, че в продължение на близо пет
години от придобиване на вземането, вкл. и след изтичане на 5-годишния
давностен срок по чл. 110 от ЗЗД, взискателят е напълно пасивен по
отношение на принудителното събиране на вземането си.
Доколкото липсват обективни данни кредиторът да е предприел каквито
и да е действия за принудително изпълнение на погасеното по давност
вземане, вкл. и да е оспорил предявения основателен иск за отричане на
изпълняемото право, то отговорността за разноски не следва да му се възлага.
С оглед резултата по спора и направеното искане за присъждане на
разноски в полза на ответника, на осн.чл. 78, ал. 8 от ГПК, на ответника са
дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Р. М. М. с ЕГН
**********, с адрес *****, и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД гр.София ЕИК
*********, че ищецът не дължи изпълнение по изпълнително дело №
20197180400266 на ЧСИ С. Д., peг. № 718 на КЧСИ, относно вземане,
обективирано в заповед за изпълнение № 1946/24.03.2014г. и изпълнителен
лист, изд. по ч.гр.д. № 3568/2014г. по описа на ВРС, както следва :
1. сумата от 48 990.24 лева, представляваща главница по Договор за
кредит за покупка и довършване на недвижим имот No НL24929 от
30.08.2007г., допълнителните споразумения към него и Договор за встъпване в
7
дълг от 31.05.2010г., ведно със законната лихва върху главницата до
окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 48 990.24 лева до претендирания размер от 72 175.12 лева, като
неоснователен, и
2. сумата от 31 956.62 лева, представляваща законна лихва върху
главницата, начислена за периода от 27.04.2016г. - 09.10.2024г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 31 956.62 лева до претендирания размер от
65 668.37 лева, като неоснователен,
поради погасяване по давност правото на принудително изпълнение на
процесното вземане, което на дата 11.12.2020 г. е придобито от „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД ЕИК ********* на основание договор за цесия от
„КОЛЕКТ БГ“ АД с ЕИК *********, в качеството му на цесионер и
произтичащо от Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим
имот No НL24929 от 30.08.2007г.
ОСЪЖДА между Р. М. М. с ЕГН **********, с адрес *****, и „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД гр.София ЕИК ********* разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8